РЕШЕНИЕ
№ 389
гр. Бургас, 24.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Елеонора С. Кралева
при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова
като разгледа докладваното от Росица Ж. Темелкова Въззивно гражданско
дело № 20232100501561 по описа за 2023 година
Против постановеното по гр.д.№398/2022г на районен съд –Карнобат
решение № 116/25.05.2023г са постъпили три въззивни жалби от Ш. Р. Б., Л.
К. С. и Б. К. С..Жалбите на Л. С. и Б. С. са оставени без разглеждане с влязло
в сила определение №2878/16.11.2023г по настоящото дело. Висящо е
производството по въззивната жалба на Ш. Б. и искането на Л. С. по
чл.344,ал.2 ГПК.
По въззивната жалба на Ш. Б.:
Въззивницата Б. обжалва съдебното решение, в частта, в която е
отхвърлен иска за допускане до делба на процесните имоти, предявен
против нея и в частта, в която се отменя нотариален акт № * от 17.08.2020г,
том *, дело № */2020г за 4/8 ид.части относно процесните имоти. Решението
е неправилно, защото според въззивницата, тя е собственик на 4/8 ид.ч.
поради постигната уговорка с починалия й бивш съпруг и осъществявано от
нея владение чрез двамата й сина – Л. и Б.. Наследодателят никога не е имал
намерение да свои имота за себе си и не е демонстрирал, че е завладял 1/ 2
ид.ч. от него, собствена на въззивницата. Процесните сгради са построени с
труд и средства на К. С. и двамата ответници Л. и Б. С.. Въззивницата сочи,
че никога не е правила отказ от правото на собственост, въпреки, че не е
живяла в имота и не го посещавала.Твърди се, че атакуваното решение
противоречи на материалния закон и е в противоречие със задължителна
практика на ВКС ТР №4/ 2012година. Неправилно съдът се е позовал на
1
придобивна давност в полза на наследодателя К. С., при положение, че в
исковата молба се поддържа, че имотът е закупен от наследодателя и двамата
с ищцата са построили намиращите се там сгради и са ги придобили по
давност през периода 2004 - 2014година. Оспорва се като неправилен изводът,
че наследодателят е придобил по давност правото на собственост върху
имота и че е направил достояние на всички намерението си за своене.
Решението е необосновано и съдът не е обсъдил твърденията на въззивницата,
че е имало уговорка с наследодателя, че децата й са участвали в строежа и са
вложили парични средства в построяването на сградите и са живели в тях със
съпругите си.Твърди се, че е налице нарушение на материалния закон –
чл.79,ал.1 ЗС и чл.120 ЗЗД. Ищцата не е заявила иск, а твърдения, че тя и
съпруга й са владяли имотите и са придобили по давност идеалната част на
Б.. Ищцата не се позовава на основание да бъде придобито право на
собственост от лице, което не се е позовало на давността преди смъртта си и
неговите права да се признаят на неговите наследници в съдебен процес по
спор за собственост. Съдът е стигнал до извода, че само К. С. е придобил по
давност частта на Ш. Б., каквото основание не е заявено и не е посочен
придобивен способ от лице, което не се е позовало на давността преди
смъртта си. Твърди се, че фактическата власт върху имота е упражнявана
чрез синовете на въззивницата, които са участвали в строежа и са живели в
постройките.Твърди се също, че собствеността върху постройките произтича
от чл.92 от ЗС. Не са налице елементите на придобивната давност за
идеалните части на въззивницата Б. по отношение на бившия й съпруг.Не е
предявен иск за придобивна давност, а само има твърдения от страна на
ищцата, че тя и съпруга й К. С. са владяли имотите като собствени.
Неправилно не са ценени показанията на свид.Е., че Б. С. е изпращал пари на
баща си за строежа на къщата, а те доказват уговорката, че това е общ имот на
бившите съпрузи и ще остане за децата им.Твърденията й се доказват и от
показанията на свид.Ж. В., които също не са обсъдени от съда в нарушение на
чл.12 от ГПК.
Съдът е допуснал съществено нарушение, като е разгледал
непредявеният иск за придобивна давност от ищцата Х. С.. Съгласно чл.120
ЗЗД давността не се прилага служебно, а заинтересованият следва да се
позове на нея, което става с иск, ИУИ, възражение на ответник по иск и
снабдяване с констативен нотариален акт. В случая въззивницата счита, че
ищцата не е предявила такъв иск, а само е направила в обстоятелствената част
на исковата молба такова възражение.Освен това като срок за упражняване на
фактическа власт е посочен периода от 2004 -2014г, а всъщност сградите не са
съществували към 2004г – жилищната сграда е построена през 2005г, а през
2007 -2008г е построена едноетажната масивна жилищна сграда, заедно с
лятната кухня. Намира, че съдът се е произнесъл по непредявен иск по чл.79
ЗС, евентуално свръхпетитум, извън посоченото основание.Друго
процесуално нарушение, което се твърди е позоваване на мотивите на
решението по делото за развод между К. С. и Ш. Б., което е недопустимо.
Съдът е дал вяра на показанията на свидетелите на ищците, без да преценява
тяхната заинтересованост – техните показания са нелогични и
2
заинтересовани, с цел облагодетелстване на ищците и е налице нарушение на
чл.172 ГПК.
Моли да се отмени обжалваното решение и да се постанови друго, с
което да се допуснат до делба процесните имоти между Л. С. , Б. С., Х. С. и А.
Ф. – при квота за всеки от тях – 1/8 и Ш. Б. – при квота 4/8 ид.ч. Няма
искания за нови доказателства.
Във въззивната жалба на Л. С. е оспорено посоченото в мотивите,
че въззивникът е оттеглил искането си по чл.344,ал.2 ГПК по отношение на
съсобствените движими вещи: лек автомобил и климатик, допуснати до
делба, като се сочи, че е налице оттегляне на искането само от страна на Ш.
Б.. Счита, че не е налице десезиране на съда по искането му по чл.344, ал.2
ГПК по отношение на двете движими вещи и следва да се произнесе
окръжният съд.С решение № 185/31.07.2023г районният съд в Карнобат е
прекратил производството по искането на жалбоподателя да бъде осъдена Х.
С. да му заплаща ежемесечно от първо до пето число на месеца сумата 150лв
за ползването на лек автомобил „КИА“ , модел СОРЕНТО, с ДР № **** и
климатик „Мидея“, считано от датата на подаване на отговора на исковата
молба до приключване на делбата.
По искането на Л. С. по чл.344, ал.2 ГПК : постановеното решение
№ 185/31.07.2023г за поправка на ОФГ в частта, в която е прекратено
производството по това искане на ответника има характер на определение. То
не е обжалвано, поради което е влязло в сила. Независимо от това, съобразно
разпоредбата на чл.344,ал.2 ГПК всеки съделител има право по всяко време
в хода на делбеното производство да поиска съдът да постанови кои от
наследниците от кои вещи ще се ползват до окончателното завършване на
делбата или какви суми едните ще заплащат на другите срещу ползването.
Поради това съдът счита, че е сезиран с такова искане от страна на
съделителя Л. С. по отношение на двете движими вещи.В съдебно заседание
на 9.11.2022г е заявено от процесуалния представител на Л. С., че се
претендира обезщетение за ползите, от които е лишен в размер на 50лв –
лекия автомобил и 100лв – движимите вещи, описани в отговора на исковата
молба. Няма спор, че лекият автомобил и климатикът се ползват от
съделителката Х. С.. В съдебното заседание на 8.12.2022г пред районния съд
процесуалният представител на последната е предложил на ответника да му
предаде ключовете за колата и е заявил, че няма претенции за ползването
й.Ответникът Л. С. е заявил, че не желае да ползва колата. При това
положение съдът счита, че претенцията му за присъждане на обезщетение за
ползването на лекия автомобил е неоснователна. Съобразно приетото в ТР №
7 /2.11.2012г по т.д.№2/2012г на ОСГК на ВКС правото на обезщетение се
дължи само за времето, през което съсобственикът е лишен от възможността
да си служи с общата вещ съобразно своя дял. То не възниква когато
съсобственик отказва да приеме предоставената от ползващия съсобственик
част от общата вещ, съответстваща на дела му или му е дадена възможност да
ползва общата вещ заедно с него, защото в този случай няма лишаване от
ползване, а нежелание да се ползва. В конкретния случай дори
съсобственикът Х. С. предоставя изцяло на ответника Л. С. ползването на
3
вещта, като заявява, че няма претенции за обезщетение за това, а другият
съсобственик Б. С. не е заявил претенция по чл.344, ал.2 ГПК. По отношение
на другата движима вещ: климатик, в съдебно заседание процесуалният
представител на ищцата Х. С. признава, че последната ползва общата
вещ.Тъй като няма данни за размера на наема на такава движима вещ, а
обезщетението лишаване от ползване на съсобствената вещ се изчислява в
размер на пазарния наем, то съдът на осн.чл.162 ГПК определя пазарния
месечен наем на климатика на 1% от пазарната му цена. Тя е определена от
вещото лице на 345лв, при което наема на месец възлиза на
3,45лв.Обезщетението, дължимо на ответника за ползването на съсобствената
вещ от Х. С. е в размер на 0,65 лв, съответно на неговата квота в
съсобствеността, съобразно влязлото в сила решение на районния съд. Поради
това Х. С. дължи на Л. С. сумата 0,65лв месечно, считано от датата на
влизане в сила на настоящото решение/ в тази част имащо характер на
определение/ до приключване на делбата.Съобразно трайната практика на
ВКС съдебният акт, постановен по реда на чл.344,ал.2 ГПК има действие и
значение само в делбеното производство и с него съответната привременна
мярка може да бъде постановена само занапред във времето и само до
окончателното приключване на делбеното производство.Поради това сумата
от 0,65лв не може да присъдена от датата на отговора на исковата молба, в
какъвто смисъл е претенцията на ответника Л. С..
По въззивната жалба на Ш. Б.:
Ищците Х. С. и А. Ф. са предявили иск за делба против Л. С., Б. С. и
Ш. Б. на следните недвижими имоти : дворно място с площ 391 кв.м.,
съставляващо УПИ III- 216 в кв.58 по действащия план на Карнобат, ведно с
построените в него сгради: едноетажна масивна жилищна сграда с площ
100,76 кв.м.; едноетажна масивна жилищна сграда с площ 25,95кв.м.; външна
тоалетна с площ 2 кв.м; външна баня с площ 3,29 кв.м.; лятна кухня с площ
14,41кв.м.; склад с площ 7,08 кв.м.; навес с три ограждащи стени и метална
покривна конструкция с площ 36,91 кв.м./съобразно уточняваща молба на
л.197 от първоинстанционното дело/, при квоти : за Х. С. – 7/16 ид.ч. и за А.
Ф., Л. С. и Б. С. – по 3/16 ид.ч. В исковата молба се твърди, че процесните
недвижими имоти са закупени по време на брака на починалия
наследодател К. С. /чието наследство е предмет на делба/ и ответницата Ш. Б.,
станал е съпружеска имуществена общност по силата на чл.19,ал.3 СК/отм/ и
след прекратяване на брака правото на собственост е придобито в равни
части от бившите съпрузи – по ½ ид.ч.Твърди се, че пълната фактическа
власт върху имотите е установена от наследодателя К. С. и ищцата Х. С. още
със закупуването им през 2003г, м.ноември.Те са съборили съществуващата
къща и на нейно място са построени нова жилищна сграда, а също
пристройка и са преустроили съществуващата лятна кухня във
второстепенна сграда, благоустроили са дворното пространство. След
развода на Ш. Б. с наследодателя през декември 2003г, тя е поискала ключ за
имота, но той й е отказан, с мотив, че няма нищо общо с него.
Наследодателят и ищцата Х. С. са сключили брак на 25.09.2009г. К. С. е
починал на 09.08.2017г. и оставил законни наследници : преживялата съпруга
4
Х. С. и три деца : Л., Б. и А.. В обстоятелствената част на исковата молба се
твърди, че от момента за закупуване на имота / по време на фактическата
раздяла на Ш. Б. и наследодателя С./ до неговата смърт през 2017г владение
са осъществявали само Х. и К. С. и Б. не е имала никакви претенции за
имота. Никой освен съпрузите и семейството не е имал достъп до имота, те
са направили подобрения и са се грижили за него. Твърди се, че през 2014г
1/2 ид.ч. от имотите, собственост на Ш. Б. е придобита по давност от Х. С. и
наследодателя К. С. в резултат на трайно и непрекъснато владение,
продължило повече от 10 години. След смъртта на К. С. имотите са станали
съсобствени между преживялата съпруга и децата, при посочени в исковата
молба квоти. Ищцата С. е живяла в имота до м.март 2022 г, когато
ответникът Л. С. я принудил да напусне. При предприетите действия за
прекратяване на съсобствеността тя е констатирала, че през 2020г по молба
на ответника Л. С. е издаден КНА за собственост въз основа на документи, с
който Ш. Б. е призната за съсобственик на недвижимия имот с квота 4/8
ид.ч. Направеното от нотариуса удостоверяване е невярно и не може да се
противопостави на действителните собственици. Поради това Ш. Б. е
посочена като ответник, с цел да се отрекат нейните права със сила на
пресъдено нещо. Иска да се допуснат до делба недвижимите имоти при
квоти : за трите деца на наследодателя по 3/16 ид.ч.и за ищцата Х. С. – 7/16
ид.ч. Моли също така да се отмени нотариален акт № 112, том 3, н.д.
№375/2020г на нотариус Марина Стоева в частта, в която Ш. Б. е призната
за собственик на 4/8 ид.ч. от описаните недвижими имоти.
В отговора на исковата молба ответницата Ш. Б. е оспорила иска за
делба по отношение на квотите в съсобствеността, като е оспорено
твърдението, че ½ ид.ч. от имотите, собственост на Ш. Б., е придобита по
давност от ищцата Х. С. и наследодателя К. С. в режим на СИО. Ш. Б.
твърди, че имотът е придобит в съсобственост с наследодателя, платен с
общи пари и след закупуването му в него са живели синовете им Л. и Б. С.,
като уговорката е била, че Ш. Б. ще осъществява владение чрез тях. Ищцата
Х. С. никога не е владяла имота като свой, само е била ползвател.Твърди се,
че ответницата Б. е съсобственик в дворното място и по силата на
приращението е съсобственик и на построеното върху него – сгради и
подобрения. Б. твърди, че спрямо нея не е демонстрирано от страна на
ищцата С. и наследодателя промяна в намерението да държат нейната
идеална част чрез действия, които да отричат нейните права.Сочи се, че при
построяването на новите сгради са участвали децата на Б. и те са живели в
къщата и лятната кухня, вкл. със съпругите си. След закупуването на имота,
около 4 месеца Х. и К. са живели в с.И., след което е съборена
съществуващата къща и е построена нова ,с общи усилия,труд и пари на К.,
Л. и Б. С.. В края на 2005г в къщата са заживяли двете ищци, К. С. и Л. и Б.
С..Твърди се също, че през отделни периоди от време двамата ответници са
живели в къщата, заедно със съпругите си.
С атакуваното решение Карнобатският районен съд е допуснал до
делба посочените по-горе недвижими имоти, както и две движими вещи : лек
автомобил и климатик между съделителите Х. С., А. Ф., Л. С. и Б. С. при
5
квотите, посочени в исковата молба, отхвърлен е искът за делба по
отношение на Ш. Б. и е отменен КНА.Съдът е изложил мотиви, че
идеалната част на Ш. Б. от недвижимия имот е придобита по давност от
наследодателя К. С., като давностният срок е изтекъл по време на брака му с
Х. С. и поради това имотът е станал СИО.Изложени са мотиви, че Х. С. не е
владяла идеалната част на ответницата Б. от недвижимия имот, тъй като не е
установено намерение за съвладение при установяване на фактическата
власт през 2004година. Съдът е приел, че такова намерение не е установено,
тъй като тя е допусната да живее в имота от съпруга си /с когото до
сключване на брака е съжителствала/ при условията на търпими
действия.Прието, че Х. С. не е установила фактическа власт върху идеалните
части на ответницата Ш. Б. в недвижимия имот с намерение за своене,
което да е демонстрирано по отношение на Б.. Ползването на имота от страна
на ищците, а също и на ответниците Л. и Б. С. е установено като търпимо
действие, поради което не може да се приеме, че Ш. Б. е упражнявала
владение върху своята идеална част чрез синовете си. Независимо, че не е
упражнявала фактическа власт с намерение за своене върху 1/ 2 ид.ч. от
недвижимия имот, Х. С. е придобила в режим на СИО тази идеална част, тъй
като давностният срок е изтекъл по време на брака й с наследодателя – през
2014година.
При служебната проверка на валидността и допустимостта на
атакуваното решение не се констатираха пороци,водещи до нищожност и
недопустимост на съдебния акт. По правилността съдът е обвързан от
посоченото в жалбата.
Безспорно е по делото, че процесният недвижим имот, представляващ
УПИ III- 216, в кв.58 по действащия план на Карнобат, ведно с жилищна
сграда с площ от 80 кв.м. и лятна кухня е закупен от наследодателя К. С. по
време на брака му с ответницата Ш. Б. през 2003година. Независимо,че в
исковата молба се сочи, че имотът е закупен по време на фактическата
раздяла на съпрузите, не се твърди от ищците липса на принос на бившата
съпруга Ш. Б. в придобиването му, а напротив, в исковата молба е
посочено,че той е придобит в режим на СИО от бившите съпрузи и след
развода е станал съсобствен в равни дялове. Поради това ирелевантно за
спора е дали към момента за закупуването на имота, съпрузите са били в
трайна фактическа раздяла. Безспорно е установено / такива твърдения се
съдържат в исковата молба и в отговорите на двамата ответници Ш. Б. и Л.
С./, че съществуващите постройки в имота са съборени, построена е нова
жилищна сграда, както и допълнителни второстепенни постройки и в тях
ответницата Ш. Б. никога не е живяла и не е посещавала - в този смисъл са
признанията й във въззивната жалба. Няма спор между страните, че в имота
са живели двете ищци и двамата сина на наследодателя от първия му брак,
като последните не са го обитавали постоянно- това е видно от изложеното в
отговора на исковата молба на Ш. Б. и Л. С.. Не се спори и относно това , че
двете ищци и двамата ответници са наследници по закон на починалия на
09.08.2017г наследодател К. С..
6
По възражението в жалбите, че давността е приложена служебно и
ищците не са се позовали на придобито право на собственост на недвижим
имот от лице, което не се е позовало на давността преди смъртта си и
неговите права да се признаят в съдебен процес: сочи се, че съдът е разгледал
непредявен иск за придобивна давност от ищцата Х. С. – тя не е заявила иск,
а само твърдения, че тя и съпруга й са владяли имотите като свои от 2004 до
2014г.Това възражение е неоснователно: на първо място, съдът не приложил
служебно давността, тъй като на този придобивен способ /наред с
наследяване/, от който произтича съсобствеността при посочените в
исковата молба квоти са се позовали ищците в исковата молба . Очевидно,
след като не се твърди, че ищцата Х. С. и наследодателят К. С. са се
позовали на давността приживе на последния, чрез предявяване на иск за
собственост, възражение срещу предявен иск за собственост или снабдяване с
констативен нотариален акт по чл. 587 ГПК, то се има предвид точно
хипотезата, при която на давност се позовават наследници на лице, което
приживе не се е снабдило с нотариален акт или не е предявило иск за
собственост или възражение. Действително, не е предявен отделен иск за
собственост на основание давностно владение,но това не е необходимо,при
наличие в обстоятелствената част на исковата молба на позоваване на
придобивната давност като оригинерен способ за придобиване на идеалната
част на Ш. Б. в делбения имот в съсобственост от двамата съвладелци –
ищцата Х. С. и наследодателя. Както е прието в т. 3 на ТР № 4/2012 г. от
17.12.2012 г. по тълк. д. № 4/2012 г., възможно е да бъде придобито право на
собственост на недвижим имот на основание чл. 79 ЗС от лице, което не се е
позовало на давността преди смъртта си и неговите права да се признаят на
неговите наследници в съдебен процес при спор за собственост. Съдът може
да приеме, че наследодателят е придобил по давност правото на собственост
само, ако давността е изтекла преди неговата смърт и наследниците му са се
позовали на този придобивен способ – така в Решение № 171 от 19.06.2014 г.
на ВКС по гр. д. № 794/2014 г- така е в настоящото производство. Решението
по чл. 344, ал. 1 ГПК формира сила на присъдено нещо по въпросите за
наличието на съсобственост върху определен имот, лицата, притежаващи дял
в съсобствеността и размера на правата им. В производството за делба
въпросът дали съществува съсобственост, между кои лица и при какви квоти
е основен и в това производство се разглеждат твърденията и възражения на
всеки от съделителите за придобиване на делбения имот или части от него по
давност. Правото на делба чрез ликвидиране на съсобствеността предполага
безусловно да бъде установена съсобственост върху обекта при определени
квоти.Това означава, че е допустимо ищците да се позоват на давност в полза
на наследодателя, без да предявяват нарочен установителен иск. В случая не
е налице служебно произнасяне, нито свърхпетитум и е налице хипотезата,
разгледана в т.3 от ТР № 4/2012 по т.д.№4/2012г на ОСГК на ВКС.
Спорният въпрос е дали ищцата Х. С. и наследодателят К. С. са
7
придобили в резултат на 10 –годишно владение собствеността върху ½ и.ч.
от имота, собствена на Ш. Б. по давност. Действително, след прекратяване на
брака през 2003година, имотът е останал съсобствен между бившите съпрузи
при равни дялове – чл.27 СК /отм/. В отношенията между тях действа
специфичната уредба на съсобствеността – чл. 30-32 ЗС. Всеки съсобственик
може да се ползва от общата вещ – ч. 31 ЗС -следователно този, който ползва
вещта, е придобил фактическата власт на правно основание, поради което се
явява държател на правата на другия съсобственик. За да започне да тече в
негова полза придобивна давност е необходимо да демонстрира промяната в
намерението си чрез действия, които отричат правата на другия
съсобственик.В случая след като се признава,че имотът е придобит в режим
на СИО, то основанието, на което е придобита фактическата власт, сочи на
държане на идеалната част на Б. и владение на своята идеална част от страна
на наследодателя.Твърдението, поддържано от ответницата Б. е, че тя е
владяла своята ид.част чрез синовете си, т.е., че не е загубила фактическата
власт върху ½ от имота и такава не е установена от страна на ищцата Х. С. и
наследодателя, при положение, че признава, че лично не осъществявала
фактическа власт и не е изявила желание за това.Това твърдение означава, че
двамата сина са били държатели на идеалната част на майка си след развода с
наследодателя и са осъществявали фактическа власт за нея- чл.68, ал.2 ЗС.
При държането фактическата власт се установява въз основа на правна
сделка, по силата на която и с оглед поетото по нея договорно задължение,
собственикът или владелецът на веща предава на временно или безсрочно
ползването на вещта, съответно държателят придобива противопоставимо на
съконтрахента си облигационно право да ползва вещта съобразно условията
на сделката, по която се уреждат отношенията между съконтрахентите- така в
решение № 122 от 3.12.2020г по гр.д.№3549/2019г на ВКС. Твърдения за
такива правоотношения /сделки/ между ответницата Ш. Б. и нейните синове
липсват, липсват и доказателства за това. Безспорно е, че двамата ответници
са живели в имота, вкл. и със своите съпруги за известни периоди от време/ в
този смисъл са показанията на свидетелите Г. Д., Ж. В., Д. Т. и Х. Х./, но
това според настоящата инстанция е станало при условията на търпими
действия.При търпимите действия фактическата власт се придобива също със
съгласие на собственика или владелеца, но то е основано на междуличностни
отношения / в случая роднински/, поради което се търпи едно действие върху
имот, действие, за което лицето, което го извършва няма никакво право.За
да се определи дали действието е търпимо, нужно е да се има предвид волята
на лицата-ако тя е да се уредят отношенията чрез правна сделка и са налице
съвпадащи волеизявления относно съществени елементи на сделката, то е
налице държане въз основа на облигационно отношение.Ако волята е
свързана единствено с междуличностните отношения, то не възниква
облигационна връзка, а са налице единствено търпими действия. Търпимите
действия са именно действия, а не фактическа власт и по това трябва да се
различават от държането.Ответниците Л. и Б. С., които към момента на
закупуването на имота и събарянето на съществуваща къща са били около
18 -20 годишни, са били допуснати в имота от наследодателя /собственик на
8
½ ид.ч. и владелец на идеалната част на Б./ при условията на търпими
действия, поради роднинската им връзка. Що се отнася до свидетелските
показания на свид. Ж. В. и Г. Д., те установяват, че в строежа на новите
сгради са участвали и са помагали двамата ответници /това впрочем заявява
и свид.Х. Х./, но това не води до извод за упражняване на фактическа власт
за майка им – ответницата Б.. Показанията на нито един разпитан по делото
свидетел не установява уговорка между Б. и синовете й те да упражняват
фактическа власт за нея, като държат на правно основание нейната идеална
част от имота. Що се отнася до ищците, съдът счита, че ищцата Х. С. е
упражнявала фактическа власт върху 1/ 2 ид.ч. на бившата съпруга на
наследодателя, съвместно с него като съвладелец, в рамките на 10 –годишния
давностен срок. Двамата съпрузи, още преди да сключат брак през 2009г, са
живели заедно, първоначално в с.И./в този смисъл показанията на
свидетелите В., Х. и Н./, извършили са съвместно разпоредителни действия
след закупуване на имота, присъщи на собственик – съборили са
съществуващата сграда и са построили нова жилищна сграда и
второстепенни постройки и до смъртта на наследодателя са живели там
заедно – всички разпитани по делото свидетели потвърждават това в
показанията си. Всичко това е продължило от 2003 до 2017год, когато е
починал наследодателя. Тези действия са станали достояние и на ответницата
Б., видно от изложеното в отговора на ИМ, т.е. манифестирано е по явен
начин пред нея намерението за своенето на нейната идеална част. Без
значение е в случая дали синовете са участвали в строежа и дали са давали
средства за това. Следва да се посочи за пълнота, че липсват убедителни
доказателства двамата ответника да са участвали със средства в строежа на
сградите – свидетелят Е. установява само ,че в периода от 2006 до 2008г
синът Б. е работил във Ф. и е изпращал някакви суми на баща си, но не е
категоричен за какво са послужили те. След изтичане на 10- годишния
давностен срок по чл.79,ал.1 ЗС / дори да се приеме, че фактическата власт е
установена след изграждане на жилищната сграда през 2005г до 2015г, както
твърди въззивницата/ по време на брака на ищцата Х. С. с наследодателя, тя
е придобила по давност в режим на СИО собствеността върху идеалната
част на бившата съпруга на наследодателя Ш. Б. в процесния имот.Дори да се
приеме,че наследодателят е установил владение върху идеалната част на
бившата си съпруга самостоятелно, преди брака си с Х. С., то съобразно
приетото в Постановление № 8/80 г. от 17.VI.1981 г., Пленум на ВС, което не
е изгубило значение, когато единият от съпрузите е започнал сам да владее
като свой собствен недвижим имот още от преди сключването на брака, а
придобиваната давност изтече през време на брака, той става имуществена
общност, защото от значение е моментът на придобиването на имота - чл. 13,
ал. 1 СК/отм, чл.21 от действащия СК/.
С оглед на гореизложеното съдът намира ,че атакуваното
решение следва да се потвърди с горните мотиви.
По разноските : искане за присъждане на разноски е направено
от въззиваемите Х. С. и А. Ф. и с оглед изхода от спора, това искане е
основателно- чл.78,ал.3 ГПК. По делото са представени две пълномощни и
9
два договора за правна защита и съдействие/ в един документ/, от които се
установява, че е уговорено и платено възнаграждение за адвокат в размер на
1500лв за всеки договор.От страна на въззивницата Ш. Б. е направено
възражение за прекомерност на адв.възнаграждение по чл.78,ал.5
ГПК.Същото е основателно:уговореното възнаграждение в случая за двете
въззиваеми е в рамките на минимума по чл.7,ал.4 от Наредба № 1/ 2004г за
такъв вид производство.С оглед задължителния характер на даденото от СЕС
в решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 тълкуване на чл. 101, пар. 1
ДФЕС, определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минималните размери на
адвокатските възнаграждение не са задължителни за съда.При произнасяне
по възражението за прекомерност съдът взе предвид фактическата и правна
сложност на делото, както и обстоятелството, че е подаден един отговор на
въззивната жалба от името на двете въззиваеми, проведени са две съдебни
заседания и не са събирани други доказателства по делото.Съдът взе предвид
и дължимото възнаграждение по дела за делба, определено в Наредбата за
заплащане на правна помощ –чл.25,ал.3 в размер на 360лв, тъй като тази
Наредба не е издадена от съсловна организация каквато е ВАдвС, а въз
основа на Постановление на МС №4/2006г, а също така и заплатеното от
въззивниците,правещи възражение за прекомерност, възнаграждение за
адв.защита.Поради това счита,че възнаграждението следва да бъде
намалено до 650лв по всеки договор за правна защита и съдействие или
общо 1300лв, които следва да се възложат в тежест на въззивницата Ш. Б..
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 116 /25.05.2023г, постановено по
гр.д.№398/2022г, поправено с решение №185/31.07.2023г по същото дело
на районен съд –Карнобат в обжалваната част.
ОСЪЖДА Х. М. С., ЕГН **********,от гр.К., ул.“Г. Н.“ № *,
съдебен адрес : град К., ул.“С. К.“№* да заплаща на Л. К. С., ЕГН
********** от гр.К., ул.“С. Д.“ №*, ет.* на осн.чл.344,ал.2 ГПК сумата от
0,65 лв, месечно срещу ползването от нея на съсобствената движима вещ:
климатик „ Мидея“, МSR -12 NHRN1, считано от влизане в сила на
настоящото решение до приключване на делбата с влязло в сила решение ,
като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Л. К. С. да бъде осъдена Х.
М. С. да му заплаща сумата от 50 лв за ползването на съсобствения лек
автомобил марка „КИА“, модел „Соренто“, с ДР № ****, считано от датата
на поискването до приключването на делбата с влязло в сила решение.
ОСЪЖДА Ш. Р. Б., ЕГН **********, от с.И., община К., да
заплати на Х. М. С., ЕГН **********,от гр.К., ул.“Г. Н.“ № * и А. К. Ф., от
гр.К., ул.“С. п.“ *, двете със съдебен адрес : град К., ул.“С. К.“№* сумата
общо 1300лв, представляваща направените по делото в настоящата
инстанция разноски.
10
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните, а определението по чл.344,ал.2 ГПК може да се
обжалва пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните с
частна жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11