Р Е Ш Е Н И Е
№380
от 08.06.2022 г.
Административен съд -
Хасково, в открито съдебно заседание на десети май, две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
СЪДИЯ: БИЛЯНА
ИКОНОМОВА
като разгледа дело № 158/2022 г. по описа на
Административен съд - Хасково, докладвано от съдията, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано
е по жалба на С.В.И. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка /ЗППАМ/ № 1970з-221/19.02.2022 г. /след уточнение по чл. 152, ал. 2 и ал.
4 АПК, допълнително вписан № 22-1253-000091/, издадена от К. З. К., младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ – Хасково.
Излага
съображения за незаконосъобразност на акта. Твърди, че не е допуснала или
предоставила управлението на моторното превозно средство /МПС/ на лицето,
извършило нарушението по съставения акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ № GA 535524 от 19.02.2022 г. при
отнето свидетелство за управление по административен ред /чл. 150а ЗДвП/. Сочи,
че Н.С. Д.е предоставила автомобила на трето лице без знание и разрешение на
жалбоподателя и въпреки договорните им взаимоотношения. Заповедта била
немотивирана, издадена при неизяснена фактическа обстановка. Моли същата да
бъде отменена.
В
съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се
представлява. В писмена защита, депозирана от процесуалния представител на
жалбоподателя, са изложени подробни съображения за незаконосъобразността на
акта – предпоставка за неговата отмяна. Безспорно било обстоятелството, че
собственик на автомобила е именно С.В., но не и, че лицето, което е управлявало
този автомобил, бил в действителност лишен от право да управлява МПС по съдебен
или административен ред. Цитираното в АУАН № GA 535524 НП
№ 21-0320-00020, връчено на 15.02.2022 г., не било влязло в сила. Следвало да
се направи разграничение и между лишаването на лицето от право да управлява МПС
по съдебен или административен ред и временно отнемане на свидетелството му за
управление по реда на чл. 171, т. 1 или т. 4 ЗДвП – аргумент от чл. 171, т. 2а,
б. „а“, предл. 3 и 4 ЗДвП. Заповедта била издадена в
противоречие с материалния закон и неговата цел /чл. 6, ал. 1 и ал. 5 АПК/.
Претендира разноски съгласно списък по чл. 80 ГПК.
Ответникът
- К. З. К., младши автоконтрольор в сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР – Хасково, редовно призован, не се явява, не се
представлява и не изразява становище по жалбата. Изразено е становище от старши
инспектор, за началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Хасково, че
жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Направено е възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар.
Административен
съд – Хасково, след като се запозна с твърденията на жалбоподателя и
приложените по делото писмени доказателства, формира следните правни изводи:
На
19.02.2022 г. К. З. К., младши автоконтрольор в
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Хасково, е съставил АУАН № GA 535524
на лицето Светлин Александров Борисов за това, че е управлявал МПС с рег. № *
**** **, след като свидетелството му за управление на МПС му било временно
отнето по административен ред – нарушение на чл. 150а ЗДвП /л. 40/. Посочено е,
че свидетелството за управление на МПС на лицето Светлин Александров Борисов е
отнето с издадено НП № 21-0320-00020, връчено на 15.02.2022 г.
На
19.02.2022 г. К. З. К., младши автоконтрольор в
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Хасково, е издал Заповед № 1970з-221/19.02.2022
г. /след уточнение по чл. 152, ал. 2 и ал. 4 АПК, допълнително вписан №
22-1253-000091/, с която налага на С.В.И. принудителна административна мярка по
чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП – прекратяване регистрацията на МПС с рег. № * ****
** за срок от 6 месеца. Отнети са свидетелство за регистрация на МПС и два броя
регистрационни табели.
Административен
съд – Хасково, въз основа на установената фактическа обстановка, формира
следните правни изводи:
Жалбата
на С.В.И. е ДОПУСТИМА като подадена в законоустановения
срок от активно легитимирано лице срещу акт, който го засяга неблагоприятно и подлежи
на оспорване.
Разгледана
по същество, е ОСНОВАТЕЛНА.
Заповедта
е издадена от компетентен административен орган на основание чл. 172, ал. 1 във
връзка с чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП /Заповед № 1253з-21/14.01.2022 г. на ВПД
Директор на ОДМВР – Хасково, л. 42-43; и писмо на ВПД Директор на ОДМВР –
Хасково, с вх. № 1494/11.03.2022 г. по описа на Административен съд – Хасково,
л. 51/, поради което не е налице основание за прогласяване на нищожността й
съгласно чл. 168, ал. 1 и ал. 3 във връзка с чл. 146, т. 1 АПК.
Съгласно
чл. 171 ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни
административни мерки чл. 22 ЗАНН, сред които посочените в т. 2а, б. „а“ ЗДвП -
прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който
управлява моторно превозно средство: а) без да е правоспособен водач, не
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или
4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на
собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са
налице тези обстоятелства - за срок от 6 месеца до една година. Разпоредбата
предвижда за собственика или за лицето, което е управлявало МПС да са налице
следните обстоятелства, алтернативно изброени – 1. не притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство; 2. лишен от право да управлява моторно превозно
средство по съдебен или административен ред; 3. свидетелството му за управление
е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 ЗДвП или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс. Тези изисквания се извеждат изцяло от
изискванията за „правоспособност на водачите на МПС“, въведени с разпоредбата
на чл. 150а, ал. 1 ЗДвП. Съгласно последната „за да управлява моторно превозно
средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или
административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на
валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда
на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно,
тъй като е изгубено, откраднато или повредено“. Законодателят е направил
разграничение между лишаването от право да управлява МПС по съдебен или
административен ред и временното отнемане на свидетелство му за управление на
МПС по реда на чл. 171, т. 1 или 4 ЗДвП като основания за прекратяване на регистрацията
на МПС.
В
конкретния случай на С.В.И. е наложена ПАМ - прекратяване на регистрацията на
пътно превозно средство за срок от 6 месеца, поради това, че свидетелството за
управление на лицето Светлин Александров Борисов е временно отнето по административен
ред – нарушение по чл. 150а ЗДвП /АУАН № GA 535524
от 19.02.2022 г., връчен на същата дата, съгласно справка за нарушител водач –
л. 33/. Видно от описаната в цитирания акт фактическа обстановка свидетелството
за управление на лицето Светлин Александров Борисов е временно отнето по
административен ред, като е цитирано НП № 21-0320-00020, връчено на 15.02.2022
г. В същия този АУАН, обаче, се сочи като извършено от водача нарушение –
управлява МПС, след като е лишен от право да управлява МПС по съдебен или
административен ред. При това в конкретния случай следва да се направи
разграничение между основанията за прекратяване регистрацията на МПС. Временното
отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач е вид принудителна
административна мярка, която се налага по реда и условията на чл. 171, т. 1 ЗДвП. Лишаването от право да се управлява МПС е вид наказание. В приложената
справка за нарушител водач не се съдържа информация за НП, цитирано в АУАН № GA 535524
от 19.02.2022 г. Съдържа се информация за НП № 21-0320-000200/20.05.2021 г. на
РУ Поморие, ОДМВР Бургас, връчено на 15.02.2022 г., без данни за влизането му в
сила. Като санкционна разпоредба в това НП е посочен чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП,
съгласно която едно от кумулативно налаганите административни наказания е „лишаване
от право да управлява моторно превозно средство“.
В
писмо, с вх. № 3095/12.05.2022 г., постъпило в Административен съд – Хасково,
във връзка с протоколно определение от 12.04.2022 г., но след указания в него
срок – „до следващото съдебно заседание“, е посочено, в АУАН № GA 535524
от 19.02.2022 г. е допусната техническа грешка при изписването на НП – правилно
НП № 21-0320-000200. Същото било връчено на 15.02.2022 г. и е влязло в сила на
02.03.2022 г., т.е. следа датата на издаване на оспорената заповед. Въз основа
на АУАН № GA 535524 от 19.02.2022 г. било издадено НП №
22-1253-000402/26.04.2022 г., което не било връчено и не е влязло в сила. Тези
факти безспорно са нови, осъществили се след издаването на акта, и преди
приключване на устните състезания /чл. 142, ал. 2 АПК/, но независимо от това
даденият ход по същество не следва да бъде отменян.
Съгласно
чл. 7 и чл. 35 АПК съдът е длъжен да прецени всички факти и обстоятелства от
значение за случая въз основа на събрания по делото доказателствен
материал. Недопустимо е твърдяната като допусната техническа грешка при
изписване на НП № 21-0320-000200/20.05.2021 г. на РУ Поморие, ОДМВР Бургас, да
бъде поправена в хода на съдебното производство. Неясно е за лицето С.В.
основанието за прекратяване на регистрацията на МПС – управление на МПС от
лице, което е лишено от право да управлява МПС по съдебен или административен
ред, или чието свидетелство за управление на МПС е временно отнето по реда на
чл. 171, т. 1 или 4 ЗДвП. Отделно от това, към датата на издаване на процесната заповед няма данни лицето Светлин Александров
Борисов да е лишено от право за управлява МПС с влязло в сила НП /чл. 64 ЗАНН/,
а осъществяването на това обстоятелство в хода на вече образуваното съдебно
производство не санира този порок. Също така, към
датата на издаване на процесната заповед, както и в
същата, не се съдържат конкретни факти и обстоятелства, подкрепени със
съответните доказателства, че е временно отнето свидетелството за управление на
МПС на лицето Светлин Александров Борисов по реда на чл. 171, т. 1 или 4 ЗДвП,
каквито данни има в справката за нарушител водач, а именно – издаване и
връчване на ЗППАМ на 19.02.2022 г., без данни за влизането й в сила /л. 39/
Въз
основа на горното, съдът формира извод, че заповедта е издадена при неизяснена
фактическа обстановка, при неспазване на законоустановената
писмена форма по чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 АПК. За лицето, което търпи
неблагоприятни правни последици от акта, е неясно кои точно са фактическите и
правни основания за налагането на процесната правна
норма – представляващосъществено нарушение на административнопроизводствените правила и ограничаващо
правото му на защита. Препятства се проверката, която дължи съдът, относно съответствието
на акта с материалния закон към момента на издаването му /по чл. 146, т. 4 във
връзка с чл. 142, ал. 1 АПК/. Препятства се и преценката за съответствие с
целта на закона по смисъла на чл. 146, т. 5 във връзка с чл. 6, ал. 1 и ал. 5 АПК,
каквито доводи са изложени и от жалбоподателя. Ирелевантни
са твърденията, касаещи предоставянето на автомобила от наемателя му на трето
лице, тъй като това касае гражданскоправни отношения,
които не могат да изключат прилагането на държавна принуда щом са налице
предпоставките за това. По жалбата на С.В.И. оспореният акт следва да бъде
отменен като незаконосъобразно издаден на основание чл. 168, ал. 1 във връзка
чл. 146, т. 2 и т. 3 АПК.
С оглед
изхода от спора, на основание чл. 143, ал. 1 АПК в полза на жалбоподателя
следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в общ размер от 310 /триста
и десет/ лева съгласно списък по чл. 80 ГПК - държавна такса /л. 5/ и адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие, платено в брой /л.
12/. На основание чл. 144 АПК във връзка чл. 78, ал. 5 ГПК и чл. 36 от Закона
за адвокатурата възражението за прекомерност на адвокатския хонорар не следва
да бъде уважено по две съображения – същото е направено от лице, което няма
представителна власт да извършва процесуални действия от името на ответника по
спора, а уговореното и платено адвокатско възнаграждение е в размер под
установения в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения минимален размер по административни дела
без определен материален интерес, каквото е настоящото.
Въз
основа на горното, на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 143, ал. 1 АПК
Административен съд – Хасково,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалбата на С.В.И. Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 1970з-221/19.02.2022 г. /след
уточнение по чл. 152, ал. 2 и ал. 4 АПК, допълнително вписан № 22-1253-000091/,
издадена от К. З. К., младши автоконтрольор в сектор
„Пътна полиция“ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи –
Хасково.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи – Хасково, с адрес – гр. Хасково, да заплати на С.В.И., ЕГН **********,
с адрес ***, сумата в размер на 310 /триста и десет/ лева, представляваща
направените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване съгласно чл.
172, ал. 5 във връзка с ал. 1 от Закона за движението по пътищата.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните,
както следва: на жалбоподателя, чрез адв. П.Т., на
адрес ***; на ответника – на посочения по чл. 152, ал. 3 АПК адрес - гр.
Хасково, бул. ***
Съдия: