Решение по дело №195/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл.172,ал.2 от ЗДвП.

Образувано е по жалба на И.И.Д., ЕГН **********, с адрес ***, подадена чрез адв. Д. против Заповед № 21-0869-001045/14.12.2021 г. издадена от полицейски инспектор към ОД на МВР- гр. Шумен, сектор „Пътна полиция“, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка на основание чл.171, т.1, б.“е“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до предоставяне на сключена валидна застраховка. Заповедта се оспорва като незаконосъобразна с основанията на чл.146,т.3, т.4 и т.5 от АПК- допуснати съществени процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и целта на закона. Сочи се , че е налице противоречие между мотиви и диспозитив на оспорената заповед. Твърди , че не е знаел , че процесният автомобил не е имал сключена застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите. Навежда доводи, че няма информация за местонахождението и собствеността на автомобила, поради което не може да представи изискуемата валидна застраховка. Сочи се, че актът е издаден при неизяснена фактическа обстановка и при липса на мотиви. Моли за отмяна на заповедта и претендира присъждане на съдебни разноски. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Д. , който поддържа жалбата.

Ответникът – полицейски инспектор към ОД на МВР-Шумен, сектор „Пътна полиция“, оспорва жалбата в представено писмено становище. Моли за отхвърляне на жалбата и претендира юрисконсултско възнаграждение.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена пред родово и териториално компетентен съд, от лице, за което е налице правен интерес от оспорването . Обжалването е предприето в рамките на предвидения за това 14-дневен преклузивен срок, съгласно чл.149,ал.1 от АПК .

Въз основа на гореизложеното съдът приема, че жалбата е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

По основателността на жалбата:

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното :

Със Заповед №21-0869-001045/14.12.2021 г. издадена от полицейски инспектор към ОД на МВР – Шумен, сектор „Пътна полиция“, на И.И.Д. е наложена принудителна административна мярка на основание чл.171,т.1,б.“е“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до предоставяне на сключена валидна застраховка. Ведно с налагането на ПАМ са отнети свидетелство за управление на МПС №********* и контролен талон №7229956.

Принудителната административна мярка е наложена във връзка с установено при извършена полицейска проверка на 12.12.2021 г. административно нарушение , което е осъществено чрез следното изпълнително деяние: лицето И.И.Д. управлявал на посочената дата в община Шумен на път Общински №SHU1190 км. 6.180 в посока от с. Салманово към с. Златар, МПС Фолксваген пасат с рег. №***, държава Германия, с неустановена собственост, като за автомобила няма сключен действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за МПС. На Д. е съставен АУАН сер. АA № 271140/12.12.2021 г. за нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ - лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Срещу И.И.Д. е издадено Наказателно постановление № 21-0869-003817 / 22.12.2021 г. от началник сектор към ОД на МВР-гр. Шумен, сектор „Пътна полиция“.

От писмо на Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“, Задгранично представителство на МВР във Федерална Република Германия, е видно, че посочените табели не са актуални от 23.08.2017 г., както и че табелите са били издадени за автомобил Ситроен Берлинго с първоначална регистрация на 29.11.2022 г. и собственик Holger Wiehle на 29.08.1961 г.

Горната фактическа обстановка, съдът приема въз основа на писмените доказателства, представени от страните и приобщени по делото.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

По валидността на акта:

При проверка за законосъобразност на оспорения административен акт съгласно изискванията на чл.168,ал.1 от АПК във връзка с чл. 146 от АПК, настоящият състав на съда намира, че процесната заповед е издадена от компетентен орган съобразно с изискванията на чл. 172, ал.1 от ЗДвП. В случая това е полицейски инспектор към ОД на МВР – Шумен, оправомощен със Заповед № 372з-2348/16.08.2021 г. на директора на ОД на МВР- Шумен. От представеното от ответника удостоверение, издадено от началника на Сектор „КАПОЧР“ в ОД на МВР – Шумен, приложено на лист 37 - гръб от делото, е видно, че инспектор И. Г. И., към 14.12.2023 г. не е бил в платен годишен отпуск или отпуск, поради временна нетрудоспособност, когато е издадена ПАМ. Заповедта е издадена и в изискуемата писмена форма, поради което не са налице основания, за обявяването на акта за нищожен.

По процесуалната и материално-правната законосъобразност на акта:

Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма, съобразно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2 от АПК, включително съдържа фактически и правни основания за издаването й. В същата се съдържа описание на нарушението, което е основание за прилагане на ПАМ. Следва да се посочи, че по делото е представен и АУАН, с който е установено нарушението на чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането. Актът е подписан от нарушителя, редовен е от външна страна и доказва установените с него факти, тъй като предвид разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.

В производството по издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Действително оспорващият не е бил уведомен за започване на административното производство, съгласно изискванията на чл. 26 от АПК, но неизпълнението на това процесуално задължение от страна на административния орган не е накърнило правата и законните му интереси. Поради специфичната функция на мярката, изразяваща се в своевременна превенция от извършването на нарушения и създаване на опасност за движението по пътищата, такова предварително уведомяване не е задължително и необходимо условие за прилагане на мярката или поне липсата му не съставлява съществено процесуално нарушение, което да налага отмяна на издадената заповед само на това основание. В конкретния случай неуведомяването на оспорващия за започване на производството не влияе на съдържанието на акта, а и самата характеристика на процесната ПАМ налага своевременното издаване на заповедта, за да се осъществи функцията, за която е предназначена.

Административният орган е изпълнил задължението си по чл. 36 от АПК за служебно събиране на доказателствата, необходими за установяване на релевантните за спора юридически факти. Към административната преписка са приложени писмени доказателства, удостоверяващи наличието на фактическите основания, мотивирали органа да издаде заповедта. В производството пред административния орган, както и при съставяне на АУАН няма наведени доводи от страна на жалбоподателя във връзка с регистрацията/произхода на автомобила.

По отношение съответствието с материалния закон, съдът съобрази следното:

Правното основание, на което е издадена процесната заповед е чл. 171, т. 1 б „е“ от ЗДвП, съгласно която за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство без застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите - до предоставяне на сключена валидна застраховка. Съгласно чл. 172, ал. 3 от ЗДвП, в случаите на чл. 171, т.1, б.“е“ свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача се изземва със съставянето на акта за установяване на административното нарушение.

За да е налице съставомерност по смисъла на чл. 171, т. 1 б „е“ от ЗДвП, обосноваваща издаването на заповед за прилагане на ПАМ е достатъчно да е установено, че водачът управлява МПС и да не е налице сключена валидна застраховка „гражданска отговорност“, без значение е статутът и собствеността на МПС. За яснота следва да се отбележи, че към момента на съставяне на АУАН, както и при издаване на оспорената заповед, не е било известно, че процесният автомобил с рег. № ***, държава Германия, „не е влизал на територията на Република България“. От приложените пред съда доказателства писмо на Главна дирекция „Гранична полиция“ се установява, че след 01.01.2007 г. лицата ползващи се от правото на свободно движение, съгласно правото на Съюза, в това число и ползваните от тях МПС, не подлежат на задължителна проверка в автоматизираната информационна система на МВР /АИС ГК/, поради което във фонда не се съдържат изчерпателни данни за всички пътувания на тази категория лица и МПС. Допълнително е уточнено, че граничната проверка на ППС без регистрационни номера, които се транспортират на платформи и автовози се осъществява с физическа проверка, която се извършва ръчно или с технически средства и има за цел установяване на укрити лица и вещи в тайници , или в естествени кухини. По този начин транспортираните през ГКПП превозни средства не се регистрират в автоматизираната информационна система „граничен контрол“.

Нарушението на водача на ППС –И.И.Д. е констатирано с АУАН, който както бе посочено и по-горе, е редовно съставен и има доказателствена сила до доказване на противното. На основание чл. 17, ал. 2 от ГПК, във вр. с чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, при преценка на валидността на акта, съдът намира, че същият е съставен от компетентен орган, има необходимото съдържание, както и са спазени разпоредбите на чл. 40-43 от ЗАНН за съставянето му. Описаните в акта фактически обстоятелства за извършеното нарушение по ЗДвП досежно управление на МПС за което няма валидно сключена застраховка „гражданска отговорност“, съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на оспорената заповед.

Според разпоредбата на чл. 171, т. 1, б "е" от ЗДвП административният орган действа при условията на обвързана компетентност, което означава, че при установяване на фактическите основания, визирани в хипотезата на правната норма, както е в случая, същият няма право на избор или на свободна преценка дали да наложи принудителната административна мярка или не, а е длъжен да издаде административен акт с указаното от закона съдържание. Анализът на разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП сочи, че процесната мярка има двояко значение - същата е от превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения и едновременно с това има преустановяващ ефект, тъй като е насочена към прекратяване на деянието, осъществяващо състав административно нарушение по смисъла на специалния закон. ПАМ се прилага без оглед на вината и не съставлява административнонаказателна санкция, вкл. не се подчинява на режима на ЗАНН и на НК, поради което неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че не е имал информация/вина за липса на застраховка „гражданска отговорност“ за автомобила.

Нормата на чл. 638, ал. 3 от КЗ за налагане на санкция – „глоба“ за извършено нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ е самостоятелна и отделна санкция от наказанието по чл. 171, т. 1, б. „е“ от ЗДвП. Санкцията по чл. 638, ал. 3 във вр. с чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ не е предмет на настоящото производство, докато наложената на основание чл. 171, т. 1, б. „е“ от ЗДвП ПАМ има автономен характер и се прилага при установяване управлението на МПС от водач без сключена валидна застраховка "Гражданска отговорност". В този смисъл неоснователно е възражението на жалбоподателя, че приложената санкционна разпоредба не съответства на нарушението. Разпоредбата на чл. 638, ал.3 от КЗ е цитирана, защото именно това е нарушението, за което е съставен АУАН, на който се е позовал органът издал оспорената ПАМ. Фактическия състав за издаване на ПАМ е много ясно описан, поради което не е налице несъответствие.

Целта на принудителната административна мярка "временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство" по чл. 171, т. 1, б. "е" от ЗДвП е преустановяване на закононарушение, което е започнало, но не е приключило към момента на постановяване на мярката. Основанието за прилагане на ПАМ е закононарушението "управление на МПС без застраховка Гражданска отговорност". По делото не се спори, че на 12.12.2021 г. Д. е управлявал моторно превозно средство, за което няма сключен действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Липсват данни такава да е била сключена и към датата на прилагане на ПАМ – 14.12.2021 г. Посочените обстоятелства съставляват основание за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "е" от ЗДвП "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" на водача.

Целта, смисълът и значението на застраховката „гражданска отговорност“ е именно обезпечаване на деликтната отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинени от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и /или използването на МПС. Застраховани лица са собственикът на МПС, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което ползва МПС на законно основание. Субектите на застраховката „гражданска отговорност“ по КЗ са потенциални субекти на деликтна отговорност, идентична с тази по ЗЗД, спрямо действията на които застраховката има превантивен и компенсационен характер за вреди, с оглед съществуващия риск за трети лица при управлението на МПС. При това положение обективният факт на управляване на МПС налага изискването да е налице валидно сключена застраховка „гражданска отговорност“, с цел превенция на законодателно изведения риск за трети лица. Не се установява мярката да е наложена в противоречие с целта на закона, поради което и това оплакване на жалбоподателя е неоснователно.

Възражението, че процесната заповед е връчена на доста по-късен етап, след година и един месец не води до извод за незаконосъобразност на същата.

Предвид изложеното, жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

При този резултат на правния спор искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. Следва на ответника да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лв., определен съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 172, ал.2, предложение четвърто от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.И.Д., ЕГН **********, с адрес ***, подадена чрез адв. Д. против Заповед № 21-0869-001045/14.12.2021 г. издадена от полицейски инспектор към ОД на МВР- гр. Шумен, с която на Д. е наложена принудителна административна мярка на основание чл.171,т.1,б.“е“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до предоставяне на сключена валидна застраховка, отнето е свидетелство за управление на МПС №********* и Контролен талон №7229956.

ОСЪЖДА И.И.Д., ЕГН ********** да заплати на Областна дирекция МВР-Шумен разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.

На основание чл.172,ал.5 от ЗДвП решението не подлежи на обжалване.

	Съдия: