Р Е Ш
Е Н И Е № 135
Гр.Самоков, 31.08.2020г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав ,в открито
съдебно заседание ,проведено на петнадесети октомври две хиляди и деветнадесета
година ,в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:МАРИНА ТРИФОНОВА
при
секретаря Параскева Г. ,като разгледа докладваното от съдията гр.дело №
482/2018 год. по описа на същия съд ,за да се произнесе взе предвид следното:
„БНП ПАРИБА ПЪРСАНАЛ ФАЙНЕНС С.А”,клон България,със
седалище и адрес на управление –гр.София ,ж.к.”Младост
В исковата молба ищецът твърди ,че
между него и ответникът Б.Л.Л. е възникнало облигационно правоотношение по
договор за потребителски заем № CREX-14277993 от 11.12.2016 год., по силата на
който ищецът е предоставил на ответника заем в размер на 247,32 лева.Сочи се
,че сумата предмет на договора за потребителски заем е изплатена на кредитора
/ответника по делото/,по начин ,уговорен съгласно чл.1 от договора и ищецът е
изпълнил задължението си по него.Твърди се ,че усвояването на сумата по
договора ответникът Л. е удостоверил с полагането на подписа си в графа
„Удостоверение на изпълнението”.Ответникът Б.Л. се е задължил да ползва и върне
заема на общо 12 месечни вноски ,всяко от които по 25.23 лева, вноски
съставляват изплащане на главницата по заема ,ведно с оскъпяването й, съгласно
годишния процент на разходите-44.30% и годишния лихвен процент -37.23%,
посочени в параметрите по договора за потребителски заем.
Ищецът твърди ,че ответникът Л. е преустановил
плащането на вноските по кредита на 20.01.2017 год., като към тази дата не е
погасена нито една вноска.Според клаузите на договора ,вземането на ищцовото
дружество става изискуемо в пълен размер ,ако кредитополучателят просрочи две
или повече месечни вноски ,считано от падежната дата на втората пропусната
месечна вноска.Сочи ,че към дата 20.02.2017 год. вземането по договора за
потребителски заем е станало изискуемо в пълен размер.Въпреки настъпилия падеж
на втората непогасена вноска, кредитополучателят и ответник по делото не е
изпълнил задължението си.
Ищецът счита още ,че сумата по кредита е дължима и на
основание изтичането и падежирането на последната погасителна вноска съгласно
погасителния план, която е била на 20.12.2017 год.Така към датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, по кредита е
изтекла и последната падежна дата и ищецът счита вземането за изискуемо на
посоченото основание.
Сочи се ,че към датата на подаване на заявлението дължимите
от ответника суми по договора за потребителски заем са в размер на: 247,32 лева
главница ,55.44 лева възнаградителна
лихва ,22.42 лева мораторна лихва,
за периода от 20.02.2017 год. до 11.01.2018 год., ведно със законната лихва,
считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение/23.01.2018 год./ до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, като е било образувано ч.гр.д.№ 92/2018
год. на РС-Самоков.Съдът уважил заявлението с издаване на заповед за
изпълнение, а с оглед прилагането на заповедта като връчена при условията на
чл. 47, ал. 5 от ГПК, съдът указал на ищеца на основание чл. 415, ал. 1, т.2 от ГПК да предяви иск за установяване съществуването на вземането си.Ищецът спазил
срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК.Това обуславя твърденията на ищеца за правният
му интерес от предявяване на иска като установителен.
В срока по чл.131 от ГПК В срока по чл. 131 от ГПК
адв.Е.А., назначена за особен представител на ответника на основание чл. 47,
ал. 6 от ГПК, е представила отговор на исковата молба, в който е изразила
становище за недопустимост и за неоснователност на предявения иск и е изложила
съображения.Счита ,че ищецът –юридическо лице е без активна процесуална
легитимация.По делото няма доказателства, удостоверяващи,че ищцовото дружество
е правоприемник на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” ЕАД,който е заличен търговец в
ТРРЮЛНЦ.Поддържа се,че ищцовото дружество не е активно легитимирано да
предяви иска по чл.422 ,ал.1 от ГПК,тъй
като ответникът Б.Л.Л. няма облигационни отношения с него.Договорът за
потребителски заем е сключен с БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” ЕАД и той е
кредитор по договора.
Адв.А. е изложила в отговора съображения са
неоснователност на предявения иск.Оспорва представения по делото договор за
потребителски кредит ,сключен на 11.12.2016 год. с твърдението,че същият не е
бил подписан от ответника и че положените подписи за „Клиент” не са изпълнени от ответника Б.Л. Илиев.Поради липсата
на изрична дадено съгласие от ответника за сключване на договора за кредит
счита ,че същият е нищожен на основание чл.26 от ЗЗД.Особеният представител е
направил възражение за нищожност на договора за потребителски кредит и поради
противоречие със Закона за задълженията и договорите ,противоречие с добрите
нрави и противоречие със Закона за защита на потребителите ,както и поради
неравноправност на клаузите по смисъла на чл.143 от ЗЗП.Поддържа се ,че
договорът за потребителски кредит е сключен при явни неизгодни за ответника
условия.Поддържа се ,че в договора не е посочен ясно срока, за който е отпуснат кредита и в който следва да бъде
върнат същия от кредитополучателя на кредитора, както и че кредитополучателят не е бил уведомен ,че кредита е
станал предсрочно изискуем.
Особеният представител е релевирал възражение ,че
ответникът не е усвоил кредита и не е получил кредита ,както и възражение за
прекомерност на договорения лихвен процент между страните в нарушение на закона
и добрите нрави.Оспорва представения погасителен план ,тъй като същият не е бил
връчен на кредитополучателя при подписване на договора.Оспорва представения
договор за застраховка от 11.12.2016 год.Оспорва представения служебен бон от
11.12.2016 год. с твърдението ,че същият по никакъв начин не доказва ,че
отпуснатата сума по договора за потребителски кредит е постъпила по сметката на
ответника или е усвоен кредита от него.
Счита ,че не е налице валидно уведомяване на ответника
от страна на ищеца за предсрочната изискуемост на кредита и такава не е
настъпила.
С отговора на исковата молба особеният представител е
направил и възражение за прекомерност на претендираното от ищеца юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство в заповедното и в исковото
производство.
Ищецът в съдебно заседание не се
представлява ,като чрез процесуалния си представител юрисконсулт Петко Палазов
е депозирал молба от 03.05.2019 год.,в която изразява становище ,че поддържа предявените
искове и изразява становище за неоснователност на релевираните в отговора на
исковата молба възражения от особения представител на ответника.
В съдебно заседание адв.А. –особен
представител на ответника оспорва предявения иск и поддържа отговора на
исковата молба.
Съдът ,след като обсъди събраните по
делото във връзка с доводите на страните, приема за установено следното:
По делото е представен договор за
потребителски кредит ,сключен на 11.12.2016 год. между „БНП Париба Пърсънал Файненс ЕАД и Б.Л.Л.
,по силата на който кредиторът е предоставил на кредитополучателя кредит за
потребителски цели в размер на 247.32 лева за срок от 12 месеца.Съгласно
приложение № 2 към договора кредита е опосредстван чрез стока –финансирани стоки
и услуги –телевизор ,марка LG, на стойност 229.00 лева и застрахователна премия
в размер на 18.32 лева / по 1,53 лева за 12 месеца/.Съгласно клаузите на
договора и погасителния план включен в него, за ответника възниква задължение
да погаси заема на 12 месечни вноски – всяка по 25.23 лева, които съставляват
изплащане на главницата по заема.Погасителните вноски се плащат на
падежа,посочени в погасителния план към договора за потребителски кредит от
11.12.2016 год.,при уговорени годишен процент на разходите 44.30% и годишен
лихвен процент 37.23%.
Съгласно договора /Приложение №
2/,кредитът се усвоява чрез получаването на стоката в магазина ,кредиторът
заплаща на продавача цената на стоката съгласно договор за финансиране
продажбата на стоките, инкорпориран в договора за потребителски кредит от
11.12.2016 год.По делото е представен служебен бон от „Технополис България” ЕАД,от
който е видно ,че на 11.12.2016 год. ответникът е закупил стоката –телевизор
,марка LG, на стойност 229.00 лева,като кредиторът /ищецът/ е заплатил на
продавача цената на стоката .Стоката е получена от ответника, видно от
положения от него подпис срещу получател в служебния бон/дубликат/.
Според клаузите на договора/чл.3/ при забава на една
или повече месечни погасителни вноски ,кредитополучателят дължи обезщетение за
забава в размер на действащата законна лихва ,за периода на забавата върху
всяка забавена погасителна вноска ,ведно с направените разноски по събиране на
вземането.
От представения погасителен план към 21.05.2018
год./л.20/,имащ характер на извлечение по сметка към гореобсъдения договор за
потребителски кредит от 11.12.2016 год.,в който са отразени и уговорените
падежни дати на месечните погасителни вноски ,се установява,че до изготвянето
на извлечението, ответникът не е платил нито една месечна погасителна вноска
Съгласно договора /чл.3/ вземането на ищеца става
предсрочно изискуемо в пълен размер ,ако ответникът просрочи две или повече
месечни вноски,считано от датата на падежа на втората пропусната месечна
вноска.Въпреки настъпилия падеж на втората непогасена вноска/20.02.2017
год./ответникът не е изпълнил задължението си и то е станало предсрочно
изискуемо.
По делото е извършена съдебно-графическа експертиза
,от заключението на която се установява ,че подписите ,положени в долната лява
част на всеки лист срещу „Подпис”, „Подпис на клиент” и „Подпис на
застрахования” в оригинала на Кредитното досие на Б.Л.Л. с дата на усвояване
11.12.2016 год. ,са положени от Б.Л.Л..
От заключението на вещото лице по извършената
съдебно-счетоводна експертиза се установява е видно,че размера на задълженията
на ответника Б.Л. към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда
възлиза на :247,32 лева главница /229.00 лева стойността на закупената стока и
18.32 лева застрахователна премия/; възнаградителна лихва -55.44 лева /съгласно
погасителния план/; мораторна лихва -22,42 лева ,за периода от 20.02.2017 год.
до 11.01.2018 год./Общият размер на задължението е 325.18 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът
стигна до следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
Искът е допустим с оглед установените от приложеното
ч. гр. д. № 92/2018 г. на РС – Самоков обстоятелства, че издадената в
заповедното производство заповед за изпълнение е приложена като връчена на
длъжника - настоящ ответник при условията на чл.47, ал. 5 от ГПК, поради което
на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК на заявителя - настоящ ищец е указана
възможността да предяви установителен иск за вземането по заповедта за
изпълнение в едномесечен срок от съобщението и този срок е спазен.
Неоснователно е
възражението на особения представител на
ответниа,че ищцовото дружество не е активно легитимирано да предяви иска по чл.422 ,ал.1 от ГПК, тъй като
ответникът няма облигационни отношения с него-договорът за потребителски заем е
сключен с БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” ЕАД и той е кредитор по
него.Съображенията за това са следните:
„БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е със статут на
заличен търговец в Търговския регистър от 24.04.2018 год.Дружеството е
преобразувано по реда на чл.256г от Търговския закон чрез трансгранично вливане
в едноличния собственик на капитала му „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А-
Франция с номер в Търговски и фирмен регистър *********.С вписването на
преобразуването се прекратява преобразуващото дружество ,при което правата и
задълженията му преминават върху приемащото дружество/чл.265о,ал.2 ТЗ/.„БНП
Париба Пърсънъл Файненс” С.А-Франция е универсален правоприемник на
прекратеното еднолично акционерно дружество и придобива цялата съвкупност от
права ,задължения и фактически отношения ,съставящи предприятието му и извършва
банковата си дейност на територията на Република България ,съгласно
разпоредбите на чл.20 от Закона за кредитните институции чрез регистрирания си
клон – „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А-клон България,вписан в списъка на
Българската народна банка на лицензираните банки и клонове на чуждестранни
банки в страната.Правната форма на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А-клон
България е клон на чуждестранен търговец ,което обстоятелство е вписано в
Търговския регистър, както и упълномощаването на управителя на клона от
търговеца принципал.
По основателността на иска съдът намира следното:
Установи се ,че между ищеца и ответника валидно е
възникнало облигационно отношение, основано на сключен между тях на 11.12.2016
г. договор за потребителски кредит № 14277993,по силата на който ищецът се е задължил
да предостави на ответника кредит за потребителски цели в размер на 247.32 лева
за срок от 12 месеца, а ответникът се е задължил да върне сумата на 12 равни месечни погасителни
вноски с падежи от 20.01.2017 год. до 20.12.2017 год.,съгласно погасителен план
инкорпориран в договора, всяка в размер на 25.23 лева, при уговорени годишен
процент на разходите 44.30% и годишен лихвен процент 37.23%. В този смисъл са
неоснователни възраженията в представения от особения представител на ответника
отговор на исковата молба, че в договора за потребителски кредит съществувала
неяснота относно крайния срок за погасяване на кредита.
Неоснователно е възражението на особения представител
на ответника ,че последният не е усвоил кредита и не е получил кредита.В случая,
съгласно клаузите на договора кредитът е усвоен чрез получаването на стоката в
магазина от ответника и заплащането на цената й от кредитора /ищеца на продавача.За извършената покупка на стоката
–телевизор марка LG, на стойност 229.00 лева ,е издаден служебен бон на
11.12.2016 год., подписан срещу получател от ответника.В този смисъл е
неоснователно възражението на особения представител ,че същият по никакъв начин
не доказва ,че отпуснатата сума по договора за потребителски кредит е постъпила
по сметката на ответника.Кредитът е опосредстван чрез стока ,отпуснат е за финансиране
на стока или услуга и ответникът дължи връщането на сумата по кредита,с която е
закупена стоката.
На следващо място съдът намира за неоснователно
извършеното с отговора на исковата молба оспорване на авторството на
волеизявлението на ответника за сключване на договора .Безспорно по делото се
установи от заключението на вещото лице по извършената съдебно-графическа
експертиза ,че подписите ,положени в долната лява част на всеки лист срещу
„Подпис”, „Подпис на клиент” и „Подпис на застрахования” в оригинала на
Кредитното досие на Б.Л.Л. ,с дата на усвояване 11.12.2016 год. ,са положени от
Б.Л.Л..Поради това е неоснователно възражението в отговора на исковата молба
,че договорът за кредит е нищожен поради липса на съгласие за сключването му от
ответника.Всичко това налага извод, че именно ответникът е сключил процесния
договор за потребителски кредит с ищеца и че последният е изпълнил договорното
си задължение да предостави на ответника кредит по уговорения начин.
Неоснователно е
и възражението ,че погасителният план не е бил връчен на кредитополучателя -
ответник по делото.Погасителният план се съдържа в самия договор за
потребителски кредит ,сключен на 11.12.2016 год. и подписан от ответника.
На следващо място неоснователно е и възражението за
прекомерност на договорения лихвен процент между страните .
На първо място, не е спорно по делото,
че при този размер на годишния процент на възнаградителната лихва, а именно
37.23 %, годишният процент на разходите (ГПР) по кредита е 44.30 %, както е
посочено в договора. С други думи, с тази клауза максимално допустимият праг на
ГПР съгласно императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от Закона за
потребителския кредит (ЗПК) не е надвишен при действието на чл. единствен от
ПМС № 426/18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени
парични задължения (обн. ДВ, бр. 106/2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) и тя не
е нищожна на основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК.
На следващо място, договорната клауза за
възнаградителна лихва не накърнява добрите нрави, поради което не е нищожна на
основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. Ищецът е небанкова финансова институция по
смисъла на чл. 3, ал. 1 от Закона за кредитните институции и Наредба № 26/2009
г. за финансовите институции, приета от УС на БНБ (обн. ДВ, бр. 36/2009 г.).
Това, което отличава дейността му от тази на банките е, че отпуска заеми със
средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други
възстановими начини, т. е. финансира дейността си изцяло от лихвите по предоставените
заемни средства, поради което и размерите на тези лихви са чувствително
по-високи от лихвите по банкови кредити. Наред с това, в кратък срок от
подаване на заявлението на ответника за кредитиране ищецът му е предоставил
един напълно необезпечен кредит при не твърде кратък срок за пълно погасяване.От
това следва, че при сключване на договора за ищеца е съществувало не само
очакване за печалба от кредита, но и по-висок риск от загуба, на който е
напълно съответна и непротиворечаща на добрите нрави клаузата в договора,
определяща размера на договорната възнаградителна лихва.
Безспорно се
установи ,че ответникът Л. не е погасил
нито една вноска по кредита и е преустановил плащането.Според клаузите на
договора ,вземането на ищцовото дружество става изискуемо в пълен размер ,ако
кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната
дата на втората пропусната месечна вноска. Изискуемостта на валидно
възникналото договорно задължение на ответника в претендирания размер 247.32
лева главница е настъпила с изтичане на крайния срок за погасяване на кредита,
съвпадащ с падежа на последната погасителна вноска (20.12.2017 г.), т. е. преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК,
по което е образувано ч. гр. д. № 92/2018 г. на РС – Самоков.
Според клаузите на договора/чл.5/ при забава на една
или повече месечни погасителни вноски ,кредитополучателят дължи обезщетение за
забава в размер на действащата законна лихва ,за периода на забавата върху
всяка забавена погасителна вноска
При основателност на главния иск ,като акцесорен
,основателен е и искът за лихви за забава по чл.86,ал.1 от ЗЗД.
Предвид изложеното съдът намира
исковата претенция за доказана както по основание така и по размер.
По разноските.
С
оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1, ГПК, в полза на ищеца следва да се
присъдят разноски, съразмерно
на уважената част от исковата претенция.Ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените разноски в
заповедното производство в общ размер на 75 лв.-25.00 лева държавна такса и 50
лева юрисконсултско възнаграждение и направените разноски в исковото
производство в общ размер на 595.00 лв.,от които сумата от 200 лв.- заплатен
депозит за особен представител, сумата от 125.00 лв.-доплащане на държавна
такса ,220 лева възнаграждение за вещо лице и сумата от 100 лв.-юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда на основание чл. 78, ал.8 във вр. с чл. 25
от НАРЕДБА за заплащането на правната помощ и сумата от 190 лева, представляваща
възнаграждение за вещо лице по сметка на РС-Самоков.
Воден от горното ,съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б.Л.Л.,ЕГН:**********,***,
че за БНП ПАРИБА ПЪРСАНАЛ ФАЙНЕНС” С.А,клон България-гр.София съществува
вземане в размер на 247,32 лева главница ,55.44 лева възнаградителна лихва за
периода от 20.01.2017 год. до 20.12.2017 год., 22.42 лева мораторна лихва, за
периода от 20.02.2017 год. до 11.01.2018 год., ведно със законната лихва, считано
от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение/23.01.2018 год./ до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Б.Л.Л. *** да заплати на БНП ПАРИБА ПЪРСАНАЛ
ФАЙНЕНС” С.А,клон България-гр.София направените
разноски в заповедното производство в общ размер на 75 лв.-25.00 лева държавна
такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение и направените разноски в исковото
производство в общ размер на 595.00 лв.,от които сумата от 200 лв.- заплатен
депозит за особен представител, сумата от 125.00 лв.-доплащане на държавна
такса ,220 лева възнаграждение за вещо лице и сумата от 100 лв.-юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда на основание чл. 78, ал.8 във вр. с чл. 25
от НАРЕДБА за заплащането на правната помощ.
ОСЪЖДА Б.Л.Л.
*** да заплати по сметка на РС-Самоков сумата в
размер на 190.00 лева, представляваща възнаграждение за вещо лице.
Решението може да бъде обжалвано в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: