№ 1747
гр. София, 06.07.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Христо Лазаров
Членове:Женя Димитрова
Николай Ст. Метанов
като разгледа докладваното от Женя Димитрова Въззивно частно гражданско
дело № 20221000501812 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по постъпила частна жалба от Д. К. Д. против решение от
17.02.2022 година, В ЧАСТТА, имаща качеството на определение,
постановено по в.гр.д.№ 2035/2021 г. по описа на Софийски градски съд,
гражданско отделение, II-A състав, с което е оставена без разглеждане
частната жалба на Д. К. Д. срещу действия на ЧСИ по извършване опис на
недвижим имот на 19.11.2020 година.
Частният жалбоподател твърди в жалбата си, че определението е
неправилно, тъй като правото на принудително изпълнение може да бъде
упражнено само срещу лицето, което изпълнителния лист сочи като длъжник.
Съдебният изпълнител предприема изпълнение върху недвижим имот,
започващо с опис след като се увери, че той е бил собственост на длъжника в
деня на налагане на възбраната, който съвпада с вписването и. Моли
въззивният съд да отмени обжалваното определение и върне делото за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Ответникът по частната жалба М. М. К. не е депозирала писмен отговор.
Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, а разгледана по
същество е основателна по следните съображения.
Производството по в.гр.д.№ 2035/2021 година по описа на Софийски
1
градски съд е образувано по жалба на И. К. Д. и Д. К. Д. срещу извършен
опис на недвижим имот от 19.11.2020 година.
Предмет на настоящето производство е жалбата на Д. К. Д. срещу
извършен опис на недвижим имот от 19.11.2020 година.
Жалбата е подадена на 23.11.2020 година в предвидения от закона срок.
В жалбата си същата излага, че не е длъжник по изпълнителното дело и
се противопоставя на незаконните действия на съдебния изпълнител като
моли да се отменят извършените незаконни действия.
Ответникът по жалбата М.К. не е изразила становище по жалбата.
Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото
доказателства приема за установено следното от фактическа и правна страна:
От приложеното изпълнително дело №20188560401873 на ЧСИ Б. Б.,
рег. №*** с район на действие СГС е видно, че същото е образувано по молба
на М. М. К. по издаден изпълнителен лист срещу Д. А. В. и И. К. Д. за
заплащане на сумата от 5000 /пет хиляди/ лева, ведно със законната лихва за
периода от 09.05.2016 година до окончателното изплащане на задължението.
Към това изпълнително дело е присъединено изпълнително дело
№20178380400030 по описа на ЧСИ М. Б. , въз основа на приложен
изпълнителен лист издадена на 23.12.2016 година, на основание съдебно
решение по гр.д.24755/2016 година, като по това дело е наложена възбрана
върху ½ ид.ч. от недвижимо имущество, в съсобственост с Д. К. Д., а именно:
УПИ , за който е отреден парцел XV-1778 от кв.девет по плана на с.Лозен,
целият с площ от 990 кв.м., ведно с построената в него жилищна сграда.
Налагането на възбраната се установява от представеното искане за
вписване на възбрана по изпълнително дело №20178380400030 по описа на
ЧСИ М. Б. и отразеното официално удостоверяване, че същото е вписано на
13.03.2017 година.
Видно от представеният протокол за опис на недвижимо имущество,
същият е извършен на 19.11.2020 година, тъй като страните по изп.дело,
съсобственикът – недлъжник и присъединените по право взискатели са
редовно уведомени, като присъствуват взискателя, И. К. Д., Д. К. Д. и вещо
лице Б..
Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни
2
изводи:
Съдебната практика приема, че в процесуалния закон/ГПК изрично и
изчерпателно са уредени подлежащите на обжалване пред съда действия на
съдебния изпълнител в индивидуалното принудително изпълнение по ГПК и
основанията за тяхното обжалване: в разпоредбите на чл. 435 от ГПК, чл. 462
ГПК, чл. 521, ал. 3 ГПК, чл. 527, ал. 4 ГПК и чл. 527, ал. 1 и ал. 3 ГПК, като е
недопустимо разширителното им тълкуване.
Процесуалната легитимация се определя от качеството страна в
изпълнителния процес, поради което правото на жалба да обжалват
действията на съдебния изпълнител е предоставено на страните в
изпълнителния процес-длъжник и взискател и същите са процесуално
легитимирани в посочените изчерпателно изброени хипотези. Правата на
трети лица, които не са страни в изпълнителния процес също могат да бъдат
нарушени от незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител, но
законът изрично е уредил случаите и предпоставките, при които може да бъде
упражнено правото на защита.
Предвидената в хипотезата на нормата на чл. 435, ал. 4 от ГПК форма на
защита е срещу процесуалната незаконосъобразност на изпълнението чрез
обжалване действията на съдебния изпълнител по насочване на изпълнението
върху вещи, които се намират във владение на тези лица. Извършването на
опис и насрочването на публичната продан са действия по насочване на
изпълнението, поради което жалбата на третото лице, нямащо качеството
длъжник е процесуално допустима.
Безспорно е по делото, че изпълнението е насочено върху ½ ид.част от
недвижимия имот, че възбраната е наложена върху ½ ид.част от имота,
собственост на длъжницата Ирена Д., както и, че в случаите на съсобственост
описът се извършва върху целия имот, а се продава само идеалната част,
която е възбранена.
Видно от твърденията в жалбата на Д.Д. е, че същата обжалва
извършеният опис с твърдения, че целият имот е нейна собственост, както и,
че сутеренния етаж от двуетажната къща, находяща се в с.Лозен е жилището,
в което същата живее.
За допустимостта на обжалването и активната процесуална легитимация
на жалбоподателя е необходимо да са налице твърдения в жалбата за
3
качеството на третото лице като владелец на вещта и за идентификацията му
на лице, което не е обвързано от изпълнителния лист. Въпрос по
основателността на жалбата е доказването на правнорелевантните факти,
съобразно чл.435, ал.4, изр.второ, а именно ако се установи, че вещта е била
собствена на длъжника при налагане на запора или възбраната. Дали тези
правнорелевантни факти са възникнали в обективната действителност е
въпрос по съществото на спора, а не по допустимостта на жалбата, с оглед
употребения от законодателя глагол „уважава“.
Обжалваното определение следва да бъде отменено и делото върнато на
първоинстанционният съд за продължаване на съдопроизводствените
действия чрез произнасяне на акт по съществото на спора.
Водим от горното, Софийският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ решение от 17.02.2022 година, В ЧАСТТА, имаща качеството
на определение, постановено по в.гр.д.№ 2035/2021 г. по описа на Софийски
градски съд, гражданско отделение, II-A състав, с което е оставена без
разглеждане частната жалба на Д. К. Д. срещу действия на ЧСИ по
извършване опис на недвижим имот на 19.11.2020 година и ВРЪЩА на СГС
за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4