ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 189
гр. Пазарджик, 17.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на седемнадесети
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Венцислав Г. Петров
като разгледа докладваното от Венцислав Г. Петров Търговско дело №
20225200900015 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 374 от ГПК.
Образувано е по подадена искова молба вх. № 7469/31.08.2018 г., уточнена с
молба вх. № 3209/18.05.2022 г. от Г. Ф. – гр. С., ул. „Г. И.“ № **, със съдебен адрес: гр.
П., ул. „Ш. С.“ № **, вх. **, ет. **, ап. ** – адв. М., срещу П. А.. Ш., ЕГН **********,
с адрес: гр. Р., ул. „П. И. Т.“ № **, за заплащане на сумата от 50 433.87 лева,
представляваща сбор от всички изплатени от фонда обезщетения на пострадалите лица
Х. И. Т. и И. М. К. по щета № *** г. и щета № *** г., образувани във връзка с
настъпило ПТП от *** г. по вина на водача на л. а. О. А., рег. № *** П.Ш., което той
противозаконно отнел от владението на С. Д. М., без съгласието на собственика на
автомобила - Д. С. М., ведно със законната лихва от предявяване на иска до
окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 288, ал. 12 вр. ал. 1, т. 2, б. „г“ от
КЗ (отм.).
С исковата молба и уточнителната молба вх. № 3209 от 18.05.2022 г. ищецът е
направил искане за приемане на представени писмени доказателства, за изискване по
реда на чл. 186 от ГПК на гр. д. № 2167/2014 г. и гр. д. № 10539/2015 г. и двете на СГС,
ведно с в. гр. д. № 3971/2016 г. и в. гр. д. № 4720/2017 г. и двете на САС, с отбелязване
за влизането им в сила.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника Н.. Няма доказателствени искания.
След връчване на уточнителната молба вх. № 3209/18.05.2022 г., с която
претенцията на ищеца се конкретизира като такава по чл. 288, ал. 12 вр. чл. 288, ал. 1,
т. 2, б. „г“ от КЗ (отм), не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.
По допустимостта на производството:
Легитимацията на страните съответства на твърденията на ищеца за изплащане
1
на обезщетение и разходи на увредените лица и встъпване в правата им срещу
делинквента. Съдът приема, че регресното право се урежда от закона, действувал към
момента на неговото възникване, а това е датата на настъпване на застрахователното
събитие по риска „гражданска отговорност“. Моментът на плащането на
обезщетението на третите лица определя не възникването, а изискуемостта на
регресното притежание. Доколкото риска е настъпил на 08.10.2011 г., по време на
действие на отменения КЗ (2006 г.), именно той е законът в широк смисъл на
понятието, на основата на който следва да се разгледа настоящия иск.
Сезиран е родовокомпетентният съд – чл. 104, т. 4 от ГПК.
По доказателствата:
Съдът намира, че доказателственото искане за приемане на представени с
исковата молба и допълнителната искова молба писмени доказателства е основателно,
поради което същите следва да бъдат приобщени към доказателствения материал по
делото.
Основателно е доказателственото искане за изискване на основание чл. 186 от
ГПК на гр. д. № 2167/2014 г. и гр. д. № 10539/2015 г. и двете на СГС, ведно с в. гр. д. №
3971/2016 г. и в. гр. д. № 4720/2017 г. и двете на САС, с отбелязване за влизането в
сила на съдебните решения.
Съдът намира, че с оглед обемния материал и образуваните искови и
изпълнително дела, следва служебно да назначи съдебносчетоводна експертиза, която
да установи действителния размер на изплатените суми, в случай на доказване на иска
в своето основание (чл. 162 от ГПК).
На основание чл. 374, ал. 2 от ГПК производството по делото следва да бъде
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните, на
които да се връчи препис от настоящото определение.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ предявен иск от Г. Ф. – гр. С., ул. „Г. И.“ № **,
със съдебен адрес: гр. П., ул. „Ш. С.“ № **, вх. ** ет. **, ап. ** – адв. М., срещу П. А..
Ш., ЕГН **********, с адрес: гр. Р., ул. „П. И. Т.“ № **, с правно основание чл. 288,
ал. 12 вр. ал. 1, т. 2, б. „г“ от КЗ (отм.).
ОБЯВЯВА на страните следния ПРОЕКТ за УСТЕН ДОКЛАД:
Предявен е иск от Г. Ф. – гр. С., ул. „Г. И.“ № **, ет. **, чрез юрисконсулт Т. М.,
срещу П. А.. Ш., ЕГН **********, с адрес: гр. Р., ул. „П. И. Т.“ № **, за заплащане на
сумата от 50 433.87 лева, представляваща сбор от всички изплатени от фонда
2
обезщетения на пострадалите лица Х. И. Т. и И. М. К. по щета № *** г. и щета № ***
г., образувани във връзка с настъпило ПТП от ***г. по вина на водача на л. а. О. А.,
рег. № *** П.Ш., което той противозаконно отнел от владението на С. Д. М., без
съгласието на собственика на автомобила - Д. С. М., ведно със законната лихва от
предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 288, ал.
12 вр. ал. 1, т. 2, б. „г“ от КЗ (отм.).
Предявеният иск се основава на следните фактически твърдения:
В исковата молба, уточнена основно с молба вх. № 3209/18.05.2022 г. се твърди,
че при ПТП, настъпило на *** г., около *** часа, на третокласен път между градовете
Р. и К. ответникът Ш., при управление на л. а. О. А., рег. № ***, след употреба на
алкохол, при скорост около 112 км/ч, губи контрол над МПС и преминава в насрещната
лента за движение, навлиза в затревена площ, където лявото предно колело се удря в
отрязано дърво, а след това и във второ препятствия, при което автомобилът се обръща
по таван. Пострадали са пътуващите в автомобила Х. И. Т. и И. М. К.. Вината на
водача Ш. е доказана по образуваното НОХД № 85/2012 г. на РС - Велинград, като
било установено, че ответникът противозаконно отнел процесния лек автомобил от
владението на С. Д. М., без съгласието на собственика на автомобила - Д. С. М., на
основание чл. 346 от НК. Пострадалите от инцидента Х. Т. и И. К. са претендирали от
фонда обезщетения за претърпените от тях неимуществени вреди, на основание чл.
288, ал. 1, т. 2, б. „г“ от КЗ (отм.). Тъй като определеното обезщетение не ги
удовлетворявало, те депозирали искове срещу фонда, по които били образувани гр. д.
№ 2167/2014 г. и гр. д. № 10539/2015 г. и двете по описа на СГС, а П.Ш. участвал като
подпомагаща страна на Гаранционния фонд. Исковете били уважени, в резултат на
което ищецът е изплатил обезщетения в размер на 50 433.87 лева, от които по водените
от Х. Т. исково производство и изпълнително дело № 3864/2017 г. на ЧСИ М. П., рег.
№ *** от КЧСИ, общо 43 097.86 лева, в т. ч. и таксата платена по сметка на СГС в
размер от 960 лева, а по водените от И. К. искови производства сумата от 7 336.01
лева (в действителност се твърди да е платена само сумата от 6 100.24 лева, доколкото
от първоначалните 7 336.01 лева фондът е прихванал 1 235.77 лева, дължими от К.; в
откритото съдебно заседание ще се уточни сборът на претендираната сума).
Въпреки отправената покана, ответникът Ш. не възстановил платените от фонда на
пострадалите лица суми. Изрично се твърди, че на основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „г“
от КЗ (отм.) Гаранционният фонд е бил осъден по всяко от делата, образувани от
пострадалите Т. и К., да заплати обезщетения, предвид това, че пътнотранспортното
произшествие е настъпило на територията на Република България, на територията на
друга държава членка или на територията на трета държава, чието национално бюро на
застрахователите е страна по Многостранното споразумение, и е причинено от
моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република
България и владението върху което е било отнето чрез кражба, грабеж или
3
престъпление по чл. 346 от НК. Аргументира се, че съгласно чл. 288, ал. 12 от КЗ (отм.),
след изплащане на обезщетението по ал. 1 и 2 фондът встъпва в правата на увреденото
лице до размера на платеното обезщетение и лихви, както и разходите за определянето
и изплащането му. В конкретния случай разноските за определянето на
застрахователните обезщетения са били определени по съдебен ред и те са част от
обичайните разноски, които по силата на закона са част от регресната претенция на
Гаранционния фонд. Цитира се и решение № 24/30.03.2022 г. на ВКС по т. д. №
255/2021 г. на ТО. Моли се за уважаване на иска за възстановяване на платеното, на
основание чл. 288, ал. 12 от КЗ (отм.). Претендират се и разноските по делото, като се
сочи и банкова сметка: **********, с титуляр: Г. Ф..
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът П.Ш., чрез адв. К. от АК - П., е
подал отговор на исковата молба, като заявява, че към датата на ПТП л. а. О. А.,
собственост на Д. М. имал валидна застраховка „ГО“ при З. Л. и.АД, поради което
искът се явява неоснователен. Още повече, към датата на ПТП-то пострадалите лица са
заявили с нарочни нотариално заверени декларации, че нямат претенции към Ш.. Моли
за отхвърляне на иска с присъждане на направените разноски.
След връчване на уточнителната молба вх. № 3209/18.05.2022 г., с която
претенцията на ищеца се конкретизира като такава по чл. 288, ал. 12 вр. ал. 1, т. 2, б.
„г“ от КЗ (отм), не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.
В срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК ищецът Г. Ф. е подал допълнителна искова
молба, като е посочил, че липсват твърдяните нотариално заверени декларации, още
повече, че приема, че е недопустимо да бъде направен предварителен отказ от права.
Ответникът е бил трето лице - помагач по образувените дела от пострадалите лица,
поради което е обвързан изцяло от мотивите на съдебните актове на СГС и САС.
Предвид направеното оспорване от ответника, липсват безспорни и ненуждаещи
се от доказване обстоятелства.
ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ в процеса се разпределя съобразно
правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да
докаже положителните твърдения за факти, от които черпи изгодни за себе си правни
последици и на които основава исканията и възраженията си, а конкретно:
В производството по иск по чл. 288, ал. 12 вр. ал. 1, т. 2, б. „г“ от КЗ (отм.) върху
ищеца лежи доказателствената тежест да установи: настъпване на процесното ПТП,
реализирано по вина на ответника, управлявал МПС след противозаконно отнемане на
същото по чл. 346 от НК; настъпилите от ПТП неимуществени вреди на третите лица;
изплащане на обезщетение за тези вреди на увредените и направените разходи по чл.
288, ал. 8 от КЗ (отм.).
Ответникът установява възраженията си, от които черпи изгодни за себе си
правни последици и на които основава исканията и възраженията си.
4
ПРИЕМА и ПРИЛАГА представените с исковата молба надлежно заверени по
реда на чл. 183 ГПК копия на документи като писмени доказателства по делото.
ДА СЕ ИЗИСКАТ на основание чл. 186 от ГПК гр. д. № 2167/2014 г. и гр. д. №
10539/2015 г. и двете на СГС, ведно с в. гр. д. № 3971/2016 г. и в. гр. д. № 4720/2017 г. и
двете на САС, с отбелязване за влизането в сила на съдебните решения.
ДОПУСКА съдебносчетоводна експертиза, по която вещото лице след
запознаване с документите по делото, да отговори на следните въпроси:
Изплатена ли е от ищеца, кога и в полза на кого сума в размер на 50 433.87 лева,
какво включва същата (като вещото лице следва да опише каква част представлява
обезщетение за неимуществени, евентуално имуществени вреди, каква част разходи -
какви и т. н.?
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за депозит и разноски на вещото лице в размер на
300 лева, вносими от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Л. Н. А., което да се уведоми за задачата след
внасяне на депозита от страната, на осн. чл. 160, ал. 2 ГПК.
УКАЗВА на ответника, на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК, че не представя
доказателства за твърдяните нотариално заверени декларация от пострадалите лица.
НАСРОЧВА разглеждане на делото в открито съдебно заседание на 02.09.2022
г. от 9.45 ч., за която дата и час да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
5