Решение по дело №1395/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 260537
Дата: 15 септември 2020 г.
Съдия: Мая Недкова Христова
Дело: 20203100501395
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 24 юни 2020 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№………./…….09.2020 г.

гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на тридесети и първи август през две  хиляди и двадесета  година, в състав:

                               

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН И.  

                                                                       ИВАЛЕНА ДИМИТРОВА-МЛ.С.

 

при секретар Петя Петрова,

като разгледа докладваното от съдия Мая Недкова  

въззивно гражданско дело № 1395  по описа на ВОС  за 2020 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 22650/19.05.2020г. от Областна Дирекция на МВР – гр. ***** , чрез процесуален представител срещу Решение № 1012/27.02.2020г. по гр.д. № 16885/2019г. на ВРС, 41св., с което  въззивникът е осъден да заплати на Я.И.П., с ЕГН ********** и адрес *** сумата от 1817.71 лв. /хиляда осемстотин и седемнадесет лева и седемдесет и една стотинки/, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в периода от 17.10.2016г. до 30.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 17.10.2019г. до окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 292.98 лв. /двеста деветдесет и два лева и деветдесет и осем стотинки/, представляваща сбор от дължимите обезщетения за забава върху всяко неплатено допълнително възнаграждение за положен в периода от 17.10.2016г. до 30.09.2019г. извънреден труд, изчислени, считано от падежа на всяко задължение до 16.10.2019г.

Считайки обжалваното решение за неправилно и необосновано,  моли за отмяната му и постановяване на друго, с което  иска  да бъде  отхвърлен.  Не се оспорва, че ищецът е бил в трудовоправни отношения с ответника през посочения период и е заемал посочената в исковата молба длъжност. Твърди, че е налице изрична норма, която урежда уреждаща заплащането на положения от ищеца  нощен труд. Излага  се , че съда неправилно е приложил разпоредбите на КТ ,т.к. в Закона за МВР, чл.187 ал.3 продължителността на нощния труд е не повече от осем часа. Т.е. налице е  специална нормативна уредба по отношение отчитането и заплащането на нощния труд в МВР и следователно не може да намерят приложение разпоредбите на общото гражданско законодателство. Оспорва и алгоритъма за изчисляване на положен от ищеца нощен труд. Твърди, че за процесния период е била действаща  Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, време за отдих и почивките на държавните служители  в МВР / обн. ДВ 60/02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г./. В чл.3, ал.3 на същата е регламентирано, че служителите в МВР е възможно да полагат труд през нощта между 22ч. до 6ч, като работните часове не следва да надвишат средно 8часа за всеки 24-часов период, което съответства на чл. 187, ал. 3 ЗМВР, където е разписана 8часова продължителност на нощния труд. В този смисъл твърди, че в случая не е налице празнота в закона, липсва основание за преизчисляване на  нощния с коефициент 1,143. Излагат се твърдения, че ЗМВР е специален и по никакъв начин приложението не дискриминира ищеца т. к. на служителите в МВР, в качеството им на държавни такива са предоставени повече дни платен годишен отпуск , по висок процент клас прослужено време на всяка година, обезщетения при прекратяване на служебните правоотношения , социални придобивки  и др.  Твърди се, че при постъпване на работа ищеца е бил запознат със спецификата на работа и е приел условията посочени от законодателя в специални закон, а именно ЗМВР.

В условията на евентуалност, ако се прецени, че предявения иск е законосъобразен е отправено искане за частичното му отхвърляне в обжалваната част за периода 01.01.2018г. – 16.07.2018г., поради липсваща нормативна уредба уреждаща преизчисляването на нощен труд към дневен за сумата от 298.56лева / дължима за първо и второ тримесечие на 2018г. /145.58лв. и 183.98 лв./,както и мораторна лихва за първо и второ тримесечие в общ размер на 42.21 лева/ сбор от 17.99 лв. и 24.22лева/ съгласно заключението на вещото лице.Моли за присъждане  на направените по делото разноски.

В съдебно заседание по същество, въззивника, редовно призован, не се явява,чрез  процесуалния си представител, с писмена молба, поддържа доводите си от въззивната жалба, моли същите да бъдат уважени и да му се присъдят направените по делото разноски.Излага аргументи, че към настоящия момент е налице изменение на чл.187 от ЗМВР/обв.ДВ бр.№ 60/07.07.2020г./по силата на който нощния труд се преизчислява към дневен с коефициент 1. Прави възражение по чл. 78 ал.5 от ГПК.Представя писмени бележки.

В съдебно заседание по същество, въззиваемия, редовно призован,чрез процесуалния си представител с писмена молба, излага твърдения за неоснователност на  въззивната жалба идентични с тези от исковата молба. Моли същата да бъде  оставена без уважение, като първоинстанционното решение бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на сторените по делото разноски. Представя писмени бележки.

За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:

Производството е образувано по искова молба на Я.И.П., с ЕГН ********** и адрес *** срещу ОД на МВР гр. Варна с адрес гр. ****, с която са предявени  искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86 ЗЗД да бъде осъден ответникът да му заплати сумата от 1817.71 лв. /хиляда осемстотин и седемнадесет лева и седемдесет и една стотинки/, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в периода от 17.10.2016г. до 30.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 17.10.2019г. до окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 292.98 лв. /двеста деветдесет и два лева и деветдесет и осем стотинки/, представляваща сбор от дължимите обезщетения за забава върху всяко неплатено допълнително възнаграждение за положен в периода от 17.10.2016г. до 30.09.2019г. извънреден труд, изчислени, считано от падежа на всяко задължение до 16.10.2019г.

Иска е  основан на твърдения за възникнало служебно правоотношение с ответника, по силата на което ищецът е назначен на длъжност  ст. полицай  в 04 РУ –Варна при ОД на МВР Варна в периода 17.10.2016г. до 30.09.2019г. Твърди, че в процесния период  е положил общо 1824 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1.143 възлиза на 2084.83 часа. Преизчисляването на нощния към дневен труд води до извънреден труд от още 260.83 часа, който не му е заплатен.

Ответникът ОД на МВР гр. Варна  оспорва иска по размер релевирайки възражение за недължимост на  претендираните суми. Не оспорва служебните си правоотношения с ищеца, за процесния период на сочената от ищеца длъжност. Оспорва предявения иск с довод, че е платил всички отработени от ищеца часове извънреден труд. Счита не могат да се прилагат общите норми на НСОРЗ при положение, че има действащи специални норми.  В условията на евентуалност, оспорва изчисленията на ищеца на положените от ищеца часове нощен труд.

В съдебно заседание страните поддържат тезите си и претендират за присъждане на направените по делото разноски.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

От събраните по делото пред първа инстанция доказателства съдът, намира за установено следното  от фактическа страна:

По делото не се спори, а и видно от представените и приети писмени доказателства/кадрова справка-л.16 от дело/ страните са обвързани от служебно правоотношение, по силата на което ищецът Я.И.П., през периода от 17.10.1016г. до 30.09.2019г. е полагал труд на длъжност „старши полицай“ в група „ООР“ на сектор „Охранителна полиция“ при Четвърто РПУ към ОД МВР Варна, която дирекция е на структурно подчинение в  МВР.

По делото са приети като писмени доказателства: кадрова справка, справки за въведени болнични листи и вида обезщетение за временна нетрудоспособност, платежни бележки за начислени и изплатени часове за положен извънреден труд.

Прието по делото е заключение по ССЕ, неоспорено от страните, което съда кредитира, в което вещото лице е в табличен вид е изготвило  справка за общо положения нощен труд за периода 17.10.2016г. – 30.09.2019г. Видно от същото ищецът е отработил извънреден нощен труд в размер на 1832 часа общо, които не са преизчислявани с коефициент - 1.143. При преобразуването им с коефициент - 1.143, се получават неизплатени извънредни -общо 261.98 часа, като размерът на допълнителното възнаграждение за положен извънреден труд, възлиза на сумата от 1817,71лв.Мораторната лихва за същите е в размер на 292.98 лева.

Предвид изложеното искът следва да бъде уважен изцяло.

Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция доказателства,  по вътрешно убеждение и въз основа на закона, достигна до следните правни изводи:

Предявени  и разгледани пред ВРС са  облигационни претенции за заплащане на допълнително възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд при преизчисляване на положения нощен труд през периода 17.10.2016г. – 30.09.2019г., в едно с акцесорна  претенция за заплащане на законна лихва от дата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на  претенцията, както и мораторна лихва за забава.  

Настоящия съдебен състав счита, че по отношение на държавните служители в МВР и  териториалните й служби, какъвто безспорно е ищецът по делото, намират приложение разпоредбите на  Закона за Министерството на вътрешните работи в редакцията от 27.06.2014г. / в сила от 01.07.2014г./, доколкото в този закон не е предвидено друго. ЗМВР е специален по отношение на ЗДСл и в него е уреден статутът на държавните служители, полагащи труд по служебно правоотношение в системата на МВР арг. от чл. 142, ал. 2 ЗМВР).

По делото няма спор , че предвид характера на заеманата длъжност през процесния период ищеца е полагал труд както през нощта / 22.00 – 06.00 часа /,  изпълнявал е служебните си задължения на 12-часови работни смени,съгласно графици, а отработеното работно време се е изчислявало сумарно. Надвишаването на нормата на работни часове за периода се заплаща като извънреден труд. Спорен по делото е алгоритъма на изчисляването на положените часове труд  и съответно размера на дължимото допълнително възнаграждение.

По отношение на претенцията с правно основание чл. 178 ал.1 т.3 от ЗМВР за заплащане на допълнително възнаграждение за положен извънреден труд чрез преизчисляването на положения нощен труд и обезщетение за забава в размера на законна лихва и мораторна лихва,предмет на въззивното обжалване, съдът намира следното:

Както вече беше посочено за целия процесния период 17.10.2016г. до 30.09.2019г., за който се претендира заплащането на  нощен труд, чрез преизчисляването му в дневен и отчитането му като извънреден, относими са разпоредбите на чл. 187 ЗМВР в редакцията от 27.06.2014 г. / в сила от 01.07.2014г./ В  ал.3 на същия е посочено, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период. От ал.5 на същата разпоредба е видно, че работата извън редовното работно време се компенсира със:1. допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на ненормиран работен ден;2. възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период - за служителите, работещи на смени. В ал.9 е предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи.

В периода от 17.10.2016г. до 30.09.2019г. е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г./ /обн., ДВ, бр. 60/02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г., отменена с решение № 16766/10.12.2019г. по адм.д. № 8601/2019г. на ВАС, петчленен състав/ издадена  от министъра на вътрешните работи, уреждаща реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. В  чл. 3, ал.3 е посочено,че  "При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период".

Преди това са действали - Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г.- отменена с приемането на Наредба № 8121з-592 издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 40 от 02.06.2015 г. Наредба № 8121з-592 от своя страна е отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм.д. № 5450/2016 г., влязло в сила от датата на постановяването му и обнародвано-29.07.2016г.

Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи /ДВ, бр.69 от 19.08.2014 г., отм. ДВ, бр.40 от 02.06.2015 г., в сила от 1.04.2015 г./. изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143 – чл.31, ал.2 от наредбата. В следващите две Наредби изрична регламентация за преизчисляване липсва. Доколкото в цитираната наредба е посочено, че отново се касае за сумарно отчитане на работното време, но не е посочен алгоритъм за преизчисляване, правилно първоинстнанционния съд е приел, че е налице празнота и следва да се приложи по аналогия КТ и по специално - чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Съгласно текста - при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент,равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.Ето защо положеният от ищеца извънреден труд подлежи на възмездяване и то чрез преизчисляване на положения нощен с коефициент 1.143 за целия претендиран период. 

За пълнота на изложението изменението на чл.187 от ЗМВР, обв.ДВ бр.№60/07.07.2020г. е ирелевантно за настоящия спор.

Размера на дължимата сума за доплащане е посочена в приетото по дело и неоспорено от страните заключение по ССЕ.

Предвид изложените аргументи за алгоритъма на изчисляване на дължимото възнаграждение, депозираната въззивна жалба е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Първоинстанционното решение  следва да бъде потвърдено, както за присъдената главница в размер на 1817.71 лева, за акцесорната   претенция  за заплащане на  законна лихва, считано от дата на подаване на исковата молба, така и за присъдената мораторна лихва в общ размер на 292.98 лева.

Предвид  изхода на настоящото производство, на въззивника не се дължат разноски. На въззиваемия следва да се присъдят разноски в размер на 360.00 лева, съгласно приложения списък по чл.80 от ГПК и доказателства за извършването им. Съда намира възражението на въззивника по чл.78 ал.5 от ГПК за основателно, с оглед цената на иска  и разпоредбата на чл.7 ал.2 т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1012/27.02.2020г. по гр.д. № 16885/2019г. на ВРС, 41св.

 

ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР – гр. ****, с адрес: гр. ****** да заплати на Я.И.П., с ЕГН ********** и адрес *** сумата от 360.00/триста и шестдесет/ лева, представляваща направени разноски за платено адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция, на основание чл.78 ал.1 от ГПК.

 

Решението   е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

       ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                                   2.