ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ /28.03.2024
г.
Административен
съд - Русе, четвърти състав, в закрито заседание на двадесет и осми март две хиляди двадесет и
четвърта година в състав:
СЪДИЯ:
Диана КАЛОЯНОВА
като
разгледа докладваното от съдията адм. д. № 687 по описа за 2023 г. и за
да се произнесе, съобрази следното:
Административно дело № 687/2023 г. по описа на
Административен съд – Русе е образувано по жалба с вх. № 11891/11.08.2023 г. по
деловодния регистър на Върховния административен съд, подадена от
Производствено потребителска кооперация (ППК) „Зора“, ЕИК *********; с. Каран
Върбовка, общ. Д. м., обл. Русе, представлявана от Н.М.П. – председател на
Управителния съвет, срещу Разрешение № 587/04.07.2023 г., издадено от министъра
на енергетиката в полза на „АС Бетон" ЕООД, гр. Русе за проучване на
строителни материали - подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 от Закона за
подземните богатства (ЗПБ) в площ „О.", разположена в землището на с. О.,
общ. Д. м., област Русе. Разрешението се обжалва като незаконосъобразен акт,
издаден при нарушение на административно производствените правила, в
противоречие с материалноправни разпоредби и в разрез с целта на закона.
Към
адм. д. № 687/2023 г. на Административен съд – Русе, на основание чл. 213 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК са присъединени и други административни дела на
производство в същия съд, с предмет вече посоченото Разрешение № 587/04.07.2023
г., издадено от министъра на енергетиката, образувани по жалби на С.И.М., Б.Б.С.,
М.Б.С., К.Д.М., С.П.Й., Й.Т.Й., Г.Л.Л. ***, представлявана от кмета на общината.
В жалбата на кооперацията е посочено,
че същата има правен интерес от обжалване на процесното разрешение поради
факта, че е пряко засегната. Посочено е,
че „ „ППК Зора“ ни стопанисва територия от 5400 декара земеделски
земи, на границите на която се намира заявената площ „О.“. Ние осъществяваме
своята дейност в пряка и непосредствена близост с природата, обработваме хиляди
декари ниви, с което помагаме за препитанието на голяма част от жителите на
селото. Често се налага да ползваме техника под наем от други региони, която
минава по пътищата засегнати от този проект. Членове на кооперацията ни
поддържат пасища в симбиоза с животинския и птичия свят. Този свят ще бъде с нарушена
симбиоза.“
Към жалбата не са приложени
доказателства във връзка с така изразените твърдения относно наличието на
гранични площи с процесната зона за проучване, които се стопанисват от
кооперацията.
В жалбата са предявени твърдения, които не доказват правния
интерес на кооперацията, както следва:
ü относно защитена
зона „Ломовете“ (засегнати местообитания на животински и растителни видове);
ü разстоянието до с. О.
(неблагоприятни последици за природата и жителите на населеното място);
ü незаконосъобразност
на разрешението (нарушена процедура на съгласуване);
ü нецелесъобразност
(невъзвращаемост на разходите на инвеститора)
ü нецелесъобразност (нарушени
транспортни връзки между с. О. и с. Каран Върбовка);
ü нецелесъобразност (нарушена
стопанска дейност на кооперациите в района);
ü нецелесъобразност („в радиус
по малък от 10 км от заявената за проучване площ „О.“ вече има две действащи, за добив на строителни материали – в с.
Могилино и в гр. Борово“ – вероятно се има предвид кариери за добив на строителни материали);
ü нецелесъобразност (нарушаване
нови площи в обработваеми земеделски земи);
ü нецелесъобразност
(засягане и нарушаване местообитания на птици и животни);
ü нецелесъобразност
(ограничаване транспортните връзки в района);
ü нецелесъобразност (влошава
качеството на живот на населението на селата О. и с. Каран Върбовка);
ü противоречие с
установена практика („да не се издават нови
разрешения за добив на строителни материали на по малко от 20 км от вече
действащи кариери. - в с. Могилино, община Д. м. и гр. Борово.“)
Впоследствие, с молба с вх. № 75/05.01.2024 г. от процесуалния
представител на ППК „Зора“ са заявени искания по доказателствата (по които
съдът се е произнесъл с Определение № 368/30.01.2024 г., но отново ще изложи
мотивите и в настоящото определение):
Предявено е следното искане:
„Във връзка с възложената доказателствена тежест с определение по
делото, моля да ни се даде възможност да представим писмени доказателства по
делото, а именно :
Служебна бележка и документи от Общинска служба по земеделие в Община
„Д. м.", с които да удостоверим пред съда площта на обработваемите земи,
пасища и защитени зони по смисъла на ЗБР - Натура 2000 по директива 92/43 на ЕС
за опазване на природните местообитания и местообитанията по видовете, находящи
се в землището на с. Каран Върбовка и с. О. и непосредствено граничещи със
заявената за проучване зона „О.".
В Определение № 368/30.01.2024 г.. съдът е посочил,
че удостоверяване на „площта на
обработваемите земи, пасища и защитени зони по смисъла на ЗБР - Натура 2000 по
директива 92/43 на ЕС за опазване на природните местообитания и местообитанията
по видовете, находящи се в землището на с. Каран Върбовка и с. О. и
непосредствено граничещи със заявената за проучване зона „О.", по начина, по който
е заявено е на
практика удостоверяване на чужди права и законни интереси и това го прави
недопустимо. Отделно от това се иска допускане на удостоверяване за землище на
населено място, различно от това, в което с обжалваното разрешение е определена
зоната за проучване. Не са ангажирани доказателства по какъв начин конкретно се
засягат правата на кооперацията жалбоподател.
В
цитираното определение относно допускане удостоверяване на наличието
на ловностопански райони, съдът е посочил, че искането е недопустимо. Самият
жалбоподател твърди, че тези райони са предоставени за стопанисване на ловни
дружини (т.е. няколко), влизащи в състава на ловно-рибарско сдружение. Съгласно
чл. 29, ал. 1 от Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД) Български
граждани, придобили право на лов, се обединяват в ловна дружина с оглед на
общността на техните интереси за стопанисване и опазване на дивеча в един
ловностопански район. Нормата на чл. 30, ал. 1 от ЗЛОД повелява,
че Лицата по чл. 29, обединени в ловни дружини,
учредяват ловно сдружение на територията на едно или повече от едно съседно
държавно горско стопанство и/или държавно ловно стопанство с цел осъществяване
на дейности, свързани с възпроизводство, стопанисване, опазване и ползване на
дивеча. При съобразяване на
цитираните разпоредби, по делото не са ангажирани доказателства как
жалбоподателят е свързан с опазването на ловностопански райони и как са
засегнати в тази връзка неговите интереси.
С молба с вх.
№ 441/23.01.2024 г. процесуалният представител на жалбоподателя е поискал да
бъдат допуснати за събиране следните доказателства: „Моля да задължите Община „Д. м." -
Общинска служба по земеделие, респективно Кмета на Община „Д. м." да
представи по делото документи и скици с данни за площта
на обработваемите земи, пасища и защитени зони по смисъла на ЗБР - Натура; 2000
по директива 92/43 на ЕС за опазване на природните местообитания и
местообитанията по видовете, находящи се в землището на с. Каран Върбовка и с. О.
и непосредствено граничещи със заявената за проучване зона „О.". Относно това искане, с Определение № 368/30.01.2024
г. съдът е посочил, че то е допустимо и относимо само в частта за
землището на с. О., тъй като обжалваното решение не е свързано със с. Каран
Върбовка, независимо че там е местоседалището на кооперацията жалбоподател и е въпрос, който трябва да бъде
поставен за изследване от съдебно-геодезическа експертиза. В същата молба
отново е предявено искане свързано с ловно рибарските райони „Моля задължите Държавно горско стопанство гр. Бяла да представи по
делото документи удостоверяващи наличието
на ловно стопански райони предоставени за стопанисване и ползване на ловните
дружини, влизащи в състава на Ловно-рибарско сдружение "Сокол" гр.
Бяла, и граничещи с заявената за проучване местност „О." площ „О.",
чиито координати са обективирани в РАЗРЕШЕНИЕ № 587 от 4 юли 2023г.,
обнародвано на стр. 172 от ДВ брой 66от 0Х.08.2023г, както и да удостовери
какво е наличието на диво животинско и птиче биоразнообразие в тези ловно
стопански райони.“, което е недопустимо, тъй като кооперацията
не е доказала личен, пряк и непосредствен интерес във връзка с посочените ловностопански
райони.
По искането за
представяне на кореспонденция между Община Д. м. и Министерство на
енергетиката, съдът е задължил изрично двете страни да представят доказателства
в тази насока.
С
вече многократно цитираното Определение № 368/30.01.2024 г. съдът е допуснал
извършването на съдебно-геодезическа експертиза (т. 4 от диспозитива), като е
определил условията за целта. Едно от условията (т. 4.1.3) е „Да се установи дали имотите, за
които жалбоподателят ППК „Зора“ ще представи доказателства, че са нейна
собственост или обработва по силата на сключени договори, попадат в зоната за
проучване на вече посоченото разрешение или граничат със същата.“. За целта в т. 5 от диспозитива на същото определение е посочено следното:
„5. ЗАДЪЛЖАВА ППК „Зора“ в 5-дневен срок от получаване
на съобщението да представи доказателства за имоти – собственост на
кооперацията, или такива, които обработва по силата на сключени договори и
които според жалбоподателя са засегнати от издаденото разрешение на министъра
на енергетиката“. Определение № 368/30.01.2024 г. е изпратено на
процесуалния представител на ППК „Зора“ – адв. В. У., САК на електронен адрес ************@*****.*** на 31.01.2024 г. Последният не е потвърдил
получаването на съобщението, поради което на основание чл. 137, ал. 3 от АПК съдът
е приел, че определението е връчено на жалбоподателя на 08.02.2024 г.
Следователно, определеният срок за изпълнение на указанието на съда е изтекъл
на 13.02.2024 г., но жалбоподателят не е предприел действия по изпълнение
указанията на съда.
В действителност, Определение № 368/30.01.2024 г. е получено от
процесуалния представител на кооперацията на 31.01.2024 г. в
9:47 часа видно от съдържанието на молба с вх. № 1151/23.02.2024 г., в
която е обективирано искане за отмяна на наложената с Определение №
646/21.02.2024 г. глоба в размер на 150,00 лева на ППК „Зора“ поради
неизпълнение на указания на съда.
С Определение № 646/21.02.2024 г.
съдът е наложил посочената глоба на ППК „Зора“ в качеството на жалбоподател оп
адм.д. № 687/2023 г., поради
неизпълнение на указанията на съда, дадени с Определение № 368/30.01.2024 г. не
само в посочения от съда срок, но и до 21.02.2024 г., т.е. до датата на
постановяване на санкционния съдебен акт. Съдът подробно е обяснил значението на изискваните от ППК
„Зора“ доказателства и счита, че същите е следвало да бъдат своевременно
представени. Непредставянето им препятства установяването на правния интерес от
оспорването и не позволява своевременното извършване на допуснатата съдебно –
геодезическа експертиза. По тези и други подробно изложени мотиви, с Определение № 759/29.02.2024
г. съдът е оставил без уважение искането за отмяна на наложената глоба.
По молба с вх. № 1211/26.02.2024 г. на кооперацията, с
Определение № 719/27.02.2024 г. съдът е продължил срока за представяне на
доказателства.
Установява се от представените от ППК „Зора“
доказателства с молба с вх. № 1276/29.02.2024 г. (независимо от някои
фактически противоречия в същата), че тези доказателства се отнасят до
обработвани от кооперацията земи, „граничещи със землище О., в
близост до които се намира заявената за проучване площ „О.“.“
Във връзка с наложената глоба е
постъпила частна касационна жалба с вх. № 1277/29.02.2024 г. С Разпореждане №
771/05.03.2024 г. съдът е указал отстраняване нередовност в жалбата - заплащане на дължима държавна такса
в размер на 150,00 лева. С молба с вх. № 1396/11.03.2024 г. кооперацията
оттегля подадената частна касационна жалба и прилага доказателства за заплатена
глоба.
С молба с вх. № 1281/01.03.2024 г.
вещото лице е поискало удължаване на срока за извършване на
съдебно-геодезическата експертиза. В молбата се сочи, че до 29.02.2024 г. ППК
„Зора“ не е представила доказателства за собственост — нотариални актове или
действащи договори за наем и/или аренда за обработка на земеделски земи в
землището на с. О., където е ситуирана зоната на проучване. Посочено е още, че
вместо това на 29.02.2024 г. ППК „Зора“ представя Заповед №
РД-04-315/03.10.2023 г. на ОД „Земеделие“ Русе, за сключено споразумение за
създаване на масиви за ползване на земеделски земи в землището на с. Каран
Върбовка. Към заповедта е приложен лист, на който ръкописно са изписани М-39,
М-40 и М-16, като тези масиви се намират в землището на с. Каран Върбовка и се
намират на повече от 1 500 метра източно от зоната на проучване. Приложено е и
споразумение на масиви за ползване на земеделски земи на с. Каран Върбовка.
За изясняване обстоятелствата около правния
интерес на ППК „Зора“, с Определение № 915/15.03.2024 г. съдът е задължил трето неучастващо лице – директора на
Областна дирекция „Земеделие“ Русе в 7-дневен срок от получаване на съобщението
да представи информация – справка и съответните доказателства (заверени за
вярност) относно масивите, които се стопанисват за обработване от ППК „Зора“,
с. Каран Върбовка за периода от 11.08.2023 г. до момента на изготвяне на
отговора до съда или за стопанската 2023/2024 година или в случай, че не разполага с информацията по
т. 1 да заяви писмено това обстоятелство. Постъпил е отговор с вх. №
1700/22.03.2024 г., в който се потвърждава факта, че кооперацията обработва
земи в масиви М-39, М-40 и М-16, което от своя страна доказва
твърдението на вещото лице, че същите не граничат със зоната на проучване и са
отдалечени от нея на 1 500 метра източно.
По делото е постъпила молба с вх. №
1811/27.03.2024 г. от вещото лице Ф., в която се сочи, че се е запознала с
представените доказателства от ОД „Земеделие“ Русе. В молбата е направен извод,
че „Всички представени документи от ОД „Земеделие"
Русе, във връзка със наличната документация, свързана със стопанисваните и
обработвани земеделски земи от ППК „Зора" се отнасят за земеделски земи в находящи
се землището на с. Каран Върбовка.“ В тази връзка е посочено, че „Предоставените масиви за ползване на
ППК „Зора", се намират на изток от общата землищната граница на с. О. и с.
Каран Върбовка и на по-вече от 1500м. източно от зоната на проучване“ . С молбата се иска промяна на поставената за
изследване задача относно ППК „Зора“.
При така установената фактическа
обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Независимо от множеството представени до този момент
възможности, ППК „Зора“ не е ангажирала доказателства за наличието на правен
интерес (личен, пряк и непосредствен) от оспорване на Разрешение № №
587/04.07.2023 г., издадено от министъра на енергетиката в полза на „АС
Бетон" ЕООД, гр. Русе за проучване на строителни материали - подземни
богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 от Закона за подземните богатства (ЗПБ) в площ
„О.", разположена в землището на с. О., общ. Д. м., област Русе.
Всички въведени твърдения за
незаконосъобразност на обжалваното разрешение са скрепени с доводи, недоказващи
наличие на правен интерес в кооперацията – жалбоподател. Всички тези твърдения
и съображения се отнасят до упражняване на чужди права, което е недопустимо.
Правният
интерес от обжалването предпоставя предотвратяване на неблагоприятните правни
последици. Наличието на
пряк, личен и непосредствен правен интерес от оспорване на административен акт (независимо
дали той е индивидуален, общ или нормативен) оказващ влияние върху правната
сфера на оспорващото лице, е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост
на обжалването, за която съда следи служебно. Посочените три
характеристики следва да са налице кумулативно. Пряк интерес означава, че със самата отмяна на
оспорения административен акт ще се отстрани една щета или ще се предотврати
настъпване на такава от изпълнението на административния акт. Интересът на
следващо място следва да е личен, т.е. защитата да има за цел охраняване на
свои (лични) субективни права, свободи и законни интереси на субекта.
Правният интерес ще е
непосредствен когато административният акт засяга правната сфера на
жалбоподателя като отнема, изменя или ограничава права или противозаконно
създава задължения за адресата на акта, или създава права на трето лице, които
увреждат правата и интересите на конкретния жалбоподател. Наличието на правен интерес трябва да съществува както към
момента на подаване на жалбата, така и през цялото време на движение на
съдебното производство по разглеждане на жалбата. Интересът не може да е
хипотетичен, нито предполагаем, нито предпоставен от други (чужди) интереси.
Съгласно чл. 159, т. 4 от АПК
Жалбата
или протестът се оставя без разглеждане, а ако е образувано съдебно
производство, то се прекратява, когато оспорващият няма правен интерес от
оспорването.
Нито в сезиращата съда жалба, нито впоследствие в
представените по делото молби и доказателства от ППК “Зора“ се съдържат
доказателства за наличие на пряк, личен и непосредствен интерес от оспорването
на процесното разрешение.
При така изложените
мотиви съдът установява, че ППК „Зора“ няма правен интерес от оспорването,
поради което същото е недопустимо и производството по делото следва да се
прекрати.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 159, т. 4 от АПК,
Административен съд – Русе, четвърти състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх. № 11891/11.08.2023 г. по
деловодния регистър на Върховния административен съд, подадена от
Производствено потребителска кооперация (ППК) „Зора“, ЕИК *********; с. Каран
Върбовка, общ. Д. м., обл. Русе, представлявана от Н.М.П. – председател на
Управителния съвет, срещу Разрешение № 587/04.07.2023 г., издадено от министъра
на енергетиката в полза на „АС Бетон" ЕООД, гр. Русе за проучване на
строителни материали - подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 от Закона за
подземните богатства в площ „О.", разположена в землището на с. О., общ. Д.
м., област Русе.
ПРЕКРАТЯВА производството
по адм. д. № 687/2023 г. по описа на Административен съд – Русе само по
отношение на ППК
„Зора“, ЕИК *********; с. Каран Върбовка, общ. Д. м., обл. Русе.
Определението
може да се обжалва само ППК „Зора“ с частна жалба
в 7-дневен срок от получаване на съобщението пред Върховния административен съд
на Република България.
ДА
СЕ ВРЪЧИ определението
чрез уведомяване на електронни адреси, представени съобразно чл. 18а, ал. 5 от АПК, както следва:
1. На жалбоподателите, както следва:
Ø
ППК
„Зора“ чрез адв. В.У. на електронен адрес ************@*****.***
Ø Адвокат М.С. (лично и като
процесуален представител на С.П.Й.; Б.Б.С. и Й.Т.Й.) на електронен адрес *************@*****.***
Ø
С.И.М.
на електронен адрес *****************@*****.***
Ø
Община Д. м. на електронен адрес
*******@*********.****
Ø
Г.Л.Л. чрез адв. Е.С.
като процесуален представител на електронен адрес **********@**************.**
Ø
К.Д.М.
чрез адв. И.М. на електронен адрес ******@******.*** .
2.
На ответника
министър на енергетиката чрез процесуален представител главен експерт Н.Т. на
електронен адрес *********@**.********** .
3. На заинтересованата страна „АС бетон“ ЕООД
чрез процесуален представител адв. О.М. на електронен адрес *******@*******.*** .
Съдът
указва на страните, на които съдебният акт ще бъде връчен по електронен път, че
следва незабавно да потвърдят писмено получаването на същия. В противен случай същият
ще се счита за връчен при условията на чл. 137, ал. 3 от АПК.
СЪДИЯ: