Р Е Ш Е Н И Е № 17
08.02.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - Сливен,
касационно-административен състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и
седми януари, през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА
ДРАГОМАНСКА
Членове: ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
СТЕЛА
ДИНЧЕВА
при секретаря Радостина
Желева и с участието на прокурора Христо Куков, като разгледа докладваното от
съдията Бозукова КАНД № 216/2020 г. по описа на Административен съд-Сливен, взе
предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
С решение № 260114/10.11.2020
г., постановено по АНД № 466/2020 г., Районен съд-Сливен е потвърдил
наказателно постановление № 22-0000043/24.02.2020 г. на Главен инспектор на РД
"АА"-Бургас, с което на С.А.С. *** е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 2000 лв. на основание чл. 93,
ал. 1, т. 1 от ЗАПр., за нарушение на чл. 37а т. 3
от Наредба № 2 /15.03.2002 г. на МТС.
Горното решение е
обжалвано с касационна жалба от С.С. с искане да бъде
отменено решението на РС Сливен, като неправилно и незаконосъобразно. Изтъква,
че не знаел, че документите му са с изтекъл срок. В съдебно заседание касаторът се явява лично и поддържа жалбата.
Ответникът по касацията
– Изпълнителна агенция "АА", РД Бургас не изпраща представител. В
писмено становище от пълномощник излага съображения за неоснователност на
жалбата.
Представителят на
Окръжна прокуратура Сливен счита жалбата за неоснователна, а решението на съда
за правилно.
Настоящият състав на
Административен съд Сливен, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите
на страните, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба
намира за установено следното:
Касационната жалба е
подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211 от АПК, поради което се явява
процесуално допустима, а разгледана по същество същата се явява неоснователна
по посочените по-долу съображения.
От фактическа страна по
делото е установено, че на касатора в настоящето
производство е съставен акт за установяване на административно нарушение № 248752/17.02.2020
г. и наказателно постановление № 22-0000043/24.02.2020 г., за това, че на 17.02.2020
г., около 15, 05ч. на автогара Сливен, като водач на автобус с рег. № ………….., С.
извършва обществен превоз на пътници по маршрут гр. Ямбол – гр.Сливен, без
валидно маршрутно разписание, изтекло на 02.10.2018 г., с което е нарушил чл. 37а
т.3 от Наредба № 2/15.03.2002 г. на МТС, за което му е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 2000 лв. на основание чл. 93,
ал. 1, т. 1 от ЗАПр. Във възражението по акта
нарушителят вписал, че това разписание му е дадено от Автогара Ямбол и не
разполага с друго. По делото е установено, че към датата на проверката
-17.02.2020 г. Община Ямбол няма сключен договор с провозвач
за автобусна линия гр. Ямбол – гр. Сливен. Така установената фактическа
обстановка се подкрепя от доказателствата по делото и не е спорна между
страните.
За да потвърди НП съдът
е приел, че нарушението е доказано, установена е самоличността на извършителя и
правилно е съставен АУАН и НП за нарушението.
Решението на Районен съд Сливен е валидно,
допустимо и правилно Изводите на съда са съответни на фактите и доказателствата
по делото, при което съдът не следва да ги преповтаря, а препраща към мотивите
на първата инстанция, съгласно чл. 221, ал. 2 от АПК.
Споделят се изводите на първоинстанционният съд, че в АУАН и НП е дадено съставомерно описание на обстоятелствата на извършеното
административно нарушение. Преценката за компетентността на административните органи
е изградена и въз основа на събраните писмени доказателства - Заповед №РД-0144/23.01.2020
г. на Изпълнителен директор на ИААА. Въз основа на правилно установената
фактическа обстановка, районният съд е направил обоснован изводи относно
приложението както на материалния, така и на процесуалния закон. В конкретния
случай касационният жалбоподател е адресат на задълженията, произтичащи от
предприетите действия по контрол, като по отношение на него законосъобразно са
установени неправомерните действия, като водач на автобус за обществен превоз
на пътници по автобусна линия. Така съгласно нормата на чл. 37а т. 3 от Наредба №
2 от 15.03.2002 г. за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и
за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси на МТС негово задължение е да не
извършва превоз по автобусна линия, за която няма валидни маршрутно разписание
и договор. Безспорно е в случая, че изяснените по нарушението обстоятелства са
били свързани с осъществен от негова страна обществен превоз на пътници по
автобусна линия гр. Ямбол- гр. Сливен, за която е нямал валидно маршрутно
разписание. В този смисъл ясни и законосъобразни са направените в мотивите на първоинстанционният съд изводи относно необходимостта
контролните органи да направят съответните преценки, като е изградил един
обоснован правен извод, на база събраните в съдебното производство
доказателства. Този извод е обоснован, защото са налице конкретни
доказателства, че в случая се касае за водач, който няма валидно маршрутно
разписание за автобусната линия, по която се е движил. Тези събрани в
административно – наказателното производство доказателства са били достатъчни,
за да обосноват издаването на АУАН и НП. Изпълнен е от наказващият орган
императива на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, като наказателното
постановление съдържа точно описание на нарушението, датата и мястото, където е
извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата,
които го потвърждават, като е дадена и законосъобразната правна квалификация по
реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Наказващият орган е преценил
законосъобразно събраните доказателства за наличието на правна връзка между
проверката на водача на автобус, чиято административнонаказателна
отговорност е ангажирана, конкретният обществен превоз на пътници, който е бил
осъществен от негова страна и липсата на валидно маршрутно разписание за
действително осъществената автобусна линия. Касае се за актове, съставени с
ясни формулировки и при съществена пълнота на обстоятелствата съобразно
събраните доказателства. Както е отбелязал и районният съд, налице е съставомерно деяние по чл. 37а, т. 3 от Наредба
№ 2 от 15.03.2002 г. за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и
за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси на МТС. Законосъобразно съдът е
преценил, че за така осъщественото административно нарушение правилно е
наложено наказание по реда на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр, която норма определя, че водач на моторно превозно
средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на
пътници и товари без издадено за моторното превозно средство удостоверение за
обществен превоз на пътници или товари, заверено копие на лиценз на Общността,
разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от
регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни
актове по прилагането му, се наказва при първо нарушение с глоба в размер от
2000 лева. Ето защо изводите на районния съд относно наличието на осъществено
административно нарушение и законосъобразното му санкциониране са обосновани. Налице
е конкретно противоправно действие на касационният жалбоподател,
което припокрива елементите от състава на вмененото му административно
нарушение. Тези обстоятелства са били законосъобразно установени в хода на
проведеното първоинстанционно съдебно производство и
законосъобразно отразени в обжалваното решение. Затова и наведените с
касационната жалба възражения се явяват неоснователни.
Съдът приема, че
извършеното от касатора административно нарушение не
представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН - такъв, при който извършеното
административно нарушение, с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
административно нарушение от съответния вид. Затова санкционираното лице не
следва да бъде освободено от административно-наказателна отговорност. В
конкретния случай извършеното деяние е застрашило обществените отношения,
предмет на защита, с достатъчна интензивност, за да се приеме, че същото е
административно нарушение.
От изложеното до тук
следва, че като е потвърдил обжалваното пред него наказателно постановление,
районният съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който
следва да бъде оставен в сила.
Не са направени искания
за присъждане на разноски от страните, поради което съдът не дължи произнасяне
по тях.
Водим от горното, на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. чл. 63 от ЗАНН Административен съд Сливен
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260114/10.11.2020
г., постановено по АНД № 466/2020 г. по описа на Районен съд гр. Сливен.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: