Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер ……….. |
Година 2015 |
гр. София |
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-13 състав
|
на единадесети август |
Година 2015 |
в публичното заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Владимир Вълков
секретаря В.Х. като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 2900 по описа за 2012 година, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО::
Предмет на разглеждане са обективно
съединени искове по чл. 125 ал. 3 от Търговския закон ТЗ).
Производството е образувано по
искане на М.Б.Х.-В. срещу „С.2.“ ЕООД с предходно наименование „Р.С.“ ООД. В
исковата молба се твърди, че ищцата е била съдружник в „Р.С.“ ООД като
притежава 25 дяла от капитала му. На 15.10.2007 г. било взето решение за
изключването й. Твърди се да е изплатен следващия й се дял, който твърди да
възлиза на 146 937,02 лв. съгласно увеличение в съдебно заседание на
11.08.2015 г. Претендира се и законна лихва за периода от 15.10.2007 г. до
06.05.2012 г., включително в размер на 14328,58 лв., законна лихва от датата на
предявяване на исковата молба и направените разноски по делото.
В указания на ответника срок за
отговор са наведени доводи за неоснователност на предявения иск за дружествен
дял при твърдение, че към месец октомври 2007 г. балансът е отрицателно число.
Оспорва се дължимостта и на законна лихва поради несъществуване на лихвоносно
задължение и съответно с твърдение, че забавата предполага покана, каквато
преди исковата молба не е получавана.
В съдебно заседание процесуалният
представител на ищцата – адв. К., поддържа исковете.
Ответникът писмено изразява становище,
че договор за продажба на недвижим имот, сключен на 21.06.2007 г. е обявен за
нищожен. Излага довод, че с оглед ефекта на този порок на сделката, водещ до
възстановяване положението отпреди продажбата, получената по договора сума не
следва да се отчита. По същество оспорва исковете, претендират се разноски като
е представен и списък.
Съдът, констатира, че в рамките на
първото по делото заседание се явява представител на ответника, което
обстоятелство изключва хипотезата на чл. 238 ГПК. Като обсъди доводите на
страните и въз основа на събраните по делото доказателства, преценени при
условията на чл. 235 ГПК, от фактическа страна намира следното:
По делото не се спори, а и от
представения протокол от 15.10.2007 г. се установява взето решение за изключване
на ищцата като съдружник от „Р.С.“ ООД. По делото не се спори, че ищцата е
притежавала 25 от общо 100 дяла, на които капиталът на дружеството е бил
разделен.
От неоспореното заключение на вещото
лице С. се установява, че според баланса към 31.10.2007 г. активите превишават
пасивите като разликата възлиза на 60387,93 лв. Приспадащият се размер за дял
от 25 % възлиза на 15096,98 лв.
При възприетата фактическа
обстановка от правна страна съдът намира следното:
Съгласно
чл. 125 ал. 3 ТЗ прекратеното участие в търговско дружество поражда имуществено
право за бившия съдружник. Законът изрично указва и механизъм, при който да
бъде остойностено това право като придава значение на резултата от дейността на
дружеството според отразения резултат от дейността на дружеството в счетоводния
баланс към края на месеца, през който е станало прекратяването.
Дружественият дял е пропорционален на притежавания в капитала. Както е имал повод да посочи Върховния касационен съд в свое Решение № 64 от 09.06.2009 г. по т. д. № 504/2008 г., ТК, ІІ ТО на ВКС, постановено при условията на чл. 291 ГПК, меродавна при остойностяване на дела е историческата стойност на имуществото, определена според утвърдени правила за обобщаване на счетоводна информация. Тъй като прекратеното в случая участие в дружеството не води прекратяване и на самостоятелния субект – търговското дружество, балансовата стойност на дела гарантира интересите на кредиторите на дружеството. Ако за целите на счетоводството закръгленият финансов резултат е достатъчен, в контекста на повдигнатия в случая спор е наложително изясняване на действителния резултат от дейността. По тези съображения съдът кредитира заключение на вещото лице С.. Ето защо предявеният иск за главницата се явява основателен и доказан до сумата от 15096,98 лв.
Нормативно утвърденият механизъм за остойностяване на еднозначно зачетения имуществен интерес на съдружника с преустановено участие без оглед на основанието за това указва изрично и момента, към който следва да бъде направено. Освен, че от доказателствата по делото не се установя твърдяният порок на сделката, сключена с приложения по делото нотариален акт № 83 том І рег. № 2354 дело № 79/2007 г., това обстоятелство не е в състояние да рефлектира върху възникналото вземане на ищцата. Както бе посочено вече меродавен е обобщеният резултат от дейността на дружеството към месец октомври 2007 г. Явилото се впоследствие основание за промяна в тези записи макар и да рефлектира върху имущественото състояние на дружеството в случая остава без значение.
Както е
разяснено и с Решение № 64 от
09.06.2009 г. по т. д. № 504/2008 г., ТК, ІІ ТО на ВКС, постановено при констатирано
противоречие в съдебната практиката, пазарната цена е критерий за
остойностяване на ликвидационния дял, произтичащ от прекратяване на самото
търговско дружество. Съдът дължи да разреши съдебно предявения спор съгласно
нормативно утвърдената рамка на правоотношението. В контекста на правната
сигурност Върховният касационен съд изрично е овластен да определи насоки за
тълкуване на закона както по обвързващ всеки съд начин – с тълкувателно
решение, така и при разглеждане на отделен спор, повдигащ конкретен правен
въпрос. От тази гледна точка отклонението от зададената насока на тълкуване с акт,
постановен в производство по чл. 291 ГПК предполага аргументирано защитена
теза, налагаща преосмисляне на утвърденото разбиране за съдържанието на закона.
Поддържаната от процесуалния представител на ищцата теза не разкрива потенциал
за отклонение от създадената ръководна практика, а и настоящият състав не
намира принципно защитима причина да възприеме за меродавна пазарната оценка на
имуществото при остойностяване на дружествения дял, следващ се при прекратено
участие в продължаващо дейността си търговско дружество. Ето защо и предявеният
иск за разликата до пълния му размер следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД
Нормата на чл. 79 ал. 1 предл. първо ЗЗД ангажира закъснелия с изпълнението длъжник да го изпълни ведно с обезщетение
за претърпените от забавата вреди. Законът третира неизпълненото в срок парично
задължение като източник на вреда и утвърждава механизъм за остойностяване на
следващото се обезщетение – чл. 86 ЗЗД. Дефинитивната норма на чл. 84 ЗЗД
утвърждава способите за определяне момента на изпълнение на задължението – било
с определен от закона или страните конкретен момент за изпълнение, било след
покана. Съдебната практика в тази насока е противоречива.
Настоящият състав приема, че точното
приложение на закона, което предписва чл. 5 ГПК предполага да се държи сметка
за особеностите на правоотношението, регламентирано от чл. 125 ал. 3 ТЗ.
Нормата сочи еднозначно момент, към който следва да бъдат уредени имуществените
последици от прекратеното членство. Основа за настъпване на очаквания от
правния ред резултат е яснота за стойностното изражение на резултата от
стопанската дейност. Тази информация по определение е достъпна и известна на
търговското дружество. Ако в общия случай на чл. 84 ал. 2 ЗЗД поканата е
необходима с оглед очакването при безсрочно кредиторът да поиска изпълнение –
арг. от чл. 69 ал. 1 ЗЗД, нормата на чл. 125 ал. 3 ТЗ не предписва такава
необходимост. Поканата е несъмнено необходима, за да бъде уведомен длъжника
какво и защо се очаква от него, а при нормативно утвърдения механизъм за
остойностяване на следващия му се дял нужда от подобно съдействие не
съществува. При тези съображения настоящият състав приема, че предписанието за уреждане на имуществените последици към
края на месеца, през който е станало прекратяването, определя и срок за
изпълнение на паричното задължение.
По тези съображения настоящият
състав приема, че ответникът е в забава, считано от 01.11.2007 г. Определен при
условията на чл. 162 ГПК размерът на законната лихва възлиза на 8250,67 лв., до
която сума предявеният на това основание иск следва да бъде уважен, а за
разликата и за периода 15-31.10.2007 г. – да бъде отхвърлен.
По
искането, упражнено при условията на чл. 214 ал. 2 ГПК
Процесуалният
закон утвърждава изключение от правилото, че съдът дължи да определи установено
от него вземане както по основание, така и по размер по отношение на
акцесорното вземане за лихва без да регламентира нито предпоставките, при които
възниква то, нито механизма за формиране на размера му. Ето защо настоящият
състав приема, че в тази насока приложим е материалният закон.
Установената
забава към датата на предявяване на исковата молба и доколкото не се твърди,
нито се доказва задължението да е погасено до приключване на устните
състезания, ангажира ответника да заплати главницата ведно със законната лихва
от датата на предявяване на иска до погасяване на вземането.
По разноските
При установеиня изход от спора в
тежест на ответника следва да бъдат възложени направените от ищеца и доказани
разноски – възнаграждение за вещи лица, държавна такса и адвокатско
възнаграждение според уважената част от иска.
Ответникът е в правото си да получи
част от направените в процеса и доказани разноски съобразно отхвърлената част
от исковете.
Мотивиран от изложеното съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА
„С.2.“
ЕООД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление:***, да заплати
на М.Б.Х.-В.
с адрес *** както следва:
1.
на основание чл. 125 ал. 3 ТЗ сумата от 15096,98 лв. – дружествен дял поради
изключване с решение от 15.10.2007 г., ведно със законната лихва на основание
чл. 86 ЗЗД, считано от 07.05.2012 г. до окончателно изплащане на сумата като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата 131 840,04
лв. – разлика до пълния предявен размер;
2.
на основание чл.
86 ЗЗД сумата от 8250,67 лв. – законна лихва за периода
01.11.2007 г. до 06.05.2012 г., включително като ОТХВЪРЛЯ иска за периода 15.10.2007 г. – 31.10.2007 г., включително
и за сумата 6077,91 лв. – разлика до пълния предявен размер;
3.
на основание чл. 78 ал. 1 ГПК сумата от 1368,24 лв. – разноски
пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 3 ГПК
М.Б.Х.-В.
с адрес *** да заплати на „С.2.“ ЕООД, ЕИК ********
със седалище и адрес на управление:*** сумата от 3292,61 лв. – разноски пред Софийски градски съд.
Решението може да бъде обжалвано с
въззивна жалба пред Апелативен съд – гр. София в двуседмичен срок от връчване
на препис от настоящото.
СЪДИЯ: