Решение по дело №699/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1021
Дата: 16 август 2019 г. (в сила от 16 август 2019 г.)
Съдия: Ивелина Митева Събева
Дело: 20193100500699
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 16 април 2019 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И    Е

 

                                     /                2019г.

 

ВАРНЕНСКИЯТ  ОКРЪЖЕН СЪД – ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,

ІV с. в  публично заседание на 24.06.2019г. в състав :

 

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИВЕЛИНА  СЪБЕВА

                       ЧЛЕНОВЕ :           КОНСТАНТИН ИВАНОВ

                                                        МАЯ НЕДКОВА

 

При секретар: ПЕТЯ ПЕТРОВА

Разгледа докладваното от председателя на състава

В.гр.д.№ 699 по описа на 2019г.

 

            Производството е образувано по жалби на Е.С.М.- длъжник по изп.д.№ 20127120400308 по описа на ЧСИ И.С. , рег.№ 712, район на действие ВОС, както следва:

            1.Жалба вх.№ 4414/ 15.03.2019г. срещу отказ на ЧСИ да приключи принудителното изпълнение , поради пълното погасяване на задължението.

            Твърди, че по изпълнителен лист дължи на взискателя сумите: 27 000лв.-главница по запис на заповед  от 01.08.2008г., и законна лихва върху главницата, на основание чл. 86 от ЗЗД , които се погасяват по реда на чл. 76, ал.1, изр.2 от ЗЗД.  Общо преведените суми по банкова сметка ***. и покриват дълга в реда на погасяването му – разноски, главница,лихви.Поддържа искане за отмяна на отказа като незаконосъобразен. 

            2.Жалба вх.№ 4562/ 18.03.2019г. срещу отказ на ЧСИ  да прекрати  производството, на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК.  Твърди, че по силата на наложен запор върху трудовото му възнаграждение от май 2012г. ежемесечно са превеждани суми от работодателя за погасяване на задължението по сметка на ЧСИ, в резултат на което  към 11.03.2019г. остатъкът  по дълга е 21 617лв. Твърди, че повече от две години, в периода след  24.04.2012г. до постановяване на отказа не са извършвани изпълнителни действия от ЧСИ по молба на взискателя. Налице са предпоставки за прекратяване на изпълнителното  дело по силата на закона.

            По същество, чрез процесуален представител – адвокат Д.Т. поддържа искане за отмяна на поставените откази за прекратяване на производството. С изложените допълнителни съображения за незаконосъобразност на наложения запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, моли съда да приеме, че след датата на запорното съобщение-  20.04.2012г., не са предприети същински изпълнителни действия за период от две години. Направените удръжки от трудовото възнаграждение са доброволни  плащания, които не прекъсват давността на основание чл. 116 от ЗЗД. Алтернативно, да се приеме пълно погасяване на дълга с постъпилата сума от 42 904.64лв. Претендира направените разноски за съдебна инстанция.  

            Взискателят П.Д.Я., чрез адвокат Д.А., изразява становище за неоснователност на жалбата и направеното искане. По отношение на твърдението, че задължението е погасено, се позовава на заключението на съдебно- счетоводната експертиза. Представя писмени бележки, с които поддържа по същество искането за отхвърляне на въззивните жалби като неоснователни и недоказани , при липсата на основание за приключване на изпълнителното дело, и за присъждане на сторените в настоящото производство разноски.

            На основание чл.436 ,ал.3 ГПК са представени мотивите на съдебния изпълнител по обжалваните действия.

            Съдът,  съобразно приложените  доказателства,  констатира :

Изпълнителното производство е образувано по молба на П.Д.Я. по представените два изпълнителни листа:

ИЛ/ 30.01.2012г.  за присъдената сума от 2091.78лв. с решение по т.д.№ 1363/ 2009г. ВОС, решение по т.д.№ 602/ 2010г. Апелативен съд-Варна, на основание чл. 426, ал.1 ГПК;

 ИЛ/ 29.04.2009г. за присъдената сума от 27 000лв. , със законната лихва от датата на подаване на заявлението -17.03.2009г., по влязла в сила заповед за изпълнение по гр.д.№ 2913/ 2009г. ВРС.

С  образуване на изп.дело на 02.02.2012г. ЧСИ е разпоредил справки за публичните задължения на длъжника  -Е.С.М., за имущественото му състояние, участия в дружества по ТЗ.

Е.М. е уведомен с покана за доброволно изпълнение , връчен с обратна разписка на 11.04.2012г., за размера на задълженията – главница, лихви, разноски, дължими такси по ТТР по  ЗЧСИ към 05.04.2012г., общо в размер на 42 708.05лв., срок за погасяване и последиците при неизпълнение на задължението.

С молба вх.-№ 11.01.2013г. взискателят е посочил банкова сметка ***е суми. Съобразно приложените документи се установява , че по сметка на ЧСИ са постъпвали суми запорираното трудово възнаграждение на длъжника, с наредител  „Белфери“ ЕООД / с.24  и сл./, всеки месец в периода май 2012г.-  март 2019г. / с. 33-96 /, а съответните суми са превеждани по сметка на взискателя от ЧСИ. 

По издадено удостоверение от НОИ, ТП- Варна, върху получаваната пенсия от Е.М. са направени удръжка в периода април 2019г.- юни 2019г. ,така както са посочени в таблицата .

С молба вх.№ 4142/ 11.03.2019г. Е.М. е поискал прекратяване на изпълнителното дело, на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК , поради непоискани от взискателя изпълнителни действия в продължение на две години.  По това искане е постановен отказ на 11.03.2019г.

С молба вх.№ 4216 / 12.03.2019г.  длъжникът  е посочил ново основание за прекратяване на производството- погасяване на задължението с общо постъпилата сума от 40 800лв ., в реда на първото / най- обременително/ задължение- главница в размер на 27 000лв., и лихви. Поискано е определяне на остатъка от дълга, разпределен по реда на погасяването: главница, разноски, такси и лихви.По това искане е постановен отказ на 12.03.2019г. , на основание чл.76 от ЗЗД.

Жалбите са процесуално допустими. Оспореното действие на съдебния изпълнител- отказ да прекрати/ приключи принудителното изпълнение, подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, на основание чл.435, ал. 2 т.6 от ГПК.

 По направените възражения съдът приема следното:

1.Жалба вх. № вх.№ 4562/ 18.03.2019г. е срещу отказ на ЧСИ  да прекрати производството, на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК, поради непоискани от взискателя изпълнителни действия в продължение на две години.

В дадения случай не са изпълнени предпоставките за прекратяване на принудителното изпълнение, поради перемция. След наложения запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, по нареждане на работодателя периодично са постъпвали суми по сметка на съдебния изпълнител за погасяване на дълга, които са превеждани на взискателя. За целия разглеждан период, май 2012г.- март 2019г., взискателят, чрез съдебния изпълнител, е извършвал действия по принудително събиране на вземането, без прекъсване за срок от две години.

При тези фактически данни възражението, че върху банковите сметки на длъжника е наложен запор на 13.03.2019г., поради което към този момент е изтекъл изискуемия давностен срок, е неоснователно. Поведението на кредитора не насочва към бездействие, а напротив- потвърждава неговото активно отношение към защитата на субективните му права  с приложените способи за изпълнение на задължението до постановяване на втората обезпечителна мярка.

2.Жалба вх.№ 4414/ 15.03.2019г. срещу отказ на ЧСИ да приключи принудителното изпълнение, поради пълното погасяване на задължението,  е неоснователна.

По искане на жалбоподателя в съдебното производство е назначена съдебно-счетоводна експертиза. Със заключението от 24.06.2019г., поддържано в съдебно заседание от вещо лице М.С., се установява размер на дълга към 15.03.2018г.– 22 316.43лв., от които 22 316.43лв.- главница, 37.30лв.- лихва и 660.32лв.-такси , дължими към ЧСИ. Към 15.03.2018г. дългът възлиза на 21 413.20лв., от които 19 894.30лв.- главница, 16.69лв.- лихва и 448.21лв.-такси , дължими към ЧСИ, 54.00лв.такса по т.9 от ТТР по ЗЧСИ.

Задължението, включващо главница, начислени лихви и разноски, съобразно приложение 1 към заключението, се погасява по реда на  чл.76, ал.2  от ЗЗД – разноски, лихви, главница, доколкото нито едно извършваните периодични плащания не е било достатъчно да погаси главницата и/ или лихвите, а събраните суми поетапно изключват тази възможност.

По изложените съображения жалбите са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение.

С изложените мотиви, съдът

 

  Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Жалба вх.№ 4414/ 15.03.2019г. на Е.С.М.- длъжник по изп.д.№ 20127120400308 по описа на ЧСИ И.С. , рег.№ 712, район на действие ВОС, срещу отказ на ЧСИ да приключи принудителното изпълнение , поради пълното погасяване на задължението.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ .Жалба вх.№ 4562/ 18.03.2019г. на Е.С.М.- длъжник по изп.д.№ 20127120400308 по описа на ЧСИ И.С. , рег.№ 712, район на действие ВОС, срещу отказ на ЧСИ  да прекрати  производството, на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК. 

РЕШЕНИЕТО  е окончателно и не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се изпрати на ЧСИ за сведение.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                             ЧЛЕНОВЕ :       1.

 

                                                                                     2.