Определение по дело №4328/2019 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 183
Дата: 13 януари 2020 г.
Съдия: Емилия Колева Енчева
Дело: 20195530104328
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 август 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                                           13.01.2020 г.                           Гр. Стара Загора

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                         ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ състав

На 13 януари                                                               2020 г.

В закрито заседание в следния състав:

 

                                                        Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА                                                       

 

Секретар:

Прокурор: 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА

гр. дело 4328 по описа за 2019 година.

 

         СЪДЪТ ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:

Постъпила е искова молба от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, в която твърдят, че била открита партида с № 112 в ЕООД “Водоснабдяване и канализация” на адрес в с. Самуилово, общ. Стара Загора на името на Денка Благоева Петкова, наследодател на ответника, починала в хода на съдебното производство по издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. С ползването на съответните услуги между експлоатационното предприятие и потребителя възникнали договорни отношения, по силата на които ЕООД ВиК се задължавало да доставя питейна вода и да отвежда отпадъчната такава до и от имота на абоната, а той се задължавал да заплаща консумираната и отчетената от инкасатора вода през месеца, следващ този на засичането. За това свое задължение абонатите били уведомени по надлежния ред от инкасаторите. При закъснения се начислявали лихви съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.

По партидата на наследодателката на ответника К.Р.П. имало неизплатени в срок задължения към дружеството, което било в размер на 80,33 лева /осемдесет лева и тридесет и три стотинки/, произтичащи от предоставени ВиК услуги за периода 06.02.2016 г. до 01.04.2017 г., за което били издадени квитанции, както и лихви за забавено плащане в размер на 13,74 лева /тринадесет лева и седемдесет и четири стотинки/ за период от 01.04.2016 г. до 17.08.2018 г.

За този период било извършвано ежемесечно начисляване на потребените количества вода в имота на наследодателя на ответника, находят се в с. Самуилово, общ. Стара Загора. За отчетените количествата доставена и отведена вода бил издаден платежен документ - квитанция. Срокът за заплащането й бил 30 дни от датата на издаване на документа /задължение регламентирано в Общите условия за предоставяне на ВиК, услуги на потребителите - чл. 33, ал. 2 от действащите ОУ и чл. 31. ал. 2- стара редакция на ОУ в сила до 27.09.2014г. вр. с чл. 40 от Наредба № 4/2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи/. В процесния случай за количеството доставена и отведена вода за имота на потребителя били издадени 14 бр. квитанции, приложени към исковата молба и описани в лихвен лист, сумите, по които не били заплатени.

Срещу Денка Благоева Петкова от с. Самуилово, общ. Стара Загора от страна на ищцовото дружество ЕООД „Водоснабдяване и канализация — гр. Стара Загора било подадено заявление по реда на чл. 410 от ГПК.

Във връзка с него била издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 2384/27.08.2018 г. по ч.гр.д. № 4240/2018 г. по описа на Районен съд - Стара Загора, с която на длъжника било разпоредено да заплати на ЕООД „Вооснабдяване и канализация” - гр. Стара Загора, както следва:

- 80,33 лева за главница;

-13.74 лева - лихва върху тази сума за периода от 01.04.2016г. до 17.08.2018г.;

- законната лихва от 22.08.2019г. до окончателното заплащане на сумата;

- 385 лева за разноски по делото, включващи платената държавна такса и адвокатски хонорар.

В хода на съдебното производство по издаване на заповедта за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК длъжницата починала и вместо нея били конституирани нейните наследници, съгласно представено по делото удостоверение за наследници. На същите била връчена издадената заповед по ч.гр.д. № 4240/2018г. по описа на Районен съд - Стара Загора.

Предвид обстоятелството, че същата била връчена на ответника К.Р.П. по реда на чл. 47, ал. 5 от Гражданско процесуалния кодекс, Районен съд Стара Загора дал на заявителя, ЕООД „Водоснабдяване и канализация гр. Стара Загора, указания да предяви иск относно вземането си по реда на чл. 414 вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК.                   ^

Предвид изложеното по - горе считат, че за ЕООД „Водоснабдяване и канализация” - гр. Стара Загора бил на лице правен интерес от воденето на настоящото дело.

Молят съда да признае за установено по отношение на ответника К.Р.П., El Н **********,***, че дължи да заплати на ЕООД “Водоснабдяване и канализация” гр. Стара Загора, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр. Стара Загора, ул. „Христо Ботев” № 62, представлявано от Управителя инж. Румен Тенев Райков сумата 80,33 лева /осемдесет лева и тридесет и три стотинки/, произтичащи от предоставени ВиК, услуги за периода 06.02.2016 г. до 01.04.2017 г., за което са издадени квитанции за дължимите суми, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 22.08.2019 г. до окончателното заплащане на сумата, както и лихви за забавено плащане в размер на 13,74 лева /тринадесет лева и седемдесет и четири стотинки/ за период от 01.04.2016 г. до 17.08.2018 г., претендирана на основание чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, въз основа на приложен лихвен лист-извлечение от сметките и компютърни извлечения за неплатени квитанции, както и да осъди ответника да заплати на ищеца направените по ч.гр.д. 4240/2018 г. по описа на Районен съд - Стара Загора, разноски в размер на 385 лева /триста осемдесет и пет лева/ за разноски по делото, включващи платената държавна такса и адвокатски хонорар.

Посочват банкова сметка, ***ето, а именно: банка „ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА” АД - Стара Загора, IBAN ***.

Претендират направените по делото разноски.

 

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор  от ответника К.Р.П., чрез назначения му особен представител, в който заявява, че предявения иск е недопустим, неоснователен и недоказан.

Твърдяло се от ищеца ЕООД „Водоснабдяване и канализация“ - гр. Стара Загора, че била открита партида с № 112 в ищцовото дружество на адрес в с. Самуилово, общ. Стара Загора на името на Денка Благова Петкова, наследодател на ответника, починала в хода на съдебно производство по издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Твърдяло се също така, че с ползването на съответните услуги между експлоатационното предприятие и потребителя възникнали договорни отношения, по силата на които ЕООД "ВиК” се задължавала да доставя питейна вода и да отвежда отпадъчната такава до и от имота на абоната, а той се задължавал да заплаща консумираната и отчетената от инкасатора вода през месеца, следващ този на засичането. За това свое задължение абонатите били уведомени по надлежния ред от инкасаторите. Разяснявало се, че при закъснения се начислявали лихви съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Ищецът твърдял, че по партидата на наследодателката на К.Р.П. имало неизплатени в срок задължения към ищцовото дружество в размер на 80,33 лева /осемдесет лева и тридесет и три стотинки/, произтичащи от предоставени ВиК услуги за периода 06.02.2016 г. до 01.04.2017 г., за което били издадени квитанции, както и лихви за забавено плащане в размер на 13,74 лева /тринадесет лева и седемдесет и четири стотинки/ за период от 01.04.2016 г. до 17.08.2018 г. Считали, че за този период било извършвано ежемесечно начисляване на потребените количества вода в имота на Денка Благоева Петкова, находящ се в с. Самуилово, общ. Стара Загора. За отчетените количествата доставена и отведена вода бил издаден платежен документ - квитанция. Разяснявало се, че срокът за заплащането й бил 30 дни от датата на издаване на документа /задължение регламентирано в Общите условия за предоставяне на ВиК, услуги на потребителите - чл. 33, ал. 2 от действащите ОУ и чл. 31, ал. 2- стара редакция на ОУ в сила до 27.09.2014 г. вр. с чл. 40 от Наредба № 4/ 2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи/. Ищецът твърдял, че в процесния случай за количеството доставена и отведена вода за имота на потребителя били издадени 14 бр. квитанции, приложени към исковата молба и описани в лихвен лист, сумите, по които не били заплатени. Твърдял също така, че срещу Денка Благоева Петкова от с. Самуилово, общ. Стара Загора от страна на ЕООД „Водоснабдяване и канализация” - гр. Стара Загора било подадено заявление по реда на чл. 410 от ГПК. Във връзка с него била издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 2384/27.08.2018 г. по ч.гр.д. № 4240/2018г. по описа на Районен съд - Стара Загора, с която на длъжника било разпоредено да заплати на ЕООД „Водоснабдяване и канализация” - гр. Стара Загора, както следвало:

- 80,33 лева за главница;

- 13,74 лева - лихва върху тази сума за периода от 01.04.2016г. до 17.08.2018г.;

- законната лихва от 22.08.2019г. до окончателното заплащане на сумата 385 лева за разноски по делото, включващи платената държавна такса и адвокатски хонорар.

Същевременно уточнявали, че в хода на съдебното производство по издаване на заповедта за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК Денка Благоева Петкова била починала и вместо нея били конституирани нейните наследници, съгласно представено по делото удостоверение за наследници. Твърдяло се, че на същите била връчена издадената заповед по ч.гр.д. № 4240/2018 г. по описа на Районен съд - Стара Загора. Считали, че предвид обстоятелството, че същата била връчена на К.Р.П. по реда на чл.47, ал. 5 от Гражданско процесуалния кодекс, Районен съд - Стара Загора дал на заявителя, ЕООД „Водоснабдяване и канализация” - гр. Стара Загора, указания да предяви иск относно вземането си по реда на чл. 414 вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК. Предвид изложеното по - горе ищецът считал, че за ЕООД „Водоснабдяване и канализация” - гр. Стара Загора бил на лице правен интерес от воденето на настоящото дело. Поради всичко това молил съда да признае за установено по отношение на ответника К.Р.П., че му дължи и да му заплати сумата 80,33 лева /осемдесет лева и тридесет и три стотинки/, произтичащи от предоставени ВиК, услуги за периода 06.02.2016 г. до 01.04.2017 г., за което били издадени квитанции за дължимите суми, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 22.08.2019 г. до окончателното заплащане на сумата, както и лихви за забавено плащане в размер на 13,74 лева /тринадесет лева и седемдесет и четири стотинки/ за период от 01.04.2016 г. до 17.08.2018 г., претендираш на основание чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, въз основа на приложен лихвен лист-извлечение от сметките и компютърни извлечения за неплатени квитанции, както и да осъди ответника да заплати на ищеца направените по ч.гр.д. 4240/2018г. по описа на Районен съд - Стара Загора, разноски. Претендирали направените по делото разноски.

Особеният представител, сочи, че предвид гореописаните от него, ищцови твърдения и претенции счита, че е налице недопустимост на предявения иск, тъй като в лицето на К.П. в качеството му на ответник по настоящото дело, липсвали надлежна пасивно легитимирана страна.

Аргументът му за това черпил основание от факти и обстоятелства, видни от изисканото и приложено към делото частно гражданско дело № 4240/2018 г. по описа на Районен съд - град Стара Загора. Тъй като в хода на заповедното производство длъжника по него починал, съдът резонно спрял на основание чл. 229, ал. 1, т. 2 от ГПК това производство и когато заявителя по него изпълнил законовите изисквания и съдебни указания за възобновяване на процеса, съдът с определение от 07.12.2018 г. на основание чл. 230 от ГПК възобновил заповедното производство. Със същият акт Районен съд - град Стара Загора конституирал като длъжници по това производство наследниците на починалата Денка Благова Петкова, измежду които наследници бил и К.П..

Съдът обаче отхвърлил молбата на заявителя да издаде нова заповед за изпълнение вече срещу длъжници - новоконституираните по делото лица.

В случая действително към 07.12.2018 г. било налице универсално правоприемство настъпило от една страна след подаване на заявление по чл. 410 от ГПК на 22.08.2018 г. и последвалото във връзка с него издаване на заповед за изпълнение, а от друга страна - преди предявяването на настоящия иск. Неиздаването на заповед за изпълнение обаче срещу правоприемниците по чл. 227 от ГПК в процеса практически инпутира един бъдещ иск по чл. 422 от ГПК, респективно по чл. 415, ал. 1 от кодекса, тъй като го лишавали от надлежна пасивно легитимирана страна, по отношение на която при уважаване на този иск да бъде процесуално допустимо и да се издаде надлежно изпълнителен лист. Така заявителя по заповедното производство попаднал в абсурдната процесуална Ситуация при предявяването на настоящия иск да бил снабден с необезсилена заповед за изпълнение срещу длъжник - починало в хода на делото лице, но починало преди предявяването на установителния иск. В пряка връзка с това следвало да се отбележи, че само преди няколко месеца в правния мир на българския позитивно-правен порядък с решение по Тълкувателно дело №1 от 2017 г. на ОС на ГТК, ВКС по категоричен начин, точно, ясно и цялостно запълнили една празнота, предпоставяла противоречива съдебна практика, а именно проблема с характера на исково производство, при което към момента на подаване на исковата молба ответника бил починал. Позицията на ВКС по този проблем била обективирана в отговора на втория въпрос разглеждан по тълкувателното дело, а именно че такова исково производство било недопустимо и следвало да бъде прекратено. Действително към момента на предявяването на иска по настоящото дело посочения в исковата молба като ответник К.Р.П. бил жив, но доколкото настоящото дело било предметно, субективно и обективно свързано с ЧГД № 4240/2018 г. по описа на Районен съд - град Стара Загора, нещо повече - правната доктрина разглеждала заповедното производство и производството инициирано с установителния иск по чл. 422 от ГПК, респ. по чл. 415, ал. 1 от кодекса като две фази на един и същи процесуален поток от правоотношения и правни връзки, доколкото предявеният иск и целият настоящ процес генерирали предмет, основание и правен смисъл именно от една издадена, но невлязла в сила заповед за изпълнение и доколкото в тази заповед за длъжник било посочено починало към момента на предявяване на иска по чл. 415, ал. 1 от ГПК лице, счита че е налице липса на надлежна пасивно легитимирана по процеса страна, поради което счита, че този иск е недопустим и делото следвало да бъде прекратено.

В допълнение намира за необходимо да отбележел и факта, че по горевизираното заповедно производство липсвало възражение по чл. 414 от ГПК от страна на ответника, наличието на което също било предпоставка за съществуването и надлежното упражняване на установителния иск по чл. 422 от ГПК, респ. по чл. 415, ал. 1 от кодекса.

Алтернативно счита, че по отношение на основателността и доказаността на предявения иск, същият следвало да бъде доказан.

Моли съда, да отхвърли предявения иск, тъй като същият бил недопустим, неоснователен и недоказан.

Моли съда да разпореди хонорара на особения представител по настоящото дело да му бъде преведен на следната банкова сметка: *** ***, BIC: ***.

 

От изложените в исковата молба обстоятелства се налага изводът, че предявеният иск е с правно основание чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК. Този иск е установителен по своя характер и има за предмет съдебно установяване, че вземането на кредитора, за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 4240/2018 г. по описа на РС Стара Загора  съществува. Страните следва да докажат всички твърдени от тях факти и обстоятелства в исковата молба и отговора. Ищецът следва да докаже фактите, от които произтича вземането му.

 

СЪДЪТ:

ПРИКАНИ страните към спогодба, като им РАЗЯСНЯВА нейните предимства, както следва: със спогодбата страните доброволно уреждат спора си и десезират съда, поради което делото се прекратява; одобрената от съда спогодба не подлежи на обжалване и има значението на влязло в сила решение, като се ползва със сила на присъдено нещо и изпълнителна сила; при спогодба се дължи заплащане на държавна такса в половин размер.

 НАПЪТВА  страните към медиация – доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове, при която трето лице – медиатор подпомага спорещите страни да постигнат споразумение.  Спорът може да бъде решен и чрез друг способ за доброволното му уреждане – извънсъдебна спогодба.

 

Съдът счита, че следва да приеме като писмени доказателства приложените към исковата молба и отговора документи, тъй като същите са допустими, относими и необходими по смисъла на ГПК.

Ето защо, съдът 

О П Р Е Д Е Л И :

                                                                                                                                              

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото: Копие на 14 бр. квитанции; Копие на лихвен лист по партида № 112, както и копие на Удостоверение за наследници.

По отношение искането за прекратяване на производството по делото,поради недопустимост на иска, съдът ще се произнесе след изслушване на другата страна в о.с.з.

 

ПРИЛАГА ч.гр.д. № 4240/2018 г. по описа на РС Стара Загора.

 

НАЗНАЧАВА съдебно счетоводна експертиза, с вещо лице МИХАИЛ ДИМИТРОВ МИХОВ, което да отговори на поставените от ищеца в исковата молба въпроси.

ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на експертизата в размер на 160 лв., които да се изплатят от ищеца в 3 дневен срок от получаване на съобщението и в същият срок да представят по делото банковото бордеро.

 

ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и НАСРОЧВА същото за 18.02.2020 г. от 10.40 ч., за която дата да се призоват страните. Вещото лице да се призове след представяне на депозит по делото.

 

ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на страните.

 

Разпореждането не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                                   

                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: