Мотиви
на присъда по ВНОХД № 4511/2017г. по описа на СГС, НО, XVI- ти въззивен състав
С присъда от 11.04.2017г.,
постановена по н.о.х.д. № 8483/2015г. по описа на, СРС, НО, 21- ви състав, съдът
е признал подсъдимия П.Н.П. за виновен в това, на 05.11.2014г., около 00,10
часа, в гр.София, пред денонощен магазин, находящ се на бул***пред блок ***чрез
нанасяне на удари с юмруци и крака по главата и лицето на М.Р.И.причинил лека
телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно
за живота- счупване на носните кости, отоци, кръвонасядания и охлузвания по
главата, носа и двата крака, като деянието е извършено по хулигански подбуди- на
обществено място, без зачитане на обществените норми на поведение, при рипса на
конкретен личен мотив във взаимоотношенията с М.Р.И.и без конкретна провокация
от негова страна, при демонстрация на незнаказаност и пренебрежение на
установените от закона правила, които закрилят добрите нрави в обществото, поради
което и на основание чл.131, ал.1, т.12, вр.чл.130, ал.2 вр.чл.78а от НК го
освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание „Глоба“
в размер на 2 000,00 лева, като го оправдал за това деянието да е
извършено в съучастие като съизвършител с лицето С.А.О. и за правната
квалификация по чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК.
Със същата присъда
съдът е признал подсъдимия С.А.О. за невиновен в това, на 05.11.2014г., около
00,10 часа, в гр.София, пред денонощен магазин, находящ се на бул***пред блок ***в
съучастие като съизвършител с П.Н.П., чрез нанасяне на удари с юмруци и крака
по главата и лицето на М.Р.И.причинил лека телесна повреда, изразяваща се във
временно разстройство на здравето, неопасно за живота- счупване на носните
кости, отоци, кръвонасядания и охлузвания по главата, носа и двата крака, като
деянието е извършено по хулигански подбуди- на обществено място, без зачитане
на обществените норми на поведение, при рипса на конкретен личен мотив във
взаимоотношенията с М.Р.И.и без конкретна провокация от негова страна, при
демонстрация на незнаказаност и пренебрежение на установените от закона
правила, които закрилят добрите нрави в обществото, поради което и на основание
чл.304 от НПК го оправдал по повдигнатото обвинение в престъпление по чл.131,
ал.1, т.12, вр.чл.130, ал.2, вр. чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК.
На основание чл.189,
ал.3 от НПК подсъдимия П.Н.П. да заплати направените по делото разноски в
размер на 351,84 лева.
Против така
постановената първоинстанционна присъда е постъпл протест от СРП в частта, с
която подсъдимият С.А.О. е бил признат за невиновен по повдигнатото му
обвинение в престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр.чл.130, ал.2, вр. чл.20,
ал.2, вр.ал.1 от НК, в който се поддържа, че непревилно съдът е приел, че
действията на подсъдимия О. са били насочени към преустановяване на възникналия
конфликт. Твърди се, че не следва да се кредитират показанията на свидетелката А.
тъй като същата била заинтересована от изхода на делото. Прави се искане в
протестираната част
Мотиви
по ВНОХД № 4511/2017г., СГС, НО, XVI-ти
въззивен състав, 2 стр.
присъдата да бъде
отменена и съдът да постанови нова, с която да признае подсъдимия С.А.О. за
виновен по повдигнатото му обвинение.
В съдебно заседание пред
настоящата инстанция представителят на СГП поддържа протеста на СРП и пледира,
че между подсъдимите П. и И. и свидетеля И. е възникнал конфликт, тъй като
свидетелят заподозрял подсъдимия П., че ще му отнеме портфейла. Твърди, че
подсъдимият О. е слязъл от колата, хванал ръцете на свидетеля И., а подсъдимият
П. продължил да нанася удари на свидетеля. Предлага присъдата да бъде отменена
и съдът постанови нова, с която да признае подсъдимия С.О. за виновен по
повдигнатото му обвинение.
Частният обвинител М.И.не
се явява и не се представлява пред въззивната инстанция.
В съдебно заседание
защитата на подсъдимия С.О., адв.Д.С. счита протеста на СРП за неоснователен и
недоказан, тъй като от показанията на свидетелката Л. се установява, че не е
видяла подзащитният му да нанася удари на пострадалия. Поддържа, че според
показанията на свидетелката К.А.подсъдимият се е намесил с намерението да
разтърве двамата биещи се. Моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.
Подсъдимият С.О. не
се явява пред въззивната инстанция.
В съдебно заседание
защитата на подсъдимия П.П., адв.С.С. счита протеста на СРП за неоснователен и
недоказан, тъй като след проведеното съдебно следствие не се установява у подсъдимия
С.О. да са били налице хулигански подбуди в неговите действия. Моли протестът да
бъде оставен без уважение.
Подсъдимият П.П. не
се явява пред настоящата инстанция.
Софийски градски съд,
Наказателно отделение, ХVI- ти въззивен
състав, като съобрази изложените доводи и сам служебно провери изцяло
правилността на присъдата, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА:
Подсъдимият С.А.О. е
роден на ***г. в гр.Перник, българин, български гражданин. С основно
образование е, не е женен, работещ, не е осъждан, освобождаван от наказателна
отговорност, с ЕГН **********.
На 05.11.2014г. след
полунощ свидетелят М.И.се намирал в близост до павилион за денонощна продажба
на алкохол и цигари, находящ се в гр.София, бул***до блок ***. Свидетелят
отивал на гости на приятелката си и решил да си купи бира от павилиона, в който
по същото време на смяна била свидетелката Т.Л., като портфейлът му се намирал
в задния джоб.
По същото време
свидетелката К.А.и подсъдимите П.П. и С.О. се прибирали от нощно заведение с
такси. Подсъдимият П. поискал таксито да спре до същия павилион, за да си купи
цигари.
Мотиви
по ВНОХД № 4511/2017г., СГС, НО, XVI-ти
въззивен състав, 3 стр.
Подсъдимият П. слязъл,
а свидетелката К.А.и подсъдимият и С.О. останали в колата. Подсъдимият П. застанал
в непорсредствена близост зад свидетеля М. И.. Свидетелят М.И.го помолил да се
отдръпне, за да може да извади портфейла си. Подсъдимият П. го попитал дали има
проблем и какво налага да се отдръпне. Между двамата възникнало пререкание, на
което свидетел станала Т.Л., която видяла как подсъдимият П. удря с юмрук в
лицето М. И..
Таксиметровият
автомобил, в който се намирали свидетелката К.А.и подсъдимият и С.О. бил в
близост до павилиона и шофьорът им съобщил, че приятелят им се бие с непознато
момче. Свидетелката А. и подсъдимият О. слезли от автомобила, подсъдимият О. застанал
зад гърба на пострадалия И., хванал го за ръцете и го съборил на земята.
Двамата подсъдими започнали да ритат пострадалия в лицето.
След побоя
подсъдимите ппродължили пътя си, свидетелят И. се обадил на тел.112, последвал
подсъдимите на дистанция след тях, разговарял с екпи на 112 и им съобщавал
местоположението си. Полицейските служители- свидетелите Н.Н.и М.Е.изадържали
подсъдимите.
На 13.11.2014г. било
извършено разпознаване на лица и предмети, при което процесуално следствено
действие свидетелят И. разпознал подсъдимия П. като лицето, което му нанесло
удар с юмрук в областта на носа, а подсъдимият О. като лицето, което го
съборило на земята и започнало да му нанасят удари с ритници в главата.
По делото е
изготвена съдебно-медицинска експертиза съгласно чието заключение, пострадалият
М.Р.И.е получил следните травматични увреждания: счупване на носните кости,
кръвонасядания и охлузвания по главата, оток, кръвонасядане по лигавицата на
долната устна, кръвонасядания по долните крайници. Травматичните увреждания са
получени в резултат от действието на твърди тъпи предмети и могат да се обяснят
с нанесен побой. Причинили са на пострадалия временно разстройство на здравето,
неопасно за живота.
Съгласно заключение
на комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза при М.Р.И.не се
установяват анамнезни или клинични данни за същинско психично заболяване, което
може да бъде приравнено към продължително или краткотрайно разстройство на
съзнанието в юридически смисъл. Очертава се личностово като добронамерен, с
добри комуникативни и адаптивни способности. Не желае към него да се отнасят
авторитарно, предпочита да се договаря. В конфликтна ситуация реагира с
отстойващо поведение като защитава интересите си, но без да накърнява чуждите,
а когато не съумее да защитин позициите си има компромисно поведение и
отстъпва. При него не се установяват данни за злоупотреба с психоактивни
вещества. Алкохолната употреба е в битово допустимите граници, употребата на
канабиноиди в миналото е била ситуативна, а на психостимуланти и халюциногени-
експериментална. Преди инцидента при него най- вероятно е било състояние на
обикновено алкохолно опиване- лека степен, което не е нарушило
Мотиви
по ВНОХД № 4511/2017г., СГС, НО, XVI-ти
въззивен състав, 4 стр.
психичните му
годности правилно да възприема обстоятелствата от обективната действителност.
Същият притежава психически годности правилно да възприема, осмисля и
възпроизвежда събитията от значение за делото и може да дава достоверни свидетелски
показания.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Така възприетата от
съда фактическа обстановка се доказва от събраните по делото и приобщени по
реда на чл.283 от НПК доказателства- частично обясненията на подсъдимите П.П. и
С.О., показанията на свидетелите Р. И. /частично приобщени по реда на чл.281,
ал.4, вр.ал.1, от НПК/, Л.Н./частично приобщени по реда на чл.281, ал.4,
вр.ал.1, от НПК/, Т.Л., К. А., М.Е./приобщени по реда на чл.281, ал.5 от НПК/, съдебномедицинско
удостоворение /л.40 от досъдебното производство/, протоколи за разпознаване на
лице и предмети /л.42, л.44 от досъдебното производство/, заключение на съдебно
медецинска ескпертиза /л.47- 48 от досъдебното производство/, комплексна
съдебно психиатрична и психологична експертиза /л.124- 133 от съдебното
производство/, справки за съдимост на подсъдимия П.П. /л.51- 52 от досъдебното
производство, л.19- 20 от съдебното производство/ и на С.А. /л.54- 55 от
досъдебното производство, л.21 от съдебното производство/, както и приобщените
по реда на чл.283 от НПК доказателства, съдържащи се в кориците на делото.
Настоящият съдебен
състав възприе и кредитира обясненията на подсъдимия П.П. в частта, че на
инкриминираната дата с подсъдимият О. и свидетелката К.А.били на ресторант и
консумирали алкохол, поради което взели такси. В ж.к.“Красна поляна“ подсъдимият
П. слязъл да си купи цигари и видял мастния обвинител Р. И., който бил пред
него. Между двамата възникнал спор и се сбили. Съдът не кредитира обясненията
на подсъдимия П., в частта, че подсъдимият С.О. е хванал пострадалия с
единствената цел да ги разтърве, като прецени, че се оборват от показанията на
свидетеля Р. И.. Свидетелят е категоричен, че подсъдимият С.О. го хванал през
ръцете, обездвижил го, като застъпил ръцете му с колене и го държал с две ръце
силно за гърлото, след което подсъдимият П. започнал да му нанася удари по
главата, съборили го на земята и започнали да го бият.
Съдебният състав не
възприе и не кредитира обясненията на подсъдимия С.О. като прецени, че същите
се оборват от остоналите, събрани по делото доказателства. Свидетелят Р. И. е
категоричен, че подсъдимият С.О. го хванал през ръцете, обездвижил го, като
застъпил ръцете му с колене и го държал с две ръце силно за гърлото, след което
подсъдимият П. започнал да му нанася удари по главата, съборили го на земята и
двамата подсъдимия започнали да го бият.
Настоящият съдебен
състав не кредитира показанията на свидетелката К.А.в частта, че подсъдимият С.О.
не е нанасял удари на
Мотиви
по ВНОХД № 4511/2017г., СГС, НО, XVI-ти
въззивен състав, 5 стр.
свидетеля Р. И.,
като прецени, че същата е заинтередована от изхода на делото и се оборват от
показанията на свидетеля Р. И., който поддържа, че след го съборили на земята, двмата
подсъдими продължили да го бият.
Заключениятя на назначените
и изготвени по делото заключения на съдебно медецинска и комплексна съдебно
психиатрична и психологична експертизи, съдът възприе изцяло, като счете, че
същите са обективни, компетентни и относими към предмета на доказване в
производството.
Събраните по досъдебно
производство № ЗМ 3028/2014г. по описа на 03 РУП- СДВР, пр.пр.№ 48800/20140г.
по описа на СРП и в хода на съдебното следствие писмени доказателства и
доказателствени средства, съдът кредитира изцяло, като прие, че са единни,
непротиворечиви, взаимно допълващи се, кореспондират със събраните по делото
гласни доказателства и са относими към основния факт, включен в предмета на
доказване по делото.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така
установената фактическа обстановка по делото, съдът намира, че подсъдимият С.А.О.
е осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на
престъплението по чл.131, ал.1, т.12, вр.чл.130, ал.2, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1
от НК, като на 05.11.2014г., около 00,10 часа, в гр.София, пред денонощен
магазин, находящ се на бул***пред блок ***в съучастие като съизвършител с П.Н.П.,
чрез нанасяне на удари с юмруци и крака по главата и лицето на М.Р.И.причинил
лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето,
неопасно за живота- счупване на носните кости, отоци, кръвонасядания и
охлузвания по главата, носа и двата крака, като деянието е извършено по
хулигански подбуди- на обществено място, без зачитане на обществените норми на
поведение, при рипса на конкретен личен мотив във взаимоотношенията с М.Р.И.и
без конкретна провокация от негова страна, при демонстрация на незнаказаност и
пренебрежение на установените от закона правила, които закрилят добрите нрави в
обществото.
Характерно за
хулиганството е не само обективното несъответствие на извършеното с установения
обществен ред, но и фактът, че с действията си деецът демонстрира едно
незачитане на обществото и на принципите, върху които е изградено. Непристойни
действия са всички
неприлични, безсрамни действия, които очевидно противоречат на установения в
обществото морал и порядък.
Следователно
хулиганството, като предвидено в НК престъпление, се извършва само при
наличието на едно или повече действия, които по своя характер са
скандализиращи. Престъпният резултат на това престъпление е грубо нарушаване на
обществения ред и изразяване на явно неуважение към обществото. Освен това, за
да е налице този престъпен състав, е необходимо да е налице и хулигански мотив,
който от своя страна се явява специален субективен признак на престъплението.
Този мотив се заключава в проявеното явно неуважение към обществото от дееца,
като по този начин той демонстрира, че не се смята за
Мотиви
по ВНОХД № 4511/2017г., СГС, НО, XVI-ти
въззивен състав, 6 стр.
обвързан със
спазването на общоприетите норми за поведение в обществото и се отнася към тях
с явно пренебрежение /Р № 363 от 01.07.2002г. по н.д.. № 241/2002, II н.о. на
ВКС/.
От събраните в хода
на досъдебното производство и хода на съдебното следствие пред
първоинстанционния съд се установява, че в съучастие като съизвършител с П.Н.П.,
чрез нанасяне на удари с юмруци и крака по главата и лицето на М.Р.И.причинил
лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето,
неопасно за живота- счупване на носните кости, отоци, кръвонасядания и
охлузвания по главата, носа и двата крака, като деянието е извършено по
хулигански подбуди- на обществено място, без зачитане на обществените норми на
поведение, при липса на конкретен личен мотив във взаимоотношенията с М.Р.И.и
без конкретна провокация от негова страна, при демонстрация на незнаказаност и
пренебрежение на установените от закона правила, които закрилят добрите нрави в
обществото.
От субективна
страна, деянието е осъществено от подсъдимия С.О. виновно, при форма на вината
пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2, пр.1 от НК. Същият е съзнавал
обществената опасност на деянието, предвиждал е общественоопасните му последици
и пряко е целял настъпването им. Умисълът на подсъдимия е обхващал както
обстоятелствата, че нанася удари с юмруци и крака по главата и лицето на М. И.,
така и че от същите действия причинява телесна повреда.
По изложените
съображения, съдът призна подсъдимия С.А.О. за виновен в извършването на
престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр.чл.130, ал.2, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК.
Като причини за
извършване на деянието, съдът отчете ниското правно съзнание на С.О. и
незачитането на установения в страната правов ред, свързан със спазване на
добрите нрави в обществото и личната неприкосновеност.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА
НАКАЗАНИЕТО:
При определяне на
наказанито на подсъдимия С.О., съдът като отегчаващо вината обстоятелство прие
факта, че е извършено престъпление придобило широко разпространение в
обществото ни и липсата на критичност към извършеното. Като смекчаващи вината
обстоятелства, съдът прие младата възраст на подсъдимия и чистото му съдебно
минало. Настоящият съдебен състав прецени, че наказанието следва да бъде
определено при баланс на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства.
Предвид санкцията предвидена в разпоредбата на чл.131, ал.1, т.12, вр.чл.130,
ал.2, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК съдът наложи на подсъдимия С.А.О. наказание
„лишаване от свобода” за срок от шест месеца, като намира, че така определения
размер съответства на личността на подсъдимия и тежестта на извършеното.
Наказанието би
допринесло, със своята неизбежност, а не толкова със своята строгост, за
преправяне и превъзпитаване на подсъдимия към спазване на
Мотиви
по ВНОХД № 4511/2017г., СГС, НО, XVI-ти
въззивен състав, 7 стр.
законите и добрите
нрави, т.е. да се постигнат целите, визирани в чл.36 от НК и по този начин.
Наказването на подсъдимия ще подейства възпитателно и предупредително и върху
другите членове на обществото. Наказването в този размер на лишаване от свобода
е еднакво необходимо, както за поправяне на подсъдимия и неговото
предупреждаване, така и на обществото, което трябва да се предпазва от подобни
прояви, като изолира носителите им или поне да предупреждава склонните към
такива, че наказанието е строго и неизбежно, но не и несправедливо.
При така
определеното наказание и като взе предвид това, че подсъдимият С.О. е с чисто
съдебно минало, съдът намира, че целите на генералната и специалната превенция
ще се постигнат и ако към настоящия момент подсъдимата не изтърпи ефективно
така наложеното му наказание, поради което и на основание чл.66, ал.1 от НК
отложи изпълнението му за срок от три години. Така определения изпитателен
срок, както общо приложението на чл.66 НК, съдът намира че ще имат своето
превъзпитателно и поправително- възпиращо въздействие по отношение на
подсъдимия и обществото.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на
делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия С.А.О. да
заплати направените по делото разноски в размер на 351,84 лева, както и на
основание чл.190, ал.2 от НПК- и 5,00 лева за служебно издаване на един изпълнителен
лист.
Така мотивиран съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.