Р Е
Ш Е Н И Е
номер 260048 19.11.2020 година град Раднево
РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД граждански
състав
На
дванадесети ноември 2020 година
В
публично
заседание в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АСЕН
ЦВЕТАНОВ
при участието на секретаря Росица
Динева, като
разгледа докладваното от съдията, гражданско дело номер 351
по
описа на съда за 2020 година, за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл.
207, ал. 1, т. 2 КТ вр. чл. 211 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на
„Юниглас” ООД срещу Е.М.П.. Ищецът твърди, че ответницата е работила по трудов договор на длъжност
„Продавач-консултант“ в периода от 01.09.2019 г. до 05.06.2020 г. с място на
работа – търговски обект в гр. Раднево. Твърди, че длъжността на ответницата
включва да е материално-отговорно лице по събиране, отчитане и разходване на
парични средства и стоково-материални ценности, свързани с търговски продажби в
обекта. Твърди, че на 20.05.2020 г. в присъствие на ответницата е извършена
ревизия на търговския обект от комисия, която е съставила инвентаризационен
опис и опис на наличните парични средства в касата на търговския обект. Твърди,
че била установена липса на стоки, подробно описани в акт за установяване на
липси, чийто размер бил 836,39 лв., както и липса на парични средства в размер
на 1024,96 лв. от касата на търговския обект. Твърди, че независимо от
отправените покани и до прекратяване на трудовото правоотношение с ответницата,
последната не представила устни или писмени обяснения за установените от ревизията
липси, нито е възстановила сумата от 1861,35 лв. Твърди, че ответницата като
отчетник носи отговорност за установената липса. Поради това иска от съда да
постанови решение, с което да осъди ответницата да му заплати сумата от 1861,35
лв. за констатирани липси. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен
отговор от ответника Е.М.П., в който оспорва иска като неоснователен. Твърди,
че не оспорва обстоятелствата досежно наличието на трудово правоотношение с
ищеца и неговото прекратяване на 05.06.2020 г. Твърди, че трудовия ѝ
договор бил прекратен със заповед № 1/02.06.2020 г. чрез дисциплинарно
наказание „уволнение“, поради констатирана липса на парични средства и
стоково-материални ценности в търговски обект в гр. Раднево. Твърди, че не е
приемала под опис всички стоково-материални ценности, като няма данни какви
парични средства и стоково-материални ценности е приела при започване на
работа. Твърди, че не е запозната с акта за констатиране на липси, тъй като не ѝ бил връчен. Твърди, че комисията не е
присъствала в посочения състав, поради което оспорва констатациите от
ревизията. Твърди, че ако има липси те са в много по-нисък размер, а това се
дължи на срив в компютърната система в края на
Съдът, като взе предвид исканията и
доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
С протоколно определение от 15.10.2020 г. е обявен за окончателен проекта
на доклад по делото, обективиран в определение от 31.08.2020 г., с който на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съдът е обявил за признати и ненуждаещи се
от доказване обстоятелства, че ответницата е изпълнявала в ищцовото дружество
длъжността „Продавач-консултант“ в периода от 01.09.2019 г. до 05.06.2020 г. с
място на работа – търговски обект в гр. Раднево.
За
основателността на исковете на основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК, съдът е
разпределил доказателствената тежест както следва: ищецът следва да установи,
че на ответницата е възложено като трудово задължение да събира, съхранява,
разходва или отчита парични или материални ценности /материално-отчетническа
длъжност/, че на 20.05.2020 г. е констатирана по съответния законов ред липса –
липса на стоки, подробно описани в акт за установяване на липси, в размер на
836,39 лв., и липса на парични средства в размер на 1024,96 лв. от касата на
търговския обект, а по иска с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да докаже наличието на главен дълг и уговорен срок
за плащане на дълга /падеж/ или покана за плащане.
При доказване на тези факти ответникът следва да опровергае презумпцията,
че липсата е причинена от него или по негова вина.
Първият спорен между страните въпрос е дали ответникът е имал качеството на
материално отговорно лице.
По този въпрос е налице константна съдебна практика на ВКС. В решение № 15
от 10.04.2020 г. на ВКС по гр.д. № 2098/2019 г. на 4-то ГО, е посочено, че е константна
практиката, която приема, че отчетнически функции по трудовото правоотношение
могат да бъдат възлагани не само с длъжностната характеристика, а да произтичат
от естеството на възложената трудова дейност. Това означава, че съдът по иска
по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ е длъжен да изследва за всеки конкретен случай не
само длъжностната характеристика, но и какви действия извършва
работникът/служителят при изпълнението на трудовите си функции, за да обоснове
или да изключи качеството му на материално отговорно лице (в този смисъл и
решение на ВКС и решение № 226/ 10.07.2013 по гр.д. № 1298/
От приетия като писмено доказателство по делото трудов договор № 006776/01.09.2019
г. /л.5/ е видно, че ответницата Е.М.П. е назначена на длъжност „продавач-консултант“
в „Юниглас“ ООД, считано от 01.09.2019 г., с място на работа Оптика-Раднево. От
събраните гласни доказателства /разпит на св. К.Д. Д./ и писмените
доказателства е видно, че ответницата Е.М.П. е отговаряла за финансовата
дисциплина и складовата и касовата наличност в обекта на дружеството – Оптика в
гр. Раднево, ул. „Заводска“ № 1. От гласните доказателства е видно, че
ответницата като продавач-консултант е приемала под опис изпращана от склада в
гр. Варна до оптиката в гр. Раднево, за която е отговаряла ответницата,
различна продавана от дружеството стока. По този опис ответницата е отмятала в
компютърна програма всички получавани стоки, с което е потвърждавала
получаването на стоката по описа, с което потвърждение се счита, че стоката е
вече физически в обекта. Видно е същото, че ответницата е следвало да държи
касова наличност до 1000 лв., а при превишаване да се внася сумата по банкова
сметка *** /виж уведомлението от главния счетоводител до ответницата от
30.01.2020 г. за нарушение на това правило, л.6/. От всички доказателства е
видно, че длъжността на ответницата и реално осъществяваната от нея работа
включва възложени от работодателя материално-отчетнически функции по съхранение
и отчитане на стоки и пари. Въпреки че по делото е представен трудов договор от
01.09.2019 г. от приетото заключение на СИЕ е видно, че ответницата работа в
обекта с трудов договор от 26.03.2019 г., като е извършила приемане на
стоково-материални и парични ценности на 18.04.2019 г., когато ответницата
започнала работа самостоятелно в търговския обект в гр. Раднево.
Съгласно трайно утвърдената съдебна практика /Решение № 56 от 10.03.2010 г.
на ВКС, гр. дело № 540/2009 год., ІІІ г.о./ в производството по иск с правно
основание чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ в тежест на работодателя - ищец е да установи
наличието на липса, а в тежест на работника /респ. служителя/ МОЛ е да
опровергае презумпцията, че същата е причинена от него или по негова вина. За
да е налице липса по смисъла на чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ е необходимо на първо
място да е установен недостигът на парични или материални ценности, на второ
място този недостиг следва да е възникнал по времето на упражняване на
съответната трудова функция. Последното е така доколкото отговорността за
съхраняването и отчитането на съответните ценности е специфично трудово
задължение, което е елемент от трудовото правоотношение на съответното МОЛ /чл.
207, ал. 1 КТ/. Отговорността по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ е за липса, която
представлява типичен за отчетническите трудови функции състав на увреждане. Тя
се състои в недостиг в склада, цеха и пр. /когато става въпрос за материални
ценности/, който е с неустановен произход - няма яснота относно причините за
неговото появяване. При констатиране на такъв недостиг възниква презумпция, че
липсата е причинена от отчетника. Тази презумпция произтича от една страна от
специфичната трудова функция на отчетника, че именно негово задължение е да
пази и отчита поверените му парични или материални ценности, а от друга и от
нейния неизяснен произход.
Със заповед № 71/20.05.2020 г. /л.7/ на управителя на ищцовото дружество е
наредено да се извърши на 21.05.2020 г. инвентаризационен опис на материалните
запаси и касовата наличност в обект гр. Раднево, ул. „Заводска“ № 1, от комисия
в състав: 1. Материално-отговорно лице Е.М.П.; 2. Член В.А.Я.; 3. Член К.Д.Д.;
4. Член М.К.-Т., счетоводител; 5. Член Т.К.Н., р-к продажби; 6. Член В.Д.К.,
оператор стоп.дейност. Въпросната заповед е връчена срещу подпис на всички от
комисията. Причини за инвентаризацията е цялостно изброяване на стоковите и
парични наличности в обекта и тяхното сравняване с данни от счетоводството на
дружество. Към заповедта е изведен инвентаризационен опис на наличните стоково
материални ценности към 20.05.2020 г., състоящ се от 22 страници, подписан от
ответницата като МОЛ. От самия инвентаризационен опис и от гласните показания
на св. К.Д. е видно, че на място в обекта са дошли членовете на комисията В.Я.,
К.Д., Т.Н. и ответницата Е.П., като са отмятали наличностите по самия
инвентаризационен опис. В следствие на извършената дейност комисията е
констатирала наличие на липса на стоково-материални ценности по
инвентаризационния опис, за което е съставила Акт за установени липси за сметка
на МОЛ /л.31-32/, за наличие на липса на 493 броя артикули от
стоково-материалната наличност в обекта /слънчеви очила, диоптрични рамки и
други/ на обща стойност 836,39 лв. /в акта са посочени отделните липсващи
артикули по количество, единични цени, стойност/.
От приетото заключение на СИЕ, което съдът кредитира като компетентно и
безпристрастно, се установява, че ищцовото дружество работи със складова
програма „Генсофт“ за отчитане на парични, материални ценности и парични суми
от
От заключението на СИЕ и гласните доказателства от разпита на св. К.Д.Д. е
видно, че комисията освен липсата на стоково-материални ценности, констатирала
и наличие на липса на парични средства от касовата наличност в размер на
1024,96 лв. към 20.05.2020 г. /вещото лице М. подробно е посочил движението на
касовата наличност в обекта и констатираната липса на парични средства от
касата/. Вещото лице М. е констатирал, че от приемането на стоково-материалните
и паричните ценности в обекта на дата 18.04.2019 г. до датата на констатация на
липсите 21.05.2020 г. единствено ответницата Е.П. е МОЛ в обекта. За неспазване
на финансовата дисциплина за касова наличност от страна на ответницата и преди
ревизията свидетелства отправеното ѝ уведомление от страна на главния
счетоводител на дружеството на 30.01.2020 г. /л.6/.
В случая безспорно се установи от писмените и гласните доказателства и
заключение на СИЕ, че в обекта в гр. Раднево, на който е била материално-отговорно
лице единствено ответницата Е.П., е констатирана към дата 20.05.2020 г. липса
на стоково-материални ценности в размер на 836,39 лв. по инвентаризационен опис
и акт за установяване на липси, както и липса на парични средства в размер на 1024,96
лв. от касовата наличност в обекта, за които липси няма реално установена
причина. От гласните доказателства е видно, че при проведен разговор между
ответницата П. и члена на комисията В.Я. ответницата му казала, че е запозната
с тази липса и щяла да възстанови липсващата парична сума от касата, но не дала
„разумно обяснение“, което да бъде прието, нито пък оспорила липсите.
Потвърждение на липсата на оспорване от страна на ответницата е, че е подписала
без възражение всички документи от инвентаризацията в обекта.
Поради всичко изложено съдът намира, че ищецът установи недостигът на
парични и материални ценности в обекта в гр. Раднево, за който отговаря
единствено ответницата, като този недостиг е възникнал по времето на
упражняване на трудовата функция на ответницата и се състои в недостиг в обекта
на конкретните материални ценности - 493 броя артикули на обща стойност 836,39
лв., както и парични средства в размер на 1024,96 лв. от касовата наличност в
обекта, които са с неустановен произход - няма яснота относно причините за липсите.
При констатирането на този недостиг възниква презумпция, че липсата е причинена
именно от отчетника, в случая ответницата П.. Тази презумпция произтича от
специфичната трудова функция на ответницата П. да пази и отчита поверените ѝ
парични или материални ценности в обекта и от друга страна от нейния неизяснен
произход.
Същевременно ответницата не е представила по делото оспорващи или
опровергаващи доказателства, които да оспорят доказателствената сила на тези,
които ищецът-работодател представи в подкрепа на твърденията си за получени от
ответницата като работник стоково-материални ценности и парични средства в
пряка и непосредствена връзка с естеството на възложените ѝ и изпълнявани
от нея служебни задължения.
Ето защо предвид гореизложените съображения съдът счита, че искът за
осъждане на ответницата за заплащане на общо сумата 1861,35 лв. се явява изцяло
основателен и доказан, и следва да бъде уважен.
По разноските:
С оглед разпоредбата на
чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца
разноските за производството, които са в размер на 74,45 лв. платена държавна
такса, 150 лв. възнаграждение за вещо лице по СИЕ, 500 лв. по договор за правна
защита и съдействие от 09.11.2020 г.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Е.М.П., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „Юниглас“
ООД, вписано с ЕИК *********, с адрес на управление гр. Варна, Ж.К. „Бриз“ №
ОСЪЖДА Е.М.П.,
ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „Юниглас“ ООД, вписано с ЕИК
*********, с адрес на управление гр. Варна, Ж.К. „Бриз“ №
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен
съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: