№ 187
гр. Пловдив, 17.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова Въззивно
търговско дело № 20215001000429 по описа за 2021 година
за да се произнесе, намери за установено следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Обжалвано е решение № 260117 от 25.03.2021г., постановено по т.д.№
142 по описа за 2020г. на ОС ***, в частта, с която е осъдено „З.“ АД, ЕИК
*** със седалище и адрес на управление гр. С., п.к. ***, район И., ЖК Д., бул.
*** № 1 да заплати на Д. Г. Ем. ЕГН ********** с постоянен адрес гр. ***, ул.
В. № 21 сумата над 5000 лв. до 26 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от смъртта на брат му И.Г. Е., настъпила на
11.06.2016г., вследствие ПТП, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 11.06.2016г. до окончателното й изплащане и в тежест на
ответника са възложени разноски по заплащане дължима държавна такса и
адвокатско възнаграждение на адв. Ж.З. за осъщественото от нея безплатно
процесуално представителство.
Решението е обжалвано от ответника „З.“ АД, ЕИК *** със седалище и
адрес на управление гр. С., п.к. ***, район И., ЖК Д., бул. *** № 1,
представляван Д. СТ. в частта, с която е присъдено обезщетение над 5000 лв.
до 26 000 лв. с твърдения за неправилност и незаконосъобразност, като
постановено в противоречие с материалния закон и поради необоснованост, а
искането отправено до въззивния съд е обжалваното решение в осъдителната
му част над 5000 лв. да бъде отменено и постановено друго, с което искът над
1
5000 лв. да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
В срока за отговор е постъпил такъв от ищецът Д. Г. Ем., представляван
от адв. Ж.З., с който жалбата е оспорена като неоснователна, а искането е
оспореното съдебно решение да бъде потвърдено. Претендира присъждане на
разноски.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства – поотделно
и в тяхната съвкупност и при съобразяване предметните предели на
въззивното производство, намери за установено следното:
Първоинстанционното производство е образувано по иск на Д. Г. Ем.
ЕГН ********** с адрес гр. ***, ул. В. № 21, представляван от адв. Ж.З.
срещу „З. “ АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С., ПК ***,
Район И., ЖК Д., бул. Г. № 1 с правно основание чл. 226, ал.1 КЗ отм..
Твърденията в исковата молба, на които са основава иска се свеждат до
следното: на 11.06.2016г. около 14.40 ч. На път II-57, км. 11 200 в землището
на Община Р., на надлеза над АМ Т. до с. С. при управление на МПС л.а. ***
с рег. № ***Н водачът И.Б. е причинила по непредпазливост смъртта на брата
на ищеца И.Г. Е., за което е призната за виновна с присъда № 13 от
09.04.2019г., постановена по НОХД № 62/2019г. по описа на ОС ***. Ищецът
твърди, че е бил много близък с починалия свой брат, живеели близо един до
друг и общували ежедневно, изпитвал любов и уважение към него, а голямата
разлика във възрастта наложила проявата на бащинска грижа от И. в
отглеждането и възпитанието на своя брат - ищеца. Твърди, че много трудно
преживява загубата на един от най – близките му хора, на чиято подкрепа е
разчитал и до когото се е допитвал в различни житейски ситуации. Сочи, че
двамата братя били привързани един към друг и изградили силна връзка
помежду си, а настъпилата загубата ищеца приживява тежко, изпитва
психически дискомфорт, неимоверни страдание и мъка. Заявява, че след
станалото синът на пострадалия И. е бил в много тежко здравословно
състояние, което е наложило скъпоструващо лечение – медикаментозно и
оперативно, изцяло поето от ищеца, което свидетелства за изключително
близките отношения между двамата братя, надхвърлящи обичайните. Като
твърди, че моралните страдания и претърпяната скръб от загубата на брат му
са огромни и неописуеми и ще го съпътстват цял живот, както и че
гражданската отговорност на причинителя на ПТП-то, И.Б. към датата на
злополуката е била застрахована при ответника, настоява съдът да постанови
решение, с което да осъди ЗК Л.“ АД да му заплати сумата от 26 000 лв.,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки
и страдания, претърпени вследствие настъпилата смърт на брат му И.Г. Е.,
причинена, в резултат на ПТП от 11.06.2016г., ведно със законната лихва,
считано от датата на увреждането – 11.06.2016г. до окончателното й
заплащане. Претендира разноски.
Ответникът – „З. “ АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.
С., ПК ***, Район И., ЖК Д., бул. Г. № 1, представляван от изпълнителните
2
директори Ж.К. и Б.И., чрез адв. Д. СТ. е депозирал писмен отговор в срока
по чл. 367 ГПК, с който оспорва иска по основание и размер. Оспорва
материално правната легитимация на ищеца, като твърди, че по отношение на
същия не е налице изискването за изключителност в отношенията с неговия
брат. Навежда възражение за съпричиняване на вредоносния разултат, като
твърди, че пострадалия е пътувал без предпазен колан. Оспорва иска и по
размер, като твърди, че претендираното обезщетение над 5000 лв. е
необосновано, предвид § 96, ал.3 от ЗИД на КЗ ДВ бр. № 101 от
07.12.2018г..
В срока по чл. 372, ал.1 ГПК ищецът е депозирал допълнителна искова
молба, с която оспорва възражението за съпричиняване, както и липсата на
активна материално правна легитимация. Възразява и по приложението на §
96, ал.3 от ЗИД на КЗ ДВ бр. № 101 от 07.12.2018г..
В срока по чл. 373, ал.1 ГПК е постъпил допълнителен отговор на
исковата молба, с който ответника поддържа заявените от него правни и
фактически доводи и възражения в първоначалния отговор на исковата
молба.
Няма спор между страните относно механизма на процесното
пътнотраспорно произшествие, а последното се установява и приетата от
първоинстанционния съд и комплексна съдебномедицинска и автотехническа
експертиза и влязлата в сила присъда, постановена по НОХД № 62/2019г. по
описа на ОС Ст. Загора, с която И.Б. е призната за виновна в това, че на
11.06.2016 г. на път ІІ-57, на моста над АМ Т., км.113+120 в землището на с.
С., Община Р., обл. *** при управление лек автомобил марка „БМВ", модел
„***", с рег. № ***Н е нарушила правилата за движение, а именно чл. 16,
ал.1, т.1 ЗДвП и по непредпазливост е причинила смъртта на повече от едно
лица, в т.ч. и И.Г. Е..
Не се спори и че гражданската отговорност на И.Б. е била застрахована
към датата на станалото ПТП при ответното дружество, което обстоятелство
се установява и от приложената на л.20 проверка на сключена застраховка
«Гражданска отговорност».
Няма спор и, че ищецът е брат на починалия при ПТП - то на
08.04.2016г. П.И.Д., което се установява от представената справка за
родствени връзки – л. 14.
Спорните между страните във въззивното производство факти и
обстоятелства са очертани от посоченото във въззивната жалба, които се
свеждат до неправилно приложение на материалния закон и конкретно чл. 52
ЗЗД и § 96 от ПЗР на ЗИД КЗ, ДВ бр. 101/2018г. при определяне дължимия
размер на обезщетението на увредения. Казаното означава, че жалбоподателя
не оспорва активната материално правна легитимация на ищеца да получи
обезщетение за причинените му неимуществени вреди, вследствие смъртта на
неговия брат, който въпрос и по тази причина не следва да бъде обсъждан в
3
настоящото производство, а спори единствено досежно справедливия размер
на обезщетението.
За отговор на този спорен въпрос от значение са събраните гласни
доказателства.
В качеството на свидетел в проинстанционното производство е
разпитана М. Е.а, съпруга на починалия брат на ищеца, чиито показания съдът
кредитира, като отчита, че данни касаещи личната сфера са достъпни на най –
близкия кръг, а също и факта, че показанията на този свидетел са подкрепени
от останалите събрани по делото доказателства. Така свидетелят твърди, че
двамата братя били много близки, като живеели заедно до 1993г., когато И. и
свидетелката се отделили. Сочи, че и понастоящем са съседи, както и че
години наред двамата братя работили заедно, помагали си, вкл. и финансово.
Свидетелката сочи, че Д. преживял смъртта на И. много тежко – непрекъснато
плачел, не бил добре с нервите и вземал лекарства, като понастоящем твърди,
че е по-добре, но от време на време си поплаква, когато говорят за брат му.
В аналогичен смисъл са и показанията на другия разпитан по делото
свидетел М.К., които съдът кредитира като преки и непосредствени и която
твърди, че отношенията между Д. и И. били много близки, тъй като И. е
отгледал Д. от малък, предвид голямата разлика във възрастта им. Твърди, че
след смъртта на И., Д. «бил съкрушен», наложило се да му поставят
инжекция, както и че много трудно преживял загубата, тъй като семействата
много си помагали, вкл. и финансово.
Въз основа на коментираните доказателства, настоящия състав на съда
приема за установени описаните в исковата молба болки и страдания, силен
емоционален стрес и душевни мъки, и причинната връзка между тях и
процесното ПТП, които са приети за установени от първостепенния съд и не
са оспорени и от жалбоподателя. Не е спорно и установеното наличие на
особена близост, дълбока, трайна и емоционална връзка между ищецът и
неговия по - малък брат, която надхвърля обичайните отношения брат – брат,
както и търпяните от ищеца, вследствие неговата смърт продължителни
болки и страдания.
По отношение на спорния размер на дължимото се за обезвреда
обезщетение ще се посочи, че същото по правило се определя от съда, който
се ръководи от критерия за справедливост, съобразявайки разпоредбата на
чл.52 от ЗЗД и като взема предвид, че понятието справедливост не е
абстрактно, а е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които следва да се зачетат. Такива обективни обстоятелства в
конкретният случай и по отношение на ищеца са, че със смъртта на неговия
по – голям брат е загубил свой близък, на чиято подкрепа е разчитал във
всяка ситуация. Преценявайки от една страна зрялата възраст на увредения,
чийто начин на живот се е променил чувствително и обстоятелството, че в
починалия си по-голям брат ищеца е намирал подкрепа, която обичайно би
намерил в своя баща, съдът счита, че справедливия размер на обезщетението
4
за претърпените от него неимуществени вреди по смисъла на чл. 52 ЗЗД е
равностойно на сумата от 26 000 лв.. С посочения размер, според настоящия
състав на съда, ще се постигне целта на института за репарация на търпените
от ищеца неимуществени вреди. Противно на възраженията на жалбоподателя
съдът счита, че посочения размер е изцяло съобразен с икономическите
условия в страната към момента на настъпване на ПТП-то и общественото
разбиране за справедливост, ориентир, за което са нормативно определените
лимити по „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Икономическият
принос на увредения към семейството и обществото би могъл да бъде
определящ при претендиране и присъждане на обезщетение за имуществени
вреди, но не на обезщетение за неимуществени вреди.
Вторият спорен момент, въведен от ответното застрахователно
дружество в първоинстанционното производство и подържан в настоящото,
касае размера на обезщетението за неимуществени вреди, по-конкретно
приложението на разпоредбата на § 96 ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ / ДВ бр.
101/2018 година/. Тази разпоредба предвижда, че до влизането в сила на
наредбата за утвърждаване на методиката по чл. 493а, ал. 2, обезщетението за
претърпените неимуществени вреди на лицата по чл. 493а, ал. 4 / разширения
кръг лица/ се определя в размер до 5000 лева, като е придадено обратно
действие на разпоредбата за съдебните искове, предявени след 21.06.2018 г.
Настоящият състав намира, че не е ограничен от предвидения в § 96,
ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ максимален размер на обезщетението. В член 3,
параграф 1 от Директива 72/166/ЕИО и чл. 1, параграф 2 от втората
Директива 84/5/ЕИО, кодифицирана с Директива 2009/103/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 година относно
застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни
превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава
застраховка, са посочени минималните застрахователни суми по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“. В чл. 9 ал. 1
от Директива 2009/103/ЕО са предвидени минимални застрахователни суми в
случай на телесно увреждане в размер на 1 000 000 евро за един пострадал
или 5 000 000 евро за събитие, независимо от броя на пострадалите. Същите
са и лимитите, посочени в чл. 1 параграф 2 от предходната директива –
84/5/ЕИО. Посочените в директивите лимити за минималните
застрахователни суми за неимуществени и имуществени вреди вследствие на
телесно увреждане или смърт са транспонирани в националното ни право –
чл. 266 от КЗ / отм./ и чл. 492 от сега действащия КЗ.
Доколкото в цитираните директиви не е предвидена възможност за
установяване на максимален размер на обезщетението за неимуществени
вреди на пострадало лице и не е установен такъв размер, съдът счита, че
разпоредбата на § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ/ДВ бр. 101/2018 година/ не е в
съответствие с общностното право. Вярно е, че директивите нямат пряко
приложение във вътрешните отношения и не съдържат пряка уредба на
5
правните отношения, а техни адресати са държавите-членки, които трябва да
ги транспонират. При определени предпоставки обаче е допустимо
изключение от този принцип. Тези предпоставки са посочени в практиката
на СЕС /дело С-188/89/, а именно: директивата да не е транспонирана или да
е транспонирана неточно, частично или неправилно; съответните й
разпоредби, подлежащи на пряко прилагане, да са повелителни, ясни и точни
и да предоставят права на отделни субекти, противопоставими на държавата-
членка, неин орган или организация, намираща се под юрисдикцията или
контрола на тази държава или притежаващи особени правомощия, които
надхвърлят правомощията, характерни за отношенията между частни
лица. Уредбата на лимитите на застрахователните суми по застраховка
„Гражданска отговорност“, съдържаща се в цитираните по-горе разпоредби
на Директива 84/5/ЕИО, кодифицирана с Директива 2009/103/ЕО отговоря на
всички посочени изисквания. Те са повелителни, достатъчно ясни и точни и
се отнасят до права на частни лица, респ. на лица, пострадали от ПТП и
според съда те по изключение имат пряко действие. По тази причина съдът
счита, че не следва да съобразява размера на обезщетението по § 96 ал. 1 от
ПЗР на ЗИДКЗ /ДВ бр. 101/2018 год./.
По изложените съображения съдът счита, че размерът на
обезщетението за неимуществени вреди на ищеца от „разширения кръг“ по
настоящото дело следва да бъде определен не в границите, установени с §
96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ / ДВ бр. 101/2018 година/, а по справедливост
съобразно принципа на справедливост по чл. 52 от ЗЗД, при отчитане на
установените обективни факти и обстоятелства по конкретното
дело, икономическото положение в страната и нормативно определените
нива на застрахователно покритие към момента на настъпване на ПТП,
обсъдени по-горе.
До същите правни изводи е достигнал и решаващия първоинстанционен
съд, поради което и постановеното от него решение като законосъобразен
отговор на повдигнатия спор следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция на ответника по
жалбата се дължат разноски, съгласно приложения списък по чл. 80 ГПК, а
именно сумата от 1100 лв., представляваща възнаграждение за адвокат за
заплащане на която ще бъде ангажирана отговорността на жалбоподателя.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260117 от 25.03.2021г., постановено по
т.д.№ 142 по описа за 2020г. на ОС ***, в частта, с която е осъдено „З. “ АД,
ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С., ПК ***, Район И., ЖК Д.,
бул. Г. № 1 да заплати на Д. Г. Ем. ЕГН ********** с адрес гр. ***, ул. В. №
21 сумата над 5 000 лв. до присъдените 26 000 лв., представляваща
6
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на И.Г. Е.,
настъпила на 11.06.2016г., вследствие ПТП, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 11.06.2016г. до окончателното й изплащане и в тежест
на „З. “ АД са възложени за заплащане такси и разноски.
В останалата част решението като необжалвано е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА „З. “ АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.
С., ПК ***, Район И., ЖК Д., бул. Г. № 1 да заплати на Д. Г. Ем. ЕГН
********** с адрес гр. ***, ул. В. № 21 сумата от 1100 лв., представляваща
разноски по заплащане на адвокатско възнаграждение пред въззивната
инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1
ГПК пред ВКС в едномесечен
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7