Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 01.11.2018г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – град Шумен, в публичното заседание на четвърти октомври две хиляди и
осемнадесета година в състав:
Административен
съдия: Маргарита Стергиовска
при
участието на секретаря В. Русева, като разгледа докладваното от
административния съдия АД № 262 по описа за 2018 година на
Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по чл.
156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка с чл. 9б
и чл.
4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ и чл. 145
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с § 2 от ДР
на ДОПК.
Образувано е по жалба на от Г.Г.Р. ***, против
АУЗ№АУЗД000281/18.05.2018 г., издаден от ст. инспектор „Данъчни приходи“ в отдел
„МД и ТБО“ при Община Шумен, в частта му, с която са начислени
задължения за лек автомобил „Волга-Газ 24“ с рег. № Ш 4221 Г, в периода 2013 г.
– 2017 г., така както са определени по основания и размер. В жалбата се
изразява несъгласие с начислените задължения за процесния автомобил, доколкото
оспорващия твърди, че за същия е служебно прекратена регистрацията и не се дължат начислените с акта суми.
Жалбоподателят
счита акта за установяване на задължения в оспорената му част за
незаконосъобразен поради неправилно прилагане на чл.
58, ал.4 от ЗМДТ. Съображенията му за това са свързани с твърдения, че
регистрационните табели на МПС не били подменяни и същите не отговаряли на
изискванията на българските стандарти БДС 15980 и БДС ISO 7591. Позовава се на
нормата на § 3, ал.3 от Наредба № І-45/24.03.2000 г. за регистриране в отчет,
пускане в движение и спиране от движение на МПС и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС, с която била създадена
правна възможност за служебно прекратяване
на регистрацията на превозните средства, извън посочените в чл. 18б от
Наредбата. Изразява становище, че регистрацията на превозните средства от вида
на процесните се прекратява служебно,
по силата на закона, а правните последици от прекратяването са еднакви с
правните последици от прекратяването по реда на чл. 18, т.1 и т.2 от Наредбата.
След отмяната на оспорения АУЗ претендира присъждане на направените по делото
разноски.
Ответникът,
началник отдел "Местни данъци и такси" при Община Добричка,,
представляван от юриск. Атанасова, изразява становище за неоснователност на
жалбата. Твърди, че регистрацията не е прекратявана, което се установявало от
събраните по делото доказателства, и МПС продължава да се води собственост на Г.Г.Р..
По тези съображения счита акта за установяване на задължение, в оспорената му
част, за законосъобразен и моли жалбата да се отхвърли.
Жалбата е
допустима. На съдебен контрол за законосъобразност в настоящото производство е
подложен индивидуален административен акт, изрично посочен в закона - чл. 4,
ал. 1 от ЗМДТ вр. чл.
107, ал. 4 от ДОПК вр. чл.
156, ал. 1 от ДОПК. Оспорването е направено от процесуално легитимирано
лице - адресат на акта и в законоустановения срок.
От фактическа
страна съдът приема за установено следното: Предмет на съдебен контрол е АУЗ№АУЗД000281/18.05.2018
г., издаден по реда на чл.
107, ал.3 от ДОПК от ст. инспектор „Данъчни приходи“ в отдел „МД и ТБО“ при
Община Шумен, в частта му, с която са начислени задължения за лек автомобил „Волга-Газ 24“ с рег.
№ Ш 4221 Г, в периода 2013 г. – 2017 г.
Актът е оспорен
по административен ред и в производството по чл. 155
от ДОПК е постановено Решение № ЖГ94 -00-132/06.06.2018 г. от началник отдел "Местни данъци и
такси" при Община Шумен, с което актът е потвърден по отношение на спорния
данък за горепосоченият лек автомобил.
От писмените
доказателства се установява, че с декларация с вх. № ********** от 11.01.2007
г., /л.49/, жалбоподателят е декларирал пред данъчната служба, че е собственик
на лек
автомобил „Волга-Газ 24“ с рег. № Ш 4221 Г,
към която приложил служебна бележка за спиране от движение на МПС от 14.12.2006
г.
Представени са и
два броя удостоверения, издадени от Сектор Пътна полиция при ОДМВР-Шумен,
съответно №УРИ 869-000-7109/14.06.2017 г. и №УРИ 869-000-8070/04.07.2017 г., от
които се установява, че в базата данни на КАТ е вписано служебно прекратяване на регистрацията на лек автомобил
„Волга-Газ 24“ с рег. № Ш 4221 Г от 01.10.2006
г.
Издаден бил АУЗ№АУЗД000281/18.05.2018
г. по реда на чл.
107, ал.3 от ДОПК от ст. инспектор „Данъчни приходи“ в отдел „МД и ТБО“ при
Община Шумен, който бил оспорен по административен ред и Решение № ЖГ94 -00-132/06.06.2018
г. от началник отдел "Местни данъци
и такси" при Община Шумен, с което актът е потвърден по отношение на
спорния данък за горепосоченият лек автомобил.
Решението било
съобщено на оспорващия на 01.08.2018 г., който недоволен депозирал жалба срещу
първоначалният индивидуален административен акт до Шуменския административен
съд на 10.08.2018 г. чрез начални МД и ТБО при Община Шумен.
С оглед гореустановената
фактическа обстановка съдът намира жалбата за основателна.
Спорът е по
прилагането на чл.
58, ал.4 от ЗМДТ в сила от 01.01.2010 г., съгласно който за превозните
средства, на които е прекратена
регистрацията, данък не се дължи от месеца, следващ месеца на прекратяване на
регистрацията за движение. За излезлите от употреба моторни превозни средства,
за които в нормативен акт е предвидено задължение за предаване за разкомплектуване,
данък не се дължи след прекратяване на регистрацията им за движение и
представяне на удостоверение за предаване за разкомплектуване.
В случая е налице
първата хипотеза, тъй като по делото няма данни да е издавано удостоверение за
предаване за разкомплектуване по см. на л.58, ал.4,
изр.2 от ЗМДТ.
Жалбоподателят
твърди, че регистрацията на лек автомобил „Волга-Газ 24“ с рег. № Ш 4221 Г е прекратена
служебно от 01.10.2006 г., при хипотезата
на § 3, ал.3, в сила от 25.04.2006 г., от Наредба № І-45/ 24.03.2000 г. за
регистриране в отчет, пускане в движение и спиране от движение на МПС и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
ППС.
Съгласно § 3,
ал.3, в сила от 25.04.2006 г. от цитираната наредба, служебно
се прекратява регистрацията на всички превозни средства с регистрационни
табели, които не отговарят на изискванията на БДС 15980 и БДС ISO 7591.
Съдът не установи в административното
производството да са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Съдът приема, че в хода на
производството по издаване на акта от административния орган не са допуснати
съществени процесуални нарушения, който да са довели до нарушаване правото на
защита на жалбоподателя. Оспореният акт е незаконосъобразен, тъй като е издаден
в противоречие с материалноправните разпоредби.
При наличие на
хипотезата на § 3, ал.3, в сила от 25.04.2006 г. от Наредба № І-45/ 24.03.2000
г., регистрацията на моторни превозни средства се прекратява по силата на
закона. Инициативата за прекратяване на регистрацията е служебна. Точно това е
установено по делото и е потвърдено в два броя удостоверения, издадени от Сектор
Пътна полиция при ОДМВР-Шумен, съответно №УРИ 869-000-7109/14.06.2017 г. и №УРИ
869-000-8070/04.07.2017 г., от които се установява, че в базата данни на КАТ е
вписано служебно прекратяване на регистрацията на лек автомобил
„Волга-Газ 24“ с рег. № Ш 4221 Г от 01.10.2006
г., поради това, че регистрационните му табели не отговарят на изискванията на
българските стандарти БДС 15980 и БДС ISO 7591 към процесния период, не е
оспорена от ответника. Това прекратяване е настъпило по силата на закона, т.е.
с влизането в сила на § 3, ал.3 от Наредбата.
От своя страна
материално-правната разпоредба на чл.
58, ал.4 от ЗМДТ, която е в сила от 01.01.2010 г. и действа през периода
2013 -2017 г., определя, че данък превозни средства с прекратена
регистрация не се дължи. Без правно значение е дали регистрацията е прекратена служебно
или на някое от основанията по чл. 18 б. от Наредбата, тъй като в нормата на чл.
58, ал. 4 от ЗМДТ няма изрично посочване по кой ред следва да бъде прекратена тази регистрация. Единственото
и достатъчно условие е наличието на прекратена
регистрация.
Горецитираната разпоредба съдържа и второ изречение, съгласно което за излезлите
от употреба моторни превозни средства, за които в нормативен акт е предвидено
задължение за предаване за разкомплектоване, данък не се дължи след
прекратяване на регистрацията и представяне на удостоверение за
разкомплектоване. Видно от съдържанието на правната норма, тя установява
основание за освобождаване (по израза на закона) от задължение за данък върху
превозните средства. Основанието е формулирано ясно и това, което изисква в
първото изречение е прекратена регистрация на превозното средство. Разпоредбата
не поставя никакви изисквания към основанието, на което е извършено
прекратяването – релевантен е само факта на самото прекратяване.
В случая, от доказателствата по
делото е безспорно, че от 01.10.2006 г. процесният автомобил е със служебно
прекратена регистрация на основание §3, т. 3 от Наредба №І-45. Доводът на ответната
страна, свързан с целта на чл. 58, ал. 4 ЗМДТ – да се прекрати безразборното
изоставяне на моторни превозни средства, в случая е ирелевантен, защото данъчно
задължение, с оглед на чл. 60, ал. 2 от Конституцията, гражданите дължат само,
когато е установено в закон. Данъчно задължение, изведено чрез разширително
тълкуване на правна норма е недопустимо да бъде определяно. Данъчното
задължение следва да бъде ясно определено във всичките си елементи в законовата
норма.
Едва с изменението на закона – Държавен вестник бр. 97 от 2017 г., в сила от
01.01.2018 г., е въведена нова разпоредба, алинея 5 на чл. 58 ЗМДТ, която
изрично уточнява, че „освобождаването“ от данък не се отнася за превозните
средства със служебно прекратена регистрация поради несъответствие на
регистрационните табели с изискванията на българските държавни стандарти – БДС
15980 и БДС ISO 7591. Тази норма е материално-правна и действа занапред,
затова не е приложима за процесния период, 2013 -2017 г.
По делото нито се твърди, нито
има доказателства, че за процесния автомобил е налице законово задължение за
разкомплектоване, поради което втората хипотеза на чл. 58, ал. 4 ЗМДТ е
неприложима.
По тези съображения
съдът намира, че жалбоподателят не дължи данък върху превозното средство за лек автомобил
„Волга-Газ 24“ с рег. № Ш 4221 Г за
периода 2013 -2017 г., посочен в АУЗ и решението в следните размери на главница
и лихви: за 2013 г. – 75.56 лв., за 2014 г. – 70.37 лв., за 2015 – 65.17 лв.,
за 2016 г. – 59.98 лв. и за 2017 г.- 54.80 лв. В тази част АУЗ и решението, с
което е потвърден са незаконосъобразни и следва да се отменят.
Жалбоподателят
представя договор за правна защита и съдействие, че е извършил плащане на 300
лв. за адвокатско възнаграждение и доказателства за платена държавна такса от
10 лв., или общо разноски от 310 лв.
Съгласно чл.
161, ал.1 ДОПК, на жалбоподателя се присъждат разноските по делото и
възнаграждението за един адвокат за всяка инстанция съразмерно уважената част
на жалбата. На ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от
жалбата. По това правило в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски
в размер на 310.00 лева, доколкото след конкретизиране на петитума беше
уточнено, че жалбата е частично насочена срещу АУЗ№АУЗД000281/18.05.2018 г.,
издаден от ст. инспектор „Данъчни приходи“ в отдел „МД и ТБО“ при Община Шумен,
в частта му, с
която са начислени задължения за лек автомобил „Волга-Газ 24“ с рег. № Ш 4221
Г, в периода 2013 г. – 2017 г.
Водим от горното
и на основание чл.
160 от ДОПК, §
2 от ДР на ДОПК вр. чл.
172, ал.2, пр.3 от АПК, Административен съд – Шумен,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ АУЗ№АУЗД000281/18.05.2018
г., издаден от ст. инспектор „Данъчни приходи“ в отдел „МД и ТБО“ при Община
Шумен, в частта му, с която е потвърден с Решение №
ЖГ94 -00-132/06.06.2018 г. от началник
отдел "Местни данъци и такси" при Община Шумен по отношение установено задължение за внасяне на данък
върху лек
автомобил „Волга-Газ 24“ с рег. № Ш 4221 Г, за
сумите от главница и лихви: за 2013 г. – 75.56 лв., за 2014 г. – 70.37 лв., за
2015 – 65.17 лв., за 2016 г. – 59.98 лв. и за 2017 г.- 54.80 лв.
В останалата част
АУЗ№АУЗД000281/18.05.2018 г., издаден от ст. инспектор „Данъчни приходи“ в отдел
„МД и ТБО“ при Община Шумен и потвърден с Решение № ЖГ94 -00-132/06.06.2018
г. от началник отдел "Местни данъци
и такси" при Община не е обжалван и е влязъл в законна сила.
ОСЪЖДА
Община Шумен да заплати на Г.Г.Р. ЕГН Г.Г.Р. ***, сумата от 310,00 лева -
разноски по делото за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Решението може да
се обжалва с касационна жалба, подадена чрез Административен съд – Шумен до
Върховния административен съд на РБ в 14- /четиринадесет/ дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: