№ 1250
гр. Бургас, 04.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско
дело № 20232100501625 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от
„Самостоятелна медико-диагностична лаборатория Лина“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. „Зорница“,
бл.75, партер, чрез адвокат Петя Шивачева от БАК, против Решение №121 от
30.06.2023г., постановено по гр.дело №745/2022 г. по описа на Районен съд –
Айтос, с което съдът е отхвърлил исковете по чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от
ЗЗД, предявени от „Самостоятелна медико-диагностична лаборатория Лина“
ЕООД, против О. В. А., ЕГН: ********** чрез адвокат З. Костов със съдебен
адрес: гр. Айтос, ул. „Свобода“ № 3, ет.1, ап.3, за заплащане на сумата от 10
000 лева – обезщетение за имуществени вреди в резултат на ПТП от
07.03.2022 г., настъпило в гр. Айтос /до бензиностанция „Шел“/ между л.а.
Тойота, модел „Айго“, рег.№А 7426 НН и л.а. Ровер с рег. № А 5584 НХ,
както и за сумата от 460 лева – законна лихва върху главницата за периода от
07.03.2022 г. до 21.08.2022 г.
Недоволство от така постановеното съдебно решение изразява
въззивникът, който счита същото за неправилно. Оспорва изложеното от
първоинстанционният съд досежно наличието на съпричиняване от страна на
1
водача на автомобил „Тойота“. Според страната единствено ответникът О. А.
има вина за процесното ПТП, като евентуално оспорва определения процент
на съпричиняване от страна на първоинстанционния съд – 40%. Позовава се
на практика на ВКС. Счита, че за съпричиняване може да се говори тогава,
когато страната съпричинител следва да е създала предпоставки за
настъпване на увреждането. Само по себе си нарушението на установените в
Закона за движение по пътищата правила не е основание да се приеме
наличие на съпричиняване. Анализира свидетелските показания като има
искания по доказателствата във връзка с предходни провинения на О. А., за
което иска издаване на съдебно удостоверение, което да послужи пред Сектор
„Пътна полиция“ ОДМВР – Бургас във връзка с установяване на наличие или
липса на предходни ПТП-а от страна на въззиваемия. Моли за допускане на
допълнително заключение за пазарната стойност на МПС, поради непълнота
на приетото на първата инстанция заключение.
В срока предвиден в ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
О. В. А., със съдебен адрес: гр. Айтос, ул. „Свобода“ № 3, ет.1, ап.3 – адвокат
З. Костов, с който намира постановеното решение за правилно и
законосъобразно, като твърди, че вина за настъпилото ПТП има водачът на
Тойотата, респективно приетото от съда съпричиняване отговаря на
действителното положение. Анализира стойността на автомобила,
собственост на въззивника, като акцентира на обстоятелството, че
определеното от застрахователя обезщетение е съобразено с изискванията за
определяне на цената на автомобила, тъй като автомобилът е останал в
собственост на въззивника, т.е. той е имал възможност да се възползва от
остатъчната стойност. Излага съображения. Моли за присъждане на
разноските по делото.
В срока предвиден в ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК: ********* – трето лице-помагач, чрез адв. Марин
Гочев, с който оспорва подадената въззивна жалба. Счита
първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно. По
отношение на доказателствените искания твърди, че същите са преклудирани.
Съдът, като взе предвид направените доказателствени искания за
издаване на удостоверения и назначаване на съдебно-оценъчна експертиза,
намира същите за преклудирани по силата на чл.266 ал.1 от ГПК, поради
2
което е отказал искането по доказателствата..
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ГПК, от легитимирано
лице и е допустима.
Районен съд - Айтос е разгледал искове с правно основание чл.45 във
връзка с чл.86, ал.1 от ЗЗД.
При извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът намира
постановения съдебен акт за валиден и допустим.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира за установено следното:
Безспорно е установено по делото, че въззивникът е собственик на лек
автомобил „Тойота“, модел „Айго“ с рег.№ А 7426 НН, за който автомобил
въззивникът е сключил застраховка „Каско+“, комбинирана застрахователна
полица № 440121021020621 за периода от 21.06.2021 г. до 20.06.2022 г. за
застрахователна сума от 12000 лева с „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД.
От представените по делото писмени доказателства, в т.ч. и протокол
за ПТП №1650938 от 07.03.2022 г., се установява, че на 07.03.2022 г. при
управление на лек автомобил „Ровер“ с рег.№А 5584 НХ, на територията на
гр. Айтос по ул. „Славянска“ до бензиностанция „Шел“, несъобразявайки се
със забранителен знак „Г2“ за извършване на завой на ляво, е извършил
маневра на ляво от бензиностанцията по посока на пътя за гр. Карнобат, при
което е причинил ПТП с управлявания от Щ. Щ. лек автомобил „Тойота“,
собственост на въззивното дружество. В представения по делото протокол за
ПТП е установено, че водачът Щ. се е движил правомерно, описани са
нанесените щети на двата автомобила, посочено е, че местопроизшествието е
посетено от служител на КАТ.
Няма спор по делото, че въззивникът е поискал от своя застраховател
да му бъде изплатена дължимата застраховка „Каско“ за настъпилото ПТП на
07.03.2022 г. Видно от представеното по делото писмо адресирано до „Лина“
ООД /лист 14/, застрахователното дружество е определило изплащане на
обезщетение в размер на 8524,80 лева – представляваща действителната
стойност на автомобила с приспаднати 25% запазени части, като е
установено, че в случая се касае за тотална щета на автомобила по смисъла на
чл.390, ал.2 от КЗ.
Първостепенният съд, освен събраните писмени доказателства, е
3
допуснал до разпит двама свидетели, допуснал е единична и тройна съдебно-
автотехнически експертизи, както и съдебно-автооценъчна експертиза за
стойността на автомобила собственост на въззивника.
От показанията на свидетеля Щ. се установява, че на процесната дата
същият се е движил от гр. Карнобат посока гр. Айтос и е събирал
изследванията на лабораторията. Според неговите показания на
бензиностанция „Шел“ в гр. Айтос от самата бензиностанция изненадващо е
излязъл автомобил с висока скорост и тъй като не е имал никакво време за
реакция се е отклонил в насрещното движение. Твърди, че е бил със
съобразена скорост за населеното място. Според свидетеля е нямало как да
избегне удара, тъй като другата кола му е сякла пътя. Ударът е бил в дясно,
около предната дясна врата. Свидетелят твърди, че е преживял шок, поради
което си е сменил професията.
Разпитаният свидетел Х. се е возил в автомобила управляван от
въззиваемия. Съзнавал е, че неправилно е извършена маневра на ляво, при
забрана за това. Посочва че, въпреки, че и двамата са се огледали, не са
забелязали насрещно движещ се автомобил. Според свидетеля О. е опитал да
избегне удара като премине в ляво, но не е успял и Тойотата ги е ударила.
Според свидетеля автомобилът на въззивника бил в тяхното платно защото в
този момент изпреварвал друг автомобил.
Вещото лице по допуснатата единична съдебно-автотехническа
експертиза е установило, че пътят където се е случило ПТП-то представлява
Т-образно кръстовище образувано от първокласен път № І-6 и изхода на
бензиностанция „Шел“ – Айтос в населеното място, регулирано с пътни
знаци, относно предимството и пътната маркировка. Посочил е какви знаци са
разположени, като е отбелязал, че лекия автомобил „Тойота“ се е движил по
пътя с предимство в рамките на населеното място и максимално разрешената
скорост за движение е била 50 км/час. Забранено е било изпреварването на
МПС-та на 200 м. преди изхода на бензиностанцията. Установил е, че на
изхода на бензиностанцията има поставени 3 пътни знака. Първите два се
отнасят за МПС-тата напускащи бензиностанцията и съответно указват да се
пропуснат движещите се по пътя с предимство, както и, че движението
трябва да е само на дясно след знака Г2, но според вещото лице е нямало
поставен забранителен знак В22 – забранено завиването на ляво. Третият
4
пътен знак се е отнасял за движещите се по път І-6 и е пътен знак В1 –
забранено е влизането на пътни превозни средства. При установяване
механизма на процесното ПТП вещото лице е установило, че двата
автомобила са били със скорости съответно: 21 км/час в момента на удара за
автомобил „Ровер“ и 58 км/час за автомобил „Тойота“. Единичната
експертиза е посочила, че мястото на удара между двете коли е станало в
рамките на острова за безопасност между двете пътни ленти.
По отношение на този извод, единичната експертиза се различава от
тройната съдебно-автотехническа експертиза според която ударът между
двете коли е настъпил в лявата насрещна линия за движение на пътя.
Дадената от тройната експертиза скорост на движение на автомобилите е
съответно: около 17 км/час - за лек автомобил „Ровер 25“ в момента на удара
и около 55 км/час - за лек автомобил „Тойота“. И двете експертизи са отчели
обстоятелството, че при спазване изискванията за движение по пътищата не
би се стигнало до процесното ПТП, както и, че ако и двамата водачи или
единият от тях е намалил скоростта си на движение, респективно спрял, ПТП-
то би се избегнало.
От съдебно-оценъчната автотехническа експертиза е видно, че
стойността на процесния автомобил към датата на настъпилото ПТП възлиза
на 13483 лева, като автомобилът е останал във владение на своя собственик,
поради което запазените части на МПС-то са в размер на 25 – 30% от
посочената от вещото лице сума и собственикът би могъл да ги получи след
продажбата им.
С оглед на така изяснената по делото фактическа обстановка,
основният спорен момент по делото е дали е налице съпричиняване, както е
приел първоинстанционният съд. Следва да се отбележи, че вината няма
пряко отношение към съпричиняването. Съпричиняването е свързано с
намаляне на обезщетението за вреди от деликт съобразно чл.51 ал.2 от ЗЗД и
е обусловено от наличие на причинно-следствена връзка между поведението
на пострадалия и произлезлите за него вреди, а за да е налице такава връзка, е
необходимо обективно да е налице такова поведение на пострадалия, с което
същият да е допринесъл за вредоносния резултат, като е създал предпоставки
или е улеснил настъпване на конкретно увреждане, независимо дали е
действал или бездействал виновно. От значение за съпричиняването и
5
съответно за приложението на чл.51 ал.2 от ЗЗД, е само този принос на
пострадалия, без който не би се стигнало, заедно с неправомерното поведение
на делинквента, до увреждането като неблагоприятен резултат. Съгласно
граматичното тълкуване на нормата на чл.51 ал.2 от ЗЗД, за да е налице вина
на участник в ПТП и принос на увредения към щетата, е необходимо не само
извършените от последния действия да нарушават предписанията на ЗДвП, но
и нарушенията да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен
резултат. От изслушаните съдебно-автотехнически експертизи не може да се
направи категоричен извод, че шофьорът на въззивното дружество чрез
своите действия е допринесъл за вредоносния резултат. Това е така, тъй като
вещите лица не са направили извод, че при движение със скорост от 50 км/час
не би настъпил вредоносния резултат. Същото се отнася и до наличните
данни за това, че двамата водачи не са използвали спирачните системи.
Действително, при спиране на двата автомобила не би се стигнало до ПТП, но
това няма пряка връзка със съпричиняването по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД.
В този смисъл настоящата съдебна инстанция намира, че
първоинстанционният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл.51, ал.2
от ЗЗД. Следва да се има предвид, че извършеното от въззиваемият
нарушение – в случая неспазване на знак Г2 – движение само на дясно след
знака, е нарушението довело до пътно-транспортното произшествие.
С оглед дадената по съдебно-оценъчната експертиза стойност на
автомобила от 13483 лева и посочената остатъчна стойност от 25%, както и
изплатеното застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“,
настоящата инстанция намира, че от посочената от вещото лице сума следва
да бъдат извадени съответно стойността платена от застрахователя – 8524,80
лева, както и остатъчната стойност възлизаща на 3370,25 лева, при което
дължимата от въззиваемия О. В. А. на въззивника сума възлиза на 1587,95
лева, а лихвата от момента на деликта до завеждане на делото е в размер на
74,10 лева. Това налага отмяна на решението в частта досежно сумата от
1587,95 лева и 74,10 лева мораторна лихва и осъждане на въззиваемия да
заплати тази сума. В останалата си част решението е законосъобразно и
следва да бъде потвърдено, с изключение на частта за разноските. С оглед
резултата по делото досежно дължимите разноски, на въззивникът се дължи
сумата от 527,20 лева а въззиваемият О. А. следва да получи 1934,77 лева.
По изложените съображения, БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
6
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Решение №121 от 30.06.2023 г., постановено по гр.дело
№745/2022 г. по описа на Районен съд – Айтос в частта, досежно сумата от
1587,95 лева – обезщетение за имуществени вреди в резултат на ПТП от
07.03.2022 г. настъпило в гр. Айтос до бензиностанция „Шел“, както и за
сумите от 74,10 лева – мораторна лихва и присъдени разноски в размер на
1500 лева, дължими на О. В. А., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА О. В. А., ЕГН: ********** чрез адвокат З. Костов със
съдебен адрес: гр. Айтос, ул. „Свобода“ № 3, ет.1, ап.3, да заплати на
Самостоятелна медико-диагностична лаборатория „Лина“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. „Зорница“,
бл.75, партер, чрез адвокат Петя Шивачева от БАК, сумата от 1587,95 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди в резултат на ПТП от
07.03.2022 г. в гр. Айтос /до бензиностанция „Шел“/, между лек между л.а.
Тойота, модел „Айго“, рег.№А 7426 НН и л.а. Ровер с рег. № А 5584 НХ,
както и за сумата от 74,10 лева – мораторна лихва върху главницата за
периода от 07.03.2022 г. до 21.08.2022 г., като решението е постановено при
участието на третото лице-помагач ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, чрез
адв. Марин Гочев.
ОСЪЖДА О. В. А., ЕГН: ********** чрез адвокат З. Костов със
съдебен адрес: гр. Айтос, ул. „Свобода“ № 3, ет.1, ап.3, да заплати на
Самостоятелна медико-диагностична лаборатория „Лина“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. „Зорница“,
бл.75, партер, чрез адвокат Петя Шивачева от БАК, сумата от 527,20 лева –
разноски по делото.
ОСЪЖДА Самостоятелна медико-диагностична лаборатория „Лина“
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас,
ж.к. „Зорница“, бл.75, партер, да заплати на О. В. А., ЕГН: ********** чрез
адвокат З. Костов със съдебен адрес: гр. Айтос, ул. „Свобода“ № 3, ет.1, ап.3,
сумата от 1934,77 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в месечен срок от
връчване препис от решението на страните.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8