РЕШЕНИЕ
№ 14101
гр. София, 18.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Д. ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от Д. ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело №
20221110169378 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.55, ал. 1, пр. I, алт. пр. пр. III,
и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от А. Б. К. срещу Е. Г. С., П. П. С. и Г. П. С. за заплащане от всеки
един на сумата 6333,33 лева - главница, представляваща част от платена на 07.08.2019 г.
сума от общо 20,000 хил. лв. на наследодателя им П. Е. С., ведно със законна лихва от датата
на подаване на искова молба, и сумата 1836,67 лева - мораторна лихва за периода
12.02.2020-21.12.2022 г. В искова молба са изложени фактически твърдения, че
наследодателят на ответниците и ищеца през 2019 г. преговаряли за закупуването на
недвижим имот – апартамент № 19-мезонет, с адрес ***********. По отношение на вещта
имало учредена договорна ипотека и възбрана от третото лице и предишен собственик на
имота В.Б.Б. в полза на "А.Б.Б." АД. Наследодателят П. С. придобил вземането на банката с
договор от 22.03.2018 г. Цената, за която преговаряли, и условията, при които да се извърши
продажбата на имота била П. С. да прехвърли възмездно на ищеца, чрез договор за цесия и
вземанията, които е придобил от банката по отношение на длъжника Велева, вкл. по изп.д.
№802/2017 г. на ЧСИ с рег. №839 на КЧСИ, и по този начин да прехвърли правото на
собственост и погаси паричното задължение на ищеца за плащане на продажната цена.
Твърди се, че на 07.08.2019 г. ищецът заплатил по банков път на П. С. сумата 20 хил.лв. в
знак на сериозните намерения за купуване на имота. Преговорите между страните са
преустановени поради поставяне на различни и несигурни условия за продажбата и договора
за цесия от П. С.. В началото на 2020 г. ищецът поискал да сключат предварителен договор,
но неуспешно. Поради това на 07.02.2020 г. ищецът писмено поканил наследодателят на
ответниците да върне преведената по-рано сума от 20 хил.лв., което не е сторено в срок.
Ищецът намира, че сумата е недължимо платена/получена предвид липсата на сключен
договор и предявява исковата претенция и претендира обезщетение за забава по чл. 86 от
ЗЗД. Пояснява, че между страните е постановено влязло в сила съдебно решение, съгласно
което е уважен частичен иск на ищеца за сумата 1000 лв. от общото вземане за 20 хил.лв., а в
настоящия процес предявява разликата. Претендира съдебни разноски.
1
Ответниците оспорват исковете. Поддържат, че с плащане на сумата 20 хил.лв.
ищецът доброволно е погасил част от чуждо задължение- на В.В., което последната имала
към техния наследодател по изп. дело, в качеството му на взискател и цесионер; и в тази
връзка оспорват, че сумата касае сключване на договор за продажба на имот
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото
доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 ГПК, по свое
убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори, че П. Е. С. е починал на 17.08.2021 г. и оставил наследници по закон -
ответниците Е. Г. С. – съпруга, и П. П. С. и Г. П. С. – деца, които по правилата на чл. 5 и сл.
от Закона за наследството са универсални правоприемници на неговите права и задължения,
поради което за спорното материално право отговарят при равни квоти.
Видно от Решение №20007613/11.01.2021 г. по гр.дело 28141/2020 г. по описа на
СРС, влязло в законна сила на 21.07.2022 г., съдът осъжда П. Е. С. да заплати на А. Б. К.
сумата 1000,00 лв., частичен иск от общо 20000,00 лв., представляваща платена част от
продажна цена за закупуване на апартамент № 19-мезонет, с адрес ***********, ведно със
законната лихва от 01.07.2020г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 55,
ал. 1 от ЗЗД.
По арг. от чл. 298, ал. 1 от ГПК, обективните предели на силата на пресъдено нещо са
очертани чрез същите белези, с които си служи законът и при индивидуализиране
на спорното право - чрез основанието и петитума на иска. Петитумът определя вида и размера на
търсената защита. Чрез тези индивидуализиращи белези на спорното право, които определят и
предмета на спора, става ясно, че силата на пресъдено нещо обхваща предмета на спора и е
средство за неговото разрешаване. Тя превръща спорното правно положение в безспорно и това
съдебно установяване следва да бъде зачетено при евентуалните бъдещи спорове.
Според задължителните за съдилищата разяснения по приложението на закона,
дадени с т. 2 от Тълкувателно решение № 3/2019 г. по т.д. №3/2016 г. на ВКС, установените
с решение по предявен частичен иск общи правопораждащи факти на спорното право се
ползват със сила на пресъдено нещо при предявен в друг исков процес иск за разликата до
заявения пълен размер на вземането, произтичащо от същото право. При уважаване на
предявен частичен иск, както с Решението №20007613/11.01.2021 г. по гр.дело 28141/2020 г.
по описа на СРС, обективните предели на силата на пресъдено нещо обхващат основанието
на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти /юридическите факти,
от които правоотношението произтича/, страните по материалното правоотношение и
съдържанието му до признатия размер на спорното субективно материално право. Поради
това, че общите правопораждащи юридически факти са едни и същи, както за частичния иск,
така и за иска за останалата част от вземането, те се ползват от последиците на силата на
пресъдено нещо при разглеждане на иска за останалата част от вземането, респ. са
задължителни за съда на основание чл. 297 от ГПК. В случаите, когато предмет на
последващия иск за съдебна защита е разликата -остатъка от вземането, се касае до същото
субективно материално право, същото вземане, но в останалия незаявен с предявения по-
рано частичен иск обем. По двата иска се претендира едно и също вземане, но в различен
обем, различни части. Предвид правоустановяващото и преклудиращото действие на силата
на пресъдено нещо е недопустимо в последващия исков процес за остатъка от вземането да
се спори относно основанието на вземането и правната му квалификация. Приема се, че след
като със силата на съдебното решение веднъж е установено, че правоотношението, въз
основа на което се претендира непогасено парично вземане, е възникнало валидно, поради
което частичният иск е уважен, то е недопустимо в последващ исков процес за разликата до
пълния размер на вземането да се пререшава въпросът дали същото правоотношение е
възникнало, нито каква е правната му квалификация. При предявен иск за разликата
над присъденото по частичния иск, ищецът не може да се ползва от
формираната сила на пресъдено нещо само по отношение размера на вземането. Ето защо са
релевантни единствено правопогасяващи възражения на ответника за останалата част от
вземането- дали правото на парично вземане съществува в този размер. Поради това е
2
допустимо за разликата, която не е била предявена с първоначалния иск, да релевира
възражения, че вземането е погасено по давност, чрез плащане, прихващане или по друг
начин. Настоящият правен спор е именно по предявен иск за разликата над вече присъдения
размер по разгледания частичен иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД по гр. дело №28141/2020 г. по
описа на СРС, като е налице пълно покритие в юридическите факти, от които ищецът
извежда материалното право. Предвид задължителните указания по ТР №3/2016 г. на
ОСГТК на ВКС, страните и настоящият състав на съда са обвързани от
правоустановяващото и преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо за
правопораждащите спорното право факти и е недопустимо в настоящия исков процес за
остатъка от вземането да се спори относно основанието на вземането, а именно настъпило е
имуществено разместване между ищеца и наследодателя на ответниците, като последният е
получил сумата 20000,00 лева, представляваща платена част от продажна цена за закупуване
на апартамент № 19-мезонет, с адрес ***********, и получената сума е недължимо платена,
с оглед на преустановяване на преддоговорни отношения поради отпаднал правен интерес
от по-нататъшно договаряне. За установяване на спорното субективно материално право над
признатия размер с влязлото в сила решение по частичния иск по делото са ангажирани
доказателства, които доказват претенцията на ищеца, а именно, че е превел на П. С. сумата
за общо претендираното парично вземане. До края на съдебното дирене ответната страна не
твърди и не доказва правопогасяващо спорното право по размер възражение. Ето защо
исковата претенция за главници се явява основателна. Търсеното парично задължение за
главница е дължимо и изискуемо, и като законна последица от това се дължи поисканата
законна мораторна лихва от датата на подаване на искова молба -21.12.2022 г., до
окончателното изплащане на вземането.
Съгласно чл. 86, ал.1 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За да възникне
спорното материално право за парично вземане по така предявения акцесорен иск в
доказателствена тежест на ищеца е да установи наличието на изискуем главен дълг,
изпадане на ответника в забава при уговорен срок, а при липса на такъв покана за плащане,
получена от ответника – по арг. чл. 84, ал. 2 от ЗЗД.
От Покана с изх. №26/07.02.2020 г., неоспорена от страните, се установява, че
ищецът е отправил писмено изявление до наследодателя на ответниците за връщане на
процесната сума, в срок от три дни от получаване на поканата, вкл. е предупреден, че
ищецът може да се възползва от правото да претендира законна лихва върху сумата при
забавено изпълнение. Поканата за плащане е връчена надлежно на 08.02.2020 г. чрез
пълнолетен от домашните – съпругата на длъжника и ответник Е. С.. Обстоятелството, че
паричното задължение за главница е изпълнено, съобразно поканата, подлежи на пълно и
главно доказване от ответниците по правилата на чл. 154 ГПК. Съгласно чл. 77 ЗЗД, при
изпълнението длъжникът може да поиска от кредитора разписка, за да се снабди с писмено
доказателство, установяващо точното и добросъвестно изпълнение на своето правно
задължение. Този правнорелевантен факт не се установи от ответната страна до края на
съдебно дирене, поради което за съдът се явява ненастъпил, а това обуславя и правния
извод, че ответната страна е в темпорално неизпълнение на задължението за връщане на
процесната сума и се счита в забава от 12.02.2020 г; ищецът има право на обезщетение за
тази забава, което възлиза в размер на законната лихва за забава върху претендираната
главница от 6333,33 лв. от всеки ответник, която за периода 12.02.2020-20.12.2022 г. е в
размер на сумата 1835,05 лв., определен от съда по реда на чл. 162 от ГПК след прилагане
на служебен лихвен калкулатор; за които период и размер иска по чл. 86, ал.1 от ЗЗД
подлежи на уважение, а в останалата част отхвърлен. За периода 21.12.2022-21.12.2022 г.
искът по чл. 86, ал.1 от ЗЗД е неоснователен, тъй като за него е поискана и се присъжда
законна мораторна лихва. Противното би довело до неоснователно обогатяване, като за един
същ период да се пресъди два пъти паричното вземане. В този смисъл мораторната лихва е
следвало да се заяви до деня, вкл., предхождащ датата на подаване на искова молба.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на
3
съдебни разноски, съразмерно на уважената част от иска, за платена държавна такса –
сумата 980,19 лв. или спрямо всеки ответник 326,73 лв. В тежест на ответниците съдът
възлага и разноската за възнаграждение на адвокат за оказана безплатна правна помощ на
ищеца, заявена по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА, във вр. чл. 38, ал.1, т. 3 от ЗА. Възражението на
ответника по чл. 78, ал. 5 от ГПК е неотносимо, тъй като съдът определя възнаграждението
на адвоката. Съдът, като взе предвид уговореното в договора за правна помощ, очакваните
процесуални действия, които е било необходимо да извърши адвоката, с оглед на
защитавания материален интерес и фактическата, и правна сложност на спора, и на осн. чл.
7, ал.2, т. 2 от НМРАВ, приема, че адвокатът има право на възнаграждение за сумата 1120
лв., а съразмерно на уважената част от исковете - 1119,82 лв., която сума всеки един
ответник трябва да заплати на адв. Ю. Д., или общо 3359,46 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответната страна има право на съдебни разноски,
съразмерно на отхвърлената част от исковете, като такива са сторени от Е. С. и П. С.,
съобразно представения договор за правна помощ. Тъй като за платеното възнаграждение от
1000 лв. не е посочено колко от кой доверител, то съдът приема, че всеки един е платил по
500 лв. на адвокат, а с оглед изхода на спора има право на сумата 0,08 лв. При това, по
компенсация в полза на ищеца спрямо тях следва да се пресъди разноската за платена
държавна такса по 326,65 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Е. Г. С., с ЕГН:**********, с адрес: *********, да заплати на А. Б. К., с
ЕГН:**********, с адрес: **********, на основание чл. 55, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ГПК,
сумата 6333,33 лева – главница, представляваща част от парично вземане в общ размер
20000,00 лева за недължимо платена част от продажна цена за закупуване на апартамент №
19-мезонет, с адрес: ***********, и сумата 1835,05 лева – мораторна лихва за периода от
12.02.2020 г. до 20.12.2022 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от
21.12.2022 г. до окончателното й изплащане; като иска за лихва над уважения размер от
1835,05 лева до пълния предявен размер от 1836,37 лева и за периода 21.12.2022-21.12.2022
г. – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА П. П. С., с ЕГН:**********, с адрес: *********, да заплати на А. Б. К., с
ЕГН:**********, с адрес: **********, на основание чл. 55, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ГПК,
сумата 6333,33 лева – главница, представляваща част от парично вземане в общ размер
20000,00 лева за недължимо платена част от продажна цена за закупуване на апартамент №
19-мезонет, с адрес: ***********, и сумата 1835,05 лева – мораторна лихва за периода от
12.02.2020 г. до 20.12.2022 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от
21.12.2022 г. до окончателното й изплащане; като иска за лихва над уважения размер от
1835,05 лева до пълния предявен размер от 1836,37 лева и за периода 21.12.2022-21.12.2022
г. – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Г. П. С., с ЕГН:**********, с адрес: *********, да заплати на А. Б. К., с
ЕГН:**********, с адрес: **********, на основание чл. 55, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ГПК,
сумата 6333,33 лева – главница, представляваща част от парично вземане в общ размер
20000,00 лева за недължимо платена част от продажна цена за закупуване на апартамент №
19-мезонет, с адрес: ***********, и сумата 1835,05 лева – мораторна лихва за периода от
12.02.2020 г. до 20.12.2022 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от
21.12.2022 г. до окончателното й изплащане; като иска за лихва над уважения размер от
1835,05 лева до пълния предявен размер от 1836,37 лева и за периода 21.12.2022-21.12.2022
г. – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Е. Г. С., с ЕГН:**********, с адрес: *********, да заплати на А. Б. К., с
ЕГН:**********, с адрес: **********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 326,65 лева
– съдебни разноски.
4
ОСЪЖДА П. П. С., с ЕГН:**********, с адрес: *********, да заплати на А. Б. К., с
ЕГН:**********, с адрес: **********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 326,65 лева
– съдебни разноски.
ОСЪЖДА Г. П. С., с ЕГН:**********, с адрес: *********, да заплати на А. Б. К., с
ЕГН:**********, с адрес: **********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 326,73 лева
– съдебни разноски.
ОСЪЖДА Е. Г. С., с ЕГН:**********, с адрес: *********, П. П. С., с
ЕГН:**********, с адрес: *********, Г. П. С., с ЕГН:**********, с адрес: *********, да
заплатят на адвокат Ю. П. Д., с личен №**********, с адрес на упражняване на дейността:
**********, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, във вр. чл. 38, ал.2, вр. ал.1, т.3от ЗА, сумата
3359,46 лева или всеки един сумата 1119,82 лева – адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ.
Присъдените суми в полза на А. Б. К. могат да бъдат платени от Е. Г. С., П. П. С., Г.
П. С., по банкова сметка № IBAN:**********, при „У. Б.“ АД.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от настоящото Решение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5