Решение по дело №381/2022 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 877
Дата: 14 юни 2022 г. (в сила от 14 юни 2022 г.)
Съдия: Ася Събева
Дело: 20221000500381
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 10 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 877
гр. София, 14.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева

Кристина Филипова
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20221000500381 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 265426 от 14.08.2021г. постановено по гр.д. № 5152/20г. по описа на
СГС, ГО, 15 състав, е частично уважен иск с правно основание чл.432 КЗ вр.чл.52 ЗЗД,
като ЗД „Бул Инс“ АД, са осъдени да заплатят на А. Р. И., ЕГН **********, действаща чрез
законен представител Ю. В. Д., ЕГН **********, сумата от 3750 лв. обезщетение за
причинени неимуществени вреди, както и сумата 10,50 лв. обезщетение за имуществени
вреди - закупуване на медицинско изделие митела, настъпили в резултат от ПТП от
28.06.2018 г. по вина на водача на л.а. “Пежо” с per. № ********, ведно със законната лихва
върху главниците, считано от 16.04.2020г. до окончателното им изплащане и сумата от 5.50
лв. разноски.
Със същото решение е отхвърлен искът за неимуществените вреди за разликата над
3750 лв. до пълния размер на претендираното обезщетение от 35 000 лв., както и за
имуществени за разликата над 10.50 лв. до 42 лв., като неоснователни в тази част.
Присъдени са разноски, като ЗД „Бул Инс“ АД са осъдени да платят в полза на на
адв. М. Н. Т. от САК на основание чл. 38 ЗАдв. сумата от 208,73 лв. с ДДС - адвокатско
възнаграждение за първоинстанционното разглеждане на делото, а в полза на СГС на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 149,92 лв. - д.т. и разноски.
По компенсация А. Р. И., ЕГН **********, действаща чрез родител и законен
1
представител Ю. В. Д., ЕГН **********, е осъдена да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК
********* на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 2267,28 лв. - разноски за
първоинстанционното разглеждане на делото.
С определение от 22.12.2021г. без уважение е оставена молба на А. Р. И. за
изменение на решение № 265426/14.08.2021 г. в частта за разноските по чл. 248 ГПК.
В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от
ищцата по делото.
Жалбоподателят-ищец А. Р. И., ЕГН **********, действаща чрез майка и
законен представител Ю. В. Д., ЕГН **********, оспорва решението в неговата
отхвърлителна част за разликата над 3750 лв. до 35 000 лв. неимуществени вреди и над 10.50
лв. до 42 лв. имуществени и моли съда да го отмени и уважи претенцията в пълен размер.
Изтъква факта, че от процесното ПТП са й причинени следните травматични увреждания:
политравматична увреда причинила не само фрактура на ключица, но и контузии на глава и
торс, както и разкъсно- контузна рана на главата в слепоочна област, причинили
допълнителни болки и страдания. СГС не е съобразил, че едновременното засягане на
доминантен горен крайник, торс и глава в съвкупното си проявление е довело до страдания,
надвишаващи обичайните, ако увредите са по отделно. Не е отчел, че ограниченията в
движението на детето са наложили да бъде обслужвано от външен за семейството човек, а
именно св.У. К.. Съдът не е съобразил, отражението на увредата върху общото състояние на
детето, невъзможността му да заспи, неспокойния сън, паническото състояние, което я
обземало от превозни средства. При определяне на справедлив размер на обезщетение СГС
не е отчел и оценил и промяната в начина живот на пострадалото лице, тъй като след
инцидента ищцата в продължение на три месеца не е могла пълноценно да ползва дясната
си ръка. В заключение, при определяне на размера на обезвредата, съдът не е отчел, че едно
дете, макар и невръстно и поначало зависимо от помощта на родителите си, ненадейно и
неочаквано коренно е променило живота си за значителен период, като е понесло
интензивни и продължителни физически болки, не само лишили го от функционалността на
доминантен горен крайник, но и от възможността да се движи свободно, да играе, да се
обслужва.
На второ място посочва, че решението е неправилно и необосновано в частта, в която
съдът е приложил разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД, приемайки за доказано съпричиняване на
вредите от страна на пострадалото лице в степен на 75%. На първо място, в производството
не се установява пълно и главно типа на обезопасителната система, която е ползвала А.И..
Изводите на вещите лица, в насока, че системата е била детска седалка, не детско столче се
извеждат от познанията им за конкретни модели с подлакътници, а не на изискванията,
заложени в закона. На следващо място, дори да се приеме, че обезопасителната система не е
била тип „детско столче“, автомобилът, в който е пътувала А.И., управляван, е категория М1
според класификацията в чл.149 ал.1 т. 2, б. "а" ЗДвП (превозни средство с не повече от 8
места за сядане). По делото не се установява този л.а. да е бил оборудван със система за
обезопасяване по смисъла на чл.137в, ал. 2 ЗДвП, при липсата на която детето, е пътувало на
2
задната дясна седалка, при всички случаи с поставен предпазен колан в съответствие с
изискването на чл.137в ал.3 ЗДвП, поради което и не би могло да се приеме съпричиняване.
Изискването за осигуряването на системата за обезопасяване на превозваното дете е за
водача на превозното средство, при нарушаването на което съгласно чл.183, ал. 4, т. 10
ЗДвП той носи административно-наказателна отговорност. Следователно водачът,
превозвайки малолетното си дете, без да използва евентуално подходящата система за
обезопасяване на деца, включваща специално детско столче с подлакътници, съобразена с
възрастта, теглото и ръста на детето, нарушава установеното в закона изискване за неговото
обезопасяване. Спазването на изискването за оборудване на автомобила със система за
обезопасяване включва и задължение на водача при пътуване да осигури ползването на тази
система - да монтира или да следи за правилната експлоатация на системата, според
специфичните изисквания на видовете системи; да постави или да се убеди, че детето е
поставено правилно в системата ("детското столче"), включително дали предпазните колани
са закопчани. Тези изисквания за обезопасяване са израз на вменената на водача завишена
грижа, която той трябва да полага при управление на МПС, когато в него пътува дете под
определената в закона възраст и ръст, която има по-голяма значимост над общото
задължение на всеки родител да упражнява надзор над малолетното си дете. Следователно
неосигуряването на подходяща обезопасителна система на детето, пътувало в л.а.„Пежо“, е
резултат на противоправното поведение на водача, деликтната отговорност на който е
застрахована при ответника. Неизпълнението на това негово, установено от закона
задължение, се явява част от цялостното му виновно противоправно поведение, довело до
увреждането на ищцата, поради което и извода на съда за принос на пострадалото дете се
явява неоснователен. В този смисъл / Решение на ВКС № 44 от 23.06.2020г. по т. д. №
1879/2019 г., I т. о./. Предвид изложеното, редукцията от 75% приложена към определеното
застрахователно обезщетение е неправилна и решението в тази част, подлежи на отмяна на
самостоятелно основание. Претендира разноски.
Въззиваемата страна ЗД „Бул Инс“ АД оспорва жалбата и моли съда да потвърди
решението като правилно и законосъобразно. Посочва, че от приетата и неоспорена СМЕ и
от разпита на вещото лице се установява, че по кожната повърхност на главата, гръдния
кош, както и горните крайници не се установяват видими цикатрикси и келоиди от стари
травматични увреди. Зоните на двете клавикули са симетрични двустранно, без наличие на
проминиращи подутини и палпируеми формации. Няма видими данни за хилотрофия на
мускулите на десния горен крайник. Мускулната сила и захват са запазени и симетрични на
тези на здравия ляв горен крайник. Активните и пасивни движения в дясната раменна става
са безболезнени и в пълен обем спрямо нормата. Липсват клинични данни за оток, сетивни и
циркулаторни смущения в дисталните отдели на десния горен крайник на ищцата. Налице са
рентгенови данни за пълна консолидация на фрактурата на дясната клавикула със завършен
процес на ремоделиране на костта и без наличие на екзуберантен калус в зоната на
счупването (т.е. образуване на нова кост в излишък). Според експерта по отношение на
локалния статус, свързан с процесната фрактура на дясната ключица и мекотъканните
3
наранявания, изразяващи се в разкъсно-коитузна, рана в дясна темпорална (слепоочна)
област на главата, контузия на главата и контузия на торса, е налице пълно зарастване на
счупването и възстановяване на останалите травматични увреждания. Според експертите,
ако ищцата е седяла в детско столче, а не в детска седалка, би могло да се стигне само
до контузия на гръдния кош, фрактури на ребра и евентуална фрактура на ключицата,
но в този случай ангулацията на фрагментите ще бъде с връх насочен каудално (т.е.
надолу), тъй като тялото осъществява постъпателно движение напред и нагоре в
момента на настъпване на ПТП, а поставеният в областта на ключицата предпазен
колан го дърпа назад и надолу. Същевременно обаче се установява нарушение на
правилото на чл.137 б.Б ЗДвП за ползване на нормативноустановена система за
обезопасяване, съответна на възрастта и теглото на детето. Към датата на процесния
инцидент ищцата е била на 5-годишна възраст при предполагаемо тегло в границите между
19-23,6 кг. и ръст под 150 см, следователно тя е трябвало да ползва обезопасителна система
тип II или тип III - детско столче. Като несъответни на приетия от експертите механизъм на
ПТП, съдът не кредитира показанията на св.И. в частта, в която сочи детето да е било
поставено в система за обезопасяване тип детско столче, а не тип, седалка. Експертите са
категорични, че в тази хипотеза е изключено получаването на фрактура на ключица и
разкъсно-контузна рана в дясната темпорална област на главата на ищцата. Претендира
разноски.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като
разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.432 ал.1 КЗ
вр.чл.45 и чл.52 ЗЗД.
Ищцата А. Р. И., действаща чрез законен представител Ю. В. Д., твърди на
28.06.2018г. в гр. София, на ул. „Бистришко шосе“ в района между с. Железница и с.
Бистрица, да е пострадала като пътник на задна дясна седалка при ПТП, реализирано от
водача на л.а. „Пежо“ с per. № ********, който е самокатастрофирал. В резултат на пътния
инцидент получила увреждания: фрактура на дясна ключица, открита рана на глава,
контузия на главата и контузия на торса. Крайникът бил имобилизиран с поставена митела
за период от 30 дни. Посочва, че горният десен крайник е с намалена хватателна функция и
сетивност. След инцидента се разстройвала и започвала да плаче. Не можела да спи, да се
храни нормално, да се облича сама. Ограниченията във физическата активност се отразили
негативно върху емоционалното й състояние. Продължава да изпитва болки при промяна на
времето. За лечението си направила разходи в размер на 42 лв. - митела (дезо). Към датата
на процесния инцидент ответното дружество е било застраховател на гражданската
отговорност на водача на л.а. „Пежо“ с per. № ********. Претендира обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в размер на 35000 лв., както и имуществени вреди в
размер на 42 лв., ведно със законната лихва върху сумите считано от 16.04.2019 г. до
окончателното им изплащане.
4
Ответникът ЗД „Бул инс“ АД оспорва предявеният иск. Посочва, че не са представени
доказателства за механизма на ПТП. Релевира възражение, че ищцата е съпричинила
вредоносния резултат, пътувайки без поставен предпазен колан и без правилно поставено
закрепено детско столче, съобразно изискванията на чл.1376 ЗДвП. Оспорва причинените
телесни увреждания да са довели до болки и страдания в твърдян от ищцата интензитет и
обем. Претендираното обезщетение за неимуществени вреди намира за прекомерно.
Претендират разноски.
От фактическа страна се установява, че на 28.06.2018г. ищцата А. /на 5г./ е
претърпяла ПТП на ул. „Бистришко шосе“ в района между с. Железница и с. Бистрица като
пътник на задна дясна седалка в л.а. „Пежо“ с per. № ******** с водач Р. И. /неин баща/,
който автомобил самокатастрофирал, след аквапланинг /по негови обяснения/.
От заключението на депозираната на л.84 от делото авто-техническа
експертиза, кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от
страните, се установява, че няма данни за технически причини за настъпване на
произшествието. Причина за настъпване на произшествието е т.нар. явление „аквапланинг“.
Това е възникване на хидродинамичен клин в основата на контакта между гумата на
автомобила и пътната настилка. Това създава пълна или частична загуба на сцепление,
предизвикано от наличие на воден слой, отделящ гумата на автомобила от пътната
повърхност. От техническа гледна точка причина за възникване на аквапланинга е
невъзможността на колелото да отстрани водата ефективно от мястото на контакт с пътната
настилка. Колкото по-голям е водният слой и по- малка е дълбочината на протектора на
гумата - толкова по-голяма е вероятността от аквапланинг. В тази хипотеза превозното
средство става неуправляемо и продължава движението си в посоката преди началото
на аквапланинга и по тази причина автомобилът, при ляв завой, е продължил
движението си вдясно и е паднал вдясно от пътя.
В о.с.з. експертът уточнява, че по делото няма констативен протокол за ПТП,
фотоалбум, няма описание на мястото на пътния инцидент, какви са били гумите на
автомобила, с какъв грайфер и колко напомпани. Скоростта е само един от факторите за
настъпване на аквапланинга. При скорост до 15 км/ч е много по-малко вероятно да настъпи.
От значение са дълбочината на протектора на автомобилната гума, доколко е напомпана,
колко остър е завоя, колко дълбока е локвата, през която се преминава. Минималната
скорост, при която би настъпил е 35-40 км. Според експерта, ако водачът на автомобила е
карал със скорост 35-40 км/ч. най- вероятно този аквапланинг не би настъпил.
Подчертава, че за настъпване на това явление най-вероятно скоростта на водача е
била над 40 км/ч.
За установяване механизма на ПТП по делото са събрани гласни доказателства чрез
разпит на св.Р. А. И. - баща на ищцата и деликвент. Твърди, че е управлявал л.а. „Пежо“.
Времето било дъждовно - валял много силен дъжд, течели реки. При пътуване от с.
Железница към с. Бистрица автомобилът поднесъл в локва, която се била образувала от
дъжда на цялото платно на участъка, в който пътят завивал наляво. В този участък пътят бил
с по една лента за движение в посока. В този момент се движел със скорост от 40 км/ч.
опитал да натисне спирачки, но автомобилът поднесъл още повече. Тогава навил волана
наляво, но автомобилът поднесъл надясно и така паднал в дерето. Колата не се превъртяла,
ударила се челно в дърво от страната на шофьора. В този момент дъщеря му А. седяла на
задна дясна седалка в детско столче с поставен предпазен колан.
Съдът кредитира показанията на този свидетел при условията на чл.172 ГПК, тъй
като е не само баща на ищцата, но и виновен за инцидента, поради което и крайно
заинтересован от изхода на производството. Затова не кредитира показанията в частта им
сочеща правилно поставено детско столче и закопчан колан.
От заключението на депозираната на л.63 от делото съдебно-медицинска
експертиза, кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от
5
страните, се установява, че на детето са причинени следните травматични увреждания:
фрактура на дясната клавикула (ключица), разкъсно-контузна рана в дясна
темпорална (слепоочна) област на главата, контузия на главата и контузия на торса.
Фрактурите на ключицата при деца под 12-годишна възраст се лекуват основно
консервативно чрез мека имобилизираща превръзка тип „осморка“ или митела. Пълната
активност, включвайки и спортни занимания, се възстановява след третия месец от
настъпване на фрактурата. Няма приложени медицински документи за настъпили
усложнения или проблеми, съпътстващи лечебния процес. Периодът на възстановяване на
останалите увреди - разкъсно-контузната рана в десния слепоочен дял и контузията на
главата, както и контузията на торса, е в рамките на 14 до 21 дни. При извършен личен
преглед не се установяват видими цикатрикси и келоиди от стари травматични увреди. Няма
видими данни за хипотрофия на мускулите на десния горен крайник. Мускулната сила и
захват са запазени и симетрични на тези на здравия ляв горен крайник. Активните и пасивни
движения в дясната раменна става са безболезнени и в пълен обем спрямо нормата. Налице
са рентгенови данни за пълна консолидация на фрактурата на дясната клавикула със
завършен процес на ремоделиране на костта и без наличие на екзуберантен калус в зоната
на счупването (т.е. образуване на нова кост в излишък).
Според д-р К. според нормите на СЗО може да се предположи, че към датата на
процесното ПТП ищцата е била с тегло в границите между 19 и 23,6 килограма. Наличието
на контузия на гръдния кош и фрактура на дясната ключица, според експерта, говорят ясно,
че ищцата е била с правилно поставен обезопасителен колан, седяла на детска седалка за лек
автомобил, а не на детско столче към момента на процесното ПТП. При инцидента тялото на
ищцата е осъществило рязко движение напред, при което е било ограничено от поставения
предпазен колан в резултат на което е възникнала контузията на гръдния кош. На следващия
етап тялото на пострадалата се е изместило на дясно, при което се е реализирал ударът на
дясното рамо във вътрешната повърхност на задната дясна врата на лекия автомобил. При
този директен удар е настъпила фрактурата на дясната клавикула. Порядъкът на
възникване на травмите, както и тяхната локализация, говорят, че ищцата е била
позиционирана в детска седалка за автомобил, а не в детско столче. Детското столче е
снабдено с дълбока облегалка за главата и странични протектори, които обезопасяват
областта на главата, раменете и бедрата на детето. Наличието на тези предпазни средства
със сигурност би могло да ограничи и предотврати някои от увредите, получени от
ищцата - фрактурата на ключицата и травмите на главата. Поради тяхната липса при
детската седалка директният механизъм на възникване на тези увреждания не е можело да
бъде избегнат. Наличието на контузия на гръдния кош говори недвусмислено, че ищцата е
била с поставен предпазен колан по време на инцидента. Тази травма е една от т.нар.
„коланни травми“.
С оглед установените травми съдът е направил извод, че детето е пътувало
необезопасено в детско столче, като вместо това е била в детска седалка с поставен колан.
Най-вероятно, травмите в областта на главата и ключицата не биха се получили, в случай,
че е била обезопасен в детско столче. Затова правилно е прието наличието на
съпричиняване от страна на пострадалата, за което не се изисква вина.
От заключението на депозираната на л.87 от делото комплексна авто-
техническа и съдебно-медицинска експертиза, кредитирано от съда като обективно и
компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че травмите говорят
недвусмислено за директен механизъм на получаване на увредите. Експертите посочват с
категоричност, че ако ищцата е седяла в детско столче, снабдено с дълбока облегалка за
главата и странични протектори, които обезопасяват областта на главата, раменете и бедрата
на детето, което е било фиксирано с куки и изофикс за седалката на колата и е била здраво
фиксирана с колани, както се твърди в свидетелските показания, това означава, че тя
отвсякъде е била изолирана и обезопасена, което изключва възможността за странично
движение на тялото, а оттам и за реализиране на страничен удар на рамото и главата, в
резултат на който са възникнали процесните увреди. По тази причина констатират
противоречие между показанията на св.Р. И. и възможния механизъм за получаване на
фрактурата и контузията при ищцата. Според експертите, ако ищцата е седяла в детско
столче, а не в детска седалка, би могло да се стигне само до контузия на гръдния кош,
6
фрактури на ребра и евентуална фрактура на ключицата.
По делото са събрани гласни доказателствени средства в о.с.з. на 28.05.2021г. -
разпит на св.К. /гледачка на двете деца/, чийто показания съдът кредитира при
условията на чл.172 ГПК, тъй като работи при и е пряко зависима от семейството на
пострадалата. Същата твърди, че видяла ищцата в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД.
Детето пищяло поради прорезните рани на главата. След изписването свидетелката живеела
в дома на ищцата 10-12 дни, тъй като в резултат на инцидента майката също претърпяла
телесни увреди, а бащата не можел да ходи, поради счупен прешлен и гръбнак. Затова
свидетелката се грижела за децата А. и В. (близначки). Нощем те се въртели, трудно спели.
А. се оплаквала от болки и посочвала дясното рамо. Изпадала в странни състояния на
паника, особено ако трябвало да се придвижва с кола. Свидетелката й помагала да се облича
и съблича. Продължила да изпитва ужас от превозни средства. В часовете по физическо
възпитание се оплаквала от преумора.
САС не кредитира показанията в частта, описваща продължаваща болка на ищцата
при преумора и в часовете по физическо възпитание. В тази част показанията противоречат
на изводите на в.л. д-р К. и са алогични спрямо обема на причинените травми.
С оглед гореизложеното и при съвкупен анализ на събраните писмени и гласни
доказателствени средства настоящата съдебна инстанция намира за основателно
възражението за съпричиняване, изразяващо в непоставяне на детето в детско столче,
което със сигурност би могло да ограничи и предотврати някои от увредите, получени
от ищцата - фрактурата на ключицата и травмите на главата.
От представената молба до ответника се установява, че ищцата е сезирала
застрахователя за изплащане на обезщетение от процесното ПТП на 16.01.2020г./л.7/
Няма новопредставени доказателства пред настоящата инстанция.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна:
Съгласно чл. 432 ал.1 КЗ “Увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко от застрахователя.” чл.432 ал.1 КЗ предоставя право на
увредения, спрямо който застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко от
застрахователя. За да се породи това право следва да бъдат изпълнени изискванията на
нормата на чл. 380 КЗ, а именно отправена писмена претенция до застрахователя по риска
„ГО" и изтичане на срока за окончателно произнасяне от страна на застрахователя, визиран
в разпоредбата на чл.496 ал.1 КЗ - 3 месеца, считано от предявяване на претенцията пред
застрахователя. В настоящото производство са ангажирани доказателства за заявена писмена
претенция пред застрахователя - ответник на 16.01.2020г. като към датата на заявяване на
иска в съда срокът, посочен в чл. 496 ал.1 от КЗ е изтекъл т.е. заявените искове са
процесуално допустими.
По силата на сключения договор, застрахователят се задължава да покрие в
границите на застрахователната сума отговорността на застрахования за причинените от
него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване,
вината на причинителя, както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по
застраховката "Гражданска отговорност", са безспорно установени.
Установи се, че ищцата е пострадала при пътен инцидент, представляващ резултат от
противоправно и виновно /по презумпция от чл. 45, ал. 2 ЗЗД/ поведение на баща й, който е
нарушил правилата за движение по пътищата, като не се е съобразил с атмосферните
7
условия - обилен дъжд, избраната скорост на движение и навлизането в ляв завой, при което
най-вероятно /но не и сигурно/, поради аквапланинг, е загубил контрол над управляваното
от него МПС и е самокатастрофирал - паднал в дере и се ударил в крайпътно дърво.
На второ място, това противоправно и виновно поведение се намира в пряка
причинна връзка с претърпените от ищцата травми, наложили разходване на парични
средства за лечение и обусловили временно влошаване на здравето, съпътствано с болки и
страдания.
САС споделя извода на първа инстанция, че независимо дали пострадалият е
малолетен, има вина за съпричиняването, тъй като прилагането на нормата на чл.51 ал.2 ЗЗД, не е
обусловено от наличието/липсата на вина на пострадалия. Вината на пострадалото лице не е елемент от
фактическия състав на чл.51 ал.2 ЗЗД и с оглед на това способността на пострадалия да действа разумно и да
предвижда евентуалните негативни последици от своите действия или бездействия е ирелевантна към
прилагането на института на съпричиняването.
Безспорно е налице нарушение на правилото на чл.137б ЗДвП за ползване на
нормативно-установена система за обезопасяване, съответна на възрастта и теглото на
детето. Към датата на ПТП ищцата е била на 5-годишна възраст при предполагаемо тегло в
границите между 19-23,6 кг. и ръст под 150 см., следователно тя е трябвало да ползва
обезопасителна система тип II или тип III - детско столче. Същата категорично не е била в
детско столче, а само в седалка с поставен колан. Експертите са категорични, че в тази
хипотеза е изключено получаването на фрактура на ключица и разкъсно-контузна рана в
дясната темпорална област на главата на ищцата. Съдът отчита изводите на вещите лица, че
настъпилите най-значими по интензитет и тежест увреждания: фрактура на ключица, както
и разкъсно- контузна рана в дясната темпорална област на главата на ищцата не биха се
получили при използване на обезопасителна система детско столче, съответна на възрастта,
теглото и ръста на ищцата.
Ето защо отчитайки изключителното значение на факта на нарушението за
настъпване на вредоносния резултат СГС е определил принос на пострадалата на 75
%. САС намира, че този процент не е съответен на нарушението и следва да бъде
редуциран до 1/3.
Гореизложените правни констатации обосновават извода за наличието на
предпоставките на чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД по отношение на причинителя на вредата, а
именно: вреди, виновно противоправно деяние от страна на причинителя на вредата,
причинна връзка между това деяние и част от причинените вреди. При това положение
ищцата има правото да получи обезщетение за причинените вреди - неимуществени и
имуществени .
Досежно размера на обезщетението, съдът съобрази следните обстоятелства:
От изложеното по-горе, както и предвид факта, че пострадалият е дете /на 5 години/
към датата на ПТП през 2018г., че с поред приетото по делото заключение на назначената СМЕ,
лечебният и възстановителен период е около 3 м., че са причинени една средна и две леки телесни повреди, а
именно: фрактура на дясната клавикула (ключица), разкъсно-контузна рана в дясна
темпорална (слепоочна) област на главата, контузия на главата и контузия на торса. Общият
възстановителен период е бил до 3 месеца. Избраното лечение по отношение на фрактурата
е консервативно. По отношение на контузията на главата и на торса, както и на
констатираните разкъсно-контузни рани възстановителният период е до 21 дни. Няма
загрозяващи белези. Фрактурата е зарастнала и движенията на рамото са възстановени в
пълен обем. Не се установява извън периода на лечение инцидентът да е засегнал ищцата в
психичен план, извън естествените негативни емоционални реакции по повод
преживяването на събитието, които са обичайни за всеки човек.
8
С оглед горното съдът намира, че обезщетението за неимуществени вреди, в присъдения размер от
15 000лв. за ПТП през 2018г. е адекватно и справедливо. От него следва да се приспаднат 1/3 съпричиняване и
така остават дължими 10 000 лв.
С оглед гореизложеното и при частично несъвпадане изводите на първа и настоящата
инстанции решението следва да бъде отменено в обжалваната отхвърлителна част - за
разликата над 3750 лв. до 10 000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на
поканата 16.01.2020г., а не от 16.04.2020г. Доколкото по отношение на лихвите няма
депозирана жалба, в тази част решението е влязло в сила. Аналогично имуществените вреди
от 42 лв. следва да се редуцират до 14 лв. ведно със законните последици.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Обжалваем интерес от 26 282 лв., като жалбата е частично основателна, до 6250 лв.
На осн.чл.78 ал.1 ГПК въззиваемата страна дължи в полза на жалбоподателката
направените пред въззивна инстанция разноски, в размер на 25 лв. платена д.т., от които
дължими са само 5 лв.
Ответникът следва да заплати на адв. М.Н.-Т. от САК възнаграждение по реда на
чл.38, ал.2 ЗАдв. - в размер на 996 лв. с оглед уважената част от жалбата.
По компенсация жалбоподателката дължи в полза на въззиваемата страна
направените разноски, които са общо 2360 лв. платен адв.хонорар, съгласно списък по чл.80
ГПК. Направено е възражение за прекомерност, което съдът намира за неоснователно
предвид отхвърлената част от жалбата. Затова в полза на застрахователя се дължат разноски
в размер на 1800 лв. с оглед отхвърлената част от жалбата.
Разноските, присъдени от първа инстанция, следва да бъдат преизчислени,
както следва:
С определение от 24.08.2020г. ищцата е частично освободен от заплащане на д.т. и
разноски. На основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищцата 50 лв. - д.т.
за първоинстанционното разглеждане на делото, от които дължими са само 14 лв.
Ответникът следва да заплати на адв. М.Н.-Т. от САК възнаграждение по реда на
чл.38, ал.2 ЗАдв. - в размер на 996 лв. вместо присъдените 208,73 лв. с ДДС.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК съобразно отхвърлената част от исковете /25 000 лв./
ищецът следва да заплати в полза на ответника разноски, при съобразяване на възражението
за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което САС намира за неоснователно, тъй
като с оглед механизма на ПТП, вината на бащата на пострадалата и най-вече направените
разходи за лечение от 42 лв., които са предмет на производството, вкл. пред въззивна
инстанция. Затова възражението следва да бъде оставено без уважение. При общ размер на
направени от ответника разноски в размер на 3100 лв., от които съобразно отхвърлената
част от исковете, остават дължими само 2215 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответното дружество дължи заплащане на държавна
такса в размер на 400 лв. вместо посочените от СГС, както и разноски за вещи лица в размер
на 450 лв. платени от бюджета на съда.
9
Воден от горното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът

РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 265426 от 14.08.2021г. постановено по гр.д. № 5152/20г. по
описа на СГС, ГО, 15 състав В ЧАСТТА, с която е отхвърлен иска за неимуществени вреди
за разликата над 3750 лв. до 10 000 лв., както и иска за имуществени вреди за разликата над
10.50 лв. до 14 лв., д.т. и разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, съдебен адрес: гр. София, бул, Джеймс
Баучер 87, ет.2 ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА А. Р. И. ЕГН **********, чрез законния й
представител Ю. В. Д. ЕГН ********** гр.***, кв.***, ул.***, № **, чрез адв. М.Н. - Т. от
САК, съдебен адрес; гр.София, ул. „Славянска“ № 29, ет.3, разликата над 3750 лв.,/три
хиляди седемстотин и петдесет лева/ до 10 000 лв./десет хиляди лева/, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, както и разликата над 10,50 лв./десет лева
и петдесет стотинки/ до 14 лв./четиринадесет лева/, представляваща обезщетение за
имуществени вреди - направени разходи, настъпили в резултат от ПТП от 28.06.2018 г. по
вина на водача на л.а. “Пежо” с per. № ********, ведно със законната лихва върху
главниците, считано от 16.01.2020г. до окончателното им изплащане, както и сумата от
общо 19 лв./деветнадесет лева/ направени разноски.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана отхвърлителна част.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, съдебен адрес: гр. София, бул, Джеймс
Баучер 87, ет.2 ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА адв. М.Н. - Т. от САК, съдебен адрес; гр.София,
ул. „Славянска“ № 29, ет.3, сумата от 996 лв. /деветстотин деветдесет и шест лева/
адв.хонорар с вкл.ДДС за оказано безплатно процесуално представителство пред първа
инстанция, както и сумата от 996 лв. /деветстотин деветдесет и шест лева/ адв.хонорар с
вкл.ДДС за оказано безплатно процесуално представителство пред въззивна инстанция.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, съдебен адрес: гр. София, бул, Джеймс
Баучер 87, ет.2 ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА САС сумата от 400 лв./четиристотин лева/ д.т. на
осн.чл.78 ал.6 ГПК и 450 лв./четиристотин и петдесет лева/ депозит за в.л.
ОСЪЖДА А. Р. И. ЕГН **********, чрез законния й представител Ю. В. Д. ЕГН
********** гр.***, кв.***, ул.***, № **, чрез адв. М.Н. - Т. от САК, съдебен адрес;
гр.София, ул. „Славянска“ № 29, ет.3, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА ЗД „БУЛ ИНС" АД, ЕИК
*********, съдебен адрес: гр. София, бул, Джеймс Баучер 87, ет.2, сумата от 1800 лв./хиляда
и осемстотин лева/ направени разноски пред въззивна инстанция на осн.чл.78 ал.3 ГПК,
както и сумата от 2215 лв./две хиляди двеста и петнадесет лева/ направени разноски пред
първа инстанция с оглед отхвърлената част от исковете.
В осъдителната част - до 3750 лв. за неимуществени вреди и до 10.50 лв. за
имуществени, решението като необжалвано е влязло в сила.
10
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните с
касационна жалба пред ВКС.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11