РЕШЕНИЕ
№
гр. Велинград, 15.02.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ВЕЛИНГРАД, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЛИ.ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА
при участието на секретар Мария Димитрова, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 262 по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание по чл. 124,
ал.1 от ГПК от П.Д.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, против Х.И.П. ЕГН **********, с
адрес: ***, за признаване за установено, че ответникът не е собственик на 5/6
идеални части от следния недвижим имот: имот №168035, находящ се в м.”Бучимиша”,
в землището на гр.Велинград, с начин на трайно ползване: Др.селскост.т., целият
застроен и незастроен с площ от 0.753 дка, при граници и съседи: имот № 168034-
др.селскост.т. на С.Н.Т., имот № 168059-полски път на Община Велинград, имот №
168036- др.селскост.т. на Община Велинград, имот № 001163-полска култура на
Кметство Велинград и иск за частична отмяна на нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот по
чл.537,ал.2 от ГПК.
С исковата молба и допълнителна
искова молба ищецът П.Г. твърди, че ответникът е негов вуйчо - брат на майка му
Е.Г.. Твърди, че И.П. е негов дядо, който приживе е направил саморъчно завещание в негова полза. Излага,
че дядо му И.П. на 07.12.2000 г. е закупил от Община гр.Велинград с писмен
Договор за продажба на земеделска земя, вписан вх.№796 от 07.12.2000г. на
Велинградския съдия по вписванията имот №168035, находящ се в м.”Бучимиша”, в
землището на гр.Велинград, целият застроен и незастроен с площ от 0.753 дка.,
като сделката е сключена по време на брака му със съпругата му М.С.П..и
закупеният имот е станал тяхна съпружеска имуществена общност. Твърди, че със
саморъчното завещание, изготвено от дядо му на 16.07.2015г., последният му завещал
503/753 ид. части от този имот, заедно с две от стопанските сгради в него.
Сочи, че делбата на тези постройки е предмет на гр.дело № 1052/2016г., по описа
на PC-Велинград, като производството по това дело не е приключило окончателно.
Излага, че в производството по това дело
безспорно е установено, че Саморъчното
завещание е било предадено в деня на съставянето му - 16.07.2015г. за
съхранение при Велинградския Нотариус С.Д.. След смъртта на завещателя му И.П.,
настъпила на 29.07.2016г., е било открито от Нотариус С.Д.нотариално производство
по обявяване на саморъчното завещание. Съпругата - наследник М.П..и синът -
наследник - отв. Х.П. са били надлежно уведомени на 16.09.2016г. от Нотариуса,
че Саморъчното завещание ще се обяви на 26.09.2016 г.. Твърди, че М.и Х.П.,
след като са узнали от съобщението на нотариуса от 16.09.2016г., че саморъчните
завещания ще се обявяват на 26.09.2016г., са побързали да извършат
разпоредителна сделка. Така, на 19.09.2016г. с Нот.акт №57 от 2016г. на
Велинградския нотариус М.Р.М.П..е прехвърлила на сина си Х.П. 4/6 ид.части от
земята на процесния имот, без постройките. Тази сделка е породила правни
последици само до размера на 3/6-ти или ½ ид.част от земята, тъй като
СИО се прекратява със смъртта на единия съпруг и другият съпруг се легитимира
за собственик на собствената си 1/2 ид.част от имота. Поддържа, че по силата на
това завещание е собственик на ½ на ид.част от земята. Излага, че в
производството по делба на сградите, построени в процесния имот майка му Е.Г.,
в качеството й на ответник, направила изявление, че не оспорва саморъчното
завещание на баща си И.П. в негова полза. Твърди, че има правен интерес да установи, че ответникът Х.П.
не е собственик на 5/6 ид.части от земята, като по силата на сделката с Нот.акт
№57 от 2016г. на Велинградския нотариус М.Р., той е придобил собствеността само
на 3/6 или ½ от земята. Поддържа, че ответникът не е станал
собственик по наследство на полагащата му се по закон 1/6 ид.част от процесния
имот, поради наличието на валидно завещание. Счита, че е налице и правен интерес да предяви, иск за
отмяна на нотариален акт № 57 от 19.09.2016г. на Велинградския нотариус М.Р.за
разликата от 4/6 до 3/6, т.е. за 1/6 ид.част с правно основание чл.537, ал.2 от ГПК. Предвид изложеното се моли съдт да постанови решение, с което на основание чл.124, ал.1 от ГПК да приеме за установено, че Х.И. П. не е собственик на 5/6 идеални части от
имот №168035, находящ се в м.”Бучимиша” в землището на гр.Велинград, с начин на
трайно ползване: Др.селскост.т., целият застроен и незастроен с площ от 0.753
дка , при граници и съседи: имот № 168034- Др.селскост.т. на С.Н.Т., имот №
168059-полски път на Община Велинград, имот № 168036- Др.селскост.т. на Община
Велинград, имот № 001163-полска култура на Кметство Велинград, а на основание
чл.537, ал.2 от ГПК, да отмени Нотариален акт №57, том II, рег.№2427, дело №244 от
19.09.2016г. на Велинградския нотариус М.Р.с район на действие PC Велинград,
рег.№650 на Нот. камара, за разликата от прехвърлените с него 4/6 ид.части от
горния имот до реално притежаваните от продавачката М.П..3/6 идеални части,
т.е. за 1/6 /една-шеста/ идеална част. Претендира разноски. Сочи доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК
ответника, чрез процесуалния си представител адв.С., моли съда да отхвърли
предявените искове като неоснователни,
евентуално да прекрати делото, поради липса на правен интерес, ведно с
присъждане на разноските по делото. Счита, че ищецът не е собственик на имота и няма правен
интерес от завеждане на настоящия установителен иск за собственост, а от там и
да развали нотариалния акт на ответника , поради което поддържа, че искът е
недопустим и производството следва да бъде прекратено, а ищецът да бъде осъден
да заплати разноските сторени от доверителят му за адвокат. Оспорва завета като твърди, че в него има поправки
и изписани две дати на построяване на стопанските сгради - 1986/1996 и
2010/3010 г, поради което завещанието е нищожно, съгласно
чл.42, б.“б“ от ЗН . Твърди, че завета е недействителен и ищеца не е станал собственик
на поземления имот. Излага подробни съображения във връзка с направените
оспорвания. Сочи доказателства. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
При
предявен отрицателен установителен иск в тежест на ответника е да докаже, че
претендираното от него и оспорено от ищеца право съществува, т.е. в тежест на
ответника е да установи правото си на собственост върху 5/6 идеална част от
описания имот. По наведените възражения за нищожност на придобивната сделка на
ищеца в тежест на ответника е да докаже оспорванията си против валидността на
завещателното разпореждане и в този смисъл, че е нищожно на основание чл.42,
б.“б“ ЗН.
Видно от
представения Договор за продажба на земя от 07.12.2000г. И.Х.П. е придобил
правото на собственост върху следния недвижим имот, а именно: имот № 0835,
състоящ се от 753 кв.м. и находящ се в местността „Бучимиша“ , масив 168 от
землището на Велинград. Страните не спорят, че към момента на закупуване на
имота купувачът И.Х.П. е имал сключен граждански брак с М.С.П..
Съгласно чл. 19, ал.1 СК от 1985 г. (отм.) вещите и
правата върху вещи, придобити от съпрузите през време на брака в резултат на
съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи независимо от това, на
чие име са придобити, като наличието на съвместен принос се предполага до
доказване на противното съгласно нормата на чл. 19, ал.3 СК. Доколкото в настоящия случай не се твърди и не се
доказва липсата на съвместен принос на някой от съпрузите в придобиването на процесния
недвижим имот, то се налага изводът, че същия е придобит в режим на съпружеска имуществена общност. Съгласно
чл. 26, ал. 1 СК от 1985 г. (отм.) имуществената
общност се прекратява със смъртта на единия съпруг, при развод или при
унищожаване на брака.
Не се
спори, а и от удостоверение за наследници изх.- № 3139 от 08.08.2016 г. се
установява, че лицето И.Х.П. е починало на 29.07.2016 г. и е оставило наследници
по закон М.С.П.- съпруга, Е.И.Г.- дъщеря и Х.И.П.- син.
Със
смъртта на И.Х.П. съпружеската имуществена
общност е прекратена, като при прекратяването ѝ дяловете на двамата съпрузи са равни - чл. 27 СК 1985 (отм.). Предвид
прекратената съпружеска имуществена общност М.С.П..е станала собственик на 1/2
идеални части от процесния имот, а останалата 1/2 идеални части от него са
останали в наследствената маса на И.Х.П..
От приетото
като писмено доказателство по делото саморъчно завещание от 16.07.2015г. се
установява, че приживе И.Х.П. е завещал на внука си П.Д.Г. следните недвижими
имоти: част от имот 168035, целия с площ от 0,753 дка в м.Бучимиша“
Велинградско землище, с реална площ от 503 кв.м. в средата и северната част,
представляващи 503/753 ид.части от целия имот, заедно с построените в него през
1986г. обор от 114 кв.м.- стопанска постройка с битова стая с площ от 29 кв.м.
и стопанска постройка обор, построен през 2010г., с площ около 40 кв.м.
Съдът
намира възраженията на ответника, че процесното саморъчно завещание е нищожно
за неоснователни. В текста на същото не са налице поправки, видно е че е
изпълнено изцяло ръкописно, по делото не е установено текстът да не е изпълнен
от завещателя. Завещанието съдържа означение на датата, на която е съставено и
то е подписано, като датата стои над подписа на завещателя, който е поставен
след завещателните разпореждания. Отделно по делото не се установява подписът
да не е положен от него. Ето защо, съдът намира възраженията за недоказани и
следователно неоснователни, а представеното завещание /завет/ за действително.
На следващо
място неоснователно е възражението на ответника по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗН.
От обстоятелство, че процесният имот е придобит в режим на съпружеска
имуществена общност не следва изводът, че съпругът- И.Х.П. не е станал
негов собственик. Между страните не е спорно, че към момента на откриване
наследството на И.Х.П. процесният имот е бил собственост на съпрузите, така
както са го придобили още през 2000 г.. Не са събрани никакви доказателства, от
които да се установява, че са извършени разпоредителни сделки с имота приживе
от И.Х.П. и/или съпругата му. Ето защо, доколкото не се установява завещателят
да не е
собственик на процесния имот при откриване на наследството му, то възраженията
са недоказани и следователно неоснователни.
Основателно
е възражението на ответника, че завещателят И.П. с процесния завет се е
разпоредил с повече от колкото е притежавал, но от това не следва, че заветът е
недействителен, а единствено, че същият поражда действие до размера на
действително притежаваните права на праводателя или до размер от ½ идеална
част от процесния имот.
Предвид
изложеното следва изводът, че наследниците по закон на И.Х.П. не са придобили собствените
му идеални части от процесния имот и следователно с нотариален акт №57, том II,
рег.№2427, дело №244/2016 г. от 19.09.2016г. на Велинградския нотариус М.Р.с
район на действие PC Велинград, рег.№650 на Нот. камара, М.С.П..е прехвърлила
валидно на Х.И.П. единствено притежаваните от нея ½ идеални части от
процесния имот, придобити по силата на прекратената съпружеска имуществена
общност. В хода на процеса не са наведени
доводи от ответникът да е придобил правото на собственост върху процесния имот
на друго годно основание, което да обоснове отхвърляне на предявения срещу него
отрицателен установителен иск за собственост. При
това положение и доколкото от ответника не бяха ангажирани доказателства
обосноваващи същият да притежава по- голяма квота в съсобствеността върху
недвижимия имот, то следва да се приеме, че предявеният иск е доказан и
основателен и следва да бъде уважен, като бъде прието за установено, че
ответникът не е собственик на 2/6 ид. ч. /представляващи разликата от ½
ид. ч. до 5/6 ид. ч./ от него.
В
останалата част, а именно по отношение на 3/6 идеални части от процесния имот и
при съобразяване твърденията на страните, съдът намира, че не е налице правен спор, тъй като няма
противоположни правни твърдения.
Съответно при липсата на правен спор, то у ищеца не и налице правен
интерес за установяване на това обстоятелство. Съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. по т.д.№
8/ 2012 г. на ОСГТК, ВКС в производството по предявения отрицателен
установителен иск ищецът е длъжен да докаже само фактите, обуславящи правния му
интерес да оспорва правото на ответника, при което и доколкото правният интерес
е абсолютна положителна процесуална предпоставка за съществуване правото на
иск, при недоказване на фактическите твърдения, които го пораждат,
производството по отрицателния установителен иск подлежи на прекратяване като
недопустимо. Ето защо и при липсата на абсолютни процесуални
предпоставки за
възникване и съществуване на правото на иск в тази част производството следва
да бъде прекратено.
По
отношение на релевираното от ищеца искане за отмяна на нотариален акт за
покупко- продажба на недвижим имот №57, том II,
рег.№2427, дело №244/2016 г. от 19.09.2016г. на Велинградския нотариус М.Р.с
район на действие PC Велинград, рег.№650 на Нот. камара, с който М.П..е продала
на сина си Х.П. 4/6 ид части от земята без постройките и при съобразяване на
обстоятелството, че на отмяна по реда на чл.537, ал.2 ГПК подлежат само
констативни нотариални актове, с които се удостоверява право на собственост
върху недвижим имот, а не и тези удостоверяващи сделки, с които се прехвърля,
изменя или прекратява вещно право върху недвижим имот, съдът намира, че искането е недопустимо.
По разноските:
При този
изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени направените от него разноски по делото, съобразно уважената част от
иска или сума в размер на 160 лв., представляваща държавна такса и
възнаграждение за един адвокат, съобразно представените доказателства и списък.
Възражението на ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът намира за основателно, при
съобразяване правната и фактическа сложност на делото, както и цената на иска,
поради което същото следва да бъде намалено до минималния размер по Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а
именно от 300 лв.. На основание чл. 78, ал. 4 ГПК на ответника
следва да се присъдят разноски в размер на 180 лв., представляващи възнаграждение
за един адвокат.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА производството
по гр. д. № 262/2018, по описа на Районен съд Велинград, в частта с която е
предявен отрицателен установителен иск с правно основание по чл. 124, ал.1 от ГПК от П.Д.Г., ЕГН **********, с адрес: ***,
против Х.И.П. ЕГН **********, с адрес: ***, за признаване за установено, че
ответникът не е собственик на 3/6 идеални части от следния недвижим имот: имот
№168035, находящ се в м.”Бучимиша”, в землището на гр.Велинград, с начин на
трайно ползване: Др.селскост.т., целият застроен и незастроен с площ от 0.753
дка, при граници и съседи: имот № 168034- др.селскост.т. на С.Н.Т., имот №
168059-полски път на Община Велинград, имот № 168036- др.селскост.т. на Община
Велинград, имот № 001163-полска култура на Кметство Велинград, като недопустимо
и ВРЪЩА исковата молба в тази част.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
предявения от П.Д.Г., ЕГН **********, с
адрес: ***, против Х.И.П. ЕГН **********, с адрес: ***, отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Х.И.П. ЕГН **********
не е собственик на 2/6 идеални части /представляващи разликата от 3/6 ид. ч. до
5/6 ид. ч./ от следния недвижим имот: имот №168035, находящ се в м.”Бучимиша”,
в землището на гр.Велинград, с начин на трайно ползване: Др.селскост.т., целият
застроен и незастроен с площ от 0.753 дка, при граници и съседи: имот № 168034-
др.селскост.т. на С.Н.Т., имот № 168059-полски път на Община Велинград, имот №
168036- др.селскост.т. на Община Велинград, имот № 001163-полска култура на
Кметство Велинград.
ОСЪЖДА Х.И.П. ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати на П.Д.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 160 лв., разноски в производството.
ОСЪЖДА П.Д.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Х.И.П. ЕГН **********,
с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК сумата от 180 лв., разноски в производството.
Решението
подлежи на обжалване пред Пазарджишки окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
РАЙНОЕН СЪДИЯ:
ЛИ.ТЕРЗИЕВА- ВЛАДИМИРОВА