РЕШЕНИЕ
№ 326
гр. Смолян, 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на първи ноември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Сийка Златанова
при участието на секретаря Сирма Купенова
като разгледа докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело №
20225440100620 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищцата Р. А. П. от гр. Смолян е предявила срещу „***“ – Клон *** КЧТ, ЕИК
*********, представлявано от *** иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл.първо ЗЗД за
сумата от 3 030 лв., представляваща недължимо платена без основание по договор за
потребителски паричен кредит ***/15.06.2016 г., ведно със законната лихва, считано от
29.06.2022 г. до окончателното плащане. Претендира за деловодните разноски.
Фактическите твърдения, на които ищцата основава исковете, се свеждат до
следното: Страна е по Договор за потребителски кредит № ***/15.06.2016 г., сключен с
„***“ – Клон ***. Съгласно Договора й е предоставен кредит в размер на 2 500 лв., който е
следвало да върне на 48 месечни погасителни вноски в размер на 115,20 лв. всяка, при ГПР
45,99 % и лихвен процент 36,17 %, като е следвало да върне обща сума в размер на 5 529,60
лева. Счита договора за кредит за недействителен поради нарушение на чл. 10, ал. 1 ЗПК,
неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 ЗПК, нарушение и заобикаляне на
чл. 19, ал. 1, ал. 4 и ал. 5 ЗПК, тъй като освен цифрово ГПР не е описан в неговите съставни
части. Не е ясно какво включва общата дължима сума освен общия размер на кредита, което
я поставя в невъзможност да разбере какво точно дължи и как е определен размерът на
задължението. Не е ясно дали такса ангажимент и застрахователна премия участват в ГПР,
като според нея те представляват допълнителни разходи. Счита, че поради нищожност на
кредита дължи само чистата му стойност, а платената сума над главницата в размер на 3 030
лв. е платена без основание поради нищожност на клаузите за лихва, такса ангажименти
други разходи.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК подава отговор, с който оспорва иска като
неоснователен и моли да бъде отхвърлен. Възраженията се свеждат до следното:
Неоснователни са твърденията на ищцата за описаните в исковата молба нарушения.
Твърди, че ищцата е била наясно при какви условия е получила кредита, съответно какви са
нейните задължения по договора. Твърди, че в договора са описани всички предвидени в
методиката в приложение № 1 към ЗПК компоненти, посочен е размерът на ГПР, общата
дължима сума по кредита, допусканията, взети предвид при изчисляване на ГПР.
Информацията е изложена на стр. първа от договора и в подробен погасителен план.
Посочени са елементите на всяка погасителна вноска, включваща главница възнаградителна
лихва и застрахователна премия. Твърди, че таксата ангажимент не е част от месечните
1
погасителни вноски, а се прихваща еднократно от стойността на отпуснатия заем при
превеждането му по сметката на потребителя, както и че същата е включена в ГПР.
Застрахователната премия също не е включена в ГПР, не е включена в главницата и не се
олихвява. Сключването на застраховката не е задължително условие за отпускането на
кредита, като кредиторът не влияе върху условията за сключването на застраховката. За
улеснение на кредитополучателя е предвидено плащането на вноската по кредита и
застрахователната вноска да се кумулират и да се плащат по една сметка, като след това
ответникът превежда на застрахователя застрахователната премия. Счита претенцията в
частта от претендираната сума в размер на 672 лв. – заплатена по застраховка за
недопустима и неоснователна, тъй като е платена по договор за застраховка, а не по
процесния договор за кредит. Прави евентуално възражение за настъпила погасителна
давност. Претендира за разноски.
В съдебно заседание ищцата се представлява от адв. ***, която моли искът да бъде
уважен по изложените в исковата молба съображения. Претендира присъждане на
адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв..
Ответникът не се представлява, в писмена молба юр. *** - редовно упълномощен
счита иска за неоснователен и моли да бъде отхвърлен.
След като обсъди становищата на страните и събраните по делото доказателства,
Съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 15.06.2016 г. между „***“ ЕАД като кредитор и Р. А. П. като кредитополучател е
сключен договор за предоставяне на потребителски кредит № ***, по силата на който
кредиторът е отпуснал на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 2 500 лева.
Кредитополучателката се е задължила да върне кредита ведно с ГЛП 36,17 % и ГПР 45,99
%, както и да плати застрахователна премия в размер на 672 лв. и такса ангажимент 87,50
лв. Общата стойност на плащанията е в размер на 5 529,60 лв., платими на 48 равни месечни
вноски, всяка в размер на 115,20 лв., като първата вноска е с падежна дата 05.08.2016 г. и
последната вноска е с падеж 05.07.2020 г.. Съгласно чл. 2 от договора застрахователната
премия е раздЕ. на равен брой вноски, съответстващи на посочения брой погасителни
вноски, като кредитополучателят заплаща и такса ангажимент при усвояване на кредита,
чрез удържането му от общия размер по кредита. Според чл. 3, изр. 2 погасителните вноски
съставляват изплащане на главницата, ведно с надбавка, покриваща разноските на кредитора
по подготовка и обслужване на заема и опредЕ. добавка, съставляваща печалба на
кредитора. В чл. 5 е уговорено, че при забава на една или повече месечни погасителни
вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна
лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с направените
разноски по събирането на вземането.
Съгласно заключението по назначената СИЕ общият размер на извършените от
ищцата плащания за погасяване на задълженията по Договора за потребителски паричен
кредит PLUS - *** от 15.06.2016 г. е 5 708.40 лева, в т.ч.: 4 803.40 лева /към момента на
подаване на заявление по чл. 410 от ГПК/, подробно посочени по дата и размер в
приложената към настоящата експертиза Таблица 1, к.1 и к.18 и 905.00 лева - преведени
през 2021 г., след образуване на ЧГД. Размерът на ГПР по Договор за потребителски
паричен кредит PLUS - *** от 15.06.2016 г., като се вземат предвид и таксата ангажимент в
2
размер на 87.50 лева и застрахователната премия в размер на 672 лева е 59.50 %.
Извършените плащанията по Договор PLUS - *** от 15.06.2016 г., преди подаване на
Заявлението по чл. 410 от ГПК, са подробно посочени по дата и размер в приложената към
настоящата експертиза Таблица1,к. I и к.18. Плащанията, посочени в Таблица 1 са
извършени чрез платежна система EPAY, съгласно представените от “***” С.А., клон ***
справки. Извършените през 2021 г. плащания в общ размер 905 лева са чрез банков превод
от Р. А. П.. С направените от Р. А. П. погасителни вноски в размер 4 803.40 лева е
извършено погасяване по кредита, както следва: 1 750.52 лева – главница /Таблица 1, к. 9/; 2
344.88 лева - договорна лихва /Таблица 1, к. 6/; 36 лева - такса събиране /Таблица 1, к. 13/
672 лева - застраховка /Таблица 1, к. 17/. С направените през 2021 г. погасителни вноски в
общ размер 905 лева е извършено погасяване, както следва: - 749.48 лева - остатък от
непогасена главница 12.72 лева - остатък от непогасена договорна лихва 66.31 лева - лихва
за забава 75 лева – разноски. По процесния кредит е надвнесена сума в размер 1.49 лева.
„***” С.А., клон *** ежемесечно извършва преводи на дължимите застрахователни премии
по договори с обща сума към застрахователя ***, който е представляван от две дружества
„*** Общо ***“ АД - клон *** и „*** ***“ АД - клон ***. Застрахователната премия по
Договор *** от 15.06.2016 г. е част от извършваните плащания.
В съдебно заседание вещото лице допълва, че таксата ангажимент е включена в ГПР
един път. Посочения процент на ГПР в т. 2 от заключението е изчислила, както е поставен
въпросът, като е взела предвид таксата ангажимент, застрахователната премия и
договорения лихвен процент. В ГПР по договора е включен договорения лихвен процент и
посочената такса ангажимент. При изчисление в съдебно заседание вещото лице получи
46.09 % ГПР, без застрахователната премия, а предвиденият в договора ГПР е 45.99 %. По
принцип при изчисляване на ГПР застрахователната премия не участва, съгласно
определението за разходи по кредита.
Съдът кредитира заключението като обективно и компетентно изготвено.
Видно от ч.гр.д. № 1223/2020 г. по описа на РС - Смолян, приложено служебно от
съда във връзка с изготвената експертиза, ответникът е подал заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК за неплатени задължения по настоящия договор. Съдът
е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 16/15.01.2021 г., с
която е разпоредил длъжникът Р. П. да плати на кредитора „***“ – Клон *** КЧТ, 749,48 лв.
главница, 12,72 лв. договорна лихва за периода 05.01.2020 – 05.07.2020 г.; 55,81 лв. законна
лихва за периода 05.02.2020 – 16.12.2020 г., законна лихва върху главницата, считано от
30.12.2020 г. до окончателното плащане на задължението, както и 25 лв. държавна такса и
50 лв. юрисконсултско възнаграждение. Длъжникът П. е подала възражение по чл. 414 от
ГПК за изпълнение в срока за доброволно изпълнение, като е представила нареждане за
касов паричен превод за сумата от 400 лв. от 22.01.2021 г. и платежно нареждане за сумата
от 505 лв. от 12.02.2021 г.. На 04.03.2021 г. заявителят е депозирал молба, с която е признал
пълното плащане на задължението от страна на длъжника. Предвид изложеното съдът с
определение № 104/05.03.2021 г. е обезсилил издадената заповед за изпълнение.
3
При така установената фактическа обстановка, Съдът направи следните правни
изводи:
Няма спор между страните, че по процесния договор ответницата е получила
предоставена в заем парична сума в размер на 2 500 лв., като е извършила плащания през
2019, 2020 в размер на 4 803,40 лв. и 828,51 лв. през 2021 г. или плащания в общ размер на 5
631,91 лв..
В чл. 55, ал. 1 ЗЗД са уредени три фактически състава на неоснователно обогатяване.
Според първия подлежи на връщане полученото при начална липса на основание. В
задължителната практика на ВКС по чл. 290 ГПК – Решение № 25 от 22.02.2010 г. на ВКС
по т. д. № 657/2009 г., TK, I т. о., докладчик председателят Никола Хитров е прието, че
начална липса на основание е налице и в случаите, когато е получено нещо въз основа на
нищожен акт. Под обогатяване се разбира както недължимо плащане, така и получаването
на имуществени ползи, така и придобиването и спестяването на такива ползи от едно лице за
сметка на друго. Под неоснователно се разбира отсъствието на правно основание за такова
получаване, придобиване, спестяване.
Безспорно се установи от заключението по СИЕ, че ищцата е платила по договора за
кредит отпуснатия кредит в размер на 2 500 лв.; 2 357,60 лв. /сборът от 2 344,88+12,72/ -
договорна лихва; 672 лв. застраховка; 36 лв. такса събиране; 66,31 лв. лихва за забава или
общо сумата от 3 131,91 лв.. Сборът на платената застраховка и договорна лихва е в размер
на 3 029,60 лв.
Договорът между страните е за потребителски кредит и като такъв същият следва
да съответства на предвидените в ЗПК изисквания, тъй като ответникът като потребител се
явява икономически по-слабият участник в отношението, поради недостиг на материални
средства. Като потребител по договора за кредит ответникът разполага със защитата срещу
неравноправни клаузи, предвидена в Глава Шеста на ЗЗП, за които съдът следи служебно.
Доколкото съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи и за
действителността на сключения договор за заем, то в тежест на ищеца е да докаже, че са
спазени приложимите към процесния договор за потребителски кредит императивните
законови изисквания, както и че клаузите на договора, касаещи основните му параметри са
индивидуално договорени.
Между ответника и ищеца са възникнали правоотношения по договор за
потребителски кредит по чл. 9 и сл. ЗПК. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът
за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител,
по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по
вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от
страните по договора.
4
Твърдението на ищцата, че договорът е с размер на шрифта по-малък от 12 е
недоказано, поради което и не може да се приеме нищожност на договора на посоченото
основание.
Съгласно чл. 10, ал. 2 кредиторът не може да изисква и да събира от потребителя
каквото и да е плащане, включително на лихви, такси, комисиони или други разходи,
свързани с договора за кредит, които не са предвидени в сключения договор за
потребителски кредит.
В процесния договор, кредиторът е посочил лихвения процент по заема, ГПР на
заема и годишното оскъпяване на заема, като освен договорна лихва в общата подлежаща на
връщане сума е включена и дължимата застрахователна премия по сключената застраховка
на плащанията.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да
съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или
референтен лихвен процент, които е свързан с първоначалния лихвен процент, както и
периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, ако при различни
обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за
всички лихвени проценти. В случая лихвеният процент е уговорен като постоянен и е
достатъчно да бъде посочен размерът на същия, което е направено. Страните са подписали
погасителен план, съдържащ необходимата пълна информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, каквото е законовото
изискване на чл. 11, т. 11 ЗПК при договори за кредит с фиксиран лихвен процент. Видно от
самия погасителен, инкорпориран в договора, в него са описани всички погасителни вноски,
общо 48, техния размер и падеж, с което съдът приема, че е изпълнено условието на чл. 11,
т. 11 от ЗПК.
Задължителен реквизит на договора за кредит по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК са
годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин.
В процесния договора е посочен годишен процент на разходите /ГПР/, но
единствено като абсолютна процентна стойност. Липсва посочване на взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения начин в Приложение № 1
на ЗПК, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Според разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Както в договора, така и в условията към него липсва конкретизация относно
начина, по който е формиран посоченият процент ГПР, което води и до неяснота относно
5
включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване
за сключване на договора по ясен и разбираем начин, въведено с чл. 10, ал. 1 ЗПК. Простото
посочване с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени
законовите изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Смисълът на тази разпоредба е на
потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите,
които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и
икономически обоснован избор дали да го сключи. От посоченото следва, че за да е спазена
разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, в договора трябва да е посочено не само цифрово
какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и
изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и
които са отчетени при формиране на ГПР. Кредитополучателя не следва да бъде поставян в
положението, за да разбере действителния размер на годишния процент на разходите, да
тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за
допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, което противоречи на изискването за
яснота. Изискването за посочване на ГПР включва в себе си и задължение за изрично и
изчерпателно посочване на разходите, отчетени при формирането му. Липсата на яснота и
правила за формирането на ГПР е самостоятелно основание за нищожност на договора,
съгласно чл. 22 от ЗПК.
Съдът счита, че посоченият в договора за потребителски кредит ГПР от 45,99 % не е
действителният такъв разход и противоречи на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Посоченият ГПР е заблуждаващ и не отчита реално оскъпяването на договора за заем с
дължимата такса ангажимент и застрахователна премия.
В чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК е определено, че годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит и се изчислява по формула съгласно приложение №
1. В ал. 4 е предвиден горен праг на ГПР – не по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, опредЕ. с постановление на
Министерския съвет на Република ***.
В § 1, т. 1 и 2 от ДР на ЗПК са дадени легални дефиниции на понятията „Общ разход
по кредита за потребителя“ и „Обща сума, дължима от потребителя“. Общият разход по
кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на Кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните
6
такси. Общата сума, дължима от потребителя е сборът от общия размер на кредита и общите
разходи по кредита за потребителя.
В процесния договор липсва каквото и да е описание на включените в ГПР
компоненти и методика на определянето му, освен цифровото му изражение в процент от
кредита. Повече от ясно е, обаче, че в общата стойност на плащанията освен главница в
размер на 2 500 лв. са включени още 3 029,60 лв. плащания за договорна лихва, такса и
застрахователна премия, което е достатъчно показателно, че действителният ГПР на кредита
надхвърля 50 %.
В съдебната практика трайно е прието, че максималният размер на възнаградителната
лихва не трябва да надхвърля повече от три пъти законовата такава. В случая е договорена
лихва в размер на 36,17 %, надхвърляща максимално допустимия размер на лихвата, поради
което и клаузата за договорената лихва в посочения размер е нищожна поради противоречие
с добрите нрави. Целта на уговореното възнаграждение по договор за заем е покриване на
разходите на кредитора, свързани с отпускането на кредита, както и с компенсирането на
гражданските плодове от финансовия ресурс, които заемодателят би могъл да реализира за
срока на предоставянето му на заемателя. В случая така уговореният размер на лихвата
излиза извън посочените цели и води до неоснователно обогатяване на заемодателя за
сметка на по-слабата икономически страна в облигационното правоотношение - заемателя.
Безспорно се установи, че отчитайки таксата ангажимент като разход по кредита,
ГПР би се увеличил до 46,09 % /т. 2 от заключението и допълнението в съдебно заседание/,
като същата не е включена в предвидения по договора ГПР. Освен това липсва яснота какво
точно покрива тази такса ангажимент, за какво точно се заплаща тя чрез удържането й при
отпускането на кредита от предоставената сума. В договора липсва каквото и да е описание
на предназначението на тази такса. Единствено е уреден начинът й на плащане. Безспорно е,
обаче, че същата е включена като елемент в договорената месечна вноска. Клаузата за
заплащане на такса ангажимент в раздела Параметри и условия от процесния договор е
нищожна поради липса на основание по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД, тъй като липсва
описание срещу каква точно предоставена от кредитора услуга следва да се заплаща тази
такса, предвид характера на вземането за таксата, предвиждащ някаква насрещна престация,
предоставена от таксуващия.
Както се посочи по-горе, в общата сума за връщане е включена т.нар. такса
ангажимент в размер на 87,50 лв.. Същата е договорена за плащане еднократно при
сключването на договора за това кредиторът да фиксира лихвения процент за срока на
договора, при съдържащите се в договора условия, размери и срокове, като в
действителност същата е удържана от размера на договорения и отпуснат кредит. По този
начин опредЕ. същата такса представлява такса по усвояване на кредита. Императивната
норма на чл. 10а, ал. 2 ЗПК забранява на кредитора да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. При това положение
клаузата за тази такса е нищожна поради противоречие със закона и извършеното плащане е
недължимо поради липса на основание.
7
При това положение платената от ищцата такса ангажимент в размер на 87,50 лв.
се явява недължимо платено на нищожно основание и подлежи на връщане от ответника.
В договора за кредит не се съдържат данни за предмета на застраховката „Защита
на плащанията“. Не се представят доказателства направените от ищцата плащания по
застрахователната премия да са изплатени директно на застрахователния агент. Не се сочат
и представят доказателства че поради преустановени плащания на вноските по кредита,
застраховката е породила действие и реално застрахователят да е платил остатък по кредита
или опредЕ. вноска по него. Следва да се приеме, че със застрахователната премия,
разходите по кредита неоснователно са се увеличили, като този разход не е бил обявен и
включен в обявения на ответника ГПР. Съдът счита, че и застрахователната клауза е
недействителна поради липса на предмет и като такава прави платените застрахователни
вноски недължимо платени. В случая от страна на ответника не се представят доказателства
между него и застраховател да има сключен застрахователен договор и реално договорената
застрахователна премия да е достигнала до застрахователя. Както се посочи и видно от
заключението на вещото лице, реалното включване на таксата ангажимент и
застрахователната премия в ГПР автоматично увеличава неговия размер, надхвърлящ
значително предвидения законов горен праг, което е в противоречие с чл. 19, ал. 4 ЗПК. Така
реално ГПР възлиза на 59,50 %, вместо посочените в договора 45,99 %. Следователно
същата е нищожна и поради противоречие със закона, а именно поради противоречие с чл.
19, ал. 4 ЗПК, предвиждащ, че ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и валута, опредЕ. с постановление на
МС.
В разпоредбата на чл. 22 ЗПК е предвидено, че когато не са спазени изискванията
на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. С оглед посочените по-горе за нарушени законови
изисквания процесният договор за кредит се явява недействителен.
В чл. 23 от ЗПК законодателят е въвел защита за кредитополучателя като
последица от нищожността на договора, като е прието, че когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Предвид изложеното платеното от страна на ищцата над главницата от 2 500 лв. е
платено без основание и подлежи на връщане от ответника. Предявеният иск се явява
основателен и доказан в пълен размер, поради което следва да бъде осъден ответникът да
заплати на ищцата сумата от 3 030 лв..
Относно разноските:
И двете страни са заявили искане за присъждане на деловодните разноски.
С оглед изхода от спора на ответника не се дължат разноски.
Ищцата е направила разноски за платена държавна такса в размер на 121,20 лв. и
100 лв. за вещо лице. С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ще следва да
8
бъде осъден ответникът да заплати на ищцата направените деловодни разноски.
Адв. *** е заявила искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38,
ал. 1, т. 2 ЗАдв. Съдът счита същото за основателно, тъй като осъществената правна защита
и съдействие от страна на адв. *** е безплатна за ищцата като материално затруднено лице,
съгласно представения договор за правна защита и съдействие /л. 12/. Ще следва на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. да бъде осъден ответникът да плати на адв. *** адвокатско
възнаграждение в размер на 603 лв., определено по формулата на чл. 7, ал. 2, т. 1 Наредбата
за МРАВ.
Мотивиран от гореизложеното Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „***“ С.А., клон ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, ***,
сграда 14, представлявано от ***, на основание чл. 55, ал. 1, предл.първо ЗЗД да заплати на
Р. А. П., ЕГН **********, от гр. Смолян, ул. „***“ № 6, сумата от 3 030 лв., платена без
основание по недействителен договор за потребителски паричен кредит ***/15.06.2016 г.,
ведно със законната лихва, считано от 29.06.2022 г. до окончателното плащане на
задължението.
ОСЪЖДА „***“ С.А., клон ***, със седалище и адрес на управление гр. София,
ж.к. ***, ***, сграда 14, представлявано от ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на
Р. А. П., ЕГН **********, от гр. Смолян, ул. „***“ № 6 направените деловодни разноски в
размер на 221,20 лв., от която 121,20 лв. държавна такса и 100 лв. възнаграждение на вещо
лице.
ОСЪЖДА „***” С.А., с адрес на управление ***, представлявано от *** и ***,
чрез „***“ С.А., клон ***, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. ***, ***,
сграда 14, представлявано от *** на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв. да заплати на
адвокат *** ***, ЕГН **********, гр. ***, бул. „***“ № 9 сумата от 603 лв. за адвокатско
възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Смолянски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението да се връчи на страните, като на ищцата чрез адв. ***.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
9