ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2099
гр. Пловдив, 13.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно частно
гражданско дело № 20225300502229 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.274 във вр.с чл.413,ал.1 от ГПК.
Образувано по частна жалба на П. Я. Ю.,ЕГН-**********,И. М. Ю.,ЕГН-**********
и Я. М. Ю.,ЕГН-********** чрез пълномощника им адв.М.М. против Заповед №
10448/09.12.21г.за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,постановена по
ч.гр.д.№ 19236/2021г.по описа на ПдРС,в частта относно разноските,с която е разпоредено
длъжникът (и наследодател на жалбоподателите) М. Е. Ю.,ЕГН-**********,починал на
13.12.2021г.,да заплати на кредитора „Интернешънъл Саламанка капитал“ ООД – гр.
София,ЕИК-********* сумата от 750лв.,представляваща разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение.
С частната жалба се прави възражение за прекомерност на адв.хонорар на
осн.чл.78,ал.5 от ГПК предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото.Иска се
от съда да отмени заповедта в обжалваната част за разноските и вместо това да намали
същите до нормативно установения минимален размер съгл.чл.7,ал.7 във вр.с чл.7,ал.2,т.2 от
НМРАВ № 1/04г.Претендират се разноски за настоящото производство на осн.чл.38,ал.1 от
ЗА.
Постъпил е писмен отговор от ответника по частната жалба „Интернешънъл
Саламанка капитал“ ООД,гр.София,ЕИК-*********,в който се изразява становище за
неоснователност на същата по съображения,че присъденият адв.хонорар не е прекомерно
завишен предвид материалния интерес и с оглед разпоредбата на чл.2,ал.5 от
НМРАВ,съгласно която адв.възнаграждение се дължи за всеки един от съединените
искове.Също претендира разноски за настоящото производство.
1
ПдОС,като взе предвид оплакванията в частната жалба,доводите и съображенията на
страните и като разгледа и прецени приложените доказателства по делото,намира частната
жалба за процесуално допустима.Тя е подадена от процесуално легитимирани лица против
подлежащ на обжалване акт и в законоустановения срок.
Разгледана по същество същата е основателна.
В производство по чл.410 от ГПК по заявление на кредитора „Интернешънъл
Саламанка капитал“ ООД е издадена Заповед № 10448/09.12.21г.за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК,постановена по ч.гр. д.№ 19236/2021г.по описа на ПдРС.В
това производство заявителят е представил договор за правна защита и съдействие от
01.12.21г.,в който е уговорено адв.възнаграждение в размер на 750лв.,платено в брой и в
този размер е уважено искането за присъждане на разноски в атакуваната заповед.
В частната жалба се прави възражение по чл.78,ал.5 от ГПК от страна на
наследниците на длъжника в заповедното производство-М. Е. Ю.,като се твърди,че така
присъденото адв.възнаграждение е прекомерно завишено по размер предвид ниската степен
на фактическа и правна сложност на делото-единственото действие на пълномощника е
подаването на заявление по образец.
Настоящата инстанция намира това възражение за основателно.Главницата,която е
осъден да заплати длъжника,е в размер на 1100лв.,както и договорна лихва в размер на
72,60лв.,т.е.в общ размер на 1172,60лв.и това е материалният интерес,върху който следва да
се определи размера на дължимото адв.възнаграждение.Съгласно разпоредбата на чл.7,ал.7
от Наредба № 1/04г.за минималните размери на адв.възнаграждения в производствата по
издаване на заповед за изпълнение възнаграждението се определя по правилата на ал.2 на
базата на половината от стойностите на претендираните суми.В случая базата за
определяне на възнаграждението следва да е 586,30лв.(половината от
1172,60лв.).Приложима тогава е разпоредбата на чл.7,ал.2,т.1 от Наредбата-при интерес до
1000лв.възнаграждението е 300лв.за всеки от исковете (чл.2,ал.5 от НМРАВ).Доколкото
исковете са два-за главница и договорна лихва,то и адв.възнаграждение следва да бъде
определено като минимално по Наредбата в размер на 600лв.(2x300лв.)Съдът определя
минималния размер на адв.възнаграждение,доколкото не се касае за дело с голяма
фактическа и правна сложност.
Ето защо,предвид изложеното по-горе настоящата инстанция намира,че следва да се
отмени заповедта за изпълнение в обжалваната част,с която е присъдено адв.възнаграждение
на заявителя в размер на 750лв.и делото да се върне на ПдРС за издаване на заповед за
изпълнение за сумата от 600лв.разноски за адв.възнаграждение.
Разноски за адв.възнаграждение в настоящото производство не следва да се
присъждат независимо от изхода на делото,тъй като съгласно константната съдебна
практика в производството по разноските не се допуска кумулиране на нови задължения за
разноски за адв.възнаграждение,поради което разпоредбата на чл.81 от ГПК не намира
приложение.(В този смисъл Определение № 489/17.10.17г.на ВКС по ч.гр.д.№ 3926/17г.).
2
Водим от горното,съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Заповед № 10448/09.12.21г.за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК,постановена по ч.гр. д.№ 19236/2021г.по описа на ПдРС в частта й за
разноските,с която е присъдено адвокатско възнаграждение в полза на „Интернешънъл
Саламанка капитал“ ООД – гр. София,ЕИК-********* в размер на 750лв.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за
сумата от 600лв.адвокатско възнаграждение в полза на кредитора „Интернешънъл
Саламанка капитал“ ООД.
ВРЪЩА делото на ПРС за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3