Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, 31.07.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Софийският окръжен съд, гражданско отделение, въззивен състав, в закрито заседание на тридесет и първи юли през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

 ЧЛЕНОВЕ:  РОСИНА ДОНЧЕВА

                                                                                                ДИМИТЪР ЦОНЧЕВ

 

като разгледа докладваното от младши съдия Цончев гр. д. 415 по описа за 2018 година на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.463, ал.1 от ГПК.

            Образувано е по жалба на „Ю.Б.“ АД – присъединен взискател по изпълнително дело № 20169250400109 по описа на ЧСИ Радост Горанова Чолакова, рег. № 925 в КЧСИ, подадена чрез процесуален представител срещу разпределението, обективирано в протокол от 15.05.2018 г., предявено на 28.05.2018 г.  

            Изложени са доводи, че извършеното разпределение е неправилно. Съображенията са, че по делото е проведена успешна публична продан при определена цена, чийто размер не е конкретизиран в протокола. Вместо това са посочени три подлежащи на разпределение суми. В полза на община С. са разпределени общо 25 192,29 лв. с посочено основание Акт по чл. 106/107 от ДОПК № 94-1/18.05.2016 г., без да е посочено основание за дължимост на сумите.  На следващо място, по аргумент от чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД община С. не се ползва с право на предпочтително удовлетворение за вземането й за такса битови отпадъци. Сочи се, че посочената такса няма характер на данък доколкото се дължи срещу конкретно предоставена услуга. Отправеното искане до съда е да постанови решение, с което да отмени изготвеното разпределение от 15.05.2018 г. и да изготви ново или да върне делото на съдебния изпълнител със задължителни указания.

В срока по чл.436, ал.3 от ГПК не е постъпило възражение от взискателя.

Със съпроводително писмо съдебният изпълнител е изпратил жалбата и препис от изпълнителното дело на СОС, като на основание чл.436, ал.3 от ГПК е изложил мотиви по обжалваното действие. Счита, че същото е законосъобразно. Сочи, че в кориците на изпълнителното дело се съдържат достатъчно писмени доказателства, от които се установява цената на продаденото недвижимо имущество. На следващо място излага подробни съображения относно характера на данък, който притежава таксата за битови отпадъци.

            Софийски окръжен съд, като обсъди данните в изпълнителното дело и представените от страните доказателства във връзка с изложените в жалбата доводи, намери следното:

Жалбата е допустима като подадена в срока по чл.462, ал.2 ГПК. Разгледана по същество е основателна.

Изпълнително дело №20169250400109 е образувано въз основа на възлагателно писмо от кмета на община С. за събиране на публични вземания по реда на чл. 4, ал. 2 ЗМДТ и приложените към него оригинали на Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК №№ 94-1/18.05.2016 г. № 272/23.07.2014 г. и 271/23.06.2014 г. за неплатени данъци върху недвижими имоти и такси битови отпадъци. Длъжник по делото е „Е.“ ЕООД с ЕИК: *********. Предмет на задължението е парично вземане в размер на в размер на  17 097.52 лв., от които 837,85 лв. данък върху недвижимите имоти, 365,58 лв. мораторна лихва върху данъка, 10 989,65 лв. такса за битови отпадъци и 4 904,44 лв. мораторна лихва върху таксата.  

            По искане на ЧСИ Радост Горанова-Чолакова на 09.06.2016 г. е вписана възбрана върху:            1. УПИ № IV – „За търговска и производствена дейност“, намиращ се в квартал 1 от ПУП на с. Г.Л., Софийска област с площ от 770 кв. м., заедно с построената в имота през 1981 г. бензиностанция с две колонки и две цистерни и помещение при граници на имота: улица с о.т. 124в-124б, УПИ III – „За производствена дейност“ и УПИ II – „Цех за дообработка и пакетиране на билки и гъби“, всички в квартал 1 по плана на населеното място,

2. УПИ № II „Цех за дообработка и пакетиране на билки и гъби“, намиращ се в квартал 1 от ПУП на с. Г.Л., Софийска област с площ от 3530 кв. м., заедно с построената в имота през 1971 г. производствена масивна сграда със застроена площ от 675 кв.м., при граници на имота: улица с о.т. 124в-124б, УПИ № IV – „За търговска и производствена дейност“, УПИ № 3 – „За производствена дейност“, улица с о.т. 121-120-119 и УПИ № I – „Спортен терен, всички в квартал 1 по плана за населеното място.

            ЧСИ е извършил опис на имотите, обективиран в протокол за опис от 28.07.2016 г. С постановления от 22.12.2017 г., влезли в сила на 27.02.2018 г., недвижимите имоти са възложени върху купувача „С.К.“ ЕООД, ЕИК *********, срещу сумата от 7550,00 лв. за  УПИ № IV и 73150,00 лв. за УПИ № II, платена при втората публична продан, проведената в периода от 17.11.2017 г. до 18.12.2017 г.

            С протокол от 15.05.2018 г., съдебният изпълнител е изготвил разпределение, като е постановил същото да бъде извършено между взискателя община С. и настоящия жалбоподател „Ю.Б.“ АД, присъединен взискател по силата на чл. 459, ал. 2 ГПК. В протокола разпределението е осъществено в четири точки за сумите от: 1. 65 860,00 лв., 2. 6807,50 лв., 3. 7 290,00 и 4. 742.50 лв. Те съответстват на платените от купувача по публичната продан „С.К.“ ЕООД задатък 10% върху основната цена и остатък от сумата за всеки от двата имота. Във всяка от посочените точки вземанията на взискателя община С. са в общ размер, без конкретизация на тяхното основание – дали се касае за данък върху недвижимите имоти, такса битови отпадъци или и двете. Като краен резултат е посочено, че сумите за изплащане след разпределението са 6 703.16 към ЧСИ Радост Горанова – Чолакова, 25 192.29 към община С., 48 744.55 лв. към „Ю.Б.“ АД и 60 лв. към „К.“ ООД.

Разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който той определя кои притезания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването им и каква сума се полага за пълно или частично изплащане на всяко едно от тях. Той е длъжен служебно да вземе предвид вземането на присъединения кредитор, като отдели сума за неговото удовлетворяване и посочи разбираемо основанието за това. В случая обжалваното разпределение е незаконосъбразно. В него не са посочени цифрово правните основания за привилегиите на взискателите. Сумите разпределени в полза на община С. надвишават реално дължимите. Разпределени са 25108,29 лв. при дължими към 08.03.2018 г.  – 16 665.91 лв. (видно от справки на л. 454-455). Разпределени са вземания за множество такси по ТТРЗЧСИ, които не са реално начислявани, а формираният общ размер на всички задължения на длъжника е по-нисък от действително дължимия. Това налага да се извърши ново разпределение, при което да се съобразят следните обстоятелства:

На първо място, от данните по делото се установява, че общото вземане на присъединените взискатели е в размер на 1189453,81 лв. Вземанията са както следва:

1.      „Ю.Б.“ АД – 188 635.96 лв.

2.      „Х.А.Р.Б.“ ООД (с предишно наименование „Х.А.-А.-Л.“ ООД: 1. 159 967.40 лв. – съгласно удостоверение от ЧСИ Мария Цачева (л. 129) и 2. 46 830.48 евро -  съгласно удостоверение от ЧСИ Неделчо Митев (л. 136) – чиято левова равностойност съгласно официалния курс на БНБ се равнява на 91 592,45 лв.

3.      „К.“ ООД – 14817,19 лв.

4.      „А.К.Б.“ ЕООД – 11 434.65 лв.

5.      „М.-Д.“ ЕООД – л. 10 227.92 лв.

6.      НАП ТД С. – О. – 696 112.33 лв.

7.      Община С. – 16 665.91 лв. (л. л. 454-455)

На следващо място, в първи ред, съгласно чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД и предвид задължителните указания, дадени в т. 6 на ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК, в разпределението е следвало да бъдат включени вземанията за разноски по принудителното изпълнение, спрямо кредиторите, които се ползват от тези разноски. В случая това е първоначалният взискател – община С.. Сторените от него разноски в изпълнителното производство са в общ размер на 84 лв. (такса по т. 1 ТТРЗЧСИ, начислена на 06.06.2016 г. – 24 лв., такса по т. 5 ТТРЗЧСИ, начислена на 06.06.2016 г. – 24 лв., такса по т. 10 ТТРЗЧСИ, начислена на 06.06.2016 г. – 18 лв., такса по т. 10 ТТРЗЧСИ, начислена на 06.06.2016 г. – 18 лв.).

      В този ред е следвало да бъдат включени разноските по чл.  26, б. „е“ от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ в размер на 1436,52 лв., които се определят съобразно правилото за пропорционалност, забележка: т. 1 от същия член, както и сумата от 1030.00 лв. начислена на длъжника на основание т. 31 от ТТРЗЧСИ. По делото не се установява да са начислявани останалите такси, посочени в протокола за извършено разпределение.

      В този ред не следва да бъдат включено вземането на „К.“ ООД на стойност 60 лв. доколкото посоченото дружество не е първоначалният взискател по изпълнителното дело, а присъединен по право. При това положение съгласно указанията, дадени в т. 6 на ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК, дружеството няма право на привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД.

Във втори ред по чл.136, ал.1, т. 2 ЗЗД е следвало да се включат само вземанията на община С. за данък върху недвижимите имоти в общ размер на 1234,12 лв. (146,43 лв. за УПИ № II и 1087,69 лв. УПИ № IV. Размерът им се установява от приложените на справки по партида на имот (л. 454-455), обективиращи актуалните към 08.03.2018 г. задължения на длъжника към общината.

Настоящият състав не споделя аргументите изложени от частния съдебен изпълнител, че таксата за битови отпадъци има характер на данък, поради което вземанията за нея попадат във втори ред. Съгласно чл. 136, ал.1, т.2 ЗЗД привилегировани са вземанията на държавата за данъци върху определен имот или превозно средство, както и вземанията, произтичащи от концесионни плащания, лихви и неустойки по концесионни договори. От изричното посочване в разпоредбата на вида на привилегированото вземане, следва, че с нея не се признава привилегията и за вземане за такса за битови отпадъци. Законодателят използва понятието "вземания на държавата", но изрично посочва техния вид, което изключва възможността да се касае за всички публични вземания. Посочената разпоредба не може да се тълкува разширително, тъй като същата съдържа в себе си основания за поставяне при разпределението във втори ред на вземанията на държавата, съответно на общините на територията на които се намира продаденият на публична продан недвижим имот, срещу който е било насочено принудително изпълнение, за данъците, дължими във връзка с този имот. Данъкът към държавата по своята правна същност съставлява публично държавно вземане, установено от закона, което е гарантирано и скрепено с държавна принуда, като по своята правна същност е безвъзмездно, тъй като не предпоставя престиране от страна на държавата и което при наличието на предвидените в закона условия е задължително под страх от наказателна отговорност. Таксата за битови отпадъци във връзка с недвижимия имот, срещу който е било насочено принудителното изпълнение и осъществена публична продан, не може да се ползва от привилегията на чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД, тъй като по своята правна същност е нещо различно от дължимите за имота данъци към държавата и общината. Таксата за битови отпадъци е заплащане за една вече извършена от съответната община услуга - "по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битови отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места"/чл. 62 от ЗМДТ/, което категорично я отличава от понятието за "данък" върху тази сграда. От легалното определение на понятието "такса битови отпадъци" се извежда, че не се касае за безвъзмездно плащане от страна на задълженото лице, каквото е заплащането на данъка върху сградите, а за едно възмездно плащане на една предоставена от съответната община услуга. Това вземане на общината би следвало при извършване на разпределение на постъпилите суми по реда на чл. 462 от ГПК, да се характеризира като ползващо се с привилегията по чл. 135, ал.1, т. 6 ЗЗД, а именно като "вземане на държавата, освен тия за глоби". В този смисъл е и преобладаващата съдебна практика /вж. Р. № 1458/2017 г., Р. № 2549/17 на САС, Р. № 113/2015 г., Р № 290/2015 г. на СОС, Р. № 2922/2017 г. на СГС/.

      В трети ред по чл.136, ал.1, т. 3 ЗЗД е следвало да се включат вземанията на настоящия жалбоподател „Ю.Б.“ АД в размер на 76 915,36 лв.

      В обобщение сумите за изплащане на взискатели след разпределението е следвало да бъдат в размер на 1318.12 лв. към община С., 76915,36 лв. към „Ю.Б.“ АД, както и 2466,52 лв. към ЧСИ Радост Горанова-Чолакова.

С оглед изложените съображения обжалваният акт е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, като при извършване на разпределението се съобразят дадените указания.

Воден от горното, съдът

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ извършено разпределение по изпълнително дело № 20169250400109 по описа на ЧСИ Радост Горанова Чолакова, рег. № 925 в КЧСИ, обективирано в протокол от 15.05.2018 г., предявено на 28.05.2018 г.

            При новото разпределение следва да бъдат съобразени дадените с настоящото решение указания.

            Решението подлежи на обжалване пред САС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

          ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

         2.