Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 101 19
юли 2019 година Град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският
административен съд, в публичното заседание на десети юли през две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАНЯ ДАМЯНОВА
при
секретаря Ралица Вълчева, с участието на прокурора разгледа докладваното от съдията Таня
Дамянова административно дело № 123 по описа за 2019 год. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл. 145 и сл. АПК във връзка с чл. 45 от Постановление № 161 на МС от 4.07.2016
г. за определяне на правила за координация между управляващите органи на
програмите и местните инициативни групи, и местните инициативни рибарски групи
във връзка с изпълнението на Подхода "Водено от общностите местно
развитие" за периода 2014 – 2020 г. (ПМС № 161/2016 г.).
Постъпила е жалба от Х. М. А. от село Б. против мълчалив отказ на
изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" да се произнесе по
подаденото от него възражение срещу отказ за финансиране на проектното му предложение, постановен от МИГ
„Завет - Кубрат“. Жалбоподателят моли съда да отмени мълчаливия отказ на
изпълнителния директор на ДФЗ и да го задължи да се произнесе по съществото на подаденото от него
възражение. Претендира и присъждането на направените по производството
разноски.
Ответникът- изпълнителен директор на ДФ
"Земеделие", оспорва жалбата. Счита, че няма формиран мълчалив отказ
поради липса на искане за издаване на първоначален административен акт.
Алтернативно счита жалбата за неоснователна и моли да бъде отхвърлена.
Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Разградският административен съд, като прецени
събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Сдружение „Местна инициативна група Завет -
Кубрат“ има сключено Споразумение за изпълнение на стратегия за Водено от общностите местно
развитие № РД 50-139/ 21.10.2016 г. с УО на ПРСР 2014 –
2020 г., като крайният срок за изпълнение на дейностите по проектите към
стратегията за ВОМР е 30 юни 2023 г. Жалбоподателят
А. е кандидатствал за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по подмярка
4. 1. "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4
"Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на
селските райони 2014 – 2020 г. в изпълнение на стратегията "Водено от
общностите местно развитие".
Заявлението за подпомагане е регистрирано в ИСУН като Проектно предложение № BG06RDNР001-19.
047-0014 "Подобряване на зеленчукопроизводството чрез модернизация на
стопанство в село Брестовене, община
Завет, област Разград". Проектното предложение, заедно с всички негови
приложения, е представено по делото.
Разглеждането на предложението е извършено от комисия
за подбор на проектни предложения, назначена със заповед № 17/31.08.2018г. на председателя на УС на СНЦ
"Местна инициативна група Завет – Кубрат" – гр. Завет. Съобразно
представения по делото оценителен доклад, предложението на Х. А. се отхвърля на
етап техническа и финансова оценка. Посочено е, че е налице необходимост
от извършване на корекция в бюджета на
предложението, в резултат на което
проектът не отговаря на
изискването за минимален размер на
заявената безвъзмездна финансова помощ- раздел ІІІ от оценителния доклад
(л.195-211 от делото). При извършеното класиране на проектните предложения е
посочено, че предложението на Х. А. е отхвърлено. На заседание на управителния съвет на СНЦ „Местна инициативна
група Завет-Кубрат“, проведено на 05.11.2018г., оценителният доклад на КППП е одобрен с решение № 124. С решение № 137
УС на СНЦ е отказал финансирането на проектното предложение, подадено от Х. А. В мотивите към решението е посочено, че към формуляра за участие кандидатът е
приложил запитвания за оферти за мобилна
хладилна камера за съхранение на зеленчуци, в които не са посочени
технически и/или функционални
характеристики на оборудването. Поради това и съгласно т.21.2 от условията за
кандидатстване бюджетът на проектното предложение е намален с разхода по
дейност „Доставка и монтаж на мобилна хладилна камера за съхранение на
зеленчуци на стойност 192 807,24
лева. Бюджетът на проекта е коригиран и с разхода за закупуване на земя в размер на 2515,50 лева, тъй като този разход се явява
недопустим съгласно т.14.3 от условията. В решението е посочено, че след
приспадане на тези недопустими разходи, проектното предложение не отговаря на
изискването за минимален размер на заявената
безвъзмездна финансова помощ.
С уведомително писмо изх. № 153/05.11.2018 г. кандидатът
е уведомен за съдържанието на взетите
решения № 124 и 137 на УС на СНЦ. Писмото
е било връчено на С. А. Я. Липсва отбелязване на качеството на получателя,
както и на датата на връчване на писмото- известие за доставяне на л.189 от
делото.
Х. М. А. е
подал възражение срещу оценителния доклад и решението на УС на СНЦ за отказ.
Видно от събраните по делото доказателства,
възражението е изпратено до ДФ
„Земеделие“ по пощата на 14.11.2018г. – пощенски плик на л.262 от делото. Възражението
е регистрирано в ДФЗ под № 02-6500/7427#2/16.11.2018г.
Ответникът признава,
че и до настоящия момент не се е произнесъл по това възражение.
Въз основа на изложеното от фактическа страна, от
правна страна Разградският административен съд намира следното:
Жалбата е процесуално допустима като подадена от активно
легитимирано лице с правен интерес от оспорването. Съдът намира, че жалбата е насочена срещу
подлежащ на оспорване административен акт.
Предмет на оспорване е мълчаливият отказ на изпълнителния
директор на ДФ"Земеделие" да се произнесе по подаденото от
жалбоподателя възражение срещу отказ за финансиране на проектно предложение, подадено на основание
чл.45, ал.1 от ПМС 161/2016г.
Основното възражение на ответника е, че в
случая не е формиран мълчалив отказ, тъй
като липсва искане за издаване на административен акт, а е налице възражение,
което предпоставя упражняването на административен контрол.
Съобразно
правилото на чл. 58, ал.1 от АПК, непроизнасянето в срок се смята за мълчалив
отказ да се издаде актът.
Чл.97, ал.5 от АПК предвижда, че когато компетентният да разгледа жалбата или
протеста орган не се произнесе в срока законосъобразността на административния
акт може да се оспори чрез административния орган, издал акта, пред съда, ако
актът подлежи на оспорване по съдебен ред. Съпоставката на тези две разпоредби води
до извода, че мълчалив отказ като индивидуален административен акт, подлежащ на
самостоятелен съдебен контрол е налице само при непроизнасяне в срок по искане
за издаване на индивидуален административен акт, но не и в хипотезата на чл. 97
от АПК. Чл. 58 от АПК
е приложим само в производството по издаване на административни актове, но не и
в процеса на упражняване на административен контрол. При липса на произнасяне
по жалбата, предявена по административен ред, на оспорване по съдебен ред
подлежи първоначалният акт, а не се формира мълчалив отказ по смисъла на чл. 58
от АПК.
Ето защо следва
да се прецени дали произнасянето по
подадено възражение по чл.45, ал.1 от ПМС 161/2016 представлява индивидуален
административен акт или представлява
упражняване на административен контрол. За да се отговори на този въпрос следва
да се прецени какъв е характерът на решение № 137/05.11.2018г., взето от
управителния съвет на СНЦ „Местна инициативна група Завет- Кубрат“.
Местната инициативна група е юридическо лице с нестопанска цел за
осъществяване на общественополезна дейност, регистрирано като сдружение по реда
на Закона за юридическите лица с
нестопанска цел, което представлява публично-частно партньорство, съобразно определеното в чл.12, ал.1 от НАРЕДБА № 22 от 14.12.2015 г. за прилагане
на подмярка 19.2 "Прилагане на операции в рамките на стратегии за Водено
от общностите местно развитие" на мярка 19 "Водено от общностите
местно развитие" от Програмата за развитие на селските райони за периода
2014 – 2020 г.
Съдът намира, че решението на управителния съвет на
МИГ, с което проектното предложение се одобрява или не се одобрява, не
представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, тъй
като то не поражда пряко целените последици-
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. На първо място следва да
се посочи обстоятелството, че
окончателното решение за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по
всяко проектно предложение се взема от ръководителя на УО или ДФЗ- чл.47, ал.5
от ПМС 161/2016; чл.60, ал.9 от Наредба 22. Окончателното решение за отказ също
се взема от ръководителя на УО/ДФЗ, който се
произнася по основателността на възражението като връща проектното предложение
за повторно извършване на процедурата по оценка или потвърждава предварителното
решение на МИГ/МИРГ. Ето защо чл.45, ал.2, т.2 от ПМС 161/2016 определя
решението на МИГ като „предварително“. Съобразно посочените по-горе разпоредби
претендираната помощ не се предоставя само въз основа на това решение. Поради това съдът приема, че решението на МИГ е част от производството по издаване на окончателното решение на ръководителя на УО / ДФЗ за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ, респ. за отказ за предоставяне на такава помощ.
Поради това съдът намира, че в случая не е
налице хипотезата на чл.97 от АПК-
упражняване на административен контрол върху административен акт, тъй като на
обжалване по административен ред подлежат само индивидуалните административни
актове. Именно поради това в ПМС 161/2016 не е посочено, че решението на МИГ
може да се обжалва, а е записано, че кандидатът има право „да възрази“. Всъщност
подаването на възражение представлява искане до
ръководителя на УО/ДФЗ за издаване на административен акт с определено
съдържание- да върне проектното предложение за повторно извършване на
процедурата по оценка от страна на МИГ. След като не се е произнесъл по това
искане, административният орган е формирал мълчалив отказ по него.
Съгласно чл. 45, ал. 1
от ПМС № 161/2016 г. всеки кандидат, получил уведомително писмо от МИГ,
че проектното му предложение не е одобрено, има право да възрази пред
финансиращия проекта УО/ДФЗ в срок до 3 работни дни от датата на получаването
на уведомлението.
Възражението на Х. А. е било изпратено по пощата на 14.11.2018 г. При липсата на
отбелязване на датата, на която уведомителното писмо е връчено на
кандидата, следва да се приеме, че правото му да възрази пред финансиращия
проекта УО/ДФЗ в съответствие с чл. 45, ал. 1 ПМС № 16/2016 г. е било упражнено
в предвидения срок от 3 работни дни.
Съгласно чл. 45, ал. 2 от ПМС № 16/2016 г.
ръководителят на УО/ДФЗ е следвало да се произнесе по основателността на
възражението в срок до 10 работни дни от неговото получаване.
Възражението е било получено в ДФЗ на 16.11.2018 г. и в рамките на 10 работни дни- до 30.11.2018 г.,
ответникът е следвало да се произнесе по него. След изтичане на този срок е
формиран мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК, който подлежи на
оспорване съгласно чл. 145, ал. 2, т. 1, пр. 2 АПК. Жалбата срещу мълчаливия
отказ е подадена на 21.12.2018 г. - в едномесечния срок по чл. 149, ал. 2 АПК.
Разгледана по същество, жалбата се явява и основателна
Ответникът е бил сезиран с възражение срещу решение на МИГ, с което проектното предложение не е одобрено. Чл.45,
ал.2 от Постановлението задължава административния орган да се произнесе с
изричен акт. При това той е длъжен да прецени законосъобразността на
процедурата по оценка на проектното предложение, да обсъди оплакванията на
кандидата по възражението, след което да формира писмено своето волеизявление
като върне предложението за повторно оценяване или да потвърди предварителното
решение на МИГ.
Предвид горното мълчаливият отказ е незаконосъобразен
и следва да бъде отменен. Естеството на спора не позволява решаването му по
същество от съда, поради което преписката следва да бъде върната на
административния орган за произнасяне по направеното възражение.
С оглед изхода на делото претенцията на жалбоподателя
за разноски, които възлизат на 10 лева държавна такса, е основателна и следва
да бъде уважена.
Мотивиран така
и на основание чл. 173, ал. 2 АПК Разградският административен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразен мълчаливия отказ на изпълнителния
директор на ДФ "Земеделие" да се произнесе по възражение вх. № 02-6500/7427#2/16.11.2018г., подадено от Х. М. А. от село Б., Р.
област, ул.“Вит“ № 7, срещу решение № 137/05.11.2018г. на Управителния съвет на
СНЦ "Местна инициативна група Завет – Кубрат", с което не е одобрено
финансирането на Проектно предложение № BG06RDNР001-19. 047-0014 "Подобряване
на зеленчукопроизводството чрез модернизация на стопанство в село Брестовене,
община Завет, област Разград".
ВРЪЩА преписката на изпълнителния директор на ДФ
"Земеделие" за произнасяне по
съществото на възражението съобразно указанията на съда.
ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие" да заплати
на Х. М. А. 10 (десет) лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия:/п/