Р Е Ш Е Н И Е
№260221
гр.Пловдив, 11.02.2021г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, Втори наказателен състав в публично
заседание на единадесети януари, две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР КАЦАРЕВ
и секретар: ВЕЛИЧКА ИЛИЕВА,
като разгледа докладваното от съдията АНД
№ 3718 по описа за 2020
година на ПРС и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление № 509524-F536787 от 04.05.2020г. издадено от Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП
гр.Пловдив, с което на „ВИКТОРИЯ
ХЕЛП-СПЕЦИАЛИЗИРАН ЦЕНТЪР“ЕООД с БУЛСТАТ ********* със седалище и адрес на управление
гр.Пловдив, ул.“Свети Климент“ № 11 представлявано от Е.А.М.с ЕГН ********** на
основание чл.53 от ЗАНН, вр. чл.27/чл.83/ и чл.3, ал.2 от ЗАНН и чл.180, ал.2,
вр. чл.180, ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 814,33 лева
/ осемстотин и четиринадесет лева и 33 стотинки/ за нарушение по чл.180, ал.2,
вр. чл.180, ал.1 от ЗДДС, вр. чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, вр. чл.102, ал.4 от ЗДДС.
С жалбата се
прави искане за отмяна на издаденото НП като неправилно и незаконосъобразно,
както и се представят съображения по същество на искането. С жалбата се
представят доводи за съобразено с ЗДДС подаване на искането за регистрация по
посочения закон, при достигане на оборот от 50 000 лева съгласно чл.96,
ал.1 от ЗДДС – в три последователни месеца, и не съгласие с приетото с НП че е
достигнат изискуемия оборот в два последователни месеца. С жалбата се прави и
алтернативно искане за намаляване на наложената имуществена санкция на
основание чл.180, ал.3 от ЗДДС.
Дружеството жалбоподател, редовно призовано в
съдебно заседание се представлява от адв.Х.Х. който поддържа жалбата и искането
за отмяна на НП. В пледоарията си представи основания на които се основава
искането за отмяна на НП. Прави искане за присъждане на разноски.
Въззиваемата
страна ТД на НАП, редовно призована, чрез
процесуалния си представител излага доводи за правилно и законосъобразно НП,
поради което моли Съда да потвърди същото. Прави възражение за прекомерност на
адвокатските разноски и искане за присъждане на разноски за юристконсулско
възнаграждение.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира и приема за установено следното:
„ВИКТОРИЯ ХЕЛП-СПЕЦИАЛИЗИРАН ЦЕНТЪР“ЕООД е еднолично
дружество с ограничена отговорност с ЕИК ********* и регистрирано в Търговския
регистър на Агенцията по вписванията на 14.12.2017г. Дружеството е със седалище
и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Свети Климент“ № 11. Представлява се от Е.А.М.с
ЕГН **********, която е управител и едноличен собственик на капитала.
На 09.12.2019г.
от името на „ВИКТОРИЯ
ХЕЛП-СПЕЦИАЛИЗИРАН ЦЕНТЪР“ЕООД било подадено Заявление за за
регистрация по ЗДДС с вх. № 163911903060490/09.12.2019г. на основание
чл.96, ал.1 от ЗДДС – задължителна регистрация при облагаем оборот съгласно
чл.96, ал.1 от ЗДДС за последните 12
последователни месеца преди текущия над 50 000 лдв. ведно с приложена
справка към него по реда на чл.74, ал.2, т.1 от ППЗДДС, с деклариран в нея
облагаем оборот по смисъла на чл.96, ал.2 от ЗДДС за последните 12
последователни месеца преди текущия, към 31.11.2019г. в размер на 57187,73лв. Предвид
подаденото заявление на свидетелката Г.К.Б. на длъжност *** ТД на НАП гр.Пловдив, било възложено да
извърши проверка на търговеца. На 10.12.2019г. на търговеца било
връчено Искане за предоставяне на документи и писмени обяснения от задълженото
лице. В хода на проверката било установено, че дружеството е с предмет на
дейност – търговска дейност по предоставяне на медицински изделия, технически
помощни средства, приспособления и съоръжения за хора с увреждания и облагаемия
оборот по смисъла на чл.96, ал.1, изр.второ от ЗДДС в периода 01.10.2019г. –
28.11.2019г. достига 50071,73 лв. и е достигнат на дата 28.11.2019г. Предвид
достигнатия оборот от над 50 000 лева, свидетелката Б. приела че дружеството е следвало да подаде заявлението за
регистрация по ЗДДС в срок до 05.12.2019г., включително. С Акт за
регистрация по ЗДДС № 160421903204138/23.12.2019г., дружеството е
било регистрирано като
данъчно задължено лице, считано от датата на връчване – 27.12.2019г.
Свидетелката Б. констатирала, че за периода 28.11.2019г. – 30.11.2019г.
дружеството не е начислило ДДС в размер на 814,33 лева по облагаеми доставки на
обща стойност 4886,00 лева, когато лицето не е било регистрирано по ЗДДС, тъй
като не е подало заявление за регистрация в срок, въпреки че е било задължено.
Установеното
било квалифицирано като нарушение на чл.180, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.86, ал.1 и
ал.2 от ЗДДС и чл.102, ал.4 от ППЗДДС,
за което на 06.02.2020г. срещу дружеството – жалбоподател бил съставен
АУАН сер.АN № F536787. Въз основа на
АУАН, било издадено обжалваното НП, с което на основание чл.180, ал.2, вр.
ал.1, вр. чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, му било наложена имуществена
санкция в размер на 814,33 лева за нарушение на чл.180, ал.2,
вр. ал.1, вр. чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС и чл.102, ал.4 от ППЗДДС.
Така
описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен
и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие
свидетел Г.Б. както и от събраните по делото писмени
доказателства.
От
показанията на актосъставителката Г.Б. се установява, че извършената от нея
проверка е във връзка с подадено от дружеството заявление за регистрация по ЗДДС. Свидетелката
констатирала, че били налице обстоятелства за по-ранна регистрация, тъй като
към 28.11.2019г. бил достигнат оборот
в размер над 50000 лв. Задължението на търговеца
било да подаде такова заявление до 05.12.2019г. В
присъствието на жалбоподателя, свидетелката съставила АУАН за неначислено ДДС в
размер на 814,33 лв. по облагаеми доставки на
стойност 4886,00 лв. за периода 28.11.2019г. –
30.11.2019г. След запознаване със съдържанието на акта, нарушителят
го подписал пред свидетелката. Съдът кредитира същите показания като логични,
непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена
съвкупност.
На основание
констатациите в акта, на 04.05.2020г. е било издадено и НП с което е ангажирана
административната отговорност на дружеството, за за нарушение
на чл.180, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС и чл.102, ал.4 от ППЗДДС като е
наложена имуществена санкция в размер на 814,33 лева. Издаденото НП е връчено
на дружеството на 04.06.2020г. В срок пред РС Пловдив е обжалвано издаденото
НП.
При така установената фактическа обстановка съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е подадена
в срок от легитимирано лице, поради което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана
по същество, жалбата се преценя като НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да се
произнесе по съществото на правния спор / по основателността на жалбата /,
съдът съобрази, че настоящото производство е от административно - наказателен
характер и същественото при него е да се установи има ли извършено
административно нарушение от лицето посочено в АУАН и НП. Тук следва да се
отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат
обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за
доказано. Това означава, че в тежест на административно - наказващия орган, тъй
като именно той е субекта на административно - наказателното обвинение, е да
докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има
административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като
нарушител. Разбира се при налагане на имуществена санкция на
Еднолични търговци или Юридически
лица се касае за обективна невиновна отговорност и съответно
в тези случаи е достатъчно
доказването на извършване на
нарушението от обективна страна, като не се изследва въпрос за вина. Същата се
определя като психично отношение на дееца към деянието и резултата от него и по
тази причина подобно психично отношение
не може да бъде формирано от ЕТ или ЮЛ. Следва да бъдат спазени и изискванията
на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на Наказателното постановление,
както и сроковете за реализиране на административно наказателното преследване.
В тази насока е налице различие в понятията „неправилно” и „незаконосъобразно”
наказателно постановление. Когато
АУАН или НП не са издадени от надлежен
орган или не са издадени в установените законови срокове или не съдържат
изискуемите от закона реквизити или са нарушени съществени процесуални правила
при съставянето на акта и издаването на НП, то последното ще следва да бъде
отменено като незаконосъобразно. Тук следва да се посочи, че критерият за
определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е този, че
нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне
и до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата
на страните в която и да е фаза на процеса. Когато, обаче, са спазени всички
процесуални правила и срокове, то НП е законосъобразно издадено и именно тогава
съдът следва да провери дали то е правилно, т. е. дали има извършено административно нарушение. Именно
административно наказващия орган е този, който следва да установи пред съда, че
има извършено административно нарушение / такова, каквото е описано в акта / и
че същото е извършено от лицето, посочено като нарушител. Ако това не бъде
доказано пред съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не
е доказано извършването на нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се докаже извършването на съответното
нарушение може да бъде разгледан и въпроса за съответствието на наложената санкция
с тежестта на нарушението / само когато размерът на административното наказание
или имуществената санкция може да бъде
определен в някакви граници, а не е фиксиран в закона/.
Като прецени изложената фактическа
обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и
при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН
настоящият състав на Пловдивския районен съд достигна до следните правни изводи:
С оглед
изложеното, съдът след запознаване със
приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП
отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи
притежаващи нужните правомощия за тези
действия. По делото е представена и приета оправомощителна Заповед № ЗЦУ – ОПР – 17 от 17.05.2018г. на изпълнителния
директор на НАП удостоверяваща материалната компетентност на АНО, с правомощия да издава наказателни
постановления по актове за установяване
на нарушения по ЗДДС. Посочената
Заповед и разпоредбите на ЗДДС определят
материалната компетентност на
контролния орган, с правомощия да съставя актове за установяване на
нарушения по ЗДДС.
В АУАН и в НП подробно, точно и ясно са посочени
всички индивидуализиращи нарушителя елементи, съгласно Търговския закон - име и
фирма на търговеца, неговото седалище и адрес на управление и представляващото
го физическо лице. Наличието на тези елементи са достатъчни, за да се приемат
за спазени строго формалните изискването на чл.42, ал.1, т.6 от ЗАНН при
съставянето на АУАН и чл.57, ал.1, т.4 от ЗАНН при издаване на НП като се
съобрази, че в казуса се касае за констатирано административно нарушение,
осъществено от ЮЛ в случая ЕООД. При
съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаване на
атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и
чл.57 от ЗАНН съгласно които, за да бъде редовен актът за установяване на
административно нарушение и НП трябва да включват в съдържанието си всички
кумулативно посочени реквизити. Спазени са и сроковете по чл.34 от ЗАНН за
съставяне на акта и издаване на НП. В конкретния случай АУАН е съставен от Г.К.Б.
- инспектор по приходите към ТД на НАП гр.Пловдив,
която дава пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които същото е
извършено. Чрез изпълнение на изискванията на чл.42 от ЗАНН органът
издал АУАН е постигнал пълна индивидуализация на нарушението и нарушителя, без
да ограничава правото на защита на дружеството-жалбоподател. Издадения в
съответствие с процесуалните норми акт е редовен и като такъв се явява правно
основание за издаване на НП. Съдът счита, че не са налице формални предпоставки
за отмяна на НП, тъй като при реализирането на административнонаказателната
отговорност на дружеството-жалбоподател не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да водят до опорочаване на производството.
Контролните органи, така и АНО съдът счита че правилно
са определили че оборот в размер на 50 000 лева е достигнат от дружеството в
периода от 01.10.2019г- до 28.11.2019г., и задължението да се регистрира
дружеството по ЗДДС е на основание чл.96, ал.1, изр.второ от ЗДДС, което се
извежда от приетите по делото доказателства какъвто е Протокол №
**********/16.01.2020г. в който протокол в табличен вид са представени всички
достигнати размери в оборота на дружеството от месец декември 2016 година до
месец декември 2019г. .
Съобразно обстоятелствената част на обжалваното НП
нарушението се изразява в това, че дружеството
„ВИКТОРИЯ ХЕЛП-СПЕЦИАЛИЗИРАН ЦЕНТЪР“ ЕООД
като данъчнозадължено лице по ЗДДС не е начислило ДДС в размер на 814,33
лева по облагаеми доставки на обща стойност 4886,00 лева извършени в период
28.11.2019г. – 30.11.2019г., когато лицето не е било регистрирано по ЗДДС , тъй
като не е подало заявление за регистрация в срок, въпреки че е било длъжно.АНО
при издаване на НП е приложил санкционната норма на чл.180, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС. В случая е не приложима санкционната норма на чл.180, ал.3 от ЗДДС, тъй като разпоредбата
на чл.180, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС касае неначислено
ДДС, а разпоредбата
на чл.180, ал.3 от ЗДДС касае късно начислено ДДС. С оглед изложеното съдът
намира, че АНО правилно е определил вида на дължимата административна
отговорност от страна на дружеството като му е наложил административна санкция
в размер на 814,33 лева.
Съгласно
разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, , ред. ДВ, бр.94 от 2019г., в
съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски
по реда на АПК. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК когато съдът
отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В настоящето
производство съдът не констатира наличието на направено искане за присъждане на
разноски от страна на представляващите дружеството жалбоподател,
както и за представяне на доказателства за размера на направените разноски
поради които и не следва да се произнася в тази насока с настоящето решение. С
оглед изхода на делото направено искане от страна на процесуалния представител на АНО за
присъждане на юристконсултско възнаграждение следва да бъде
уважено, като се осъди дружеството да заплати юристконсулско възнагражедние в
размер на 80 лева.
Водим от горното
и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 509524-F536787 от 04.05.2020г. издадено от Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП
гр.Пловдив, с което на „ВИКТОРИЯ
ХЕЛП-СПЕЦИАЛИЗИРАН ЦЕНТЪР“ЕООД с БУЛСТАТ ********* със седалище и адрес на управление
гр.Пловдив, ул.“Свети Климент“ № 11 представлявано от Е.А.М.с ЕГН ********** на
основание чл.53 от ЗАНН, вр. чл.27/чл.83/ и чл.3, ал.2 от ЗАНН и чл.180, ал.2,
вр. чл.180, ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 814,33 лева
/ осемстотин и четиринадесет лева и 33 стотинки/ за нарушение по чл.180, ал.2,
вр. чл.180, ал.1 от ЗДДС, вр. чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, вр. чл.102, ал.4 от ЗДДС.
ОСЪЖДА„ВИКТОРИЯ ХЕЛП-СПЕЦИАЛИЗИРАН ЦЕНТЪР“ЕООД с БУЛСТАТ ********* със седалище и адрес на управление
гр.Пловдив, ул.“Свети Климент“ № 11 представлявано от Е.А.М.с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ НА ТД НА НАП гр.Пловдив сумата от
80 лева представляваща юристконсулско възнагражедние по настоящето дело.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр.Пловдив на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава ХII от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните,
че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!
В.И.