№ 289
гр. София, 04.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Иво Димитров
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело
№ 20221001000118 по описа за 2022 година
взе предвид следното:
Производството се развива е по реда на чл.294 ГПК.
С Решение № 60157/03.02.2022 г. по т.д. № 462/2020 г. по описа на ВКС, ТК, I т.о. е
отменено Решение № 2282/18.10.2019 г., постановено по в. т. д. № 4791/2018 г. на
Апелативен съд София, с което е потвърдено решение № 959/15.05.2018 г. по т. д. №
1582/2017 г. на СГС в частта, с която е установено по отношение кредиторите на “КТБ“ АД
/н./, че прихващанията, извършени от „Вихрен Билдинг“ АД и „Джи Си Ар“ ЕООД с
уведомление № 8 923/19.09.2014 г., са недействителни на основание чл. 59, ал. 3 ЗБН и е
постановено отхвърляне на иска.
С решението на касационната инстанция делото е върнато на настоящия съд за
произнасяне единствено по предявения при условието на евентуалност иск с правно
основание чл.59, ал.5 ЗБН.
При съобразяване на дадените с отменителното решение указания във връзка с нормата
на чл.294 ГПК, решаващият състав приема следното:
Въззивното производство е образувано по две въззивни жалби – съответно на „Ди Си
Ар“ЕООД и на „Вихрен Билдинг“АД – и двете чрез адв.Т.Т. от САК насочена против
Решение № 959/15.05.2018 г., постановено по т.д. № 1582/2017 г. по описа на СГС в частта
му, с която е бил уважен предявеният иск с правно основание чл.59, ал.3 ЗБН от синдиците
на „КТБ“АД /н/ и е обявено за установено по отношение на кредиторите на
несъстоятелността на „КТБ“АД /н/, че прихващанията, извършени от „Вихрен Билдинг“АД
и „Джи Си Ар“ЕООД с уведомление вх.№ 8923/19.09.2014 г. са недействителни.
И в двете въззивни жалби се поддържа неправилност на първоинстанционното
решение в обжалваната му част, като постановено при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила – едностранна и п евро и превратна преценка на
приобщените по делото доказателства, което довело и до неправилно приложение на
1
материалния закон, вкл. в нормата му на чл.59, ал.3 ЗБН, както и необоснованост.
По подробно изложени доводи в подкрепа на тези оплаквания се иска от настоящата
инстанция да отмени обжалваното решение в частта му, касаеща както предявеният иск с
правно основание чл.59, ал.3 ЗБН, така и предявеният в условието на евентуалност по
отношение на него иск с правно основание чл.59, ал.5 ЗБН.
В отговора по въззивната жалба насрещната страна, чрез синдиците, оспорва
наведените в нея доводи и поддържа правилност на решението на СГС в обжалваната му
част и основателност на предявения иск по чл.59, ал.5 ЗБН.
След запознаване с данните по първоинстанционното дело настоящият състав съобрази
следното:
Производството пред СГС е образувано по предявени при условието на обективно и
субективно съединяване искове, между които и иск с правно основание чл.59, ал.5 ЗБН от
синдиците на „КТБ“АД /н/ А. Д. и К. М. против „“Джи Си АР“ЕООД и „Вихрен
билдинг“АД.
Твърдяло се е в обстоятелствената част на исковата молба, че на 20.06.2014 г. било
прието Решение № 73 на УС на БНБ, съгласно извлечение от протокол № 11 от заседанието,
проведено на 20.06.2014 г., като с решението „КТБ“ АД била поставена под специален
надзор. Към този момент било спряно изпълнението на всички задължения на банката, а
дейността й била ограничена и било забранено извършването на всички дейности съгласно
банковия лиценз, вкл. били отстранени от длъжност членовете на УС и на Надзорния съвет,
лишени били от право на глас акционерите на банката, притежаващи повече от 10 % от
акциите й.
Решението на УС на БНБ било обявено по партидата на „КТБ“АД /н/ в ТР на
23.06.2014 г., а на 16.09.2014 г. било прието Решение № 114 на УС на БНБ, съгласно
извлечение от протокол № 23 от заседанието, проведено на 16.09.2014 г., като с решението
срокът, за който банката е поставена под специален надзор, бил удължен до 20.11.2014 г.
Това решение било обявено по партидата на „КТБ“АД /н/ в ТР на 18.09.2014 г..
На 06.11.2014 г. било прието ново Решение № 138 на УС на БНБ, съгласно извлечение
от протокол № 27 от заседанието, проведено на 06.11.2014 г., с което на „КТБ“ АД /н/ бил
отнет лиценза за извършване на банкова дейност поради отрицателния собствен капитал и
било взето решение да бъде подадено искане до съда за откриване на производство по
несъстоятелност
Това решението било вписано по партидата на банката в ТР на 07.11.2014 година.
В изпълнение на същото БНБ подала молба за откриване производство по
несъстоятелност срещу „КТБ“ АД, въз основа на която било образувано т. д. № 7549/2014 г.
по описа на VI-4 с-в на СГС. С постановеното по него Решение № 664/22.04.2015 г., считано
от 22.04.2015 г. било открито производство по несъстоятелност, банката била обявена в
несъстоятелност и било постановено осребряване на имуществото. Решението било вписано
по партидата на банката в ТР на 22.04.2015 г. Впоследствие с Решение № 1443/03.07.2015 г.,
постановено по по т.д. № 2216/2015 г. по описа на САС, решението на СГС
било отменено в частта по отношение на определената начална дата на
неплатежоспособност и била определена за начална дата на неплатежоспособност на
банката датата 20.06.2014 г. Това решение било вписано по партидата на банката в ТР на
08.07.2015 г.
Твърдяло се е, че ва 11.03.2013 г. между „КТБ“ АД /н/, като кредитор, и „Риск
инженеринг“АД, като кредитополучател, се сключил Договор за банков кредит. Съгласно
чл. 1 от същия банката предоставила кредит в размер на 10 000 000 евро, при условията за
усвояване, ползване и погасяване, определени в договора, като в чл.16 от същия страните
уговорили крайният срок, в който кредитополучателят да погаси задълженията си -
15.02.2019 г.
Твърди се е още, че на 19.09.2014 г. в деловодство на банката постъпило Уведомление
по чл. 99, ал. 3 ЗЗД с вх. № 8923 на „КТБ“ АД (н.), с което банката била уведомена, че
„Вихрен билдинг“АД и „Джи Си Ар“ЕООД встъпват в дълг по чл.101 ЗЗД като съдлъжници,
заедно с „Риск инженеринг“АД към „КТБ“АД /н/ по договора за банков кредит от 11.03.2013
2
г., сключен между банката и „Риск инженеринг“АД.
Съгласно договора за встъпване в дълг, сключен на 29.05.2014 г., „Джи Си
Ар“ЕООД се задължило да отговаря за задълженията, в които е стъпил, до размера на
паричните суми, налични по банковата сметка и/или сметки, които има в „КТБ“АД /н/.
„Джи Си АР“ЕООД имало открита разплащателни сметки в лева и щатски долари в
банката, въз основа на сключени два договора, по които към датата на изявлението за
прихващане били налични съответно 478,96 лв. и 17 152,22 евро.
Аналогично – съгласно договор от същата дата, „Вихрен билдинг“АД се задължил да
отговаря за задълженията, в които е встъпил, до размер на паричните суми, налични по
банковите сметки, които има в „КТБ“АД /н/.
„Вихрен билдинг“АД имало открита разплащателни сметки в лева и евро в банката,
въз основа на сключени два договора, по които към датата на изявлението за прихващане
били налични съответно 52 682,80 евро и 7 312,41 евро.
Твърдяло се е, че процесните изявления за прихващане били извършени след
определената начална датата на неплатежоспособност на банката и след поставянето й под
специален надзор, поради което и били недействителни спрямо кредиторите на
несъстоятелността на „КТБ“АД /н/.
Поискано е от съда да постанови решение, с което, при условието на евентуалност, ако
не бъдат уважени останалите предявените като главни искове в производството - по чл.3,
ал.3 ЗБН, във вр. с чл.3, ал.2 с.з., по чл.26, ал.1, във вр. с чл.59, ал.2 ЗБН и по чл.59, ал.3 ЗБН,
да се постанови решение, с което на основание чл. 59, ал. 5 ЗБН да бъде обявено за
относително недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“
АД /н/ изявлението за прихващане, обективирано в Уведомление с вх. № 8923/19.09.2014 г.
В отговорите по исковата молба и двамата ответници, по идентични съображения, са
оспорили предявеният иск по основание.
Не са оспорили фактическите твърдения на ищеца относно обвързаността на банката и
„Риск инженеринг“АД от договор за банков кредит от 11.03.2013 г. при уговорените в него
права и задължения за страните, вкл. обвързаността на страните по делото с банката по
договори за откриване на разплащателни сметки в лева, щатски долари и евро, както и
извършването на процесното прихващане.
Оспорили са твърденията, че това прихващане е извършено след началната дата на
неплатежоспособността и след поставянето й под специален надзор с аргумента, че искът с
правно основание чл.59, ал.5 ЗБН е основан на правна норма, която не е действала към
момента на изпълнение на задълженията на „Джи Си АР“ЕООД и „Вихрен билдинг“АД към
„КТБ“АД /н/ - 19.04.2014 г., предвид че изменението на чл.59, ал.5 от ЗБН е прието със ЗИД
на ЗДБ на РБългария за 2014 г. и е влязъл в сила на 28.11.2014 г.
Отделно от това разпоредбата на чл.59, ал.5 ЗБН в редакцията й преди посоченото
изменение се отнасяла до извършени прихващания, а в случая двамата ответници не били
извършили вменените им от ищеца действия по прихващания, а са встъпили в дълга на
„Риск Инженеринг“АД. Последното дружество не извършило действия по прихващане, нито
такива били извършени от „КТБ“АД /н/, поради което и предявеният иск бил неоснователен.
В допълнителна искова молба ищците са заявили във връзка с доводите на
ответниците, развити в отговорите по първоначалната такава, че с нареждане вх. №
10909/04.11.2014 г. управителят на „Джи Си Ар” ЕООД отправил искане с налични
средства по сметките на това дружество да бъде погасен кредит № 12278 на името на „Риск
Инженеринг” АД с основание „Уведомление вх. № 8923/19.09.2014 г.“, поради което и с
Бордера от 04.11.2014 г. били взети съответните счетоводни операции за погасяване на
задълженията по кредита в размер на 478,96 евро, тъй като валутата по договора за кредит
била в евро и съответно още 17 152,22 евро.
Освен това с нареждане от 05.11.2014 г. Б. М. – управител на „Вихрен Билдинг”АД
отправил искане с налични средства по сметка в размер на 103 038,60 лв. да бъде погасен
кредит № 12278 на името на „Риск Инженеринг” АД с основание „Уведомление вх. №
8923/19.09.2014 г.“, поради което и с Бордеро от 06.11.2014 г. била взета съответната
3
счетоводна операция за погасяване на задълженията по кредита в размер на 52 682,80 евро,
тъй като валутата по договора за кредит била в евро. Въз основа на същото искане с налични
средства по друга сметка на същото дружество в размер на 7 312,41 евро била взета
съответната счетоводна операция за погасяване на задълженията по кредита и в размер на 7
312,41 евро.
Предвид на изложеното се поддържа, че напрактика горепосочените искания по
естеството си съставлявали изявления за прихващане, извършени от ответните дружества.
В допълнителните отговори двамата ответници са оспорили това твърдение.
Софийският апелативен съд в решаващия състав, в изпълнение на правомощията си по
чл.269 ГПК след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на
атакуваното решение и прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства,
съобразявайки основанията за неправилност срещу атакуваната част от решението, посочени
във въззивната жалба, както и задължителните указания на касационната инстанция в
отменителното решение, приема следното:
Първоинстанционният съд не се е произнесъл по същество по предявения иск с
правно основание чл.59, ал.5 ЗБН, т.к. предявяването е било сторено в условието на
евентуалност, че не бъдат уважени останалите предявени като главни искове.
Последното условие се е изпълнило, с оглед постановените предходни решения на
СГС и САС по тези искове, като след отмяната на въззивното решение, с което е било
потвърдени първоинстанционното в частта му, с която искът по чл.59, ал.3 е бил уважен
/останалите са отхвърлени от първоинстанционния съд и в тази му част решението не е било
обжалвано и е влязло в сила/, по арг. от чл.271, ал.2 ГПК е възстановена висящността на
иска по чл.59, ал.5 ЗБН, по който иск настоящата въззивна инстанция следва да се произнесе
за първи път.
В изпълнение на тези си правомощия решаващият състав взе предвид следното от
фактическа и правна страна.
Страните не са спорили по релевантните за предмета на производството факти,
установени и от приобщените пред първоинстанционния съд писмени доказателства, а
именно: 1/ че на 11.03.2013 г. се сключил Договор за банков кредит между „КТБ“ АД /н./, в
качеството на кредитор и „Риск инженеринг“АД, като кредитополучател, при посочените в
договора параметри на това споразумение; 2/ че „КТБ“АД /н/ и „Вихрен билдинг“АД били
обвързани от Договор за разплащателна сметка на юридическо лице или на едноличен
търговец № 83600 от 14.11.2006 г., въз основа на който на посоченото дружество била
разкрита разплащателна сметка в лева, както и от Договор за разплащателна сметка на
юридическо лице или на едноличен търговец № 125994 от 13.12.2007 г., във връзка с
който на титуляра „Вихрен билдинг“АД била разкрита разплащателна сметка в евро. Няма
спор и че към 19.09.2014 г. наличностите по посочените банкови сметки била съответно -
52 682,80 евро и 7 312,41 евро; 3/че „КТБ“АД /н/ и „Джи Си АР“ЕООД били обвързани от
Договор за разплащателна сметка № 40260 от 09.07.2004 г., въз основа на който на името на
посоченото дружество била разкрита разплащателна сметка в лева, както и от Договор за
разплащателна сметка на юридическо лице или на едноличен търговец № 82914 от
30.10.2006 г., въз основа на който на името на титуляра „Джи Си АР” ЕООД била разкрита
разплащателна сметка в щатски долари. Не се спори, наличностите по банковите сметки на
посоченото дружество към 19.09.2014 г. е била съответно 478,96 евро и 17 152,22 евро; 4/ че
с два договора от 29.04.2014 г. двете въззивни дружества са в стъпили в дълга на „Риск
Инженеринг” АД по договора за банков кредит от 11.03.2013 г. като съдлъжници,
единствено и само за погасяване на паричните задължения, произтичащи от посочения
договор за банков кредит, като са дали право на „Риск инженеринг“АД да се разпорежда с
наличните парични суми по банковите им сметки за погасяване на тези задължения. От своя
страна „Риск инженеринг“АД се е задължило да върне в пълен размер използваните парични
средства по ред и условия, установени в анекси към двата договора; 5/ че с уведомление вх.
№ 8923/19.09.2014 г. Б. Л. М., в качеството му за законен представител на „Риск
Инженеринг” АД – длъжник на “КТБ“АД /н/ по договора за банков кредит от 11.03.2013 г.
, както и на „Вихрен билдинг” АД и „Джи Си Ар” ЕООД – кредитори на същата банка, е
уведомил банката за сключването на двата договора за встъпване в дълг и е поискал
4
наличните по банковите сметки на двете дружества парични суми да бъдат използвани за
погасяване на задълженията на „Риск Инженеринг” АД.; 6/ че във връзка с това уведомление
банката е извършила съответните банкови /счетоводни/ операции за погасяване на
задължението на посоченото дружество по договора за банков кредит.
Пред първоинстанционният съд е била допусната и изслушана съдебно счетоводна
експертиза, която не се е оспорила от страните и е установила еднозначно, че активните и
пасивното вземане са били налични към момента на уведомлението, а наредените суми от
наличните банкови сметки в лева и валута на двете ответни дружества били осчетоводени
по сметка на дълга, с посочено основание на банковите операции „издължаване на кредит“
от дати, съответно 04.11.2014 г. и 06.11.2014 г.
Ангажираните пред първоинстанционния съд писмени доказателства, вкл. извършената
служебна справка в ТР при АВп по партидата на въззивника “КТБ” АД /н/ установяват, че с
решение № 73/20.06.2014 г. на УС на БНБ, обявено в ТР на 23.06.2014 г., “КТБ” АД е
поставена под специален надзор съгласно чл. 116 от ЗКИ и е постановено спиране на
плащанията за определен срок, вкл. са назначени квестори. С последващо решение № 114
по протокол № 23 от 16.09.2014 г. на УС на БНБ, обявено в ТР на 18.09.2014 г., до
20.11.2014 г. е продължен срокът, за който банката е поставена под специален надзор, с
продължаване на действието на всички произтичащи от това мерки. Според последното
решение банката продължава да изпитва остър недостиг на .ликвидност за възстановяване
на банковата си дейност и за изпълнение на задълженията си към депозантите и другите
кредитори, т.е. че банката не разполага с достатъчно активи.
С друго Решение - № 138 по протокол № 27 от 06.11.2014 г. на УС на БНБ, обявено в
ТР на 07.11.2014 г., е отнет лицензът за извършване на банкова дейност на “КТБ.” АД по
смисъла на чл. 23 от ЗГВБ от 1998 г. /отм./.
С Решение № 664/22.04.2015 г., постановено по т.д. № 7549/2014 г. по описа на СГС,
VІ-4 състав, е обявена неплатежоспособността на “КТБ” АД с начална дата 06.11.2014 г.,
открито е производство по несъстоятелност за банката и същата е обявена в
несъстоятелност, а дейността й е прекратена. Посоченото решение е отменено с Решение №
1443 от 03.07.2015 г., постановено по т.д. № 2216/2015 г. по описа на Софийски апелативен
съд, Търговско отделение, 3 състав само в обжалваната част, с която за начална дата на
неплатежоспособността на “КТБ” АД е определена датата 06.11.2014 г., и вместо него е
постановено, че се определя начална дата на неплатежоспособността на “КТБ” АД датата
20.06.2014 година.
При така установете релевантни факти решаващият състав взе предвид, че по правния
въпрос относно приложимата редакция на разпоредбата на чл. 59, ал. 5 от ЗБН към
прихващанията, извършени преди изменението със Закона за изменение и допълнение на
Закона за държавния бюджет на Република България за 2014 г. - ДВ бр. 98 от 24.11.2014 г.от
24.11.2014 г., вр. § 8 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и
допълнение на Закона за банковата несъстоятелност - ДВ бр. 22 от 13.03.2018 г., обявен за
противоконституционен с решение № 8 от 27.05.2021 г. по конст. д. № 9/2020 г. на
Конституционния съд на РБ, е налице трайна и последователна практика на касационната
инстанция, която този състав на САС изцяло споделя и към която се присъединява, като
същата е относима и към процесния казус.
Според нея приложимата редакция на относимия към разрешаването и на настоящия
казус материален закон е първоначалната редакция на разпоредбата /ДВ бр. 92/2002 г. /,
действала до изменението / Решение № 60156 от 15.12.2021 г. на ВКС по т. д. № 2317/2020
г., I т. о., ТК, Решение № 60187 от 5.01.2022 г. на ВКС по т. д. № 1715/2020 г., I т. о., ТК,
Решение № 1 от 1.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 1594/2020 г., I т. о., ТК, Решение № 30 от
9.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 86/2021 г., II т. о., ТК и др./.
Съгласно тази редакция, за недействителни могат да бъдат обявени само
прихващанията, осъществени от длъжника/банката. С влизане в сила на изменението на
разпоредбата, могат да бъдат обявени за недействителни изявления за прихващане,
извършени от кредитор или от банката. Меродавен за преценката за приложимата норма е
моментът, в който изявлението за прихващане е достигнало до насрещната страна.
5
В казуса синдиците на „КТБ“АД /н/ основават предявения от тях иск по чл.59, ал.5 ЗБН
на редакцията му, в сила от 28.11.2014 г.
Процесното прихващане обаче е извършено /изявлението е достигнало до знанието на
банката/ на 19.09.2014 г. - т. е. при действието на редакцията на чл. 59, ал. 5 ЗБН /ДВ
бр.92/2002 г./, според която недействително по отношение на кредиторите на
несъстоятелността, освен за частта, която всеки от тях би получил при разпределение на
осребреното имущество, е прихващането, извършено от длъжника след началната дата на
неплатежоспособността, независимо от това кога са възникнали двете насрещни задължения.
В казуса при пълното споделяне на изложените мотиви от първоинстанционния съд в
подкрепа на извода му, че отправеното уведомление по същество представлява именно
изявление за прихващане, предвид установеното от фактическа страна досежно изразената
воля в насока и последващото осъществяване в резултат на същото погасяване на
задълженията на кредитополучателя „Риск Инженеринг“АД, в следствие на встъпването,
настоящият състав приема, че предявеният иск по чл. 59, ал. 5 ЗБН се явява неоснователен.
Това е така, защото в случая процесното прихващане не е извършено от
длъжника/банката, а от кредитор.
Несъстоятелни са доводите на синдиците на „КТБ“АД /н/, че доколкото към 22.04.2015
г. – датата на постановяване на решението за откриване на производството по
несъстоятелност на банката, действащата редакция на нормата на чл.59, ал.5 ЗБН е тази след
измененията от 28.11.2014 г., то именно тя е приложимата в настоящия случай.
На неоснователността на същите е даден отговор във вече цитираните решения на
касационната инстанция и той е в насока, че нормата на чл. 59, ал. 5 от ЗБН, която
предвижда възможност, при точно определени предпоставки да се иска обявяване за
относително недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на
прихващанията, извършени след началната дата на неплатежоспособността на банката, има
материалноправен характер.
Последното, предвид че компенсацията /прихващането/ е институт на материалното
право /чл.103 ЗЗД/, регламентиран като способ за погасяване на задълженията, поради което
предпоставките за надлежното му упражняване – т.е. за обявяването на неговата
недействителност, се регламентират от материални норми.
Именно материалноправният характер на нормата на чл. 59, ал. 5 от ЗБН предпоставя
прилагането й занапред - спрямо юридически факти и породените от тях правоотношения,
които възникват и се осъществяват след влизането й в сила, като при изменение на
материалноправна норма – с ДВ бр. 98/2014 г. в сила от 28.11.2014 г., новата регулация
следва да бъде зачетена и приложена за юридически факти и произтичащи от тях правни
последици, възникнали след влизане в сила на изменението.
Изключение от това правило може да възникне само ако законодателят е придал
изрично обратно действие на изменението на материалноправната норма, каквото, след
обявяването за противоконституционна на разпоредбата на § 8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН /обн.
ДВ, бр. 22/2018 г., доп. ДВ, бр. 33/2019 г. /, с решение № 8/27.05.2021 г. по конст. д. №
9/2020 г. на Конституционния съд на РБ, нормата на чл.59, ал.5 ЗБН вече няма.
Затова и в новата си редакция нормата действа занапред и е приложима само за
правоотношения, възникнали след влизането й в сила на 28.11.2014 г.
По отношение на предпоставките, обуславящи относителната недействителност на
прихващанията, извършени преди 28.11.2014 г., при съобразяване на липсата на изрично
предвидено обратно действие на изменението на закона, приложими са действащите норми
в редакцията им към момента на компенсационното изявление и достигането му до
насрещната страна.
Възможността исковете за обявяване недействителността на прихващанията по
отношение на кредиторите на несъстоятелността да бъдат предявени след откриване на
производството по несъстоятелност на банката - в случая след 22.04.2015 г., не обуславя
извод за приложимост на действаща към момента на упражняване на това право редакция на
чл. 59, ал. 5 от ЗБН. Моментът на възникване правото на активно легитимираната страна да
подаде иска, не може да се отъждествява с материалните предпоставки за действителност
6
или недействителност на осъществяване на прихващането по чл. 59 от ЗБН и не превръща
нормата в процесуалноправна, поради което самият факт, че правото на иск възниква в по-
късен момент, не може да придаде обратно действие на изменената материалноправна
норма.
Несъстоятелни са и доводите, че и в приложимата й към процесния казус редакция –
тази от ДВ бр.95/2002 г. на нормата на чл.59, ал.5 ЗБН, предявеният иск се явявал
основателен поради това, че под използваният термин „длъжника“ законодателят имал
предвид не несъстоятелната банка, а нейния длъжник, който след сключването на една или
повече правни сделки е придобил едновременно и качеството на „кредитор“.
На същите е даден отговор в цитираното вече Решение № 60156 от 15.12.2021 г. на
ВКС по т. д. № 2317/2020 г., I т. о., ТК и той е в насока, че приложимата редакция на
материалния закон тестът на чл.59, ал.5 ЗБН под терминът „длъжник“ има предвид
единствено несъстоятелния длъжник – т.е. банката. В същата с термините "кредиторите" и
"длъжника" са очертани двете страни на правоотношението и е немислимо да се приеме, че в
една и съща правна норма за използвани различни изрази по отношение на един и същ
субект.
Като изцяло се присъединява към така дадените разрешения и напълно ги споделя,
решаващият състав намира, че предявеният иск с правно основание чл.59, ал.5 ЗБН следва да
се отхвърли.
Съобразно изходът от спора в тежест на ищците-въззиваеми следва да се поставят
сторените по делото разноски от страна на въззивниците по разгледания иск пред всички
съдебни инстанции до момента, съобразно приложения списък по чл.80 ГПК и
доказателствата, приложени към него за заплащането им.
Решаващият състав намира за несъстоятелно направеното възражение от страна на
процесуалния представител на синдиците на „КТБ“АД /н/ за прекомерност на заплатеното
от всеки един от настоящите въззивници възнаграждение за осъщественото процесуално
представителство пред всички инстанции от представляващия го адвокат, предвид че
разгледаният иск е оценяем, а заплатеното адвокатско възнаграждение е съответно на цената
му и на фактическата и правна сложност на спора.
Ето защо и въззиваемата страна следва да заплати на въззивниците съответно: в полза
на „Джи Си Ар“ЕООД общо сумата от 18 179,29 лв., включващи направените разноски за
платена държавна такса по развилите се предходни производства пред АС София и ВКС,
както и за платено адвокатско възнаграждение на един адвокат, осъществяващ правна
помощ пред всички инстанции, а на „Вихрен билдинг“АД – 21 493,62 лв.
Мотивиран от изложеното, Софийският апелативен съд, търговско отделение, пети
състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният иск с правно основание чл.59, ал.5 ЗБН от А.
Н. Д. и К. Х. М., в качеството им на синдици на „Кооператилна търговска банка“АД /н/,
ЕИК ********* против „Джи Си Ар“ЕООД, ЕИК ********* и „Вихрен билдинг“АД – ЕИК
********* за обявяване за относително недействително по отношение на кредиторите на
несъстоятелността на „КТБ“ АД /н/ извършено прихващане, обективирано в уведомление №
№ 8923/19.09.2014 г. Б. Л. М., в качеството му за законен представител на „Риск
Инженеринг” АД.
ОСЪЖДА „КООПЕРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“АД /в несъстоятелност/ - ЕИК
********* да заплати на „Джи Си Ар“ЕООД – ЕИК ********* сторените разноски по
делото в размер на общо 18 179,29 лева.
ОСЪЖДА „КООПЕРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“АД /в несъстоятелност/ - ЕИК
********* да заплати на „Вихрен билдинг“АД – ЕИК ********* сторените разноски по
делото в размер на общо 21 493,62 лева.
7
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС на РБългария, при наличие на предпоставките по
чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8