№ 288
гр. П., 24.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ИВ. Юл. Колев
при участието на секретаря Л. В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от ИВ. Юл. Колев Гражданско дело №
20211720105509 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация – П.“ АД, в
която се сочи, че в полза на дружеството срещу М. ДР. ТР. е издадена Заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК в рамките на ч.гр.д. № 4519/2021 г. по описа на
Районен съд П. за сумата в размер на 553,06 лева, представляваща стойността за
доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в
град П., ул. ******, от които главница в размер на 477,07 лева за периода от 01.05.2019
г. до 30.04.2020 г. включително; законна лихва за забава на месечните плащания в
размер на 75,99 лева за периода от 09.07.2019 г. до 28.07.2021 г.; както и законната
лихва върху главницата от, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за незабавно изпълнение до окончателното изплащане на сумата.
Твърди се, че между топлофикационното дружество от една страна и ответника е
налице облигационна връзка, възникнала по силата на закона, относно продажбата и
покупката на топлинна енергия. Излага свой прочит на относимото по спора
материално право. Твърди, че е изпълнил своето задължени, като е доставил на
ответника количеството топлинна енергия, чиято стойност се претендира в настоящото
производство.
С оглед на изложеното моли съда да признаете за установено, че ответникът
дължи горепосочените суми. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
В съдебно заседание поддържа исковете.
В срок е депозиран отговор. Ответникът намира исковата молба за нередовна.
Изрично се заявява, че не се прави възражение за погасителна давност. Многократно се
оспорва наличието на облигационна връзка и качеството потребител, позовавайки се
на съдебни решения, постановени от Районен съд П. между същите страни, за същия
имот, но касаещи други периоди, с които съдът е отхвърлил разглежданите искове.
Оспорва в абонатната станция да е монтиран сертифициран топломер, както и
воденото от ищеца счетоводство. Оспорват се неносещите подписа му и представени
1
по делото писмени доказателства, като подробно се спира на документа – „извлечение
от сметка“. Оспорват се всички документи по установяване размера на исковата
претенция, но същевременно се противопоставят на искането за допускане на съдебни
експертизи, тъй като не оспорват доставката и размера на исковата претенция, както и
че сумите не са заплатени в срок.
Оспорва се доказателствената стойност на представената по делото Декларация
по чл. 14 ЗМТА, позовавайки се на съдебна практика, както и на молбата за откриване
на партида с мотив, че последната се предпоставя от изрично правно основание –
заявителят да е собственик или носител на вещно право на собственост, но тъй като
това условие не е налице, същата не е породила правно действие.
С оглед на изложеното моли съда да отхвърли предявените искове.
Претендират се разноски в настоящото и заповедното производство. Възразяват
срещу размера на юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание не се явява, не изпраща представител.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Районен съд П. е сезиран с обективно, кумулативно съединени положителни
установителни искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание
чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предмет на доказване по делото е парично вземане на ищеца, произтичащо от
договор за доставка на топлинна енергия, сключени с ответника. Настоящото
производство е предназначено да стабилизира ефекта на издадената заповед за
изпълнение за вземането в хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в
сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата, на която е
подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това
исково производство може да бъде само вземането, предявено със заявление в
заповедното производство. Процесното вземане следва да съвпада с вземането в
заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид,
падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим. В настоящия случай се
установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е издадена заповед за
изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло съвпадат, поради което
предявеният иск е процесуално допустим.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право
се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически
факти): 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба
(доставка) на топлоенергия, регулирано от публично известни Общи условия; 2)
продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача, за
която се дължи посочената в исковата молба сума. По акцесорния иск за обезщетение
за забава е необходимо да бъде установено изпадането на ответника в забава и размера
на търсеното във връзка с това обезщетение.
Според задължителните разяснения, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба на топлинна енергия за
битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката
(ЗЕ) като договорно правоотношение, произтичащо от договор, сключен при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
КЕВР. Преценката относно наличието на качеството потребител/клиент на топлинна
енергия за битови нужди по отношение на ответника следва да се прави съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката и Общите условия за продажба на топлинна
2
енергия за битови нужди от „Топлофикация – П.“ ЕАД. Последните имат обвързваща
сила за страните по взаимоотношенията, възникнали във връзка с производство и
доставка на топлинна енергия при спазване разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, страна (купувач) по договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди е клиентът/потребителят на топлинна енергия за
битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение в т.
2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г.), е клиент, който купува енергия за
собствени битови нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. § 190 от ДР на ЗЕ
„клиенти/потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение.
В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал. 1 от процесните Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди, на потребителите в гр. П., приложими
от ищеца и одобрени с Решение № ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във
вестник СъП. – бр. 82/3959/29.04.2008 г., а с това и влезли в сила, съгласно която
купувач на топлинна енергия е всяко физическо лице – потребител за битови нужди,
което е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена
сграда. В тази връзка следва да се отбележи, че включването на клаузите на процесните
ОУ като източник на права и задължения между страните съгласно чл. 150, ал. 2 от
Закона за енергетиката (ЗЕ) е обусловено от оповестяването им и изтичане на 30 дни
след първото им публикуване. В случая се установи, че последните са оповестени в
един местен ежедневник – бр. 82 от 29.04.2008 г. на в. „СъП.“, поради което съдът
счита, че са влезли в сила. Отношенията то така действащите общи условия се уреждат
от специален закон – ЗЕ, поради което редът в ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено
приемане на общите условия е неприложим. Поради това договорът се счита сключен
при определените от дружеството общи условия от момента, в който потребителят
бъде присъединен към топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна
енергия от същата.
При тази правна рамка, съдът дължи произнасяне по конкретно твърдените
права и факти, както и по възраженията, релевирани от страните по делото. В
настоящия случай между страните не е спорно, че сградата, в която се намира
процесният жилищен имот, е присъединена към топлопреносната мрежа. Не са спорни
и обстоятелствата относно реалната доставка на топлинна енергия за исковия период
на посочената от ищеца стойност. Спорно между страните е единствено
обстоятелството дали ответникът има качеството „потребител“ на топлинна енергия.
В тази връзка по делото са представени и приети редица доказателства, с които
ищецът се домогва да установи основателност на исковата си претенция.
По делото е представено и молба за откриване на партида за жилищни нужди,
адресирана от ответника до ищеца. Представено е извлечение от акт за сключен
граждански брак, съгласно което към датата на придобиване на собствеността върху
процесното жилище (26.02.1998 г. – Договор за покупко - продажба на жилище)
ответницата е била сключила граждански брак с купувача – М. Й. Т.. Същият е
починал на 27.05.2003 г. като негови наследници са ответницата и петте му деца (към
процесния период) съгласно представеното по делото удостоверение за наследници.
Независимо от данните за повече от един наследник на М. Й. Т., съдът приема, че
подаването на молба за откриване на партида за жилищни нужди от ответницата я
легитимира като единствена пасивно материално отговорна страна, тъй като това
изявление е равностойно на сключен индивидуален договор с ищеца съгласно вече
посоченото ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС и правилото на
чл. 13 ЗЗД, по силата на който тя е поела задължение да заплаща разходваната
3
топлинна енергия при общи условия, а на основание чл. 14 ЗЗД договорът се смята
сключен след като предложението е прието и е достигнало до предложителя –
извършвана е доставка, за което по делото спор няма.
При тези обективни данни и правни изводи съдът намира за доказано, че ищецът
в качеството си на страна по облигационното правоотношение с ответника, през
процесния период е доставил до собствения на ответника имот топлинна енергия на
посочената в исковата молба сума (доставката и размерът са обявени за безспорни).
Същият е изпаднал в забава, поради което дължи заплащане и на сумата по
акцесорната претенция.
Конкретните възражения на ответника съдът намира за неоснователни
доколкото защитната теза се концентрира единствено върху оспорване качеството
потребител, независимо от многобройните оспорвания. Отхвърляне на исковете срещу
ответника за предходни периоди не обвързва този съд като резултата по делото се
постановява на база доказателствата, приложимото право и вътрешното убеждение на
съда. Обстоятелството, че предходно предявени искове са останали недоказани, не
рефлектира върху настоящото производство. Не основателно е и възражението, че
молбата за откриване на партида може да се подаде единствено от собственик или
носител на вещно право на ползване.
По разноските:
Ищецът е претендирал разноски и при този изход от спора по правилото на чл.
78, ал. 1 такива следва да му бъдат присъдени. Ищецът е доказал разноски в размер в
общ размер на 51,00 лева, като е претендирал и възнаграждение за процесуално
представителство в размер от 100.00 лева, което следва да бъде присъдено, съгласно
приложен списък по чл. 80 ГПК. При този изход от спора на ищецът се дължат
разноски в размер на 151,00 лева.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за
дължимостта на разноските в заповедното производство с осъдителен диспозитив.
Предвид изхода от спора и доказаните в заповедното производство разноски, на ищеца
се дължат 75,00 лева, които също следва да му бъдат присъдени.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ, че В ПОЛЗА
на „Топлофикация-П.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
П., ж. к. Мошино, ТЕЦ „Република“ СЪЩЕСТВУВА изискуемо вземане срещу М.
ДР. ТР. , ЕГН ********** от гр. П., ул. „***** за сумата в размер на 477,07 лева,
представляваща стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр. П., град П., ул. „**** за периода от 01.05.2019 г.
до 30.04.2020 г. включително, ведно със законната лихва за забава върху главницата,
считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК на 17.08.2021 г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД сумата в размер на 75,99 лева, представляваща законна лихва за забава върху
месечните задължения за периода от 09.07.2019 г. до 28.07.2021 г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 4519/2021 г. по
описа на Районен съд П..
4
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М. ДР. ТР. да заплати на
„Топлофикация-П.“ АД, ЕИК ********* сумата от 151,00 лева – разноски пред
Районен съд П. в исковото производство и 75,00 лева – разноски пред Районен съд П.
в заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд П..
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5