№ 6843
гр. София, 02.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Д.СТ.В
при участието на секретаря И.Д.К
като разгледа докладваното от Д.СТ.В Гражданско дело № 20211110138407
по описа за 2021 година
Предявени са кумулативно обективно и субективно пасивно съединени искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
следните лица да заплатят на „Т София“ ЕАД сумите, както следва:
С. С. К.: сумата от 134.90 лева, представляваща цена на потребена в периода от м.
07.2017г. до м. 04.2019г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 11А,
находящ се в гр. София, ул. „........“, № 3, ет. 4 и 5, сумата от 27.69 лева, представляваща
обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от
15.09.2018г. до 25.05.2021г., сумата от 7.11 лева, представляваща цена на предоставена в
периода от м. 05.2018г. до м. 04.2019г. услуга дялово разпределение, както и сумата от 1.64
лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово
разпределение за периода от 01.07.2018г. до 25.05.2021г., ведно със законната лихва върху
главните вземания, считано от 30.06.2021г. до окончателно изплащане на задължението;
А. С. М.: сумата от 134.91 лева, представляваща цена на потребена в периода от м.
07.2017г. до м. 04.2019г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 11А,
находящ се в гр. София, ул. „........“, № 3, ет. 4 и 5, сумата от 27.68 лева, представляваща
обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от
15.09.2018г. до 25.05.2021г., сумата от 7.12 лева, представляваща цена на предоставена в
периода от м. 05.2018г. до м. 04.2019г. услуга дялово разпределение, както и сумата от 1.63
лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово
разпределение за периода от 01.07.2018г. до 25.05.2021г., ведно със законната лихва върху
главните вземания, считано от 30.06.2021г. до окончателно изплащане на задължението.
Ищецът „Т София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно правоотношение,
възникнало между него и ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно
приложимите общи условия доставил през исковия период до процесния имот топлинна
енергия, като ответниците не изпълнили насрещното си задължение за заплащане на
дължимата цена на потребения ресурс, формирана на база на прогнозни месечни вноски и
1
изравнителни сметки, както и цената на предоставената услуга дялово разпределение.
Изяснява, че съгласно тези общи условия в случай че резултатът от изравняването е сума за
доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума
за възстановяване, със стойността й се погасяват най- старите просрочени задължения на
потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 2016г., в сила от м. 07.2016г.,
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща цената й в 45-дневен срок от датата на
публикуване на фактурата на интернет страницата на продавача, като законна мораторна
лихва се начислява след изтичане на 45- дневен срок, считано от датата на публикуване на
общата фактура за съответния отоплителен сезон. Поддържа, че поради неизпълнение в
посочените срокове на паричните им задължения ответниците изпаднали в забава, поради
което и на основание разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД претендира присъждане и на
обезщетения за забава върху главните вземания, както и разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК от името на ответниците, с който исковете се оспорват с твърдения, че в
пороцесния апартамент не се ползва топлинна енергия, тъй като същият е необитаем и в
него няма тръби за топлоснабдяване, респ. радиатори и измервателни уреди. Поддържа се,
че сградата, в която се намира жилището, е топлоснабдена въпреки несъгласието на
ответниците- собственици на имота, като се твърди в тази връзка, че управителят на
етажната собственост е подправил подписа на ответницата С. К. в списъка на етажните
собственици към протокола от провдено общо събрание.
В проведеното на 10.02.2023г. открито съдебно заседание от името на ответниците е
представен фискален бон за извършено в полза на ищеца плащане от 06.02.2023г. в общ
размер на 689.90 лева, с което съгласно отбелязаното в самия фискален бон са погасени
вземанията на „Т София“ ЕАД за главници, обезщетения за забава и законна лихва върху
тях, както и за съдебни разноски. Явилият се в това заседание процесуален представител на
ответника е потвърдил, че в хода на процеса е извършено плащане в полза на последния в
посочения общ размер, след което непогасена е останала единствено претенцията за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лева съобразно представения списъл на
разноските по чл. 80 ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
Основателността на претенцията за заплащане стойността на потребена топлинна
енергия предполага установяване от страна на ищеца, че в обективната действителност са се
осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/
съществуване на облигационно (продажбено) отношение между ищеца и ответниците, по
силата на което топлофикационното дружество се е задължило да доставя до процесното
жилище топлинна енергия, а в тежест на потребителя на енергията е възникнало
корелативното задължение за заплащане цената й; 2/ реално изпълнение на задължението на
„Т София“ ЕАД да предостави съответното количество топлоенергия до имота.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на ответника в забава за погасяването му, както и
вредата от неточното в темпорално отношение изпълнение на главното задължение,
изразяваща се в пропусната полза от ползването на съответния паричен ресурс и
съизмеряваща се със законната лихва за периода.
В случая ответниците са погасили предявените по делото вземания за главници и за
обезщетения за забава, както и законната лихва, изтекла за периода от подаване на исковата
молба до датата на плащането, като последното е потвърдено от ищеца, а и се установява от
представения фискален бон, приложен на л. 88 от делото и надлежно приобщен като
писмено доказателство. Извършеното извънсъдебно погасяване на процесните задължения
2
представлява по правната си същност конклудентно признание на неизгодно за страната
обстоятелство- съществуването на главен и на акцесорен дълг, възникнали на поддържаното
в исковата молба основание и в посочените в същата размери. А признанието на неизгодни
за страната факти представлява едно от най- надеждните и достоверни доказателства в
българския граждански процес, което, преценено по реда на чл. 175 ГПК- в съвкупност с
всички събрани по делото и неоспорени от страните писмени доказателства, дава основание
на съда да приеме за установено, че изброените по- горе предпоставки за основателност на
исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са
осъществени. С оглед на това съдът приема за надлежно установени всички юридически
факти, включени във фактическите състави, пораждащи процесните вземания за главница и
за обезщетение за забава.
По делото не се спори относно датата на извършените плащания- 06.02.2023г.- след
образуване на производството, поради което и при съобразяване на правилото на чл. 235, ал.
3 ГПК, съгласно което „съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на
иска, които са от значение за спорното право“, предявените искове следва да бъдат
отхвърлени в цялост поради погасяване чрез плащане на задълженията, техен предмет.
При този изход на спора пред настоящата инстанция и при съобразяване на момента на
извършване на плащанията разноски се следват единствено на ищеца, доколкото в случая
неоснователността на исковете му се дължи на осъщественото в хода на процеса плащане, т.
е. към момента на предявяване на претенциите ищецът е бил носител на изискуемо парично
вземане от ответника, което последният е следвало да погаси преди това, но не е сторил,
поради което с поведението си е дал повод за завеждане на делото срещу него. С оглед на
това и доколкото от представения документ за плащане не се установява погасяване на
вземането на ищеца за юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство, а
такова не се и твърди, в полза на топлофикационното дружество следва да бъде присъдено
възнаграждение за юрисконсулт съобразно изрично заявената претенция в размер на 50.00
лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл.
153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на следните лица да заплатят на „Т София“ ЕАД
сумите, както следва:
С. С. К., ЕГН **********: сумата от 134.90 лева, представляваща цена на потребена в
периода от м. 07.2017г. до м. 04.2019г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент
№ 11А, находящ се в гр. София, ул. „........“, № 3, ет. 4 и 5, сумата от 27.69 лева,
представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за
времето от 15.09.2018г. до 25.05.2021г., сумата от 7.11 лева, представляваща цена на
предоставена в периода от м. 05.2018г. до м. 04.2019г. услуга дялово разпределение, както и
сумата от 1.64 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата
дялово разпределение за периода от 01.07.2018г. до 25.05.2021г., ведно със законната лихва
върху главните вземания, считано от 30.06.2021г. до окончателно изплащане на
задължението;
А. С. В (с предишна фамилия М.), ЕГН **********: сумата от 134.91 лева,
представляваща цена на потребена в периода от м. 07.2017г. до м. 04.2019г. топлинна
енергия в имот, представляващ апартамент № 11А, находящ се в гр. София, ул. „........“, № 3,
ет. 4 и 5, сумата от 27.68 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху
цената на топлинната енергия за времето от 15.09.2018г. до 25.05.2021г., сумата от 7.12
3
лева, представляваща цена на предоставена в периода от м. 05.2018г. до м. 04.2019г. услуга
дялово разпределение, както и сумата от 1.63 лева, представляваща законна мораторна
лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 01.07.2018г. до
25.05.2021г., ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от 30.06.2021г. до
окончателно изплащане на задължението.
ОСЪЖДА С. С. К., ЕГН **********, и А. С. В (с предишна фамилия М.), ЕГН
**********, да заплатят на „Т София“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от общо 50.00 лева (по
½ част всяка), представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящото
производство.
Решението е постановено при участието на трето лице- помагач „Техем сървисис“
ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4