Решение по дело №353/2021 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 24
Дата: 10 февруари 2022 г. (в сила от 10 февруари 2022 г.)
Съдия: Александър Трионджиев
Дело: 20211200600353
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 21 април 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 24
гр. Благоевград, 10.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Бункова
Членове:Петър Пандев

Маргарита Пл. Алексиева
при участието на секретаря Мария Стоилова-Въкова
в присъствието на прокурора Окръжна прокуратура - БлагоевградЕк. Т. Д.
като разгледа докладваното от Маргарита Пл. Алексиева Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20211200600353 по описа за 2021
година
Производството е по реда на Глава XХІ от НПК - ,,Въззивно производство”.
С присъда № 8057 от 28.01.20. г., постановена по НОХД № 57/2020 г. по описа на
Районен съд – П. подсъдимата С. Г. Т., родена на 29.07.19. г. в гр. П., с постоянен адрес с. К.
общ. П. и настоящ адрес Р Ч., българка, български гражданин, с основно образование,
неосъждана, неосъждана, работи в Р Ч., ЕГН ********** е призната за ВИНОВНА в това, че
след като е осъдена с Решение № 255/18.11.20. г. по гр.д. № 334/2015 г. по описа на РС П. да
издържа низходящите си деца В. СТР. Н. с ЕГН ********** от с. К., общ. П.- дъщеря, К.
СТР. Н. с ЕГН ********** от с. К., общ. П. – син и АЛ. СТР. Н. с ЕГН ********** от с. К.,
общ. П. – син, като заплаща на всяко дете издръжка в размер на по 95.00 лв. на месец чрез
техния баща и законен представител СТР. К. Н. от с. К., общ. П. съзнателно не е изпълнила
задължението си в размер на повече от две месечни вноски за всяко дете, а именно по 26
месечни вноски за всяко дете, както следва: за 2016 г. за месеците – март, април, май, юни,
юли, август, септември, октомври, ноември и декември или общо сумата от по 950.00 лв. на
дете; за 20017 г. за месеците – август, септември, октомври, ноември и декември или общо
сумата от по 475.00 лв. на дете; за 2018 г. за месеците – юли, август, септември, октомври,
ноември и декември или общо сумата от по 570.00 лв. на дете; за 2019 г. за месеците –
август, септември, октомври, ноември и декември или общо сумата от по 475.00 лв. на дете –
всичко общо в размер на 7410 лв., поради което и на основание чл. 183, ал. 1 от НК и чл. 55,
ал. 1, т. 2, б. ,,в“ от НК е осъдена на наказание ,,глоба“ в размер на 500.00 лв., като е
ОПРАВДАНА за това да е извършила три отделни престъпления по чл. 183, ал. 1 от НК. С
присъдата подсъдимата Т. е осъдена да заплати по сметка на РС П. сумата от 222 лв.,
1
представляваща разноски по делото за извършен писмен превод на книжа.
Присъдата се обжалва от адв. И.Д. от АК-Б. защитник на подсъдимата С.Т. с
наведени доводи, че постановената присъда е неправилна, незаконосъобразна и
необоснована. Счита, че районният съд е допуснал съществено процесуално нарушение,
като е разпоредил да бъде образувано съдебно производство, тъй като внесеният
обвинителен акт страдал от пороци. ОА е внесен в първоинстанционния съд заедно с
приложени писмени документи на чужд език /чешки/ - ,,копия на документи,
удостоверяващи получаване на пари“, които С.Т. доброволно е предоставила за нуждите на
досъдебното производство. Вместо да прекрати съдебното производство и да върне делото
на прокурора, първоинстанционният съд е насрочил съдебно заседание за разглеждане на
делото по общия ред. На следващо място, в досъдебната фаза на образуваното наказателно
производство не е била допусната и назначена съдебно-оценителна експертиза, която да
установи какъв е размера на дължимата издръжка за сочения в ОА период, за кои месеци е
изплатена издръжката и за кои е дължима, както и кои са писмените документи, които
удостоверяват тези обстоятелства. Този порок допуснат на досъдебното производство се е
пренесъл и в съдебната фаза на процеса, където съдът вместо да назначи съдебно-
оценителна експертиза, каквато е обичайната съдебна практика, за да бъде установено
горното, незнайно как е стигнал до извода, че изчисленията направени от наблюдаващия
прокурор касаещи процесните месеци са верни и точни. Освен това, съдът е постановил
присъдата си при сериозна непълнота на събрания доказателствен материал, направил е
погрешни фактически изводи, следствие на което е стигнал и до съответните погрешни
правни изводи. Не почива на събраните доказателства извода, че извършеното деяние от
страна на Т. е съставомерно от обективна страна. Първоинстанционният съд не е изследвал
и субективната страна на деянието, като е приел, че такава е налице въпреки липсата на
доказателства за това – не е изследвал обстоятелството дали подсъдимата е имала
възможност да заплаща издръжката, дали е разполагала с имущество, дали е получавала
възнаграждения по трудови или граждански договори, дали е получавала обезщетения от
социално осигуряване.
Предвид така релевираните оплаквания, жалбоподателката желае отмяна на
присъдата и признаването й за невиновна по повдигнатото й обвинение или алтернативно –
да бъде изцяло отменена присъдата и делото върнато на първоинстанционния съд за ново
разглеждане от друг състав.
Становището на Окръжна прокуратура – Б. в съдебно заседание е за постановяване на
съдебен акт въз основа на всички събрани доказателства, както пред първоинстанционния
съд, така и във въззивното производство, като бъде отчетено обстоятелството, че са налице
плащания на дължимите издръжки и след постановяване на присъдата от районния съд,
поради което е неприложима разпоредбата на чл. 183, ал. 3 НК.
Частните обвинители и техния повереник адв. Г. не се явяват пред въззивната
инстанция и не вземат становище по жалбата.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция подсъдимата и защитникът й не се
явяват. Защитникът – адв. Д. е депозирала молба, с която заявява, че изцяло поддържа
депозираната въззивна жалба. Счита, че изготвената експертиза изцяло потвърждавало
твърдението изложено в жалбата, че изчисленията направени от наблюдаващия прокурор в
досъдебното производство, касаещи платените от Т. издръжки за инкриминирания период са
неверни и неточни, поради което моли за отмяна на постановената присъда и постановяване
на нова такава, с която подсъдимата да бъде призната за невиновна и на основание чл. 304
от НПК да бъде оправдана по повдигнатото й обвинение или алтернативно на това искане –
въззивният съд изцяло да отмени обжалваната присъда и да върне делото на
първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав.
Б. окръжен съд, след цялостна проверка на събрания фактически и доказателствен
2
материал, след неговото обсъждане както поотделно, така и в съвкупност и като съобрази
релевираните в жалбата оплаквания, доводите и възраженията на страните, счита, че
въззивната жалба е неоснователна, но присъдата следва да се измени в частта за наложеното
на подсъдимата наказание, по следните съображения:
За да признае подсъдимата С.Т. за виновна в извършването на престъпление по чл.
183, ал.1 от НК, в мотивите на атакуваната присъда първоинстанционният съд е приел
фактическа обстановка, която изцяло се споделя и от въззивния съд със съответните
допълнения, обусловени от проведеното съдебно следствие, по време на което са събрани и
допуснати нови доказателства и доказателствени средства.
Подсъдимата С.Т. и св. С.Н. съжителствали на семейни начала, от което съжителство
имат родени три деца: В. СТР. Н. с ЕГН **********, К. СТР. Н. с ЕГН ********** и АЛ.
СТР. Н. с ЕГН **********. Първоначално родителите живеели съвместно, но впоследствие
се разделили като майката заминала за Р Ч.. С решение № 255/18.11.20. г. по гр.д. № 334/20.
г. по описа на РС П. влязло в сила на 11.12.20.г. С.Т. била осъдена да заплаща издръжка в
размер на 95.00 лева за всяко от трите си деца, упражняването на родителските права
спрямо тях били предоставени на бащата, а на майката бил определен режим на лични
контакти. Във връзка със съдебния акт бил издаден изпълнителен лист, въз основа на който
било образувано изпълнително дело № 11/2016 г. пред ДСИ при РС П.. Независимо от
съдебното решение и образуваното изпълнително дело подсъдимата не изпълнявала
задълженията си, произтичащи от същото – своевременно и редовно изплащане на издръжка
в определения размер за всяко едно от децата си. В съдебното производство пред
първостепенния съд са били представени документи за заплатени суми, както следва: м.
02.2020 г. – 1200 лв., м. 05.2020 г. – 600 лв., м. 06.2020 г. – 300 лв., или общо сумата в
размер на 2100 лв., поради което съдът е приел, че не е изплатена цялата дължима издръжка
за трите деца, възлизаща според държавното обвинение на сумата от 7410 лв., което е
възприето от първостепенния съд като пречка за прилагане на привилигированата
разпоредба на чл. 183, ал. 3 от НК. Тази фактическа обстановка е възприета и от двете
съдебни инстанции, като намира своето доказателствено потвърждение в показанията на
разпитаните свидетели и надлежно приобщените писмени доказателства. Настоящата
инстанция счита за напълно достоверни показанията на свидетеля Н. – баща на трите деца,
който установява, че след постановяване на съдебното решение по гражданското дело
подсъдимата е започнала да плаща дължимата издръжка, но не редовно, а през няколко
месеца, като е правила преводи чрез У. Ю.. Нередовното заплащане на издръжката е създало
трудности при отглеждането и възпитанието на децата от техния баща, подпомаган от
неговата майка. Неговите показания са подкрепени и допълнени и от тези на св. В. Н., която
е заявила, че живее в една къща със сина си и трите му деца, последният й давал парите,
които майката е изпращала по неговата карта, но тези преводи не са били редовно.
Кредитирани са и показанията на бащата на подсъдимата, на когото е известно, че дъщеря
му превеждала пари за децата си, но не знае в каква честота, както и че същата живее в
Чехия, но при идването си в страната посещавала децата си.
Видно от мотивите на първоинстанционната присъда РС-П. е направил анализ на
всички доказателствени източници, като е обмислил доказателствата както поотделно, така
3
и в съвкупност. В мотивите на присъдата си районният съд е изложил доводи за причините,
поради които е кредитирал показанията на посочените свидетели, както и на останалите
доказателствени материали и е изложил и мотивите за това, респ. в тази насока е спазил
изискванията на разпоредбата на чл. 305, ал.3 от НПК. Същевременно мотивите на
присъдата не сочат РС да е нарушил принципите на наказателния процес да изгради
вътрешното си убеждение единствено и само върху доказателства, които са били събрани по
надлежния процесуален ред - чл. 14, ал.1 от НПК.
Спорният момент по делото е какъв е размера на платената издръжка за всяко от
трите деца и относимостта й към инкриминирания период. Във въззивното производство са
представени допълнителни доказателства от защитника на подсъдимата, които установяват
плащания на дължимата издръжка за децата след постановяване на първоинстанционната
присъда. Във връзка с възраженията на подсъдимата, във въззивното производство е
назначена съдебно-счетоводна експертиза, която се изпълни от вещото лице Р.В..
Експертизата установи, че за периода от 01.01.2016 г. до 30.09.2020 г. Т. е изплатила
дължимата издръжка за трите си деца в общ размер на 19 665.00 лв. За изготвяне на
експертизата вещото лице е взело предвид всички писмени доказателства по делото, вкл. и
представените във въззивното производство, като в експертизата в нейната таблична част е
посочено кои суми са преведени след постановяване на присъдата от първостепенния съд
на 28.01.2021 г.
За проверяващата инстанция не са налице никакви основания за промяна на крайния
правен извод, че от обективна и субективна страна подсъдимата е осъществила състава на
престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК - след като е осъдена с решение № 255/18.11.20. г. по
гр.д. № 334/20. г. по описа на РС П. да издържа низходящите си деца В. СТР. Н. с ЕГН
**********, К. СТР. Н. с ЕГН ********** и АЛ. СТР. Н. с ЕГН ********** и тримата от с.
К., общ. П., като заплаща на всяко дете издръжка в размер на по 95.00 лв. на месец чрез
техния баща и законен представител СТР. К. Н. от с. К., общ. П., съзнателно не е изпълнила
задължението си в размер на повече от две месечни вноски за всяко дете, а именно по 26
месечни вноски за всяко дете, както следва: за 2016 г. за месеците – март, април, май, юни,
юли, август, септември, октомври, ноември и декември или общо сумата от по 950.00 лв. на
дете; за 20017 г. за месеците – август, септември, октомври, ноември и декември или общо
сумата от по 475.00 лв. на дете; за 2018 г. за месеците – юли, август, септември, октомври,
ноември и декември или общо сумата от по 570.00 лв. на дете; за 2019 г. за месеците –
август, септември, октомври, ноември и декември или общо сумата от по 475.00 лв. на дете –
всичко общо в размер на 7410 лв.
От субективна страна е налице пряк умисъл при извършване на престъплението.
Бездействието на подсъдимата и неизпълнението на задължението й за издръжка спрямо
низходящите й е напълно съзнателно. Деянието е извършено виновно, при пряк умисъл с
цялостно изразени волеви и интелектуален момент, при съзнаване неговия
общественоопасен характер и последици. Подсъдимата е имала знание за точния размер на
издръжката, която дължи на всяко от трите си деца, съгласно постановеното съдебно
4
решение, известни са й били периода и броя на месечните вноски, които не е плащала.
Същевременно е разбирала характера на своето задължение – неотменимостта и
периодичността с месечно престиране на суми за издръжката на децата. Въпреки това,
напълно осъзнато е бездействала за прякото им изпълнение чрез плащане, поради което от
волева страна, безспорно е предвиждала сигурното и възможно настъпване на престъпния
резултат – вредните последици, обхващащи ежемесечната издръжка, от която са били
лишени трите й деца и тъй като и последните са били предвиждани от нея, несъмнено
индициран е прекият й умисъл за извършване на престъпното деяние.
Въззивната инстанция изцяло споделя съображенията на районния съд, че
подсъдимата е осъществила едно престъпление, а не три отделни престъпления, каквато е
обвинителната теза. Безспорно, престъплението по чл. 183, ал.1 от НК е типично
продължено престъпление, осъществявано чрез трайно, непрекъснато, ,,продължаващо“
бездействие, докато не настъпят обстоятелства за неговото прекратяване, зависещи или не
от волята на дееца (за приложимостта на чл. 26, ал. 1 НК спрямо престъпление по чл. 183
НК, касаещо незаплащане на издръжка на две или повече лица вж. Решение № 424 от
22.12.2014 г. по н. д. № 1345/2014 г., І н. о. на ВКС). Макар действително три лица да се
пряко ощетени от извършеното деяние, престъплението по чл. 183 НК не попада в групата
на престъпленията против личността на различни граждани, спрямо които прилагането
института на продължаваното престъпление е изключен съгласно чл. 26, ал. 6 НК.
Причината е систематичното място, което обсъжданият престъпен състав заема в НК,
съответно - обществените отношения, закриляни посредством тази разпоредба. Процесното
престъпление систематично се намира в Глава ІV от особената част на НК, касаеща
престъпните деяния с обект на посегателство не личната неприкосновеност и интегритет на
отделния индивид (както при престъпленията против личността), а правата на последния
през призмата на семейните отношения и брака.
От представените пред въззивния съд писмени доказателства – платежни
документи и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, назначена служебно от съда, се
установи по безспорен и несъмнен начин, че до приключване на съдебното следствие пред
въззивната инстанция подсъдимата е изплатила и останалата част от цялата дължима
издръжка за трите си деца. Приложението на привилигированото правило на чл. 183, ал. 3 от
НК е допустимо само до постановяване на присъдата от първата инстанция и то при
заплащане на цялата дължима сума. От изложеното се налага извода за неприложимост на
тази специална разпоредба предвид факта, че подсъдимата е изпълнила в цялост паричните
си задължения за издръжка на трите си деца пред настоящата съдебна инстанция. В случая
са налице основанията за освобождаване на подсъдимата Т. от наказателна отговорност по
реда на чл. 78а от НК и налагане на административно наказание. За престъплението е
предвидено наказание лишаване от свобода до една година или пробация, подсъдимата не е
осъждана за престъпление от общ характер и не е освобождавана от наказателна
отговорност по реда на Раздел IV от НК, причинените с престъплението вреди са
възстановени, не са налице и пречките по чл. 78а, ал. 7 от НК. При индивидуализация на
5
наказанието окръжният съд отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства
критичното отношение към извършеното деяние, желанието да се плаща издръжка,
оказаното съдействие за разкриване на обективната истина по делото, имотното състояние
на Т. /ниски доходи/, станало и причина за извършване на престъплението, добри
характеристични данни /няма данни за други противообществени прояви/, чисто съдебно
минало. Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете продължителния
период на неплащане на издръжката, както и факта, че се касае за неплащане на издръжка на
три деца. Ето защо съдът намира, че при значителен превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства с налагането на минимално предвиденото в закона административно
наказание от 1 000 лева глоба ще се изпълнят успешно целите на наказанието спрямо
подсъдимата.
При извършената служебна проверка, Окръжният съд не констатира да са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да са достатъчно основание за отмяна на
атакуваната присъда. По изложените по-горе съображения, Б. окръжен съд в настоящия
съдебен състав счита, че присъдата следва да бъде изменена в частта за наложеното на
подсъдимата наказание, съобразно изложеното по-горе, а в останалата част – потвърдена.
Съобразно правилото на чл. 189, ал.3 от НПК, правилно направените по делото
разноски са възложени в тежест на подсъдимата.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимата следва да бъде осъдена да заплати
по сметка на ОС – Б. в полза на Висш съдебен съвет сумата в размер на 300.00 лв.,
представляващи възнаграждение за назначената във въззивното производство съдебно-
счетоводна експертиза.
Водим от горното и на основание чл. 334, т. 3 вр. с чл. 337, ал. 1, т. 4 от НПК, Б.
окръжен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА присъда № 8057 от 28.01.2021 г., постановена по НОХД № 57/20. г. по
описа на Районен съд – П., като я ОТМЕНЯВА в частта, с която на основание чл. 55, ал. 1, т.
2, б. ,,в“ от НК подсъдимата С. Г. Т., с постоянен адрес с. К., общ. П. и настоящ адрес Р Ч., с
ЕГН **********, е осъдена на наказание ,,глоба“ в размер на 500.00 лв. и вместо това на
основание чл. 78а, ал. 1 от НК я освобождава от наказателна отговорност, като й налага
административно наказание ,,глоба“ в размер на 1000.00 (хиляда) лв.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
ОСЪЖДА С. Г. Т., с постоянен адрес с. К., общ. П. и настоящ адрес Р Ч., с ЕГН
********** да заплати по сметка на Окръжен съд – Б. в полза на Висш съдебен съвет сумата
в размер на 300.00 /триста/ лв., представляваща възнаграждение за назначената във
въззивното производство съдебно-счетоводна експертиза.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Да се изпрати съобщение на страните за изготвяне на настоящото решение.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7