Р Е Ш Е Н И Е

 

     №…….../……..04.2018 г.

гр. Варна

 

 В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на тридесети март през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                                                                          СЪДИЯ: МИЛА КОЛЕВА

        

при секретаря Мария Манолова,

като разгледа докладваното от съдията Колева

търговско дело № 1188 по описа за 2017 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявеният иск е с правно основание чл. 71 от ТЗ.

 

По изложените в исковата молба обстоятелства, Х.Г.И., ЕГН **********, с адрес ***, е поискал да бъде признато за установено по отношение "МИПС-ИНВЕСТМЪНТ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, р-н Приморски, к.к."Свети Константин и Елена", х-л „АКВА АЗУР", представлявано от Изпълнителния директор С. Г. С., че притежава 1060 /хиляда и шестдесет/ броя акции на приносител по 100 /сто/ лева всяка, на обща стойност 106 000 /сто и шест хиляди/ лева, които представляват 10% от капитала на "МИПС-ИНВЕСТМЪНТ" АД, както и да бъде осъден ответника "МИПС-ИНВЕСТМЪНТ" АД да му предаде временно удостоверение за притежаваните от него 1060 /хиляда и шестдесет/ броя акции на приносител по 100 /сто/ лева всяка, на обща стойност 106 000 /сто и шест хиляди/ лева, които представляват 10% от капитала на "МИПС-ИНВЕСТМЪНТ" АД, ЕИК ********* или да му предаде 1060 /хиляда и шестдесет/ броя акции на приносител по 100 /сто/ лева всяка, на обща стойност 106 000 /сто и шест хиляди/ лева, които представляват 10% от капитала на "МИПС-ИНВЕСТМЪНТ" АД, ЕИК *********. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че от учредяването на "МИПС-ИНВЕСТМЪНТ" АД през 2001 г. ищецът е акционер в същото, като притежава 1060 броя акции на приносител по 100 лева всяка, на обща стойност 106 000 лева, които представляват 10% от капитала на дружеството. Ищецът излага, че нито при учредяване на дружеството, нито след това са му били издадени акции съобразно направените от него вноски в капитала на ответното дружество, не му е било издадено и удостоверение за притежаваните от него брой акции в "МИПС-ИНВЕСТМЪНТ" АД. С оглед на това ищецът провел многобройни разговори с Изпълнителния директор на дружеството С. Г. С., но документ, удостоверяващ, че като акционер в дружеството-ответник притежава правата върху 10% от капитала на "МИПС-ИНВЕСТМЪНТ" АД не е получавал. Счита, че отказът да му бъде издадено временно удостоверение за притежаваните от него акции в "МИПС-ИНВЕСТМЪНТ" АД представлява неспазване на разпоредбите на закона и потъпкване на добрите нрави.

Излага, че на 27.07.2017 г. е връчена на С. Г. С., в качеството му на представляващ дружеството, Нотариална покана с рег.№ 7141, том 3, № 134, чрез Нотариус Ж.Т., рег.№ 214 на Нотариалната камара, с район на действие Варненски районен съд, с която ищецът поискал да му бъде издадено временно удостоверение за притежаваните от него акции в размер на 10% от капитала на дружеството, като срокът за изпълнение на исканията му изтекъл на 03.08.2017 г.

Освен гореизложеното, ищецът излага, че като акционер в "МИПС-ИНВЕСТМЪНТ" АД има и правото да получава информация за дейността на дружеството, да има достъп до документацията, свързана с дейността на дружеството, да прави справки за финансите на дружеството, както и да е запознат по какъв начин биват управлявани притежаваните от него акции в дружеството. Тъй като такава информация не му била предоставяна, въпреки непрестанното изявяване на желание от негова страна, на 27.07.2017 г. била връчена втора нотариална покана на С. Г. С., в качеството му на представляващ „МИПС-ИНВЕСТМЪНТ" АД, с която ищецът поискал, в седем дневен срок от получаване на същата, да бъдат предоставени заверени копия от всички документи, свързани с дейността на дружеството. Срокът изтекъл на 03.08.2017 г., като исканите документи не му били представени, като не бил направен и никакъв опит за провеждане на разговор с цел уреждане на отношенията по доброволен начин.

С оглед изложеното, ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на настоящия иск с правно основание чл. 71 от ТЗ.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът "МИПС-ИНВЕСТМЪНТ" АД, представлявано от Изпълнителния директор С. Г. С., чрез пълномощника адв. И.А., е подал писмен отговор, с който е изразено становище за неоснователност на така предявения иск. Не се оспорва, че ищецът е бил учредител-акционер на ответното дружество "МИПС-ИНВЕСТ с 50% от първоначалния капитал в размер на 50 000 (петдесет хиляди) лева. Твърди се, че винаги акциите на дружеството са били „на приносител", както и че винаги са издавани временни удостоверения на акционерите, в съответствие с участието им в капитала на дружеството. На всички общи събрание на акционерите /ОСА/ същите са представяни с временни удостоверения за съответния брой притежавани акции в капитала на дружеството. Въз основа на тях е провеждана акредитация, гласуване и приемане на решения. Излага се, че на всички акционери са издавани временни удостоверения, в съответствие с промените в капитала на дружеството.  Твърди се, че ищецът е прехвърлил част от притежаваните от него акции на приносител чрез Договори за продажба на акции съответно с per. № 6376 и № 6377 от 29.07.2008 г. по описа на Нотариус Я.Н., № 011, с район на действие ВРС, като общо са прехвърлени 1 790 (хиляда седемстотин и деветдесет) акции на приносител от капитала на акционерното дружество - ответник. С оглед на факта, че спора за предаването на временното удостоверение е могъл да възникне най-късно при увеличаването на капитала и преразпределението на акциите чрез Договор за продажба - 29.07.2008 г., ответникът счита, че ищецът с конклудентни действия е потвърдил получаването на удостоверението, което иска да дублира. Твърди се, че косвено доказателство (освен продажбата на акции) за притежаван титул на собственост върху акциите в дружеството-ответник, е Декларация вх. № В1119/06.12.2013 г. по описа на Сметната палата, внесена на основание Закона за публичност на имуществото на лиза, заемащи висши държавни, обществени и други длъжности в публичния и частния сектор. В т. 10 на тази декларация ищецът изрично е посочил, че притежава ценни книги, акции в акционерни дружества 1 060 бр. в „МИПС Инвестмънт" АД на обща стойност 106 000 лева. Посочени са и други ценни книжа, в друго акционерно дружество. В последващите декларации по този закон, вкл. и Декларация вх. № Г1645/28.04.2017 г., в тази графа е посочено „нямам нищо за деклариране", което може да означава или че е отчуждил декларираните през 2013 г. ценни книжа, или те съществуват в неговия патримониум.

В срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК, ищцовата страна е депозирала допълнителна искова молба, в която е пояснила и допълнила първоначалната си молба във връзка с изложеното от ответника. Излагат се твърдения, че ответното дружество никога не е отпечатвало и издавало акции като ценни книги, както и не е връчвало такива на своите акционери. Също е посочено, че ищецът никога не се е разпореждал с притежаваните от него членствени права за 1060 броя акции на приносител и, че не е могъл да се разпореди с тях, защото не е притежавал документ за това.

В допълнителния отговор на допълнителната искова молба по чл. 373, ал. 1 от ГПК, ответникът поддържа становището си по иска.

В съдебно заседание и с писмени бележки процесуалният представител на ищеца адв. Н.С. поддържа така предявения иск и моли за неговото уважаване. Претендира присъждане на разноски, съобразно представения по делото списък по чл. 80 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК.

В съдебно заседание и с писмени бележки ответникът "МИПС-ИНВЕСТМЪНТ" АД, чрез процесуалния представител адв. И.А., моли да  бъде отхвърлен предявения иск като, на първо място, счита същия за недопустим, а на второ място, че същия е неоснователен. Претендира присъждане на разноски, съобразно представения по делото списък по чл. 80 от ГПК.

 

Окръжният съд, преценявайки събраните по делото доказателства и доводите на страните по реда на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

 

Не се спори по делото, че към 28.07.2003 г. Х.Г.И. е бил акционер в ответното дружество "МИПС-ИНВЕСТМЪНТ" АД като е притежавал 250 акции на приносител от капитала на дружеството. На проведеното на същата дата Общо събрание на акционерите /ОСА/ на "МИПС-ИНВЕСТМЪНТ" АД е взето решение за увеличаване на капитала на дружеството с 520 000 лв., разпределени в нови 5200 акции на приносител, всяка с номинал 100 лв., които се разпределят по равно между двамата акционери – П. С. и Х.И., а именно - по 2600 броя акции на приносител за всеки един от тях. По този начин Х.Г.И. е станал притежател на общо 2850 броя акции на приносител. В последствие с два договора за продажба на акции от 29.07.2008 г. съответно с per. № 6376 и № 6377 по описа на Я.Н. – нотариус с район на действие ВРС, вписан под № 011 в регистъра на Нотариалната камара, Х.Г.И. е продал на П. Г. С. и на С. Г. С. общо 1790 акции на приносител от капитала на акционерното дружество - ответник. След тези разпореждания Х.Г.И. е останал собственик на 1060 акции на приносител от капитала на "МИПС-ИНВЕСТМЪНТ" АД, като няма данни същият да се е разпоредил с тях. Това следва и от обстоятелството, че същите са декларирани и в подадената от него декларация вх. № В1119 от 06.12.2013 г. пред Сметната палата по реда на ЗПИЛЗВДОДДПЧС /отм./, като в последствие са налице и декларации с вх. № Г1910 от 28.04.2014 г., вх. № Г2566 от 30.04.2015 г., вх. № Г 3714 от 28.04.2016 г. и вх. № Г1645/28.04.2017 г., в които тези акции не са посочени. Това обаче не води до извода, че Х.Г.И. се е разпоредил с тях, доколкото в декларациите няма посочено такова разпореждане и същите касаят само придобитото имущество за съответната година, за която се отнасят, а не и притежаваното имущество въобще. Обстоятелството, че Х.Г.И. е акционер в "МИПС-ИНВЕСТМЪНТ" АД е признато и в протокола от проведеното на 09.08.2008 г. ОСА на дружеството, на което е взето решение за увеличаване на капитала на същото с издаване на нови 4900 броя акции на приносител с номинал 100 лв. всяка една от тях, от които акции 3180 стават собственост на „ТРАЙНСМЕЙКЪРС“ ЕООД, а останалите 1720 акции стават собственост на С. Г. С.. В същия протокол е посочено, че Х.Г.И. е собственик на 1060 акции на приносител от капитала на ответното дружество с номинална стойност 100 лв. всяка една от тях.

От представените с исковата молба две нотариални покани с рег. № 7136, том 3, № 132 и рег. № 7138, том 3, № 133, двете от 21.07.2017 г. на Ж.Т. – нотариус с район на действие ВРС, вписана с рег. № 214 в регистъра на на Нотариалната камара, се установява, че Х.Г.И., заедно с „ТРАЙНСМЕЙКЪРС“ ЕООД, представлявано от едноличния собственик на капитала и управител М.Д.М., което дружество също е акционер в "МИПС-ИНВЕСТМЪНТ" АД, са поискали от ответното дружество да им бъде предоставена информация за дейността му, както и да бъде свикано Общо събрание на акционерите при дневен ред, посочен в първата нотариална покана. Това искане е мотивирано с твърдението, че подалите нотариалните покани акционери не получават информация за дейността на ответното дружество и въпреки тяхното желание не им се предоставя такава, както и не се свикват годишните общи събрания на акционерите на "МИПС-ИНВЕСТМЪНТ" АД. Въпреки, че тези нотариални покани са връчени на ответното дружество на 27.07.2017 г., липсват данни същите да са довели до предприемане на действия от страна на дружеството. Същевременно с нотариална покана с рег. № 7141, том 3, № 134 от 21.07.2017 г. на Ж.Т. – нотариус с район на действие ВРС, вписана с рег. № 214 в регистъра на на Нотариалната камара, Х.Г.И. е поискал от ответното дружество да му бъде издадено временно удостоверение по чл. 167 от ТЗ за притежаваните от него 1060 акции на приносител, представляващи 10% от капитала на дружеството. Тази нотариална покана е връчена на ответното дружество на 27.07.2017 г., като именно непредприемането на действия от страна на същото по тази покана е дало повод на ищеца да предяви иска, въз основа на който е образувано настоящото производство.

По делото е безспорно, че акциите, които дружеството е следвало да издаде на акционерите са такива на приносител, както и че такива не са били издавани до настоящия момент. В тези случаи обаче законът задължава дружеството да издаде на записалите акции акционери временно удостоверение по чл. 167 от ТЗ. Задължението за издаването на такова временно удостоверение е на дружеството. Поради това, по силата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, доказателствената тежест за установяване на факта за издаване на временните удостоверения по чл. 167 от ТЗ и предаването им на записалите акции акционери е на дружеството. В конкретния случай с отговора на исковата молба ответното дружество е навело твърдения, че такива временни удостоверения са били издавани, но не са представени писмени доказателства в тази насока. Представени са само временни удостоверения № 002, № 004, № 005, № 006 и № 007, всичките от 01.11.2001 г., като във всяко едно от тях е отбелязано, че е с номинал 5000 лв. или общо тези удостоверения са за 25000 лв. Съотнесени към номинала на акциите, които са по 100 лв., тези временни удостоверения би следвало да удостоверяват притежаването на 250 акции от капитала на "МИПС-ИНВЕСТМЪНТ" АД. Поради тази причина тези временни удостоверения биха удостоверили притежаваните от Х.Г.И. акции от капитала на дружеството към момента на преобразуването на "МИПС-ИНВЕСТМЪНТ" ООД в "МИПС-ИНВЕСТМЪНТ" АД, което е станало на проведено на 05.01.2001 г. ОСС на първото дружество, при което преобразуване е предвидено капитала на новообразуваното дружество да бъде в размер на 50 000 лв., разпределен в 500 акции на приносител, с номинал 100 лв. всяка една от тях, като всеки един от двамата съдружници в преобразуваното дружество получава по 250 броя акции на приносител. Същите удостоверения обаче не могат да легитимират Х.Г.И. като собственик на останалите акции от капитала на дружеството до пълния им брой от 1060 акции. Освен това, ищецът не би могъл да се ползва от тези временни удостоверения, доколкото същите се намират в ответното дружество и са представени с отговора на исковата молба, а не са му предадени. Освен изложеното, така представените с отговора на исковата молба и посочени по-горе временни удостоверения не могат да служат като доказателства за това, че дружеството е изпълнило задълженията си за издаване на временни удостоверения по чл. 167 от ТЗ, включително и за акциите, за които се отнасят. Както е посочено в Коментар на ТЗ, книга трета Акционерно дружество, том първи, на Огнян Герджиков, издателство „Софи-Р”, издадено 1998 г., стр. 748-749, освен предвидените в закона функции да удостоверява членството в дружеството и да легитимира приносителя си като притежател на акцинерните права, временното удостоверение служи и като разписка за направената от акционера имуществена вноска. Поради това удостоверението е само поименно, като по аргумент от чл. 187, ал. 2, във вр. с чл. 185, ал. 2 от ТЗ то не може да бъде такова на приносител. Идеята е да се осигури заплащането на пълния размер на дължимата вноска, тъй като по принцип при учредяването на дружеството акционерите правят частични вноски. Това следва от разпоредбите на чл. 174, ал. 1, т. 3 и чл. 178, ал. 3 от ТЗ, т.е. необходимо е да се знае притежателят на временното удостоверение дали е внесъл пълния размер от дължимата се вноска или само част от нея, което е невъзможно, ако удостоверението е на приносител. В потвърждение на този извод е и разпоредбата на чл. 179, ал. 1, изр. 2 от ТЗ, която задължава дружеството да води книга за временните удостоверения, без да прави разлика дали издаваните от дружеството акции са такива на приносител или поименни. В тази връзка са и определение № 247/23.04.2009 г., постановено по ч.т.д. № 79/2009 г. по описа на ВКС, ТК, II т.о., решение № 137/31.03.2005 г., постановено т.д. № 635/2003 г. по описа на ВКС, ТК, I т.о., решение № 34/31.03.2005 г., постановено по т.д. № 415/2004 г. по описа на ВКС, ТК, II т.о., решение № 43/15.05.2015 г., постановено по т.д. № 892/2014 г. по описа на ВКС, ТК, II т.о. и решение № 1024/12.12.2005 г., постановено по т.д. № 289/2005 г. по описа на ВКС, ТК. Същевременно временното удостоверение следва да възпроизвежда и съдържанието на акцията, която замества, тъй като до издаването й изпълнява нейните функции. Представените с отговора на исковата молба временни удостоверения не отговарят на тези изисквания, поради което и не могат да се считат като такива по чл. 167 от ТЗ. В тази връзка следва да се посочи, че показанията на разпитаната по делото свидетелка М.Н.Н. за издавани временни удостоверения се отнасят именно за тези представени с отговора на исковата молба. По отношение на това дали са издавани последващи временни удостоверения при двете увеличавания на капитала на дружеството, показанията на тази свидетелка не могат да бъдат вземани предвид, доколкото същата твърди, че тя била изготвяла такива в качеството си на адвокат, но не може да твърди категорично, че същите са били предадени на акционерите, а и при липса на такива не може да се приеме, че същите са отговаряли на изискванията по чл. 167 от ТЗ. Показанията на тази свидетелка не могат да бъдат възприети и в частта им, в която твърди, че е извършвала регистрация на явилите се акционерите при провежданите ОСА на дружеството, при което те са се легитимирали с временни удостоверения, тъй като показанията й тази насока не са категорични, а уклончиви. Същевременно от показанията на разпитания по делото свидетел М.Д.М., който е едноличен собственик на капитала и управител на „ТРАЙНСМЕЙКЪРС“ ЕООД, което дружество е акционер в "МИПС-ИНВЕСТМЪНТ" АД, се установява, че от момента, в който това дружество е станало акционер през 2008 г., не му е било предоставено временно удостоверение за притежаваните от него акции от капитала на "МИПС-ИНВЕСТМЪНТ" АД. Въпросът за това временно удостоверение е бил поставен едва през 2014 г. – 2015 г., когато отношенията между акционерите са се влошили. Временното удостоверение е било предоставено на „ТРАЙНСМЕЙКЪРС“ ЕООД през 2015 г. и то след многократни напомняния от страна на дружеството. На провежданите ОСА на "МИПС-ИНВЕСТМЪНТ" АД до 2014 г. нито един от акционерите не се е легитимирал с временни удостоверения за притежаваните от него акции, тъй като такива не са били издавани. Показанията на този свидетел се отнасят за периода след 2008 г., докато Х.Г.И. е придобил притежаваните от него 1060 броя акции преди този период. Показанията на този свидетел, преценени с останалите доказателства по делото, обаче сочат на това, че е било обичайна практика акционерите да не се легитимират на провежданите ОСА на дружеството с надлежни доказателства за притежаваните от тях акции, както и за това, че е било обичайно такива документи да не се издават. С оглед на тези доказателства следва, че ответното дружество не е издало и предало на ищеца временно удостоверение за притежаваните от него 1060 акции от капитала на дружеството. Показанията на разпитания по делото свидетел П. Г. С., в които се твърди, че винаги са били издавани временни удостоверения и при провежданите ОСА всеки един от акционерите се е легитимирал с тези удостоверения, не могат да доведат до обратния извод. В тази връзка следва да бъде отчетено, че този свидетел притежава най-голям брой акции на приносител от капитала на "МИПС-ИНВЕСТМЪНТ" АД, а освен това неговия брат С. Г. С. също е акционер и изпълнителен директор на дружеството. Двамата притежават повече от 50% от капитала на "МИПС-ИНВЕСТМЪНТ" АД, като видно от посочените по-горе нотариални покани са в конфликт с останалите акционери в дружеството. С оглед на това, така предявеният иск с правно основание чл. 71 от ТЗ се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен.

Неоснователно, на първо място, е твърдението на ответника, че по този начин ищецът иска да дублира временното удостоверение за притежаваните от него акции, с които вече се е бил разпоредил. Видно от данните по делото, действително ищецът е извършил разпореждане, макар и не по установения в чл. 187, ал. 2 от ТЗ ред, с 1790 броя акции, но предявеният от него иск е за останалите 1060 акции, за които няма данни да е налице разпореждане. На второ място, съдът намира за неоснователно и възражението на ответника, че в случая ищецът следва да упражнява правата си по реда на чл. 560 и сл. от ГПК. По този ред се обезсилват ценни книжа, които обаче са налични и са били притежание на лицето, което подава молбата за обезсилване на ценната книга. Това е видно от чл. 560 и чл. 561 от ГПК, като първата разпоредба изисква като предпоставка за подаване на молбата лицето да е било лишено от владението върху ценната книга въпреки волята му или тя да е била унищожена, като в молбата по чл. 561 от ГПК следва да бъдат посочени обстоятелствата, при които е загубена или унищожена ценната книга, както и да бъде възпроизведено нейното съдържание. В случая, когато ценната книга въобще не е била издадена и не е била предадена във владение на ищеца, той не би могъл да иска обезсилването й. В настоящия случай се касае не за владение върху ценната книга, което е било загубено против волята на ищеца или за унищожаване на ценната книга, а се касае за неизпълнение на задължението на дружеството да издаде и да предаде на ищеца временното удостоверение по чл. 167 от ТЗ, като едва след изпълнението на това задължение би могло да се иска обезсилването на удостоверението, ако са налице предпоставките по чл. 560 от ГПК.

С оглед на всичко гореизложено, така предявеният иск с правно основание чл. 71 от ТЗ е основателен и като такъв следва да бъде уважен. В случая искането е да бъде осъдено ответното дружество да предаде на ищеца документ, удостоверяващ правата му на акционер в "МИПС-ИНВЕСТМЪНТ" АД, в зависимост от това какви са наличните към този момент такива. Доколкото по делото е безспорно, че "МИПС-ИНВЕСТМЪНТ" АД никога не е издавало акции и съдът не може да го задължи да издаде такива, следва да бъде постановено решение, с което дружеството да бъде осъдено да предаде на ищеца временно удостоверение по чл. 167 от ТЗ, удостоверяващо правата му на акционер в "МИПС-ИНВЕСТМЪНТ" АД.

 

По отношение на разноските:

 

Ищецът претендира присъждане на разноски по делото, за което е представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК /л. 131 от делото/. Същият е направил разноски в общ размер на 440,00 лв., от които 80,00 лв. - внесена държавна такса и 360,00 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение, за което са представени надлежни доказателства за извършването им, които му се дължат изцяло от ответника, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Воден от гореизложеното и в същия смисъл, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Х.Г.И., ЕГН **********, с адрес ***, срещу "МИПС-ИНВЕСТМЪНТ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, р-н Приморски, к.к."Свети Константин и Елена", х-л „АКВА АЗУР", представлявано от Изпълнителния директор С. Г. С., иск с правно основание чл. 71 от ТЗ, че Х.Г.И. притежава 1060 /хиляда и шестдесет/ броя акции на приносител по 100 /сто/ лева всяка, на обща стойност 106 000 /сто и шест хиляди/ лева, които представляват 10% от капитала на "МИПС-ИНВЕСТМЪНТ" АД, като ОСЪЖДА "МИПС-ИНВЕСТМЪНТ" АД", ЕИК *********, ДА ПРЕДАДЕ на Х.Г.И. временно удостоверение по чл. 167 от ТЗ за тези акции.

ОСЪЖДА "МИПС-ИНВЕСТМЪНТ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, р-н Приморски, к.к."Свети Константин и Елена", х-л „АКВА АЗУР", да заплати на Х.Г.И., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 440,00 лв. /четиристотин и четиридесет лева/ разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването на препис от същото на страните.

           

 

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: