О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 6108 03.06.2019 година град Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в закрито заседание на трети юни две хиляди и деветнадесета година, като разгледа докладваното от съдията Точевски гражданско дело № 3966 по описа на съда за 2019 г., намира следното:
Производството по делото е образувано по искова молба с вх. № 16320/ 08.03.2019 г., подадена от Н.М.К., ЕГН: **********, срещу „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: *********, за признаване на установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от общо 4 012, 55 лева, по издаден по частно гр. дело № 5203/ 2009 г. на ПРС, I гр. с-в, изпълнителен лист от 18.11.2009 г., по който е образувано изп. дело № ***/ ***г. на *** *** ***, рег. № ***.
В исковата молба са изложени съображения, че ответникът придобил с цесия вземане против ищеца, произтичащо от договор за кредит с „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД, но по образуваното изпълнително дело не били извършвани изпълнителни действия, поради което по отношение на вземането настъпила перемпция.
В срока за отговор ответникът посочва, че искът бил недопустим, защото изпълнителното дело вече било прекратено по молба на кредитора и ищецът нямал правен интерес от отрицателния установителен иск. По същество оспорва иска като неоснователен. Прави възражение за прекомерност на разноските на другата страна.
С молба от 22.04.2019 г. ищецът заявява, че оттеглял иска си, като посочва, че изпълнителното дело действително било прекратено, но след образуване на настоящото производство, за което ответникът бил дал повод, поради което следвало да понесе и тежестта за разноските в процеса, които се претендират.
В срока за становище по молбата за оттегляне, не постъпва такова от насрещната страна.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, намира следното:
Молбата за оттегляне на иска е процесуално допустима, като е подадена от пълномощника на страната, който разполага с такива разпоредителни права (лист 6 от делото). Съгласно разпоредбата на чл. 232 от ГПК, ищецът може да оттегли исковата си молба без съгласието на ответника до приключване на първото по делото съдебно заседание, като така той не губи възможността да предяви отново същия иск.
Действително съгласие на ответника за извършване на съответното действие не се изисква на този етап от процеса, но молбата е изпратена за становище, доколкото по делото ответникът е депозирал писмен отговор.
Предвид изложеното, съдът намира, че молбата следва да бъде уважена, тъй като са налице условията по чл. 232 от ГПК, поради което производството по делото следва да бъде прекратено.
Спорният въпрос по делото на кого следва да бъдат възложени разноските по делото- да останат както са направени от всяка от страните, да се присъдят на ответника с оглед нормата на чл. 78 ал. 4 от ГПК или пък да се дължат на ищеца, предвид разпоредбата на чл. 78 ал. 2 от ГПК.
Действително по смисъла на чл. 78 ал. 4 от ГПК ответникът има право на разноски при прекратяване на делото, но съдебната практика приема, че когато ответникът е дал повод за завеждане на делото и този повод отпадне в хода на висящия процес, на ищеца се дължат разноски, дори и при оттегляне/ отказ от иска.
В настоящия случай е безспорно, че към датата на подаване на исковата молба- 08.03.2019 г. ответникът е поддържал висящо принудителното изпълнение против ищеца, като изпълнителното дело е прекратено с разпореждане на ЧСИ от 09.04.2019 г. При това положение, към момента на предявяване на отрицателния установителен иск ищецът е имал правен интерес да установи, че не дължи на ответника поради изтекла давност, защото спрямо него е имало висящо изпълнение. Така ответникът е станал причина за завеждане на делото, защото именно той е образувал изпълнителното дело през 2019 г., въпреки погасеното по давност вземане, като с отговора дори искът не се признава, а се оспорва като неоснователен. Право на ищеца е да използва възможността на чл. 439 ал. 2 от ГПК за защита на правата си, които реализира чрез предявяване на отрицателен установителен иск против кредитора си, за да отрече съществуване на въпросното вземане. В тази връзка ответникът винаги ще е дал повод за завеждане на иска и ще е станал причина за него, защото претендира суми по изпълнителен лист срещу ищеца, по отношение на които е изтекла давност.
Разноските по делото се претендират още с исковата молба
и се поддържат в хода на процеса, а за тях е представен и списък по чл. 80 от ГПК, като са налице писмени доказателства, че са реално направени- внесена
държавна такса в размер на 160, 52 лева (л. 11) и заплатено адвокатско
възнаграждение на пълномощника на страната в размер на 360 лева (л. 7). Макар и
в отговора да е направено възражение за прекомерност на разноските на ищеца, не
са налице основания за подобно намаляване на хонорара, защото той е под
минимално предвидения размер по чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. Законодателят не е предоставил възможността на
съда да намаля размер на възнаграждението, когато то е в рамките на
съответния минимум, доколкото не е допустимо същото да се редуцира под него,
поради което искането следва да се остави без уважение и разноските да се
присъдят изцяло в направения им размер.
Доколкото по делото е допуснато обезпечение, съдът ще се произнесе по отмяната му след стабилизиране на настоящото определение за прекратяване на производството.
Така мотивиран, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 3966/ 2019 г. по
описа на ПРС, XVI- ти гр. състав, поради оттегляне на предявения иск.
ОСЪЖДА „АПС Бета
България” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „България” № 81В, да заплати
на Н.М.К., ЕГН: **********,***, направените по делото разноски, както следва:
държавна такса в размер на 160, 52 (сто и шестдесет лева и петдесет и две
стотинки) лева и адвокатско възнаграждение в размер на 360 (триста и шестдесет)
лева.
Определението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на съдебните адреси на страните.
Делото да се докладва след стабилизиране на определението за прекратяване, във връзка с произнасяне по отмяната на допуснатото обезпечение.
СЪДИЯ :/п/
/ Александър Точевски /
Вярно с оригинала.
АД