Решение по дело №2318/2020 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 890
Дата: 22 декември 2020 г. (в сила от 22 декември 2020 г.)
Съдия: Галя Илиева
Дело: 20204110102318
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 септември 2020 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 890
гр. Велико Търново , 22.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ в публично заседание
на седемнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:ГАЛЯ ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №
20204110102318 по описа за 2020 година
Производството се движи по реда на чл. 330 от ГПК. Образувано е по предявен иск за
прекратяване на брака поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на същия,
като в съдебно заседание след постигнато споразумение съдът на основание чл.321, ал.5 от
ГПК е преминал към производство за развод по взаимно съгласие.
В исковата молба се излагат твърдения, че страните са съпрузи и са сключили
граждански брак на 01.08.2018г. в гр.С. Ищецът твърди, че с ответницата имат родено от
брака едно дете-Я Т А, родена на 06.02.2019г. Ищецът твърди, че отношенията между
съпрузите били добри, като живеели в Г, но в края на лятото на 2020г. ответницата решила
да се върне в България и заживяла заедно с детето при майка си. Ищецът заявява, че въпреки
опитите да запази брака си, същият е изпразнен от съдържание, поради което отправя искане
съдът да прекрати брака на страните с развод, като заявява желание за постигане на
споразумение с ответницата и развод по взаимно съгласие. Не възразява родителските права
да бъдат предоставени на ответницата, при която да живее детето Я, за бащата да бъде
определен режим на лични отношения с детето, посочен в исковата молба, както и бащата
да заплаща издръжка за детето в размер на 200лв. месечно. Не претендира издръжка между
съпрузи.
Ответницата е депозирала отговор на исковата молба, в който заявява, че не оспорва
иска за развод и не възразява за прекратяване на брака, като предлага споразумение за
развод по взаимно съгласие, изложено в отговора на исковата молба. Прави искане на нея да
се предоставят родителските права по отношение на детето Я, за бащата да бъде определен
посочен в отговора режим на лични отношения и бащата да заплаща издръжка за детето в
размер на 200лв. Прави искане за възстановяване на предбрачното й фамилно име- С.
Заявява, че няма претенции за ползването на семейното жилище и за издръжка между
съпрузи.
В съдебно заседание на 17.12.2020г. съпрузите се явяват лично, като ищецът се
представлява и от адв. В.Л и заявяват, че са постигнали споразумение по реда на чл.51 от
1
СК, което излагат в проведеното съдебно заседание. Съпрузите заявяват, че поддържат
споразумението и молят съда да прекрати с развод по взаимно съгласие сключения между
тях граждански брак, без да се произнася по въпроса за вината и да одобри постигнатото
споразумение.
С протоколно определение от 17.12.2020г. на основание чл.321, ал.5 от ГПК съдът е
преминал към разглеждане на делото по реда на чл.330 от ГПК - производство за развод по
взаимно съгласие.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Страните са съпрузи и са сключили граждански брак на 01.08.2018г. в гр.С.
Съпругата е приела да носи след брака фамилното име на съпруга си- А.
От брака си страните имат родено едно дете- Я Т А, родена на 06.02.2019г.
Съпрузите са постигнали съгласие по въпросите, визирани в разпоредбата на чл. 51
от СК и са уредили личните и имуществените си отношения.
Въз основа на така приетото за установено съдът направи следните правни изводи:
Молбата за прекратяване на брака чрез развод по взаимно съгласие /чл.330, вр. с
чл.321, ал.5 от ГПК/ е допустима и основателна и като такава следва да бъде уважена.
Желанието за прекратяване на брака на страните е сериозно и непоколебимо по време
на процеса. Съдът не следва да издирва мотивите за това решение на съпрузите.
Представеното по делото споразумение, потвърдено от двете страни в съдебно заседание,
отговаря на изискванията на чл.51 от СК, не противоречи на закона. В него са уредени
личните и имуществени отношения между съпрузите и са защитени интересите на роденото
по време на брака дете.
Съдът определя окончателна държавна такса по допускане на развода в размер на
40лв., която следва да се заплати по равно от страните, а върху дължимата издръжка се
определя държавна такса в размер на 144 лв., която следва да бъде заплатена от ищеца Т А.
Всеки от съпрузите следва да заплати и по 5лв. за държавна такса в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ сключения на
01.08.2018г. в гр. С с акт №******г., граждански брак между Т. Я. А. с ЕГН **********, с
2
постоянен адрес с.*********** и П. Х. А. с ЕГН **********, с постоянен
адрес************
УТВЪРЖДАВА постигнатото между страните споразумение с правно основание
чл. 51 от СК, както следва:

І. РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА по отношение на малолетното дете Я Т А с ЕГН
********** се предоставят за упражняване на майката П. Х. А. с ЕГН **********.

1. II. Определя се следния режим на лични отношения на бащата Т. Я. А. с ЕГН
********** с детето Я Т А, както следва:
До навършване на тригодишна възраст на детето бащата да се вижда с детето пет
поредни дни, когато е в Република Б, по местоживеене на детето/без приспиване/.
След навършване на тригодишна възраст на детето, бащата има право да взема
детето при себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца, за времето от 10.00ч в
събота до 18.00ч в неделя, с приспиване в дома му в с.Р*******; двадесет дни през лятото,
когато майката не е в платен годишен отпуск; на Коледа, заедно с първата половина от
зимната ваканция на детето през четните години и на Нова година с втората половина от
зимната ваканция на детето през нечетните години, както и половината от пролетната
ваканция на детето.
Вземането и връщането на детето ще се извърша от бащата, по местоживеене на
детето.
Страните се споразумяват, че бащата има право на лични отношения с детето и
извън горепосочения режим, по взаимно съгласие между двамата родители.

ІІI. Определя местоживеене на детето Я Т А с ЕГН ********** при нейната
майка П. Х. А. с ЕГН **********.

ІV. Бащата Т. Я. А. с ЕГН ********** се задължава да заплаща на малолетното
дете детето дете Я Т А с ЕГН ******* , чрез нейната майка и законен представител П. Х. А.
с ЕГН ********** месечна издръжка за детето в размер на 200 лв. /двеста лева/ месечно,
считано от постановяване на съдебното решение /22.12.2020г./ до настъпване на законни
причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва при просрочие.
3

Страните заявяват, че нямат семейно жилище и не уреждат ползването му.

1. Съпрузите се споразумяват, че не претендират издръжка един спрямо друг.

VІ. След развода съпругата П. Х. А. с ЕГН ********** възстановява и ще носи
занапред предбрачното си фамилно име- С.


ОСЪЖДА Т. Я. А. с ЕГН **********, с постоянен адрес с.**** да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт, по сметка на Великотърновски районен съд държавна такса
в размер на общо 164 лв./сто шестдесет и четири лева/, както и 5лв. за държавна такса, в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА П. Х. А. с ЕГН **********, с постоянен адрес с.********* да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Великотърновски районен съд, държавна
такса в размер на 20 лв./двадесет лева/, както и 5лв. за държавна такса в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
Решението не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4