Р Е Ш Е Н И Е
№ 82
гр.
Велико Търново, 22.03.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр. Велико Търново, Първи касационен състав, в публично
заседание на дванадесети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА МАТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МРИЯ
ДАНАИЛОВА
РОСЕН БУЮКЛИЕВ
При секретаря Св. ф.и
участието на прокурора Св. Иванова, разгледа докладваното от председателя
касационно НАХД № 10042/2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл.
63, ал. 1, изр. ІІ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН)
Касаторът Д.Й.Д. ***, обжалва
Решение № 260176/22.12.2020 г., постановено по НАХД № 176 по описа на Великотърновския
районен съд за 2020 г., с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 04-2531/16.12.2019
г. на Началника на отдел „Рибарство и контрол - Централен Дунав“ гр. Русе към
Главна Дирекция „Рибарство и контрол“ при ИАРА - гр. Бургас, с което за
нарушение по чл. 39а от Закон за рибарството и аквакултурите
(ЗРА) и на основание чл. 81а от същия закон му е наложено административно
наказание глоба в размер на 2 000 лева, както и са присъдени разноски на ИАРА.
Въззивното решение се обжалва
по касационен ред като неправилно, поради нарушение на закона и допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания по чл. 348,
ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Касаторът счита, че изводът за извършване на процесното
нарушение и авторството му се основава на предположения; няма доказателства за това,
че той е бил собственик на хрилната мрежа, от кого е транспортирана
тя и къде е понастоящем. В тази връзка
счита, че неправилно въззивният съд е кредитирал показанията на полицейските
служители и служителите на ИАРА като свидетели, въпреки противоречията помежду
им, а не кредитира показания на св. Л., които изцяло подкрепят твърдението на касатора.
В тази връзка счита, че необосновано съдът се позовава на влезлите в сила НП
срещу Л. във връзка със същата проверка, тъй като те не са му връчени лично, а
по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН и е възможно да не са оспорени, поради причини
различи от несъгласие с изложеното в тях. На края, оспорва АУАН и НП като
процесуално незаконосъобразни с твърдението че не описват точно нарушението и в
частност средството на нарушението – намерената хрилна
мрежа, тъй като никой не е мерил същата, според свидетелите тя е около 20 метра,
вместо посочените в АУАН и НП 40 м. В съдебно заседание твърди, че цялата
проверка е постановка с участието на лицето, което се е обадило на полицията, след
като предварително е заложило мрежата в язовира, и тази постановка е била насочена
срещу касатора и придружаващия го Л.. По изложените мотиви претендира отмяна на
съдебното решение и НП и присъждане на направените разноски за двете инстанции.
Ответникът по
касация - Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури
– гр. Бургас (ИАРА), не изпраща представител, взема писмено становище чрез
процесуалния си представител за неоснователност на касационната жалба. Претендира
разноски.
ВТОП
дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба.
Настоящият
касационен състав на Административен съд – Велико Търново, като взе предвид
събраните по делото доказателства от ВТРС и наведените от касатора възражения
намира за установено следното:
Жалбата е подадена
от надлежна страна - участник във въззивното
производство, в законния срок, до компетентния съд, което я прави допустима.
Съгласно чл. 63, ал. 2 от ЗАНН административният съд разглежда касационните
жалби срещу решенията на съответните РС по реда на глава 12 от АПК. Чл. 218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на
решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи служебно
за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния
закон. Воден от така определения предмет на настоящето касационно дело, съдът
намира жалбата за неоснователна.
Аргументите за този
извод са следните:
Въззивният съд е
установил следната фактическата обстановка по делото:
На 12.11.2019 г. в
РУ – Полски Тръмбеш, около 17,00 ч. бил подаден сигнал за лица, които се
намирали в района на микроязовир в землището на с. Иванча, общ. П. Тръмбеш, които
лица извършвали действия, които според подателят на сигнала Д.П., били
незаконни. За проверка на подадения сигнал, на място до язовира, около 18,00ч.,
отишли служители на РУ П. Тръмбеш, които са разпитани от съда като свидетели
във въззивното производство - св. Й.Й. и св. М.М.. Посочените
свидетели при пристигането си видели паркиран в близост до брега бял автомобил,
тип - пикап, като в близост до него се намирал касатора Д.Д.. Свидетелите
осветили с фенерчета района и видели в язовира плуваща надуваема гумена лодка,
в която се намирало друго лице – разпитаният като свидетел М.Л., който според
показанията на полицейските служители, извършвал действия по разпъването или
събирането на мрежа. Полицейските служители разпоредели на Л.да излезе от
водата с мрежата и лодката, и заедно с касатора, ги отвели в РУ- П. Тръмбешза изясняване на случая, като уведомили и ИАРА за
случая. В РУ била стартирана проверка, в хода на която св. Й. снел обяснения от
касатора Д., които той продиктувал лично на
полицейския служител, който записал обясненията, след което същите били
подписани от Д.. Обяснения по идентичен начин били снети и от св. М. Л.от св. М..
На този етап касаторът посочил, че дошли от гр. Павликени на язовира, за да
хванат малко риба, както и че превозното средство било собствено и шофирано от
него, а мрежата и лодката били на свидетеля Л., като неговият ангажимент бил да
превози улова. Свидетелят Л.на този етап посочил в обясненията
си, че лодката и мрежата били собственост на приятел на Д..
След това на място в
РУ пристигнали и двама служители на ИАРА. Единият от тях – св. П.Р.(гл.
инспектор в отдел „Рибарство и контрол - Централен Дунав“ към ИАРА - В. Търново),
в присъствието на св. Й. и св. М.съставил на касатора
АУАН № 00112572 от 12.11.19 г., като
екземпляр от акта бил връчен на лицето лично срещу подпис. В АУАН нарушителят,
собственоръчно е вписал, че няма възражения по описаните факти.
При описание на
нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено контролният орган е
приел, че Д.Й.Д., на 12.11.2019 г., в периода от 16,00 ч. до 18,00ч., е
извършил превоз на мрежен риболовен уред - хрилна
мрежа с дължина от 40 м. и око от 60 мм по маршрут от гр. Павликени до
микроязовир в землището на с. Иванча, общ. П. Тръмбеш, с МПС марка
"Пежо", модел "Боксер" с ДК № ***, без
да притежава регистрация по чл. 25, от ЗРА и валидно разрешение за стопански
риболов по чл. 17, от ЗРА.
Осъщественото деяние
било квалифицирано като административно нарушение на разпоредбите на чл. 39а,
ал. 2 от ЗРА. В съдържанието на АУАН е посочено, че описаната хрилна мрежа била иззета при съставянето на друг АУАН - с
000987 от 12.11.2019 г. (издаден срещу св. М. Л.за извършено нарушение на чл.
39 а, ал. 1 от ЗРА, изразяващо се в извършване на улов
на риба чрез използването на хрилна мрежа. )
Въз основа на този АУАН
било издадено процесното НП, с което на касатора Д.Д. за нарушение на чл. 39 а, ал. 2 ЗРА и на основание чл.
81а от ЗРА е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2000 лева.
НП било оспорено по въззивен ред пред ВТРС, който с обжалваното пред настоящия
съд решение е намерил жалбата за неоснователна. Въззивният съд е приел, че от
обективна и субективна страна касаторът Д. е
осъществил състава на нарушение по чл. 39а, ал. 2 от ЗРА.
Съдът е мотивирал
извода си за установено от обективна страна извършване на нарушението с
показанията на свидетелите – очевидци на нарушението – служители на РУ –
Полиция и свидетелите на установяване на нарушението – служители на ИАРА, които
поотделно и съвкупно намерил за последователни, логични и непротиворечиви. Тези
изводи на съда се споделят от касационната инстанция. Неоснователни са възражението
срещу доказателствената стойност на гласните доказателства, събрани чрез
разпита на свидетелите П.Р., Й. Й. и М. М.. Касаторът оспорва тези показания фрамгентарно и превратно, без да държи сметка за цялостния
им смисъл. Същият претендира да съществуват противоречия в тези показания, каквито
всъщност няма. Така например касаторът сочи, че има разминаване по въпроса кой
от двамата полицейски служители на кой от двамата нарушители е снемал
обяснения. Кой е приел всяко обяснение, в смисъл, че го е записал и се подписал
да удостовери това, се установява еднозначно от самите писмени обяснения на
касатора и св. Л., всяко от които съдържа подпис за „Приел обяснението“ с посочени
имена на полицейски служител. От там всички други последващи
обяснения на самите полицейски служители и техните показания в хода на делото като
свидетели са също непротиворечиви, но общи, съвместни (– в смисъл, че и двамата
свидетели използват навсякъде множествено число както по отношение на снемащите
обясненията, така и по отношение на даващите ги, като очевидно възприемат
снемането на тези показания като един общ процес с участието на двамата
полицейски служители и двамата нарушители. Не е вярно и друго намирано от касатора
противоречие – че свидетелят Й. отричал, а св. М.твърдял, че св. П.Р.е присъствал
при снемане на обясненията. Това се дължи на смесването на две категории
обяснения – пред полицейските органи – писмено и устното им потвърждаване през
служителите на ИАРА, които обаче също са снели обяснения. Всъщност, самият Р.
твърди, че не е присъствал на нарушението, устаовяването
му и снемането на обясненията от нарушителите от страна на полицейските
служители, но се е запознал с тях и провел свое собствено проучване на същите,
като прочел вече снетите обяснения от нарушителите, които потвърдили и пред
него лично обясненията си. Т.е. реално няма никакво противоречие в тези
показания – показния са снети както от полицаите, така и от служителите на
ИАРА, като последните просто са поискали от нарушителите да потвърдят вече казаното
и записаното в обясненията в РУ и пред служителите на ИАРА. Не е вярно и че докладните
записки на служителите на РУ били недатирани - следва да се отбележи, че всички
документи по делото са датирани - на някой от тях дати са поставени на гърба на
страницата, на която се съдържа съществената информация, но това не ги прави
недатирани. Не е ясно и какво процесуално развитие и ход на докладните записки
на полицейските служители, вкл. какъв „финален акт“ от страна на началника на
РУ – Полски Тръмбеш се очаква от касатора, след като не се спори, че именно
тези служители са взели надлежно процесуално отношение, като са уведомили компетентния
контролен орган – ИАРА за своите констатации във връзка със случая. Полицейските
служители са констатирали данни за административни нарушения на ЗРА и са
сезирали компетентна администрация, на която е възложен административно –
наказателен контрол в тази област. Друго те няма какво да направят. Ирелевантно за достоверността на съдържащите се в обясненият
на касатора и св. Л. факти е обстоятелството, че същите не са написани лично от
тях, а са записани от св. Й. и М., тъй като такова задължение не е вменено в
закона. Тези писмени обяснения са били предоставени за запознаване, прочитане,
респективно и подписани от касатора и св. Л., като не са направени никакви възражения
тогава относно документираното съдържание. На края, не може да се подлагат на
съмнение показанията на тримата свидетели с мотива, че същите са отказали да
дадат повече информация за лицето - подало сигнала. Самоличността на това лице
е установена по делото, дали същият е присъствал на проверката след намиране на
нарушителите е без значение, доколкото никой никъде не твърди това лице да е участвало
в някакво процесуално действие, относимо към
настоящето дело. Изобщо показанията относно подалия сигнала правилно са
игнорирани от съда, тъй като подалият сигнала няма какви съставомерни
факти да установи, защото това лице няма участие в установяването на нарушението
по надлежния ред и процесуално качество в производството по ЗАНН – той не е посочен
като свидетел в никой от актовете или в друго качество, освен като подал
сигнала. Всеки може да подаде сигнал за нарушение, когато счита, че има основание
за това. Но само компетентните органи, които са сезирани са тези които ще проверят
годността и основателността на този сигнал, който няма как да замести техните
собствени изводи и констатации във връзка с нарушението и извършителя му.
Ето защо съдът
счита, че правилно и мотивирано въззивният съд е кредитирал с доверие
показанията на свидетелите Пл. Р., Й. Й. и М. М.като обективни и
безпристрастни, съответстващи на възприетата част от обективната действителност
от всеки от свидетелите, както поради съответствието помежду им, така и
съответствието с писмените доказателства събрани по делото.
Настоящата не
намира, че АУАН и НП да почиват на предположения относно извършеното деяние и
неговото авторство, а на логическа система от факти и изводи от тях. Всички
писмени обяснения при проверката и показанията на свидетелите и от РУ, и от
ИАРА установят еднозначно факта, че Д.Й.Д., на 12.11.2019 г., в периода от
16,00 ч. до 18,00 ч., е извършил превоз на мрежен риболовен уред - хрилна мрежа с дължина от 40 м. и око от 60 мм. по маршрут
от гр. Павликени до микроязовир в землището на с. Иванча, общ. П. Тръмбеш, с
МПС марка "Пежо", модел "Боксер" с ДК № ***, без да притежава регистрация по чл. 25 от ЗРА и валидно
разрешение за стопански риболов по чл. 17 от ЗРА.
Единственото доказателство,
което оспорва тези факти са показанията на св. Л. и то на етапа на съдебното
следствие. На този етап вече Л. твърди, че отишли с Д. на язовира да ловят риба
с въдици, като е влязъл с лодка да разкачи закачената
му корда на препятствие в язовира, при което, в този момент видели поставената
мрежа. Тези показания правилно не са кредитирани от въззивния съд. Свидетелят Л.
е участвал в същото нарушение, като с влязло в сила НП именно от него е иззетата
хрилната мрежа като негова собственост и в този
смисъл е заинтересуван и от изхода на настоящето дело. Тези показания на лицето
обаче противоречат не само на свидетелските показания на св. Р. Й. и М., но и на
първоначалните писмени обяснения на същия този свидетел, депозирани пред
полицейските служители. На последно място, тези показания противоречат на влязъл
в сила правораздавателен акт, защото както се каза, спрямо свидетеля за
извършеното по същото време и място нарушение на чл. 39а, ал. 1 от ЗРА
изразяващо се в извършване на улов на риба, чрез
използването на хрилна мрежа - процесната такава,
която е била и иззета в производството, е водено друго производство приключило
с влязло в сила НП. Защо и как е влязло в сила това НП е ирелеватно
за това дело и за правните последици, които произвежда като стабилен акт.
В тази връзка не
може да се приеме твърдението на касатора, че цялата ситуация е постановка на трето
лице (конкретно – подалия сигнала), заложило мрежата в язовира, за да бъде
санкционират касатора, защото първо мрежата според с влязло в сила НП е на Л.и
е отнета от него, а второ, остава неясно с какъв мотив иначе Д.П. доброволно и
умишлено отнапред е решил да остави мрежата си, която после да се конфискува от
ИАРА и така да понесе тази финансова загуба.
Както се каза,
всички показания на свидетелите и писмени обяснения на етапа на полицейската проверка
и проверката на ИАРА сочат мрежата да е била собственост на Л., а касаторът да
е транспортирал същата до язовира, тъй като не е спорно, че автомобилът с който
са стигнали до езерото е негов.
На края,
неоснователно е възражението и че мрежата била неточно описана. Параметрите на мрежата
са посочени, освен в това НП и в НП, с което тя е иззета. Няма спор по делото,
че мрежата е иззета от ИАРА, но в рамките на друго производство – срещу Л.,
защото същата е намерена за негова собственост. Ако е искал касаторът, е могъл
да поиска влагането й и предявяването й като веществено доказателство и в
настоящето дело. След като не го е сторил, не може да оспорва съществуването й
на настоящия етап от производството, доколкото на този етап веществени доказателства
не могат да се събират, а и от своя процесуален пропуск да попълни делото с
всички доказателства, които намира за релевантни, не може да черпи права.
Мрежата е посочена като
дълга 40 м. в АУАН и НП и никой от свидетелите на АНО не е твърдял, че тя е 20
метра, както счита касаторът. Дори св. Л. в показанията си пред съда сочи, че
мрежата, който извадил е 20-25 метра.
В писмените си обяснения същият не е бил така конкретен, въпреки че показанията
са снети веднага след изваждането на мрежата. Полицейските служители само са
иззели мрежата, която предали на ИАРА без да извършват измервания и оглед. Св. М.не
е посочил размери, като е уточнил, че не е и мерил мрежата, а свидетелят Й.
казва, че тя е не по-малко от 20
метра според него. Но „по-малко от 20 метра“ не означава и не е равно на 20
метра, а определено и 40 метра не са по-малко от 20 метра. Свидетелят Р. в
показанията си сочи само, че мрежата е била без марка, каквато се поставя на
всеки 100 метра, което предполага да е била под 100 метра. В този смисъл няма противоречие
в показанията и отразеното в АУАН и НП за размер на мрежата.
НП е издадено за
това, че Д.Й.Д., на 12.11.2019г., в периода от 16,00 ч. до 18,00 ч., е извършил
превоз на мрежен риболовен уред - хрилна мрежа с
дължина от 40 м. и око от 60 мм. Несъстоятелно е да се твърди, че за този
двучасов интервал от време и след това до идване на патрулната кола било невъзможно
да се разпъне мрежа и да се улови риба. Навсякъде е отбелязано наличието само
на 1 риба и няколко други, изхвърлени от Л.във водата и съдът намира, че няма
никакви обективни пречки за това в рамките на този времеви интервал няколко
единични риби да са били уловени. Все пак, процесното НП не касае улова на риба, а само превоза й тези доводи принципно не
касаят състава на нарушението, но се излагат само за пълнота, с оглед
настоятелните възражения на касатора в тази насока.
Гореизложената
фактическа обстановка и целия доказателствен материал
в своята съвкупност обуславят правния извод, че с деянието си Д.Й.Д. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на административно
нарушение на чл. 39а, ал. 2 от ЗРА. Наложеното наказание е в рамките на законовия
минимум. След като това е така, НП е законосъобразно и като го е потвърдил
въззивният съд е постановил правилно решение, което като такова трябва да се
остави в сила.
Касаторът оспорва
решението на въззивния съд в цялост, което вкл. и присъдените с него разноски.
В тази част не излага конкретни доводи за несъответствие с материалния закон Въззивното решение обаче е неправилно в частта относно разноските.
На първо място, решението не сочи кой дължи разноски, а не определя вярно и
размера им. Възнаграждението в случая следва да се определи съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПрП
и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ,
към които препраща чл. 63, ал. 5 от ЗАНН. Предвид фактическата и правната
сложност на делото съдът счита, че претенцията за разноски пред въззивния съд е
основателна в максималния й размер на 120 лева.
Съответно при този
изход на делото на настоящата инстанция и на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН вр.
чл. 37 от ЗПрП и чл. 27е от Наредбата за заплащането
на правната помощ, на ИАРА се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение
и за настоящата касационна инстанция, които съдът определя в размер на 80 лева,
предвид характера и естеството на процесуалната защита на ответника по касация
на този етап от производството.
Водим от горното и
на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН, Административен съд – Велико Търново, първи касационен състав,
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 260176/22.12.2020 г., постановено
по НАХД № 176 по описа на Великотърновския районен съд за 2020 г. само в частта,
в която с него са присъдени разноски на ИАРА – гр. Бургас за сумата над 120 (сто и двадесет) лева.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260176/22.12.2020 г., постановено
по НАХД № 176 по описа на Великотърновския районен съд за 2020 г. в останалата
му част.
ОСЪЖДА Д.Й.Д. ***, с ЕГН ********** да плати на Изпълнителната
агенция по рибарство и аквакултури – гр. Бургас
разноски за настоящето производство в размер на 80 (осемдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.