Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№  191

 

гр. Перник, 04.10.2021 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

            Административен съд - Перник, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

 

Съдия: Михаил Малчев

 

 

при съдебния секретар Наталия Симеонова, като разгледа докладваното от съдия Михаил Малчев административно дело № 332 по описа за 2021 година на Административен съд - Перник, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда по реда на чл. чл. 145 – 178 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.

Образувано е по жалба на ****с ЕИК:**** срещу заповед за налагане на принудителна административна мярка №ФК-С1128-611943/28.06.2021 г., издадена от Л.П.Х.- началник отдел „Оперативни дейности" град София, дирекция „Оперативни дейности", ГД „Фискален контрол" при ЦУ на НАП. С тази заповед е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41, от ДР на ЗДДС - магазин „****, находящ се в гр. Перник, ул. ****, и забрана на достъпа до него за срок от 14 дни на основание чл.186, ал. 1, т. 1, б. „а“, вр. с чл. 187, ал.1 ЗДДС.

В жалбата са наведени доводи, че оспорената заповед е неправилна и незаконосъобразна, издадена при съществено нарушение на административно производствените правила. Подробни съображения за незаконосъобразност на заповедта са изложени в депозираната жалба. В заключение от съда се иска да отмени същата. Претендират се сторените по делото разноски.

Ответникът – началник отдел „Оперативни дейности“, чрез своя процесуален представител, изразява съображения за неоснователност на жалбата. Моли съда да отхвърли същата и да потвърди издадената заповед като правилна и законосъобразна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд- Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени приетите по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

От процесната административна преписка е видно, че на 14.05.2021 г. в 12:25 часа е извършена проверка на търговски обект по смисъла на § 1 т. 41 от ДР на ЗДДС - магазин „****, находящ се в гр. Перник, ул. ****, стопанисван от ****с ЕИК:****. В търговският обект (ТО) има налично 1 бр. фискално устройство (ФУ). Извършена е контролна покупка на  един брой молив за вежди на стойност 3.80 лв., заплатена в брой от орган по приходите, и е прието плащане за сметка на ****с ЕИК ****, за което не е издаден фискален касов бон или друг документ, отговарящ на изискванията на Наредба №Н-18/2006 г. на МФ от монтираното в обекта и в работещ режим фискално устройство модел „TREMOL М20" с ИН на ФУ: **** и на ФП: ****, регистрирано в НАП е потвърждение №4279667 от 26.06.2019 г. Плащането е извършено преди легитимиране на органите по приходите. След легитимирането на органите на НАП е отпечатан КЛЕН за 14.05.2021 г., от който е видно, че сумата от 3.80 лв. не е отразена като регистрирана чрез издаване фискална касова бележка. При проверката не е констатирана разлика в касовата наличност, тъй като закупената стока е върната в непроменен вид и заплатената сума е възстановена на органите по приходите.

Като доказателства за направените констатации е изготвени и приложени към преписката протокол за извършена проверка № 0457228/14.05.2021 г. на основание чл. 110, ал. 4, вр. чл. 50, ал. 1 ДОПК, както и КЛЕН от 14.05.2021 г. и дневен финансов отчет от 14.05.2021 г.

С оглед на така констатираното органите по приходите приели, че ****не е изпълнил задължението си при направеното плащане в брой на стойност 3.80 лв. в търговския обект да издаде фискална касова бележка за продажбата. С извършеното деяние са нарушени разпоредбите на чл. 118, ал. 1 ЗДДС във връзка с чл. 25 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на Министъра на финансите и чл. 186, ал. 1, б. „а" от ЗДДС.

Въз основа на тези констатации и на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" вр. с чл. 187, ал. 1 ЗДДС е издадена оспорената в настоящето производство заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-С1128-611943/28.06.2021 г., издадена от Л.П.Х.- началник отдел „Оперативни дейности" град София, дирекция „Оперативни дейности", ГД „Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на жалбоподателя е наложена ПАМ - запечатване на търговски обект – магазин „****, находящ се в гр. Перник, ул. ****, и забрана на достъпа до него за срок от 14 дни.

При така установените факти, настоящият състав на Административен съд - Перник достигна до следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата:

Настоящият съдебен състав намира, че е сезиран с процесуално допустима жалба. Същата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и при наличието на правен интерес. Заповедта е връчена на жалбоподателя, чрез неговия управител, на 10.07.2021 г., а жалбата е подадена чрез административния орган до съда на 08.07.2021 г.

По основателността на жалбата:

Разгледана по същество жалбата e основателна.

Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган – началник отдел "Оперативни дейности“ към главна дирекция "Фискален контрол", ЦУ на НАП. За доказване компетентността на органа по делото е представена заповед №ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП, изменена със заповед №ЗЦУ-1157/27.08.2020 г., съгласно т. 1 от която, директорите на дирекции "Контрол" в ТД на НАП и началниците на отдели "Оперативни дейности", дирекция "Оперативни дейности", главна дирекция "Фискален контрол", ЦУ на НАП са упълномощени да издават заповеди за налагане на ПАМ по чл. 186 от ЗДДС.

Не се установяват допуснати съществени процесуални нарушения на общите и специалните административно-производствени правила. Административният акт е издаден в задължителната писмена форма, съдържа всички реквизити, включително обективира подробна фактическа мотивировка на властническото волеизявление за налагане на конкретната ПАМ и срока на нейното действие. Ето защо не са налице и основанията по чл. 146, т. 2-3 от АПК.

Проверен, с оглед съответствието на акта с приложените материално-правни разпоредби и целта на закона, съдът приема следните доводи и изводи:

Съгласно  чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Съобразно чл. 7, ал. 1 ЗДДС лицата по чл. 3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта. Съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС се забранява и достъпът до обекта.

По делото е безспорно установено, че при извършена на 14.05.2021 г. в 12:25 часа контролна покупка на обща стойност 3.80 лв., платени в брой от орган по приходите, за което е съставен и протокол за извършена проверка № 0457228/14.05.2021 г., е констатирано, че за тази продажба не е издаден фискален касов бон или друг документ, отговарящ на изискванията на Наредба №Н-18/2006 г. от монтираното в обекта и в работещ режим фискално устройство модел TREMOL М20" с ИН на ФУ: **** и на ФП: ****. При така установените факти, предвид обстоятелството, че ****не е опровергал установената при проверката на 14.05.2021 г. фактическа обстановка, която се подкрепя и от събраните по делото доказателства, следва да се приеме, че са налице материално-правните предпоставки по  чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС за налагане на мярката. В случая допуснатото нарушение не е спорно между страните. Спорен е въпросът доколко размерът на срока за прилагане на ПАМ е в унисон с целите, регламентирани в чл. 22 от ЗАНН, и с принципа за съразмерност, прогласен с чл. 6 от АПК.

Настоящият съдебен състав установява липса на конкретни мотиви относно продължителността на наложената ПАМ и несъобразяване на срока за налагане на мярката с целите, които се предвиждат в чл. 22 от ЗАНН.

При определянето на срока на запечатване на търговския обект административните органи трябва да се ръководят от ясни критерии, които след това при съдебния контрол по реда на чл. 169 от АПК да бъдат обсъдени. Доколкото въпросът за това дали да бъде наложена мярката не зависи от конкретния размер на неотчетените приходи, този размер, наред с останалите конкретни обстоятелства, при които е извършено нарушението, като например тежестта на нарушението, следва да се съобразят при определянето на срока, което не е сторено.

В случая, в оспорената заповед са изложени изцяло бланкетни мотиви за продължителността на срока, за който е наложена процесната ПАМ. Независимо, че е посочено, че са съобразени тежестта на извършеното нарушение и последиците от него, местоположението на търговския обект, вида и характера на търговската дейност, то посочените в тази връзка релевантни факти и обстоятелства не са подкрепени с никакви доказателства. Изложените аргументи за продължителността на срока на ПАМ са общо формулирани, формални изявления и нямат характера на същински мотиви като правни и фактически основания относно целите на ПАМ в конкретния случай – за значимостта на охраняваните обществени отношения, тежестта на нарушението, последиците от него и необходимостта от осигуряване защита на обществения интерес и предотвратяване възможността за извършване на ново нарушение. Не става ясно как е формирана волята на органа да определи срок на мярката около средния размер, респ. кои конкретни обстоятелства са от значение и каква е тяхната тежест. Няма конкретизация относно това какъв е оборотът на търговския обект, като по делото се представят фискални бонове и дневен отчет само за 14.05.2021 г., без да е направен сравнителен анализ с други отчетни периоди. Липсват и данни дали търговецът е извършвал друго нарушение по ЗДДС, както и данни за други фактически обстоятелства, които биха били относими към преценката за определяне на срока на ПАМ около средния размер. При липсата на каквито и да било конкретни мотиви, свързани със субекта и фактическата обстановка, не става ясно защо, без да е установено, че в проверения обект има трайна практика да не се издават фискални бонове за извършени продажби, от административния орган е определен именно този срок за промяна на организацията на дейността в конкретния обект. Единствено бланкетно посочените: местоположение на търговския обект, вида на предлаганите стоки и възможността за реализиране на значителни обороти, без конкретни доказателства, не обосновават определянето на продължителност от 14 дни за налагане на мярката. Наред с това обстоятелството, че нарушението е доказано, не следва да игнорира необходимостта от формирането на конкретни мотиви във връзка с продължителността на срока за налагане на процесната ПАМ. Не налага на извода за законосъобразност на определения срок и довода, че същият е необходим за възстановяване на нарушения ред на държавно управление.

В посочения смисъл е съдебната практика на Върховния административен съд, обективирана в решение № 5006 от 20.04.2021 г. по адм. д. № 13590/2020 г., решение № 7615 от 24.06.2021 г. по адм. д. № 1621/2021 г., решение № 7619 от 24.06.2021 г. по адм. д. № 11853/2020 г., решение № 7892 от 30.06.2021 г. по адм. д. № 2193/2021 г. и др.

Поради гореизложеното процесната заповед за налагане на ПАМ се явява незаконосъобразна. Същата не съответства на целта на закона – отменително основание по чл. 146, т. 5 от АПК, поради което следва да бъде отменена.

Относно разноските:

С оглед и изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, на жалбоподателя следва да бъдат присъдени сторените съдебни разноски в размер на 50.00 лева, внесена държавна такса и 250 лева, заплатено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОТМЕНЯ  по жалбата на ****с ЕИК:**** заповед за налагане на принудителна административна мярка №ФК-С1128-611943/28.06.2021 г., издадена от Л.П.Х.- началник отдел „Оперативни дейности" град София, дирекция „Оперативни дейности", ГД „Фискален контрол" при ЦУ на НАП.

ОСЪЖДА  Национална агенция за приходите да заплати на ****с ЕИК:**** сумата от 300.00 лева на основание чл. 143, ал. 1 от АПК.

 

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му и получаването на препис от съдебния акт.

Съдия:/п/