Решение по дело №2292/2023 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 984
Дата: 13 ноември 2023 г.
Съдия: Генчо Атанасов
Дело: 20235530102292
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 31 май 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 984
гр. Стара Загора, 13.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Генчо Атанасов
при участието на секретаря Лазарина Ф. Лазарова
като разгледа докладваното от Генчо Атанасов Гражданско дело №
20235530102292 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл.357, ал.1 от КТ, вр. с чл.358, ал.1, т.1 от КТ - за отмяна
на дисциплинарно наказание “предупреждение за уволнение”.
Ищецът С. М. Ч. твърди в исковата си молба, че сключил с ответното училище
Трудов договор № 708/07.09.2016 г., като въз основа на него бил назначен на длъжността
„Старши учител по физическо възпитание и спорт“. През всички години до този момент
ищецът съвестно изпълнявал своите задължения произтичащи от трудовия му договор. На
31.03.2023 г. на ищеца била връчена Заповед за налагане на дисциплинарно наказание №
542/31.03.2023 г., с която незаконосъобразно му било наложено дисциплинарно наказание
„Предупреждение за уволнение“, без в същата да били посочени ясни мотиви за налагане на
толкова тежко дисциплинарно наказание. В мотивите си наказващият орган записал, че
според него ищецът на 01.03.2023 г. в третия час по „Физическо възпитание и спорт“ с 10а
клас допуснал учениците да влязат във фитнес залата на училището без спортен екип, с
връхни дрехи, чанти и телефони, не им провел инструктаж, не ги разпределил по уредите и
не контролирал ползването им. Ищецът не контролирал учениците, които не ползвали
уредите, и не се намесил навреме при физически контакт между група ученици, с цел
предотвратяване на инциденти и опазване на тяхното здраве, като в резултат на това
ученикът Д. К. бил ритнат в бъбреците от ученика И. Т., поради което той постъпил по
спешност в болница. Ищецът не придружил ученика до лекарския кабинет и освободил
учениците по - рано от учебния час. По повод на възникналия инцидент ищецът дал
подробни писмени обяснения както пред разследващите полицаи по ДП № 183/01.03.2023 г.
1
на РП - Стара Загора, така и в писмените си обяснения, дадени пред работодателя му.
Всъщност т.н. „Фитнес зала“ представлявала преустроена училищна стая. Училището не
разполагало със съблекални, където учениците да се преобличат за провеждане на учебния
час. Имало само една импровизирана съблекалня, която се ползвала, за да могат в нея да се
преобличат момичетата. Учениците нямало къде да оставят връхните си дрехи и чанти,
поради което ги носели със себе си във всички часове. В писмените си обяснения до
работодателя ищецът подробно описал провеждането на учебния час минута след минута и
изрично подчертал, че по време на самия час ученикът Д. К. почувствал болка в областта на
кръста, но според него тя все още не била силна. В междучасието, малко след завършване на
часа, ищецът отишъл да се увери какво е състоянието на ученика и го намерил на двора. Той
не се чувствал добре и плачел от болка. Ищецът веднага го изпратил да отиде до
медицинската сестра в училище, тъй като тя била медицинско лице и можела да му помогне.
След това ищецът няколкократно се обаждал по телефона на ученика, за да се интересува от
неговото състояние, както и ходил да го види в болничното заведение, докато бил там.
Неясно било как и по какъв начин ответникът установил изложената от него фактическа
обстановка, при положение, че не присъствал по време на провеждащия се учебен час, а се
позовавал на Докладна записка от комисия за проверка назначена със Заповед №
488/13.03.2023 г., която също не присъствала в учебния час. Ответникът се позовавал на
писмени обяснения на трима ученици, без да било ясно какво се съдържало в техните
обяснения и дали тези обяснения кореспондирали и с обясненията, дадени от учениците по
цитираното ДП № 183/01.03.2023 г. на РП - Стара Загора. По време на провеждане на часа
по физическо възпитание ищецът предприел всички необходими действия, за да
инструктира учениците как се борави с отделните уреди, за да предотврати евентуалното
получаване на травми от тях. Нямало как той да предположи, че някой от учениците без
никаква причина би нанесъл удар на друг ученик и това негово спонтанно или умишлено
действие не можело да бъде предотвратено от ищеца по никакъв начин. В този смисъл
неговите действия по време на часа нямало как да му бъдат вменени във вина, а от там и
нямало как за това да му бъде търсена дисциплинарна отговорност. Ищецът моли съда да
постанови решение, с което да отмени Заповед за налагане на дисциплинарно наказание №
542/31.03.2023 г., на Директора на Професионална гимназия по механотехника и транспорт
„Н. Й. Вапцаров“, с която му е наложено дисциплинарно наказание „Предупреждение за
уволнение“, като неправилна, немотивирана и незаконосъобразна, издадена при нарушение
на процесуалните норми за нейното издаване и неправилно прилагане на материалния закон.
Претендира разноски.
Ответникът ПРОФЕСИОНАЛНА ГИМНАЗИЯ ПО МЕХАНОТЕХНИКА И
ТРАНСПОРТ „Н. Й. ВАПЦАРОВ“, гр. Стара Загора счита, че предявеният иск е допустим,
но неоснователен. Дисциплинарното наказание „предупреждение за уволнение" било
наложено на ищеца законосъобразно - при наличие на извършено дисциплинарно
нарушение и в съответствие с императивните разпоредби на КТ. Заповедта за наказание
била мотивирана - в нея ясно били изложени действията и бездействията на ищеца, които се
преценявали от работодателя като нарушения на трудовата дисциплина и се санкционирали
2
с наказание „предупреждение за уволнение”. Ответникът не оспорва наличието на трудово
правоотношение между страните за длъжността „старши учител по физическо възпитание и
спорт". Не оспорва обстоятелството, че фитнес-залата в училището представлява училищна
стая, преустроена за провеждане на часовете по физическо възпитание и спорт, в която при
лоши метеорологични условия, неразрешаващи провеждането на занятия на открито на
спортната площадка в училищния двор, се провеждали часовете по посочения учебен
предмет. Оспорва твърдението в исковата молба, че училището не разполагало със
съблекалня, в която учениците да се преобличат за провеждане на часовете по физическо
възпитание и спорт, както и твърдението, че „импровизираната съблекалня“ се ползвала за
преобличане само от момичетата. Оспорва твърдението, че учениците нямало къде да
оставят връхните си дрехи и чанти при провеждане на часовете по физическо възпитание и
спорт, поради което ги носели със себе си във всички часове. Оспорва твърдението на ищеца
в исковата молба, че по време на провеждане на часа по физическо възпитание бил
предприел всички необходими действия за инструктиране на учениците за боравене с
отделните уреди в залата и за предотвратяване на травми върху учениците. Оспорва
твърдението на ищеца, че по никакъв начин в случая не могъл да предотврати нанасянето на
удар от един ученик на друг. Оспорва твърдението на ищеца, че в междучасието след
провеждане на часа по физическо възпитание, в който пострадал ученикът Д., ищецът
отишъл да се увери какво е състоянието на пострадалия ученик, намерил го на двора и го
изпратил да отиде в медицинския кабинет на училището. Тъй като училището не
разполагало със спортна зала, когато метеорологичните условия били неподходящи за
провеждане на часовете по физическо възпитание и спорт на спортната площадка, часовете
се провеждали в помещение, наречено фитнес-зала, с размери на училищна стая, оборудвано
със спортни уреди съобразно програмата по учебния предмет. Към фитнес-залата имало
отделно помещение, оборудвано със закачалки за дрехи и пейки, което било предназначено
и се използвало за съблекалня на учениците при провеждане на учебните часове по
физическо възпитание. По решение на ръководството на училището съблекалнята се
ползвала последователно от момичетата и момчетата от класа, като учениците трябвало да
оставят дрехите и чантите си в съблекалнята и да влязат във фитнес-залата с екип за
провеждане на часа по ФВС. Паралелката, с която бил проведен час по физическо
възпитание на 01.03.2023г. - 10а клас, се състояла само от момчета, което улеснявало
ползването на съблекалнята. Една от функциите на ищеца по раздел II, т.14 от длъжностната
му характеристика била опазване на живота и здравето на учениците, включително и по
време на организираните допълнителни дейности или занимания по интереси, което му било
възложено и като задължение по т.2 -"Педагогическият специалист има следните
задължения", а също и като отговорност - т.1-"Отговорности на длъжността". Отговорност
за опазване живота и здравето на учениците била възложена на ищеца и с разпоредбата на
чл.27, ал.1, т.14 от Правилника за вътрешния трудов ред в гимназията. Задълженията на
ищеца като учител по физическо възпитание и спорт за осигуряване безопасност на
учениците по време на час били подробно описани в Глава първа, раздел II, буква "Е" от
Правилник за осигуряване на безопасни условия на възпитание, обучение и труд в ПГМТТ
3
„Н.Й.Вапцаров, Стара Загора за учебната 2022/2023 година, като по същество те определяли
и реда, по който трябвало да се проведе часа по ФВС. Съгл. т.5 от посочената част от
правилника, преди започване на часа по ФВС всички ученици оставят връхните си дрехи,
чанти и телефони в съблекалнята към фитнес-залата и със спортен екип влизат в залата.
Съгл. т.6 в началото на часа учителят провежда инструктаж на учениците при тренировка на
уредите и прави разпределение на учениците по уредите, като съгл. т.7 следи за учениците,
които в момента не тренират поради липса на свободни уреди за тях, да са седнали на
скамейките и да спазват реда в залата. Т.8 задължавала учителя да следи за реда и
дисциплината в залата и в случай на нарушения да ги прекрати, а т.15 го задължавала в
случай на злополука да вземе спешно необходимите мерки за оказване на медицинска
помощ, като съпроводи пострадалия ученик до медицинския кабинет и да съобщи за това на
директора на училището. Съгл. чл.135, ал.1, т.12 от Правилника за дейността на гимназията
учениците били задължени да не използват мобилните си телефони по време на учебните
часове. В ПГМТТ „Н.Й.Вапцаров” Стара Загора се извършвало видеонаблюдение както в
коридорите на училището, така и в учебните зали, включително и във фитнес-залата. Със
заповед №488/13.03.2023г. на Директора на гимназията била назначена комисия за
извършване на вътрешна проверка на инцидента, настъпил на 01.03.2023 г. с ученика Д. К.
от 10а клас в часа по физическо възпитание и спорт с преподавател ищеца, при който
ученикът бил ритнат в левия бъбрек от своя съученик И. Т. по време на часа, в резултат на
което получил силни болки в областта на бъбрека и бил откаран в Спешно приемно
отделение на болницата, където при абдоминална ехография се установила суспекция за
хематом в паренхима на ляв бъбрек с размери 48/26мм, наложила провеждане на 5-дневно
лечение на ученика в болнични условия. Изискани били писмени обяснения за инцидента от
учениците от същия клас Д. С., И. Т., Д. К. и Т.Т.. От Докладна записка с вх.
№1110/24.03.2023г. на комисията, назначена със заповед №488/13.03.2023г., изготвена въз
основа на записа от камерата за наблюдение във фитнес-залата и писмените обяснения на
посочените по-горе ученици от 10а клас, се установявала подробно фактическата обстановка
по провеждане на часа по ФВС на 01.03.23г. от ищеца. В докладната записка комисията
отразявала почти ежеминутно протичането на учебния час така, както го показвал
видеозаписът от камерата за наблюдение на фитнес-залата. От видеозаписа се установявало,
че учениците влизали в час по различно време, с връхни дрехи, някои и с раници, които
оставят по пейките и спортните уреди вместо в съблекалнята, почти всички ученици
влизали в залата с телефон в ръка, някои ученици се насочвали към избрани от тях спортни
уреди, а други сядали на пейката в залата с телефони в ръце. Имало закъсняващи ученици,
които влизали по различно време в залата и които също сами преценявали къде да застанат в
залата и какво да правят по време на часа. По-голямата част от учениците явно и
необезпокоявано ползвали телефоните си през целия учебен час, дори снимали с тях, като
ищецът правил бележка само на един ученик и взимал телефона му, защото снимал с него в
залата. Нито в началото на часа, нито по-късно преподавателят събирал учениците, не
провеждал разговор с всички ученици, не ги разпределял по уредите, нито пък им давал
указания какво да правят - движението на учениците в залата било хаотично, всеки ученик
4
избирал къде да застане, какво да прави и с кого да си говори. По-голямата част от уредите в
залата не се ползвали за тренировка от учениците. Двама от учениците - Д. и Д., се
замервали с предмети пред очите на ищеца, който не реагирал по никакъв начин, а Х. и И.
използвали М., който бил седнал на един уред, като „боксова круша“, без това да било
забелязано от ищеца, който през това време си говорел в дъното на залата с други ученици.
Група от петима ученици се боричкали на пейката в залата, на които ищецът правел
забележка. По време на часа ищецът многократно ползвал телефона си, като в по- голяма
част от учебния час бил безучастен към поведението на учениците. В даден момент от
учебния час учениците Д. К., Й.М. и Д. С. също се боричкали на пейката, което отново
останало незабелязано от ищеца. Д. взел на ръце Д. и го понесъл към центъра на залата,
където започнали да се боричкат на пода, недалеч от ищеца, след което Д. отново вдигнал на
ръце Д. и го понесъл към лежанката в залата, на която И. тренирал в легнало положение.
Когато приближили И., последният вдигнал крак и ритнал Д., отдалечавайки ги от себе си.
Д. продължил да носи Д., като се отдръпнали отново към центъра на залата, където на пода
продължили боричкането, наблюдавано от останалите ученици. В този момент ищецът се
намирал в дъното на залата, седнал на един от уредите, без да предприеме каквото и да
било. Д. оставил Д. на пода по негова молба, защото последният усетил силна болка. Д.
останал на пода, превит от болка, няколко ученици се насочили към него. Ищецът минал
покрай него, без да спре, и отишъл при И., на когото направил забележка, след което се
върнал до Д. и му казал да отиде до тоалетна. Д. стоял известно време в тоалетната, след
което излязъл на двора и останал там, където в междучасието го намерил съученикът му Т..
В този момент при Д. бил и образователният медиатор С.С., като двамата завели
пострадалия ученик в медицинския кабинет, откъдето бил транспортиран със служебната
кола до болницата по преценка на медицинската сестра за необходимост от лекарска помощ.
След напускането на фитнес-залата от Д. ищецът въобще не го потърсил, за да разбере как
се чувства ученикът, съответно да го придружи до медицинския кабинет в училището.
Ищецът напуснал фитнес-залата едва след края на учебния час. Пострадалият ученик бил
хоспитализиран за 5 дни поради хематом в паренхима на ляв бъбрек с размери 48/26мм, а
след изписването от болницата продължил лечението в домашни условия до 13.03.23 г.
Поради травмата бил освободен от часовете по ФВС до края на м.април 2023 г.
Заключението на комисията било за липса на проведен инструктаж, разпределение по
уредите и поставяне на задачи на учениците, внасяне на дрехи, раници и телефони в залата,
неангажираност на учениците с конкретна задача през часа, ползване на телефони по време
на часа от учениците и учителя, незаинтересованост на последния към поведението и
действията на учениците по време на часа, освобождаване на учениците 4 минути преди
края на учебния час - в 10.31 ч. вместо в 10.35 ч., което представлявало виновно
неизпълнение на трудовите задълженията на ищеца по посочените вътрешни нормативни
актове и длъжностната му характеристика и дисциплинарно нарушение на чл. 187, ал.1, т.З
от КТ - неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологичните
правила и по т.10 от същата разпоредба - неизпълнение на други трудови задължения,
предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в
5
колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото
правоотношение. По реда на чл.193, ал.1 от КТ от ищеца били изискани писмени обяснения,
които били взети предвид и обсъдени от работодателя преди налагане на дисциплинарното
наказание. В обясненията си ищецът твърдял, че преди началото на учебния час
инструктирал учениците, разделил ги на групи по отделните уреди, предупредил ги да не
проявяват агресия помежду си, показвал на учениците как правилно да изпълняват
упражненията, че по време на часа не е имало конфликтни ситуации, че направил забележка
на Д. и Д. още първия път, когато Д. вдигнал Д. на ръце, а после и втора забележка, когато
двамата ученици се боричкали в центъра на залата, че извикал Д. и И. при себе си и им
направил остра забележка, че след края на часа потърсил Д. и го намерил на двора и го
изпратил при медицинската сестра в училищния кабинет. Твърденията на ищеца в
писмените обяснения били в пълно противоречие с констатациите на комисията въз основа
на записа от видео наблюдението в залата и писмените обяснения на учениците в класа,
поради което ответникът ги възприемал, на първо място, като недобросъвестно оправдание
от страна на ищеца, на второ място, като опит работодателя да бил заблуден, а на трето
място - като пълна липса на самокритичност от страна на ищеца към собственото му
поведение по време на часа и липса на реална оценка от страна на преподавателя към
създалата се ситуация в часа - предпоставка за нараняване на учениците. При определяне на
вида на дисциплинарното наказание - предупреждение за уволнение, били взети предвид
тежестта на нарушението - пълно неизпълнение на задълженията на учителя по време на
целия учебен час, обстоятелствата, при които било извършено, създаващи предпоставка за
сериозни наранявания на ученици от класа и опасност за живота и здравето им, настъпилите
вредни последици за здравето на ученика Д. К. - травма, наложила хоспитализиране и
домашно лечение, както и поведението на служителя, изразяващо се в опит да заблуди
работодателя чрез невярно отразяване на фактическите обстоятелства в писмените
обяснения по чл.193, ал.1 от КТ, липсата на самокритичност у ищеца и реална оценка на
опасностите за здравето и живота на учениците поради неспазване правилата за провеждане
на учебния час от последния, липсата на обективни причини за неизпълнение на служебните
задължения на ищеца и смекчаващи отговорността му обстоятелства. Тежестта на
наложеното наказание съответствала на тежестта на дисциплинарното нарушение. Поради
гореизложеното наложеното на ищеца дисциплинарно наказание било законосъобразно,
предявеният иск бил неоснователен и следвало да бъде отхвърлен като такъв. Ответникът
претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на
страните, намери за установено следното.
По делото не е спорно, че ищецът работи в ответното училище по трудово
правоотношение на длъжността „Старши учител по физическо възпитание и спорт”. Със
Заповед № 542/31.03.2023 г. на директора на ПРОФЕСИОНАЛНА ГИМНАЗИЯ ПО
МЕХАНОТЕХНИКА И ТРАНСПОРТ „Н. Й. ВАПЦАРОВ“, гр. Стара Загора на ищеца е
наложено дисциплинарно наказание “предупреждение за уволнение” за допуснати
6
нарушения на трудовата дисциплина по чл.187, ал.1, т.3 и т.10 и чл.188, т.2 от КТ.
В исковата молба не се съдържат оплаквания за нарушаване на императивните
процедурни изисквания по чл.193 от КТ при налагане на дисциплинарното наказание
досежно искането но обяснения и спазването на преклузивните срокове за наказване. По
делото са представени писмени обяснения от ищеца от 06.03.2023 г., които са
изключително подробни и от които става ясно, че ищецът е запознат детайлно с
разследваните от работодателя нарушения на трудовата дисциплина. В самите обяснения е
отразено, че са поискани от работодателя със Заповед № 452/01.03.2023 г., която не е
представена по делото. Следва обаче да се отбележи, че според трайната практика на ВКС
искането и вземането на устни или писмени обяснения от работника не е подчинено на
никакви формални изисквания, като е достатъчно работникът да е разполагал с възможност
да даде обясненията си, след като се е ориентирал в обстоятелствата. В искането си за
обяснения работодателят не е длъжен да посочи всички обективни и субективни елементи
на изпълнителното деяние. Както в искането на обяснения, така и в заповедта за налагане на
дисциплинарното наказание е достатъчно нарушението на трудовата дисциплина да бъде
посочено по разбираем за работника начин. /в този смисъл е Решение № 60159 от 11.06.2021
г. по гр. д. № 3927/2020 г. на ВКС, 4-то гр. отделение и цитираните в него Решение №
722/2011г. по гр.д. № 518/2009г. ІV г.о. ВКС, Решение № 68/2014г. по гр.д. № 3145/2013г. ІV
г.о. ВКС, Решение № 270/2013г. по гр.д. № 1328/2012г. ІV г.о. ВКС и др./. В случая от
съдържанието на писмените обяснения на ищеца става ясно, че същият е разбрал какви
обстоятелства подлежат изясняване /същите са предмет и на издадената заповед за налагане
на дисциплинарно наказание/, поради което следва да се приеме, че преди налагане на
наказанието субектът на дисциплинарна власт е поискал обяснения от ищеца за
нарушенията, посочени в атакуваната заповед, като е спазен и двумесечният преклузивен
срок от открИ.е на нарушението, установен в чл.194, ал.1 от КТ.
Ищецът е навел доводи за немотивираност на заповедта съобразно изискването на
чл.195 КТ /сочи се, че мотивите не са достатъчно ясни/, които съдът намира за
неоснователни, тъй като в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание работодателят
е посочил фактическите и правните основания за налагане на наказанието. Работодателят е
изложил достатъчно пълно описание на признаците на извършените от ищеца
дисциплинарни нарушения. В решение № 379 от 24.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 410/2009
г., IV г. о., ГК се приема, че задължението по чл. 195, ал. 1 КТ за мотивиране за заповедта за
уволнение е въведено с оглед изискването на чл. 189, ал. 2 КТ за еднократност на
наказанието, с оглед съобразяване на сроковете по чл. 194 КТ и възможността на наказания
работник за защита в хода на съдебното производство. Когато изложените мотиви са
достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, както е в разглеждания случай,
заповедта отговаря на чл. 195, ал. 1 КТ.
С оглед констатираната липса на нарушения на императивните процедурни
изисквания при налагане на дисциплинарното наказание спорът относно
законосъобразността на наказанието следва да бъде разгледан по същество. Именно до
7
законосъобразността на уволнението по същество се отнасят и оплакванията на ищеца –
твърди се, че същият не е извършил нарушенията, за които е санкциониран с наказание
“предупреждение уволнение”, и се излагат доводи за несъответствие между наложеното
наказание и тежестта на нарушенията на трудовата дисциплина, посочени в атакуваната
заповед.
По делото е представена Докладна записка № 1110/24.03.2023 г. на комисия,
назначена със Заповед № 488/13.03.2023 г. на директора на ответното училище, в която
подробно, по часове и минути, са отразени действията на ищеца в часа по физическо
възпитание и спорт на 10а клас на 01.03.2023 г. Посоченият протокол се основава на
възприятията на комисията от изготвен видеозапис, който също е приобщен към делото и
възпроизведен в с.з. на 19.10.2023 г.
За изясняване на обстоятелствата по делото са разпитани свидетелите И. Т. Т., Д. С.
С., Д. Н. К. и Д. Т. Ж..
Свидетелят Т. сочи, че учи в Професионална гимназия по механотехника и транспорт
в 11-ти „А“ клас. Миналата година бил в 10 „А“ клас и негов съученик бил Д. К.. На
01.03.2023г. влезли в час по физическо възпитание и започнали да тренират. Не им било
прочетено какво да правят в час и къде да си оставят раниците, якетата и телефоните. Д. С.
и Д. К. започнали да се закачат. Д. С. хванал на ръце Д. и се приближили към свидетеля,
който бил на лежанката. Докато Д. идвал към него, свидетелят ритнал Д. в горна лява част
на корема. След това Д. С. и Д. К. почнали да се боричкат на земята. След боричкането Д.
паднал на колене и никой не се притекъл да му окаже помощ. Ищецът стоял в дясната част
на стаята и го подминал един-два пъти и след това Т. /техен бивш съученик/ взел Д. и
отишли до медицинската сестра. Сочи, че знаели, че трябва да си оставят телефоните на
плот в залата за тренировка, но не го правели. Чантите и якетата ги оставяли на пейките.
Имало отделна зала, където били закачалките, на които трябвало да си оставят дрехите. В
часа имало ученици, които играли на телефоните си. Учителят направил само една
забележка. В началото на часа учителят не им направил разпределение на уредите, а всеки
тренирал, където пожелае. Свидетелят бил облечен с дънки, т.е. влязъл в час с облеклото, с
което бил през деня.
Свидетелят Д. С. С. също учел в Механотехникума в гр.Стара Загора в 10 „А“ клас
през миналата учебна година. Били съученици с Д. К.. В началото на втория срок влезли в
часа по физическо възпитание, като някои седнали на скамейката, а други почнали да
тренират на уред, който са си избрали. С М. започнали да се закачат приятелски, били на
скамейката. Свидетелят го вдигнал и го повел към средата на стаята. Оттам отишъл до
лежанката и съученикът му И. ударил М. с крак в областта на кръста. При влизане в час
учителят не им казал кой на какъв уред да отиде. Едни били със спортни облекла, други - с
официални. Чантите и якетата били по скамейките. На половината ученици телефоните били
у тях, някои ги използвали и си играели. Знаел, че трябвало да оставят дрехите и телефоните
в отделна стая. Твърди, че през този час учителят не е правил забележка, че някой е
използвал телефон. Имало ученици, които се борели, имало хора, които се боксирали, без да
8
си нанасят удари, и не била направена забележка от учителя. Учителят бил в дъното на
залата и не обръщал особено внимание на учениците. Сочи, че не им е правен инструктаж
преди инцидента, но са се подписвали на такъв. Свидетелят не го прочел, а само го е
подписал.
Свидетелят Д. Н. К. учи в Механотехникума в гр. Стара Загора и през миналата
учебна година е бил в 10-ти клас. Не си спомня дали точната дата е била 01.03.2023г., но в
началото на часа по физическо седнал на пейка, а другите почнали да тренират. Д. дошъл
при него и започнали да се лигавят и дразнят. След това се преместил на другата пейка, той
пак дошъл и свидетелят отново се махнал. След това почнали да се лигавят по-сериозно и да
се въргалят по земята. Оттам Д. го вдигнал на ръце и го занесъл към И., който тренирал в
момента. И. го ритнал в левия бъбрек и след това с Д. продължили да се мятат. След това
усетил малко по-силна болка и казал на Д. да спре. Спрели и свидетелят се свил на земята,
защото му причерняло. Някакво момче дошло при него и свидетелят му казал, че се чувства
много зле и отива до тоалетна. Седял известно време в тоалетната, изплакнал си лицето, пил
вода и излязъл навън. След това един служител от училището дошъл да го пита как е и го
изпратил при медицинската сестра. Тя го изпратила в болницата за изследвания. С Б.И. –
учител по практика - отишли в болницата, където престоял една седмица. Сочи, че като
влезли в часа по физическо, учителят само казал да си съблекат якетата и всеки да почне да
си тренира. Свидетелят имал в себе си телефон, имало и други хора с телефони. Имало
правила къде да си оставят дрехите и телефоните, но учениците не ги спазвали. До
физкултурния салон имало една стаичка, в която трябвало да си оставят чантите, телефоните
и якетата. Докато бил в болницата, ответникът му звънял, за да го пита как е, но в училище
на двора не е идвал да го види.
Свидетелката Д. Т. Ж. работи в Професионална гимназия по механотехника и
транспорт “Н.Й.Вапцаров“ гр. Стара Загора от 12 години на длъжност „медицински
специалист“. На 01.03. след края на третия час Д. К. бил доведен при нея от Т. М. - негов
съученик от 10 „А“ клас. Д. бил пребледнял и се превивал от болка. Прегледала го и видяла,
че мястото в поясната област е зачервено и преценила, че най-вероятно има вътрешно
увреждане заради силната болка, от която се оплаквал. Дала му обезболяващо „аналгин“,
след което се обадила на директора. Взели решение Д. да бъде транспортиран със служебен
автомобил до спешен център. Присъствали, докато бил диагностициран и приет в
болницата. Б.И., учител в гимназията, го транспортирал в спешен център и останал с него до
приемането му.
В процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание в шест пункта са
описани извършени от ищеца дисциплинарни нарушения, квалифицирани от работодателя
като неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологичните
правила и на трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в
правилника за вътрешния трудов ред или определени при възникването на трудовото
правоотношение.
9
Първото визирано в атакуваната заповед нарушение на трудовата дисциплина се
изразява в това, че ищецът е допуснал учениците да влязат във фитнес залата без спортен
екип, с връхни дрехи, чанти и телефони - нарушение на Глава първа, Раздел II, буква “Е“, т.5
от Правилник за осигуряване на безопасни условия на възпитание, обучение и труд в
ПГМТТ “Н. Вапцаров“ за учебната 2022/2023 г. и чл.135, ал.1, т.12 от Правилника за
дейността на гимназията за уч. 2022/2023 г. Съгласно първата цитирана разпоредба, преди да
започне часът по ФВС, всички ученици оставят връхните си дрехи, чанти, телефони в
съблекалнята към фитнеса и със спортен екип влизат във фитнес залата. Разделът, в който е
поместена разпоредбата, е озаглавен „Задължения на учителя по физическо възпитание и
спорт за осигуряване безопасност на учениците по време на час“, което означава, че
Правилникът урежда не само определени задължения на учениците, но и задължение на
учителя по ФВС да осигури изпълнението на тези задължения. Според втората цитирана
разпоредба учениците имат задължение да не използват мобилните си телефони по време на
учебните часове.
От показанията на свидетелите И. Т. Т., Д. С. С. и Д. Н. К. се установява, че
учениците са били наясно, че е следвало да оставят връхните си дрехи и чанти в
съблекалнята, а телефоните – на плот в залата. Въпреки това, в часа по ФВС на 01.03.2023 г.
част от учениците са влезли във фитнес залата, където се провеждат учебните занятия, без
спортен екип, с връхни дрехи, чанти и телефони. Част от учениците са използвали
телефоните си по време на часа. Ищецът не е предприел действия, с които да обезпечи
спазването на горепосочените изисквания на Правилника за осигуряване на безопасни
условия на възпитание, обучение и труд в ПГМТТ “Н.Вапцаров“ за учебната 2022/2023 г. и
Правилника за дейността на ПГМТТ “Н.Вапцаров“ за уч. 2022/2023 г. Бездействието на
ищеца в тази насока се потвърждава и от представения по делото видеозапис на учебния час
по физическо възпитание и спорт на 01.03.2023 г.
При така установените обстоятелства съдът намира, че на 01.03.2023 г. ищецът не е
изпълнил трудовото си задължение да осигури изпълнението на следните задължения на
учениците: преди да започне часът по ФВС, да оставят връхните си дрехи, чанти, телефони в
съблекалнята към фитнеса, и да със спортен екип във фитнес залата.
Следващото нарушение, описано в заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание, се свежда до това, че в началото на часа ищецът не е провел инструктаж на
учениците за тренировка на уредите - неспазване на Глава първа, Раздел II, буква “Е“, т.6 от
Правилник за осигуряване на безопасни условия на възпитание, обучение и труд в ПГМТТ
“Н. Вапцаров“. Посочената разпоредба установява задължение на учителя по физическо
възпитание и спорт в началото на часа да проведе инструктаж на учениците при тренировка
на уредите.
Никой от разпитаните по делото свидетели И. Т. Т., Д. С. С. и Д. Н. К. не сочи в
началото на часа да им е бил проведен инструктаж от страна на учителя за безопасното
използване на уредите във фитнес залата. Видеозаписът също не показва действия на ищеца,
които могат да бъдат квалифицирани като изпълнение на това задължение. По делото е
10
представен Инструктаж за провеждане на часовете по физическо възпитание и спорт за
първи и втори срок на учебната 2022/2023 г., подписан от учениците от Ха клас. Този
инструктаж е проведен еднократно и не удовлетворява изискванията на Глава първа, Раздел
II, буква “Е“, т.6 от Правилника за осигуряване на безопасни условия на възпитание,
обучение и труд в ПГМТТ “Н. Вапцаров“ за инструктиране на учениците относно
безопасността им преди конкретния учебен час на 01.03.2023 г., още повече, че същият не
съдържа и конкретни указания относно безопасното боравене с уредите във фитнес залата.
Предвид изложеното съдът намира, че ищецът не е изпълнил трудовото си
задължение в началото на часа на 01.03.2023 г. да проведе инструктаж на учениците при
тренировка на уредите.
Третото визирано от работодателя в атакуваната заповед дисциплинарно нарушение
се изразява в това, че ищецът не е извършил разпределение на учениците по уредите за
тренировка и не е контролирал спазването на това разпределение - неспазване на Глава
първа, Раздел II, буква“Е“, т.6 от Правилник за осигуряване на безопасни условия на
възпитание, обучение и труд в ПГМТТ “Н.Вапцаров“, във връзка с чл.27, ал.1, т. 14 от
Правилника за вътрешния трудов ред. Първата цитирана разпоредба урежда задължение на
учителя по физическо възпитание и спорт в началото на часа да направи разпределение на
учениците по уредите. Правилникът за вътрешния трудов ред не е представен по делото в
неговата цялост, поради което не може да се установи съдържанието на посочения чл.27,
ал.1, т.14.
По делото са налице съвпадащи показания на свидетелите И. Т. Т., Д. С. С. и Д. Н. К.
за това, че в началото на часа по ФВС на 01.03.2023 г. ищецът не е указал на всеки от
учениците на кой уред да тренира. Това се потвърждава и от видеозаписа на часа по ФВС, от
който е видно, че само някои от учениците ползват уреди, а останалите изобщо не тренират
въпреки наличието на свободни уреди.
С оглед на това съдът намира за доказано, че ищецът не е изпълнил трудовото си
задължение в началото на часа на 01.03.2023 г. да направи разпределение на учениците по
уредите.
Четвъртото посочено в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание нарушение
се изразява в това, че ищецът не е осъществил контрол на учениците, които не тренират и
трябва да са седнали по скамейките - неспазване на Глава първа, Раздел II, буква“Е“, т.7 от
Правилник за осигуряване на безопасни условия на възпитание, обучение и труд в ПГМТТ
“Н.Вапцаров“. Цитираната разпоредба урежда задължение на учителя по физическо
възпитание и спорт да следи за учениците, които в момента не тренират и няма свободни
уреди за тях, да са седнали на скамейките и спазват реда във фитнеса.
От показанията на свидетелите И. Т. Т., Д. С. С. и Д. Н. К. става ясно, че
нетрениращите ученици на скамейките са се боричкали или са играели на телефоните си. От
записа на часа по ФВС на 01.03.2023 г. също е видно, че има множество нетрениращи
ученици, които не са седнали по скамейките и си говорят. Някои седналите по скамейките
ползват телефони, а други си разменят удари или се боричкат.
11
При тези обстоятелства съдът намира, че ищецът не е изпълнил трудовото си
задължение в часа по физическо възпитание и спорт на 01.03.2023 г. да осъществи контрол
на учениците, които не тренират и трябва да са седнали по скамейките.
Петото нарушение според атакуваната заповед е, че ищецът не се е намесил навреме
и не е прекратил възникналото по време на часа съприкосновение между няколко ученици с
цел предотвратяване на инцидент и опазване на тяхното здраве, което е довело до травма на
ученика Д. К. - неспазване на Раздел II, т. 14 “Опазване на живота и здравето на децата и
учениците, включително и по време на организираните допълнителни дейности или
занимания по интереси“ от Длъжностна характеристика на старши учителя. По делото е
представена цитираната длъжностна характеристика и същата съдържа соченото в
атакуваната заповед задължение на ищеца.
От показанията на свидетелите И. Т. Т., Д. С. С. и Д. Н. К. се установява, че по време
на часа по ФВС на 01.03.2023 г. Д. и Д. започнали да се боричкат на пейката. Д. вдигнал Д.
на ръце и го понесъл към средата на залата. Продължили да се боричкат, след което Д.
понесъл Д. към лежанката, където се намирал И.. Последният ритнал с крак Д. в областта на
корема, в левия бъбрек. Д. и Д. продължили да се боричкат на пода, след което Д. усетил
силна болка в корема.
От приложените към делото материали по досъдебно производство № 1959-зм-
183/2023 г. по описа на Първо РУ на МВР – Стара Загора се е установява, че вследствие на
горепосочения удар Д. С. С. е претърпял травма на коремни органи без открита рана на
корема с хематом на левия бъбрек, възстановителният период от която е бил 14 дни.
От представения по делото видеозапис на часа по ФВС на 01.03.2023 г. се
установява, че стълкновението между учениците Д., Д. и И. продължава няколко минути,
през които ищецът не предприема никакви действия за преустановяването му. Действията на
посочените ученици, освен че не съответстват на изискуемото поведение в час, са и
потенциално опасни за увреждане на здравето им. Ищецът в качеството си на учител,
комуто е възложено да опазва живота и здравето на учениците, е бил длъжен и е могъл
своевременно да оцени тази опасност и да вземе мерки за прекратяване на възникналото
стълкновение, за да не се стигне до увреждане здравето на ученика Д. С. С..
Следователно от доказателствата по делото се установява, че ищецът не е изпълнил
трудовото си задължение в часа по физическо възпитание и спорт на 01.03.2023 г. да опазва
живота и здравето на учениците.
Последното нарушение, предмет на атакуваната заповед, е освобождаването на
учениците четири минути преди края на часа, в 10:31 ч. - неспазване на Седмично
разписание за втори учебен срок на учебната 2022/2023г. и чл.14, ал.5, т.1 от Правилника за
вътрешния трудов ред. Посочената норма от Правилника урежда 45-минутна
продължителност на часовете по теория. Визираното в заповедта разписание не е
представено по делото, като от докладна записка № 1110/24.03.2023 г. може да се заключи,
че на 01.03.2023 г. часът по физическо възпитание и спорт на 10а клас е трябвало за започне
12
в 9,50 ч. и да продължи до 10,35 ч.
От представения по делото видеозапис на часа по ФВС на 01.03.2023 г. е видно, че
учителят и част от учениците влизат във фитнес залата в 10,48 часа и всички напускат залата
в 11,31 ч. Независимо от разминаването в часа, което според ответната страна се дължи на
въвеждането на лятното часово време, продължителността на учебния час от 45 минути не е
спазена.
Ето защо съдът приема за установено и неизпълнение от страна на ищеца на
трудовото му задължение за провеждане на учебен час с 45-минутна продължителност на
01.03.2023 г.
Така от съвкупната преценка на събраните по делото писмени, гласни и веществени
доказателствени средства съдът намира за установено, че ищецът е извършил описаните в
Заповед № 542/31.03.2023 г. на директора на ответното училище шест нарушения на
трудовата дисциплина. Всички нарушения са извършени чрез бездействие и попадат в
хипотезите на чл.187, ал.1, т.3 и 10 от КТ - неизпълнение на възложената работа, неспазване
на техническите и технологичните правила, неизпълнение на трудови задължения,
предвидени правилника за вътрешния трудов ред или определени при възникването на
трудовото правоотношение. Тежестта на доказаните нарушения съответства на наложеното
наказание, поради което наказанието удовлетворява изискването за справедливост. Налице
са няколко доказани акта на пълно неизпълнение на трудовите задължение на ищеца, което
само по себе си обуславя налагане на дисциплинарно наказание, по-тежко от най лекото
наказание „забележка“. Освен това бездействието на ищеца по т.5 от заповедта е довело до
значителни вредни последици, изразяващи се увреждане здравето на ученик, като с оглед на
този резултат наказанието „предупреждение за уволнение“ адекватно отговаря на тежестта
на нарушението.
Ето защо съдът счита, че атакуваната Заповед № 542/31.03.2023 г. на директора на
ПРОФЕСИОНАЛНА ГИМНАЗИЯ ПО МЕХАНОТЕХНИКА И ТРАНСПОРТ „Н. Й.
ВАПЦАРОВ“, гр. Стара Загора, с която на ищеца е било наложено дисциплинарно
наказание “предупреждение уволнение”, е законосъобразна. Поради това предявеният иск за
отмяната й се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
На основание чл.78, ал.3 ГПК следва да бъде осъден ищецът да заплати на ответника
направените по делото разноски, представляващи адвокатско възнаграждение. Съдът намира
за основателно искането на ищеца за намаляване поради прекомерност на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на ответника, тъй като същото не е
съобразено с фактическата и правна сложност на делото. По делото липсват процесуални
усложнения с оглед предмета или страните, поради което възнаграждението следва да бъде
намалено до минималния размер от 1000 лева съобразно чл.7, ал.1, т.4 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горните мотиви, съдът
13
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. М. Ч. от гр.Стара Загора, .......... против
ПРОФЕСИОНАЛНА ГИМНАЗИЯ ПО МЕХАНОТЕХНИКА И ТРАНСПОРТ „Н. Й.
ВАПЦАРОВ“, гр. Стара Загора, бул. „Генерал Столетов“ 183, ЕИК *********,
представлявана от Стоян Митев Колев, иск за отмяна на дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение”, наложено със Заповед № 542/31.03.2023 г. на директора на
ПРОФЕСИОНАЛНА ГИМНАЗИЯ ПО МЕХАНОТЕХНИКА И ТРАНСПОРТ „Н. Й.
ВАПЦАРОВ“, гр. Стара Загора, като неоснователен.
ОСЪЖДА С. М. Ч. от гр.Стара Загора, ... да заплати на ПРОФЕСИОНАЛНА
ГИМНАЗИЯ ПО МЕХАНОТЕХНИКА И ТРАНСПОРТ „Н. Й. ВАПЦАРОВ“, гр. Стара
Загора, бул. „Генерал Столетов“ 183, ЕИК *********, представлявана от Стоян Митев
Колев, сумата 1000 лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
14