Р Е Ш Е Н И Е
№ 1030
град Велико
Търново, 30.10.2018 год.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Великотърновският районен
съд, първи състав, в публично заседание на пети октомври през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Явор Данаилов
при секретаря Анита
Бижева и в присъствието на прокурора ………, разгледа
докладваното от съдията Данаилов гражд. дело № 738 по
описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.415 от ГПК.
Ищецът "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД
гр.София, представлявано от адвокат В. Петкова Г. твърди в исковата си молба,
че по сключения договор за мобилни услуги от 18.03.2015 г. с ответника,
последният не е изпълнил задължението си да заплати суми по фактура от
05.06.2016г., включваща сумата 52.19 лв. задължение за предоставени мобилни
услуги, както и за сумата от 907.81 лв. – неустойка. Ищецът твърди, че
неустойката била начислена по т.11 от Договора за мобилни услуги от 18.03.2015г.
и тъй като договора бил предсрочно прекратен по вина на потребителя, поради
неплащане на задълженията. Ищецът моли съда да установи вземането му против
ответника за сумата от 960 лв. /деветстотин и шестдесет лева/, представляваща
потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги по договор за далекосъобщителни
услуги от 18.03.2015 година, по който е издадена фактура №
**********/05.06.2016 година, включваща сумата 52.19 лв. задължение за
предоставени мобилни услуги, както и за сумата от 907.81 лв. – неустойка, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 12.03.2018 година
до окончателното изплащане на задължението, за която е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№ 3939/2017г. на ВТРС. Претендира разноските по делото.
Ответникът Й.Г.Т., чрез назначения му
особен представител оспорва иска и моли същия да бъзе отхвърлен, като неоснователен
и недоказан.
Съдът, като взе предвид становищата на
страните и обсъди събраните по делото доказателства, приема следното за
установено от фактическа страна и достига до следните правни изводи:
Представен е Договор за мобилни услуги
от 18.03.2015г., сключен между ищеца и ответника, по силата на който
дружеството - оператор се задължава да предоставя на ответника - потребител
мобилни услуги, срещу задължение на потребителя да заплаща същите при реда и
условията, определени в договора, в т.ч. месечна такса. Съгласно договора,
фактурирането на задълженията по него се извършва на 5-то число всеки месец. В
договора е посочено, че потребителят декларира, че е запознат и е получил
екземпляр от Общите условия на оператора, като се задължава да ги спазва.
По делото са представени и Общи условия
на Теленор България ЕАД за взаимоотношенията с потребители на мобилни телефонни
услуги, в сила от 10.09.2010г., с последно изменение от 30.04.2016г. Съгласно
чл.26 от същите, при ползване на услуги по индивидуален договор заплащането им
се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на
потребителя. При сключването на индивидуален договор всеки потребител – страна
по договора, бива уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана
фактурата. Неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от
задължението му за плащане на дължимите суми. Съгласно чл.71 от ОУ,
потребителят е длъжен да заплаща определените от оператора цени по начин и в
срокове за плащане, посочени в чл.27 от ОУ или в срока, указан на фактурата, но
не по-късно от 18 дни след издаването й. Незаплащането в срок на издадените от
оператора на абоната фактури за ползвани мобилни услуги е обусловило правото на
първия да прекрати едностранно индивидуалния договор – чл.75 от ОУ. В
подписания между страните договор се съдържа и клауза за неустойка, съгласно
която в случай на прекратяване на договора през първоначалния срок за която и
да е СИМ-карта/номер, посочена в него, по вина или инициатива на потребителя,
последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответната
програма/пакет месечни абонаменти за всяка една СИМ-карта/номер до края на този
срок.
По делото е представена фактурата от 05.06.2016г.
за посочените в исковата молба суми.
От установената по-горе фактическа
обстатовка, съдът изведе следните правни изводи:
Искът е допустим, подаден е от дружеството,
заявител в производството по чл.410 ГПК, в срока по чл.415 ал.1 ГПК, за
установяване на оспорено от ответника вземане. Поради това у ищеца е налице
правен интерес от неговото предявяване. Разпределението на доказателствената
тежест в процеса изисква ищецът да докаже спорното право, а ответникът –
фактите, които изключват, унищожават или погасяват това право.
От приложения договор за мобилни услуги
от 15.03.2015г. се установява наличието на възникнали договорни правоотношения
между страните по делото, по силата на които посоченото дружество е поело
задължение да предоставя на ответника мобилни телефонни услуги за срок от 24
месеца срещу задължение на потребителя да заплаща ежемесечна абонаментна такса
и стойността на потребените услуги. С подписа си в договора, който ответника не
е оспорила, същата е удостоверила, че е запознат, приема и се задължава да
спазва Общите условия на дружеството-ищец, представляващи неразделна част от договора. От тях е видно, че дружеството има
право да получава месечна абонаментна цена, заплащаща се от абонатите всеки
месец, както и дължимата цена на използваните от него услуги, като периодът на
отчитане е на ежемесечна база. Съгласно договора дружеството-оператор издава
ежемесечно фактура на определена дата /5-то число от месеца/ за ползваните
услуги и неполучаването на фактурата не освобождава абоната от задължението да
я плати в определения в чл.27 от ОУ срок – този, указан във фактурата, но не по-късно
от 18 дни след датата на издаването й.
Претендираната в настоящото производство
сума за главница представлява уговорено между страните възнаграждение за
ползваните от ответницата мобилни телефонни услуги и същата е следвало да бъде
заплатена от нея в уговорения, съгласно общите условия, срок. По делото ответника
не твърди и не ангажира доказателства за заплащането й, поради което
предявеният иск за сумата от 52.19 лв. се явява основателен. Поради
основателност на главната претенция, основателна се явява и акцесорната такава
за законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение до окончателното изплащане на сумата.
Неоснователен се явява иска за
установяване на вземането за неустойка. Претенцията си ищецът основава на
сключения с ответницата договор, в който е включена клауза, според която в
случай на прекратяване на договора през първоначалния срок по вина на
потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за
съответната програма/пакет месечни абонаменти за всяка една СИМ-карта/номер до
края на този срок. По своята същност това е неустойка за разваляне на договора
поради виновно неизпълнение на задължения по него. Съдът приема, че в случая се
претендира неустойка с компенсаторен характер в размер на дължимите месечни
такси за остатъка на срока на договора и поради това същата съответства на
очакваните от неизпълнението на поетото задължение вреди. Установява се, както
бе посочено по-горе, че ответницата не е изпълнила поетото по договора
задължение да заплаща ежемесечно дължимото на оператора възнаграждение за
предоставените й услуги. Надлежното упражняване на потестативното право за
разваляне обаче е елемент от правопораждащия фактически състав на вземането за
неустойка, тъй като е уговорена именно за този етап от развитието на
облигационното правоотношение. Доколкото не е уговорено друго, следва да се
приеме, че надлежното упражняване на правото на разваляне се подчинява на
общите правила на чл.87 ал.2 от ЗЗД. Писмените договори подлежат на
прекратяване с изявление в същата форма. По делото не се твърди и не се
установява операторът да е отправял до абоната писмено предизвестие, с което му
предоставя подходящ срок за изпълнение и за прекратяване на договора.
Установяване факта на получаването на писменото предизвестие от абоната е от
значение не само за доказване на основанието, но и размера на иска. По
изложените съображения съдът намира, че
ищецът не се е ползвал от правото си да прекрати договора с ответницата,
поради което в неговата правна сфера не е възникнало вземане за неустойка при
предсрочно прекратяване на договора.
При този изход на делото и на основание
чл.78 ал.1 от ГПК, ищцовата претенция за разноски следва да бъде уважена
частично и в тежест на ответницата присъдени сторените от ищеца разноски по
делото за заплатена държавна такса и за заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 20.66 лв., съразмерно с уважената част от иска.
На
основание т.12 от ТР №4/2014г на ВКС, съдът следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство,
като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство.
Предвид изхода на спора по настоящото дело, съдът следва да осъди ответника да
заплати на ищеца сумата 11.06 лв., представляващи разноски по ч.гр.д. № 3939/2017г.
на ВТРС.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл.415 от ГПК, че Й.Г.Т. с ЕГН **********
***, дължи на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, жк Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6, сумата 52.19 лв. /петдесет и два лева и
деветнадесет стотинки/, неизплатени далекосъобщителни услуги по фактура №
**********/05.06.2016, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.03.2018г.
до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 3939/2017г. на ВТРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 907.81 лв. за
неустойка за предсрочно прекратяване на договора, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Й.Г.Т. с ЕГН ********** ***, да
заплати на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, жк Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6, сумата 20.66 лв. /двадесет лева и шестдесет и
шест стотники/ разноски по делото съразмерно с уважената част от иска, както и сумата
11.06 лв. /единадесет лева и шест
стотинки/ разноски по ч.гр.д. № 3939/2017г. на ВТРС.
Решението подлежи на обжалване пред
Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: