РЕШЕНИЕ
№ 534
гр. Пловдив, 25.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Н. К. Стоянов
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно гражданско дело №
20225300502383 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на „Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Г.М. Д.“ №1, ЕИК *********, чрез
пълномощника му адв. Н. Л., против Решение №260353 от 08.06.2022г.,
постановено по гр.д. №6295/2020г. по описа на Районен съд- Пловдив, 12-ти
гр.с., с което дружеството е било осъдено да заплати на М. Д. Д., ЕГН
**********, сумата от 11455 лв.- частична претенция от 45000 лв.,
представляващи обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ за
неимуществени вреди от пътно- транспортно произшествие, настъпило на
27.10.2019г., ведно със законната лихва върху нея от 29.04.2020г. до
окончателното й заплащане. С жалбата се излагат доводи за неправилност
на решението, като се иска отмяната му и отхвърляне на предявения
иск или намаляване на размера на присъденото обезщетение.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от насрещната страна по
нея- М. Д. Д. от гр. Пловдив, ул. ***, ЕГН **********, чрез
1
пълномощника му по делото адв. С. М., с който жалбата се оспорва и се
иска потвърждаване на обжалваното решение.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и
е насочена срещу подлежащи на обжалване съдебни актове, поради което се
явява процесуално допустима.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че
същото е валидно и допустимо. Предвид горното и на основание чл.269,
изр.2 от ГПК следва да бъде проверена правилността на решението
съобразно посоченото в жалбата, както и при служебна проверка от
въззивната инстанция за допуснато при постановяването му нарушение
на императивни материалноправни норми, като въззивната инстанция се
произнесе по правния спор между страните.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание
чл.432 във връзка с чл.477 от КЗ, предявен от М. Д. Д. против
„Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“
АД, ЕИК *********, с който се иска ответното дружество да бъде
осъдено да заплати на ищеца сумата от 11455 лв.- частична претенция
от 45000 лв., представляващи обезщетение по застраховка „Гражданска
отговорност“ за неимуществени вреди от пътно- транспортно
произшествие, настъпило на 27.10.2019г. в гр. Пловдив, на кръстовището
на бул. „***“ и ул. „***“, причинено от Г.П.Н. при управление на лек
автомобил „Пежо 106" с peг. № ***, за който е бил сключен договор за
задължителна застраховка “Гражданска отговорност“ с ответното
дружество, ведно със законната лихва върху сумата от датата на отказа за
изплащане на застрахователно обезщетение- 29.04.2020г. до окончателното
й заплащане. С постановеното по делото решение първоинстанционният
съд е приел, че на 27.10.2019г. по вина на водач, чиято гражданска
отговорност е била застрахована от ответното дружество, е настъпило
2
описаното в исковата молба ПТП, при което на ищеца са били причинени
травматични увреждания. Съдът е приел, че с оглед установените по
делото болки и страдания ищецът е претърпял неимуществени вреди в
размер на 15000 лв., поради което предявената от него искова претенция
за сумата от 11455 лв. е изцяло основателна.
С въззивната жалба не се оспорва настъпването на пътно-
транспортно произшествие между лек автомобил „Пежо 106" с peг. №
РВ1323КА, управляван от Г.П.Н., за който е бил сключен договор за
задължителна застраховка “Гражданска оттоворност“ с ответното
дружество, и управлявания от ищеца М. Д. Д. мотоциклет „Ямаха“ с peг.
№ ***, както и обстоятелство, че произшествието е настъпило в резултат
на допуснати от водача на лекия автомобил нарушения на правилата за
движение по пътищата. Оспорва се в резултат на така настъпилото ПТП
ищецът да е претърпял неимуществени вреди.
По отношение на приетата от първоинстанционния съд фактическа
обстановка следва да се посочи, че въззивният съд е обвързан от онези
фактически изводи, за които във въззивната жалба и отговора към нея
липсват оплаквания, т.е. настоящата инстанция не може да приеме за
установена различна фактическа обстановка без нарочни възражения в този
смисъл от страна на жалбоподателя и/или въззиваемата страна. Предвид
горното и с оглед съдържанието на въззивната жалба, то по делото следва
да се приеме за доказано настъпването на описаното в исковата молба
ПТП, противоправното и виновно поведение на водача на лекия
автомобил „Пежо 106" с peг. № ***, както и обстоятелството, че към
датата на произшествието за същия е бил сключен договор за
задължителна застраховка “Гражданска отговорност“ с ответното
дружество.
От показанията на св. Л.Г., която живее на семейни начала с ищеца,
се установява, че при прибирането му вкъщи след инцидента ищецът бил
пребледнял и в много силен шок. Имал много травми по тялото-
охлузвания по лактите и колената, болки във врата, които продължили
един месец, и болки в ребрата при вдишване, които продължили три
медеца. В резултат на удара получил хематом на челото, от който се
притеснявал и срамувал, както и тик- клатене на главата при разговор.
3
След произшествието вече не се качвал на мотор, защото изпитвал страх, а
при управление на автомобил се чувствал несигурен. Преди инцидента
бил активен спортист и ходел ежедневно на фитнес, а след инцидента в
резултат на болките спрял да спортува. Инцидентът се отразил и на
психическото му състояние- затворил се в себе си, прекратил контактите
с приятелите си, спрял да излиза, станал изнервен, имал мрачни мисли. Не
можел са спи, поради което се налагало да пие вино преди лягане, за да се
отпусне. Споделял, че сънува кошмари. След прегледа при психиатър му
били изписани лекарства, които приемал 2-3 месеца, но не се почувствал
по- добре.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че
ищецът е потърсил медицинска помощ след инцидента на 28.01.2020г.
/амбулаторен лист- л.5/, когато е бил прегледан от лекар поради
оплаквания от болка при дълбоко вдишване след претърпяното ПТП,
като му е била поставена диагноза повърхностни травми на гръдния кош
и главата. При прегледа е установено образувание с размери около 1 см.
над дясна вежда. На 04.02.2020г. същият е бил прегледан и от психиатър
/л.32/ поради оплаквания, че след инцидента станал по- неуверен, трудно се
концентрирал, изпитвал страх да се качи на мотор, не можел да спи,
чувствал се изнервен и лесно дразним. Поставена му е диагноза „други
смесени тревожни разстройства“ и му е назначена терапия.
От заключението на приетата по делото комплексна авто- техническа
и съдебно- медицинска експертиза се установява, че с оглед
представената медицинска документация при процесното ПТП ищецът
най- вероятно е претърпял травма на гръдния кош и травма на главата,
възстановителният процес от които е 10-15 дни. Възможно е да е
получил и смесено- тревожно разстройство, което може да се предизвика
от всеки преживян психо- емоционален стрес. В съдебно заседание при
приемане на заключението вещото лице д-р М.Б. е заявил, че в дясната
половина на лицето на ищеца има остатъчно натрупване на съединителна
тъкан под формата на подутина. При извършения преглед на ищеца вещото
лице е констатирало, че ищецът има и тик- потвърдително кимане.
Пред въззивната инстанция бяха приети две заключения за съдебно-
медицинска експертиза. Според заключението на вещото лице д-р С. С.
4
изменението на челото на ищеца над дясната вежда представлява
туморна формация, която няма връзка с процесното ПТП. В заключението
на вещото лице д-р Е. Б. също се приема, че изменението на челото на
ищеца е туморна формация, като в разясненията си при приемането му
вещото лице допуска възможността същото да е получено в резултат на
процесното ПТП. И в двете заключения се отбелязва необходимостта от
извършване на допълнителни изследвания с цел точното изясняване на
естеството на формацията.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетение за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съгласно
задължителните указания по тълкуването и прилагането на посочената
разпоредба, дадени в Постановление на Пленума на Върховния съд №4/1968
г. при определяне размера на неимуществените вреди следва да се вземат под
внимание всички обстоятелства, които ги обуславят, като характера на
увреждането, начина на извършване на деянието, обстоятелствата, при които
е извършено, причинените морални страдания и пр.
При така събраните доказателства за интензивността и
продължителността на изпитваните от ищеца болки, страдания и
негативни психически преживявания настоящият състав на съда намира,
че съобразно критерия за справедливост по чл.52 от ЗЗД същият е
претърпял неимуществени вреди в размер на 15000 лв. Същите се
установяват от показанията на св. Л.Г., която има непосредствени
впечатления за състоянието и поведението на ищеца преди и след
настъпване на процесния инцидент. Действително при преценката на
показанията й следва да се отчете заинтересоваността на свидетелката,
тъй като живее на съпружески начала с ищеца, но според настоящия състав
на съда това не е основание да не й се даде вяра, тъй като изложените
от нея твърдения кореспондират с обективните данни по делото и не се
опровергават от останалите доказателства. Вярно е, че от комплексната
авто- техническа и съдебно- медицинска експертиза се установява, че
претърпените от ищеца физически болки не са били особено интензивни /
ищецът е получил повърхностни травми на главата и гръдния кош/, но
същият е претърпял значителни психически страдания, свързани със
стрес, страх от ползване на мотор, неувереност при шофиране на
автомобил, безсъние, нежелание за общуване с близките и приятелите,
5
които са наложили той да потърси медицинска помощ. В резултат на
инцидента ищецът е получил и тик под формата на потвърдително
кимане при разговор с други хора, който смущава нормалната му
комуникация. Според настоящия състав на съда е налице причинна връзка
и между измененията на челото над дясната вежда на ищеца, каквото и
да е естеството на формацията, и претърпяното ПТП. От показанията на
св. Г. безспорно се установява, че това изменение е възникнало именно в
резултат на посочения инцидент, като в тази й част показанията й
кореспондират с разясненията на вещото лице д-р Е. Б., дадени при
приемане на заключението му пред въззивната инстанция, както и с тези
на вещото лице д-р М.Б., дадени при приемане на заключението му пред
първата инстанция. Не следва да бъде кредитирано приетото пред
въззивната инстанция заключение на СМЕ на д- р С. С. в частта му, в
която се приема, че това изменение нямало връзка с настъпилия
инцидент. В самото заключение, както и в разясненията си при
приемането му, вещото лице изрично е отбелязало, че следва да бъдат
извършени допълнителни изследвания от специалист по образна
диагностика за изясняване на естеството на формацията. При това
положение не би могъл да бъде споделен изводът на вещото лице, че
същата нямала връзка с инцидента, който извод освен това противоречи
на становището на другите две вещи лица, както и на показанията на св.
Г.. Неоснователни са възраженията на ответното дружество във
въззивната жалба за съпричиняване на вредите от страна на ищеца поради
неглижиране на собственото му здраве, тъй като той не бил извършил
лечение на травмата на челото си. Действително по делото не се
установява ищецът да е предприел действия за евентуално премахване
на посочената формация, но не са ангажирани доказателства и дали
същото би било възможно без поемане на допълнителен риск за здравето
му. При това положение не може да се приеме, че ищецът е допринесъл
за настъпване на вредите.
По така изложените съображения настоящият състав на съда намира,
че исковата претенция, предявена за сумата от 11455 лв., е изцяло
основателна и следва да се уважи, тъй като установените по делото
понесени от ищеца болки, страдания и негативни психически
преживявания надвишават посочената сума и според настоящия състав на
6
съда възлизат на 15000 лв. Предвид горното обжалваното решение
следва да бъде потвърдено. Доколкото съдът е сезиран с иск за
присъждане само на част от дължимото обезщетение в размер на 11455
лв., то с настоящото решение ще се формира сила на присъдено нещо
само за основанието на иска /правопораждащите факти/ и за частта от
вземането, която се претендира в процеса, а произнасянето в мотивите на
настоящото решение за пълната стойност на претърпените от ищеца
неимуществени вреди не би било обвързващо за съда, разглеждащ
евентуален иск за заплащане на обезщетение за разликата над 11455 лв.
до пълния размер на обезщетението.
С неоснователността на въззивната жалба жалбоподателят следва да
бъде осъден да заплати на въззиваемата страна направените по делото
разноски за експертиза в размер на 200 лв.
На основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата жалбоподателят
следва да бъде осъден да заплати на адв. С. М., оказал безплатна правна
помощ на ищеца пред въззивната инстанция, адвокатско възнаграждение в
претендирания размер от 873,65 лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260353 от 08.06.2022г., постановено по
гр.д. №6295/2020г. по описа на Районен съд- Пловдив, 12-ти гр.с., с което
„Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Г.М. Д.“ №1, ЕИК
*********, е било осъдено да заплати на М. Д. Д., ЕГН **********,
сумата от 11455 лв.- частична претенция от 45000 лв., представляващи
обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ за неимуществени
вреди от пътно- транспортно произшествие, настъпило на 27.10.2019г. в
гр. Пловдив, на кръстовището на бул. „***“ и ул. „***“, причинено от
Г.П.Н. при управление на лек автомобил „Пежо 106" с peг. № ***, за който
е бил сключен договор за задължителна застраховка “Гражданска
оттоворност“ с ответното дружество, ведно със законната лихва върху
7
сумата от датата на отказа за изплащане на застрахователно обезщетение-
29.04.2020г. до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:
Живот и Здраве“ АД, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „Г.М. Д.“ №1, ЕИК *********, да заплати на М. Д. Д. от гр.
Пловдив, ул. ***, ЕГН **********, сумата от 200 лв.- разноски по
делото.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:
Живот и Здраве“ АД, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „Г.М. Д.“ №1, ЕИК *********, да заплати на адв. С. Ф. М. сумата
от 873,65 лв.- адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА за
въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8