Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
гр. София, 09.04.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на шести март две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №8907 по описа на СГС
за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 –
273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
ищеца П.Г.Г. срещу решение от 23.04.2019 г. по гр.д. №10637/2018 г. на Софийски
районен съд, 77 състав, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу
„Б.И.“ ООД иск с правно основание чл.200 КТ за заплащане на сумата от 78 336,00
лв., представляваща обезщетение за търпени неимуществени вреди от смъртта на
нейния брат Й.Г.Й.в резултат на трудова злополука, настъпила на 23.10.2015 г.,
приета за такава с разпореждане №18628/23.11.2015 г. на ТП на НОИ – София-град,
ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането – 23.10.2015 г. до
окончателното погасяване, като ищецът е осъдена да заплати на ответника
разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението на
СРС е незаконосъобразно и неправилно, постановено при допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила. Сочи, че неправилно
първоинстанционният съд при определяне размера на дължимото се на ищеца
обезщетение е акцентирал на степента на родствената и връзка с починалия при
трудовата злополука неин наследодател, както и че неоснователно е приел, че
пострадалият е съпричинил вредоносния резултат, тъй като е действал при
условията на груба небрежност. Твърди също, че неправилно първоинстанционният
съд е определил размера на дължимото и се обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да
отмени решението и да уважи изцяло предявения иск. Претендира разноски.
Въззиваемата
страна „Б.И.“ ООД в срока за
отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли решението на СРС да бъде
потвърдено. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди
доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по
делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е
допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради
което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само
по наведените оплаквания в жалбата.
Процесното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като
въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК
препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на
решението, следва да се добави и следното:
СРС е сезиран с иск с
правно основание чл.200 КТ – за заплащане на обезщетение за претърпените от
реализирана на 23.10.2015 г. трудова злополука неимуществени вреди, настъпили
вследствие смъртта на брат на ищеца. Основанието на предявения иск не е спорно,
а спорът по настоящото дело се съсредоточава върху обстоятелството дали
първоинстанционният съд правилно е приложил критериите за справедливост,
уредени в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, както и дали пострадалият е допринесъл за
трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност.
Съгласно трайната
практика на ВКС, обобщена в решение №115 от 15.11.2018 г. по гр.д. №4455/2017
г. на III ГО, обезщетението за неимуществени вреди от смъртта на пострадал от
трудова злополука възмездява страданията или загубата на морална опора и
подкрепа, понесени от близките на починалия, респ. определя лицата, имащи право
на такова обезщетение. Съгласно т.2 ППВС
№4/1961 г., при смърт на пострадалия поради непозволено увреждане, кръгът на
лицата, които имат право на неимуществени вреди, се определя от съда по
справедливост и обхваща най-близките роднини като низходящите, възходящите и
съпруга. С ППВС №5/1969 г. т.1 ППВС №4/1961 г. е допълнена в следния смисъл:
имат право на обезщетение за неимуществени вреди и отглежданото, но неосиновено
дете, съответно отглеждащият го, ако единият от тях почине вследствие
непозволено увреждане, както и лицето, което е съжителствало на съпружески
начала с починалия при непозволено увреждане, без да е бил сключен брак. С ТР №1/2016
г. на на ОСНГТК на ВКС е прието, че материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са
лицата, посочени в ППВС №4/1961 г. и по изключение всяко друго лице, което е
създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата
смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо
да бъдат обезщетени. В тази връзка претенцията по чл.200 КТ не се основава на
наследствени права, съгласно правилата за наследяване по ЗН, а на лично
претърпени неимуществени вреди от смъртта на пострадал при трудова злополука, а
както вече бе посочено в т.2 ППВС №4/1961 г., при смърт на пострадалия при
непозволено увреждане, каквото безспорно е трудовата злополука, кръгът на
лицата, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди, се определя от
съда по справедливост, без оглед наследствените им права.
В конкретния случай
ищецът е брат на починалия при процесната трудова злополука и СРС е приел, че между починалия и ищеца е съществувала
дълбока емоционална и фактическа връзка, т.е. приел е, че ищецът има право на
обезщетение за претърпените неимуществени вреди.
От показанията на свид. Т.Н.се
установява, че пострадалият е бил отдаден изцяло на сестра си и двете и деца,
помагал им е, въобще отношенията им са били много добри, виждали са се много
често, вкл. по празници. Свидетелят сочи още, че ищецът е преживяла много тежко
смъртта на брат си, на погребението е била съсипана, а към настоящия момент
продължава да тъгува.
От показанията на свид. С.И.се
установява, че ищецът и починалият и брат са били много близки, като ищецът е
приела много тежко смъртта на брат си. Свидетелят сочи още, че към настоящия
момент ищецът продължава да ходи на гроба на брат си.
Съгласно
чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението се определя по справедливост, като
преценката следва да се извърши въз основа обективни и доказани по делото факти
– интензитет и продължителност на болките и страданията, период на
възстановяване, наличие на остатъчна травма. Съдебната
практика приема като критерии за определяне на справедливо обезщетение житейски
оправданото и утвърденото в практиката обезщетение за аналогични случаи, но
съобразени с конкретния случай.
В резултат на процесната
трудова злополука е починал брат на ищеца. Установи
се, че към датата на инцидента починалият е бил на 64 г., а сестра му на 62 г.
Съдът приема въз основа на показанията на разпитаните свидетели, степента на
родство, емоционалната близост и житейска гледна точка, че в резултат на това
ищецът е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в мъка и страдания от
загубата на своя най - близък човек, които вреди са в пряка причинно –
следствена връзка с процесната трудова злополука. Доколкото смъртта поставя
край на живота като най-ценно човешко благо, което прави вредите от
настъпването и от една страна невъзвратими, а от друга – най-големи, ако трябва
да бъдат от морална гледна точка градирани в някаква скала, то за това житейско
събитие следва да се определи по справедливост размер на обезщетение, по-висок
отколкото за претърпяване на неимуществени вреди от телесни увреди, които не са
довели до слагане на край на живота. Ищецът е останала завинаги лишен от
близостта на своя брат, с когото са били свързани емоционално още от деца и с
когото са си били взаимна опора. Тъй като по делото безспорно се установи, че
между ищеца и починалия е поддържана емоционална връзка, изградена при взаимно разбирателство
и подкрепа, и отчитайки внезапната и неочаквана смърт, а като такава и
съпроводена и с изживяване, различно от посрещане на смъртта на близък след
негово продължително боледуване, съдът намира, че справедливостта изисква на
ищеца да бъде определено обезщетение в размер на сумата от 40 000,00 лв.
Разпоредбата
на чл.201 ал.1 КТ предвижда, че работодателят не отговаря по предходния член,
ако пострадалият е причинил умишлено увреждането, а съгласно чл.201 ал.2 КТ
отговорността на работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл
за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност. Грубата небрежност по
чл.201 ал.2 КТ по съдържание съвпада със съзнаваната непредпазливост в
наказателното право. Работникът или служителят действа при груба небрежност
когато съзнава, че може да претърпи злополука, но се надява да я предотврати.
Приема се, че грубата небрежност е тежко нарушение на дължимата грижа при
положение, че в конкретната обстановка пострадалият работник е могъл да я
съблюдава по начин, по който обикновен човек в идентична ситуация не би
допуснал. В рамките на трудовото правоотношение дължимата грижа се свързва със
спазване правилата на организация на труд и правилата за безопасност и
нарушаването им по начало е предпоставка за отговорно поведение, но не във
всички случаи това има за последица намаляване обезщетението по чл.201 ал.2 КТ
/решение №79/2012 г. по гр.д. №673/2011 г. на ІV ГО на ВКС; решение от
21.06.2011 г. по гр. д. №1248/2010 г. на ІІІ ГО на ВКС; решение от 14.01.2010 г.
по гр. д. №298/2009 г. на VІ ГО на ВКС, решение №94
от 29.05.2019 г. по гр. д. № 2649/2018 г. на IV ГО на ВКС и др./. Изводът за
съпричиняване от страна на работника не може да почива на предположения, нито
може да се обоснове само с допуснати от него нарушения на правилата за
безопасност – работникът е допуснал груба небрежност само в случаите, когато
поведението му съставлява тежко нарушаване на задължението да положи дължимата
грижа при изпълнение на работата. Следователно,
за да се приеме, че увреденият работник или служител е действал при
груба небрежност, трябва да е установено нарушение на правилата за безопасност
на труда и посоченото субективно отношение на пострадалия към нарушението.
Настоящият
съдебен състав споделя извода на първоинстанционния съд, че в конкретния случай
се установи категорично и несъмнено, че при настъпване на процесната злополука
ищецът е действал при условията на груба небрежност, т.е. налице е
съпричиняване на вредоносния резултат от страна пострадалия по смисъла на чл.201
ал.2 КТ. По делото са събрани многобройно писмени и гласни доказателства
относно обстоятелствата, при които е настъпила процесната злополука. От същите
е установено, че процесната трудова злополука е настъпила при демонтиране и
залепване на спукана гума на фадрома, като пострадалият е монтирал върху джанта
и напомпвал гума на челен товарач, но без преди това да е поставено ограждащо
приспособление, което да го предпази от удар.
От
приетото по делото заключение на СТЕ, което и настоящият съдебен състав кредитира
напълно, се установява, че технологичният ред при подготовка и сглобяване на
колелото на процесния челен товарач не е спазен, като непочистването на ръждата
и други нечистотии по джантата може да доведе и в процесния случай е довело до
неправилното сглобяване на колелото, а при последното е възможно осигуряващият
пружинен пръстен да не задържи, както е и станала в случая, подвижният джантов
обръч и уплътнителния О-пръстен, които изскачат взривно напред по оста на
колелото, ведно с осигуряващия пружинен пръстен, като често биват последвани и
от гумата. Вещото лице сочи още, че в процесния случай технологичният ред за
напомпване на процесната гума не е спазен, а позицията на пострадалия при
напомпване на гумата е била неправилна. От заключението се установява още, че
причините за процесната трудова злополука са: неспазване от страна на
пострадалия не технологичния ред при подготовката и сглобяването на колелото на
процесния челен товарач; неспазване от страна на пострадалия на технологичния
ред при напомпване на гумата; неползване от страна на пострадалия на защитно
приспособление при напомпването; неправилната позиция на пострадалия при
напомпването – пред джантата. В процесния РМЦ е имало предпазно приспособление,
което се ползва при ремонт на гуми на челен товарач и ако това приспособление е
било използвано, то процесната трудова злополука е нямало да настъпи, т.е.
имало е възможност процесният инцидент да бъде избегнат, ако пострадалият е
спазил технологичния ред при подготовката и сглобяването на процесното колело,
респ. при напомпване на гумата.
При
тези данни и настоящият въззивен съства намира, че при тази ситуация ищецът сам
се е поставил в опасност и е улеснил настъпването на процесните травматични
увреждания. Опасността от изскачане напред по оста на колелото, ведно с
осигуряващия пружинен пръстен, и от гумата, без спазване на технологичния ред,
е могла да бъде предвидена и при най-елементарната положена грижа, тъй като
тази опасност е от същия характер, както и при същите обичайни дейности в ежедневната
работа на работника. С тези си действия в конкретната ситуация ищецът е нарушил
и разпоредбите на т.5 и т.9 от представената и приета по делото Инструкция за
безопасност №2 – за безопасна работа при демонтаж, монтаж и напомпване на гуми
на МПС, в които има записани относими към подобни дейности конкретни правила –
почистване на гумите преди монтаж и демонтаж, и ползване на ограждащи
приспособления за предпазване от удар при отскочил обръч от джантата при
напомпване на гумите. От представените книга за ежедневен инструктаж и извадка
за проведен периодичен инструктаж се установява, че на пострадалия са проведени
и инструктаж по описаната Инструкция №2, както и периодичен такъв. Наличието на
такова предпазно приспособление се установява от показанията на свид. Г.Д., но
дори и да се приеме, че не е било налично, от показанията на същия свидетел се
установява, че пострадалият е предприел напомпване на гумата след приключване
на работния ден, без помощта на друг работник и след разпореждане на прекия ръководител
ремонтът да продължи в следващия работен ден. Освен това е установено, че
непоставянето на въпросното приспособление не е единствената причина за
настъпване на процесната трудова злополука, а са налице и други нарушения не
технологичния ред от страна пострадалия, които са посочени по-горе. Всичко това
обосновава извода, че пострадалият е допринесъл за настъпването на процесната трудова злополука,
поради което отговорността на работодателя следва да бъде намалена, като, с
оглед на установените по делото факти, въззивният съд споделя изводите на СРС и
относно степента на съпричиняване от страна на пострадалото лице – 20 %.
Поради изложеното и поради съвпадането на крайните изводи на
въззивния съд с тези на първоинстанционния съд, въззивната жалба следва да бъде
оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното решение на СРС –
потвърдено.
С оглед изхода на делото
и направеното искане, на въззиваемата страна на основание чл.78 ал.3 ГПК следва
да се присъдят разноски във въззивното производство в размер на сумата от
3000,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло решение №101239/23.04.2019 г., постановено по гр.д.
№10637/2018 г. по описа на СРС, ГО, 77 състав.
ОСЪЖДА П.Г.Г., ЕГН **********,
адрес: ***, да заплати на „Б.И.“ ООД, ЕИК ******, седалище и адрес на
управление:***, на основание чл.78 ал.3 ГПК сумата от 3000,00 лв.,
представляваща разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в
едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.