Р Е Ш Е Н И Е
№………./…….09.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на тридесети и първи август през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ
НЕДКОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН
И.
ИВАЛЕНА
ДИМИТРОВА-МЛ.С.
при секретар Петя Петрова,
като разгледа докладваното от съдия Мая Недкова
въззивно гражданско
дело № 1395 по описа на ВОС за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
въззивна жалба вх. № 22650/19.05.2020г. от Областна Дирекция на МВР – гр. *****
, чрез процесуален представител срещу
Решение № 1012/27.02.2020г. по гр.д. № 16885/2019г. на ВРС, 41св., с което въззивникът е осъден да заплати на Я.И.П., с
ЕГН ********** и адрес *** сумата от 1817.71 лв. /хиляда осемстотин и
седемнадесет лева и седемдесет и една стотинки/, представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в периода от
17.10.2016г. до 30.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на предявяване на иска – 17.10.2019г. до окончателно изплащане на
задължението, както и сумата от 292.98 лв. /двеста деветдесет и два лева и
деветдесет и осем стотинки/, представляваща сбор от дължимите обезщетения за
забава върху всяко неплатено допълнително възнаграждение за положен в периода
от 17.10.2016г. до 30.09.2019г. извънреден труд, изчислени, считано от падежа
на всяко задължение до 16.10.2019г.
Считайки обжалваното решение за
неправилно и необосновано, моли за
отмяната му и постановяване на друго, с което
иска да бъде отхвърлен.
Не се оспорва, че ищецът е бил в трудовоправни отношения с ответника
през посочения период и е заемал посочената в исковата молба длъжност. Твърди,
че е налице изрична норма, която урежда уреждаща заплащането на положения от
ищеца нощен труд. Излага се , че съда неправилно е приложил
разпоредбите на КТ ,т.к. в Закона за МВР, чл.187 ал.3 продължителността на
нощния труд е не повече от осем часа. Т.е. налице е специална нормативна уредба по отношение
отчитането и заплащането на нощния труд в МВР и следователно не може да намерят
приложение разпоредбите на общото гражданско законодателство. Оспорва и
алгоритъма за изчисляване на положен от ищеца нощен труд. Твърди, че за
процесния период е била действаща
Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, време за отдих и
почивките на държавните служители в МВР
/ обн. ДВ 60/02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г./. В чл.3, ал.3 на същата е
регламентирано, че служителите в МВР е възможно да полагат труд през нощта
между 22ч. до 6ч, като работните часове не следва да надвишат средно 8часа за
всеки 24-часов период, което съответства на чл. 187, ал. 3 ЗМВР, където е
разписана 8часова продължителност на нощния труд. В този смисъл твърди, че в
случая не е налице празнота в закона, липсва основание за преизчисляване
на нощния с коефициент 1,143. Излагат се
твърдения, че ЗМВР е специален и по никакъв начин приложението не дискриминира
ищеца т. к. на служителите в МВР, в качеството им на държавни такива са
предоставени повече дни платен годишен отпуск , по висок процент клас
прослужено време на всяка година, обезщетения при прекратяване на служебните
правоотношения , социални придобивки и
др. Твърди се, че при постъпване на
работа ищеца е бил запознат със спецификата на работа и е приел условията
посочени от законодателя в специални закон, а именно ЗМВР.
В условията на евентуалност, ако се
прецени, че предявения иск е законосъобразен е отправено искане за частичното
му отхвърляне в обжалваната част за периода 01.01.2018г. – 16.07.2018г., поради
липсваща нормативна уредба уреждаща преизчисляването на нощен труд към дневен
за сумата от 298.56лева / дължима за първо и второ тримесечие на 2018г.
/145.58лв. и 183.98 лв./,както и мораторна лихва за първо и второ тримесечие в
общ размер на 42.21 лева/ сбор от 17.99 лв. и 24.22лева/ съгласно заключението
на вещото лице.Моли за присъждане на
направените по делото разноски.
В съдебно заседание по същество,
въззивника, редовно призован, не се явява,чрез
процесуалния си представител, с писмена молба, поддържа доводите си от
въззивната жалба, моли същите да бъдат уважени и да му се присъдят направените
по делото разноски.Излага аргументи, че към настоящия момент е налице изменение
на чл.187 от ЗМВР/обв.ДВ бр.№ 60/07.07.2020г./по силата на който нощния труд се
преизчислява към дневен с коефициент 1. Прави възражение по чл. 78 ал.5 от ГПК.Представя
писмени бележки.
В съдебно заседание по същество, въззиваемия,
редовно призован,чрез процесуалния си представител с писмена молба, излага
твърдения за неоснователност на въззивната
жалба идентични с тези от исковата молба. Моли същата да бъде оставена без уважение, като първоинстанционното
решение бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане
на сторените по делото разноски. Представя писмени бележки.
За
да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Производството е образувано по искова
молба на Я.И.П., с ЕГН ********** и адрес *** срещу ОД на МВР гр. Варна с адрес
гр. ****, с която са предявени искове с
правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86 ЗЗД
да бъде осъден ответникът да му заплати сумата
от 1817.71 лв. /хиляда осемстотин и седемнадесет лева и
седемдесет и една стотинки/, представляваща дължимо допълнително възнаграждение
за положен извънреден труд в периода от 17.10.2016г. до 30.09.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска –
17.10.2019г. до окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 292.98
лв. /двеста деветдесет и два лева и деветдесет и осем стотинки/, представляваща
сбор от дължимите обезщетения за забава върху всяко неплатено допълнително
възнаграждение за положен в периода от 17.10.2016г. до 30.09.2019г. извънреден
труд, изчислени, считано от падежа на всяко задължение до 16.10.2019г.
Иска е
основан на твърдения за възникнало служебно правоотношение с ответника,
по силата на което ищецът е назначен на длъжност ст. полицай в 04 РУ –Варна при ОД на МВР Варна в периода 17.10.2016г.
до 30.09.2019г. Твърди, че в процесния период е положил общо 1824 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент
1.143 възлиза на 2084.83 часа. Преизчисляването на нощния към дневен труд води
до извънреден труд от още 260.83 часа,
който не му е заплатен.
Ответникът ОД на МВР гр. Варна оспорва иска по размер релевирайки възражение
за недължимост на претендираните суми. Не
оспорва служебните си правоотношения с ищеца, за процесния период на сочената от ищеца длъжност. Оспорва предявения
иск с довод, че е платил всички отработени от ищеца часове извънреден труд.
Счита не могат да се прилагат общите норми на НСОРЗ при положение, че има
действащи специални норми. В условията
на евентуалност, оспорва изчисленията на ищеца на положените от ищеца часове
нощен труд.
В съдебно заседание страните поддържат тезите си и претендират за
присъждане на направените по делото разноски.
Настоящият
състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа
и правна страна, следното:
Жалбата, инициирала
настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана
страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима
и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено
в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като
постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните процесуални
предпоставки.
По отношение
неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на
чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания.
От събраните по делото пред първа инстанция доказателства
съдът, намира за установено следното от
фактическа страна:
По делото не се спори, а и видно от представените и приети писмени
доказателства/кадрова справка-л.16 от дело/ страните са обвързани от служебно правоотношение,
по силата на което ищецът
Я.И.П., през периода от 17.10.1016г. до 30.09.2019г. е полагал труд на длъжност
„старши полицай“ в група „ООР“ на сектор „Охранителна полиция“ при Четвърто РПУ
към ОД МВР Варна, която дирекция е на структурно подчинение в МВР.
По делото са приети като писмени
доказателства: кадрова справка, справки за въведени болнични
листи и вида обезщетение за временна нетрудоспособност, платежни бележки за
начислени и изплатени часове за положен извънреден труд.
Прието по делото е
заключение по ССЕ, неоспорено от страните, което съда кредитира, в което вещото
лице е в табличен вид е изготвило справка за общо положения нощен труд за
периода 17.10.2016г. – 30.09.2019г. Видно от същото ищецът
е отработил извънреден нощен труд в размер на 1832 часа общо, които не са преизчислявани
с коефициент - 1.143. При преобразуването им с коефициент - 1.143, се получават
неизплатени извънредни -общо 261.98 часа, като размерът на
допълнителното възнаграждение за положен извънреден труд, възлиза на сумата от 1817,71лв.Мораторната
лихва за същите е в размер на 292.98 лева.
Предвид изложеното искът следва да
бъде уважен изцяло.
Съдът, след съвкупния анализ на
събраните по делото пред първа инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона,
достигна до следните правни изводи:
Предявени и разгледани пред ВРС са облигационни претенции за заплащане на
допълнително възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд при
преизчисляване на положения нощен труд през периода 17.10.2016г. –
30.09.2019г., в едно с акцесорна претенция за заплащане на законна лихва от
дата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на претенцията, както и мораторна лихва за забава.
Настоящия съдебен състав счита,
че по отношение на
държавните служители в МВР и
териториалните й служби, какъвто безспорно е ищецът по делото, намират
приложение разпоредбите на Закона за Министерството на вътрешните работи в редакцията от 27.06.2014г. / в
сила от 01.07.2014г./, доколкото в
този закон не е
предвидено друго. ЗМВР е специален по отношение на ЗДСл и в него е уреден
статутът на държавните служители, полагащи труд по служебно правоотношение в системата
на МВР арг. от чл. 142, ал. 2 ЗМВР).
По делото няма спор , че предвид
характера на заеманата длъжност през процесния период ищеца е полагал труд както
през нощта / 22.00 – 06.00 часа /, изпълнявал е служебните си задължения на
12-часови работни смени,съгласно графици, а отработеното работно време се е
изчислявало сумарно. Надвишаването на нормата на работни часове за периода се
заплаща като извънреден труд. Спорен по делото е алгоритъма на изчисляването на положените часове
труд и съответно размера на дължимото
допълнително възнаграждение.
По
отношение на претенцията с правно основание чл. 178 ал.1 т.3 от ЗМВР за
заплащане на допълнително възнаграждение за положен извънреден труд чрез преизчисляването
на положения нощен труд и обезщетение за забава в размера на законна лихва и
мораторна лихва,предмет на въззивното обжалване, съдът намира следното:
Както
вече беше посочено за целия процесния период 17.10.2016г. до 30.09.2019г., за
който се претендира заплащането на нощен
труд, чрез преизчисляването му в дневен и отчитането му като извънреден, относими
са разпоредбите на чл. 187 ЗМВР
в редакцията от
27.06.2014 г. / в сила от 01.07.2014г./ В ал.3 на същия е посочено, че работното време
на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите
на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период. От ал.5 на
същата разпоредба е видно, че работата извън редовното работно време се
компенсира със:1. допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни
и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни -
за служителите на ненормиран работен ден;2. възнаграждение за извънреден труд
за отработени до 70 часа на отчетен период - за служителите, работещи на смени.
В ал.9 е предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих
и почивките за държавните служители се определят с Наредба на министъра на
вътрешните работи.
В периода от 17.10.2016г. до
30.09.2019г. е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г./ /обн., ДВ, бр.
60/02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г., отменена с решение №
16766/10.12.2019г. по адм.д. № 8601/2019г. на ВАС, петчленен състав/ издадена от министъра на вътрешните работи, уреждаща
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане,
за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи. В чл. 3, ал.3 е посочено,че "При работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период".
Преди това са действали - Наредба №
8121з-407 от 11.08.2014 г.- отменена с приемането на Наредба № 8121з-592
издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 40 от 02.06.2015 г.
Наредба № 8121з-592 от своя страна е отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г.
на ВАС по адм.д. № 5450/2016 г., влязло в сила от датата на постановяването му
и обнародвано-29.07.2016г.
Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г.
за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи
/ДВ, бр.69 от 19.08.2014 г., отм. ДВ, бр.40 от 02.06.2015 г., в сила от
1.04.2015 г./. изрично
е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143 –
чл.31, ал.2 от наредбата.
В следващите две Наредби изрична регламентация за преизчисляване липсва. Доколкото
в цитираната наредба е посочено, че отново се касае за сумарно отчитане на
работното време, но не е посочен алгоритъм за преизчисляване, правилно
първоинстнанционния съд е приел, че е налице празнота и следва да се приложи по
аналогия КТ и по специално - чл.9 ал.2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Съгласно текста
- при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент,равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място.Ето защо положеният от ищеца
извънреден труд подлежи на възмездяване и то чрез преизчисляване на положения
нощен с коефициент 1.143 за целия претендиран период.
За
пълнота на изложението изменението на чл.187 от ЗМВР, обв.ДВ
бр.№60/07.07.2020г. е ирелевантно за настоящия спор.
Размера
на дължимата сума за доплащане е посочена в приетото по дело и неоспорено от
страните заключение по ССЕ.
Предвид изложените
аргументи за алгоритъма на изчисляване на дължимото възнаграждение,
депозираната въззивна жалба е неоснователна и като такава следва да бъде
отхвърлена. Първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено, както за присъдената главница в размер на 1817.71
лева, за акцесорната претенция за заплащане на законна лихва, считано от дата на подаване на
исковата молба, така и за присъдената мораторна лихва в общ размер на 292.98
лева.
Предвид изхода на настоящото производство, на
въззивника не се дължат разноски. На въззиваемия следва да се присъдят разноски
в размер на 360.00 лева, съгласно приложения списък по чл.80 от ГПК и доказателства
за извършването им. Съда намира възражението на въззивника по чл.78 ал.5 от ГПК
за основателно, с оглед цената на иска и
разпоредбата на чл.7 ал.2 т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1012/27.02.2020г. по гр.д.
№ 16885/2019г. на ВРС, 41св.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР – гр. ****,
с адрес: гр. ****** да заплати на Я.И.П., с ЕГН ********** и адрес *** сумата
от 360.00/триста и шестдесет/ лева,
представляваща направени разноски за платено адвокатско възнаграждение пред
въззивната инстанция, на основание чл.78 ал.1 от ГПК.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.