Р Е Ш Е Н И Е
№ 760
гр.Плевен, 18.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен, ІV-ти състав, в открито
съдебно заседание на четвърти декември две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
Председател: Цветелина Кънева
при секретаря Венера Мушакова и в присъствието на
прокурора Йорданка Антонова, като разгледа докладваното от съдия Кънева адм. дело №638 по описа за 2019 г. на
Административен съд Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.156-161 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във
вр. с чл.27 ал.4 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС).
Производството по делото е образувано по жалба от
„Клеърс“ ЕООД със седалище и адрес на управление с.Черковица, общ.Никопол,
обл.Плевен, против Решение №BG
004000-ИВ-27-2-РВ11/22.02.2019г. на с.д.Директора на ТД „Дунавска“ на Агенция
Митници, с което е отказано възстановяване на акциз в размер на 258036.30лева
по искане вх.№32-29319/29.01.2019г. и мълчалив отказ по това искане в частта за
претендираните законни лихви, потвърдени с Решение №Р-493/09.05.2019г. на
Директора на Агенция Митници.
В жалбата се счита, че фактическата обстановка по
спора е правилно установена от административния орган, но неправилно е приложен
материалния закон. Счита се, че неправилно е прието, че отмяната на отказа за
издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител (УОАКП) не
заличава с обратна сила извършеното вече плащане на акциза, както и че
издаденото УОАКП не е основание за възстановяване на вече внесен такъв. Сочи
се, че промяната на разпоредбата на чл.24б ал.8 от ЗАДС няма обратно действие.
Твърди се, че при издаване на отказа не е съобразена практиката на
административните съдилища и ВАС. В тази връзка се сочи, че съгласно последната
отмяната на отказа заличава с обратна сила липсата на изискването по чл.24а
ал.1 от ЗАДС за наличие на издадено УОАКП, след като с влезли в сила съдебни
решения е прието, че са налице предпоставките за издаване на такова
удостоверение. Счита се, че не е налице противоречие с чл.24б ал.8 от ЗАДС, тъй
като отмяната на незаконосъобразен отказ за издаване на УОАКП установява
изпълнението на предпоставките за освобождаване по чл.4 ал.1 т.10 и чл.24 ал.2
т.1 от ЗАДС към датата на подаване на искането. Сочи се, че е без значение
видът на съдебното решение за отмяна на отказа (конститутивно или
установително) след като законовата разпоредба на чл.177 ал.1 от АПК не прави
такова разграничение. Сочи се още, че за периода от отказа за издаване на
удостоверение до неговото издаване и
получаване в резултат на съдебното решение поради установената му
незаконосъобразност не е налице основание за събиране на акциз, като редът за
неговото възстановяване/прихващане е уреден в чл.27 от ЗАДС, уреждащ общата
хипотеза на възстановяване на недължимо платен акциз. Посочва се съдебна
практика на ВАС в този смисъл. Твърди се, че съобразно константната съдебна
практика за дружеството възниква правото за освобождаване от заплащане на акциз
за краен потребител не от момента, в който му е връчено удостоверението за ОАКП
след съдебно обжалване на отказа, а от момента, в който е постановен
незаконосъобразния отказ за издаване на такова удостоверение, вместо то да бъде
издадено. В заключение се моли за отмяна на оспореното решение, с което е оставено
без уважение искането за възстановяване на недължимо платен акциз и мълчаливия
отказ в частта за претендирани законни лихви и да се постанови да бъде
възстановен недължимо платения акциз ведно с дължимите лихви. Претендира се
присъждане на разноски.
От ответника не е депозиран писмен отговор по жалбата.
В съдебно заседание оспорващото дружество се
представлява от адв.А.С. ***, която поддържа депозираната жалба по наведените в
нея основания. Претендира присъждане на разноски. В представени писмени бележки
излага подробни доводи за основателност на жалбата, аналогични на тези в
подадената жалба, моли за отмяна на решението и мълчаливия отказ по отношение
на лихвите, както и иска присъждане на разноски. Представя съдебна практика.
Ответникът в съдебно заседание се представлява от
юрисконсулт д.с. и юрисконсулт П.П., които считат жалбата за неоснователна и
поддържа изложеното в оспореното решение. Претендират присъждане на
юрисконсултско възнаграждения, както и правят възражения за прекомерност на
адвокатското възнаграждение. С писмени бележки се развиват доводи за
законосъобразност и правилност на оспореното решение.
Административен съд-Плевен, четвърти състав, като
провери законосъобразността на оспорения акт, съобрази доводите на страните и
представените доказателства, приема за установено следното от фактическа
страна:
С Решение №32-224393/11.08.2017г. на Началника на
Митница-Свищов (л.15-16 от адм.дело №752/2017г. на Ас-Велико Търново) на „Клеърс“ ЕООД е отказано издаване на
Удостоверение за освободен от акциз краен потребител по искане
вх.№32-213620/02.08.2017г. Енергийните продукти, посочени в искането, са
каменни въглища с код по КН2701 12 90,
газьол с код по КН 2710 19 43 и тежко гориво с код по КН 2710 19 64, които се
използват за производството на малограмажна хартия.
Решение №32-224393/11.08.2017г. на Началника на
Митница-Свищов е обжалвано по административен ред и с Решение №Р-614/04.09.2017г. на Директора
на Агенция Митници (л.7-8 по адм.дело
№752/2017г. на АС-Велико Търново) същото е потвърдено, като е отхвърлена
жалбата на „Клеърс“ ЕООД.
По жалбата на дружеството, с Решение №257/24.04.2018г.
по адм.дело №1020/2017г. по описа на АС-Плевен, приложено към настоящето дело,
е отменено Решение №32-224393/11.08.2017г. на Началника на Митница-Свищов за отказ за издаване на Удостоверение за
освободен от акциз краен потребител и преписката е върната на административния
орган за издаване на административен акт по искането на „Клеърс“ ЕООД. При
инстанционен контрол, с Решение №15035/05.12.2018г. по адм.дело №7503/2018г. по
описа на ВАС решението на Административен съд Плевен е оставено в сила.
На 19.12.2018г. от Началника на ТМУ- Свищов е издадено
Удостоверение за освободен от акциз краен потребител №BG004300E0119 за
енергийни продукти газьол маркиран с код по КН 27101943, битуминозни
въглища-други с код по КН 27011290 и тежки горива с код по КН 27101964, които
ще се използват за производството на малограмажна хартия.
С искане вх.№32-29319/29.01.2019г. от „Клеърс“ ЕООД до
Директора на ТД Дунавска гр.Русе е поискано възстановяване на недължимо платен
акциз в размер на 258036,30лева за енергийни продукти с код 27101943, код
27011290 и код 27101964 за периода на неоснователния отказ за издаване на Удостоверение
за освободен от акциз краен потребител 11.08.2017г.-19.12.2018г., ведно с
дължимите законни лихви. Към искането са приложени решението на ВАС,
удостоверението за освободен от акциз краен потребител и фактури за доставка на
горивата и акцизни данъчни документи.
С Решение №BG
004000-ИВ-27-2-РВ11/22.02.2019г. на с.д.Директора на ТД „Дунавска“ на Агенция
Митници, е отказано на „Клеърс“ ЕООД възстановяване на акциз в размер на
258036.30лева по негово искане вх.№32-29319/29.01.2019г. За да мотивира отказа, след установяване на
фактите, от административния орган е посочено, че обстоятелството, дали
платеният от дружеството акциз за периода от 11.08.2017г. до 19.12.2018г. е
недължимо платен, е в зависимост не само от наличието на обективните критерии,
предвидени в закона като основание за освобождаване от акциз, но и от
изпълнение на изискващата се от закона предпоставка – издадено удостоверение.
Прието е, че липсва правно основание за възстановяване на акциз, тъй като
дружеството не е притежавало удостоверение за освободен от акциз краен
потребител за периода 11.08.2017г. до 19.12.2018г. В тази връзка е посочено, че
отмяната по съдебен ред на унищожаем административен акт няма обратно действие,
дотолкова доколкото, за да има обратно действие съдебното решение е необходимо,
то да може да възстанови правната сфера със задна дата, т.е. издаване на УОАКП
със задна дата, каквото обстоятелство не е посочено в съдебните решения. В
заключение е счетено, като е направено позоваване на чл.24б ал.8 от ЗАДС, че
платеният акциз до момента на отмяната от съда на отказа за издаване на
удостоверение за освободен от акциз краен потребител е дължимо платен и правото на ползване на данъчно облекчение
спрямо енергийните продукти, възниква от датата на връчване на издаденото УОАКП,
а именно 19.12.2018г. Решението е
получено от дружеството на 01.03.2019г.
По подадена от „Клеърс“ ЕООД в законоустановения срок жалба
по административен ред, с Решение №Р-493/09.05.2019г. на Директора на Агенция
Митници е потвърдено Решение №BG 004000-ИВ-27-2-РВ11/22.02.2019г.
и мълчалив отказ за възстановяване на акциз в частта за претендираните законни
лихви на с.д.Директора на ТД „Дунавска“ на Агенция Митници. Прието е, че в
обжалваното решение липсва произнасяне по отношение на искането в частта за изплащане
на законни лихви, поради което е налице мълчалив отказ по смисъла на чл.131 от ДОПК. Изцяло е споделен изводът, че липсва правно основание за възстановяване
на акциз на дружеството за периода 11.08.2017г.-19.12.2018г., тъй като същото
не е притежавало и не му е било връчено удостоверение за освободен от акциз
краен потребител, въз основа на което да ползва данъчно облекчение за този
период. Споделен е и изводът за приложимост на чл.24б ал.8 от ЗАДС, както и че
правото на ползване на данъчно облекчение спрямо енергийните продукти възниква от датата на
връчване на издаденото УОАКП, а именно 19.12.2018г. За правилен е приет и
формираният мълчалив отказ за изплащане на законна лихва, като е посочено, че
лихвите имат акцесорен характер и са постановени в зависимост от главното
вземане, и след като липсва правно основание за възстановяване на акциз, то
липсва и правно основание за възстановяване на законна лихва.
По делото е назначена и съдебно-икономическа
експертиза, чието заключение съдът приема като обективно и компетентно
изготвено. Съгласно последното, за
периода от 11.08.2017г. до 19.12.2018г. от дружеството са закупени енергийни
продукти на обща стойност 3104005,74лева, като доставените енергийни продукти
по УОАКП, а именно каменни въглища, тежко
гориво и газьол са осчетоводени в счетоводството на ЕООД като доставка на
суровини и задължение към доставчици. По
представени банкови документи са извършени плащания на доставените енергийни
продукти, като за същите е установен акциз в размер на 258036,30лева. Тези
енергийни продукти са вложени за производството на малограмажна хартия и са
използвани единствено за сушене на хартиената маса. Вещото лице посочва, че
акцизът в размер на 258036,30лева е отразен в издадените от доставчиците
фактури и акцизни документи, с които дължимият акциз е начислен, като с
извършените плащания на фактурите, акцизът е платен на доставчиците, които са
задължени да начисляват, декларират и внасят акциза в държавния бюджет по
сметка на компетентното митническо учреждение.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от лице с
правен интерес от оспорването, срещу акт, за който изрично е предвидено в
чл.156 ал.1 от ДОПК вр. с чл.27 ал.4 от ЗАДС, че подлежи на съдебен контрол, в
преклузивния 14-дневен срок, поради което е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество,
жалбата е основателна.
Обжалваното решение е
издадено от компетентен орган съобразно чл.27 ал.3 вр. ал.2 от ЗАДС, а именно
Директорът на Териториална дирекция Дунавска при Агенция Митници. Издадено е в
установената фирма и при липса на съществени нарушения на административно
производствените правила.
По отношение съответствието с
материалния закон и целта на закона, съдът съобрази следното:
Не се спори по делото, че на
дружеството е издадено Удостоверение за освободен от акциз краен потребител №BG004300E0119, връчено
му на 19.12.2018г., по негово заявление от 02.08.2017г., след като с влязло в
сила на 05.12.2018г. решение №15038/15.12.2018г. по адм.дело 7503/2018г. ВАС е
оставил в сила решение от 24.04.2018г. по адм.дело №1020/2017г. на
Административен съд Плевен, с което е отменен отказът на административния орган
и е постановено, че дружеството отговаря на изискванията за чл.24 ал.2 т.4 от ЗАДС, т.е. на оспорващия е признато материалното право на възстановяване на
недължимо платен акциз.
Установено е от фактическа страна, че през периода от
11.08.2017г. до 19.12.2018г. от дружеството са закупени енергийни продукти, а именно каменни въглища, тежко гориво и газьол,
които са осчетоводени от ЕООД като доставка на суровини и задължение към
доставчици, като за същите е установен акциз в размер на 258036,30лева.
Установено е още, че акцизът, отразен в издадените от доставчиците фактури и
акцизни документи, е начислен и внесен в държавния бюджет.
За да откаже възстановяването на недължимо платения
акциз, административният орган се е позовал на изменението на чл.24б ал.8 от ЗАДС към 01.01.2018г. и обстоятелството, че УОАКП е връчено на 19.12.2018г., а
за периода 11.08.2017г. до 19.12.2018г. дружеството не е притежавало
удостоверение за освободен от акциз краен потребител, поради което липсва
правно основание за възстановяване на акциза. Приел е също, че отменителното
съдебно решение не разглежда хипотезата за недължимо платен акциз, а само
незаконосъобразността на отказа за издаване на УОАКП от административния орган,
както и че отмяната няма обратно действие
Т.е. спорът се свежда до това, следва ли да бъде
възстановен по реда на чл.27 ал.1 от ЗАДС акциз, заплатен за периода, през
който дружеството е било лишено от удостоверение за освободен от акциз краен
потребител в резултат на незаконосъобразно
решение на митническите органи, което последствие е било отменено с влязло в
сила съдебно решение.
Правната
регламентация за възстановяването на акциз е дадена в чл.27 от ЗАДС. Съгласно
ал.1 от тази норма, недължимо платен или подлежащ на възстановяване акциз се
възстановява или прихваща за погасяване на изискуеми публични задължения на
лицето, събирани от Агенция "Митници", въз основа на писмено искане
или по инициатива на митническите органи, като според ал.2 искането се подава
до директора на териториалната дирекция по седалището на лицето или по
местонахождението на данъчния склад в случаите, когато лицето е лицензиран
складодържател, или до компетентното митническо учреждение, издало
удостоверението за регистрация. Ал.3 регламентира, че в 30-дневен срок от
постъпване на искането, съответно от отстраняване на нередовностите в него, органът
се произнася с мотивирано решение, с което уважава или отказва искането -
изцяло или частично, като възстановява или прихваща подлежащата на
възстановяване сума.
В случая е установено, че акцизът е внесен по сметка
на митническото учреждение, а оспорващото дружество е платило този акциз към
доставчиците вследствие на неправомерен отказ на административния орган за
издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител, поради което
са налице всички предпоставки за прилагане на чл.27 ал.1 от ЗАДС. Отмяната по съдебен ред на незаконосъобразен
отказ да бъде издадено удостоверение за освободен от акциз краен потребител има
за последица недължимост на акциза, като дружеството има право на възстановяването
му за периода, през който неправомерно е било лишено от УОАКП. Неправилно е
прието в оспореното решение, че отменителното решение няма обратно действие.
Напротив, съдебната отмяна на отказа за издаване на УОАКП има обратно действие,
т.е. заличава с обратна сила липсата на изискването по чл.24а ал.1 от ЗАДС за
наличие на издадено УОАКП, защото с влязъл в сила съдебен акт е прието
наличието на предпоставките за издаване на такова удостоверение. А съгласно
чл.177 ал.1 изр.2 от АПК, отмяната на акта има действие по отношение на всички.
С отмяната на отказа за издаване на удостоверение, и по-късно издаването му, се
заличава правното основание за заплащане на акциза за получените енергийни
продукти и той става недължимо платен. Т.е. издаденото в по-късен момент
удостоверение представлява основание за освобождаване от облагане с акциз за
предходен период, за когато е доказано, че дружеството отговаря на нормативните
изисквания за освободен от акциз краен потребител. В този смисъл е и трайната
съдебна практика на ВАС, а именно Решение №13527/06.11.2018г. по адм.дело
№5781/2018г.; Решение №9792/17.07.2018г. по адм.дело №8124/2017г.; Решение
№9181/05.07.2018г. по адм.дело №2674/2018г.; Решение №13572/09.11.2017г. по
адм.дело №3869/2017г. и др.
Неправилно органът се е позовал на чл.24б ал.8 от ЗАДС, съгласно която правото за прилагане на чл.24а ал.1
възниква от датата на връчване на удостоверението за освободен от акциз краен
потребител, включително в случаите на връчено удостоверение, след отменен отказ
за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител. Това е така, тъй като материалното право за
възстановяване на платен недължим акциз за дружеството е възникнало преди
изменението на разпоредбата, а именно още към датата на подаване на заявлението
за УОАКП на 02.08.2017г. Това негово право е непротивопоставимо на процесуална
правна норма, действаща и уреждаща обществени отношения, възникнали след
признаването му.
Неправилно административният орган отрича правото на възстановяване
на акциз на дружеството за периода от 11.08.2017г. до 19.12.2018г., като счита,
че издаденото удостоверение действа занапред от датата на неговото
връчване-19.12.2018г. Отмяната на отказа с влязло в сила съдебно решение
заличава с обратна сила липсата на изискването по чл.24а ал.1 от ЗАДС за
наличие на издадено УОАКП, доколкото именно предмет на съдебното решение е
наличието на предпоставките за издаване на такова удостоверение. Да се приеме
обратното във връзка с възстановяването на недължимо платения акциз по чл.27
ал.1 от ЗАДС, означава административният орган да черпи права от собственото си
неправомерно поведение, изразяващо се в незаконосъобразен отказ за издаване на
УОАКП по чл.24а ал.1 от ЗАДС, което противоречи на принципа на законността.
Предвид горното, и след като за количеството енергийни
продукти и размерът на акцизът не се
спори, то са налице предпоставките по чл.27 ал.1 от ЗАДС за възстановяване на
недължимо платен акциз на дружеството в размер на 258036.30лева по искане вх.№32-29319/29.01.2019г.,
подадено от „Клеърс“ ЕООД.
По отношение на
претендираните лихви, доколкото в ЗАДС не се съдържат правила относно лихви
върху недължимо платен акциз, то разпоредбата на чл.129 ал.6 от ДОПК следва да
намери приложение, тъй като тя урежда възстановяването на лихви върху суми,
платени данъци, какъвто данък е и акцизът. Следователно, предвид общия характер
на тази разпоредба и поради липсата на специална норма в ЗАДС, която да
изключва изплащането на лихва за недължимо събран или внесен акциз, то сумата
на недължимо платения акциз следва да бъде възстановена със законната лихва по
реда на чл.126 ал.6 предл.първо от ДОПК, считано от датата на всяко съответно
плащане до датата на възстановяването му.
С оглед на изложеното,
решението е постановено от компетентен орган, в предписаната от закона форма,
съобразено с административно производствените правила, но при нарушение на материалния
закон и целта на закона, поради което същото следва да бъде отменено, като
преписката следва да бъде върната на административния орган за издаване на ново
решение по искането на дружеството за възстановяване на недължимо платен акциз
за използвани енергийни продукти, ведно със законната лихва от датата на всяко
съответно плащане до датата на възстановяването му.
При този изход на делото е
основателно искането на пълномощника на оспорващото дружество за присъждане на
разноски, като своевременно направено и доказано. На основание чл.161 ал.1 от ДОПК ответникът следва да бъде осъден да заплати разноски по делото в общ
размер на 6670лева, от които 50лева внесена държавна такса, 500лева (300+200)
платено възнаграждение за вещо лице и 6120лева с вкл. ДДС договорено и платено
адвокатско възнаграждение, съгласно представени договор за правна защита и
съдействие и доказателства за направен банков превод, и съответно на чл.8 ал.1
т.5 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, поради което е неоснователно възражението на ответника за
прекомерност.
Воден от горното
и на основание чл.160 ал.3 от ДОПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №BG 004000-ИВ-27-2-РВ11/22.02.2019г. на с.д.Директора на
ТД „Дунавска“ на Агенция Митници, с което е отказано възстановяване на акциз в
размер на 258036.30лева по искане вх.№32-29319/29.01.2019г. на „Клеърс“ ЕООД и
мълчалив отказ по това искане в частта за претендираните законни лихви,
потвърдени с Решение №Р-493/09.05.2019г. на Директора на Агенция Митници.
ВРЪЩА административната преписка на Директора на Териториална дирекция „Дунавска“
при Агенция Митници за издаване на ново решение по искане вх.№32-29319/29.01.2019г.
на „Клеърс“ ЕООД за възстановяване на недължимо платен акциз в размер на
258036,30лева за енергийни продукти с код 27101943, код 27011290 и код 27101964
за периода 11.08.2017г.-19.12.2018г., ведно с дължимите законни лихви, считано
от датата на всяко съответно плащане до възстановяването
му, при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на
закона, дадени в мотивите на настоящето съдебно решение.
ОПРЕДЕЛЯ 30-дневен срок за издаване на новия
административен акт, считано от влизане в сила на съдебното решение.
ОСЪЖДА Агенция Митници да заплати на „Клеърс“ ЕООД със
седалище и адрес на управление с.Черковица, общ.Никопол, обл.Плевен,
ж.к.“Индустриална зона“, с ЕИК:*******, представлявано от управителя Д.Ф.Ф.,
направените по делото разноски в общ размер на 6670лева (шест хиляди шестстотин
и седемдесет лева).
РЕШЕНИЕТО може да се оспорва с касационна жалба пред Върховен
административен съд в 14- дневен срок от съобщението до страните, че е
изготвено.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ:/п/