Решение по дело №56/2024 на Районен съд - Балчик

Номер на акта: 30
Дата: 21 май 2024 г.
Съдия: Галин Христов Георгиев
Дело: 20243210200056
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 март 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 30
гр. Балчик, 21.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на четиринадесети
май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГАЛИН ХР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря МАЯ М. ЕНЕВА
като разгледа докладваното от ГАЛИН ХР. ГЕОРГИЕВ Административно
наказателно дело № 20243210200056 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявена жалба от Б. Г. П.,ЕГН **********, с
адрес в ***,срещу Електронен Фиш за налагане на Глоба Серия К №**** на ОД на МВР-Д.,с
правно основание в разпоредбата на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Жалбата е подадена и чрез административно-наказващия орган,който ведно със
административната преписка я изпраща в Районен съд-Балчик.
В БРС жалбата,ведно със преписката е получена с Рег.№1204 на 14.03.2024год.,като
е образувано АНХД№56/2024по описа на БРС.
Жалбоподателят твърди в жалбата си,че е изтекла погасителната давност относно
процесния фиш.
Моли съда да отмени изцяло електронния фиш,като незаконосъобразен.
Редовно призован,жалбоподателят не се явява лично в съдебно заседание,нито се
представлява.Не изразява допълнително становище по жалбата.не претендира деловодни
разноски.
Възиваемата страна,редовно призована не се представлява в с.з.
Представена е писмена защита.С него се оспорва жалбата ,като
неоснователна.Твърди се,че жалбоподателят е заплатил глобата на 15.11.2019година,поради
което и на основание чл.186А ал.6 от ЗДвП,следва от тази дата да се счита връчен
електронния фиш.В този смисъл се твърди,че е изтекъл срокът за обжалване и електронния
фиш към момента е влязъл в сила.Моли съда да потвърди процесния обжалване електронен
фиш.Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение.
Събрани и приети са писмени доказателства,представени с административната
1
преписка.
Съдът след преценка на събраните писмени и гласни доказателства,прие за
установена следната фактическа обстановка :
Жалбоподателят е водач на МПС.
На 20.09.2019г. лек автомобил марка „***”с Рег.№А ****МС, се движил в населено
място, а именно в ***, в посока към ***. Налице е общо ограничение на скоростта на
движение в населено място от 50 км/ч.
На 20.09.2019г. в 16,58ч., автомобилът бил засечен с техническо средство- АТСС
ARN CAM S1 №***, снимка №***/***.
В процесният електронен фиш е прието, че автомобилът бил управляван в
нарушение на разпоредбата на чл.21 ал.1 от ЗДвП с установена скорост от 68км/ч.,при
ограничение на скоростта в населено място в размер на 50 км/ч.,като превишената стойност
е в размер на 18 км/ч.Приспаднат е толеранс от 3км/ч,при определяне на установената
скорост.
В момента на констатиране на административното нарушение,жалбоподателят не
бил спрян от контролния полицейски орган.В последствие служителят, който работел с
техническото средство е свалил заснетия клип и започнал процедура по установяване на
водача, управлявал автомобила на процесната дата, час и място.
От справката за собственост е установено, че автомобилът е собственост на
жалбоподателя. Срещу него е издаден Електронен фиш серия К №**** на ОДМВР-Д..
Било прието, че жалбоподателят Б. Г. П. е допуснал административно нарушение на
чл.21 ал.1 от ЗДвП, поради което е издаден електронен фиш Серия К №**** с който на
жалбоподателя е наложено административно наказание Глоба в размер на 50 лева. Видно от
писмените доказателства, жалбоподателя е заплатил 35 лева на 15.11.2019 година.
Гореизложената фактическа обстановка се установява по събраните по делото
доказателства.
При така установената фактическа обстановка,въз основа на императивно вмененото
му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление,по
отношение на законосъобразността,обосноваността и правилността му,съдът прави следните
правни изводи:
По допустимостта на жалбата :
По отношение на твърдението на възиваемата страна относно надлежно връчване на
основание чл.186А ал.6 от ЗДвП,както и изтичане на срока за обжалване на процесния
електронен фиш,съдът съобрази следното:
Действително разпоредбата на чл.186А, ал.6 от ЗДвП предвижда възможност да се
приеме, че датата на която е заплатен електронния фиш,следва да се счита и дата на
връчване на същия фиш.Съдът съобразява,че тази норма е приета с ДВ бр.66 от 2023година
и е в сила от 01.08.2023година.Тази норма е нова за ЗДвП.
2
Към момента на издаване на процесният електронен фиш/2019година/ и датата на
негово плащане/15.11.2019година/ не е имало пречка независимо от заплащането,платения
електронен фиш да бъде обжалван.Този ред ,според съда е по-благоприятен за
жалбоподателя от този регламентиран в разпоредбата на чл.186А ал.6 от ЗДвП и като такъв
съдът счита,че следва да намери приложение и в настоящото производство.
Видно от приетите доказателства,електронния фиш е връчен на жалбоподателя на
20.02.2024 год.
Видно от регистрационния номер на жалбата тя е подадена на 28.02.2024год,чрез
административно наказващия орган.
В предвид на това съдът приема,че е спазен законоустановения срок от съобщението
за подаване на жалбата.
С оглед на това жалбата е процесуално допустима.
Относно материално-правната и процесуална законосъобразност и обоснованост на
обжалваното наказателно постановление.
От датата на извършване на нарушението - 20.09.2019 г., до днешната дата е изминал
период повече от четири години и шест месеца.
Изтекла е абсолютната погасителна давност към днешна дата.
Давността в правото е период от време, с изтичането на който законът свързва
настъпването на определени правни последици - невъзможност на кредитора на едно
вземане да иска защита на правото си по съдебен ред (погасителна давност) или
придобиването на правото на собственост или друго вещно право (придобивна давност).
Общите правила на давността са уредени в чл. 110 - 120 от Закона за задълженията и
договорите, но те не се прилагат в административнонаказателното производство, въпреки че
в практиката е широко разпространено схващането, че с изтичането на тригодишна давност
се погасяват публичните задължения на административнонаказаните лица, тъй като често не
се взимат под внимание специалните правила, които важат за производството по Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Конкретно за давността,ЗАНН регламентира уредба в две хипотези: в разпоредбите
на чл. 34 ЗАНН, които се отнасят до административнонаказателното производство в частта,
която се развива пред административнонаказващия орган и по отношение на изпълнение на
наказанието по влязло в сила наказателно постановление, с което е наложено наказание
"глоба" (чл. 82 ЗАНН).
В разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН са предвидени сроковете, с изтичането
на които не може да се образува административнонаказателно производство пред
административнонаказващия орган или образуваното такова следва да се прекрати – ако до
три месеца от откриване на нарушителя или с изтичането на една година от извършване на
нарушението (в закона изчерпателно са посочени нарушенията, за които срокът е две
години) не е съставен акт за установяване на административно нарушение, то
3
административнонаказателно производство не се образува, както и че същото се прекратява,
ако в шестмесечен срок от съставянето на акта не е издадено наказателно постановление.
Тези срокове подлежат на проверка от съда, който следи служебно за спазването им и при
констатирано несъобразяване с тях от наказващите органи административното наказание се
отменя поради допуснати процесуални нарушения.
Що се отнася до съдебната фаза, ЗАНН препраща към Наказателния кодекс (НК)
като посочва (чл. 11), че относно обстоятелствата, изключващи отговорността, се прилагат
разпоредбите на Общата част на НК, доколкото ЗАНН не предвижда друго. Тоест, в
съдебното производство по обжалване на наказателно постановление се прилагат
разпоредбите за давността и абсолютната давност, уредени в НК. В глава IX от НК
"Погасяване на наказателното преследване и на наложеното наказание" и по-конкретно в чл.
79, се регламентира, че наказателното преследване се изключва, когато е изтекла
предвидената в закона давност. А съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК вр. чл. 11 ЗАНН
административнонаказателното преследване се изключва по давност, когато то не е
възбудено в продължение на три години. И въпреки, че разпоредбата на чл. 81, ал. 2 НК вр.
чл. 11 ЗАНН предвижда, че давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи,
предприето за преследване спрямо лицето, срещу което е насочено преследването, то
нормата на чл. 81, ал. 3 НК посочва, че независимо от спирането или прекъсването на
давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с
една втора срока, предвиден в чл. 80 НК, който е три години.
Разпоредбата на чл. 81, ал. 3 НК е изключително важна, защото това означава, че
абсолютната давност, с изтичането на която административнонаказателното преследване се
изключва, не е три години, каквото мнение съществува в практиката, а четири години и
половина от датата на извършването на нарушението. Важно е и обстоятелството, че за
изтичането на давността съдът е длъжен да следи служебно. Тоест, с изтичането на четири
години и половина от извършване на нарушението съдът е длъжен да прекрати образуваното
производство и да отмени наказателното постановление без да разглежда въпроса за
неговата материална законосъобразност.
Давностните срокове са предвидени от една страна за дисциплиниране на
административно наказващите органи, а от друга страна те са необходими, за да е налице
своевременна и актуална санкция за нарушителите. Законодателят е скрепил тази цел с
определени срокове и несъобразяването с тях води до незаконосъобразни актове, които
противоречат на функциите и целите на правната система да гарантира реализирането на
редица права и своевременно да налага санкции за неизпълнение на предвидени със закон
задължения, но и да защитава интересите на гражданите. За да бъде възстановен
справедливият и законен ред, се изисква активност, действия, каквито
административнонаказващият орган очевидно не е проявил, поради което следва да понесе
отмяната на електронния фиш и да остане ненаказано едно безспорно установено
нарушение.
С оглед изложеното,съдът счита,че процесният електронен фиш следва да бъде
4
отменен изцяло,като незаконосъобразен.
С оглед изхода на делото,деловодни разноски в полза на възиваемата страна не се
дължат.на такива разноски има право жалбоподателят,но той не е представил такова искане
или доказателства за направени такива,поради което,съдът не дължи произнасяне по този
въпрос.
Водим от гореизложеното,съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Електронен фиш за налагане на Глоба, серия К №**** на ОД на
МВР-Д., с който за констатирано на 20.09.2019г. в 16,58ч., в населено място а именно в ***,
в посока към ***, при управление на лек автомобил марка „***” с Рег. №А ****МС,
административно нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, на Б. Г. П. ЕГН **********, от ***, е
наложено административно наказание Глоба в размер на 50лв.(петдесет лева), като
незаконосъобразен.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд-Добрич в четиринадесет дневен срок от съобщението му до страните.
Съдия при Районен съд – Балчик: _______________________
5