Р
Е Ш Е Н И Е №
гр.
София, 03.11.2017
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-16 състав, в публично съдебно заседание на
двадесет и четвърти октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при
секретар Диляна Цветкова разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1456
по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 365 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) вр. чл.59
ЗБН.
Образувано е по
предявени от „К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление:*** и от назначените от Фонда за гарантиране на влоговете в
банките синдици на банката, срещу „Н.Т.Г.“
АД, ЕИК ********,
искове с правна квалификация чл.59, ал.2 ЗБН за признаване за установено, че
изявления за прихващане, съответно вх. №
9443/17.10.2014 г. (уточнено с молба, вх. № 10510/03.11.2014 г.) по регистъра на КТБ,
с вземания в размер на 2000000 евро, придобити чрез
договори за цесия, сключени с „Б.И.И Т.Б.“ АД,
ЕИК ********, „К К.” АД, ЕИК********, „Г и М К.“ АД, ЕИК *******, вх. № 9440/17.10.2014
г. по регистъра на КТБ, с активно вземане в размер на 633000
лева, придобито чрез договор за цесия, сключен със „Специализирана
болница за рехабилитация - З.“ ЕАД, ЕИК *******, вх. № 9480/17.10.2014
г. по регистъра на КТБ, с вземане в размер на 225000 евро, придобито от „К.“
АД, ЕИК ******** и вх. №
9477/17.10.2014 г. по
регистъра на КТБ, с вземане в размер на 625000
евро, придобито
чрез договор за цесия, сключен сИ.П.П., ЕГН **********, са нищожни, поради
липса на предписаната от закона форма – писмена, с нотариално удостоверен
подпис, съединени при условията на евентуалност с искове с правна квалификация
чл.59, ал.3 и ал.5 ЗБН за обявяването на прихващанията, извършени с процесните
изявления за относително недействителни по отношение кредиторите на
несъстоятелността.
Настоящият
състав преосмисля становището си, че в производството по конститутивните искове
трябва да участва несъстоятелният търговец „К.Т.Б.“ АД (н), ЕИК *******, тъй
като при банковата несъстоятелност, производството има за цел да осигури във
възможно най-кратък срок справедливо удовлетворяване на вложителите и другите
кредитори на банката, като се вземат предвид техните интереси, както и
общественият интерес, свързан със стабилността и доверието в банковата система
(чл.2 ЗБН). За разлика от ТЗ, при който интересите на длъжника се отчитат при
провеждане на производството (чл.607, ал.2 ТЗ), ЗБН изключва съблюдаване
интересите на несъстоятелната банка. Затова органите й са напълно лишени от
управителните и представителните си функции, които са възложени на синдиците,
без да е налице хипотезата на запазване на техните представителни правомощия,
както в общото производство по несъстоятелност, тъй като никакво продължаване
на дейността на търговеца не е мислимо. Несъстоятелната банка всъщност представлява
единствено управлявана от синдиците маса на несъстоятелността.
Ищците твърдят, че на
06.11.2014 г. било прието решение № 138 на управителния съвет на БНБ, с което
на основание чл.36, ал.2, т.2 ЗКИ е отнета лицензията за извършване на банкова
дейност на „К.Т.Б.“ АД (н), което решение е обявено в търговския регистър на
07.11.2014 г.. В резултат на това решение, със съдебно решение № 664/22.04.2015 г.
по търг. дело № 7549/2014 г. на СГС, банката била обявена в несъстоятелност,
дейността й била прекратена и била определена начална дата на
неплатежоспособността й – 06.11.2014 г., като с решение № 1443 от 03.07.2015 г.
по т. д. 2216/2015 г. на Софийски апелативен съд, решението на СГС било
частично отменено по отношение на началната дата на неплатежоспособността, като
за такава била приета датата 20.06.2014 г.. Задължението на
назначените синдици да издирват, уточняват и попълват имуществото на банката,
както и необходимостта от установяване принадлежността към това имущество на вземане
на банката - предмет на прихващане, обуславяло правния интерес от провеждане на
исковете.
Въз основа на договор
за банков кредит, сключен на 21.12.2012 г. „К.Т.Б.“ АД (н) предоставила на
кредитополучателя „Н.Т.Г.“ АД, ЕИК*********банков кредит в размер на 11250000
(единадесет милиона двеста и петдесет хиляди) евро, при възнаградителна лихва
от 8% върху дебитното салдо по заемната сметка на кредитополучателя, платима
ежемесечно на 25-то число на съответния месец, с краен срок за погасяване -
15.12.2017 г.. Към договора са сключени и анекси, с които бил изменен крайният
срок за погасяване на кредита и се предоставило допълнително обезпечение.
Съгласно извлечение от счетоводните книги на „К.Т.Б.“ АД (н) към 17.10.2014 г.
задълженията на ответника по договора за кредит възлизат на сума в общ размер от
11426867,88 евро.
В деловодството на „К.Т.Б.“
АД (н) било получено уведомление за извършена цесия, вх. № 9443/17.10.2014 г.
от „Б.И.И Т.Б.“ АД, ЕИК ********, „К К.”
АД, ЕИК********, „Г и М К.“ АД, ЕИК ******* и ответника „Н.Т.Г.“ АД, с което кредитната
институция била уведемена, че на 15.05.2014 г. първите три дружества прехвърлили
на цесионера „Н.Т.Г.“
АД свои парични вземания от банката по депозитни и разплащателни сметки в общ
размер от 2000000 евро. В същото заявление от страна на цесионера е
обективирано изявление за прихващане с вземания на банката по договора за банков
кредит до размера на цедираните активни вземания.
В деловодството на
банката постъпило и уведомление, вх. № 9438/17.10.2014 г. от „Специализирана
болница за рехабилитация - З.“ ЕАД, ЕИК *******, за
извършена в полза на „Н.Т.Г.“
АД цесия на вземания в размер на 633000 лева, с които цесионерът извършил
прихващане, съгласно изявление, вх. № 9440/17.10.2014 г. с вземането на „К.Т.Б.“
АД (н) по сключения договор за банков кредит.
С молба,
вх. № 9480/17.10.2014 г. „К.“ АД, ЕИК ********, съобщило на банката на
основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД, че на 15.05.2014 г. по силата на договор за цесия
е прехвърлило на „Н.Т.Г.“ АД вземането си, произтичащо от договор за депозитна
сметка с IBAN ***00 евро, като със същата молба цесионерът „Н.Т.Г.“ АД направил
изявление за прихващане на придобитото от него вземане със задълженията си към
банката, произтичащи от договор за банков кредит от 21.11.2012 г. до размера на
по-малкото вземане.
Съответно, с молба, вх. № 9477/17.10.2014 г.И.П.П.,
ЕГН **********, съобщил на банката за сключен на 15.05.2014 г. договор за цесия
с „Н.Т.Г.“ АД, на което прехвърлил вземането си по депозитна сметка IBAN ***00
евро. Със същата молба цесионерът „Н.Т.Г.“ АД обективирал изявление за
прихващане на придобитото вземане с вземанията на банката, произтичащи от
договора за банков кредит.
Направените на
17.10.2014 г. от „Н.Т.Г.“ АД изявления за прихващане не отговаряли на
изискванията за форма по чл. 59, ал. 2 ЗБН. Доколкото прихващанията
били извършени на
17.10.2014 г., макар и преди датата на отнемането на лицензията
за извършване на банкова дейност (06.11.2014 г.), но след поставяне на банката
под особен надзор, същите били адресирани до квесторите и също следвало да
отговарят на предписаната в чл.59, ал.2 ЗБН форма за действителност.
При условията на евентуалност, синдиците
твърдят прихващанията да са относително недействителни спрямо
кредиторите на несъстоятелността на основание чл. 59, ал. 3 и ал. 5 ЗБН.
Кредиторът „Н.Т.Г.“
АД придобил вземанията си към банката преди датата на решението за откриване на
производството по несъстоятелност (22.04.2015 г.), но към момента на придобиването
им е знаел за неплатежоспособността на банката, тъй като поставянето на „К.Т.Б.“
АД (н) под специален надзор с решение на УС на БНБ № 73 от 20.06.2014 г.,
допълнено с решение № 74 от 22.06.2014 г., било общоизвестен факт, които бил
широко огласен в публичното пространство.
Освен това всяко от прихващанията било извършено и след началната дата на
неплатежоспособността на банката (20.06.2014 г.), независимо от
обстоятелството кога били възникнали насрещните вземания, предмет на
прихващането, т. е. бил изпълнен и фактическият състав на разпоредбата на чл.
59, ал. 5 ЗБН, в редакцията й към момента на извършване на прихващането.
При тези твърдения, синдиците в качеството си на представляващи банката,
предявяват като главни исковете за прогласяване нищожността на изявленията на „Н.Т.Г.“ АД за прихващане от 17.10.2014
г. с активни
вземания, придобити от „Б.И.И Т.Б.“ АД, ЕИК ********, „К К.”
АД, ЕИК********, „Г и М К.“ АД, ЕИК *******, „Специализирана
болница за рехабилитация - З.“ ЕАД, ЕИК *******, К.“ АД, ЕИК ******** иИ.П.П., ЕГН
**********, като при условията на евентуалност са предявени
конститутивни искове за обявяване на всяко от процесните прихващания за
относително недействително спрямо кредиторите на несъстоятелността при
условията на чл. 59, ал. 3 ЗБН и евентуално чл. 59, ал. 5 ЗБН.
От
ответника по предявените искове „Н.Т.Г.“ АД, в срока по чл.367 ГПК, е постъпил
отговор за признаване на исковете, което признание поддържа в хода на
производството.
В
допълнителна искова молба ищците поддържат предявените искове и обективират
искане за постановяване на решение при признание на иска.
В
допълнителния отговор „Н.Т.Г.“ АД поддържа признанието и също моли да се
постанови решение при условията на чл. 237 ГПК.
От
„Специализирана болница за рехабилитация - З.“ ЕАД, ЕИК *******, е
постъпила молба за встъпване в производството като трето лице-помагач на
ответника „Н.Т.Г.“ АД,
като интересът си от участие в производството обосновава с факта, че има
качеството цедент по договор от 10.10.2014 г., сключен с ответника, като
евентуално уважаващо исковете съдебно решение би се отразило в правната й
сфера, тъй като би съставлявало сбъдване на уговорено условие за заплащане на
възнаграждението по сключения договор за цесия.
С определение от 03.10.2017 г. искането е счетено за основателно,
тъй като за третото лице е налице правен интерес от участие в производството
след като се твърди, че решението ще породи правни последици във връзка с
задължението на цесионера за заплащане на цената на прехвърлените му вземания,
поради което и „Специализирана болница за рехабилитация - З.“ ЕАД, е
конституирана като трето лице-помагач на ответника, но само по отношение на исковете,
касаещи прихващане, вх. № 9440/17.10.2014 г..
Подпомагащата страна „Специализирана болница за
рехабилитация - З.“ ЕАД счита предявените искове за неоснователни и претендира
отхвърлянето им. При отправяне на изявление за прихващане, вх. №
9440/17.10.2014 г. банката е била само поставена под особен надзор и не е имала
назначен синдик, за да е приложимо изискването за особена форма на изявлението.
По отношение на конститутивните искове поддържа доводи за недоказано знание у
представляващите цесионера за настъпила неплатежоспособност на банката.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и
правна страна следното:
Страните
не оспорват осъществените в правната действителност факти, включително
ответникът не оспорва и претендираните от ищците техни правни последици.
Видно
от протокол №27 от заседание на 06.11.2014 г. на Управителния съвет на БНБ, е
прието решение №138, с което лицензът за извършване на банкова дейност на „К.Т.Б.“
АД е отнет, което решение, съгласно чл.103, ал.4 и чл.151, ал.2 ЗКИ подлежи на
незабавно изпълнение. С решение № 73/20.06.2014 г. на УС на БНБ, „К.Т.Б.“ АД е
поставена под специален надзор за срок от три месеца, което решение е породило
незабавно последиците си, независимо от възможността да бъде оспорвано пред
ВАС.
С
решение №664/22.04.2015 г. по търг. дело № 7549/2014 г. на СГС, ТО, VІ-14
състав, „К.Т.Б.“ АД е обявена в несъстоятелност, като с решение №
1443/03.07.2015 г. по търг. дело № 2216/2015 г. за начална дата на
несъстоятелността е определена датата 20.06.2014
г.. С Решение №196/13.11.2015 г. на Управителния съвет на Фонда за
гарантиране на влоговете в банките, предявилите исковете физически лица са
назначени за синдици на банката.
Не е спорно и от
представен документ, именуван договор за банков кредит, се установява, че на
21.12.2012 г. „К.Т.Б.“ АД, и „Н.Т.Г.“ АД постигнали съгласие банката да предостави
на ответника кредит в размер на 11250000 евро с цел закупуване на 17538906 броя
обикновени налични поименни акции с право на глас от капитала на „БГ – Т.П.“
ЕАД, който следвало да бъде върнат на 48 равни месечни вноски до 15.12.2017 г.,
заедно с възнаградителна лихва в размер на 8 % годишно. С анекс №3 срокът на
погасяване на задължението бил продължен до 15.01.2018 г..
Ответното дружество не
спори и от представено извлечение от счетоводните книги на банката се
установява, че към 17.10.2014 г. „Н.Т.Г.“ АД дължи по договора за банков кредит
сума в общ размер от 11426867,88 евро, включваща и просрочени задължения.
На 17.10.2014 г. трети за спора лица - „Б.И.И
Т.Б.“ АД, ЕИК ********, „К К.” АД, ЕИК********, „Г и М К.“ АД, ЕИК *******, отправили
до „К.Т.Б.“ АД (н)
едностранно волеизявление, вх. №9443, с което я уведомили за прехвърляне на техни
вземания към банката по депозитни и разплащателни сметки, в размер на общо 2000000
евро в полза на „Н.Т.Г.“ АД. В същия документ цесионерът обективирал изявление
за извършване на прихващане с придобитите вземания и задълженията му по
договора за банков кредит.
На
същата дата - 17.10.2014 г. ответникът отправил изявление за прихващане, вх. №
9440/17.10.2017 г., на задълженията си по договора за кредит с придобити от
„Специализирана болница за рехабилитация - З.“ ЕАД вземания по депозитни
сметки, прехвърлени му с договор за цесия от 10.10.2014 г., видно от който
цедентът поел задължение да съобщи на длъжника извършената цесия. Доказателства
цесията да е съобщена не са представени, но банката не е оспорила твърденията
на третото лице-помагач извършеното прехвърляне да й е съобщено преди
депозиране на изявлението на цесионера за прихващане.
В
молба, вх. № 9480/17.10.2014 г. „К.“ АД, ЕИК ******** нотифицирало банката за извършено
прехвърляне чрез договор за цесия на вземане по депозитна сметка в размер на
225000 евро в полза на „Н.Т.Г.“
АД, което от своя страна волеизявило за прихващане на придобитото вземане със
свои насрещни задължения по договора за банков кредит от 21.12.2012 г..
С
молба, вх. № 9477/17.10.2014 г.И.П.П. уведомил „К.Т.Б.“ АД (н) за извършено
прехвърляне на вземане по депозитна сметка в размер на 625000 евро в полза на
ответното „Н.Т.Г.“ АД, което пък заявило прихващане на придобитото вземане със
задълженията си по договор за банков кредит от 21.12.2012 г..
Други доказателства в производството не са
ангажирани.
По отношение на главните искове, с
правна квалификация чл.59, ал.2 ЗБН вр. чл.26, ал.2 вр. чл.44 ЗЗД.
Независимо
от направеното от ищците искане да бъде изменена поредността на разглеждане на
предявените искове, като тези за прогласяване нищожността на извършените
прихващания бъдат разгледани като евентуални, а исковете по чл. 59, ал. 3 ЗБН –
като главни, съдът намира, че естеството на претенциите придава на исковете за
нищожност характер на главни и налага разглеждането им като такива. Исковете,
насочени към прогласяване на прихващанията за относително недействителни
предпоставят валидно изявление за прихващане, което да е довело до погасяване
на насрещните вземания. Когато компенсационното изявление не е довело до
желания погасителен ефект, обявяването му за относително недействително е безпредметно,
защото кредиторът остава в същото положение, в което са поставени всички
останали кредитори в производството по несъстоятелност.
Разпоредбата
на чл.59, ал.2 ЗБН предвижда, че изявлението за прихващане се отправя до синдика и трябва да бъде направено в
писмена форма с нотариална заверка на подписа. Установена е форма за действителност на
едностранното изявление на кредитор за извършване на прихващане, неспазването
на която влече предвидените в чл.26, ал.2, предл. 3 ЗЗД правни последици –
едностранното волеизявление е нищожно. Въпросът, който се поставя в настоящото
производство е приложима ли е така установената форма за валидност на
изявленията за прихващане, обективирани преди спрямо банката да е открито
производство по несъстоятелност, тъй като постановено решение по чл.13 ЗБН е
предпоставка за приложение на чл.26 ЗБН и упражняване на правомощията на фонда за гарантиране на влоговете в банките да назначи синдик на банката. Няма спор, че процесните
изявления за прихващане като едностранни правни сделки са обективирани от
ответника „Н.Т.Г.“ АД на
17.10.2014 г., към който момент синдик на „К.Т.Б.“ АД не е бил назначен, тъй
като изобщо не е постановено решение за откриване на производство по
несъстоятелност, нито пък е било възможно назначаването на временен синдик –
фигура въведена в момент, последващ извършване на прихващанията с приемане на
разпоредбата на чл.12а ЗБН, ДВ,
бр.22/24.03.2015 г..
Разпоредбите,
въвеждащи изисквания за форма на правните сделки не могат да се тълкуват и
прилагат разширително. Това означава, че извършени прихващания, адресирани до
банката, на която към този момент синдик не е назначен, не могат да се третират
като нищожни, поради неспазване на предвидена форма за валидност. Към
17.10.2014 г. „К.Т.Б.“
АД е била поставена под особен надзор поради съмнения за неплатежоспособност,
но лицензът й за извършване на банкова дейност не е отнет, за да се приеме, че
такава неплатежоспособност действително е налице. Затова и няма основания
приложното поле на чл. 59, ал. 2 ЗБН да бъде разширявано и да обхване изявления
извършени преди да е прието, че банката е неплатежоспособна. В този смисъл
механичното пренасяне на изискванията за форма, приложими към изявления, които
следва да се приемат от синдика, към едностранни сделки, адресирани до
квесторите на банката, е недопустимо. По тази причина предявените главни установителни
искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Аргумент за обратния
извод не следва от наличието на влязло в сила решение на САС по търг. д. №
4128/2016 г., с което е прието приложението на чл.59, ал.2 ЗБН към прихващания,
извършени след отнемане лиценза на банката, тъй като в случая, прихващанията са
извършени преди този момент (06.11.2014 г.).
По
отношение на евентуалните искове, с правна квалификация чл.59, ал.3 и ал.3 ЗБН.
Предмет
на настоящото производство са и евентуално съединени искове за обявяване на
извършените от „Н.Т.Г.“ АД прихващания с изявления, вх.
№ 9443/17.10.2014 г., вх.
№ 9440/17.10.2014 г., вх. № 9480/17.10.2014 г. и вх. № 9477/17.10.2014 г. за
относително недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността на „К.Т.Б.“
АД(н), при предпоставките на чл.59, ал.3 ЗБН и евентуално при тези на чл.59,
ал.5 ЗБН. Съгласно разясненията, дадени с
решение № 97 от 08.02.2013 г. по т. д. № 196/2011 г., Т. К., І Т. О. на
ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК, ако съдът приеме с оглед на основанията
на всеки един от исковете, че същите следва да се разгледат при условията на
евентуалност, то се произнася по всеки един от исковете в поредността,
произтичаща от естеството на въведеното основание, като при уважаването на иска
на едно от основанията, съдът не дължи произнасяне по същество по останалите
евентуални искове.
Настоящият
състав изоставя становището си, че хипотезата на ал. 3 е по-тясна, тъй като при условията на ал. 5
относителната недействителност е в по-ограничен обем от тази, регламентирана в
ал.3 на чл.59 ЗБН. При изпълнен фактически състав на чл.59, ал.3 ЗБН
последиците са относителна недействителност на прихващането изобщо, докато при
ал. 5 – само над частта,
която кредиторът би получил при разпределението на осребреното имущество. Затова и съдът дължи да разгледа исковете при
квалификацията на чл.59, ал.3 ЗБН.
Конститутивния
иск, уреден в чл.59, ал.3 ЗБН предоставя на ищците, в качеството им на синдици
упражняването на преобразуващо право, възникнало в полза на кредиторите на
несъстоятелността на „К.Т.Б.“ АД - в несъстоятелност да обявят за относително
недействително по отношение на тях прихващането, извършено от ответника „Н.Т.Г.“
АД, тъй като чрез това прихващане кредиторът е получил изпълнение от банката в
нарушение на чл.94 ЗБН. Целта на този иск е да преодолее поставянето на
получилия удовлетворение чрез прихващането кредитор в по-добро положение
/преференция/ в сравнение с това, в което той би бил при разпределение на
имуществото на длъжника по правилата на чл. 94 ЗБН, ако това прихващане не бе
извършено. За разлика от отменителните искове по чл. 60 ЗБН, искът по чл. 59,
ал. 3 ЗБН не е насочен срещу извършено от неплатежоспособния длъжник действие,
а срещу извършено от негов кредитор такова – прихващане.
В
решение №1605/10.07.2017 г. по търг. д. №3933/2016 г. на САС, е дефиниран
правопораждащият фактически състав на правото по чл. 59, ал. 3 ЗБН и той
включва кумулативните елементи: 1). да е извършено валидно изявление за
прихващане от кредитор към банка, спрямо която е открито производство по
несъстоятелност – без значение дали е извършено преди или след откриване на
производството (арг. от чл. 59, ал. 1 и ал. 2 ЗБН), 2). прихващането да е
извършено след по-ранната от двете дати – на подаване на искането по чл. 9, ал.
1 ЗБН или датата на неплатежоспособност, 3). вземането на кредитора да е
придобито преди датата на откриване на производството по несъстоятелност, 4).
задължението на кредитора да е придобито преди датата на откриване на
производството по несъстоятелност, 5). към момента на придобиване на вземането
или на задължението кредиторът да е знаел, че спрямо длъжника е настъпила
неплатежоспособност или че е поискано откриване на производство по
несъстоятелност, която предпоставка се презюмира необоримо ако вземането или
задължението е придобито след датата на вписване в ТР на решението на БНБ за
отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност (чл. 59, ал. 4 ЗБН).
Прихващането
в материалноправен аспект е регламентирано в разпоредбата на чл. 103, ал. 1 ЗЗД, съгласно която когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и
заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно,
може да го прихване срещу задължението си. Следователно, прихващането е способ
за прекратяване (погасяване) на две насрещни задължения до размера на
по-малкото от тях - чл. 104, ал. 2 ЗЗД. Прихващането има прекратително
(погасително) действие по отношение на задължението на прихващащия, тъй като
замества изпълнението на неговото задължение по договора за банков кредит,
което съставлява едновременно с това и изпълнение на задължението на банката по
договора за платежна сметка да върне предадените й парични суми в същата валута
и размер. Погасяването на насрещните задължения не настъпва по право, а е
резултат на упражняването на субективно право с вторичен характер, с което
всяка от страните по материалното правоотношение разполага. Това право възниква
само при наличието на друго/и правоотношение/я и е насочено срещу лицето, което
е едновременно длъжник и кредитор на прихващащия. Като
способ за погасяване на вземанията и заместител на реалното изпълнение,
прихващането по правило няма увреждащ ефект, поради което са налице специални
правила за прихващането в производството по несъстоятелност – чл. 645 ТЗ и в
производството за банкова несъстоятелност – чл. 59 ЗБН. В последната
разпоредба, изрично е предвидено, че е допустимо кредитор на банката да извърши
прихващане със свое задължение към нея при наличието на съответните предпоставки.
В случая изявленията за прихващане са обективирани на 17.10.2014
г. – след определената дата на настъпване на неплатежоспособността – 20.06.2014
г., като не е спорно, че активните вземания са придобити от „Н.Т.Г.“ АД
преди откриване на производството по несъстоятелност - 22.04.2015 г., съответно
задълженията на кредитора също са възникнали преди този момент – със сключване
на договора за банков кредит на 21.12.2012 г..
Това означава, че са налице обективните елементи от
правопораждащия потестативното право на синдиците фактически състав. Следователно,
необходимо е да се изследва налице ли е субективният елемент, а именно към момента на придобиване на
вземането или на задължението кредиторът да е знаел, че спрямо длъжника е
настъпила неплатежоспособност или че е поискано откриване на производство по
несъстоятелност, която предпоставка не се презюмира необоримо по аргумент от
чл. 59, ал. 4 ЗБН, тъй като нито вземанията, нито задължението са придобити
след датата на вписване в ТР на решението на БНБ за отнемане на лицензията за
извършване на банкова дейност – 07.11.2014 г..
Този елемент от фактическия състав предполага вън от всякакво
съмнение да се установи, че кредиторът е знаел за настъпилата
неплатежоспособност или за подадено искане за откриване на производство по
несъстоятелност. Доказателства за субективна известност на тези факти у
представляващия „Н.Т.Г.“
АД ищците не са ангажирали. В производството обаче
ответникът изцяло признава предявените искове, което признание по необходимост
обхваща и признание на този елемент от фактическия състав. А при изричното
признание на елемент от фактическия състав от страна на ответното дружество,
настоящият състав няма как да приеме същият за недоказан. Оспорванията на
третото лице-помагач не са основание да бъде пренебрегнато признанието на
главната страна в процеса – ответника „Н.Т.Г.“ АД.
Казаното
обуславя единствено възможния извод извършените от „Н.Т.Г.“ АД прихващания да
са непротивопоставими на кредиторите на несъстоятелността на „К.Т.Б.“ АД(н) и
затова конститутивните искове по чл.59, ал.3 ЗБН следва да бъдат уважени.
Предявените
при условията на евентуалност искове, с правна квалификация чл.59, ал.5 ЗБН за
обявяване на извършените прихващания за недействителни по отношение кредиторите
на несъстоятелността, освен за частта, която „Н.Т.Г.“ АД би получило при разпределението на
осребреното имущество, следва да
се оставят без разглеждане, тъй като не е настъпило вътрешно процесуалното
условие за това – неоснователност на исковете при квалификацията на чл.59, ал.3
ЗБН.
При този изход на спора, право на присъждане
на извършените в производството разноски се поражда за синдиците-ищци, съгласно
чл.78, ал.1 ГПК, но същите не доказват да са извършили такива. С оглед
обстоятелството, че съгласно чл.57, ал.6 ЗБН дължимата държавна такса не се
събира предварително, то ответникът „Н.Т.Г.“ АД следва да бъде осъдено да я заплати по сметка на СГС.
Дължимата държавна такса е в размер на 4% от размера на активните вземания – 6207115,50
лева или 248284,62 лева. Съгласно
чл.57, ал.7, изр.2 ЗБН, ако искът бъде уважен, следващата се държавна такса се
събира от осъдената страна, а ако искът бъде отхвърлен, държавната такса се
събира от масата на несъстоятелността. При уважен евентуален иск държавната
такса ще следва да се събере от ответника, без значение, че исковете за
нищожност са отхвърлени. Третото лице-помагач няма право на разноски, а не се
установява с процесуалното си поведение да е причинило извършването на такива,
за да бъдат възложени в негова тежест.
Така
мотивиран, СЪДЪТ,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „К.Т.Б.“ АД - в несъстоятелност, ЕИК *******,
представлявана от назначените от Фонда за гарантиране на влоговете в банките
синдици, искове с правна квалификация чл.59,
ал.2 ЗБН вр. чл.26, ал.2, предл. 3 ЗЗД,
за признаване за установено, че извършените от „Н.Т.Г.“
АД, ЕИК ********, със
седалище ***, изявления за прихващане, съответно вх. №
9443/17.10.2014 г., вх. №
9440/17.10.2014 г., вх.
№ 9480/17.10.2014 г. и вх. № 9477/17.10.2014 г. по регистъра на КТБ, са нищожни,
поради неспазване на установената форма за действителност.
ОБЯВЯВА, по предявените от синдиците на „К.Т.Б.“ АД - в несъстоятелност,
ЕИК *******, искове с правна
квалификация чл. 59, ал. 3 ЗБН, за НЕДЕЙСТВИТЕЛНИ по отношение на
кредиторите на несъстоятелността на „К.Т.Б.“ АД - в несъстоятелност, извършените
от „Н.Т.Г.“ АД, ЕИК ********, със седалище ***, прихващания,
както следва: с изявление вх. № 9443/17.10.2014 г. (уточнено с
молба вх. № 10510/03.11.2014 г.) по
регистъра на КТБ, с вземания в размер на 2000000 евро, придобити чрез договори за цесия,
сключени с „Б.И.И Т.Б.“ АД, ЕИК ********, „К К.” АД, ЕИК********, „Г и М К.“
АД, ЕИК *******, с изявление, вх.
№ 9440/17.10.2014 г. по регистъра на КТБ, с активно вземане в размер на 633000
лева, придобито чрез договор за цесия, сключен със „Специализирана болница за
рехабилитация - З.“ ЕАД, ЕИК *******, с изявление, вх. № 9480/17.10.2014 г. по регистъра на КТБ, с вземане в
размер на 225000 евро, придобито от „К.“ АД, ЕИК ******** и с
изявление, вх. № 9477/17.10.2014 г. по
регистъра на КТБ, с вземане в размер на 625000 евро, придобито чрез договор за цесия,
сключен сИ.П.П., ЕГН
**********.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените от синдиците на „К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност
срещу „Н.Т.Г.“ АД, ЕИК
********, със седалище ***, евентуално съединени искове, с правна квалификация
чл.59, ал.5 ЗБН, за обявяване на прихващанията, извършени, както следва: с
изявление вх. № 9443/17.10.2014 г. (уточнено с молба вх. №
10510/03.11.2014 г.) по
регистъра на КТБ, с вземания в размер на 2000000 евро, придобити чрез договори за цесия,
сключени с „Б.И.И Т.Б.“ АД, ЕИК ********, „К К.” АД, ЕИК********, „Г и М К.“
АД, ЕИК *******, с изявление, вх.
№ 9440/17.10.2014 г. по регистъра на КТБ, с активно вземане в размер на 633000
лева, придобито чрез договор за цесия, сключен със „Специализирана болница за
рехабилитация - З.“ ЕАД, ЕИК *******, с изявление, вх. № 9480/17.10.2014 г. по регистъра на КТБ, с вземане в
размер на 225000 евро, придобито от „К.“ АД, ЕИК ******** и с
изявление, вх. № 9477/17.10.2014 г. по
регистъра на КТБ, с вземане в размер на 625000 евро, придобито чрез договор за цесия,
сключен сИ.П.П., ЕГН
**********, за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността
на „К.Т.Б.“ АД - в несъстоятелност, освен за
частта, която ответникът би получил при разпределението на осребреното имущество.
ОСЪЖДА „Н.Т.Г.“ АД, ЕИК ********, със седалище ***, да заплати в полза на
бюджета на Софийски градски съд, на основание чл.78, ал.6 ГПК вр. чл.57, ал.6
ЗБН, сумата 248284,62 лева (двеста четиридесет
и осем хиляди двеста осемдесет и четири лева и шестдесет и две стотинки) –
държавна такса за производството.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните и е постановено при участие на „Специализирана
болница за рехабилитация - З.“ ЕАД, ЕИК *******, като трето лице-помагач на ответника по
отношение на исковете, касаещи изявление за прихващане, вх. № 9440/17.10.2014
г..
СЪДИЯ: