№ 4538
гр. Варна, 23.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20213100502938 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба, подадена от Г. СТ. Г. срещу
решение № 262475 от 19.08.2021 г., постановено по гражданско дело № 5546 по описа за 2020 г. на
Районен съд – Варна, с което е отхвърлен предявеният от нея срещу Г. П. Р. иск с правно
основание чл.59, ал.9 СК за промяна на режима на лични отношения между Г. П. Р. и детето С.Г.П
Във въззивната жалба се излага, че решението е неправилно, необосновано, постановено
при неправилно приложение на материалния закон. Сочи, че от събраните по делото
доказателства се установяват твърденията, изложени в исковата молба, че е налице изменение на
обстоятелствата и условията, при които първоначално е определен режима на лични отношения.
Не е взето предвид, че с решение по гр.д. № 1197/2019г. по описа на ВОС са наложени мерки па
ЗЗДН, като на Г.Р. е било забранено да доближава Г.Г. и детето С, както и обитаваното от тях
жилище на по –малко от 50м. за срок от 5 месеца. От доказателствата се установява, че бащата
продължава да смята, че детето има нужда и трябва да се подложи на операция, без да е
необходимост от такава, съгласно множество становища на медицински специалисти,
включително и вещите лица, изготвили приложената по делото експертиза. Според въззивницата
гарантирането на интереса на детето налага провеждането на срещите с бащата да са осъществяват
в защитена среда, в каквато насока е и приетото пред първоинстанционния съд заключение на
СППЕ. По изложените съображения моли решението да се отмени като се постанови ново, с което
предявеният иск се уважи и се определи режим на лични контакти, като се даде възможност на
детето да се вижда с бащата събота от 9 до 13 часа, неделя от 16 до 19 часа, без преспиване и в
присъствие на социален работник.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с който същата се
оспорва и се изразява становище за потвърждаване на решението, постановено от ВРС.
С отговора е отправено искане с въззивното решение, да се допусне изменение на
постановените от първоинстанционният съд привременни мерки, като детето бъде вземано и
връщано в дома на майката в присъствието на социален работник, а времето за контакт на детето с
бащата да бъде определено в интервала от 9 до 19 часа всеки съботен ден.
Отправени са искания за допускане изготвяне на нов социален доклад, който да даде
становище, в каква посока е променено наблюдаваното в контактния център поведение на детето
С, като се съпоставят периодите от началото на прилагането на привременните мерки, датата на
постановяване на решението и периода след постановяване на обжалваното решение и за приемане
като доказателства по делото на представените с отговора протоколи от проведени в контролирана
среда срещи от 17.09.21г., 24.09.2021г., 08.10.2021г.
Г.Р. е депозирал частна жалба срещу определение №265833/05.10.2021г., постановено по
1
същото дело, с което му е наложена глоба в размер на 300лв., на основание чл.89, т.3, предл.1,
вр.чл.91, ал.1 ГПК.Счита, че същото е неправилно и незаконосъобразно и моли за неговата отмяна,
евентуално да се намали размера на глобата до предвидения минимум.
Съдебният състав на въззивния съд, като взе пред вид относимостта, допустимостта,
необходимостта и новостта на исканите доказателствени средства, както и след като
съобрази разпоредбата на член 266 от ГПК, намира следното:
Съгласно тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г.,
ОСГТК, доколкото основната функция на съда е да осигури прилагането на закона, тази му
дейност не може да бъде обусловена от волята на страните, когато следва да се осигури
приложение на императивен материален закон, установен в обществен интерес. Затова, когато
законът е възложил на съда служебно да следи за интереса на някоя от страните в процеса, негово
задължение е служебно да събере доказателствата в подкрепа или опровержение на
правнорелевантните факти, както и да допусне поисканите от страните допустими и относими
доказателства без ограничения във времето. При проверка на правилността на
първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна
норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Поради това,
когато за приложението на тази императивна материалноправна норма е необходимо събирането
на доказателства, въззивният съд следва служебно да събере тези доказателства, дори ако във
въззивната жалба не е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално
нарушение или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на
първоинстанционното решение.
Спорът пред въззивната инстанция е досежно режима на лични отношения на непълнолетно
дете, с негов родител, тоест съдът следва да съобрази интересите на детето.
Доколкото в отговора на въззивната жалба е отправено искане за изменение на
постановените от първоинстанционния съд привременни мерки и се твърди настъпило изменение
в отношенията между детето и неговия баща, настоящият състав на съда намира, че следва да се
приемат като доказателства по делото представените с отговора на въззивната жалба писмени
доказателства – копия от протоколи от проведени срещи на детето с въззиваемия.
Настоящият състав на съда намира, че следва да бъде възложено изготвяне на социален
доклад от ДСП – Варна, доколкото се твърдят настъпили нови обстоятелства, както и че от датата
на изготвяне на предходния доклад /21.06.2021г./ са изминали 6 месеца. Социалният доклад следва
да съдържа констатации къде и при какви условия се осъществяват срещите на детето с неговия
баща; налице ли е промяна и в каква посока /положителна/негативна/ в поведението на детето С,
наблюдавано в контактния център, като се съпоставят периодите от началото на прилагането на
привременните мерки, датата на постановяване на обжалваното решение – 19.08.2021г. и периода
след постановяване на решението.
С оглед гореизложеното и на основание чл. 267, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс,
настоящият състав на Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА да бъдат приети като доказателства протоколи от проведени в контролирана
среда срещи от 17.09.21г., 24.09.2021г., 08.10.2021г..
ЗАДЪЛЖАВА Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна да изготви социален доклад,
който следва да съдържа констатации къде и при какви условия се осъществяват срещите между
детето С и нейния баща Г.Р.; налице ли е промяна и в каква посока /положителна/негативна/ в
поведението на детето С, наблюдавано в контактния център, като се съпоставят периодите от
началото на прилагането на привременните мерки, датата на постановяване на обжалваното
2
решение – 19.08.2021г. и периода след постановяване на решението.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 25.01. 2022 година от
10,30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3