Р Е Ш Е Н И Е
№ …./……..06.2017г., гр.
Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
открито съдебно заседание, проведено на тридесет и първи май през две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ:
ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
при
секретар Елена Петрова,
като
разгледа докладваното от съдията
търговско
дело № 1291 по описа за 2016г.,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са искове с правно основание чл.226 КЗ и чл. 86 ЗЗД от Н.Г.П.,
ЕГН **********, адрес: *** чрез адв. Я.Я. - ВАК, срещу ЗК „ЛЕВ ИНС" АД,
ЕИК *********, адрес: ***** за осъждане на ответника да заплати, както следва:
сумата 80 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди -
претърпените болки, страдания и психически стрес в резултат на гореописаното
ПТП, настъпило на 19.01.2015 г., ведно със законната лихва от деня на увреждането
- 19.01.2015г. до окончателното им изплащане; сумата 1964,76 лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди за медикаментозно лечение,
медицински изделия и др.свързани разходи, ведно със законната лихва от датата
на всеки разходен документ до окончателното изплащане на сумата, както и
направените съдебно-деловодни разноски и адвокатското възнаграждение.
В исковата молба
се твърди, че на 19.01.2015 г. в гр. Варна, около 06.30 ч., Г.Н.Н. управлявал
собствения си лек автомобил „Ланчия Дедра", с per. № В 7770 СТ по ул.
„Струга", в посока бул. „Сливница" в района на жилищен блок № 25,
находящ се на същата улица. По същото време Н.Г.П. пресичала уличното платно на
пешеходна пътека „зебра" от ляво на дясно, спрямо посоката на движение на
автомобила, преминала едната лента за движение и като стигнала до средата на
втората лента от дясната й страна се задал автомобила, управляван от Г.Н.,
който отклонил вниманието си от пътя и ударил Н.П. в дясната част на тялото, в
областта на таза, с което водачът на процесното МПС нарушил чл. 119, ал. 1 и
чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
За произшествието
бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 177 от
19.01.2015г. и било образувано ДП 15/2015г.
по описа на сектор „ПП" при ОП на МВР-Варна. За виновно причиненото пътно
- транспортно произшествие срещу деликвента било образувано наказателно
производство, като с Решение № 2248 от 12.11.2015г., по НАХД № 4267/2015 г. по
описа на Районен съд - Варна, първи състав, Г.Н.Н. бил признат за ВИНОВЕН за
това, че на 19.01.2015 г. е причинил на Н.Г.П. по непредпазливост четири средни
телесни повреди и множество леки телесни повреди.
В
резултат на произшествието ищцата получила четири средни телесни повреди,
изразяващи се в:
1. Разкъсно-контузна
рана на главата;
2. Контузия
на мозъка с множество хематоми;
3.
Счупване на дясна раменна кост на две места - в
областта на шийката и тялто;
4. Счупване
на фибуларния малеол на дясната глезенна става;
5.
Комбинирана травма в областта на таза - счупване
на десен ацетабулум, счупване на долно рамо на дясна срамна кост;
6. Контузия
на дясното коляно със скъсан минискус;
7. Множество
кръвонасядания и охлузвания.
Пострадалата била
откарана в Спешен център на МБАЛ „Света Анна- Варна" АД и приета за
лечение в отделение „Неврохирургия" за прегледи и изследвания, вследствие
на което била поставена диагноза: Дифузна
травма на главния мозък, без открита вътречерепна травма. Първите 24
часа била в реанимация с голяма вероятност за летален изход, тъй като целият й
мозък бил в хематоми и имало опасност от
усложнения. Цялото й тяло било натъртено и насинено, като имала и
разкъсно-контузна рана по цялата дясна страна на лицето. Н.П. престояла от
19.01.2015г. до 30.01.2015г. в болницата, в клиника по Неврохирургия, като през
цялото време изпитвала силно главоболие, гадене, болки в корема, силни болки в
областта на дясната мишница, таза и десния глезен, била обездвижена напълно,
ползвала памперси и имало необходимост трети лица да я обслужват.
След ПТП
пострадалата била в шок, но контактна със спомен за инцидента. Постепенно,
вследствие на контузията на мозъка и множеството получени хематоми, Н.П.
започнала да се дезориентира, да получава халюцинации, да губи паметта си, да
говори несвързано и да се затруднява да говори, като постепенно спряла да
разпознава близките си.
На 01.02.2015 г. Н.П.
постъпила в Клиника по Ортопедия и травматология при МБАЛ „Св. Анна -
Варна" АД за оперативно лечение на фрактурите на крайниците - открито
наместване на фрактура с вътрешна фиксация - хумерус - фиксация с
интрамедуларен пирон и имобилизация с ортеза. Поставена била диагноза: счупване
на тялото /диафаза/ на раменната кост закрито в дясно.
Изписана била от
болницата на 11.02.2015г. след проведена оперативна интервенция и последващо
лечение, като към този момент пострадалата била напълно обездвижена и в много
тежко състояние. В резултат на мозъчните травми през първите три месеца не
можела да говори, нарушена била
членоразделната реч, била неконтактна, не познавала близките си, изпадала в
кризи със силно буйстване и крещене. Била напълно обездвижена, вследствие на
получената травма в областта на таза, ползвала памперси до месец април 2015г.
Нощем не можела да спи от болки, не можела да променя позицията си на сън.
Нуждаела се от пълно подпомагане и обслужване от близките си, които се редували
да я обслужват денонощно, изпитвала и неудобството от невъзможността да се
обслужва сама, включително относно физиологичните си нужди, което в една или
друга степен се отразява негативно на психиката на пострадалата.
Твърди се в
исковата молба, че автомобилът, с който е
причинено произшествието „Ланчия Дедра", с per. № В 7770 СТ бил застрахован по риска "Гражданска отговорност на
Автомобилистите" в ЗК "ЛЕВ
ИНС" АД с полица № 22114001504252.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът ЗК "ЛЕВ ИНС" АД е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск по основание и
размер. Видно от отговора не се оспорват следните факти: наличието на
застрахователно правоотношение със собственика на процесния автомобил, валидно
през релевантния период; факта на настъпване на описаното в ИМ ПТП с участници
л.а. „Ланчия Дедра", с per. № В 7770 СТ, управляван от Г.Н.,
и ищцата; факта, че срещу водача на гореописания автомобил е било образувано
НАХД № 4267/2015 г. по описа на Районен съд - Варна, по което е признат за
виновен в извършването на престъпление по
чл.343а, ал.1, б.А, пр.ІІ вр. чл.343, ал.1, б.Б, пр.ІІ вр. чл.342, ал.1 от НК и
е освободен от наказателна отговорност на основание чл. 78а, ал. 1 от НК.
Оспорва, че виновен за ПТП е единствено водачът на автомобила, като твърди
съпричиняване от страна на пострадалия ищец, изразяващо се в навлизане на
пътното платно, без да се съобрази с разстоянието до приближаващите МПС, както
и със задължението си да не удължава ненужно пътя и времето за пресичане и да
не спира без необходимост на платното за движение. Оспорва размера на
претенцията за претърпени имуществени и неимуществени вреди. Оспорва наличието
на причинна връзка между ПТП и телесните увреждания на ищцата, както и с
онкологичното заболяване на черния дроб и стомаха.
С определение от 06.02.2017г., въз
основа на отправено с отговора на ИМ искане, е конституиран Г.Н.Н., ЕГН **********, като трето лице-помагач на страната на ответника ЗК „ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК
*********, на основание чл.219, ал.1 от ГПК.
Съдът, след
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно,
приема за установено следното от фактическа страна:
Прието е за безспорно установено и ненуждаещо се от
доказване наличието на застрахователно правоотношение със
собственика на процесния автобус, валидно през релевантния период; факта на
настъпване на описаното в ИМ ПТП с участници л.а. „Ланчия Дедра", с per. № В 7770 СТ, управляван от Г.Н., и ищцата; факта, че срещу водача на
гореописания автомобил е било образувано НАХД № 4267/2015 г. по описа на
Районен съд - Варна, по което е признат за виновен в извършването
на престъпление по чл.343а, ал.1, б.А, пр.ІІ вр. чл.343, ал.1, б.Б, пр.ІІ вр.
чл.342, ал.1 от НК и е освободен от наказателна отговорност на основание чл.
78а, ал. 1 от НК.
Като доказателство по делото
е приет констативен протокол за ПТП с пострадали лица №177/19.01.2015г., полица
за застраховка ГО за лек автомобил Ланчиа Дедра с рег.№ В7770СТ за периода
03.06.2014г. до 02.06.2015г.
Приет е по делото заверен препис на решение №2248/12.11.2015г.
по НАХД №4267 по описа за 2015г., с което Г. Н. Н. е признат за виновен в
извършването на престъпление по чл.343, ал.1, б.”Б”, предл.2, вр.чл.342, ал.1
от НК и е освободен от наказателна отговорност на осн. чл.78А, ал.1 от НК.
Приети са по делото заверени преписи от епикризи,
издадени на Н.П. от МБАЛ „Света Анна – Варна”
на 30.01.2015г., 01.02.2015г. и 13.11.2015г., амбулаторни листи от 19.01.2015г.,
30.01.2015г., 03.04.2015г., 22.04.2015г., 08.05.2015г., оперативен протокол,
резултати от рентгенологично изследване, медицински протокол от ЛКК от
17.02.2015г., решение на обща клинична онкологична комисия от 11.07.2016г.
Представени са също фактури, издадени през периода от 23.01.2015г. до
м.09.2016г., за закупуване на медицински изделия
От заключението
на вещото лице по назначената и приета по делото съдебно-автотехническа
експертиза се установява, че процесното ПТП е настъпило на пешеходна пътека,
при мокра и хлъзгава настилка, произшествието е настъпило на зазоряване, при
още работещо улично осветление, водачът е възприел пешеходеца около средата на
пътното платно и е предприел аварийно спиране, при което поради мократа
настилка е загубил контрол над автомобила и с предната си част е ударил
пешеходеца, който паднал на пътното платно по корем, а автомобилът се отклонил
наляво, преминал през насрещната лента за движение и косо с левите гуми се
качил на тротоара; по пътното платно има оставена спирачна следа с дължина 2,7
м; вещото лице е определило скоростта на автомобила в момента на удара – 27,48
км/ч и е констатирало, че технически не е било възможно да се предотврати ПТП
при наличието на мокра настилка и отклонено внимание на шофьора, който късно е
забелязал пешеходеца; пешеходецът не е излязъл внезапно на пътното платно, а
след преценка на разстоянието до превозните средства, ако водачът я е видял
по-рано, е имал възможност да намали или да спре.
От заключението
на вещото лице по назначената и приета по делото съдебно-психиатрична
експертиза се установява, че в резултат на настъпилото ПТП Н.П. в първите
часове след събитието е развила остра стресова реакция, поради
черепно-мозъчната травма с мозъчна контузия в следващите часове е развила
количествено нарушение на съзнанието с общомозъчна симптоматика, в следващите
дни е развила състояние на обърканост, отговарящо на критериите за диагноза
делир; вследствие на множеството здравословни проблеми теоретично е възможно да
е развила разстройство в адаптацията и посттравматичен органичен мозъчен синдром;
само въз основа на приложените документи не може да се прецени как се е отразила
катастрофата на пострадалата като личност поради липсата на преморбидна
личностова характеристика, както и на данни за трайна личностова промяна след
прекараното ПТП, не е възможно да се прецени психичното състояние към момента,
без извършено освидетелстване, възможно е да се очаква пълно възстановяване
поради липсата на тежки когнитинви нарушения. Съгласно заключението на вещото
лице не може да се изведе пряка връзка между описаното онкологично заболяване и
преживения от нея силен стрес в резултат на ПТП, който може да се разглежда
като предразполагащ, но не и като пряк етиологчен фактор.
От заключението
на вещото лице по назначената и приета по делото съдебно-медицинска експертиза,
изготвено въз основа на медицинската документация на Клиника по Неврохирургия и
Клиника по Ортопедия и травматология при МБАЛ „Св.Анна-Варна" АД, тъй като
медицински преглед не е извършен поради неявяване на ищцата, се установява, че
на 09.01.2015год. в резултат на ПТП като пешеходец св.Н.Г.П. е получила:
- контузия на главата, разкъсно-контузна
рана на главата, кръвонасядания в дясна челна област, дясна половина на лицето,
брадата,
- контузия на мозъка, която обуславя
разстройство на здравето временно опасно за живота;
- счупване на дясна раменна кост - в
областта на шийката и тялото, което трайно затруднение в движенията на десния
горен крайник за период не по-малък от 4 месеца
- счупване на десен ацетабулум,
- счупване долното рамо на дясна срамна
кост,
- счупване на фибуларния малеол на дясна
глезена става, което определя трайно
затруднение в движенията на десния долен крайник за период от около 3.5-4
месеца. Описаните травматични увреждания са резултат на удари с или върху
твърди, тъпи предмети, респективно при удари от МПС при ПТП, падане и удар в подлежащата
повърхност. Налице е комбинирана травма в областта на таза - счупване на десен
ацетабулум, счупване долното рамо на дясна срамна кост, които обуславят трайно
затруднение в движенията на десния долен крайник на по-малък от 6 месеца.
В своята съвкупност
останалите описани травматични увреждания са обусловили временно разстройство
на здравето неопасно за живота. Получените множество травми причиняват силни
болки,страдания и дискомфорт. В клиниката по Неврохирургия е проведено
консервативно лечение, режима е бил постелен на легло, поставена е гипсова
имобилизация на дясна подбедрица, в клиниката по Ортопедия и травматология е
проведено оперативно лечение на 02.02.15г.- счупената раменна кост е фиксирана
с метал. В същата клиника на 12.11.2015г. е оперирана - металът е отстранен от
костта. Всички тези манипулации са свързани с болки, страдания и дискомфорт.
От постъпването
в болницата до 40 дни след изписването от Клиниката по ортопедия на
11.02.2015год. е била на легло и още най-малко два месеца не е могла да се
самообслужва, поради което й била необходима помощта на трети лица. Направените
разходи, описани на стр. 43 до 54 от делото, са свързани с проведеното лечение.
Описаните увреждания са в причинно-следствена връзка с претърпяното ПТП. Настъпилото
вследствие на черепно-мозъчната травма нарушение на речта е в причинно
следствена връзка с преживяното ПТП. Настъпилата вследствие на
черепно-мозъчната травма загуба на паметта е в причинно-следствена връзка с преживяното
ПТП. По въпроса за наличие на връзка с последващото заболяване на ищцата вещото
лице дава заключение, че в медицинската литература няма описан случай стрес да
отключва онкологично заболяване.
Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Ищецът претендира заплащане на
застрахователно обезщетение, като се позовава на застрахователно
правоотношение, възникнало по силата на застрахователна полица за осигурения
риск “гражданска отговорност”. По силата на договора за застраховка “гражданска
отговорност” застрахователят покрива в
границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди. Отговорността на застрахователя се реализира чрез заплащане обезщетение
на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и неимуществени вреди,
пряк и непосредствен резултат от увреждането, а също и на лихви за забава,
когато застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане.
С разпоредбата на чл. 226, ал. 1 от КЗ
законът признава в полза на пострадалото лице право на пряк иск срещу
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на прекия
причинител, като отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по
правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира
отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска
отговорност" между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с
това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди, а именно настъпило увреждане, причинено от
виновно и противоправно деяние от страна на застрахования, причинна връзка
между деянието и вредоносния резултат, както и вида и размера на претърпените
вреди.
Наличието на застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност” към процесната дата между собственика на л.а.
марка „Ланчия Дедра", с per. № В 7770 СТ и „Лев Инс" АД се
установява от представената по делото справка от Гаранционен фонд за сключена
застраховка „Гражданска отговорност”, видно от което към датата на инцидента за
процесното МПС е била валидна застраховка „Гражданска отговорност” с ответното
дружество. През процесния период водачът на
МПС е бил обхванат от застрахователната закрила по застраховката “гражданска
отговорност”, което от своя страна обуславя правото на пострадалия да предяви
прекия иск по чл.226, ал.1 от КЗ.
За ангажиране отговорността на
застрахователя по сключена задължителна застраховка “гражданска отговорност” на
водач на МПС за вреди, причинени на трето лице извън автомобила, е необходимо
ищецът да установи, че причинените му вреди, чието обезщетяване претендира, са
пряк резултат от противоправното поведение на застрахованото лице.
Влязлото в сила решение по чл. 78а НК
е задължително за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от
деянието, относно това дали то е извършено, неговата противоправност и
виновността на дееца. /Решение № 47 от 23.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 340/2011
г., I т. о., ТК/ В настоящия случай с влязлото в сила №2248/12.11.2015г. по
НАХД №4267 по описа за 2015г., с което Г. Н. Н. е признат за виновен в това, че
не пропуснал движещия се по пътното платно пешеходец, с което нарушил чл.116 и
чл.119, ал.4 от Закона за движение по пътищата и по непредпазливост причинил на
Н.П. четири средни телесни повреди - престъпление по чл.343, ал.1, б.”Б”, предл.2,
вр.чл.342, ал.1 от НК.
Въведено е с отговора по чл.367, ал.1 от ГПК
възражение от ответника за съпричиняване от страна на пострадалата, изразяващо
се в пресичане на необозначено за това място и несъобразяване разстоянието до
приближаващото се превозно средство и неговата скорост на движение, с което е
допринесла за настъпване на ПТП. Съобразно последователно формираната практика
на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, обективирана в: решение №
92/24.07.2013 г. по т. д. № 540/2012 г. ВКС; решение №
54/22.05.2012 г. по т. д. № 316/2011 г., II т. о.; решение №
44/26.03.2013 г. по т. д. № 1139/2011 г., ВКС, ТК, решение №
151/12.11.2012 г. по т. д. № 1140/2011 г., ВКС, II т. о., решение №
74/04.06.2010 г. по т. д. № 679/2009 г. на I т. о., решение №
55/30.05.2009 г. по т. д. № 728/2008 г., първо т. о., ВКС/ във
всички случаи в производството по чл. 226, ал.
1 КЗ приносът на пострадалия следва да бъде не само надлежно
релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред съда, но и да бъде
доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от
страната, която го е въвела.
Въведеното в настоящия случай възражение за
съпричиняване се основава на твърдения, че ищцата не е положила дължимата грижа
за предотвратяване на ПТП, тъй като доколкото е имала време да прецени, че
водачът е отклонил вниманието си от пътя, е имала възможност и да предприеме
действия, за да предотврати настъпването на ПТП.
В случая от заключението на вещото лице и представения
по делото констативен протокол се установява по безспорен начин, че в момента
на инцидента пострадалата се е намирала по средата на пътното платно, като не
се установява да е нарушила въведените с разпоредбата на чл.113 забрани за
пешеходците, а именно да навлизат внезапно на платното за движение и да пресичат платното за движение
при ограничена видимост, както и да не удължават излишно пътя и времето за
пресичане. От събраните доказателства не може да се направи извод, че не е
съобразила разстоянието до автомобила и скоростта му на движение, доколкото от
заключението на вещото лице се установява, че е имало възможност пострадалата
да пресече безопасно, ако водачът не е бил отклонил вниманието си и вследствие
на предприетото аварийно спиране автомобилът не се е подхлъзнал на мократа
настилка. Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, основано на
предположение, че пострадалата е имала възможност да предприеме действия, след
като е имала време да забележи отклоненото внимание на водача на лекия
автомобил. Не може да се предполага, че пострадалата е могла да прецени дали
водачът е отклонил вниманието си от пътя, още по-малко може да се вмени като
задължение на пешеходците да контролират дали водачите на МПС следят пътната
обстановка. От заключението по САТЕ се установява, че при неизменна траектория
на автомобила пострадалата е щяла да премине, тоест причина за ПТП е аварийното
спиране, довело до загуба на контрол над автомобила поради подхлъзването му
върху мократа настилка.
Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може
да почива на предположения и намаляването на дължимото обезщетение за вреди от
деликт на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД предполага доказване по безспорен начин на конкретни действия
или бездействия на пострадалия. Предвид липсата на ангажирани от ответната
страна доказателства, водещи до безспорен извод за извършени от пострадалия
такива действия или бездействия, независимо от причините, поради които водачът на МПС
не е възприел своевременно пресичащия пешеходец – поради съсредоточаване на
вниманието в друга посока, съдът счита
твърдението за съпричиняване за недоказано.
При наличието в случая на влязло в сила решение на
наказателния съд, въз основа на което за установено се приема извършване на
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, на доказване
подлежат причинените имуществени и неимуществени вреди и техния размер, както и
причинна връзка между деянието и вредоносния резултат.
Вследствие на произшествието пострадалото лице е получило
увреждания, представляващи средни телесни повреди, които са описани в представената по делото медицинска документация и съответно са установени от заключението на вещото лице по
назначената и приета по делото съдебно-медицинска експертиза. От заключението
по СМЕ се установява, че е налице контузия на главата, разкъсно-контузна рана
на главата, кръвонасядания в дясна челна област, дясна половина на лицето,
брадата; контузия на мозъка; счупване
на дясна раменна кост - в областта на шийката и тялото; счупване на десен
ацетабулум; счупване долното рамо на дясна срамна кост; счупване на фибуларния
малеол на дясна глезена става. Въз основа на представената по делото медицинска
документация вещото лице е установило, че получените множество травми, както и
извършените оперативни интервенции причиняват силни болки, страдания и
дискомфорт, също така и пострадалото лице е било на легло от постъпването в
болницата до 40 дни след изписването от Клиниката по ортопедия на 11.02.2015г.
и още най-малко два месеца не е могла да се самоослужва и се е нуждаела от
помощта на трети лица.
Поради
неявяване на пострадалата за клиничен преглед вещото лице не е могло да
установи състоянието й към момента.
Пострадалото
лице е преживяло и психотравма, която е установена от
заключението на вещото лице по назначената и приета по делото
съдебно-психиатрична експертиза. От заключението на вещото лице, базирано на представената медицинска документация, се установява, че в първите
часове след събитието пострадалата е развила остра стресова реакция, поради
черепно-мозъчната травма с мозъчна контузия в следващите часове е развила
количествено нарушение на съзнанието с общомозъчна симптоматика, в следващите
дни - състояние на обърканост, отговарящо на критериите за диагноза делир. В
частта относно последващото развитие на психичното състояние на пострадалата
заключението на вещото лице се основава на принципни положения, които обичайно
се наблюдават в подобни случай. Предвид липсата на конкретни данни за
състоянието й след първите дни, както и с оглед неосъществяването на клиничен
преглед и липсата на други доказателства, съдът намира за недоказана
приложимостта на тези принципни положения към индивидуалния случай.
В заключенията си вещите лица установяват наличието на причинна връзка на физическите увреждания и първоначалната психична травма с процесното ПТП. Причинна връзка не
се установява по отношение на възникналото впоследствие онкологично заболяване,
за което съгласно заключението на вещото лице липсват данни да е отключено
вследствие на стреса от настъпилото ПТП, който не се явява пряк етиологичен
фактор, като се имат предвид и данните, че пострадалата е страдала от подобно
заболяване и преди инцидента.
С оглед на изложеното съдът
намира, че са доказани всички предпоставки за възникване на отговорността за
обезщетяване на вреди от деликт, а
именно че на посочената дата е настъпило ПТП, причинено от противоправното
поведение на застрахованото при ответника лице, вследствие на което били причинени
посочените увреждания. Извършването на разходите
се установява от представените фактури, талони и фискални бонове, с изключение на
сумата от 7 лв. по заявка за диск, тъй като не е представено доказателство за
заплащане на сумата, каквото представената заявка не представлява. Връзката на
направените разходи с лечението на конкретните увреждания се установява от
заключението на вещото лице с изключение на сумата 7,76 лв. за копирни услуги,
направени през м.09.2016г. Въз основа на изложеното съдът счита, че предявеният
иск за обезщетяване на направените разходи е доказан по основание за всички
разходи с изкл. на посочените 7,76 лв. за копирни услуги. По размер имуществените
вреди се установяват от представените писмени доказателства, неоспорени от
ответната страна, представляващи фактури, талони и фискални бонове, издадени през
периода 23.01.2015г. – 11.02.2015г., с изключение на сумата 7 лв., за която
липсва доказателство за заплащане. Предявеният иск за заплащане на имуществени
вреди следва да бъде уважен за сумата 1950 лв. и отхвърлен до предявения размер
1964,76 лв.
При определяне размера на
обезщетението за претърпените неимуществени вреди съдът следва да обсъди
събраните доказателства и да го определи по справедливост, на основание чл. 52
от ЗЗД, като съобрази обществения критерий за справедливост и действително
претърпените от ищеца неимуществени вреди, както и че болките и страданията и
другите нематериални последици в житейски аспект обикновено не се ограничават
само до изживените в момента на самия инцидент, а продължават и след това.
Съгласно заключението на вещото лице по СМЕ се установява, че множеството
получени травми и наложилите се оперативни интервенции, включително и допълнителните
за екстракция на остеосинтезиращите материали, причиняват силни болки,
страдания и дискомфорт. От заключението на вещото лице се установява също, че
така получените травми са обусловили затруднения при осъществяване на
ежедневните функции на пострадалата, от постъпването си в болницата до 40 дни
след изписване от Клиниката по ортопедия на 11.02.2015г. същата е била на легло
и най-малко два месеца след това не е била в състояние да се обслужва сама.
Състоянието на невъзможност лицето да се самообслужва и необходимостта от
непрекъсната чужда помощ през продължителен период от време налагат извода за
изпитван дискомфорт, безпокойство, водещи до депресивно състояние. При липсата
на ангажирани други доказателства за конкретното състояние на пострадалата,
напр. свидетелски показания, следва да се приеме за доказана степента на
изпитваните болки, страдания и дискомфорт, обичаен за множество травми от този
вид, както е установено от вещото лице по СМЕ. По отношение на психичното
състояние на пострадалата за доказани следва да се приемат обстоятелствата, че
в първите часове след ПТП пострадалата е развила остра стресова реакция, в
следващите часове е развила и количествено нарушение на съзнанието и в следващите
няколко дни – състояние на обърканост, както са
описани и анализирани от вещото лице по СПсЕ въз основа на медицинската
документация. Наличието на последващи психични проблеми, произтичащи от
инцидента, съобразно твърденията в исковата молба, не би могло да се приеме за
доказано при липсата на ангажирани доказателства в подкрепа на тези твърдения,
единствено въз основа заключението на вещото лице, според което е възможно
такива да настъпят вследствие на преживяния инцидент.
Съдът, като отчете вида и характера
на настъпилите вреди, а именно, че на ищцата са били причинени физически
увреждания – множество травми, представляващи средни телесни повреди, довели до
болки и страдания през относително продължителен период от време, развила е психологическа
стресова реакция и състояние на обърканост през период от няколко дни, намира,
че предявеният от Н.П. иск е основателен за сумата от 50 000 лв., които съдът
приема за справедливи с оглед обезщетяване на претърпените неимуществени
вреди от ищеца. При определяне на този
размер съдът отчита изпитаните от ищеца
болки и страдания по време на оздравяването, неособено добрите компенсаторни
механизми предвид напредналата възраст на ищцата, като и установената от вещото
лице по СПсЕ психологическа травма през дните непосредствено след инцидента. Същевременно
се отчита и липсата на причинно-следствена връзка между инцидента и
последвалото онкологично заболяване, тоест то и свързаните с него интервенции
не следва да се съобразяват при оценяване на претърпените болки и страдания.
Както е посочено и по-горе, при липсата на проведено доказване на конкретното
състояние на пострадалата след инцидента се възприема обичайното състояние при
подобни травми, както са описани от вещото лице, според заключението на което
множеството травми и последващите хирургични интервенции са в състояние да
причинят силни болки и страдания, както и дискомфорт поради продължителното
състояние на обездвижване и пълна зависимост от чужда помощ.
Въз основа на изложеното съдът намира, че определеният
по-горе размер в пълна и адекватна степен отговаря на потребностите на
пострадалото лице от обезщетяване. За разликата до претендираната сума от 80
000 лева съдът намира претенцията за надценена, поради което същата следва да
бъде отхвърлена.
На основание чл. 45 ЗЗД
виновният застрахован водач носи отговорност и за обезщетение за забава,
считано от датата на увреждането. Застрахователят изплаща и обезщетение за
лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред третото
лице. На това основание функционалната отговорност на застрахователя покрива и
задължението за лихви към увредения от датата на деликта, поради което по иска
за присъждане на неимуществени вреди съдът присъжда лихва, считано от датата на
увреждането - 19.01.2015г. По иска за присъждане на имуществени вреди законната лихва се дължи от момента на извършване на
разходите, тоест от датата на всеки разходен документ, до окончателното
изплащане на сумата.
Предвид изхода от спора разноски
се дължат на страните съобразно уважената част от предявените искове на ищеца и
отхвърлената част – на ответника. Въпреки отправеното искане за присъждане на
разноски в исковата молба ищецът не е представил доказателства за реализирани
разходи, поради което разноски в негова полза не следва да бъдат присъждани.
Ответникът е представил списък по чл.80 от ГПК с описани разноски - внесени
депозити за вещи лица в общ размер 450 лв., от които в негова полза следва да
бъдат присъдени 164,78 лв. съобразно отхвърлената част от предявените искове.
Ищецът е освободен от внасяне на държавни такси и разноски на основание
чл.83, ал.1, т.4 ГПК, поради което следващите се за производството държавни
такси и платени от бюджета на съда разноски, се събират от ответната страна по
аргумент от чл.78, ал.6 ГПК. Ответникът следва да бъде осъден да заплати
дължимата за производството държавна такса върху уважения размер на исковете в
размер на общо 2078 лева, както и авансирания от съда депозит за експертизите в
размер на 850 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК *********, адрес: ***** ДА ЗАПЛАТИ на
Н.Г.П., ЕГН **********,
адрес: *** обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания/, претърпени от ищцата като пешеходец
в резултат на ПТП, настъпило на 19.01.2015 г., в гр.
Варна, причинено от Г.Н. като водач на
лек автомобил „Ланчия Дедра“, ДК № В 7770 СТ, застрахован при
ответника по имуществена застраховка Гражданска отговорност /полица №22114001504252/,
в размер на 50 000 лв. /петдесет
хиляди лева/, ведно със законната лихва върху главницата от датата на ПТП 19.01.2015г.
до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска до претендирания размер от 80 000 лева, ведно със законната лихва от датата на произшествието
до изплащане на задължението, на осн. чл.226 вр.чл.267 КЗ и чл.45 и 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА на осн. чл.226 вр.чл.267 КЗ и чл.45 и 86 ЗЗД ЗК „ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК
*********, адрес: ***** ДА ЗАПЛАТИ на Н.Г.П., ЕГН **********,
адрес: *** обезщетение за имуществени вреди за закупуване на медицински изделия и лекарства,
заплатени във връзка с претърпяното от нея
като пешеходец ПТП на 19.01.2015 г. в гр. Варна,
причинено от Г.Н. като водач на лек
автомобил „Ланчия Дедра“, ДК № В 7770 СТ, застрахован при
ответника по имуществена застраховка Гражданска отговорност /полица
№22114001504252/, в общ размер 1950 лв.
/хиляда деветстотин и петдесет лева/, ведно със законната лихва върху
главницата от момента на извършване на всеки разход до окончателното изплащане
на задължението, както следва: сумата 17 лв. със законната лихва от
23.01.2015г. до окончателното изплащане на задължението, сумата 36 лв. със
законната лихва от 26.01.2015г. до окончателното изплащане на задължението,
сумата 58 лв. със законната лихва от 30.01.2015г. до окончателното изплащане на
задължението, сумата 11,75 лв. със законната лихва от 31.01.2015г. до
окончателното изплащане на задължението, сумата 1700 лв. със законната лихва от
03.02.2015г. до окончателното изплащане на задължението, сумата 38 лв. със
законната лихва от 04.02.2015г. до окончателното изплащане на задължението,
сумата 89,25 лв. със законната лихва от 11.02.2015г. до окончателното изплащане
на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска до предявения размер 1964,76 лв.
ОСЪЖДА Н.Г.П., ЕГН **********,
адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на ЗК „ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК *********, адрес: *****
сумата 450 лв.
/четиристотин и петдесет лева/, представляващи разноски в производството
съобразно отхвърлената част от предявените искове, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК
*********, адрес: ***** ДА ЗАПЛАТИ в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВОС, дължимите за
производството държавни такси в общ размер 2078
лева /две хиляди седемдесет и осем лева/
върху уважената част от исковете за неимуществени и имуществени вреди и 450 лева /четиристотин и петдесет лева/,
представляващи авансирани от бюджета на съда депозити за изготвяне на
експертизите, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице
лице – помагач на страната на ответника Г.Н.Н., ЕГН **********, с пост. адрес ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Апелативен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: