РЕШЕНИЕ
№ 67
гр. Шумен, 29.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на шести март през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Константин Г. Моллов
при участието на секретаря Галина Св. Георгиева
като разгледа докладваното от Константин Г. Моллов Гражданско дело №
20233600100175 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по депозирана искова молба от В. С. И., ЕГН
********** чрез пълномощника си адв. М. К. от АК – Шумен с адрес за призоваване в гр.
Ш...., офис № 8 против ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление гр. С...., представлявано от изп. директори Т.Д.Т. и Б.Г. И.. Ищецът
твърди, че на 13.06.2020 г. около 19.40 ч. на земен път извън пътната мрежа, свързващ път
ІІ-73 с местността „Веселиновски водопади“ в землището на с. В.., Т. М. С. при управление
на лек автомобил марка „Опел“, модел „Тигра“, рег. № Н ... ВТ удря ищеца, събаря го на
земята и минава с предната лява гума през двата му крака. Възстановителният период е
продължил повече от един месец, като ищецът все още не се е възстановил от получените
травматични увреждания, които са причинили силни болки и страдания. Ищецът е бил
обездвижен и в невъзможност да удовлетворява елементарните битови нужди, продължава
да използва медикаменти, изписани му във връзка с причинените му телесни увреждания.
Към датата на ПТП за лекия автомобил, управляван от Т. М. С., е имало сключен с
ответното дружество договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
Ищецът в качеството си на увредено лице, е отправил до ответното дружество молба за
възмездяване на понесените от него неимуществени вреди., като застрахователят е заплатил
обезщетение в размер на 4 500 лв., получени по банковата сметка на ищеца в „Банка ДСК“
АД. С исковата молба ищецът претендира ответното дружество да му заплати сумата от
45 000 лв. относно претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху
общия размер на застрахователното обезщетение, считано от 13.08.2020 г. до окончателното
1
погасяване на вземането, както и направените по делото разноски.
ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД не оспорва наличието на валидно сключен
договор за застраховка „Гражданска отговорност” по отношение на отговорността на
водачите и ползвателите на лек автомобил марка „Опел“, модел „Тигра“, рег. № Н ... ВТ. Но
оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Не е налице основният елемент от
фактическия състав на деликта, а именно противоправно поведение. Ответникът оспорва
механизма на ПТП, причинно-следствената връзка между описаните в исковата молба
телесни увреждания и ПТП. Направено е възражение за съпричиняване на вредите от страна
на ищеца, който с поведението си, включително и под въздейстивето на употребевия от него
алкохол предизвикал реакция от страна на Т. М. С.; ищецът се е движел на неразрешено
място, където е било забранено преминаването на пешеходци; продължителинят
възстановителен процес се дължи на неспазване на дадените лекарски предписания,
неправилно проведено лечение и предхождащи застрахователното събитие заболявания на
ищеца. Претендираното обезщетение е необосновано и прекомерно завишено. Поради
неоснователност на главния иск, неоснователен е и предявения акцесорен иск за законна
лихва. В условие на евентуалност оспорва началният момент от който би могло да се
начислява лихвата. Според ответника началният момент, от който следва да се начислява
законната лихва е 24.03.2023 г.
С Определение № 27 от 15.01.2024 г., съдът е конституирал като трето лице-помагач
на страната на ответника, Т. М. С., ЕГН ********** с адрес в гр. С.... Третото лице, редовно
призовано се явява в съдебно заседание и изразява становище, че претенцията на ищеца е
основателна и следва да бъде уважена.
От събраните по делото доказателства, не оспорени от страните, преценени по
отделно и в съвкупност съдът приема за установено следното:
С Определение от 15.03.2023 г., постановено по НОХД № 24/2023 г. по описа на РС –
Велики Преслав на основание чл.382 от НПК във вр. с чл.24, ал.3 от НПК е одобрено
постигнатото между Районна прокуратура – Шумен, ТО – Велики Преслав и Т. М. С.
споразумение, с което се приема за безспорно установено от фактическа страна, че
обвиняемият Т. М. С., ЕГН ********** на 13.06.2020 г. в землището на с. В.., обл. Шумен,
причинил на В. С. И., ЕГН ********** от с. В.. средна телесна повреда, изразяваща се в
трайно затруднение в движението на десния долен крайник за срок по-голям от един месец,
като резултат от получените травматични увреждания, с което осъществил от обективна
страна състава на престъпление по чл.129, ал.1 от НК. Деянието е извършено виновно при
форма на вина – пряк умисъл. За деянието на основание чл.129, ал.1 от НК във вр. с чл.55,
ал.1, т.2, б. „б“ от НК на подсъдимия Т. М. С. е наложено наказание пробация, като се
определят следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за
срок от 11 месеца; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 11
месеца и безвъзмезден труд в полза на обществото с продължителност от по 100 часа
годишно за срок от една година.
Ответникът не оспорва наличието, а и от представените по делото писмени
2
доказателства безспорно се установява обстоятелството, че към датата, на която е
осъществено процесното ПТП има валидно сключен застрахователен договор за застраховка
„Гражданска отговорност” по отношение на отговорността на водачите и ползвателите на
лек автомобил марка „Опел“, модел „Тигра“, рег. № Н ... ВТ, обективиран в застрахователна
полица № BG/30/120000608461 валидна от 27.02.20 20 г. до 26.02.2021 г. – констативен
протокол за ПТП с пострадали лица рег. № 323р-10541/07.07.2020 г. (л.13)
От заключението на назначената от съда комплексна съдебна автотехническа и
медицинска експертиза, прието от съда, като обективно и компетентно дадено се
установява, че на 13.06.2020 г. около 19.00 ч., край с. В.., обл. Шумен на земен път свързващ
път ІІ-73 с местността „Веселиновски водопади“ (извън пътната мрежа) лек автомобил
„Опел Тигра“ с рег. № Н ... ВТ с водач Т. М. С., ЕГН ********** се е движил през светлата
част от денонощието по земния път със суха настилка при облачно време с добра видимост.
В лекия автомобил, който е с три врати (лява, дясна и за багажника) на предната дясна
седалка се е возела майката на водача – Я.Т.Й.. По време на движението си, водача е спрян
за проверка от три лица – ловци от ловна дружинка с. В.., като Г.Й.П. и А.И.А. застават на
около 5-6 метра вдясно пред автомобила, а В. С. И. отстрани на автомобила до лявата
шофьорска врата. Стоейки между отворената лява врата и купето на автомобила, В. С. И.
провежда разговор с водача. В един момент при работещ двигател, водачът излиза от
купето, заобикаля автомобила от задната му врата, издърпва майка си извън автомобила,
влиза през дясната врата и сяда на шофьорската седалка. Без предупреждение, водачът
потегля рязко на заден ход с максимално ускорение, като завърта волана на дясно, при което
автомобилът се завърта в посока обратна на часовниковата стрелка на 180 градуса. При
движението си назад, автомобилът се е движел равно ускорително със скорост около 12
км./ч. и блъска с отворената лява врата В. С. И., който пада в тревата извън пътя, а предното
ляво колело преминава през краката му. След като обръща автомобила в обратна посока,
водачът напуска мястото на удара с пострадалия пешеходец и продължава движението си в
посоката откъдето е дошъл първоначално. В резултат от удара от лявата врата на
автомобила тялото на В. С. И. е влачено и отхвърлено назад в близката нива на около 10
метра. Вследствие на удара, преминаването на колелото през краката и падането върху
настилката, В. С. И. получава различни телесни увреждания.
Мястото, на което е осъществено ПТП, е черен път в гориста местност, който е извън
републиканската и общинска пътна мрежа и не е предназначен за обществено ползване.
Пътят е без асфалтова настилка, без хоризонтална маркировка и без регулиране с пътни
знаци. Няма ограничения за преминаване или движение на пешеходци.
Причината за настъпване на ПТП е несъобразяването на водача на л.а. „Опел Тигра“ с
местоположението на пешеходеца В. С. И.. Водачът без предупреждение е задвижил
автомобила на заден ход, при което пешеходеца е попаднал в коридора на движение на
автомобила и в обсега на отворената предна лява врата.
ПТП е било предотвратимо в случай, че водачът на лек автомобил „Опел Тигра“ е
предупредил пешеходеца за предстоящата маневра и е изчакал преместването му на
3
безопасно разстояние извън обхвата на маневриране. В. С. И., в качеството си на пешеходец
не е имал възможност да предвиди и възприеме своевременно, като опасност действията на
водача и не е могъл да предотврати настъпването на ПТП в конкретната ситуация.
Ищецът е получил следните травматични увреждания: дълбоко ивицовидно
охлузване на кожата по предно-външната страна на дясната подбедрица – средна трета,
косо-хоризонтално разположено. Травматичен оток на десния глезен и дясното ходило са до
основата на пръстите. Разкъсноконтузна рана по задно-външната страна на десния глезен с
възпалителни промени. Травматично разкъсване на фибулатарната връзка и капсулата на
десния глезен в основата на ІІ, ІІІ, І. И V пръст. Петнисто охлузване в основата на ІІІ и ІV
пръст на дясното ходило, съставено от множество драскотини в различна посока. Плитка
разкъсноконтузна рана по външната страна на ходилото на границата между петата и V
предноходилна кост. Кръвонасядане по външната страна на ходилото – над описаното
увреждане. Малък поднокътен кръвоизлив и частично отлепване на нокътната плоча на
палеца на десния крак вътрешно. Едно кръвонасядане по вътрешната страна на лявото
бедро над коляното. Дълбок подкожен хематом по външната страна на лявото бедро над
коляното. Една кожна драскотина върху капачката на лявото коляно. Петнисто охлузване по
външната страна на лявата подбедрица под капачката на коляното. Две дълбоки успоредни
косо разположени кожни драскотини по външната страна на лявата подбедрица. Пет
успоредни ивицовидни охлузвания в средната и долната трета на лявата подбедрица.
Множество дребни охлузвания с неправилна форма в същата област. Едно охлузване по
вътрешната страна на лявата подбедрица над глезена. Едно кръгловато кръвонасядане по
вътрешната страна на левия глезен.
Регистрирана е също палпаторна болезненост по задната страна на лявото рамо, без
видими травматични увреждания.
Между претърпяното ПТП и установените травматични увреждания е налице пряка
причинна връзка.
На В. С. И. е било проведено оперативно лечение, което е било наложително поради
разкъсване на фибуларната връзка на капсулата на десния глезен. В този случай операцията
е безалтернативна, тъй като при разкъсванетосе нарушава стабилността на ставата, която
носи цялата тежест на тялото. В следоперативния период са регистрирани усложнения –
възпаление на кожната рана, която е била силно замърсена при ПТП и бавното зарастване е
наложило корекция на лечението. Не са налице данни възпалителният процес да е засегнал
оперираната ставна връзка на десния глезен. Етапите през които е преминало проведеното
лечение на ищеца са следните: оперативно възстановяване на фибулоталарния лигамент на
дясната глезенна става; шев на разкъсноконтузната рана на десния глезен; медикаментозна
терапия и помощни средства при изписването с цел ненатоварване на крайника за 30 дни и
профилактика на усложненията; превръзки на раната на глезена; сваляне на хирургичните
конци на 31-вия ден след операцията; рехабилитация. По делото не са налице данни да е
била провеждана рехабилитация под контрол на лекар. По данни от пострадалия същият
провел раздвижването си сам и ходил на масажист частно.
4
При благоприятно протичане на оздравителния процес, средният възстановителен
период е 45 дни. В конкретния случай възстановителния процес е бил забавен от хематома,
инфекцията и бавното зарастване на кожната рана до към 2–2 ½ месеца. Предивид
обективните медицински данни, най-изразени болки и страдания пострадалият е изпитвал
през първине 30-40 дни, след претърпяното ПТП. През първите 1-2 месеца ще са налице
допълнителни неудобства, свързани с ограничените движения в областта на десния долен
крайник, поради което се налага използването на помощни средства при предвижване,
самообслужване и дейностите от ежедневния живот. В случая следва да се има предвид и
контузията на левия долен крайник – бедро, подбедрица и глезен, което допълнително
ограничава възможността за придвижване. Към настоящият момент ищецът има скованост и
остатъчна болезненост в дясната глезенна става, проявяваща се основно при повишена
физическа активност. Наблюдава се частично ограничени и болезнени движения в дясната
глезенна става, обусловени от развилите се артрозни изменения в ставата.
В наличната медицинска документация и в решението на ТЕЛК не са отразени
някакви общи заболявания, които биха могли да се отразят върху общото здравословно
състояние на пострадалия. Единственото, което може да повлияе на рехабилитационния
процес са извършените преди ПТП смени на коленните стави на едната изцяло, на другата
само вътрешната половина, което възстановява движението на коленете в задоволителен
обем, но се отразява до някъде на глезена с евентуално изтъняване на хрущяла и в бъдеще
развитие на артрозни изменения.
В случая оперативното лечение е задължително, като целта е да се възстанови
стабилността на глезенната става. По отношение на рехабилитацията най-добрия вариант за
подобряване обема на движенията е провеждане на ЛФК (обикновено съчетано с
физиотерапия), с последващо балнеолечение и под контрол на лекар. Провеждането на
раздвижване на на глезена самостоятелно, съчетано с провеждане на масажи е възможно, но
обикновено е непълноценно и резултатите от него не могат да се прогнозират.
За установяване на наведените твърдения за претърпени от него болки и страдания,
ищецът е ангажирал гласни доказателства. В съдебно заседание са разпитани двама
свидетели П.Й.П. и Ж.П.П., които са съселяни на пострадалият и го познават от много
години. Пострадалият е бил в болница около десетина дни, като след изписването му се
прибрал в с. В.. и се възстановявал около 3 – 4 месеца, през които не работил. Пострадалият
бил неподвижен, използвал патерици за придвижване, имал нужда от чужда помощ, като
свидетелят П.Й.П. ходел да му помага. За пострадалия основно се грижела съпругата му М.а.
Към настоящият момент В. И. изпитва болки, кратката го наболяват, не може да върши
тежка работа и вика други хора да му помагат. В сравнение с периода преди ПТП,
пострадалият вече по-рядко ходи по планините и на лов, поради болките в краката.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, предвид обстоятелството, че те имат
преки и непосредствени впечатления от състоянието на ищеца в периода преди и след ПТП.
На следващо място показанията им кореспондират със събраните в хода на процеса
доказателства, както и поради факта, че не са събрани доказателства, които да ги оборват.
5
От приложените по делото документи се установява, че В. С. И. е предявил пред
застрахователя претенцията си за изплащане на обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди. По делото не са представени доказателства за датата на която е
получена претенцията от застрахователя. Но предвид отговора на застрахователя – писмо
изх. № 3158 от 13.08.2020 г., може да се направи извод, че застрахователната претенция е
депозирана преди тази дата. В това писмо, както и в последващите писма от 23.10. 2020 г., и
от 23.03.2023 г. застрахователят изисква пострадалият да посочи банковата си сметка, по
която да му бъде платено застрахователното обезщетение, респективно да представи в
оригинал заверено нотариално пълномощно, с което изрично да посочи, че желае плащането
да се извърши по сметка на адвоката му. От приложеното извлечение от банковата сметка на
ищеца в „Банка ДСК“ АД се установява, че на 24.03.2023 г. застрахователят е заплатил
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 4 500 лв.
С оглед на изложената фактическа обстановка съдът достига до следните правни
изводи:
Налице е правен спор относно заплащане на обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди. Предявените обективно и комулативно съединени искове срещу
ответното дружество са с правно основание чл.432, ал. 1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Исковете са допустими, разгледани по същество са частично основателни, поради
следните съображения:
Съгласно чл.429, ал.1, т.1 от КЗ с договора за застраховка “Гражданска отговорност”,
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се осъществява чрез
заплащане обезщетение на увреденото лице за претърпените от него вреди, които могат да са
имуществени и неимуществени и са пряк и непосредствен резултат от увреждането. С
чл.432, ал. 1 от КЗ е уредена възможността пострадалото лице, спрямо който застрахованият
е отговорен, да предяви пряк иск срещу застрахователя по застраховка “Гражданска
отговорност”. Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и тъждествена
по обем с отговорността на деликвента. За да е налице отговорността на застрахователя по
чл.432, ал. 1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка “Гражданска
отговорност” между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да
са налице и всички предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо увредения за
обезщетение на причинените вреди.
В конкретния случай е безспорно, че на 13.06.2020 г е осъществено ПТП с участието
на лек автомобил, управляван от Т. М. С., при което е причинена средна телесна повреда на
В. С. И.. Наказателното производство е приключило със споразумение, одобрено от съда, с
определение, което е окончателно (чл.382, ал.9 от НПК) и съгласно чл.383, ал.1 от НПК, има
последиците на влязла в сила присъда, която от своя страна, съгласно чл.300 от ГПК е
6
задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието,
относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
В тази връзка неоснователно е становището на ответника, че липсва основният елемент от
фактическия състав на деликта, а именно противоправно поведение на Т. М. С.. Напротив
налице е влязъл в сила съдебен акт, с който противоправното му поведение в резултат на
което е настъпило ПТП е безспорно установено. От това следва да се приеме, че са налице
всички елементи за носене на деликтна отговорност от прекия причинител – водачът на
автомобила Т. М. С., за понесените от В. С. И. неимуществени вреди. Налице са всички
предпоставки на фактическия състав на чл.45 от ЗЗД – противоправно деяние, извършено
виновно, при условията на пряк умисъл в резултат на същото е настъпила телесна повреда
на ищеца, вследствие, на което той е претърпял неимуществени вреди.
Към датата, на която е осъществено процесното ПТП е налице валидно сключен
застрахователен договор за застраховка “Гражданска отговорност” по отношение на
отговорността на водачите и ползвателите на лек автомобил марка „Опел“, модел „Тигра“,
рег. № Н ... ВТ, обективиран в застрахователна полица BG/30/120000608461.
Съгласно чл.477, ал.1 от КЗ обект на застраховане по застраховката “Гражданска
отговорност” на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически
и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за
които застрахованите отговарят. В кръга на застрахованите лица, видно от чл. 477, ал.2 КЗ,
е всяко лице, което ползва автомобила на законно основание, т. е. всяко лице във
фактическа власт, на което се намира автомобила, която не е установена противоправно. В
хода на процеса не са установени обстоятелства за противоправно установена фактическа
власт върху МПС. Следователно валидната застраховка към момента на увреждащото ПТП е
основание за носене на отговорност от ответника - застрахователното дружество по чл. 432,
ал.1 във вр. с чл.429, ал.1, т.1 от КЗ.
Ответникът е направил е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на В. С. И., който с поведението си - било то противоправно или не, е провокирал
негативна реакция на Т. М. С.. В условие на евентуалност е направено възражение за
съпричиняване от страна на ищеца, който: се движел на неразрешено място, където е било
забранено преминаването на пешеходци; чрез своето поведение, под влиянието на употреба
на алкохол в значителни количества е предизвикал настъпването на инцидента; е провел
неправилно лечение и/или предхождащи дегенеративни заболявания, вследствие на което
оздравителния процес е забавен и са настъпили усложнения.
Съпричиняващо вредата по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД е не всяко поведение на
пострадалия, дори когато не съответства на предписаното от закона, а само това чието
конкретно проявление се явява пряка и непосредствена последица за произлезлите вреди. От
значение е само личното поведения на пострадалия, неговите конкретни действия, с които е
създал предпоставки за настъпване на увреждането.
7
В хода на процеса не са установени данни поведението на пострадалият,
включително и под влиянието на употребен от него алкохол да е провокирало деликвента да
осъществи противоправното деяние. Но дори и да е налице подобно поведение от страна на
ищеца, това не неоправдава реакцията и действията на Т. М. С. и не е дава основание за
намаляване на отговорността му.
Видно от заключението на КСЕ, на мястото, на което е настъпило ПТП няма
ограничения за преминаване или движение на пешеходци. От заключението и отговорите на
вещото лице – лекар, дадени в открито съдебно заседание не е констатирано каквото и да е
неизпълнение на лекарски предписания от страна на пострадалия. Не са налице и предходни
заболявания които да повлияят на оздравителния процес и възникналите в хода му
усложнения.
Гореизложеното не дава основание на съда да приеме наличието на принос от
пострадалия за настъпването на вредоносния резултат.
Относно размера на претендираното от ищеца обезщетение.
Обезщетението за неимуществени вреди има за цел да репарира болките, страданията
и другите нематериални последици, възникнали от деликта. Размерът на неимуществените
вреди следва да бъде определен от съда по справедливост – чл. 52 от ЗЗД. С оглед на това,
следва да се съобрази възрастта на ищеца, конкретните прояви на увреждане, физическите и
емоционални отрицателни последствия от причинените с ПТП травми, периода на
възстановяване и необходимостта от допълнително лечение. Към датата на ПТП
пострадалият е в трудоспособна възраст на 61 години. Оздравителният процес е протекъл с
усложнения и е продължил около 2–2 ½ месеца, като през този период ищецът (видно от
приложените по делото болнични листи – л.72 и 73) е бил временно нетрудоспособен 48
дни. Проведено е оперативно лечение, като е извършена една операция, която допълнително
стресира и натоварва психически пострадалия. Травмите получени в резултат на ПТП са
причинили болки, които първоначално са били силни, но впоследствие, след първите 40 дни
са започнали да намаляват. Ищецът за продължителен период от време е бил зависим от
чужда помощ. Болките, като и зависимостта от чужда помощ, затрудненията при битовото
обслужване, са създали дискомфорт и негативни психични изживявания. Към настоящият
момент получените от ищеца травматични увреждания са възстановени, но са налице
частично ограничени и болезнени движения в дясната глезенна става. На тази основа, с
оглед и на социално-икономическите условия в страната и област Шумен (вкл. данните от
НСИ за средната работна заплата в страната и в област Шумен и годишна инфлация за м.
февруари на годишна база е 3.3%), съдът приема за справедливо на ищеца да се присъди
обезщетение за неимуществени вреди, причинени му вследствие на травматичните
увреждания в размер на 30 000.00 лв. След приспадане на заплатената от застрахователя
сума в размер на 4 500 лв., размерът обезщетението за неимуществени вреди което следва да
се присъди е в размер на 25 500 лв., като в останалата част за разликата до претендирания
размер от 45 000 лв. претенцията следва да бъде отхвърлена, поради прекомерност.
Относно акцесорната претенция за законна лихва.
8
Ищецът претендира присъждането на законна лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди считано от 13.08.2020 г. – отговора на застрахователя до
окончателното погасяване на вземането. Ответникът оспорва началният момент, от който се
претендира лихвата, като счита, че най-ранният момент, от който би могло да се начислява
такава е считано от датата на изплащане на сумата от 4 500 лв., т.е. от 24.03.2023 г.
Съгласно чл.429, ал.3, изр.2 от КЗ във вр. с чл.493, ал.1, т.5 и чл.429, ал.2, т.2 от КЗ
застрахователят дължи на увреденото лице лихвата за забава върху дължимото обезщетение,
считано от по-ранната дата на уведомяването му за настъпване на застрахователното
събитие от застрахования деликвент или от пострадалия. В конкретния случай,
застрахователят е уведомен за застрахователното събитие преди 13.08.2020 г., тъй като на
тази дата същият е изготвил отговор до ищеца и адвоката му по повод на предявената
претенция. От писмото на застрахователят се установява, че претендираното от увреденото
лице обезщетение е в размер на 50 000 лв. На 24.03.2023 г., застрахователят, след
представянето на банкова сметка, заплаща на ищеца застрахователно обезщетение в размер
на 4 500 лв. Т.е. по отношение на останалата част от претендираното, с исковата молба,
обезщетение в размер на 40 500 лв. по същество е налице отказ на застрахователя да го
изплати.
Действително, до м. март 2023 г. ищецът не e бил посочил банкова сметка по която да
се извърши плащането. Но задължението по чл.380, ал.1, изр.2 от КЗ за посочване на
банкова сметка е относимо към необходимото съдействие от страна на кредитора за
изпълнение от застрахователя – длъжник на задължението му да плати вече определения
размер на обезщетението за вредите от непозволеното увреждане, а не към ликвидността
и/или изискуемостта на това задължение. Поради това, когато застрахователят отказва да
определи дължимо обезщетение, оспорвайки претенцията на увреденото лице, включително
в съдебното производство по чл.432, ал.1 от КЗ, не може да се приеме, че е налице забава на
кредитора по смисъла на чл.380, ал.3 от КЗ, т.е. липсва основание застрахователят да бъде
освободен от задължението за обезщетяването на забавата. В хода на производството
ответникът продължава да оспорва задължението си за плащане на обезщетение, въпреки че
още преди датата на депозиране на иска – 21.04.2023 г., пострадалият е предоставил данни
за банковата си сметка, което обстоятелство безспорно се установява от плащането на
обезщетение в размер на 4 500 лв. С оглед на това на основание чл.429, ал.2, т.2 и ал.3 във
вр. с чл.493, ал.1, т.5 от КЗ застрахователят следва да покрие спрямо ищеца отговорността
на деликвента за дължимата лихва за забава от 13.08.2020 г. до окончателното изплащане на
дължимото обезщетение. Следователно претенцията за законната лихва, считано от
13.08.2020 г. върху присъденото обезщетение е основателна и следва да бъде уважена.
Относно разноските по делото.
От представения списък на разноските и приложените по делото писмени
доказателства се установява, че ищеца е направил разноски по делото в размер на 4 250 лв.
С оглед на това на основание ч.78, ал.1 от ГПК следва да му се присъдят направените
9
разноски, съразмерно с уважената част от претенциите в размер на 2 408.33 лв.
От писмените доказателства по делото се установява, че ответникът е направил
разноски по делото в размер на 800 лв. На основание чл.78, ал.3 от ГПК следва да му се
присъдят направените разноски съразмерно с отхвърлената част от претенциите в размер на
346.67 лв.
По компенсация ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата деловодни
разноски в размер на 2 061.66 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД
следва да бъде осъдено да заплати държавна такса в размер на 1 020 лв. по сметка на
Шуменския окръжен съд.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
Осъжда ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр. С...., представлявано от изп. директори Т.Д.Т. и Б.Г. И. да заплати на В. С.
И., ЕГН ********** сумата от 25 500 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, поради преживени болки и страдания, вследствие получените от него
травматични увреждания, настъпили в резултат на ПТП, станало на 13.06.2020 г., причинено
от Т. М. С., ЕГН **********, който е нарушил правилата за движение при управление на
лек автомобил марка „Опел“, модел „Тигра“, рег. № Н ... ВТ, на основание застрахователна
полица № BG/30/120000608461 за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” за
горепосочения лек автомобил ведно със законната лихва върху главницата, считано от
13.08.2020 г. до окончателното й заплащане, като отхвърля иска за разликата над 25 500 лв.
до предявения размер от 45 000.00 лв., поради неоснователността му.
Осъжда ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр. С...., представлявано от изп. директори Т.Д.Т. и Б.Г. И. да заплати на В. С.
И., ЕГН ********** сумата от 2 061.66 лева, представляващи направените от ищеца
разноски по делото.
Осъжда ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр. С...., представлявано от изп. директори Т.Д.Т. и Б.Г. И. да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на Шуменския окръжен съд държавна такса в
размер на 1 020.00 лева.
Решението е постановено при участието на Т. М. С., ЕГН ********** с адрес в гр.
С..., като трето лице помагач на страната на ответника.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд град Варна в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________
10
11