№ 16642
гр. София, 16.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Василена Людм. Дранчовска
при участието на секретаря КРИСТИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Василена Людм. Дранчовска Гражданско дело
№ 20211110165903 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с
чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. с чл. 49, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, както и обратен осъдителен иск
с правно основание чл. 82, вр. с чл. 258 ЗЗД.
Ищецът ********* твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществена застраховка „Каско на МПС“ е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с
което са причинени щети на застрахования автомобил. Поддържа, че щетите са на стойност
204,98 лв. (с включени 10 лв. ликвидационни разноски), като в този размер е изплатил
застрахователно обезщетение, след което в негова полза е възникнало регресно вземане
срещу прекия причинител на вредата за платеното обезщетение. Твърди, че причина за ПТП
е попадането на автомобила в размекнат битум на пътното платно. Следователно, виновен за
настъпването на щетите бил ответникът, чието задължение било да стопанисва, поддържа и
ремонтира общинските пътища. Ето защо претендира сумата от 204,98 лв., представляваща
регресно вземане за изплатено по имуществена застраховка „Каско на МПС“ обезщетение за
застрахователно събитие, настъпило на 28.06.2020 г., ведно със законната лихва върху
сумата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане,
за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
20.09.2021 г. по гр.д. № 40793/2021 г. по описа на СРС, 26 състав.
Ответникът ****** оспорва иска, като твърди, че липсват доказателства относно
обстоятелствата, при които е настъпило произшествието и че същото е настъпило в
1
причинна връзка с разтопен битумен слой на пътното платно. Оспорва размера на
претендираното застрахователно обезщетение и наличието на причинно-следствена връзка с
твърдените вреди. Навежда възражение за съпричиняване, тъй като застрахованият водач на
МПС не е управлявал автомобила със съобразена с пътните условия скорост, поради което с
поведението си е станал причина за ПТП, евентуално е допринесъл за настъпване на
вредите. Твърди, че към датата на описаното застрахователно събитие уличният участък, на
който се е случило последното, е бил поддържан по договор за абонаментна поддръжка с
********, като с констативен протокол от 15.05.2020 г. е било установено, че количеството
битум, което посоченото дружество е използвало за заливане на пукнатини по процесната
улица, е по-голямо от необходимото, поради което при повишаване на температурата на
въздуха то се размеква и разнася по уличната мрежа. С оглед на изложеното счита, че
******** носи отговорност за причинените на ищеца вреди съобразно сключения договор с
ответника, поради което при условията на евентуалност предявява срещу него обратен иск
за сумата от 204,98 лв., представляваща регресно вземане за изплатено обезщетение за
застрахователно събитие, настъпило на 28.06.2020 г. в гр. София, ведно със законната лихва
от предявяване на исковата молба по главния иск до окончателното изплащане на сумата.
Третото лице-помагач ******** признава предявения срещу него обратен иск, като твърди,
че в хода на процеса е платил на ищеца по него претендираната сума от 204,98 лв. в цялост,
ведно със законна лихва до датата на плащане в размер на 15,03 лв. Счита, че не дължи
разноски по делото, тъй като не е дало повод за предявяване на иска и признава същия, а и с
оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 10 ГПК не е причинило претендираните разноски с
процесуалните си действия.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По главния положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл.
410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. с чл. 49, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по
повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД. За възникване на регресното вземане в
настоящия случай е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за
имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на
застрахователното покритие на който и в следствие на виновно и противоправно поведение
на ответника (бездействието на негов служител във връзка със стопанисването,
поддържането и ремонтирането на общински пътища) да е настъпило застрахователно
събитие, което представлява покрит риск, като в изпълнение на договорното си задължение
ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на
2
действителните вреди. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи
горепосочените обстоятелства, а в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираното вземане. По наведеното възражение за съпричиняване в тежест на
ответника е да докаже наличието на поведение на застрахования водач на МПС, което да е
допринесло за настъпване на вредите.
С оглед твърденията на страните по делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата, че на 28.06.2020 г. процесният автомобил е претърпял ПТП, че
същото е настъпило в рамките на общинската пътна мрежа на територията на ******, както
и че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 204,98 лв. (с включени 10
лв. ликвидационни разноски) за щетите от процесното ПТП в рамките на валидно
правоотношение по договор за застраховка „Каско на МПС“. Изложеното се потвърждава и
от приетите по делото писмени доказателства (уведомление за настъпило застрахователно
събитие, опис-заключение, доклад и експертиза по щета, преводно нареждане) и събрани
гласни доказателства. Следователно, спорни по делото остават обстоятелствата дали
застрахователното събитие е настъпило в причинна връзка с противоправното поведение на
служител на ответника, респ. какъв е размерът на действителното претърпените вреди.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че
застрахователното събитие е настъпило в гр. София на 28.06.2020 г. около 16:30 ч., като
застрахованият при ищеца автомобил марка „Джип Компас“ с рег. № ****** е бил спрял на
улица „********“ пред бл. 103 и при потегляне е преминал през разтопен асфалт и
размекнат битум на пътното платно, от което са настъпили щети на автомобила върху
предна и задна лява гума. Описаният механизъм на ПТП се установява от гласните
доказателства и представеното по делото уведомление за настъпило застрахователно
събитие. Свидетелят Е. И. П., водач на увреденото МПС, потвърждава изложените от него в
частния свидетелстващ документ обстоятелства, като разказва, че е управлявал лек
автомобил „Джип Компас“ и през месец юни 2020 г. е претърпял инцидент с него на ул.
„********“ в гр. София – спрял е автомобила пред аптека „Света Мина“ и след потегляне
установил, че МПС не се движи както трябва, тъй като гумите са облепени с асфалт.
Свидетелят допълва, че са били увредени левите гуми на автомобила, като на процесния
пътен участък не е имало обозначение, че се извършва ремонт. В подкрепа на изложеното е
и представеното по делото уведомление за настъпило застрахователно събитие от същата
дата, в което водачът на МПС е описал напълно идентична фактическа обстановка.
С оглед на изложеното, по делото се доказва пълно и главно, че ПТП е настъпило при
описания в исковата молба механизъм, като липсват данни водачът на МПС да е съпричинил
за настъпването на вредите – от показанията му се установява, че същият изобщо не се е
движил, като щетите са настъпили в спряло състояние на автомобила и са констатирани
непосредствено след потеглянето му, поради което няма как да се е движил с превишена или
несъобразена с пътните условия скорост. Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че
по делото не се установява противоправно поведение на водача на МПС, в причинна връзка
с което да е настъпило застрахователното събитие, поради което възражението на ответника
3
в този смисъл е неоснователно.
Съгласно разпоредбата на чл. 31 от Закона за пътищата изграждането, ремонтът и
поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините. Лицата, които
стопанисват пътя, следва да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно
препятствията по него и да ги отстраняват във възможно най-кратък срок, като в рамките на
населените места служби за контрол, определени от кметовете на общините, контролират
изправността и състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения и пътната
маркировка – арг. чл. 167, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗДвП. В настоящия случай с оглед установената
фактическа обстановка несъмнено е, че ПТП е настъпило поради наличието на разтопен
асфалт и размекнат битум на пътното платно, съществуването на които се дължи на
противоправното и виновно (съобразно презумпцията, регламентирана в разпоредбата на чл.
45, ал. 1 ЗЗД) бездействие на служител на ответника, който в нарушение на горепосочените
законови разпоредби не е изпълнил възложеното му задължение да стопанисва надлежно
пътното платно и да поддържа пътната настилка в изправно състояние, а при наличие на
недостатък в нея – да го обозначи. Следователно, ответникът носи отговорност за
обезщетяване на причинените щети в пълен размер.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че при описаното
застрахователно събитие са настъпили вреди на застрахования при ищеца автомобил –
увредени предна и задна леви гуми, които при установения механизъм на ПТП и съгласно
експертните изводи по приетата и неоспорена от страните САТЕ са в пряка причинно-
следствена връзка с настъпилото застрахователно събитие. Вещото лице установява, че към
момента на настъпване на процесното ПТП за отстраняването на причинените вреди на база
средни пазарни цени са били необходими 289,56 лв. с ДДС, като извършеното от ищеца
застрахователно плащане е в по-малък размер (194,98 лв.). Следователно, размерът на
регресното вземане възлиза на 204,98 лв. с включени 10 лв. ликвидационни разноски и
отговаря на действителната стойност на настъпилата щета, поради което искът се явява
основателен изцяло.
По обратния иск с правно основание чл. 82, вр. с чл. 258 ЗЗД
В тежест на ищеца по обратния иск е да докаже наличие на облигационно отношение с
ответника, по което последният не е изпълнил договорното си задължение и в причинна
връзка с неизпълнението са настъпили предвидими вреди за ищеца в претендирания размер.
Ответникът по обратния иск ******** признава претенцията, поради което по делото са
безспорни всички обстоятелства, включени във фактическия състав на спорното право и
претенцията поначало е основателна. По делото е представено преводно нареждане (л. 161),
от което е видно, че на 09.09.2022 г. третото лице-помагач е платило на ****** сумата от
220,01 лв. с посочено основание „главница и лихва по гр.д. № 65903/2021 г. на СРС“, с която
е погасило главното си задължение по обратния иск в размер на 204,98 лв., както и законна
лихва до датата на плащане в размер на 15,03 лв. Ето защо, предвид погасяване на
4
задължението в хода на процеса, обратният иск следва да се отхвърли.
По разноските
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. При този изход на спора
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените от
него разноски съобразно уважения главен иск в размер на 25 лв., платена държавна такса в
заповедното производство, и в размер на 525 лв., платени държавна такса, възнаграждение
за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение в исковото производство. Платеният
депозит за свидетел в размер на 80 лв. не е изплатен на разпитаното лице, поради което не
следва да се присъжда в тежест на насрещната страна, а подлежи на възстановяване по
искане на ищеца. Ищецът по обратния иск ****** няма право на разноски по тази претенция
на основание чл. 78, ал. 2 ГПК – искът е поначало основателен, но ответникът по него го
признава и в хода на процеса е погасил изцяло задълженията си по него. Същевременно,
същият не е дал повод за завеждане на делото – отговорността на ******** спрямо ищеца по
обратния иск е договорна, като същият не е бил информиран извънсъдебно за
претендираното от него регресно задължение – липсват доказателства ****** извънсъдебно
да е поканила подпомагащата страна да възстанови обезщетението, което се претендира от
нея, поради което ответникът по обратния иск не е изпаднал в забава преди завеждане на
делото. Ето защо, същият не е дал повод за завеждане на иска срещу него и в хода на
производството го признава, поради което сторените от ищеца по обратната претенция
разноски следва да останат в негова тежест.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от *********, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление *********, срещу ******, БУЛСТАТ *********, адрес
*********, положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 410,
ал. 1, т. 2 КЗ, вр. с чл. 49, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, че ****** дължи на ********* сумата от
204,98 лв., представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по
щета, образувана при ищеца под номер 5000-1261-20-251585 за ПТП, настъпило на
28.06.2020 г. в гр. София в резултат на виновно противоправно поведение (бездействие) на
служител на ответника във връзка със стопанисването, поддържането и ремонтирането на
общински пътища, ведно със законната лихва върху сумата от 12.07.2021 г. до
окончателното й изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 20.09.2021 г. по гр.д. № 40793/2021 г. по описа на СРС, 26
състав.
5
ОТХВЪРЛЯ предявения от ******, БУЛСТАТ *********, адрес *********, срещу
********, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: **********, обратен
осъдителен иск с правно основание чл. 82, вр. с чл. 258 ЗЗД за сумата от 204,98 лв.,
представляваща регресно вземане за изплатено обезщетение за застрахователно събитие,
настъпило на 28.06.2020 г. в гр. София.
ОСЪЖДА ******, БУЛСТАТ *********, адрес *********, да заплати на *********, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 25 лв., разноски в заповедното производство, както и сумата от 525 лв., разноски
в исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ответника
****** – ********.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6