РЕШЕНИЕ
№718/25.10.2019г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Съдия: Ива Байнова
при секретаря Дорета Атанасова ………………………........…..........и в присъствието на прокурор Николай Гугушев………….….………………………………………………..като разгледа докладваното от съдия Байнова и. адм. дело № 766 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203, ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.1, ал.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба от Г.Б.Б. ***, с посочен съдебен адрес:***, подадена чрез пълномощник, против Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ – София, с адрес: гр.С..
Искът е с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, като ищецът претендира да бъде осъден ответника да му заплати сума в размер на 1000 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди – платено адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по АНД №184/2019г. на Районен съд – Димитровград, по което с Решение №110 от 05.06.2019г. е било отменено Наказателно постановление №45-0000095 от 14.03.2019г. на Началник Областен отдел „Автомобилна администрация“ - Хасково. Претендира се и присъждане на направените в настоящото производство разноски.
Ответникът по иска, Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ – София, в писмен отговор, депозиран чрез процесуален представител, излага твърдения за неоснователност и недоказаност на предявения иск. Сочи, че към момента на съдебното производство по обжалване на наказателното постановление не били налични договори, които да съдържали отбелязвания за твърдяното плащане на адвокатски хонорар. Относно претендираните разноски за водене на настоящия процес счита, че е налице хипотезата на чл.78, ал.2 от ГПК, тъй като ответникът с действията си не дал основания за завеждане на иска по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. В случай, че искът се приеме за основателен и допустим, възразява срещу размера на адвокатския хонорар, договорен в производството по оспорване на наказателното постановление. Иска намаляването му.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита предявената искова претенция за доказана по основание и размер, предлага да бъде уважена.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Между страните не е спорно, а и се установява от приложеното АНД №184/2019г. на Районен съд – Димитровград, че с НП №45-0000095 от 14.03.2019г., издадено от Началник отдел „Областна администрация“ - Хасково, на Г.Б.Б., за нарушения на чл.31, ал.1, т.1, чл.18, т.5, чл.31, ал.1, т.3, чл.21, ал.1, т.6 и чл.31, ал.1, т.5 от Наредба №34 от 06.12.1999г. на МТС, са били наложени следните глоби: 2000 лева, на основание чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП), 2000 лева, на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвтП, 2000 лева, на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвтП, 500 лева, на основание чл.95, ал.1, т.1 от ЗАвтП и 2000 лева, на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвтП.
Наказателното постановление е било оспорено от ищеца пред Районен съд – Димитровград, където е било образувано АНД №184/2019г. по описа на съда, по което с Решение №110/05.06.2019г. съдът е отменил НП №45-0000095 от 14.03.2019г., издадено от Началник отдел „Областна администрация“ – Хасково, като решението е влязло в сила на 27.06.2019г., съгласно надлежно направеното отбелязване върху него. Видно от доказателствата по делото, в производството пред Районен съд – Димитровград Г.Б.Б. е бил представляван от надлежно упълномощен процесуален представител – адв. Т.Т.. По АНД №184/2019г. на Районен съд - Димитровград е представен договор за правна защита и съдействие от 16.04.2019г., от който е видно, че настоящият ищец е заплатил за адвокатска защита по това дело сумата от 1000 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.203, ал.1 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл.1 от ЗОДОВ, като исковете се разглеждат по реда на чл.203 и сл. от АПК, към който препраща и изричният текст на чл.1, ал.2 от ЗОДОВ.
Предявен е иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, във вр. с чл.203, ал.2 от АПК, с който се претендира обезщетение за причинени имуществени вреди, вследствие на отменено с окончателно съдебно решение наказателно постановление. Претенцията е заявена срещу процесуално легитимиран, на основание чл.205 от АПК, ответник по иска – Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ - София, като следва да се има предвид, че съгласно чл.2, ал.1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, Агенцията е юридическо лице на бюджетна издръжка към Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията със седалище София и с областни отдели във всички областни градове. Следователно искът е допустим.
Разгледан по същество искът е основателен.
Според чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Според чл.4 от ЗОДОВ Държавата, в лицето на своите органи, дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Поради това отговорността се характеризира като обективна, безвиновна, а възникването на право на обезщетение предполага установяване на незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия.
За да бъде уважен иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, следва да се установи кумулативното наличие на следните елементи, които са част от фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, които са отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
В случая от доказателствата по делото се установява наличието на всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответната страна – Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ - София.
Дейността по налагане на административно наказание е особен вид правораздавателно производство, осъществявано от администрацията. Самото наказателно постановление представлява правораздавателен акт, издаден от несъдебен орган, сезиран със съставен акт за установяване на административно нарушение, който се издава при състезателно производство. Наказателното постановление не подлежи на административен контрол, поради обстоятелството, че е правораздавателен, а не административен акт. Доколкото обаче наказателното постановление се издава от административен орган, същото представлява властнически акт и макар да поражда наказателноправни последици, то е правен резултат от санкционираща административна дейност. Предвид изложеното следва да се приеме, че по своето съдържание дейността по налагане на административно наказание представлява изпълнение на административна дейност, каквото становище е застъпено в ТП №2/19.05.2015 г. на ВАС и ВКС.
В случая не е спорно, че НП №45-0000095 от 14.03.2019г., издадено от Началник отдел „Областна администрация“ – Хасково, е отменено със съдебно Решение №110/05.06.2019г., постановено по АНД №184/2019г. на Районен съд - Димитровград. Установената незаконосъобразна административна дейност, довела до отмяна на издаденото НП, обуславя наличието на първия елемент от фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Безспорно се установява също, че в резултат на тази незаконосъобразна административна дейност на ищеца са причинени имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на адвокатски хонорар. Видно е от представения по делото договор за правна защита и съдействие и за процесуално представителство по АНД №184/2019г. по описа на Районен съд – Димитровград от 16.04.2019г., че Г.Б.Б. действително е заплатил на адв. Т.Т. сумата от 1000.00 лв., поради което е налице и вторият елемент от фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
По отношение на така заплатената сума следва да се има предвид, че разноските, понесени от лицата в производствата по отмяна на незаконосъобразните наказателни постановления, подлежат на обезщетяване, но не по общия ред, а по реда на специалното производство по ЗОДОВ. Тъй като искът по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е за обезщетяване на вреди, настъпили вследствие от незаконосъобразността на наказателно постановление, действия или бездействия в рамките на административното наказване, то и производството по обезщетяване на направените разноски следва да се проведе по същия ред. В този смисъл е и възприетото в Тълкувателно постановление №2/19.05.2015 г. на ВКС по тълк.дело №2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на ВАС.
Предвид отмененото по съдебен път наказателно постановление, претърпените от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в заплатеното адвокатско възнаграждение, съставляват пряка и непосредствена последица от постановеното незаконосъобразно наказателно постановление. В този смисъл е и Тълкувателно решение №1/15.03.2017г. на ВАС по тълк.дело №2/2016 г., ОСС, I и II колегия, с което е постановено, че при предявяване пред административните съдилища на искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от този закон. С оглед на това, съдът приема, че е налице и третата кумулативно изискуема предпоставка от фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а именно наличие на причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат.
По изложените съображения, съдът
приема, че в случая са установени и доказани предпоставките за реализиране на
отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което исковата
претенция е основателна и доказана.
Неоснователно е възражението на ответника, касаещо размера на претендираното от ищеца обезщетение. Съгласно посоченото в мотивите на Тълкувателно решение № 1/15.03.2017г. на ВАС, съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата - да е обоснован и справедлив, тоест да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството. Според чл.18, ал.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл.7, ал.2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лева, а според чл.18, ал.3 от същата наредба, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела от административнонаказателен характер, извън случаите по ал.2, възнаграждението е 300 лв. Следва обаче да се има предвид, че наредбата определя само минималния праг на адвокатските възнаграждения, а конкретният му размер се определя по свободно договаряне, въз основа на писмен договор с клиента. В тази връзка минималният нормативноустановен размер на същото не може да бъде приравнен на визирания от чл.36 ал.2 от ЗА.
В случая с отмененото наказателно постановление на ищеца са наложени общо пет глоби, четири от които в размер от по 2000 лв. и една от 500 лв. При отчитане стойността на всяка от глобите и предвид осъщественото процесуално представителство на упълномощения адвокат, съдът счита, че уговореният и заплатен от ищеца размер на адвокатското възнаграждение от 1000 лева, е съразмерен и съответстващ на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата – "справедлив и обоснован".
Наред с горното, не се констатират предпоставки на чл.5, ал.1 и ал.2 от ЗОДОВ, поради това искът за имуществени вреди следва да бъде уважен до размера, в който е предявен. Преценката за ползване или не на адвокатска защита е свободно и законово регламентирано право и не е свързана с наличието или липсата на вина за извършено административно нарушение. Освен това, не може да се приеме, че ищецът е допринесъл виновно за увреждането, посредством осигуряването на своята процесуална защита в производството по отмяна на наказателното постановление, за което е заплатил претендираното като вреда адвокатско възнаграждение.
Следва също да се има предвид, че заплатените възнаграждения за адвокат в рамките на съдебното производство по оспорване на НП представляват разноски за ищеца, но в настоящото производство са загубили този си характер и представляват имуществена вреда. Претенцията за обезщетяването ѝ е доказана, поради което следва да се уважи в пълния заявен размер от 1000 лв. Намаляването ѝ, поради направеното от ответника възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 от ГПК, би довело до частично игнориране на доказателствената сила на договора за правна защита и съдействие, без да са налице основания за това.
Без значение за основателността на иска за присъждане на обезщетение на основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ е основанието, на което е било отменено наказателното постановление. За реализиране на отговорността на държавата в случая е необходимо наличието на незаконосъобразен акт, отменен с влязло в сила съдебно решение. Недопустимо е в настоящото производство съдът да извършва косвен контрол за материалната законосъобразност на наказателното постановление, отменено поради констатирани нарушения при издаването му. (в този смисъл Решение №15658 от 14.12.2018г. на ВАС по адм. д. № 11723/2018г., III о.). Тези обстоятелства не подлежат на преценка в исковото производство по чл.203 и сл. от АПК.
По изложените
съображения исковата претенция следва
да бъде уважена изцяло, като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца
обезщетение за имуществени вреди в размер на 1000 лева, представляващи
направени разноски за адвокатско възнаграждение, в резултат на отмененото като
незаконосъобразно НП №45-0000095 от 14.03.2019г., издадено от Началник
отдел „Областна администрация“ – Хасково.
С оглед изхода на спора и съгласно
чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, съдът намира, че на ищеца следва да бъдат присъдени и направените
по настоящото дело разноски общо в размер на 360.00 лв., от които 10.00 лв.
заплатена държавна такса и 350.00 лв. договорено и заплатено възнаграждение за
един адвокат,.
Водим от изложеното и на основание чл.203 и сл. от АПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ – София, с адрес: гр.С., да заплати на Г.Б.Б. ***, с посочен съдебен адрес:***, сумата от 1000.00 (хиляда) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразно Наказателно постановление №45-0000095 от 14.03.2019г., издадено от Началник отдел „Областна администрация“ – Хасково.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ – София, с адрес: гр.С.., да заплати на Г.Б.Б. ***, с посочен съдебен адрес:***, разноски по делото в размер на 360.00 (триста и шестдесет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: