НОХД № 188/2015г.
М О
Т И В И:
Против
подсъдимия Е.Н.М. *** са предявени обвинения по чл. 157 ал. 1 от НК, за това,
че на 02.03.2013г. в землището на с. Върбово, общ. Харманли, обл. Хасково извършил
полово сношение и действия на полово удовлетворение с лице от същия пол – К. Г.Д.
с ЕГН ********** ***, като употребил за това сила и по чл. 116 ал. 1 т. 6
предл. 2 и предл. 3, вр. чл. 115 от НК, за това, че на 02.03.2013г. в землището
на с. Върбово, общ. Харманли, обл. Хасково умишлено умъртвил К. Г.Д. с ЕГН **********
***, като убийството е извършено по особено мъчителен начин за убития и с
особена жестокост.
Подсъдимият
М. разбира в какво е обвинен, не се признава
за виновен в извършването на нито едно от престъпленията. Дава
обяснения, съответстващи на заеманата от него позиция.
По
делото са предявени граждански искове от Д.Й.Д. – майка на починалия К. Д. за
овъзмездяване на претърпените от нея в резултат на престъплението болки и
страдания, оценени на 70 000 лева, както и за имуществени вреди в размер
на 70 000 лева. Гражданските искове са приети за разглеждане, Д. е
конституирана като граждански ищец и частен обвинител. Тя и процесуалния и
представител адв. К. пледират осъждане на М. за извършени престъпления така,
както е посочено от обвинението. Пледират и за уважаване на предявените
граждански искове за претърпени лични неимуществени и имуществени вреди в
посочения от тях размер, както и за присъждане на направените разноски.
Представителят
на Окръжна прокуратура Хасково, явяващ се в последното съдебно заседание
пледира за доказаност на престъплението по чл. 116 от НК както от обективна,
така и от субективна страна. Предлага за това деяние при условията на чл. 54 от НК и определяне наказание „Доживотен затвор”. За деянието по чл. 157 ал. 1 от НК намира, че не са събрани безспорни доказателства за извършването му. По
отношение на гражданските искове намира, че същите са обосновани и доказани и
предлага същите да бъдат уважени.
Защитата
на подсъдимия пледира за невиновност в извършването и на двете престъпления. Обвинението
се базирало само на косвени доказателства и не било безспорно доказано. Част от
свидетелите удобно забравяли събития, за които следвало да разкажат и излагали
пред съда такива, които да обрисуват подсъдимия в негативна светлина. Голяма
част от свидетелите употребявали наркотици, с които М. ги снабдявал и тогава го
възприемали като добър приятел, но за това премълчавали и излагали само данни
във вреда на М.. Съдебно медицинската експертиза разглеждала три възможни
причини за възникване на смъртта на К. Д.. Не се споменавало за наличие на
някой фатален удар, който да е причинил смъртта. Пледира за признаване на
подсъдимия за невинен и по двете обвинения. Като вариант предлага признаването
му за виновен за причиняване на смърт по непредпазливост.
Подсъдимия
в последната си дума заявява желание за определяне на наказание за
непредпазливо деяние.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност и във връзка с обясненията на подсъдимия, приема за установено
следното:
Подсъдимият
Е.Н.М. е с постоянен адрес ***. Бил ****** и имал две ****. Доста време живял и
в Р *****, където също имал **** и ***** дете. Според удостоверението за
съдимост М. не е осъждан. Всички негови познати твърдят, че е изтърпявал
наказание „лишаване от свобода” в Турция. М. твърди, че това е вярно.
Изтърпявал наказание за пренос на наркотици от Иран в Р Турция. След излизането
си от затвора живеел в България, но се занимавал с внос и разпространение на
наркотици. Употребявал наркотици при което ставал превъзбуден, сексуално
активен и агресивен.
К. Д.
бил с постоянен адрес ***, но имал и къща н гр. *******. Имал сестри, които
живеели отделно от него. Баща му бил починал, майка му не живеела с него, той
живеел заедно с баба си. Работел във **** **** с. *****, общ. Харманли.
Поддържал приятелски отношения с В.К., С.П., Х.Х., М.М. и други. При събирания
с приятели епизодично пушели марихуана. Д. и той бил опитвал. Около
20.02.2013г. имало събиране където компанията употребявала бяло на цвят
наркотично вещество. Д. също опитал от него. Наркотичното вещество било
осигурено от подсъдимия Е.М..
На
01.03.2013г. К. Д. бил в отпуск. Бил си взел два дена отпуск. Преди обеда на
този ден вървял из града. По това време подсъдимият Е.М. карал автомобила си
марка „****” с рег. № ****** из град Харманли. Забелязал вървящия пеша К. Д. и
спрял до него. Поздравил го. Двамата поговорили, след което Д. се качил при М.
в колата. Решили да отидат на место спокойно, където да употребят наркотик. Д.
при предното събиране преди десетина дена бил употребил наркотик и искал пак да
опита. Питал М. дали има от това същото, но което получил утвърдителен отговор.
Тръгнали по пътя за с. Иваново. Спрели на разклона за с. Върбово и започнали да
„дърпат”. Наркотичното вещество се поставяло в балон на електрическа крушка, на
която металната част е отчупена. При загряване със запалка наркотичното
вещество започвало да изпуска газ, който се вдишвал. След като попушили
известно време, видели да идва един велосипедист със светлоотразители.
Помислили, че е полицай и потеглили. Отишли до с. Иваново. Там братовчед на
подсъдимия ги поканил на гости. Двамата се отзовали и престояли там до около
15.30 часа. Били ракия през това време. Тръгнали си от с. Иваново и Д.
предложил да отидат у тях. Отишли в дома на Д. и той сложил на масата алкохол и
мезета. Пиели и замезвали, и отново употребили наркотик. След това излезнали да
се разходят с колата. Около 19.30 часа Д. позвънил на св. Х. и го поканил на
гости. Х. се съгласил, но заявил, че ще отиде с М.. Д. заявил, че няма
проблеми. Било вече след 20 часа, когато Х. казал на М. да отидат до Д. М. се
съгласил, тъй като на следващия ден имал рожден ден и искал да го пита дали може
да го празнува в дома на К. Д.. Двамата се качили на автомобила на Х. и отишли
до къщата на Д.. Влезнали вътре и установили, че няма никого. Телевизора
работел, на масата имало две чаши, личало, че там са седяли и са пиели
хора. Седнали да почакат. След малко в
стаята влезли Д. и М.. Личало, че са употребявали алкохол и наркотици. Д. бил
зачервен. Х. питал къде са били и Д. казал, че са се разхождали с колата на М..
Четиримата
седнали около масата и започнали да се черпят с алкохол. Х. питал от кога са
заедно, на което двамата казали, че целия ден са заедно. Четиримата си налели
алкохол. Д. вдигнал чашата си за наздравица първо към Х., а после към
подсъдимия. Това подразнило последния. М. започнал да намеква на Х., че ревнува
Д. от него. След известно време подсъдимият изкарал наркотик, който носел в
себе си, направил от него линии и с навита на руло банкнота започнал да го
смърка през носа. Предложил и на другите. Д. се съгласил и той изсмъркал една
линия. Останалите двама отказали. Св. Х. казал, че носи една цигара марихуана и
отишъл до колата да я донесе. Запалил цигарата. От нея опитали всички. След
това М. казал, че от наркотиците желанието му за полов контакт е станало много
силно. Заявил, че когато изпитва такова силно желание няма значение с кого ще
го прави – с момиче или с момче. Започнал да пита Д. дали ревнува. Двамата били
един до друг и след малко М. започнал да опипва Д. по врата. След това започнал
да го пощипва по рамото и по бузата. Д. се дърпал в началото, после питал
подсъдимия: „Кажи ми какво искаш да ми кажеш”. Подсъдимият отговорил: „Нищо –
всичко е ревност”. Х. и М. решили да си ходят и двамата станали. М. ги поканил
да седнат, но двамата си тръгнали. Преди това питали Д. дали могат следващата
вечер да празнуват у тях рождения ден на М.. Той отговорил, че няма проблем,
само трябва да му се обадят по-рано и да не водят проблемни гости. Х. отключил
колата си и двамата с М. седнали в нея. Пред това време М. излезнал навън и
отишъл до шофьорската врата, която била още отворена. Питал Х. дали е
осъществявал полови контакти с Д.. Х. отрекъл да е имало такова нещо. Питал го
„дънкате ли се с К.”, при което свидетелят пак отрекъл. След това М. започнал
да пипа Х. по косата и го щипнал по бузата. Х. затворил врата и си тръгнали, а М.
се върнал при Д.. Двамата продължили да
употребяват алкохол и наркотици. М. продължавал да предразполага Д. за
осъществяване на полов контакт, но последния отказвал. Това продължило през
цялата нощ.
На
сутринта /02.03.2013г./ бабата на Д. – К.Д. влязла в стаята на внука си и го
заварила с подсъдимия. Тя помолила внука си да отиде да и купи лекарства, тъй
като не се чувствала добре. Той приел и двамата излезли. М. му казал, че ще го
закара и двамата тръгнали с автомобила на подсъдимия. Вместо да отидат до
аптека обаче те решили да потърсят усамотено место, където да продължат употребата
на наркотици.
Установили,
че няма с какво да подгреят наркотика, за да го пушат. Тръгнали към с. Иваново.
Спрели до местния магазин на РПК. Там застигнали св. М.М.. Подсъдимия го
извикал, дал му една шепа стотинки и поискал да му купи запалка. Свидетелят
бързал за работа, купил за себе си цигари, купил и една запалка за М.. Дал му
запалката и останалите стотинки. М. му върнал обратно стотинките и му казал да
купи още запалки. Св. М. се върнал и купил още 5 запалки. Стотинките били 3
лева. Занесъл и тях на подсъдимия, който ги взел, дал на свидетеля още 2 лева и
поискал да купи една бутилка с нещо за пиене, каквото и да е. Свидетелят купил
една бутилка двулитрова кола. Отнесъл я при колата на подсъдимия, но той му
казал да я остави на парапета и той да почака там. Свидетелят седнал на
парапета и постоял минута-две. През това време
установил, че вътре в колата има разправия между подсъдимия и Д.. В
процеса на караницата подсъдимия заявил на Д.: „ще те коля, ще те трепя”. На
свидетеля му се обадили, че го чакат за работа и той тръгнал. Когато отишъл в
базата си и паркирал колата си видял автомобила на М. с него самия и Д. вътре
да минава по пътя за Маджарово.
По
време на пътуването спора между двамата се разраствал. Причината била
нарастващото желание на М. за осъществяване на полов контакт и нежеланието на Д.
за такъв. Д. решил да избяга и поискал подсъдимия да спре автомобила, като
заявил, че е жаден. В близост до чешма в землището на с. Върбово подсъдимият
спрял автомобила. Непосредствено след това Д. отворил вратата и побягнал към
намиращ се наблизо язовир. М. го подгонил го и го настигнал. Под въздействие на
изпития алкохол и приетия наркотик бил крайно агресивен. Като настигнал Д. той
започнал да му нанася удари в областта на главата. Съборил го и продължил да му
нанася удари с крака по главата и тялото. Сломявайки по този начин съпротивата
му М. съблякъл панталона и белото на Д., със сила разтворил краката му и с еректиралия
си полов орган проникнал в ануса му. Извършил действието на полово
удовлетворение, към което се стремял още от вечерта. При извършването на този
акт Д. се съпротивлявал. За това необуздал още гнева си М. започнал да го
налага по тялото започнал да го налага с намерена наблизо дървена цилиндрична
стойка за поставяне на въдицата. Скачал върху главата и гърдите му. Това
продължило доста време. Подсъдимия се уморил и спрял, за да си почине. През
това време Д. изпаднал в трамватичен шок. Възприемайки безпомощното му
състояние и осъзнавайки, че смъртта на Д. ще е неблагоприятно за него събитие М. го отнесъл до близко намиращия се язовир и го
сложил във водата. На базата на предишни свои подобни „лечителски” методи
смятал, че по този начин ще му помогне. След известно време го извадил. Ниската
температура на водата и на околната среда допълнително изтощили организма на Д..
Под въздействието на тези фактори и на причинената комплексна травма от
нанесения му побой той починал.
Подсъдимия
видял, че положението на Д. е сериозно. Не знаел дали е жив, но последния не
давал признаци на живот. М. запалил огън с наличните наблизо съчки в опит да
сгрее Д.. Облякъл бельото му и го покрил
с едно палто. Осъзнавайки, че нещата са излезли извън контрол подсъдимия решил
да потърси помощ. С автомобила си отишъл около 14 часа при своя далечен роднина
Ш.Ю.. Поискал от него одеяло. Ю. не го чувствал много близък, знаел, че \М. е
бил в затвор. Взел от простора едно червено ледека и му го дал. М. си тръгнал. Малко
след 14.20 часа отишъл в магазина на св. Г.В.. Свидетелят го възприел като
мръсен и изкалян. Подсъдимият си купил от там два джоба, кока-кола, вода и
кисело мляко. Питал свидетеля дали има лекар в селото. Свидетелят му отговорил,
че имат само фелдшер и на свой ред го запитал защо му трябва, на което
подсъдимият заявил, че има един премръзнал и трябва лекар да му бие инжекция,
за да се стопли. Свидетелят го питал какво ще прави ако този умре и М. заявил,
че ще отиде да го зарови някъде.
На
излизане от магазина подсъдимият видял от пред свидетелите Г.Ю. и С.С.. Спрял
при тях и им обяснил, че негов братовчед бил паднал в язовира и му трябва
помощ. Двамата се отзовали и с автомобила на Ю. отишли до пътя за язовира. След
това продължили пеша. Стигнали на няколко метра от местото, където лежал Д.. Ю.
вървял напред. Той видял да лежи безжизненото тяло, обърнал се, казал на С. да
се връщат и двамата се върнали. Подсъдимия излязъл на пътя и видял по него да
се движат с каруца Н.А. и А. А.. Те отивали да сменят св. С.Р., който наблизо
пасял овце. М. обяснил на двамата в каруцата, че до язовира има припаднал човек
и помолил да помогнат да го пренесе до колата си. Като пристигнали до местото,
където лежал Д. св. Р. видял, че човека има рани по лицето и не дава признаци
на живот. Казал, че човекът е мъртъв. Подсъдимия възразил и казал, че все още
диша. А. помогнала на М. да качи в каруцата Д. и така го откарали до колата.
Там пак А. помогнала да сложат в колата на задната седалка тялото на К. Д..
Подсъдимият
подкарал автомобила си към гр. Харманли. Спрял на пътя, който води за с.
Надежден. Около 18 часа от с. Надежден за гр. Харманли пътувал св. Н.Д.. На
разклона видял колата на подсъдимия и намалил, тъй като пътят бил тесен.
Подсъдими спрял до него и питал свидетеля може ли да му помогне. Свидетелят
питал за какво точно, на което подсъдимият казал, че момчето в колата се е
напило. Д. видял, че в колата на подсъдимия отзад лежи момче. Свидетелят казал,
че върза и си тръгнал. Около 20 часа Д. *** центъра на селото видял автомобила
на подсъдимия. Питал го какво става и М. казал, че е включил парното, защото му
е студено. Свидетелят пипнал тялото на момчето и установил, че е студено. Не
доловил пулс. Освен това видял, че има нанасяни удари с тояга или с друг твърд
предмет. Посъветвал подсъдимия да го откара веднага в Бърза помощ. М. го
помолил да му бие една инжекция с аналгин. Д. извадил от колата си една ампула
течен аналгин и я дал на М.. След това си тръгнал.
Същия
ден св. М. имал рожден ден. Предната вечер били постигнали договорка с К. Д. да
го празнуват у тях. За това след обед започнали да му звънят, тъй като това
било включено в договорката – да му се обадят. Търсили го няколко пъти и понеже
той не вдигнал нито веднъж телефона си свидетелите М. и Х. заедно със сина на
подсъдимия Н.Н. отишли да празнуват в питейното заведение „******” в гр.
Харманли. Направили си поръчките и започнали празненството. Около 23 часа на
02.03.2013г. пред заведението спрял автомобила на подсъдимия. Свидетелите го
видели. Първо при него отишъл синът му Н.. След това при колата отишли и
останалите двама. Подсъдимия казал, че на К. му е много лошо. Х. и М.
погледнали в колата, но било тъмно и не могли да определят какво е състоянието
на Д.. Питали подсъдимия какво е станало, но той отговорил, че му е станало
лошо. Х. предложил да го закарат в Бърза помощ. Подсъдимия отказал, като
заявил, че Д. е надрусан и ако го закарат в Бърза помощ, това ще се установи.
Поискал да го закарат в квартирата на техни познати, за да му пуснат горещ душ
и да го стоплят. Х. и М. заявили, че не могат да осигурят такава квартира. М.
се качил в колата си, до него седнал синът му Н.. М. и Х. се качили в колата на
последния и ги последвали. Тръгнали по различни пътища към с. Надежден. Преди
селото М. спрял автомобила си. П. спрял до неговия автомобил. И двамата свалили
стъклата на автомобилите си и така говорили без да слизат. Подсъдимия поискал
да го закарат у Х. и там да му пуснат горещ душ. Х. отказал. Тогава подсъдимия
му казал, че ако се направи аутопсия ще се установи ако някой е правил секс с
него. Намеквал за извършени такива действия от Х. за да му въздейства да се
съгласи да откарат Д. у тях. Х. отказал и си тръгнали с М.. Подсъдимия откарал Д.
у тях. Сложил го да легне на юрган и го завил с друг. Решил да провери дали не
си е глътнал езика и започнал да бърка с лъжица в устата му. Не успял да вкара
лъжицата в устата му. Започнал да го завива с каквото намери. Завил го и с
найлон с надеждата да го стопли. Опитвал да му прави масажи за да възстанови
сърдечната му дейност. Завивал го с дрехите, които намерил в гардероба. Установил,
че по носа на Д. има кръв, а по устата му зеленикава слуз. Избърсал ги със синя хавлиена кърпа. Около 05 часа на
03.03.2013г. М. разбрал, че трябва да откара Д. в Спешна помощ. С помощта на
сина си сложил Д. в одеало и то сложили в колата. След това тръгнали за гр.
Харманли. По пътя М. изхвърлил синята хавлиена кърпа и лъжицата, с която бъркал
в устата на Д.. В 5.30 часа на същия ден пристигнал в ЦСМП гр. Харманли.
Медиците свалили Д. и установили смъртта му. Установили наранявания по него и
сигнализирали органите на РУП Харманли.
Било
образувано досъдебно производство. Тъй като по трупа на К. Д. били установени
наранявания била назначена съдебно медицинска експертиза, която да направи
аутопсия на трупа и да даде отговор какви увреждания са получени и каква е
причината за смъртта на същия. Видно от заключението по назначената експертиза
е установено следното: Множество безформени охлузвания и кръвонасядания по
цялата повърхност на лицето. Кръвонасядания в лявата половина на лицето,
оформящи негативен отпечатък от предмет с характерен релеф, най-вероятно
подметка на обувка. Кръвонасядане и деформация на носната пирамида, обилно
зацапване със засъхнала кръв на лицето по цялата му повърхност, зацапване с
кръв на външните отвори на носа с пътечка от засъхнала кръв към лявата скула.
Счупване на хрущялната пирамида и вътрешната преграда на носа с хлътване в
дясно. Разкъсно контузни рани, охлузвания и хематоми на двете устни в едно със
зацапване с кръв на външния отвор на устата и устната кухина. Разнокалибрени
охлузвания и кръвонасядания по предната и страничната повърхности на шията. Охлузване
в основата на шията от лявата и страна. Наслагващи се не по-малко от 5 на брой
кръвонасядания с продълговата форма и двоен контур в областта на гърдите,
по-изразено в ляво. Разлети и безформени кръвонасядания с двоен контур по
гърба. Множество охлузвания в поясната област, в областта на кръста и горните
части на седалището. Кръвонасядания по гребена на лявата хълбочна кост. Разлети
петнисти кръвонасядания в лявата и дясната странични повърхности на гръдния
кош. Кръвонасядане с продълговата форма и двоен контур в областта на лявата
лопатка и по задната повърхност на лявата мишница. Същите по вид
кръвонасядания, съчетани с големи разлети подкожни хематоми има по задната и
странична повърхност на дясната мишница. Обширни кръвонасядания по задните
повърхности на двете предмишници и горните повърхности на дланите. Кръвонасядане
по външните повърхности на двете подбедрици и ходилата, като на лявата
подбедрица са с изразен двоен контур. Разлети безформени кръвонасядания по
вътрешната повърхност на двете бедра.Разкъсване и кръвонасядане на преходната
лигавица на аналния отвор. Дълбоки
кръвонасядания под кожата и в мускулите на гърдите, двете лопатки, по-изразено
в ляво и в поясния отдел на гръбначния стълб. Кръвонасядане на меките обвивки
на черепа. Порезна рана на дясната длан. Кръвонасядане на рехавата тъкан на
средостението, хилуса на сърцето и дъгата на аортата. Остър емфизем на белите
дробове. Кръвенисти материи в стомаха.
Като
причина за смъртта на Д. е посочена механична асфикция в резултат на вдишвана
кръв в белите дробове на фона на множествени травми на меките тъкани и подкожни
хематоми, което води до развитието на травматичен шок с дихателна и сърдечна
недостатъчност.
Съгласно
заключението на вещото лице установените увреждания са причинени като механизъм
на действие с твърди тъпи предмети. Част от установените удари били нанесени с
продълговат цилиндричен предмет. Такива били нанесени в областта на гърдите,
гърба, горните и долните крайници. Налице били удари или силен натиск с крак,
за което говорели получените кръвонасядания и охлузвания във вид на отпечатъци
от грайфер на обувки по лицето и тялото. Част от травмите били от предмети с
неопределена форма. Налице били и теренни травми. В дадените в съдебно
заседание пояснения вещото лице заявява, че част от охлузванията са от влачене
и търкаляне по неравен терен. Уврежданията, от които е настъпил травматичния
шок не можело да се получат при падане върху терена. Ударите били нанасяни
целенасочено както с цилиндричния предмет, така и с обувките. Причинена била съчетана травма, която довела
до шок. За това спомогнали и преохлаждането на организма и приетите наркотични
вещества. Те действали в условията на синергизъм – когато единият фактор помага
за проявлението на другия. След като не била оказана помощ навреме или спиране
на въздействието навреме леталният изход бил предопределен. Досежно
уврежданията на аналния отвор – било установено сериозно разкъсване на
лигавицата, разкъсан бил ректума на пръстена. Налице било сериозно механично
въздействие при съпротива, стягането на тазовите мускули на дъното на таза и отвора.
Съпротивата водела до получените разкъсвания. Доброволния полов акт бил
контролиран акт и не се стигало до такива последици. Давността на това
увреждане е описана с давността на останалите увреждания.
По
делото е била назначена и съдебно психиатрична експертиза. Заключението на
експертите, изготвили експертизата е, че в нито един момент по време на
извършване на деянието и след това М. не е бил в качествено неадекватно
състояние на психиката или в разстройство на съзнанието. Досежно личностното
развитие и структура е посочено” …насочеността на личността, както и уменията
за решаване на проблеми в различните области на живота са прагматични, на
елементарно ниво, с хедонистичен оттенък, с елементи на асоциалност и
антисоциалност.” Разбира свойството и значението на извършеното и може да
отговаря за действията си.
Назначени
са били и експертизи за изследване за кръв и други биологични продукти за
предметите, с които е бил завиван Д.. Те също, освен посочените по-горе
експертизи поддържат обвинителната теза. По начало факта на превозването му в
автомобила на подсъдимия, возенето му след язовира на задната седалка,
завиването му с юргани, дрехи и найлон не се оспорва. Оспорването е за
извършването на анален полов акт с него и нанасянето на удари, които са довели
до смъртта му. Следва да се отбележи, че при определени експертизи резултатът
не е положителен, но това са експертизи, които е необходимо да се назначат, за
да се установят фактите. Ако резултатът е предварително известен не е
необходимо да се назначава експертиза. Не по всички вещи, за които е назначено
изследване е установена кръв от Д.. Вещите, по които това е установено
потвърждават общата картина. В материала, иззет от ануса на Д. не е установено
наличието на живи сперматозоиди. Това не води до извода, че не е осъществен
анален полов акт. Експертизата е правена поне 24 часа след извършването на
действието, а в общи линии толкова е животът на сперматозоидите.
Тезата
на обвинението се подкрепя от цялостния събран доказателствен материал. Освен
посочените експертизи, в тази насока са и събраните свидетелски показания.
Като
начало следва да се спрем на показанията на св. Х.С.Х.. Той е бил от близкото
приятелско обкръжение на починалия К. Д.. При първоначалния си разпит като
свидетел той не съобщава да е имал полови контакти с Д.. В последващите си
показания твърди, че са имали на два пъти полови контакти с починалия, като
втория път е било на 28.02.2013г. Възможно е това твърдение да му е било
подсказано, за да се приближи датата до датата на извършения насилствен полов
контакт с Д. от подсъдимия. В съдебно заседание свидетелят поддържа тези си
твърдения. Дори да стъпим на тях, следва да имаме становището на вещото лице,
изготвило съдебно медицинската експертиза. Доброволният полов контакт е
контролиран такъв и при него не се получават уврежданията констатирани в
аналната област на трупа на Д.. Съпротивата и стягането на мускулите в дъното
на таза са довели до разкъсванията на лигавицата и на ректума. Пак от
заключението на вещото лице е видно, че посочените увреждания са със същата
давност като останалите по тялото на Д.. Извода е за осъществена блудствена
дейност от подсъдимия спрямо Д..
Изолирано
от доказателствата по делото остава
становището на участвалия в последното съдебно заседание прокурор, че
блудствената дейност се явява недоказана, а причинените увреждания на тялото се
дължан на неуредени отношения във връзка с разпространението на наркотици. В
обясненията на подсъдимия има намек за това, че Д. е разпространявал наркотици.
Той не казва обаче, че това е било причината за побоя. Отрича изобщо да е имало
побой. В показанията на св. Г.К.В., дадени на ДП се съдържа информация за това,
че подсъдимия бил закарал на язовира един, който имал да му дава пари, защото
му продавал стоката, а не му давал парите. Тази част от показанията му не е
пресъздадена в съдебно заседание, не е искано прочитане на показанията му от ДП
и те не са били четени. Тези показания не могат да се ползват, но дори да мяха
прочетени и потвърдени става въпрос за информация, която произтича от
подсъдимия. Липсват други твърдения за това Д. да се е занимавал с
разпространение на наркотици. Твърдението на обвинението е изолирано, неподдържано
от никоя друга страна. Не е подкрепено и с доказателствени средства.
Както
бе посочено за доказано съдът намира осъществяването на блудствени действия от
страна на подсъдимия. Експертизата дава заключение, че уврежданията в областта
на ануса могат да се причинят и от друг твърд предмет. Мимоходом следва да се
спомене, че и това представлява блудствено действие. Всъщност желанието за
осъществяване на полов контакт с Д. е довело до настъпване на вредоносните
резултати. Установено от свидетелските показания е, че вечерта на 01.03.2013г.,
когато са били събрани в дома на К. Д. подсъдимият е заявил, че след употреба
на наркотици се увеличава половото му желание. Заявил е, че за
удовлетворяването му за него няма значение дали ще извърши полов контакт с мъж
или с жена. Възможно е при съвместното им „друсане” през деня Д. да му е казал,
че са имали сношения със св. Х.. Факт е обаче, че вечерта М. е имал желание за
полов контакт с Д. и е заявявал това си желание. Извършвал е и конклудентни
действия – галене по рамото, пощипване по бузата, което действия са били външен
израз на желанието му. Тези действия са били възприети от свидетелите М. и Х..
Основно за тях свидетелства Х.. Когато са си тръгвали с М. подсъдимия директно
го е запитал „вие с К. да не се дънкате”. Искал е да придобие повече
информация, за да прецени податливостта на Д. на подобни щения. В тази връзка
са били отправени и забележките, че всичко е ревност. След като свидетелите са
си тръгнали подсъдимият и М. са продължили да употребяват наркотици. Това е
довело до увеличаването желанието за полов контакт у подсъдимия. Подсъдимия му
е отказвал. На сутринта, когато бабата на Д. поискала от внука си да и купи
хапчета подсъдимия изявил желание да го закара с намерението да продължи
щенията си и да достигне до удовлетворяване на желанието си. Продължаващата
неотстъпчивост на Д. е довела до заплахи. Около 08 часа на 02.03.2013г.
подсъдимият е бил с колата си и с Д. вътре в центъра на с. Иваново пред
магазина на РПК. Там от св. М.М. са били чути отправените от подсъдимия към Д.
заплахи: „ Ще те коля, ще те трепя”. Поради тази причина при пътуването им след
това Д. е поискал да спрат под предлог, че е жаден и е направил опит да избяга
от подсъдимия. Бил е настигнат и пребит, за да се сломи съпротивата му, след
което с него е бил извършен насилствен полов акт така, както бе описано в
описанието на фактическата обстановка.
Са
това, че подсъдимият няма задръжки за постъпи по описания начин свидетелстват в
показанията си свидетелите Р.Д., З.Ч.Ч., Д.Ч.Ч., както и Н.Д.. Те свидетелстват
за случай, когато при посещение комплекс за отдих и почивки в с. Мезек след
употреба на наркотик подсъдимия е проявявал агресивност при преследване на
целите си и е упражнявал физическо насилие. Освен това налице са свидетелски
показания, че злоупотребата с наркотични вещества е лекувал с поливане със
студена вода и инжектиране на аналгин. Обясненията на подсъдимия, че ги е
снабдявал с наркотици и им е давал и пари не водят до извода, че те трябва да
търпят всичките му прищевки. Обясненията
му, че не е имало насилие и са се къпали с топла вода съдът намира за защитна
версия. Този механизъм е сработил и при случая с Д.. След като М. му е
осигурявал наркотиците е смятал, че пострадалия следва да откликва положително
на неговите желания. След като това не се е случило е преминал към физическо
насилие за постигане на целта си – задоволяване на плътските си желания. След
това е приложил същия метод на възстановяване – студена вода и търсене на
аналгин. Това се потвърждава и от съдебно психиатричната експертиза. Иследвайки
профила на подсъдимия едно от заключенията е, че при решаване на проблемите си М.
подхожда практично на елементарно ниво, проявява хедонистична насоченост,
налице са асоциалност и антисоциалност.
Със
свидетелски показания се потвърждават и последващите действия на подсъдимия –
търсене на завивки, търсене на помощ за превозване на Д. до автомобила на М.,
обикалянето за търсене на помощ. Посочените данни за личността на подсъдимия са
попречили да спре навреме упражняването на физическо насилие и да потърси
навреме помощ. Търсенето на помощ е било не за да се окаже помощ на Д., а за да
се избегнат неблагоприятни за дееца последици. Досежно отношението му към
спасяването на Д. е показателно заявеното на св. Г.В., че ако момчето, което
паднало в язовира и премръзнало умре, ще го зарови някъде. П отношение на
срещата му с Н. Д. и след това отново със свидетелите Х., М. и синът му не
съществуват проблеми. Не съществуват проблеми и във факта на предаването на
тялото на К. Д. от подсъдимия едва в 05.30 часа на 03.03.2013г. в ЦСМП Харманли.
Така
описаната фактическа обстановка освен описание на случилото се дава възможност
за преценка юридическата същност на същото. За безспорно установено съдът
намира, че подсъдимият е осъществил блудствени действия по отношение на Д.,
което се квалифицира като престъпление по чл. 157 ал. 1 от НК. Безспорно установена
е и причината за настъпване на смъртта на Д. – съчетана травма. Той се е удавил
в собствената си кръв и е умрял от задушаване, което е особено мъчително за
жертвата. Болки и страдания от Д. са били изпитвани през цялото време на
нанасяне на ударите и осъществяването на аналния полов акт. Нанасянето на удари
е било с особена жестокост. Д. е бил удрян с дърво, бил е ритан с обувки,
скачано е на гърдите му. Възражението на подсъдимия, че отпечатъците от обувка
по гърдите му са от това, че след като се изморил да прави масаж на гърдите му,
за повече сила той сложил обувката си на гърдите му и така натискал съдът
намира за защитна теза. При този метод
не ми се получила по-голяма сила. Извършеното по така описания начин деяние
дава правната характеристика на престъпление по чл. 116 ал. 1 т. 6 предл. 2 и
предл. 3 вр. чл. 115 т НК.
Гореописаната
фактическа обстановка, възприета от съда въз основа на обясненията на
подсъдимия, показанията на свидетелите и цялостния доказателствен материал,
събран по делото, дават на съда основание да приеме за безспорно и категорично
доказано, че подсъдимият е извършил деянието, за което е осъден, а именно, че:
на 02.03.2013г. в землището на с. Върбово,
общ. Харманли, обл. Хасково извършил полово сношение и действия на полово
удовлетворение с лице от същия пол – К. Г.Д. с ЕГН ********** ***, като
употребил за това сила – престъпление по чл. 157 ал. 1 от НК, по чл. 116 ал. 1
т. 6 предл. 2 и предл. 3, вр. чл. 115 от НК, за това,и че на 02.03.2013г. в
землището на с. Върбово, общ. Харманли, обл. Хасково умишлено умъртвил К. Г.Д.
с ЕГН ********** ***, като убийството е извършено по особено мъчителен начин за
убития и с особена жестокост- престъпление по чл. 116 ал. 1 т. 6 предл. 2 и
предл. 3, вр. чл. 115 от НК.
Деянията
са извършени от подсъдимия при условията на пряк умисъл. По отношение на
деянието по чл. 157 ал. 1 от НК от събрания доказателствен материал се
установява, че същият е заявявал намерение за извършването на това деяние,
упорито е преследвал целта си. Накрая за да сломи съпротивата на Д. го е
пребил. При нанасянето на ударите деецът не е целял пряко настъпването на
смъртта на Д., но е съзнавал, че с нараняванията, които му нанася може да
предизвика настъпването на този резултат и се е съгласявал с него. Това се
извлича и от данните от съдебно медицинската експертиза и от вербалната закана
„ще те коля, ще те трепя”. И заканата и въздействията са осъществени след
употреба на алкохол и наркотици, когато задръжките се преодоляват по-лесно.
Характеристиката на личността е такава, че за него е по-лесно да преодолее
задръжките си.
Посегателството
срещу човешкия живот е едно от най-тежките престъпления, предвидени в
българския наказателен кодекс. Убийството представлява отнемане на най-висшето
човешко благо - живота. Правото на живот е основното човешко право и
посегателството срещу него се явява най-тежкото престъпление. Няма деяние
по-укоримо от това. За това и за
деянието са предвидени едни от най-тежките наказания, предвидени в НК.
Наличието на всяко от квалифициращите обстоятелства, визирани в чл. 116 от НК
го превръща в най-тежкото, за което законодателят е придвидил три варианта на
наказание, включително и най-тежкото възможно - доживотен затвор без замяна.
Извършването
на полови актове между лица от един и същи пол
когато това е станало доброволно по принцип не е наказуемо. Когато това
става без съгласието на единия и с употреба на сила, каквото е в нашия случай
това е престъпление, което с оглед на предвиденото наказание „лишаване от
свобода” за срок от две до осем години се явява престъпление тежко по смисъла
на закона. Насочеността на деянието е срещи половата и физическа
неприкосновеност на личността и може да доведе до тежки последици както от
физическо, така и от психическо естество. При особено екстремни форми на
въздействие е възможно получаване на резултат, какъвто е полученият по делото.
Подсъдимият
Е.Н.М. е роден на ***г. в гр. ******,
живее в с. ****** обл. Хасково. Български гражданин, грамотен, неженен, според
свидетелството за съдимост неосъждан, ЕГН **********. Живее на съпружески
начала с жена в Р *****, от която има деца. В Р *****също има жена, от която
има дете. Характеристични данни за него не са представени от органите на МВР.
Преценени с оглед събраните доказателства те съвсем не са добри. В Р България
има наложено едно наказание, за което е реабилитиран по право и юридически е
неосъждан. Въпреки уведомлението от Министерството на правосъдието, че лице с
тези имена не е осъждано в Р Турция, всички негови познати говорят, че е
изтърпявал наказание „лишаване от свобода” в Турция. Той самият признава, че е
изтърпявал такова наказание в Турция за внос на наркотици от Р Иран в Р Турция.
И свидетелите потвърждават, а и той признава, че и в момента се занимава с
разпространение на наркотици. В показанията си св. Х. съобщава, че му се е
налагало да превозва от Одрин до Р България лица по искане на подсъдимия, които
в последствие се е оказвало, че пренасян наркотици. Това е било изтъквано след
време на свидетеля, за да се създаде у него чувството на зависимост.
За
индивидуализиране на наказанието на подсъдимия съдът намери, че смекчаващи
вината и съответно отговорността обстоятелства липсват. Установено е, че
подсъдимият действа на околните по начин, водещ до моралната им деградация и
поставянето им в зависимост. От заключението на съдебно психиатричната експертиза
е установена асоциалност и антисоциалност. При това положение съдът възприема
становището на обвинението, че с живота и поведението си до сега подсъдимият е
показал, че не може да се поправи и целите на наказанието за поправяне и
превъзпитание не могат да се постигнат. Остава нуждата да се изолира обществото от
подсъдимия, за да не търпи вредното му въздействие. С оглед на това
съдът намери, че ще следва да определи наказанието при значителен превес на
отегчаващите вината и отговорността обстоятелства. За деянието по чл.116 от НК
съдът намери, че най-справедливото и съответстващо на извършеното от подсъдимия
деяние се явява наказанието „Доживотен затвор”. Определено по същите критерии
наказанието за деянието по чл. 157 ал. 1 от НК съдът определи наказание
„лишаване от свобода” за срок от 6 /шест/ години. На основание чл. 23 ал. 1 от НК съдът определи едно общо наказание „Доживотен затвор”, което да бъде
изтърпяно при първоначален „специален” режим в затвор.
В
резултат на деянието едно майката на Д. е загубила опората си. Баща му е починал по-рано и той е бил мъжката
опора и на майка си. Грижел се е и за баба си, с което пак е помагал в грижите
за нея на майка си, която е работела на обекти далече от гр. ******. Събрани по
делото са данни, че смъртта му е наранила дълбоко и непоправимо майка му. Те не
са живеели постоянно в едно домакинство, но са си помагали и са разчитали един
на друг. Загубата на син, на който майката е разчитала и който не може да бъде
заместен е тежък удар. Поради това съдът намери предявения иск за присъждане на
обезщетение за претърпени лични неимуществени вреди за основателен. С оглед
невъзвратимата загуба на син той се явява и доказан по размер. Поради това
съдът уважи този размер в пълно предявения му размер. Въпроса с предявения
граждански иск за причинени материални щети е по-сложен. Предявен е иск за 70
000 лева. По документи са доказани направени разноски в размер на 656 лева.
Водим от това съдът уважи иска до този размер, като за останалата част до пълно
предявения му размер от 70 000 лева като недоказан отхвърли. Освен това съдът
присъди подсъдимия да заплати направените разноски за адвокатско възнаграждение
от Д.Й.Д. в размер на 1000 лева. С оглед постановената присъда подсъдимият бе
осъден да заплати по бюджета на МВР направените в ДП разноски в размер на
3119,72 лева и по сметката на ВСС по сметката на ОС Хасково направените
разноски в съдебно заседание в размер на 596.81 лева.
С оглед
уважените искове съдът осъди М. да заплати държавна такса върху уважената част
на гражданските искове в размер на 2850 лева.
Досежно
веществените доказателства съдът постанови след влизане на присъдата в сила да
се върнат на подсъдимия лекия автомобил и принадлежностите му. За иззетите
мобилни телефони постанови да бъдат върнати на лицата, от които са иззети. За
останалите веществени доказателства като вещи без стойност съдът постанови да
бъдат унищожени.
С така
определените на подсъдимия Е.Н.М. наказания по вид, размер и начин на
изтърпяване, съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на личната и на
генералната превенция на закона и ще се въздейства възпитателно и
предупредително както по отношение на подсъдимия, така и по отношение на
останалите членове на обществото.
Водим
от горното съдът постанови присъдата си.
Председател:
Член: