Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 30.04.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданска колегия, Въззивно
отделение, ІV – Г състав в публичното заседание на десети март две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
при участието на секретаря Антоанета Петрова, като
разгледа докладваното от съдия Орешарова гр. д. №
14208 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 474211/21.08.2018 г., постановено по гр. д. №
67499/2017 г., Софийски районен съд, III ГО, 88-ми състав е отхвърлил
предявения от Н.А.К. срещу Б.Х.С. иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 24 653 лв., като получена
без основание, като разходите по извършен ремонт на апартамент № 32, находящ се в гр. София, ж. к. *******, собственост на
ответника. С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата е
осъдена да заплати на ответника сторените по делото разноски, възлизащи в
размер на сумата от 1 560 лв.
С определение от 23.05.2019год., СРС, 88-ми състав, по гр.дело
№67499/2017год. е оставена без уважение молбата, инкорпорирана във въззивната жалба на ищцата, с която е направено искане за
изменение на решението по делото в частта за разноските.
В законоустановения срок срещу
решението, в частта, с която предявеният иск е отхвърлен до
размера на сумата от 18 363 лв., представляваща стойността, с която ответникът
се е обогатил без основание за сметка на ищцата в резултат на предприет от
последната ремонт на апартамент № 32, находящ се в гр. София, ж. к. *******,
собственост на ответника, е постъпила въззивна жалба от ищцата Н.А.К., в която
се съдържат оплаквания, че първоинстанционното решение е неправилно поради
допуснати от съда съществени процесуални нарушения и необоснованост. Въззивницата оспорва като необоснован изводът на
първоинстанционния съд, че от събраните доказателства по делото не се
установява ремонтните дейности, извършени в процесния апартамент през 2016 г.,
да са били заплатени от ищцата. На следващо място се позовава на допуснато в
първоинстанционното производство съществено процесуално нарушение, доколкото
съдът не е уважил искането на ищцата за допускане на разпит на втори свидетел,
който да даде показания относно времето, начина на извършване и заплащане на
ремонта, след което е приел за недоказани обстоятелствата, във връзка с които е
направено това доказателствено искане. Счита, че възражението на ответника, че разходите
за ремонта са били поети от баща му, който е участвал в извършването му и с
личен труд, не се подкрепя от събраните по делото доказателства, като посочва,
че още през 2011 г. същият е бил с 51% намалена трудоспособност, имал е
исхемична болест на сърцето, стенд, стенокардия, захарен диабет и гонартроза.
При
така изложените съображения срещу правилността на първоинстанционното решение
жалбоподателката моли за неговата отмяна в обжалваната част и постановяването
на такова, с което предявеният иск да бъде уважен до размера на сумата от 18
363 лв. Претендира разноски по делото.
Ответникът по въззивната жалба Б.Х.С.
я оспорва. Излага подробни съображения в подкрепа на обжалваното решение, като
намира изводите на първоинстанционния съд за недоказаност на твърденията на ищцата,
че разходите за извършването на процесния ремонт са били поети от нея. Моли
съда да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.
Постъпила е частна жалба от ищцата Н.А.К., с която
обжалва определение от 23.05.2019год. на СРС, 88-ми състав, с което е оставено
без уважение молбата й за изменение на решението в частта за разноските. Смята, че обжалваното определение е неправилно
след като ответната страна, която е поискала разноските и които са й присъдени
не е представила списък, както и не е посочено в протокола от съдебното
заседание какъв е размера на разноските и поради което ищцата не е могла да
направи възражение за прекомерност на същото и което счита, че е налице. Моли
да се отмени обжалваното определение и да се постанови друго, като се отхвърли
искането на ответната страна за присъждане на разноски по делото.
В отговор на
частната жалба от ответника Б.Х.С.,
подадена чрез адв. Маркова се оспорва частната жалба
и се иска оставянето й без уважение.
Софийски градски съд, след като прецени доказателствата
по делото и взе предвид доводите на страните, намира следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от
процесуално легитимирана страна, разполагаща с правен интерес от обжалването,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, с оглед на което същата е допустима.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, което обуславя необходимостта
въззивната инстанция да се произнесе по същество на спора.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и
доводите на страните, приема следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с осъдителен иск, предявен от Н.А.К. срещу Б.Х.С., с който се
иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 24 653 лв.,
представляваща стойността, с която ответникът се е обогатил без основание за
сметка на ищцата в резултат на извършен за сметка на последната ремонт на
апартамент № 32, находящ се в гр. София, ж. к. *******, собственост на
ответника. Ищцата твърди, че ответникът е придобил процесния недвижим имот по
силата на договор за дарение от 10.12.2008 г., сключен с неговия баща – Х.С.,
като последният си е запазил пожизнено вещното право на ползване върху имота.
Ищцата твърди също така, че е живяла с бащата на ответника на семейни начала от
1998 г. до неговата смърт, настъпила внезапно на 27.08.2017г., а процесния апартамент бил отдаван под наем. Твърди, че през
2016 г. апартаментът бил ремонтиран и в него били извършени подобрения,
подробно описани в исковата молба, като цялостна подмяна на дограмата, щори и комарници, подмазване на прозорците, подмяна на пет броя
интериорни врати, външна блиндирана врата с брава, шпакловка и боядисване с
латекс във всички стаи, монтиране на кухненски шкафове, абсорбатор,
мивка със смесител, полюлеи в хол, спалня,
трапезария, плафониера в коридора, климатик в хола, закачалка и огледало в коридора, поставяне
на теракота в коридор, трапезария, тераса хола, баня и тоалетна, фаянсови
плочки в банята и тоалетната, монтиране на вана, смесител душ, моноблок, мивка със смесител, монтиране на бойлер, моноблок, шкаф с мивка, огледало и осветление, отдушници в
банята и в тоалетната и подмяна на четири броя радиатори, като средствата за
това, възлизащи в общ размер на 24 683 лв., били осигурени и заплатени от
ищцата. Претендира сумата от 24 653лв., представляваща размера на
изразходваните финансови средства от нея за извършените подобрения, в имота на
ответника, като счита, че същият се
обогати за нейна сметка.
В отговора на исковата молба ответникът Б.Х.С. оспорва
иска по основание и размер, като оспорва ищцата да е ремонтирала неговия
апартамент и особено да е давала средства за това и за стопанисването и управление на имота се е грижил единствено
баща му. Посочва, че именно баща му е ремонтирал и поддържал и имотите на
ищцата. Заявява, че ремонт в жилището е извършван, но смята, че това е станало преди 2016год. и то с личен
труд и средства на неговия баща, подмомаган от близки
и роднини.
Първоинстанционният съд, за да отхвърли предявения
иск е приел, че по делото не е установено дали ищата
е финансирала и заплатила със свои средства ремонта в процесното
жилище или това е станало от бащата на ответника и вещен ползвател на имота,
който го е отдавал по наем, поради което
е прието, че искът за заплащане на посочената сума като разходи от ищцата за
ремонт на жилището на ответника е неоснователен.
Между страните не е спорно, а и се установява от
представения като писмено доказателство по делото нотариален акт №
177/10.12.2008 г. по нот. Д № 679/2008 г., том IV по описа на
нотариус Р.Р., с район на действие Софийски районен
съд, че на 10.12.2008 г. бащата на ответника – Х.Н.С. – е дарил на сина си – Б.Х.С.
– правото на собственост върху апартамент № 32, находящ се в гр. София, ж. к. *******,
като е запазил пожизнено вещното право на ползване върху подарения имот.
По делото е представен препис-извлечение от акт за смърт
№ 0999 от 28.08.2017 г., от което се установява, че Х.Н.С. е починал на
27.08.2017 г.
По делото е разпитана свидетелката С.С., сестра на починалия Х.Н.С., която заявява, са я
извикали съседи за погром на жилището от наематели. Посочва, че преди две
години в апартамента бил извършен голям ремонт, като това се наложило, тъй като
наемателите, които живели там направили погром – вратите, луксозни с цветни
орнаментни стъкла, кухненските шкафчета, дограмата на прозорците и полилеите
били изпочупени, стените били изподраскани, имало изтеглени кабели, протекли
радиатори. Твърди, че присъствала на разговор между Н. и брат ѝ, когато
ищцата предложила да плати за ремонта, тъй като разполагала с по-високи доходи
от Х.. В почистването участвали тримата – свидетелката, брат ѝ Х.и
ищцата, като ремонтът се състоял в подмяна на електрическата инсталация, смяна
на входната врата, поставяне на ПВЦ дограма, подмяна на радиаторите в хола,
спалнята и кухнята, на кухненските шкафчета, на климатика в хола. В банята и
тоалетната били поставени нови плочки, биде, тоалетна чиния, вана. Посочва, че
познава Л.Б. – същият бил извикан от брат ѝ за боядисването на стените,
за което Х.му платил, като за последното свидетелката изказва предположение, че
брат ѝ е взел пари от Н.. Относно доходите на Х.свидетелката посочва, че
той получавал заплата и разполагал с още един апартамент, който отдавал под
наем.
При разпита
си свидетелят Л.Б., вуючо на ответника заявява, че
познавал Х., с когото поддържал контакт и бил в добри отношения. Запознат е с
процесния апартамент, както и че същият бил отдаван под наем. След като наемателите
напуснали Х.го потърсил, за да му помогне за извършването на ремонт, като това
се случило през м. март-април 2016 г. Посочва, че работата му продължила
две-три седмици, като за това време, заедно с Х., за когото свидетелят твърди,
че бил в добро здраве и работел наравно с него, извършили пребоядисване и
освежаване на апартамента, като твърди, че помощта му била безвъзмездна.
Посочва, че Х.бил платежоспособен – получавал пенсия, като преди това работел
като бордови инженер. Освен това разполагал с доходи и от наем. Свидетелят твърди, че за периода
на работата му в апартамента, когато се налагало извършването на някакви
разходи, същите били заплащани от Х..
Разпитаната
пред въззивния съд свидетелка К.Е.К., заявява, че
познава страните. Посочва, че е посещавала процесния апартамент през пролетта
на 2016 г., като тогава всичко било разбито – вратите, плочките. Х.ѝ
споделил, че има намерение да прави основен ремонт на жилището с намерението в
него да живеят той, Н. и сестра му С.. Твърди, че Х.ѝ споделил, че не
разполага с пари, като разходите за ремонта щели да бъдат поети от Н.. При
посещението ѝ през пролетта на 2016 г. били закупени нови врати,
включително входна врата, като посочва, че не е посещавала апартамента след
извършването на ремонта, но знае, че са били сменени вратите, радиатори,
плочки, поставена била ПВЦ дограма. Не знае процесното
жилище да е прехвърляно и да е на ответника, за него посочва, че знае, че е
прехвърлено от сестрата на Х.С..
При разпита
си свидетелят А.С.С.посочва, че се запознал с ищцата
на огледа на процесния апартамент през м. август 2016 г., когато търсел да
наеме жилище в гр. София. Тогава бил сключен договор за наем за период от една
година с Х.С., като впоследствие свидетелят останал да живее под наем в имота
до м. февруари 2019г. Жилището било ремонтирано, като било необходимо да се
извърши също почистване и боядисване на две от стаите и коридора. Мебелите били
доста износени и стари, стените в някои от помещенията били похабени,
апартамента бил наслоен с цигарен дим, което наложило свидетелят да пребоядиса
хола, спалнята и коридора. Твърди, че банята била много похабена. Дограмата на
прозорците била ПВЦ, но въжетата на вътрешните щори били прокъсани, комарниците на места също били скъсани. По впечатление на
свидетеля вратите, кухненските шкафове, климатика в хола, полилеите, както и
радиаторите също не били нови. Посочва, че паркета в хола бил в много лошо
състояние, като се наложило да се цикли. Шкафовете в кухнята на места били
раздути от влагата. Посочва, че докато Х.бил жив свидетелят плащал наема на
него, а след неговата смърт на сина му – Б.С..
В приложено
писмо от 30.04.2019год. от Т.С.ЕООД е посочено, че в процесния
имот на 03.11.2012год. е извършван
монтаж на 4 бр. уреди за дялово разпределение с радиоотчитане
и няма данни подмяна на същите.
В производството пред първоинстанционния съд е прието
заключение по извършена съдебно-техническа експертиза, което оценява стойността
посочените строително-монтажни работи по вид и количества съгласно исковата
молба в размер на сумата от 21 323 лв., съответно на сумата от 18 363 лв.
относно видове и количества строително-монтажни работи съгласно показанията на
свидетелката С.С..
При така установеното от фактическа страна, съдът намира
от правна страна следното:
Наведените в исковата молба твърдения за това, че ищцата
е поела разходите за извършения в началото на 2016 г. ремонт на апартамент №
32, находящ се в гр. София, ж. к. *******, собственост на ответника, с оглед на
което същите следва да ѝ бъдат възстановени от последния, доколкото са
довели до обогатяването му за нейна
сметка без основание, сочат на елементите от фактическия състав на чл.59, ал.1 ЗЗД, намиращ субсидиарно приложение в случаите на неоснователното обогатяване.
Съгласно правилото на чл. 59 ЗЗД всеки, който се е
обогатил без основание за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се
е обогатил до размера на обедняването. За възникването на претенцията за
неоснователно обогатяване, предявена на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, е
необходимо наличието на обогатяване на ответника, изразяващо се в реално
увеличаване на актива на имуществото му, намаляване на неговия пасив или в
спестяването на разходи, както и на съответно на него обедняване на ищеца,
изразяващо се в намаляване на имуществото му или в пропускането на сигурна
възможност за неговото увеличаване. Обедняването на ищеца, както и
обогатяването на ответника придобиват значението на елементи от фактическия
състав на неоснователното обогатяване единствено тогава, когато между тях
съществува определена връзка, при която и обогатяването и обедняването
произтичат от обща причина, т. е. тогава, когато са настъпили в резултат от
осъществяването на общ факт или група факти. На последно място е необходимо
между страните да отсъства правно основание за настъпилото имуществено
разместване, както и за ищеца да липсва друга възможност за отстраняване на
последиците от неоснователното обогатяване.
В конкретния случай релевираното от ищцата имуществено
разместване се свързва с твърденията ѝ, че същата е поела разходите за
ремонта на собствения на ответника апартамент № 32, находящ се в гр. София, ж.
к. *******, извършен в началото на 2016 г. Извършването на подобрения в чужд
недвижим имот в случаите, при които собственикът на имота не разполага с правно
основание по отношение на лицето извършило или поело разходите за ремонта, представлява
релевантна форма на обогатяване, състояща се в увеличаване на имуществения
актив на собственика на имота, като попада в приложното поле на иска по чл. 59,
ал. 1 ЗЗД.
По делото е безспорно, че процесният недвижим имот – апартамент
№ 32, находящ се в гр. София, ж. к. *******, е собственост на ответника Б.Х.С.,
като същият е придобит от баща му Х.Н.С. по силата на договор за дарение,
сключен на 10.12.2008г. при запазено
вещно право на ползване върху същия на
дарителя. По делото не е спорно също така, че в същия апартамент е извършен
ремонт на апартамента, като от показанията на разпитаните свидетели се
установява, че ремонтните дейности са се състояли в демонтаж на старата дограма
и закупуването и монтажа на нова ПВЦ дограма, подмяна на вътрешни врати и
външна врата, шпакловка и латекс на
стени и тавани, подмяна на радиатори, закупуване и монтаж на кухненски шкафове
и плот, закупуване и монтаж на осветителни тела и климатик в хола, подмяна на теракот и фаянс в банята и тоалетната, закупуване и монтаж
на моноблок, вана с душ и тоалетна с казанче, като
заключението на съдебно-техическата експертиза
оценява разходите за извършването на ремонта на сумата от 18 363лв. към
2016год. Изпълнението на останалите ремонтни дейности съгласно твърденията на
ищцата, изложени в исковата молба, а именно – закупуване и монтаж на
абсорбатор, два броя мивки със смесител, закачалка с огледало за входното
антре, бойлер, отдушник, шкаф с мивка, огледало и осветление – не се установява
от събраните по делото доказателства.
От събраните по делото доказателства, преценени в тяхната
съвкупност не се установява обаче на първо място обедняването на ищцата, за
което в конкретния случай се твърди да е настъпило под формата на намаляване на
нейното имущество в резултат на извършени от нея разходи за осъществяване на ремонта на процесния
ремонт и което е в нейната доказателствена тежест. По
въпроса за това, от кого са били извършени тези разходи, както и относно
лицата, които са взели лично участие при извършването на ремонта, свидетелските
показания са противоречиви. В показанията на свидетеля Л.Б. се твърди, че Х.С.
е бил платежоспособен, както и че за периода, докато продължила работата му в
апартамента, разходите, които се налагало да бъдат извършвани били заплащани от
Х.. Свидетелите С.С. и К.К.,
от друга страна твърдят, че Х.С. не разполагал с пари за на ремонта, поради
което се наложило разходите по извършването му да бъдат поети от ищцата, която
живеела с него на съпружески начала. В показанията на свидетелката Сярова обаче
се твърди единствено, че същата е присъствала на разговор между Х.и Н.,
проведен преди началото на ремонта, на който ищцата е предложила да поеме
разходите за извършването му, като не се съдържат доказателства за това дали
ищцата действително е извършвала някакви разходи. В показанията на свидетелката
К.се твърди, че преди извършването на ремонта Х.ѝ е споделил, че
разходите ще бъдат поети от Н., но отново – без свидетелката да разполага с
информация, че впоследствие ищцата действително е извършвала такива разходи. При
противоречивите показания и отсъствието
на други доказателства относно извършването на каквито и да е разходи за
осъществяване на процесния ремонт от страна на ищцата, с каквито основателно би
могло да се очаква, че същата би разполагала, и предвид отсъствието на убедителни
и безпротиворечиви свидетелски показания в тази насока, съдът намира, че по
делото не се установява по безспорен
начин процесният ремонт да е бил финансиран от нея,
което да е довело до твърдяното намаляване на имуществения ѝ актив –
обстоятелство, което налага да се възприеме извод за неоснователност на
предявения иск по чл. 59 ЗЗД.
Поради съвпадане на крайните изводи на въззивния съд с
тези на първоинстанционния, въззивната жалба следва да бъде оставена без
уважение като неоснователна, а обжалваното решение да бъде потвърдено в
обжалваната част.
По подадената частна жалба от ищцата Н.А.К., с която
обжалва определение от 23.05.2019год. на СРС, 88-ми състав, с което е оставено
без уважение молбата й за изменение на решението в частта за разноските,
настоящия състав на въззивния съд намира, че същата е
неоснователна.
Видно от протокола от последното по делото заседание пред
първоинстанционният съд и двете страни са направили
искания за присъждане на разноските по делото, като адв.
Т. пълномощник на ответника, за което е приложено адвокатско пълномощно е
представил и документ за заплатено адвокатско възнаграждение по
банков път и в самото заседание от представителя на другата страна не е
направено възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Несвоевременно и
едва във въззивната жалба се прави такова възражение,
което не може да бъде разгледано след като не е направено до приключване на
делото в първа инстанция.
При този изход на спора и с оглед своевременно направено
искане за разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на въззиваемата страна
следва да се присъдят разноски, възлизащи на сумата от 1 570 лв.,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за производството пред
въззивната инстанция.
Воден от гореизложеното, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от
21.08.2018 г. на Софийски районен съд, III ГО, 88-ми състав, постановено по гр.
д. № 67499/2017 г. в обжалваната част, с която предявеният от Н.А.К. срещу Б.Х.С.
иск с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД е отхвърлен до размера на сумата от 18
363 лв., представляваща разходи по
извършен имот на апартамент № 32, находящ се в гр. София, ж. к. *******.
Решението в станалата отхвърлителна част не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА Н.А.К., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Б.Х.С.,
ЕГН **********, с адрес: *** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1 570 лв.
– адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на Н.А.К.
срещу определение от 23.05.2019год. на СРС, 88-ми състав, по гр.дело
№67499/2017год., с което е оставена без уважение молбата й за изменение на
решението в частта за разноските
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на
чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.