Присъда по дело №1134/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 260010
Дата: 23 септември 2020 г. (в сила от 1 януари 2022 г.)
Съдия: Иваничка Димитрова Славкова
Дело: 20193100201134
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 14 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

П Р И С Ъ Д А

 

№ 260010/23.9.2020г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Варненски окръжен съд                                          Наказателно отделение

На двадесет и трети септември               две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНИЧКА СЛАВКОВА

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: П.П.Ж.С.

 

            

Секретар: НЕЛИ ЙОВЧЕВА

Прокурор: АНТОН КОНДОВ

Сложи за разглеждане докладваното от Председателя

НОХД № 1134 по описа за 2019 г.

 

 

П Р И С Ъ Д И :

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Т.Г.И.,  роден на *** ***, с настоящ адрес ***, българин, български гражданин, с основно образование, неженен, не работи, неосъждан, ЕГН **********,

 

ЗА ВИНОВЕН  В ТОВА, ЧЕ:

На 12.05.2019 г., в гр. Варна, направил опит умишлено да умъртви В. А. К. /роден на *** г./, като деянието останало недовършено поради независещи от волята на дееца причини, поради което и на основание чл.115, вр. чл.18, ал.1 от НК, вр. чл. 58, б.“А“, вр. чл.55, ал.1 т.1  от НК му налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ОСЕМ ГОДИНИ. 

На 12.05.2019 г., в гр. Варна, отнел чужди движими вещи портфейл, с намиращата се в него сумата от 1050 лв. и други вещи, на обща стойност 1178.56 лв. /хиляда сто седемдесет и осем лева и петдесет и шест стотинки/ от владението на В. А. К., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 194, ал. 1 от НК, вр. чл. 54 от НК му налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА  ГОДИНА.

 

На основание чл.23, ал. 1 от НК НАЛАГА на подс. Т.Г.И. най-тежкото наказание – ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА  за срок от ОСЕМ ГОДИНИ, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален СТРОГ режим.

 

На основание чл. 59, ал. 1 от НК ЗАЧИТА предварителното задържане на подс. И., считано от 16.05.2019 г.

 

ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:

Мобилен телефон марка „Nokia" с IMEI 338283044951167, активиран със СИМ карта; дървена кутия за шах, затворена с пулове за табла в нея и 2 зара; секретен ключ със следи от червена материя с надпис „Майстор И. Занков"; връзка секретни ключа - 5 броя, захванати с метални халки; 3 бр. монети на обща стойност 8 ст.; връзка с ключове - общо 3 на брой, завързани с телче; връзка секретни ключове - общо 4 на брой, единият от които е малък, със закачена нокторезачка и пластмасова лента с надпис „врат. "; 2бр. дистанционни, черни на цвят; очила диоптрични; секретен ключ; 2бр. секретни ключове с надпис „ЕЛЕКТРО"; секретен ключ; часовник с жълт циферблат; 1 бр. ключ с халка; тефтер с изписани телефонни номера; книга с надпис „Вътрешни болести"; след влизане на присъдата в сила, ДА СЕ ВЪРНАТ на наследниците на пострадалия – А.К. и Б.К..

3 броя зъби; дървен стол, счупен на две; пластмасова бутилка с червена дръжка и жълта капачка, с надпис „Derby Tonicзавеса с червено-кафяво петно; угарка от цигара с надпис „"Rothimans", иззета пепелник,; стъклена бутилка с надпис „Ракия Карнобатска"; угарка от цигара с надпис на нея „KARELIA"; малка стъклена бутилка с надпис „Мастика Пещера"; панталон, син на цвят; ножче от бял метал и лупа в кожен калъф; връв с дължина 38 см.; бял чаршаф с правоъгълна форма, с червеникави петна по него; горница на анцуг, сива на цвят; 2 бр. полиетиленови торбички с дръжки; пластмасова опаковка с капачка с винт с надпис „VALERIANAE", с таблетки; смачкана тоалетна хартия, бяла на цвят; пластмасова запалка, червена на цвят; 3 бр.полиетиленови торбички с дръжки и една полиетиленова торбичка от 2 литра;пластмасова опаковка с капачка с винт с надпис „Неуропан"; част от блистер с таблетки с част от надпис „ООД София/Нешо Бончев" 2А; 2 броя запалки-синя и кафяво-червени нюанси; 1 бр. черен тефтер; 1 бр. кутия цигари с надпис „Rothmans", с 9 къса цигари;1 бр. хартиен плик от оптика „Скайт", съдържащ 2 бр. диоптрични лещи за очила, различни дебелина; мъжки гребен, черен на цвят; химикал с капаче; 2    бр. празни стъклени бутилки без капачки с надпис „Ямболска гроздова"; бутилка пластмасова, със скъсан етикет с надпис „Калиакра", пълна частично с жълтеникава течност; стъклена бутилка с етикет „Бяло механджийско"; пластмасова бутилка с етикет с надпис „Бриз оранжада"; черна найлонова торба/скъсана/; синя хавлия; текстилен кафяв колан; чаена метална лъжичка с червеникави зацапвания по нея; пакетче от солети с надпис „Хрус-хрус"; метална капачка и щипки; четири броя вилици метални; лъжица метална; нож с пластмасова ръкохватка с дължина на режещата част 12 см.; отварачка с тирбушон; 9 бр. угарки от цигари с надпис ,,"KAREL1A"; 1бр. хавлиена кърпа, оранжева на цвят със зелени, бели и оранжеви орнаменти; тиранти, сиви на цвят; 3      бр. химикалки; четири броя капачки за химикалки; част от детска играчка; капачка-метална;2 бр. чинии-бяла и кафява; множество парчета от стъкло с неправилна форма и 1 бр. коркова тапа; самобръсначка, синя на цвят, с надпис „Gillette"; найлонова мушама с правоъгълна форма с изрязани ъгли в кафяво, жълто и бяло; скъсан лист от вестник; множество кибритени клечки; рекламна брошура на верига магазини „Сити маркет"; акцизен бандерол с надпис" 0.2л. 40 градуса"; парче от стенен календар; лист от книга с надпис в долен ляв край „Вътрешни болести"; картонче от билков чай; бял пул за игра на табла; акцизен бандерол; стъкло от очила; 2 бр. щипки — синя и жълта и част от щипка; -7 бр. метални копчета; обгоряла (стопена) запалка, с четящ надпис „STON"; дървена пръчка с дължина 85см.; 2бр. метални копчета; обтривки с поднокътно съдържание от лява и дясна ръка на В. А. К.; плик, съдържащ марля с кръв на В. А. К.;  и „JMA", секретен патрон; обтривка за ДНК изследване на Г.В.И.; обтривка за ДНК изследване от Т.Г.И.; обтривка с поднокътно съдържание от лява и дясна ръка и на Л.С.Ж.; обтривка от лява и дясна ръка и на Л.С.Ж. - 2 бр.; обтривка за ДНК изследване от Л.С.Ж.; обтривка от лява и дясна ръка и на П.А.П.-2 бр.; обтривка с поднокътно съдържание от лява и дясна ръка и на П.А.П.- 2 бр.; обтривка за ДНК изследване от П.А.П.; хартиен плик, бял на цвят, съдържащ части от обекти за изследване, изписани на картата за изследване, с която е запечатан-А.,7, А.13 и В.8.1, след влизане на присъдата в сила, като вещи без стойност,  ДА СЕ УНИЩОЖАТ.

 

3 бр. оптични носители DVR-R. с надпис Verbatim, съдържаши записи от охранителни камери – в хартиен плик, намиращи се в том 3 от ДП, л. 336; оптичен носител DVR-R. с надпис Verbatim, съдържащ записи от охранителни камери, поставени в хартиен плик, в т. 3 от ДП, л. 339; и оптичен носител CD - R 700 МВ, съдържащ фотоснимки, поставен в найлонов джоб, в т. 3 от ДП, л. 340А, да останат по делото.

На основание чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия И.,  да заплати направените по делото разноски в полза на Държавата, от които 8087.87 лв. /осем хиляди осемдесет и седем лева и осемдесет и седем стотинки/ по сметка на ОД на МВР – Варна и  1609.40 лв. /хиляда шестстотин и девет лв. и четиридесет ст./ по бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд – Варна.

 

Присъдата може да се обжалва или протестира пред Апелативен съд – Варна, в 15-дневен срок от днес.

                                                          

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                        СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

 

                                                                                    2.

                                      

               

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към присъдата по НОХД № 1134/2019 по описа на Варненски окръжен съд , Наказателно отделение

По внесен от прокурор при ВОП обвинителен акт, във ВОС е образувано НОХД срещу подсъдимия Т.Г.И.:

- за престъпление по чл. 115 вр.чл.18, ал.1 от НК – за това, че на 12.05.2019г., в гр.Варна, направил опит умишлено да умъртви В. А. К. /роден на ***г./, като деянието останало недовършено поради независещи от волята на дееца причини

- за престъпление по чл.194,ал.1 от НК – за това, че на 12.05.2019г., в гр.Варна, отнел чужди движими вещи /стар кожен мъжки портфейл, с намиращи се в него лична карта на В. А. К. и сумата от 1050.00 /хиляда и петдесет/ лв.; найлонова мушама с правоъгълна форма, с изрязани ъгли в кафяво, жълто и бяло; дървена кутия за шах, с намиращи се в нея пулове за табла и два зара; горница анцуг -сива на цвят; пластмасова опаковка с капачка с винт с надпис „VALEIANAE", с намиращи се в нея таблетки; пластмасова запалка -червена на цвят; секретен ключ с надпис „Майстор И. Занков"; връзка с 5 бр. секретни ключа; пластмасова опаковка с капачка с винт, с надпис „Неуропан"; връзка с 3 бр. ключа, завързани с телче; връзка с 4 бр. секретни ключа и нокторезачка; 2 бр. запалки; тефтер - черен на цвят; кутия цигари „Rothmans' с намиращи се в нея 9 къса цигари; хартиен плик от оптика „Скайт", съдържащ 2 бр. диоптрични лещи за очила; мъжки гребен - черен на цвят; химикал с капаче; 2 бр. празни стъклени бутилки без капачки, с надпис на всяка - „Ямболска гроздова"; пластмасова бутилка със скъсан етикет с надпис „Калиакра" - частично пълна; стъклена бутилка с етикет с надпис „Бяло механджийско"; пластмасова бутилка с етикет с надпис „Бриз оранжада" - частично пълна; синя хавлия; текстилен колан - кафяв на цвят; книга с надпис „Вътрешни болести"; метална чаена лъжичка; пакетче солети с надпис „Хрус - хрус"; 2 бр. метални капачки; 4 бр. щипки, две от които сини на цвят, а другите две - жълти на цвят; 4 бр. метални вилици; метална лъжица; нож с пластмасова ръкохватка, с дължина на режещата част 12 см.; отварачка с тирбушон; 2 бр. дистанционни управления - черни на цвят; диоптрични очила; хавлиена кърпа - оранжева на цвят, със зелени, бели и оранжеви орнаменти; тиранти - сиви на цвят; 3 бр. химикалки; 4 бр. капачки за химикалки; 2 бр. чинии, едната от които бяла на цвят, а другата - кафява на цвят; коркова тапа; самобръсначка - синя на цвят, с надпис „Жилет"/, на обща стойност 1178.56 лв. /хиляда сто седемдесет и осем лева и петдесет и шест стотинки/ от владението на В. А. К., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои

В съдебното производство не са предявявани граждански искове за вреди, както и няма конституирани допълнителни страни - гр.ищци и частни обвинители.

 По съществото на делото, прокурорът счита, че обвинението и за двете престъпления, предявени на подсъдимия е безспорно доказано. Сочи, че вещите от апартамента на В. К. са взети от подс.Т.И. с цел противозаконно да ги присвои, обективирано в последващите му действия с които е похарчил взетата парична сума за семейни и лични нужди и съотв.изхвърляйки отнетото, а портмонето и ключа от жилището изгаряйки – за да заличи следите от участието си в другото престъпление. По отношение на извършеното по чл.115, вр.чл.18 от НК от подсъдимия деяние, обръща внимание на интензивността и естеството на упражненото от същия върху К. физическо насилие, начина на нанасяне на травматичните увреждания и категоричното подкрепено с доказателства заключение, че същите са получени от пострадалия във времето, в което на 12.05.2019 г. в жилището му са били подсъдимият със своето семейство. Обосновава й извода, че посочените действия на подс.И. са безспорно с цел К. да бъде умъртвен. По отношение на наказанието, намира, че за престъплението по чл.194, ал.1 от НК, същото следва да е между минималния и средния размер, а за престъплението по чл.115, вр.чл.18, ал.1 от НК, да бъде определено в минималния размер на 10 години - при превес на смекчаващите вината обстоятелства, с оглед поведението на подс.И.  по време на воденото производство, изразеното от същия съжаление и отчитайки причината за инцидента,  а именно – действията на пострадалия спрямо жената с която подс.И. е живеел, както и че престъплението е останало на фазата на опита.

Служебната защита на подсъдимия се представлява от адв.К., който изтъква, че всяко лице следва да носи отговорност за деянието което действително е извършило, а не за деяние, за което се предполага, че е осъществило. В  конкретния случай сочи, че безспорно е доказано само предявеното обвинение за кражба на подс.И.. Аргументира наличието единствено на предположения от страна на обвинението по отношение на твърдяното престъпление по чл.115, вр.чл.18, ал.1 от НК, като счита, че тезата за извършен опит за убийство от подсъдимия има три основни проблема: неизяснеността на точният момент в който според обвинението подс.И. е решил да умъртви К.; липсата на мотив, който единствено се предполага, но не и доказва от държавното обвинение; непосочване на конкретните причините поради които е останало недовършено деянието на подс.И. и релевираните в тази връзка предположения на обвинителя, че това е станало тъй като същият “е помислил”, че  е убил К.. Допълва, че прокуратурата е изложила основания, обоснававайки по съществото си евентуален умисъл, какъвто не е възможен при хипотезата на опита за извършване на престъплението.

В последната си дума подс.Т.И. заявява, че съжалява че е отнел вещи от възрастен човек и неговите спестявания, но към този момент имал нужда от пари. Твърди, че не е убиец, не е имал намерение да убива никой и не е убил някого.

От фактическа страна съдът приема за установено следното.

В. А. К., роден на *** г. бил вдовец и живеел сам в жилището си в гр.Варна, ж.к.“Изгрев“, бл.3, вх.1, ет.4, ап.8. Предвид желанието му да заживее с някоя подходяща жена на съпружески начала или такава с която единствено да споделя ежедневието си за която цел и да й бъде предоставена под наем стая от апартамента, К. започнал да публикува в пресата обяви за намерението си.  През месец февруари 2019 г. с него се свързала св.П.И.. Същата заживяла при К., заплащайки единствено консумираната от нея ел.енергия, като когато не била на работа двамата разговаряли, разхождали се и се хранели. В началото на месец май 2019 г. К. решил, че трябва да потърси и младо семейство, което да заживее в апартамента и което да се грижи за него, с уговорката да му прехвърли имота си. Именно и такава обява той публикувал във вестник „Позвънете“ и на която се отзовал подс.Т.И.. Същият от седем години живеел на съпружески начала, заедно със св.Г.И. и сина им – Д., роден на *** г. като обитавали под наем къща на ул.“Неофит Рилски“28 в гр.Варна. Тъй като имали финансови затруднения, не плащали редовно наема, ето защо и на 09.05.2019 г. наемодателят им поискал до няколко дни да напуснат къщата, което провокирало подсъдимия да предприеме действия по откриването на друго място където да живеят. Прочитайки публикуваната от К. обява, на следващия ден подс.И. придружаван от св.В.С. – негов съсед, отишли в посочения в обявата апартамент на К. и разговаряли с него. Предвид липсата на мобилен телефон, подс.И. оставил номера на ползвания такъв от св.С. с уговорката, ако К. прояви интерес – да му се обади за повторна среща, както и станало. На 11.05.2019 г. К. потърсил подс.И., като двамата се уговорили на същия ден да се срещнат в апартамената на К., но подсъдимия да доведе и семейството си. Съгласно уговореното, малко по-късно подс.И., заедно със св.И. и детето им посетили К., като по време на срещата К. им казал, че е взел решение именно те да са младото семейство на което да прехвърли жилището си срещу задължение за издръжка и гледане. Разбрали се да се видят отново,  и на следващия ден - 12.05.2019 г. по обяд пак се срещнали.

Започнали да разговарят в кухненското помещение на жилището, като К., придружаван понякога от подс.И. на прилежащата тераса, където пушел, приготвил и обяд,  двамата се почерпили и с алкохол. При един от разговорите си там/ на терасата/, К. предложил на подс.И. да остави жена си и детето си да пренощуват в апартамента му, за да има интимни отношения с нея, от което щяло да зависи изпълнението на направената уговорката във връзка с оставането на цялото семейството да живее в жилището. Междувременно след това К., седейки на дървен стол до дивана на който стояла св.Г.И., започнал с ръка да й опипва краката и да я пъха под късите й панталонки с които била обута. Въпреки отправените му забележки от страна на подсъдимия,  К. не спрял и при всеки удобен случай продължавал да опипва И.. Тава ядосало подс.И., който при поредното излизане на св.И. с детето до близкия магазин, до който същата ходела преди това няколко пъти закупувайки различни продукти, включително и алкохол с дадени й от К. пари, на кухненската мивка измил лицето си и се избърсал в намиращата се до нея хавлиена кърпа, която навил, приближил се до К. и преметнал кърпата през врата му кръстосвайки ръцете си задърпал силно, в резултат на което тялото на К. се наклонило назад, облегалката на стола се счупила и К. паднал на земята. Тогава подс.И. го ударил с взета от него стояща на масата книга в областта на шията, а след това започнал да го души. След известно време започнал да му нанася удари с ръце в областта на главата и тялото. Междувременно св.Г.И. се върнала с детето си и като видяла Т., надвесен и  нанасящ удари над съборения на дивана по гръб К., отново излязла от стаята, като взела и детето. Малко след това в коридора при нея дошъл и подс.И., който обаче като чул, че К. издава звуци се върнал в кухнята и продължил да го удря с ръце в областта на главата и тялото, като междувременно го съборил на пода. Като решил, че го е убил, преустановил физическото насилие. Видял паднал на земята портфейла му, в който се намирала лична карта на пострадалия и 1 050 лева. Взел го и го прибрал в джоба си. От кухнята взел и множество вещи /описани подробно в обвинителния акт, посочени в първия абзац по-горе/. Много от тях били без никаква стойност, но той мислел, че ги е пипал и ги взел, за да прикрие следите от убийството, като ги слагал в найлонови торби.

При напускането заедно със св.Г.И. и детето им на апартамента на К.. След като се отдалечили от блока на К., носените вещи били изхвърлени в тревната площ, в близост до бл.5 в ж.к.“Изгрев“ в гр.Варна. Същата вечер тримата посетили и къщата, в която до този ден живеели под наем, като подс.И. накарал св.И. да изгори взетото от него портмоне с лична карта и ключа от жилището на К., както и било сторено. Парите подс.И. похарчил за нощувки в хотел и хостел за него, Г. и детето М., както и за закупуването на л.а.“Рено Клио“ с рег № В 7307 РВ.

Междувременно след напускането на жилището на К., същият останал да лежи на земята в безпомощно състояние, като на следващия ден, около 10.00 ч. бил открит от наемателката си св.П.И.. Тя се прибрала през нощта от работа и след събуждането на другия ден преди обяд  влязла в кухнята на апартамента, където на земята видяла К., който дишал много трудно.  Веднага се обадила на сина му – св.Б.К. - пристигнал незабавно заедно с брат си и екип на Бърза помощ. К. бил отведен в МБАЛ „Св.Анна- Варна“АД, където два часа по-късно починал от остър възпалителен процес, довел до обостряне на вече съществуващи хронични заболявания.

            На същата дата бил извършен оглед на местопроизшествието – жилището на К., при който се иззели множество дактилоскорни следи /при последващото изследване на което се установило, че са оставени от св.П.И. и св.Г.И./и ВД – три зъба, счупен стол, угарки от цигари завеса с кръв по нея и др.подробно описани в изготвения от 13.05.2019 г. протокол. Допълнителен оглед бил извършен и на 15.05.2019 г.

 На 14.05.2012 г. в отделение на Съдебна медицина при МБАЛ „Св.Анна бил извършен оглед на тялото на К., като били иззети дактилоскопни негови отпечатъци и нокти от двете ръце на трупа. При огледа и последвалата аутопсия на тялото на пострадалия били установени данни за множество травматични увреждания, подробно описани в съставените от извършените действия протоколи, като заключението на вещите лица относно причината за смъртта на К. била посочена като остри възпалителни процеси, касаещи сърдечносъдовата и дихателната системи.

На 16.05.2019 г. бил извършен оглед на дворното пространство на между постройките находящи се на ул.“Неофит Рилски“28 и остатъци от огнище с намерени и иззети от него обгоряла запалка, секретен ключ и др.вещи, като при експертните изследвания било установено, че посочения ключ отключва – деблокира секрета на патронника на входната врата от жилището на К., като това е относимо и за такъв намерен сред вещите иззети при извършен на 17.05.2019 г. оглед на тревната площ над бл.5 в ж.к.“Изгрев“ в гр.Варна, където  били открити и иззети множество вещи, част от тях поставени в кухненска мушама.

На 09.07.2019 г. бил извършен оглед на лек автомобил „Рено Клио“ с рег.№ В 73 07 РВ.

При проведените в досъдебното производство изследвания на ДНК профилът на клетъчния материал от иззетите при извършените огледи на ВД, а именно - завеса, угарка от цигара „Rothmans“, кръв от дънки, обтривки от учебник по Вътрешни болести, угарки от „Karelia“, кръв и обтривки от оранжева хавлия и поднокътно съдържание на дясна и лява ръка на К. било установено  съвпадение с ДНК профила на В. К., а този на иззетите угарки от „Karelia“ с ДНК профила на подс.Т.И.. ДНК профилът на смес от клетъчен материал от долен десен край на учебник „Вътрешни болести“ било установено, че е смес от клетъчен материал от В. К. и подс.Т.И..

В хода на досдебното производство били назначени и изготвени: съдебно-оценителна, комплексна съдебно-психиатрична и психологическа, съдебно-трасологическа и допълнителна такава експертизи.

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след обсъждане на събраните по делото писмени и гласни доказателства: показанията на свидетелите разпитани в хода на съдебното следствие, приобщените по реда на чл.281, ал.4 и ал.5 от НПК, дадени по досъдебното производство, както и тези по отношение на които беше постигнато необходимото на осн.чл.371, т.1 от НПК съгласие на страните, заключението на назначените и изготвени експертизи –тройна съдебно-медицинска експертиза, комплексна съдебно-психиатрична и психологическа експертиза и повторна такава, съдебно-оценителна, ДНК, съдебно-техническа и  допълнителна,  протоколите, обективиращи извършени действия по разследването - протоколите за огледи на местопроизшествие, на труп, за доброволно предаване, за разпознаване, за освидетелстване за оглед на ВД, за претърсване и изземване, обясненията на подсъдимия Т.И. дадени в хода на съдебното следствие, писмените доказателства, относими към предмета на доказване, прочетени по реда на чл. 283 от НПК, веществени доказателства.

 

По доказателствата:

Съдебното следствие, като протече по реда на чл. 371, т. 1 НПК, без провеждане на непосредствени разпити на част от свидетелите и на вещите лица по някои от експертизите, като при постановяване на присъдата използва непосредствено съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство, ги приобщи чрез прочитането им на основание чл. 283, вр. чл. 373, ал. 1  от НПК. За останалите, при лиса на съгласие от подсъдимия и защитата- с провеждане на разпит на свидетели, изслушване на лещи лица, изслушване на в.л. по СППЕ, назначаване на повторна експертиза  и със съгласие-прочитане на показания на неявили се свидетели, за които е постигнато съгласие по реда на чл. 281 от НПК.

На първо място, съдебният състав подложи на доказателствена преценка показанията на свидетелите по делото, които могат условно да се групират съобразно тяхната относимост към различни фактически обстоятелства, а именно:

1. Живеещите във вход 1, бл.3 – съседи на К., които са възприели на процесната дата подс.И., св.Г.И. и детето й, както и продавачката в посещавания от последната магазин за хранителни стоки и тези на самата И..

Св.С. заявява, че св.Г.И. три пъти посетила магазина в сойто същата работела на 12.05.2019 г., в следобедните часове на деня, като закупила от обекта съответно – сладкарски изделия, ракия и последният път- около 19.00 ч. – близалка. Св.Р. твърди, че е видяла разпознатата от нея св.И. и детето й да излизат около 19-20.00 ч. на посочената дата от входа в който живеела, като двете дори разговаряли, а св.Т. възприела непознат мъж, носещ две торби и придружаван от бременна жена и малко дете,  които напускали жилищния вход около 19.30 ч. Посоченото от свидетелите изцяло съвпада с тези както на св.Г.И., така и с обясненията на подс.И. по отношение датата и времето през което са гостували на К., както и досежно хронологията касаеща излизанията на св.Г.И. от апартамента на К. и съответно -  при окончателното напускането на жилището му с отнетите от подсъдимия вещи,   предвид и което, съдът оцени показанията на тези свидетели, както и в посочената част обясненията на подсъдимия като достоверни и ги кредитира изцяло.

2. Показанията на наемателката на К. – св.П.И. и синовете му - св.А. и Б. Кьосеви, както и лекарите - от Спешна помощ св.Г.Г. и приелият го в болничното заведение – св.М.Х..

Св.П.И. твърди, че събуждайки се на 13.05.2019 г. е намерила К. на земята, между масата и дивана в кухнята, по очи, върху одеало, „хъркащ“  и „едвам дишащ“, с кръв по лицето която видяла, след като го обърнала. В такова състояние го описва и св.Г., както и пристигналите на място негови синове, които допълват че тялото на същия частично е било върху одеалото – от кръста надолу. Св.Х. посочва, че при пристигането на пациента в шокова зала, същият е бил в тежки увредено общо състояние, със силно ограничена двигателна активност, учестено и „плитко“ дишане, трудноконтактен и неориентиран за време и място, със следи от кръв в устната кухина и по лицето, оток в областта на дясната орбитална кост. Синовете на К. дават подробни показания и относно мотивите на баща си да отдава стаи от жилището си под наем, свързани с желанието му да има жена до себе си с която да живее, както и по отношение на установените липсващи от апартамента вещи, като съответно посоченото съвпада и със заявеното от св.П.И., допълнено във връзка с последното намерение на К. да предложи на младо семейство да прехвърли жилището си срещу задължение за издръжка и гледане - изцяло припокриващо се и с обясненията на подсъдимия и показанията на св.Г.И. в тази им част, както и тези на св.В.С., който лично видял показаната му от подс.И. обява на К. и заедно го посетили няколко дни преди инцидента.

По отношение на отнетите от подсъдимия от жилището на К. вещи, в по-голямата си част открити на мястото където са били оставени от подсъдимия, св.Г.И., същата в проведените й в хода на досъдебното производство разпити посочва, че тъй като при идването си подсъдимият изхвърлил дрехи на детето им в близките тревни площи – отишли на мястото и тя ги взела, поставяйки ги в торбичките взети от него и пълни с вещи, които изхвърлила,  като посоченото е напълно съответно на обясненото от подсъдимия.

Идентични и непротиворечащи са показанията на съответните посочени свидетели, които по категоричен начин и при липсата на значими  неточности установяват както обстоятелствата свързани с поведението на К. по отношение намеренията му да споделя живота си с някоя жена/семейство, така и конкретните му действия  в тази връзка, констатираната липса на вещи от жилището му, а така и по отношение състоянието, видът и мястото  където той е бил открит непосредствено преди да му бъде оказана неотложна медицинска помощ, заради това и съдът ги кредитира изцяло.

3.Конкретиката свързана със случилото се в жилището на К. между него, подсъдимия и св.Г.И., довело до резултата  - изводима от гласни доказателствени средства – преки, каквито се явяват показанията на  св.Г.И. и частично от обясненията на подсъдмия, както и косвени такива  - показанията на св.С., св.В.И. и св.К., които свидетелстват за възприета от тях непосредствено от подсъдимия конкретна информация относно случилото се в апартамента на К., включително и по отношение на обстоятелства свързани с  взетите от там вещи, портфейл и пари. Тези  лица формират обособена свидетелска група, подкрепяща обвинителната теза и изложената в обвинителния акт фактология, като двама от посочените свидетели се намират в родствени /св.В.И./ и семейни /св.Г.И./ отношения с подс.И., което налага допълнително внимание при анализа на изложеното от тях, доколкото следва да се съобрази и наличието/липсата на индиции за заинтересованост от изхода на делото.

Св.В.С. – познат и съсед на подс.Т.И. и семейството му, докато същите живеели под наем на ул.“Неофит Рилски“28 в гр.Варна, твърди, че вечерта, след като подсъдимият и семейството му се върнали от посещението си при „дядото“ били уплашени, като „пийналият“ подс.И.  му казал, че е убил „дядката“, който душил с хавлия. Първоначално не повярвал на казаното от него,  но разбрал, че вероятно греши когато подсъдимият му показал „дебела пачка пари“ взета от възрастния човек и видял св.Г.И. да гори в двора на къщата част от съдържанието на две носени от тях найлонови торби, за които подсъдимия споделил че са улики за това, че е убил дядото, т.к. ги е пипал, като св.И. му казала обаче, че отпечатъци има и където е стискал да го души. На въпрос дали действително е направил така, подсъдимият му разказал, че е убил дядото, защото докато били у тях той опипвал Г., и  му казал, че тя ще остане да нощува при него, за да видел как щяла да се справи, а на следващия ден можел да се върне с детето за да живеят при него. Подсъдимият му споделил, че е душил дядото, когото хванал за гушата, а за да е сигурен, че е умрял  - го удушил с хавлия. Подсъдимия показал на св.С. и дебела пачка пари, които също взели от него.

Показанията на този свидетел съдът счита освен като обективни и  че се подкрепят от извършения оглед на мястото на изгаряне на част от отнетите вещи и съотв.извършената експертиза, изцяло от обясненията на подсъдимия извън твърдяното от него за случилото се с пострадалия, както и припокриващи се с тези на св.Г.И. за срещата им след като са напуснали дома на К., както и за споделеното му от подс.И., доколкото в разпита си свидетелката и посочва, че със св.С. са разговаряли как да не ги заподозрат че „Т. е направил белята с дядото“.

В прочетените и приобщени свидетелски показания на брата на подс.И. – св.В.И.,  същият твърди, че на 14/15 май 2019 г. се срещнал с брат си, който дошъл с жена си и плачейки му сподел, че е ограбил „някакъв човек“ – 80 годишен, който започнал да се „заиграва“ с Г. – да я опипва по караката и интимните части, което много го ядосало и затова започнал да го бие и души. Взел негови пари и вещи, които изгорили за да не остава по тях отпечатък. Тези показания, съдът оцени като достоверни, защото съответстват на останалите доказателствени източници по делото и ги кредитира изцяло.

Св.Р.К. също твърди, че подс.И. с когото се познавали отпреди две години го посетил на работното му място и му разказал притеснен за случил се предходната вечер инцидент. Казал, че по обява за жилище под наем с жена си посетили възрастен човек, който ги приел. Напили се и се скарали, тъй като той започнал да опипва жена му. Защитил я, набивайки дядото, който започнал да „хрипа“. Няколко дена след това подс.И. споделил на свидетеля, че си търси автомобил и когато последния му предложил своя – л.а.“ Рено Клио“, И. го купил за  600 лева.

Определящо значение за делото имат дадените в хода на досъдебното производстгво и пред съдия, приобщени по реда на НПК показания на св.Г.И., като пряк свидетел-очевидец на случилото се в апартамента на К., както което същата е възприела и най-вече това между него и подс.И., както и досежно последващото му поведение относимо към извършената от същия кражба на вещи от дома пострадалия. Свидетелката  посочва повода за посещението в жилището му, времето и начинът по който тя, заедно с подс.И. и детето им са гостували, какво са правили преди инцидента, няколкократните й излизания с детето до близкия магазин и направените в същия покупки – всичко изцяло подкрепящо се от дадените в тази връзка показания на св.С., св.Р., както и обясненията на подсъдимия.  Твърдяното от нея и свързано с действията на К. – многократно пипайки я по краката и интимната област,  също е идентично с посоченото от подсъдимото лице,  като достоверността на заявеното съпоставена и с посоченото в другите доказателствени източници – разпитите на останалите свидетели – св.С., св.В.И. и св.К., възпроизвели казаното им от подс.И. обосновава цененето им като достоверни от настоящия съд. В разпита си св.Г.И. описва подробно случилото се при което докато седейки на дивана, а К. – на столче, до нея я опипвал няколкократно по краката й обути с къси дънкови панталонки и пъхайки ръката си през крачолите – до слабините й пред поглед на подс.И.. Заявява, че няколко пъти е чула К. да казва: „с момата ще опънем спалнята“, за които намерения разбрала и от подс.Т.И., на когото К. заявил, че иска съпругата му и детето за пренощуват при него за да видел какво „сексуално“ може да му направи и едва тогава да му станат наематели в апартамента. При излизането си за последен път до магазина, от който закупила близалка за детето двамата мъже разговаряли, като подс.И. се миел на мивката и бършел с хавлия. Когато се върнала с детето, Т. бил надвесен над легналия на дивана К., като веднага излязла уплашена от стаята в коридора и скрила лицето на детето, понеже видяла и че подсъдимия ударил К. – „някъде около гърдите“, впоследствие уточнява и че Т. го душал с ръце, а докато била в коридора чувала продължаването на нанасянето на удари върху пострадалия. При напускането на жилището й с детето, когато мъжът й дошъл при нея, същата видяла  К., който лежал на дивана и дишал тежко, а в първия си разпит посочва и че когато споделила на подсъдимия, че чува възрастния мъж да издава звуци,  същият отново се върнал в стаята, като този път затворил вратата й. Малко след това през време на което чувала „някакви удари“, той се върнал при нея и детето  и излезли от апартамента, като подс.И. носел със себе си две пълни торби, съдържанието на които изхвърлил в близките тревни площи. Тъй като  св.И. установила, че сред тях са и дрехите на детето – Т. й показал мястото от където тя изсипала съдържанието на едната захвърлена торба, тъй като като била по-здрава и в същата поставила дрехите, а изсипаните вещи взети от дома на нКьосев – изхвърлила по-настрани, където й били намерени и съотв.иззети в хода на проведеното разследване. Докато вървяли подс.И. й показал и пачка с пари, които бил взел от дядото. Когато отишли  на ул.“Неофит Рилски“27, където се видели със св.В.С., св.Г.И.  изгорила якето на мъжа и детето им и негови играчки, както и даденото й портмоне на пострадалия.

За настоящия състав, показанията на св.Г.И. дадени в  досъдебното производство пред разследващите органи и при условията на чл.223 от НПК, приобщени по надлежния ред, преценени наред с останалите доказателствени източници - показанията на свидетелите по делото, и частично обяснения подсъдимия, изготвените по делото експертизи,  не съдържат вътрешни противоречия, същите са последователни – идентични и при двата й проведени разпита/първият от които значително по-подробен и обстоятелствен, логично обяснение за което е че е направен непосредствено след извършване на деянието/. Те са относими и дават съществена яснота по  основния предмет на доказване, и най-вече са източник на преки доказателствени факти, затова и се явяват надеждна доказателствена основа. Изяснените, чрез проведените й разпити обстоятелства са недвусмисмислени по отношение събитията предхождащи, съпътстващи и следващи осъществените от подс.И. деяния, като по делото липсват индиции разколебаващи достоверността им поради отношенията й с подс.И..

Обясненията на подсъдимия, съдът кредитира по следния начин: изцяло по отношение на обстоятелставата, свързани със запознанството си с К., посещението в дома му и поведениято на същия спрямо св.Г.И., тези относими към взетите вещи и парите от дома му; по отношение на стореното от същия на К. възприема основно като негова защитна теза. В обясненията му във връзка с това подс.И. твърди, че бил свидетел на многократни демонстративни действия на К. по отношение на жена му, която опипвал по коленете и й галел краката, въпреки направените му забележки, като когато видял, че ръката му е под крачолите на късите и панталони, много се ядосал и като тъй като  това се случило, докато се миел на мивката,  хавлията с която се избърсал  я преметнал през врата на седящия на стола до масата и дивана К. и го дръпнал рязко назад при което същият паднал на земята и столът се счупил. Според него това е станало в присъствието на жена му и детето, които после извел от стаята, а когато се върнал поискал обяснение от К., надвесвайки се над него. К. започнал да ръкомаха и се опитал да го удари, което отново го ядосало и с намиращата се на масата книга „Вътрешни болести“ го ударил няколко пъти около врата и раменете, не и по лицето, освен ако случайно  удар е попаднал и там. Изместил дядото на дивана и започнал да го успокоява и чисти с хавлията. Тогава К. го ухапал при което паднали няколко негови зъба. Действието му  провокирало още няколко удара с книгата от подсъдимия. След това събрал различни вещи от кухнята – книгата, хавлията, мушамата с табла от масата и падналият му на земята порфейл чието съдържание едва в последствие видял, като не може да даде логично обяснение защо го е направил – бил паникьосан и напуснал жилището, като в тревните площи изхвърлил вещите. При напускането К. останал на дивана- „мънкал“ „дишал“ „хъркал“.  Подс.И. заявява, че частично споделил за случилото се със св.В. С. с когото се видяли мялко по-късно и на когото казал, че К. е посегнал на жена му и тоя я защитил като го набил и ограбили. В проведената между него и свидетеля очна ставка допълва, че при разговора им, тъй като бил стресиран казал, че е „убил от бой дядото“. Докато двамата си говорили, подс.И. казал на жена си  да запали носените вещи, както и сторила.

Съпоставени горепосочените свидетелски показания, както и частично обясненията на подсъдимия са еднопосочни и непротиворечиви  по отношение на обстоятелствата свързани с:

- повода за посещението на последния и семейството му в жилището на К. , датата и времето на престоят им там

- поведението на К. към св.И. и многократните му  действия с които е опипвал краката и интимните части, провокирало поведението му на физическо съприкосновнение и осъществено такова с К.

- отнетите вещи от жилището, сред които  и портмонето с паричната сума на К.

- последващите действия на подсъдимия свързани с изхвърляне на част от взетите вещи, изгаряне на друга част, както и разпореждане с паричната сума – за закупеване на автомобил и нощувки в хотели

Предвид това, съдът кредитира показанията на горепосочените свидетели дадени пред съда и в досъдебното производство и приобщени към доказателствената съвкупност по надлежния ред чрез прочитането им в хода на съдебното следствие, с които  всички те са заявили, горепосочените обстоятелства, и сътов. относимите към тях частично обяснения на подсъдимия,  тъй като същите са вътрешно и едни спрямо други логични и  последователни, поради което изводите по фактите следва да се изградят въз основа именно  на посоченото от тях.

Следва да се посочи, че в тази доказателствена маса не са налице противоречия и относно твърдяните от посочените свидетелите, възприети от същите изявления на подсъдимия за факти и обстоятелства, свързани с неговите действия по отношение на К. – за когото на св.С., казал че го е „убил“, като го и „душил“, на брат си – че го е „бил“ и „душил“, на св.К., че го е „бил“, а св.Г.И. възприла подсъдимия надвесен над К. и видяла същият да му нанася удари и да го души, а докато била в коридора чувала как му нанася удари, като твърденията на св.Г.И., че го е видяла при тръгването си легнал на дивана с леко отворени очи и изплезен език, са възприятия предшествани от връщането на подс.И. при него и осъществяване отново на физическо насилие и действия по умъртвяването му при които и К. е бил съборен на земята където на следващия ден го е открила св.П.И..

Заявеното е противно на посоченото от подсъдимия, който в обясненията си твърди, че единствено е преметнал хавлиена кърпа през врата на К. и го е съборил на земята, като след това е нанесъл няколко удара с книга по врата и раменете му. Тези му обясненията освен в противовес на споделеното от същия на посочените свидетели след инцидента не се подкрепят и от назначената по делото тройна съдебно-медицинска експертиза и в този смисъл са налице основания съдът да не ги кредитира по отношение осъщественото от подсъдимия въздействие върху К., а да приеме същите за фрагментарни и откъслечни твърдения относно действително случилото се, с опровергана правдивост на част от тях.  Обясненията на подсъдимия в тази си част съдът възприема основно като негова защитна теза и не ги оценява като достоверни, защото твърденията му относно единствено събарянето на К. от стола чрез загърлянето му с кърпа и нанасянето на няколко единични удара с книга, от една страна са откъснати от другите доказателствени източници – от показанията на останалите свидетели и находките, обективирани в СМЕ, а от друга - с оглед тяхната необоснованост и нелогичност, добре видима при такава и по отношение  механизмът на избиване на зъбите на пострадалия, а именно – при захапване на ръката на подсъдимия, доколкото съдът намира, че с оглед характерът и последователността на извършените въздействия върху пострадалия, неговата възраст и привеждането му в състояние с невъзможност и ограничена такава по отношение на защита и реакция от действията спрямо него резултат от изненадващото му събарянето му и нанесените му удари при които е счупено и дясното рогче на подезичната кост – същите в своята съвкупност не могат да кумулират твърдяната активност и физическа сила на захапването, при което, според подсъдимия, са паднали зъбите на К..

Ето защо, и тъй като обясненията на подсъдимия с оглед тяхната амбивалентност, са важно доказателствено средство, при чиято преценка винаги се държи сметка и че те са израз на правото му на  защита, то поради това в тази си част и по посочените причини не могат да бъдат ценени от съда.

Експертизи

1.По делото се явява установено без съмнение, че смъртта на К. не е настъпила в резултат на упражнено спрямо него насилие, независимо, че при проведения първоначален оглед на тялото му са били установени данни да е било упражнено такова. Заключението на изготвената от вещите лица в досъдебното производство тройна съдебно-медицинска експертиза е установило, че причината за смъртта на В. А. К. са: остри възпалителни процеси, касаещи сърдечносъдовата система и дихателната система - остър перикардит, остър гноен плеврит с излив на значително количество възпалителна течност в двете плеврални кухини и околосърцевата торбичка, които са обусловили сърдечносъдова и дихателна недостатъчност. За развитието на настъпилите остри болестни процеси облагоприятстващо значение имали съществуващите в напреднала степен на развитие хронични заболявания. Началото на възпалителния процес било не по - малко от 3 - 5 денонощия преди настъпването на смъртта, като вероятно бил започнал развитието си в горните дихателни пътища и се разпространил и обхванал белите дробове и сърцето. Причината за развитието на възпалителния процес били бактериални патогени. Не са установени травматични увреждания на жизненоважни органи и магистрални кръвоносни съдове на К., не се установили усложнения на получените травми, които в протичането си да доведат до настъпването на смъртта му, като съответно получените от В. К. травматични увреждания не са в причинна връзка с настъпването на смъртния изход.

При извършване на експертизата са описани установените по тялото на К. травматични увреждания, които са :

-червеникаво кръгловато ожулване с диаметър около 3 см. в дясната тилно-теменна област на главата с подлежащо кръвонасядане на меките черепни обвивки с диаметър около 4 см.; червеникаво ожулване с неправилна форма и размери около 3/2 см. по дясната скула;синкаво-мораво кръвонасядане с неправилна форма и размери около 1.8/1.5 см. и три червеникави, повърхностни ожулвания с размери от 0.5/0.3 см. по дясната ушна мида;петнисто синково-мораво кръвонасядане с неправилна форма и размери около 5/3 см. по дясната буза, достигащо до десния долночелюстен ъгъл и ръба на долната челюст и сред описаното кръвонасядане - три дълбоки ожулвания в областта на рамото, ъгъла и ръба на долната челюст в дясно, покрити с тъмночервеникава коричка, с размери 1.5/1 см., 0.6/0.5 см. и 1.4/0.6 см.;избиване на втори горен десен зъб, първи долен десен зъб, първи долен ляв зъб и втори долен ляв зъб с разкъсвания и червеникави кръвонасядания в областта на алвеоларните им гнезда;червеникаво ожулване с неправилна форма, с размери около 0.4/0.3 см. по лигавичната повърхност на горната устна, към левия устен ъгъл и подлежащо на ожулването синко-мораво кръвонасядане с диаметър около 1 см.;синкаво-мораво кръвонасядане с издължена форма, хоризонтален ход и размери около 3/2 см. по вътрешната лигавична повърхност на долната устна, срединно;червеникаво ожулване по външната кожна част на долната устна, с издължена прекъсната форма, хоризонтален ход и размери около 3/1.5 см.;синкаво-мораво петнисто кръвонасядане с неправилна форма и размери около 4.5/3 см. по брадата, срединно и в дясно от срединната линия;линейно червеникаво ожулване с ход отгоре-надолу и отдясно-наляво с размери около 1.8/0.2 см. по предната повърхност на брадата, към долния й ръб и в дясно от срединната линия;две линейни ожулвания, разположени успоредно на 2.4 см. едно от друго, с ход отпред - назад н отдолу - нагоре, с дължина около 3.5 см. всяко, в горната трета на шията, по предно-страничната й повърхност в ляво;червеникаво ожулване с назъбени странични очертания, неправилна форма и размери около 3/2.5 см., срединно, по предната повърхност на шията;линейно червеникаво ожулване с ход отпред — назад и отгоре — надолу, с дължина 2 см. в средната трета на шията, по дясната й странична повърхност;две бледи, синко-морави кръвонасядания с издължена форма, ход отпред - назад и леко отдолу - нагоре, с размери около 6-7/2.5 см., всяко в долната трета на шията, двустранно;счупване на дясното рогче на подезичната кост с кръвонасядане на околните меки тъкани;неразместени счупвания на 6-то, 7-мо и 8-о десни ребра по предна мишнична линия с кръвонасядане на околните меки тъкани;две синкаво-морави кръвонасядания с неправилна форма и размери съответно 1.5/1 см. и 3.5/3 см. по външната и задната повърхности на дясната лакътна става;кръгловато синкаво-мораво кръвонасядане с диаметър около 2.5 см. по външната повърхност на дясната предмишница, в горна трета;бледовато синкаво-мораво кръвонасядане с диаметър около 1см. по вътрешната повърхност на дясната гривнена става;бледовато, петнисто кръвонасядане с мораво-червеникав цвят, неправилна форма и размери около 7/5 см. по външната повърхност на лявата мишница, в долна трета;две синкаво-морави кръвонасядания с кръгловата форма, с диаметър около 3 см. и около 1 см. по външната повърхност на лявата предмишница, в горна трета;петнисто мораво-червеникаво кръвонасядане с неправилна форма и размери около 9/6 см. по предната повърхност на лявата предмишница, в средна трета;дълбоко червеникаво ожулване с овална форма, забелване на епидермиса надолу, с размери на ожулването 3/2 см. по задно-вътрешната повърхност на лявата премишница, на границата на средна-долна трета и подлежащо на описаното ожулване синкаво-мораво кръвонасядане с издължена овална форма и размери около 5/2.5 см.;бледовато синкаво-мораво кръвонасядане с неправилна овална форма и размери около 3/1.5 см. по гърба на лявата длан, в областта на основата на 4-та и 5-та предкиткови кости.

Становището на вещите лица е, че описаните множество травматични увреждания са получени от над 20 отделни удара, като някои от тях могат да са резултат на падане на земята, както и от подлежащи повърхности с различни предмети - крака, ръце, книга; като експертите заявяват, че не може да се определи с категоричност кои от тях, как са получени. Посочват,  че по двете странични повърхности на шията на К. са установени издължени кръвонасядания, които биха могли да са получени при притискане на шията с кърпата  или подобен предмет. Те не са характерни за притискане на шията с пръсти или част от ръка или крак.

Според вещите лица, доколкото при К. са установени  кръвонасядания по лигавиците на двете устни, свидетелстващо за въздействие на твърди предмети в областта на устата, то логичният извод е, че избиването на зъбите е именно в следствие на удар, като с оглед и напредналата възраст на лицето парадонтозните промени влияят на зъбодържащия апарат и съотв. е възможно с по-малка сила да бъдат избити. В отговор на дадените в тази връзка обяснения на подсъдимият заявяват, че не изключват възможността падането на зъбите да е било резултат от удар с книгата в областта на лицето, която ги е разклатила и после при издърпването на ръка от захапката да са излязли, както и посоченият удар да е следващ тяхното падане.

За получените фрактури на 3 ребра на пострадалия считат, че са резултат на реализиран в дясна гръдна половина удар, който е довел до счупването им, а за дясното рогче на подезичната кост, че е счупено от удар, нанесен в предна лява повърхност на шията. Допълват, че доколкото основната функция на подезичната кост е движението на езика при формиране на вокалните звуци при говора е възможно при подобна травма да има нарушения в изговарянето на думите, като подобна травма не представлява постоянно общо разстройство опасно за живота.

Съдът възприема като пълно и ясно заключението по тройната съдебно-медицинска експертиза, която счита за компетентна и намира, че изводите на изготвилите я вещи лица са изцяло в съответствие с данните от събрания доказателствен материал, изяснява съществени за правилното решаване на делото въпроси, като в голяма степен подпомага процеса на формиране на крайния извод на съда.

2.В досъдебното производство е назначена комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза, изготвена от в.л Б. и Г.. В нея е посочено, че към момента на извършване на гореописаните деяние, подс. И. е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване и е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, като същият не е бил в състояние на физиологичен афект.

Вещите лица посочват, че на 12.05.2019 г.  подс.И. най-вероятно е изпитвал негативни емоции към пострадалия, като това не включва физиологичен афект., характеризиращ се с това, че при него има стеснение на съзнанието, обилна вегетативна симптоматика, последващо изтощение и депресия - липсващи при освидетелствания. Подсъдимият е описан като нестабилен, чувствителен, сензитивен, променлив, агресивен, с дефицитарен самоконтрол, особено в ситуации, които за него са фрустриращи. В проведения в съдебно заседание разпит на изготвилите я вещи лица, същите поддържат така представеното заключение, като с оглед констатирано несъответствие в същата на посоченото  име на освидетелстваното лице и това на подсъдимото такова  е уточнено, че една част от експертизата поради грешка е неотносима към последния.  Вещите лица не бяха в състояние да уточнят дали се касае само за техническа грешка при изписването на името на подсъдимия или целия абзац от СППЕ  не се отнася до това лице. Поради това объркване на в.л., както и обстоятелството, че СППЕ не отговаря на изисквания за изготвяне на съдебнопсихиатрични и психологични експертизи съобразно Наредба № 2/2011г. на Министъра на правосъдието за съда възникна съмнение за нейната правилност и наложи назначаването на повторна СППЕ /мотиви за това по-долу/. 

Повторната комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза, установява чието заключение е, че към момента на освидетелстването Т.И. не страда от психични разстройства в тесния и широкия смисъл. При него няма клинични или анамнестични данни за изградена зависимост към ПАВ или алкохол. Към датата на инкримираното деяние подс.И. не е бил в състояние на краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието и не е страдал от умствена недоразвитост и е бил със запазени годности да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи. Същият е със запазени годности за да възприема правилно фактите, имащи значение за наказателното производство и да дава достоверни обяснения в качеството на подсъдим, ако желае. Вещите лица са посочили, че подсъдимият  е личност със слаба себерефлексия по отношение на разбирането и отчитането на фините специфики на емоционалните си преживявания към конкретни ситуации. Склонен е към споделяне на конкретни личностно значими случки и събития, като фактология, но не е склонен да споделя преживяванията си в тях. Неговият личностен профил не излиза от широките граници на нормата, като макар и в нормални стойности, относително са завишени скалите за психопатия и параноя. Изяснено е, че при здрави лица тези характеристики могат да се проявят с поведенчески тенденции както към общителност, настойчивост, упоритост, самохвалство, лекомислие, склонност към приключения, храброст, така и с поведение, характеризиращо се с ефективност, обидчивост, неотстъпчивост, наивност. При подс.И. не са установени високи нива на агресия, като  очертаният личностов профил е предпоставка в определени стресови ситуации или при провокация лицето да отреагира с агресивно поведение. Т.И. демонстрира запазени когнитивни способности. Интелектуалното ниво е в норма - IQ-87. Подс. И. е със запазени интелектуални способности и не страда от психично разстройство. Същият осъзнава свойството и значението на извършеното деяние и е в състояние да селектира информацията, свързана с мотивите н механизма на извършване на престъплението, която би желал да споделя, като към момента на извършване на деянието не е бил в състояние, което да отговаря на типичните предпоставки, фази и симптоми на афект  - физиологичен или патологичен. При проведеният разпит на вещите лица, изготвили  повторната комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза същите изясняват, че са разгледали стесненото съзнание в контекста на физиологичен ефект, представляващ силна емоционална реакция, със стесняване донякъде на съзнанието и съответните вегетативни и емоционални реакции. Посочили са, че физиологичния ефект, се характеризира и с определени фази, с внезапност на настъпването, вегетативни, емоционални, бурни промени по време на разгръщане, които   по принцип са видими, като липсата им води до невъзможност за характеризиране на физиологичния афект. Според вещите лица същият завършва обикновено с една фаза на стилизация, т. е. по време на разгръщането на афекта психологичните, вегетативните и физиологичните ресурси на организма са ангажирани много активно и съответно те се изчерпват в края на това състояние, като се стига до фазата на изчерпване на ресурса, до стихване на всякакви реакции, най-често - до абсолютно бездействие. Посочено е, че всички тези типични фази липсват при поведението на подсъдимия в конкретната ситуация, като дори  напротив – при него не само, че не се наблюдава фаза на изтощаване, като например той съвсем целенасочено е събрал множество вещи от дома на К., изнесъл ги е, като част от тях е изхвърлил, друга – запалил , а трети – задържал. Изтъкнато е и още едно съображение, изключващо физиологичния афект в подобни случаи - че подсъдимия е бил под въздействието на алкохола, което алкохолното опиване улеснява афективното отреагиране,  т. е. под въздействието на алкохол много по-лесно човек реагира емоционално на ситуации.  Самото алкохолно опиване би могло да наподобява физичен афект, но не защото е налице афект, а защото нямаме потискане на импулса.  Посочено е, че алкохола освобождава именно това потискане, много по-лесно, при много по-малка провокация може да се прояви силна емоционална реакция. Затова, по принцип когато е налице алкохолно опиване, то само по себе си изключва физиологичния афект, тъй като и реакциите може да се дължат на емоционалната реактивност, предизвикана от алкохола. В този смисъл, доколкото от една страна алкохолното опиване и от друга, липсата на характерните фази, които охарактеризират физиологичния афект  е посочено, че при И. не може да се касае за физиологичен афект.

Съдът съд не кредитира приетото по делото заключение на изготвената в хода на досъдебното производство експертиза от вещите лица Г. и Б., защото я намира за недостатъчно обоснована и правилна, предвид, че от една страна, част от същата е относма към друго вписано освидетелствано лице, така и предвид липсата на достатъчно ясни и категорични отговори относно определящи и важни за делото обстоятелства, както и неотчетени такива при изготвяне на представеното заключение. Същото съдът намира за непълно и недостатъчно ясно, противно на това на назначената по делото повторна КСППЕ, като и счита, че следва да бъде кредитирано заключението именно на тази експертиза. Доколкото и в писмената й част и при разпитите на изготвилите я вещи лица в с.з. по ясен, и обоснован, категоричен и изчерпателен начин   се дава отговори на така поставените въпроси, като със същата подробно се изяснявата относимите и важни за делото обстоятелства свързани с личността на подсъдимото лице и неговото състояние към момента на към моманта ан осъщестмвяване на деянията и изводите на изготвилите я вещи лица 9-са изцяло в съответствие с данните от събрания доказателствен материал.

3. В досъдебното производство е изготванета ДНК експертиза имаща за задача да установи наличието на биологичен материал по представентие за изследване ВД и съотв. при определяем ДНК профил, същият да се сравни с тези на В. К., Г. и Т. Иванови. Заключението на вещите лица е, че ДНК профилът на клетъчния материал - кръв от завеса, угарка от цигара „Rothmans“, кръв от дънки /с които е бил обут К. по време на случилото се/, обтривки от учебник по Вътрешни болести, угарки от отKarelia“, кръв и обтривки от оранжева хавлия, и поднокътно съдържание на дясна и лява ръка на К. – съвпадат напълно с ДНК профила на В. К.. ДНК профилът на клетъчния материял за посочени и описани  в експертизата угарки от отKarelia“ съвпада с ДНК профила на Т.И.. ДНК профилът на смес от клетъчен материал от долен десен край на учебник „Вътрешни болести“ позволява да се направи извод, че това е смес от клетъчен материал от В. К. и Т.И..

4. Изготвена е и трасологическа експертиза и допълнителна такава на ВД, установила  идентичност на намерения ключ при извършения оглед на местопроизшествие  на ул.“Неофит Рилски“28 и единият от тези ползвани от наемателката на жилището на К. – св.П.И., както и идентичност с единия от поставените на връзка с табелка „ВРАТ“, иззети с протокол за оглед от 17.05.2019 от тревните площи на кв.“Изгрев“

5. Дактилоскопната експертиза на иззетите дактилоскопни следи при извърщения оглед на местопроизшествие – апартамента на пострадалия е установила, че част от тях /тези от входните врати на жилището и тераса/ са на св.Г.И. и св.П.И., а останалите са неидентифицирани/негодни.

6. Изготвената в досъдебното производство СОЕ за определяне стойността на взетите от подс.И. от жилището на К. вещи, които ведно с намиращата се  и в портмонето му сума от 1 050 лева са формирали размера на  предмета на отнетото   - 1 178,56 лева.

Вещите лица изготвили заключенията на назначените в хода на досъдебното производство горепосочени експертизи – ДНК, трасологическа и допълнителна такава, дактилоскопна и СОЕ са обосновали по ясен, последователен и категоричен начин становищата си, съответни са на останалия доказателствен материал, поради което съдът кредитира изцяло посочените експертизи като компетентни и изясняващи съществени за правилното решаване на делото въпроси, като в голяма степен подпомага процеса на формиране на крайния извод на съда.

Останалите събрани по ДП № 277/ 2019 г. по описа на ОД на МВР гр. Варна доказателства и доказателствени средства, като относими към предмета на доказване  и се възприемат  изцяло, като прие, че са единни, непротиворечиви, взаимно допълващи се, кореспондират със събраните по делото гласни доказателства и са относими към основния факт, включен към предмета на доказване по делото.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

В заключение, настоящият съдебен състав счита, че по делото се събраха доказателства в нужния обем, от които се установи по несъмнен и категоричен начин, че подсъдимият Т.И. е съпричастен към инкриминираните деяния  по чл.115, вр.чл.18, ал.1 и по чл.194, ал.1 от НК, както изисква процесуално правната норма на чл. 303 от НПК.

За престъплението по чл.115,вр.18, ал.1 от НК

Подс.И. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.115,вр.18, ал.1 от НК като на 12.05.2019г., в гр.Варна, направил опит умишлено да умъртви В. А. К. като деянието е останало недовършено поради независещи от волята на дееца причини.

От обективна страна се установява, че на 12.05.2019 г., в жилището на К., подсъдимият поваляйки пострадалия с усукана около шията му хавлиена кърпа и като я затягал, заедно с това му е нанесъл множество удари в областта на главата, шията, тялото - с ръце и книга /тежка и с твърди корици/ и го е душил причинявайки му телесни увреждания две от които  - счупването на три ребра и избиването на зъби носещи характеристиките на средни телесни повреди. Както вече беше посочено, настоящият съд приема заключението на изготвената по делото СМЕ, че причинените увреждания не са в пряка връзка с настъпилата смърт и сред тях няма такова, което само по себе си да доведе до летален изход. Независимо от това, анализирайки обстоятелството, че повечето от нанесени от страна на подсъдимия удари са били насочени към изключително уязвима зона на тялото – главата и шията, където се намират съдове и центрове, чието засягане може да доведе до смърт, част от тях са били нанесени със значителна сила, един от ударите в областта на шията е бил придружен със счупване на лявото рогче на подезичната кост, типична травма при загърляне, а гръдната травма - със счупване на ребра и като взе предвид самите действия на подсъдимия  по душене на К. – с ръце и загърляне с хавлиена кърпане, същите съдът счита, че обосновават  единствено умисъл за неговото умъртвяване, а не за причиняване на телесно увреждане.

Не намира доказателствена опора  тезата на защитата, че нараняванията на пострадалия са били нанесени само с цел увреждане на телесния интегритет, без умисъл за умъртвяване. В съдебната практика е изяснено разбирането, че умисълът на дееца се извежда от психичното му отношение към целения резултат, с оглед средството на престъплението и механизма на извършването му като сила на ударите, интензивност на нападението, уязвимост на жертвата, съобразно мястото на нанасяне на ударите /ППВС № 14/1963 г./. В конкретния случай, чрез действията си подс.И.  е целял умъртвяване на К., като деянието е извършено с пряк умисъл, който е изводим от установените по делото фактически положения. В тази насока следва да се отчете - физическото състояние на пострадалия, неговата напреднала възраст и съответно силата и физическото превъзходство на подсъдимия, който го е поставил в ограничено състояние за противодействие, броя, интензивността и насочеността на ударите- поне 20-  нанесени в жизнено важни области на главата и тялото, действията по душене  с  използването и на хавлиена кърпа на К., които са явна индиция, илюстрираща   намерението на подсъдимия не само да нарани пострадалия, или да го сплаши, или да му причини телесна повреда, а да го лиши от живот. За прекия умисъл, част от субективната страна на деянието, съдът преценява по обективираните му проявления. При описаните факти няма никакво съмнение, че подс. И. е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване. 

В този смисъл и неприемливи от правна гледна точка са възраженията на защитата, че подсъдимият не е действал при форма на вина "пряк" умисъл по отношение умъртвяване на пострадалия и за произтичащата от това несъставомерност на деянието, доколкото опит е възможен единствено при пряк умисъл. Така също  не може да се възприеме и твърдяното от защитата относно преценката за отговорността на подсъдимия – че тя трябва да е възоснова единствено на действително осъщественото и причиненото, предвид, че това е хипотеза приложима единствено тогава, когато деецът действа при евентуален неопределен умисъл, в който единствен случай той ще отговаря за реално настъпилия, а не за по-тежкия резултат, който е предвиждал.

В теорията и съдебната практика няма спор за това, че опит за убийство може да бъде извършен само при пряк умисъл, но не и при евентуален. При прекия умисъл може да бъдат "неопределен" или "алтернативен" - тогава когато в съзнанието на извършителя на престъплението е налице формирана целта да умъртви лицето, без конкретно решение в резултат на каква точно увреда да настъпи този резултат.

Всъщност защитата има предвид случаите, когато деецът, действайки при евентуален неопределен умисъл и той следва да отговаря за реално причинената вреда /а не за по-тежкия резултат/, тъй като не е възможен опит с евентуален умисъл. Но когато виновният действа с пряк неопределен алтернативен умисъл и поради независещи от него фактори причинява по-лекия от резултатите, отговаря за опит към по-тежкия престъпен резултат. И това е така, защото те се намират в съотношение на поглъщане. след като в съзнанието му е била формирана именно тази цел В този смисъл е константната практика на ВС и ВКС /ППВС 2/57 г., изм. и доп. с тълкувателно постановление № 7/87 г. на ПлВС на РБ, Р № 32 от 11.03.1991 г. по н. д. № 868/90 г., I н. о.; Р № 298 от 21.07.2010 г. на ВКС по н. д. № 192/2010 г., II н. о./.

В настоящия случай е установено, че подсъдимият е нанесъл над 20 удара върху главата и тялото на пострадалия, душил го е, като обективно му е причинил увреждания, най-тежките от които са избиване на 4 зъба и счупване на 3 ребра, довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота. Всички те не са вв връзка със смъртта и не биха могли да доведат до такъв летален изход. Посоченото обстоятелство не променя извода, че подсъдимият е действал с пряк неопределен умисъл за умъртвяването на жертвата. Дори и да се приеме, че подсъдимият е искал настъпването на един от няколко възможни престъпни резултата- смърт или телесна повреда на пострадалия, той е предвиждал обществената опасност на два възможни резултата (телесна повреда или смърт) като е искал настъпването на който и да е от тях. Подсъдимият не е действал при форма на вина "евентуален" умисъл, доколкото за тази разновидност на умишлената вина е характерно, че деецът не цели настъпването на резултата, но го допуска, отнася се безразлично към него. Напротив в конкретния случай действията на подсъдимият напълно експликират умисъла му- целенасочени към  главата и тялото на пострадалия с ръце и кърпа, душене чрез пристягане с кърпа, като  е съзнавал, че жертвата е много възрастен мъж, с видимо физическо превъзходство и който е поставил в ограничено състояние за противодействие и с оглед броя, интензивността и насочеността на ударите и техният характер нанесени в жизнено важни области на главата и тялото, е предвиждал, че могат да настъпят общественоопасни последици и е искал да причини смъртта или телесна повреда (без значение за него кой от двата резултата.

Накратко казано, душенето, ударите по главата и тялото на пострадалия с ръце и твърда книга, използването и на кърпа за пристягане на шията, с които са нанесени увреждания, непричинили летален изход заради сочат на пряк неопределен умисъл,затова и подсъдимият следва да отговаря за престъпление опит към убийство по чл. 115 от НК

Деянието по отношение на К. е останало недовършено по независещи от волята на подсъдимия причини, доколкото след осъщественото от него, подсъдимият е преценил, че е извършил необходимото за настъпване на смъртта на К.. Само по случайност, извън волята и действията на подсъдимия, а именно - незасягането на такива центрове, независимо, че повечето удари са били насочени  към тях е довело до това пострадалият да не почине още тогава и то именно в резултат на така осъщественото върху него въздействие. Ето защо следва да се приеме, че е налице достатъчна по интензитет изпълнителска дейност, която обективно и закономерно води до причиняване на целения резултат. Отсъствието в случая на  летален изход не е поради липсата на продължаващо желание на подсъдимия да го наранява, а с оглед преценката му, че същият вече е настъпил. Аргумент за това  се явява и обстоятелството, че подс.И. е взел от дома на К. множество вещи без стойност, преценявайки ги като улики за извършеното - които изхвърлил/ унищожил, именно защото ги е счел за разобличаващи го,  действия показващи съзнание за извършена нередност и съответно алогични, ако се даде вяра на твърдяното от него за състоянието в което е оставил К. - лежащ на дивана, дишащ и понесъл само няколко удара по врата и тялото с книга - състояние, което би му позволило сам да разкаже за случилото и значително по- „уличаващо“ от следите по вещите взети от подсъдимия.

Опитът е започнатото изпълнение на умишлено престъпление, при което изпълнителното деяние не е довършено или макар и да е довършено, не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни последици за това престъпление. Изпълнението на последното започва преди осъществяване на самото изпълнително деяние и представлява пряко и непосредствено насочване към неговото извършване. Когато не е довършено деянието, налице е недовършен опит. Когато то е довършено, но по някаква друга причина не е настъпил вредоносният резултат, както е предвиден по закон и е целен, налице е довършен опит. Разграничението между недовършен и довършен опит е необходимо, както заради възможността да се приеме ненаказуемост на дееца поради доброволен отказ - когато се е отказал да довърши изпълнението на престъплението - самоволен отказ при недовършен опит по силата на чл. 18, ал. 3, б. "а" НК., така и когато е предотвратил настъпването на вредоносните последици – при довършения опит. От друга страна посоченото разграничение е и с оглед приложението на разпоредбата на чл. 58, б. "а" НК, доколкото тя препраща към нормата на чл. 18, ал. 2 НК. Счита се, че липсва самоволност, когато отказът е наложен на дееца и същият е възпрепятствуван от трудности, които по обективни или субективни причини не може да преодолее. Подобни обстоятелства за прекратяване на престъпната дейност са съществуващи материални препятствия; оказана съпротива от жертвата; намеса на трети лица, които отклоняват, прогонват или задържат извършителя; страх от разкриване и санкциониране; или погрешна представа, че целеният вредоносен резултат е осъществен /Решение № 305 от 18.06.2013 г. на ВКС по н. д. № 543/2013 г., III н. о., НК/. Именно и последната хипотеза по посочените и по-горе причини е конкретно приложимата и дадения случай и обосновава обвинението за опит, доколкото  действията на подсъдимия категорично са били насочени към лишаването от живот на К., но изпълнителното деяние не е било довършено  по независещи от волята му причини. Подс.И. е придприел изпълнителното деяние, не не е извършил всичко онова, което обективно е необходимо за настъпването на преследвания резултат, предпоставящо и недовършеността на осъществения от него опит за умишлено умъртвяване на пострадалия./Р. 4-86-ОСНК/. В случая подсъдимия е предприел действия целящи настъпването на смъртта на пострадалия и е счел същите за достатъчни и осъществили желания резултат, но именно така формираната погрешна представа е довела до преустановуване на физическото му въздействие върху пострадалия. /Т.е. съдът приема, че в случая се касае се за т.нар. "неуспяло въздействие" като съдържание на опита, описано от проф. И. Ненов, "Наказателно право на НРБ. Особена част" том 1 -ви, ДИ "Наука и изкуство", С., 1956 г., стр. 359, абз. 602/.

Основно възражение на защитата е релевираната липса на мотив за извършване на престъплението по чл.115, вр.чл.18 от НК  и използването според нея на предположения относно умисълът за извършване на деянието по предявеното на подсъдимия И. обвинение за извършване на опит за убийство, което съотвенот води до недоказаност  на същото. Според защитата в случая мотив за извършено убийство няма, а  „трябва да има“ като под мотив защитникът разбира конкретните причини подсъдимия  да иска смъртта на К., каквито счита, че не са налице и опровергават обвинителната теза за това престъпление.

Посоченото е несъстоятелно, като съображенията за това са следните: Безспорно  в обхвата на субективните граници на престъплението, са включени както  вината, така  и мотивите, подбудите, целите, намеренията, чувствата и преживяванията на дееца, обмислянето на решението за извършване на посегателството, спокойното или възбудено състояние, при което то е взето или се изпълнява. Наказателноправното значение на тези допълнителни, невключени във вината психични елементи на престъпното деяние са определени от материалния закон, чрез тяхното въздигане в конститутивни признаци на основни, по-тежко или по-леко наказуеми състави, когато влияят върху степента на обществена опасност на посегателството, или чрез отреждане на нужното внимание при диференциране на наказателната отговорност. Когато визираните субективни особености не са признаци на съответния престъпен състав, липсата им не води до субективна несъставомерност на неправомерния акт. същите могат да имат наказателноправно значение при налагане на наказанието и при правоприлагането на свързаните с него институти. Мотивът за лишаване от живот поначало не е елемент от субективната страна на състава по чл.115 от НК,  но същият при възможнст следва да бъде установен, с оглед цялостната и пълна преценка за виновността и вида и размера на оптималното за налагане във всеки конкретен казус наказание, /така напр. Р № 305 от 18.06.2013 г. на ВКС по н. д. № 543/2013 г., III н. о., НК, Р № 209/10 г. на ВКС – ІІІ н.о. – Р № 357/09 г. на ВКС – ІІІ н.о., Р № 38/08 г. на ВКС – ІІІ н.о., Р № 38/08 г. на ВКС – ІІІ н.о. № 560/08 г. на ВКС – І н.о.,Р № 250/10 г. на ВКС/.

В случая, съдът намира, че противно на посоченото от защитата  съдържането на мотива не е недостъпно за процеса и от същия би могъл да се направи обоснован извод относно конкретните подбуди на подс.И. свързани с обективираното с действията му желание да лиши от живот пострадалия. Наличието на достатъчно доказателства, най-вече преки, но също и косвени гласни, както и обясненията на подсъдимия, кредитирани от съда относно причината за възникналия инцидент, а той е  – поведението на пострадалия по отношение на св.И.,  действията му извършвани пред погледа и в присъствието на подсъдимия и малкото им дете, думите отправени към него и нея, поставеното  условие за одобрението му семейството да живее при тях,  упоритостта, с която е продължавал да провокира младото семейство, въпреки забележките на подсъдимия, фактът, че Г. е била бременна /видимо, както поради дрехите й, така и поради това, че е била в шестия месец/, всичко това е довело до постепенно ескалиране на напрежението и провокирало и действията му срещу пострадалия. Както  са посочили и вещите лица, въпреки, че нивата на агресия у подсъдимия не са високи, то при провокация, каквато е била и конкретната за подсъдимия ситуация, същият е отреагирал с агресивно поведение, като реакцията му е била улеснена и от обикновеното му алкохолно  опиване, в което се е намирал. Т.е причините за действията на подс.И.  по умъртвяване на пострадалия са конкретни и лични, породени от случилото се, предизвикали дълбоко чувство на ревност, породило необходимата отрицателна психическа нагласа у подсъдимия,  формирало воля за увреждането на К. и формирали мотивът му за извършване на посоченото деяние като личен такъв. Ето защо, съдът не приема този довод на защитата за отсъствие на мотив за извършване на престъплението, което прави същото несъставомерно.

Във връзка с така създалата си провокирана от самия пострадал ситуация, мотивирала и конкретното поведение на подс.И. следва да се посочи, че по делото липсва доказателствена основа за възприемане на такава, изпълваща критериите на чл. 118 от НК. От изготвеното в хода на съдебното следствие заключение на съдебно психологична и психиатрична експертиза, безспорно се установява, че към момента на извършване на деянието И. не се е намирал в състояние на силно раздразнение, което е предизвикано от пострадалия с насилие, с тежка обида или клевета или с друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни. От нито едно от установените по делото обстоятелства не може да се съди, че подсъдимият обективно е изпаднал в състояние на физиологичен афект, като компетентно вещите лица защитиха тезата, че в случая липсват основни елементи в поведението на И., характеризиращи това психично състояние, като подсъдимия  се е намирал в по-изразено емоционално състояние, възникнало от променената от алкохола емоционална реактивност, без стеснение на съзнанието, характерно за физиологичния афект.

За престъплението по чл.194 ал.1 от НК

Съобразно установеното съдът прие, че подсъдимият И. е осъществила от обективна и субективна страна и състава на предявеното му обвинение за извършено престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК.

От обективна страна - подс. И. е извършил действия, прекъсващи фактическата власт на владелец и собственик на вещите и като е взел описаните чужди вещи, подсъдимият се е отдалечил от местопроизшествието с тях. Голяма част от тях, без стойност, но от значение за него, като е смятал, че де носят негови следи и уличаващи го е захвърлил в близките тревни площи, друга изгорил, а парите използвал- заплатил за нощувки в хотели и купил кола на старо. От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл.

 

ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯ НА ОТГОВОРНОСТТА

При обсъждане вида и размера на наказанието за деянието по чл. 115 вр. чл. 18, ал. 1 от НК, съдът съобрази следното:

Съдът счита, че в конкретния случай с оглед цялостната преценка на данните по делото за степента на обществена опасност на деянието и дееца на останалото във фазата на опита престъпление, наказанието следва да бъде определено при условията на чл. 58, б. "А" от НК , като посочената приложима норма представлява правно основание за определяне на размера на наказанието под минимума, при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, независимо дали са налице или не многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства. При опит в извършване на умишлено престъпление, деецът се наказва с наказанието, предвидено за довършено престъпление, като се взема предвид степента на осъществяване на намерението и причините, поради които престъплението е останало недовършено. Индивидуализацията на наказанието на подсъдимия се основава на преценка на причините, поради които престъплението е останало недовършено, както и оценка за степента на обществената опасност на конкретно причинените на пострадалия по вид и характер телесни увреждания, годни да причинят смърт.

В случая за индивидуализацията на наказанието на подсъдимия следва да се отчете характера и вида  на уврежданията нанесени на пострадалия, факта, че същите не са могли да доведат до летален изход и липсата на причинно-следствена връзка между тях и настъпилата смърт и причинените от подсъдимия увреждания. При определяне на наказанието за конкретното деяние в случая е от определящо значение и оценката на съотношението на касаещите вината обстоятелства. Поведението на пострадалия спрямо св.Г.И., изиграло роля на решаващ мотив за извършване на деянието от алкохолно повлияният подсъдим /без да е обусловило състояние на афект/, мощен фактор, който е довел до възникването на владееща съзнанието емоция, която го е затруднила да направи рационален избор на най-адаптивна реакция в рамките на създалата се ситуация, съдът отчита като смекчаващо обстоятелство.

Наред с това инкриминираното поведение на подсъдимия се характеризира с редица други смекчаващи отговорността обстоятелства: младата му възраст, чисто съдебно минало /реабилитиран/, семеен и баща на две малолетни деца  - като всичко това навежда на извода за ниска степен на обществена опасност на личността на дееца.

Съобразявайки изложеното, настоящия състав намира, че адекватното за подсъдимия наказание при наличието единствено на смекчаващи отговорността обстоятелства и липсата на отегчаващи такива е под предвидения специален минимум от десет години лишаване от свобода в санкцията на чл. 115 от НК, а именно осем години лишаване от свобода.

Съдът счете, че така определеното наказание е достатъчно и справедливо и е съответно на извършеното от подсъдимия деяние и ще постигне целите на наказанието по чл. 36 от НК, като ще въздейства поправително и превъзпитаващо спрямо подс.И. най-вече по отношение на това да цени човешкия живот като най-ценното благо, ще въздейства предупредително върху него и ще му отнеме възможността да върши други престъпления, като наред с това ще въздейства дисциплиниращо и на останалите членове на обществото.

За престъпление и по чл.194, ал.1 от НК

При установената фактическа обстановка и направената въз основа на нея правна квалификация за извършеното деяние по чл.194, ал.1 от НК, след като се съобрази с целите на генералната и специалната преВ.я, съдът намира, че наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия И. за посоченото престъпление трябва да бъде определено, прилагайки разпоредбата на чл.54 от НК при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, поради което наложи наказание  „Лишаване от свобода“ в размер от една година, което счете за  съответно на целите по чл.36 от НК, степента на обществена опасност на извършеното деяние и на подсъдимия.

Съгласно разпоредбата на чл.54 от НК, по правилата на която съдът определи наложеното наказание, при индивидуализацията му взе предвид на първо място обществената опасност на конкретното деяние, която се определя от непосредствения обект на засягане, а така също и от индивидуализиращите неправомерния акт обективни признаци на осъщественото деяние, в крайна сметка и движещия мотив за извършената кражба- основно за да прикрие следите от престъплението. На следващо място, за индивидуализацията на наказанието съдът отчете и степента на обществената опасност на дееца, определена като ниска по посочените по-горе съображения след съвкупен анализ на данни свързани с подсъдимия, неговото съдебно минало, противообществени прояви, възраст, изразеното от страна на дееца съжаление за така извършената от него постъпка свързана с отнемането на вещите от пострадалия.

В конкретния случай, отегчаващо отговорността обстоятелство съдът намира създадената именно от подсъдимия обстановка улесняващо извършването на престъпното деяние, но доколкото са налице смекчаващи отговорността обстоятелства, то и при превес на същите и определи така наложеното наказание.

Двете наказания подлежат на групиране, затова и на основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът наложи на подс. И. най-тежкото от така определените наказания, а именно – "Лишаване от свобода" за срок от осем години, което следва да изтърпи при първоначален СТРОГ режим. Не се налага увеличаване по реда на чл. 24 от НК определеното общо най-тежко наказание.

С присъдата съдът се произнесе по разноските- в тежест на подсъдимия, както и се разпореди с веществените доказателства. 

Водим от горното, бе постановена присъдата.

 

 

 

 

                                                           Съдия: