Р Е Ш Е Н И Е
№ 1492 /19.07.2019 г., гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XLIV
състав, в открито съдебно заседание на двадесети и втори май две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН
ПУШЕВСКИ
с участието на секретаря Мария
Миланова, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 1649 по описа за
2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Т.Т.Т., с ЕГН: **********, с адрес: ***№ 20 срещу Наказателно
постановление № 19 – 0433 – 000141 от 25.03.2019 г., издадено от Началника на
Първо РУ към ОД на МВР – гр. Варна, с което на жалбоподателя Т., на основание
разпоредбата на чл. 178д от Закона за движение по пътищата, му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева (двеста лева) за това,
че около 10:20 часа на 13.03.2019 г. в гр. Варна, на бул. „Приморски“, на
паркинга на ЖП гара Варна е паркирал собствения си лек автомобил „Рено Меган“ с
рег. № В 3505 СТ на място, определено за хора с трайни увреждания, без да има
такова право – нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 4 от Закона за движение по
пътищата.
Жалбоподателят Т.Т.Т. намира издаденото наказателно постановление за
незаконосъобразно и неправилно, като навежда подробни аргументи в защита на
своето становище. На първо място, жалбоподателят признава, че е паркирал
превозното средство, което е управлявал на място, предназначено за лица с
трайни увреждания, но подчертава, че това се е случило на паркинг, стопанисван
от ОП „Общински паркинги и синя зона“, където е имало конкретно лице – пазач,
който сам му е казал да паркира, където намери свободно място. Намира
собственото си поведение за коректно, тъй като е заплатил услугата и според
него не е нормално да бъдат санкционирани лица, които паркират автомобилите си
на платени паркинги. Поради гореизложените
съображения, моли за отмяна на наказателното постановление.
В проведеното на
22.05.2019 г. открито съдебно заседание по НАХД № 1649 по описа за 2019 г. на
Варненския районен съд, жалбоподателят Т.Т.Т. се
явява лично, като поддържа жалбата на посочените в нея основания и моли за
отмяна на наказателното постановление.
Въззиваемата страна Първо
РУ към ОД на МВР – гр. Варна не изразява никакво отношение във връзка с
депозираната въззивна жалба, предмет на разглеждане в производството по НАХД № 1649 по описа за 2019 г. на Варненския
районен съд, доколкото нито е депозирала писмен отговор на въззивната жалба,
нито изпраща законен или процесуален представител по време на откритото съдебно
заседание по делото.
От фактическа страна, съдът намира за установено следното:
В сутрешните часове на
13.03.2019 г. жалбоподателят Т.Т.Т. паркирал
собствения си лек автомобил „Рено Меган“ с рег. № В 3505 СТ на паркинга на ЖП
гара Варна, разположен на бул. „Приморски“, стопанисван от ОП „Общински
паркинги и синя зона“.
Мястото, където паркирал
автомобила си на посочения паркинг, било определено за хора
с трайни увреждания, като това обстоятелство било сигнализирано с хоризонтална
и вертикална пътна маркировка.
Жалбоподателят Т. нямал
право да паркира на посоченото място.
Около 10:20 часа на
13.03.2019 г. св. П.С.П. – инспектор в Първо РУ към ОД на МВР – гр. Варна се
намирал на територията на паркинга на ЖП гара Варна, разположен на бул.
„Приморски“, като установил, че лек автомобил с № В 3505 СТ е паркирал върху
място определено за хора с трайни увреждания, без да има такова
право.
На място св. П. съставил
фиш серия Н № 0532270 за нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 4 от Закона за движение
по пътищата, но още същия ден собственикът на автомобила – жалбоподателят Т. го
оспорил в Първо РУ към ОД на МВР – гр. Варна и св. С.К.Г. – полицейски иснпектор в Първо РУ към ОД на МВР – гр. Варна му съставил
на 13.03.2019 г. акт за установяване на административно нарушение за нарушение
на същата тази разпоредба на чл. 98, ал. 2, т. 4 от Закона за движение по
пътищата.
В предвидения в
разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок, постъпило писмено възражение срещу
съставения АУАН, което било разгледано от административно – наказващия орган,
но след като било преценено за неоснователно, на 25.03.2019 г. Началникът на
Първо РУ към ОД на МВР – гр. Варна, приемайки идентична фактическа обстановка,
като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно
постановление, с което на основание разпоредбата на чл. 178д от Закона за
движение по пътищата, наложил на Т.Т.Т. „глоба“ в
размер на 200 лева за нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 4 от Закона за движение по
пътищата
По отношение на доказателствата и от правна страна, съдът намира
следното:
На първо място съдът
намира за необходимо да отбележи, че в случая не е необходим анализ на
събраните в хода на административно – наказателното и съдебното производство
доказателства, предвид позицията на жалбоподателя Т., че не оспорва, че в
сутрешните часове на 13.03.2019 г. е паркирал автомобила си на паркинга на ЖП
гара Варна на място, определено за хора с трайни увреждания, без да има такова
право.
Неговите възражения срещу
законосъобразността на наказателното постановление са по – скоро срещу
обективната и субективна съставомерност на деянието и макар да не е изрично
посочено във въззивната жалба се навеждат твърдения за по – ниска степен на
обществена опасност за конкретното нарушение и респ. прилагане на разпоредбата
на чл. 28, буква „А“ от ЗАНН.
Разпоредбата на чл. 98,
ал. 2, т. 4 от Закона за движението по пътищата предвижда, че престоя и
паркирането на моторни превозни средства са забранени на места, определени за
хора с трайни увреждания. Вижда се, че самата правна норма, а и Закона за
движение по пътищата не предвиждат някакво разграничение за това дали местата
за паркиране са обособени на паркинг, на който се паркира срещу заплащане на
парична сума или са свободни, част от пътните платна. Предвид това
обстоятелство, съдът намира, че е налице обективна съставомерност на
извършеното от жалбоподателя Т. деяние, тъй като макар и мястото за паркиране
да е било обособено в паркинг, на който се паркира срещу възнаграждение,
жалбоподателят Т. не е имал право да паркира автомобила си на това място. От
показанията на св. П. се установява, че мястото е било обозначено с
хоризонтална и вертикална маркировка, поради което и е налице от обективна
страна нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 4 от Закона за движение по пътищата.
Същевременно обаче съдът
намира, че конкретния случай може да се квалифицира като „маловажен случай“ на
административно нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Действително в ЗАНН не
е предвиден законен критерий за преценката и квалифицирането като маловажен
случай на дадено административно нарушение, поради което следва да се изхожда
от цялата съвкупност на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства на
конкретното деяние, стойността на вредата, кръга на засегнатите интереси,
времетраенето на нарушението, значимостта на конкретно увредените обществени
отношения.
В крайна сметка, както
съдът отбеляза, дали мястото за паркиране се е намирало на платен паркинг или
неохраняем такъв, няма никакво значение и не влияе на обективната
съставомерност на деянието, но същевременно съдът застъпва категорична позиция,
че определено този факт влияе на обществената опасност на самото деяние.
Съдът вярва на твърденията
на жалбоподателя Т., че паркинга е бил пълен и пазачът го е инструктирал да
спре, където намери място.
Тук съдът би желал да
повдигне въпроса защо самият пазач на охраняемия и платен паркинг не е направил
забележка или предупреждение към жалбоподателя, че паркира автомобила си на
място, предназначено за хора с трайни увреждания. В крайна сметка този служител
на ОП „Общински паркинги и синя зона“ следи за спазване на реда на паркинга и
съдът не вижда разумна причина защо не е отправил забележка или някакво
предупреждение към жалбоподателя, че извършва административно нарушение.
Съдът не би искал да
оневинява жалбоподателя, който определено по – сериозно е следвало да внимава
къде точно паркира, но според съда охранителят на паркинга, стопанисван от ОП
„Общински паркинги и синя зона“ също носи голяма отговорност за извършеното
нарушение. Очевидно служителят на ОП „Общински паркинги и синя зона“ е проявил
немарливост при изпълнение на служебните си задължения, като още веднъж съдът
би желал да подчертае, че този факт не оневинява нарушителя в никакъв случай и
е налице извършено от обективна и субективна страна нарушение на 98, ал. 2, т.
4 от Закона за движение по пътищата, но същото е с по – ниска степен на
обществена опасност от останалите нарушения от същия вид.
Според съда са налице
фактическите констатации за приложението на чл. 28, буква „А“ от ЗАНН. Липсват
данни от процесното нарушение да са накърнени правата на трети лица, в частност
лица с трайни затруднения. Такива данни не бяха изнесени от св. П.. От
приложения към административно – наказателната преписка фискален бон се
установява, че автомобила на жалбоподателя не е престоял много дълго време на
територията на паркинга на бул. „Приморски“, тъй като заплатената цена за услугата
е 3 лева и самият фискален документ е издаден в 11:30 часа на 13.03.2019 г.,
т.е. по – малко от час след установяване на нарушението от страна на св. П.,
което също следва да бъде отчетено при изследване на обективните признаци на
деянието.
На практика паркирания автомобил
„Рено Меган“ с рег. № В 3505 СТ в конкретната ситуация не е пречил на никого
(липсват доказателства в подкрепа на противното), поради което и съвсем
спокойно е можело административно – наказващият орган само да предупреди нарушителя,
обръщайки му внимание за неговите незаконосъобразни действия в нарушение на
разпоредбата на чл. 98, ал. 2, т. 4 от Закона за движение по пътищата, без
обаче да му наложи административно наказание.
В тази връзка съдът намира
за необходимо да отбележи, че извършваните проверки от държавните контролни
органи (в това число и служителите на ОД на МВР – гр. Варна) не следва да имат
за цел задължително да бъдат санкционирани определени субекти за извършени
нарушения на законодателството, а следва основно да имат и предупредително
въздействие върху тях, като контролните органи по този начин по – ефективно ще
изпълняват своите функции по индивидуална и генерална превенция на нарушения на
законодателството (в конкретния случай правните норми, свързани с правилата за
движение по пътищата). Още повече, че подобно поведение и действия от страна на
административно – наказващия орган са в унисон с разпоредбата на чл. 28, буква
„А“ от ЗАНН, която предвижда възможност, при определени условия нарушителят да
не бъде санкциониран с административно наказание за констатирано нарушение, а
да бъде официално предупреден от административно – наказващия орган.
В конкретния случай, съдът
намира, че действително административно – наказващият орган е можел само да
предупреди нарушителя Т. и да не му налага административно наказание за
допуснатото нарушение. Още повече, че в случая е налице още едно смекчаващо
отговорността обстоятелство – видно от приложената справка за установените
нарушения на правилата за движение по пътищата, изготвена от сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна, жалбоподателят Т. за дългогодишния си стаж
като водач на МПС има изключително малко нарушения, а още повече не е бил
санкциониран за нарушение на разпоредбата на чл. 98, ал. 2, т. 4 от Закона за
движение по пътищата, което означава, че като е цяло е дисциплиниран водач и
нарушението, което е извършил на 13.03.2019 г. е първото подобно, което със
сигурност понижава обществена опасност на дееца. А и следва да се подчертае, че
това нарушение на правилата за движение по пътищата не е пряко свързано с
безопасността на участниците в движението, което също способства за
приложението на разпоредбата на чл. 28, буква „а“ от ЗАНН в конкретния случай.
Анализирайки всички
установени и изброени по – горе обстоятелства, съдът, намира, че процесното
административно нарушение, за което е наказан жалбоподателя, представлява
маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като в незначителна степен е
засегнало правата на потребителите.
Според чл. 93, т. 9 от ДР на НК „маловажен случай” е този, при който
извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по – ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление
от съответния вид. При наличието на предпоставките на чл. 28 от ЗАНН,
наказващият орган е следвало да приложи посочената разпоредба, като не накаже
нарушителя, а го предупреди устно или писмено, че при повторно извършване на
нарушението, ще му бъде наложено административно наказание. Съгласно
задължителните указания, дадени в ТР № 1/12.12.2007 г. по т.н.д. № 1/2007 г.,
ОСНК на ВКС, когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са
налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на
наказателното постановление.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че макар
и формално да е осъществено административно нарушение, то е с по – ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на такова деяние.
Спрямо жалбоподателя е приложена необоснована санкция, като административно –
наказващият орган е подходил формално, без да отчете конкретните обстоятелства.
Доколкото съдът установи,
че в случая са били налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН от
административно – наказващият орган и като не е приложил тази благоприятна за
нарушителя разпоредба, същият е издал едно незаконосъобразно наказателно
постановление, последното следва да бъде отменено.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
Отменя Наказателно
постановление № 19 – 0433 – 000141 от 25.03.2019 г., издадено от Началника на
Първо РУ към ОД на МВР – гр. Варна, с което на Т.Т.Т.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***№ 20, на основание разпоредбата на чл. 178д от
Закона за движение по пътищата, му е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 200 лева (двеста лева) за това, че около 10:20 часа на 13.03.2019
г. в гр. Варна, на бул. „Приморски“, на паркинга на ЖП гара Варна е паркирал
собствения си лек автомобил „Рено Меган“ с рег. № В 3505 СТ на място,
определено за хора с трайни увреждания, без да има такова право – нарушение на
чл. 98, ал. 2, т. 4 от Закона за движение по пътищата.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщение
за изготвянето му пред Административен съд – Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: